Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
пещери
КМЕТСТВО ЛИЛЯЧЕ
 |
 с. Лиляче, обл. Враца 091832224 lilyache@b-trust.org |
Лиляче е село в Северозападна България. Намира се в община Враца, област Враца.
Намира се на 14 км северно от Враца и е разположено в своеобразен карстов район, който е неповторим в геоморфологично отношение. Сред селото блика голям минерален извор, а в района му са образувани интересни пещери, пропасти, въртопи, каньони, понори и много карстови извори. През карстов терен тече и селската рекичка Лиляшка бара, която с времето е издълбала самотворен скален мост, наречен Божия мост, който е едно от редките чудеса на природата.
На границата, разделяща землищата на село Лиляче и село Чирен, се намира един от най-големите скални мостове в България – „Божият мост“, под който минава река Лиляшка бара. На левия бряг над Божия мост има добре запазени останки от крепост. Тя е изпълнявала стражеви функции през късноримската епоха и времето на Българското средновековие. Първите заселници на сегашното село са били защитници на крепостта.
Входът на този естествен мост е висок около 20 м и широк около 25. Образувалият се тунел под моста е с дължина около 100 м. Под този Божи мост тече реката, но през сухите месеци тя изчезва и се образуват няколко езерца, пълни с жаби, откъдето идва и другото наименование, под което можете да срещнете Божия мост – Жабокрек.
Близо до село Лиляче се намира и т.нар. пещера или скален лабиринт „Пешкето“ – удивителна плетеница от скални мостове, галерии и причудливи форми на малка, около 400 кв. м., площ.
МУЗЕЙ НА РОДОПСКИЯ КАРСТ
 |
гр. Смолян, бул. България 3А 030518137, 0889398137 kain_s@abv.bg |
Музеят на родопския карст в гр.Чепеларе е уникален по рода си в България и е единственият музей на пещерите в Югоизточна Европа. Помещава се на първия етаж на хотелска сграда, алпийски стил, неслучайно наречена „Пещерняк“.
Защо в Чепеларе?
Любовта към природата подтиква амбициозния, млад учител Димитър Райчив да създаде ученически кръжок по геология, в далечната 1950г., с който започват първите прониквания в пещери. През 1963г. Райчев е подкрепен от други ентусиасти научни специалисти и пещерняци и е създаден Пещерен клуб. Започва научно изследване на пещерите и само за 5-6 години са проучени близо 200 пещери в Родопите, а резултатите са събрани в Музейна сбирка по пещерно дело, открита през 1968г. Научен колектив от специалисти, от национални културни институции, доразвиват музейната сбирка в експозиция на Музей на родопския карст, официално открит през 1980г. Музеят е резултат от нелекия труд на няколко поколения пещерняци, сътрудници и научни специалисти, положен през 60 годишната история на пещерното дело в Родопите.
Светът на вечен мрак е представен в няколко насоки.
Геологията „прочита“ земните пластове и ни казва, че планината Родопи е най-старата суша на Балканите, в която се срещат 70% от познатите минерали в България. Колекцията включва някои по-рядко срещани и по-атрактивни минерали като ахати, гранати и др. както и типични пещерни минерали от пещерите в България.
В нашата планина се срещат и трите вида основни скали – магмени, седиментни и метаморфни. Преобладават метаморфните скали, богати на калциев карбонат, което обяснява и силно развития карст.
Пещерите са резултат от химическото действие на водата върху карбонатните скали- варовици, мрамори и доломити. Водата се съединява с СО2, получава се агресивна вода, която може да разтваря калциевият карбонат от скалите и се получават различни карстови форми – кари, каньони, пропасти , пещери и мн. др. При определени условия разтвореният карбонат кристализира повторно и се образува украсата в пещерите – сталактити, сталагмити, сталактони и много други.
Пещерите имат и своите съвременни обитатели. Те се наричат троглобионти, за които е характерно че са слепи, нямат окраска и са с по-добре развити органи за ориентация. В пещерите се срещат и троглофили, животни които са добре приспособени да живеят в мрака, но не запостоянно, а излизат и навън. Най-интересни от тази група са прилепите. От познатите 35 вида за Европа, 29 се срещат в българските пещери.
Пещерните наслаги крият кости на животни изчезнали преди хилядолетия. Едри бозайници като леопард, носорог и др., които са се разхождали по българските земи, а пещерната мечка дори е използвала пещерите като убежища, в тях е прекарвала зимния си сън, което определя името й. Скелет сглобен от естествени кости на пещерна мечка, изчезнала преди 13-14 000 години, можете да видите само в този музей.
Някои пещери с постоянната си температура са примамили праисторическия човек да потърси в тях закрила от студа. Най-ранното човешко присъствие в родопските пещери археолозите определят отпреди 6-7 000 години. Тогава хората тук още не са познавали металите и са изработвали своите оръдия на труда и оръжия от камък, кремък и кост. Но точно тези хора, в пещерният мрак, написват първите редове от хилядолетната ни човешка история.
РАБОТНО ВРЕМЕ
9.00 – 12.00 ч.
13.30 – 17.30 ч.
ОБЩИНА КОТЕЛ
 |
Котел, пл. Възраждане 1 045342336, 045342540 kmet@kotel.bg http://www.kotel.bg |
Котел е красив малък град в източната част на Стара планина. Разположен е в китна котловина, заобиколена отвсякъде от стръмни ридове. Предполага се, че името му идва от голям карстов извор, един от многото в района. Околностите на Котел са богати и на много пещери.
Градът се намира на около 50 км от Сливен по пътя през селата Ичера и Градец. Има и друг път, свързващ двата града, който е с около 18 км по-дълъг – през Петолъчката.
Село Жеравна се намира на 14 км от Котел. Всяка една къща в Жеравна е уникален паметник на културата. На 12 км югоизточно от Котел е и Медвен, известен с 120-те си културни паметници, датиращи от епохата на Възраждането.
В Галатанското училище в Котел е уредена музейна експозиция на великолепни образци на килимотъкаческото изкуство, а в Кьорпеевата къща е уреден етнографски музей. Природното разнообразие на Котленския регион е отразен в Природонаучния музей. В църквите “Св. Троица” и “Св. Св. Петър и Павел” има запазени красиви дърворезби. В Котел се намира и първата гимназия за фолклорно пеене и инструментална музика “Филип Кутев”.
Според историческите сведения Котел е относително нов град – възникнал е в началото на Османското робство – ХІV-ХV век, когато тук се заселват бежанци от околните разрушени села и крепости. Иначе околностите на Котел са били обитавани от най-дълбока древност, за което свидетелстват археологическите открития.
През вековете след създаването си Котел укрепва и забогатява, благодарение на развитието на занаятите. През ХVІІІ и ХІХ век градът е бил важен културен и икономически център. Местните занаятчии имали относителните привилегии, осигурени им от факта, че доставяли различни стоки за нуждите на имперската войска. Най-голяма известност имали местните тъкани и килими – и до днес котленските килими и китеници са символ за майсторска изработка и красиви шарки.
Съвсем естествено замогването на града отворило очите на населението за просвета и култура. Първото светско училище в Котел отваря врати през 1812 г. Градът и до днес пази репутацията си на възрожденски културен и просветен център, дал на България едни от най-известните имена в просветата – Петър Берон, Георги Сава Раковски, Неофит Бозвели, Софроний Врачански, Алеко и Стефан Богориди и др. Котленци са били и много смели революционери – голяма част от четата на Хаджи Димитър е била сформирана от котленски попълнения.
След Освобождението голям пожар унищожава по-голямата част от сградите, като оставя незасегнати само сградите в махала „Галата“ в покрайнините на града. Днес в този квартал могат да се видят чудесно запазените стари възрожденски къщи. Останалата част от Котел също блести с красивите си сгради, но те са представители на архитектурата на късното Възраждане.
ОБЩИНА ВРАЦА
 |
Враца, ул. Стефанаки Савов 6 092624581, 092624582, 092623061 obshtinavr@b-trust.org http://www.vratza.bg |
В различните исторически епохи град Враца се е развивал като значимо обществено, пазарно и културно средище. Следите от човешка дейност по тези места датират още от новокаменната ера.
Първите обитатели – тракийското племе трибали развили висока материална култура, останки от която се намират и днес на територията на Врачанския регион. Уникалните находки, открити при археологически разкопки на “Могиланската могила” във Враца, в Букьовци и в Рогозен носят интересна информация за процъфтяваща древна цивилизация.
Римляните, които оценили географското и стратегическото положение на земите около Искърския пролом, ги превърнали в непристъпна крепост, контролираща най-късия път от Дунава към юг и запад и към богатите рудни находища високо във Врачанската планина. Върху руините на крепостта славяните съградили селище, което нарекли “Вратица” – твърдина, с важно значение и през Втората българска държава.
В средните векове то разширило границите си и се превърнало в голям център с развити занаяти и стоково-парични взаимоотношения. От това време са останали в наследство многобройни паметници на духовната и материалната култура. През Възраждането градът дава много светли личности, оставили трайни следи в политиката, дипломацията, национално-освободителното движение, в културата и просветата. Тези епохи, събития и хора са показани в богатите и привлекателни експозиции на Регионалния исторически музей.
Герб и девиз на Враца
Гербът на Враца е създаден през 1967 год. Негов автор е художника Любен Орозов, който печели национален конкурс. Графичното изображение на герба символизира специфичния орографски индивид, от който носи името си града – природният феномен – прохода Вратцата. Двете отвесни скали са изобразени с два топографски триъгълника, между които се вие пътят на прохода.
Възходящата и дадена в перспектива линия на пътя символизира подема на града все нагоре и напред. Гербът е увенчан със зидова корона, означаваща, че градът е бил крепост от най-древни времена. Цялото изображение е върху старобългарски (варяшки) щит, леко стилизиран, за да се запази стиловото единство.
Девизът “Град като Балкана – древен и млад” отразява славното минало на Враца като стара българска твърдина и новото му настояще.
Община Враца се намира в Северозападната част на Република България и има територия 697 кв.км и население 80 186 души.
Състои се от един град Враца и 22 села. По площ общината заема 16–то място в страната. От общо 679 кв.км – 370 са обработваема земя, а 117 – гори и ливади. Климатът е умерено-континентален. Град Враца е с изградена инфраструктура и комуникации. Изпълнена е отоплителна мрежа, захранваща 15 352 апартаменти и множество търговски обекти.
Добре са развити съобщителните връзки. Основен вид транспорт в общината е автомобилният, в града е развит и тролейбусният транспорт. В общината са развити текстилна промишленост (производство на памучни платове и коприни), шивашка, хранително – вкусова промишленост ( хлебопроизводство, сладкарство, месопреработка, млекопреработка), производство на строителни материали ( цимент), мебелна и лека промишленост, машиностроителна (производство на стругове и фрези), металолеене и металообработка и други.
Община Враца работи активно, за привличане на средства, както от Предприсъединителните фондове на Европейския съюз, така и от други фондове и програми.
По-важните проекти, изпълнени през последните пет години са повече от 25 на брой, по различни национални и оперативни програми, на обща стойност около 30 млн.лв.
“Град като Балкана – древен и млад“ – Враца води началото си от богато тракийско селище. Първите следи датират от новокаменната ера, а първите заселници в околността са от тракийското племе трибали. За тяхната богата култура и бит свидетелстват находките от Могиланската могила и Рогозенското съкровище.
През вековете градът остава важен занаятчийско-търговски и културно средище, а по късно и индустриален център. Името Вратца се появява в каменен надпис от времето на българския владетел Михаил II Асен/ 1246-1256/.
Враца е средище на активен културен живот и се слави със своите културни институти – Читалище „Развитие”, Дворец на културата, Регионален исторически музей с Художествена галерия, Драматично- куклен театър, Етнографско – възрожденски комплекс „Св. Софроний Врачански”.
Природните забележителности на територията на Община Враца – пещерата Леденика, проходът Вратцата, Мемориалният комплекс „Ботев път”, Божият мост край село Лиляче, водопадите „ Скакля” и „Боров Камък” и ПП „Врачански Балкан”, както и символите на град Враца – Проломът „Вратцата”, Паметникът на Околчица, Рогозенското съкровище, Сребърния наколенник, Плочката от село Градешница, Куртпашовата кула, кулата на Мешчиите и Хижата над площада превръщат Враца в уникална и желана туристическа дестинация за любителите на планината, алпинизма, религиозния туризъм, пара и делта-планеризма, спелеологията и селския и еко туризъм.
Икономика
Социално-икономическо развитие и инвестиционна политика на Община Враца
Община Враца се намира в Северозападната част на Република България и има територия 697 кв.км и население 80 186 души (по настоящ адрес, към 15.06.2011 г., по данни на ГРАО). Състои се от един град Враца и 22 села. По площ общината заема 16–то място в страната. От общо 679 кв.км – 370 са обработваема земя, а 117 – гори и ливади. Климатът е умерено-континентален.
Град Враца е с изградена инфраструктура и комуникации. Изпълнена е отоплителна мрежа, захранваща 15 352 апартаменти и множество търговски обекти. На територията на общината са изградени 3 броя подстанции. Добре са развити съобщителните връзки. Основен вид транспорт в общината е автомобилният, в града е развит и тролейбусният транспорт. В общината са развити текстилна промишленост (производство на памучни платове и коприни), шивашка, хранително-вкусова промишленост (хлебопроизводство, сладкарство, месопреработка, млекопреработка), производство на строителни материали (цимент), мебелна и лека промишленост, машиностроителна (производство на стругове и фрези), металолеене и металообработка и други. В Общината има изградени множество бензиностанции и газостанции. Има богато изградена мрежа от модерни търговски обекти. Повечето от добре работещите фирми на територията на общината са предимно частни (малки и средни). Община Враца оказва активно съдействие и подпомагане за развитието на малкия и среден бизнес.
Община Враца работи активно, за привличане на средства, както от Предприсъединителните фондове на Европейския съюз, така и от други фондове и програми.
По-важните проекти, изпълнени през последните пет години са повече от 25 на брой, по различни национални и оперативни програми, на обща стойност около 30 млн.лв. Тя бяха свързани с подобряване техническата и инженерна инфраструктура в общината, на материално-техническата база в сгради общинска собственост (училища, детски градини, ясли, болници), в оптимизация на училищната мрежа, укрепване бреговете на реки, предоставяне на различни социални услуги и др. Такива са:
1. Оборудване за Междуобластен диспансер за онкологични заболявания
2. Довършване изграждането на уличната канализационна мрежа на град Враца, подобект Канализация на кв. Медковец – югоизточно от “Медковско дере”
3. Ремонт на покрива, фасадно оформление и вътрешен ремонт на помещенията на СОУ „Христо Ботев“ – Враца
4. МБАЛ „Хр. Ботев” – създаване на отделение за остри умствени увреждания
5. Въвеждане на енергоефективно осветление на улиците и обществените сгради в Община Враца
6. Енергийна ефективност на обществени сгради публична общинска собственост
7. Реконструкция на водоснабдителен водопровод на ул. „В. Кънчов” и ул. „Илинден” – част от първокласен път Е 79
8. Рехабилитация на инфраструктурата в Хранително-вкусова зона
9. Нови социални услуги в с. Паволче
10. Оптимизиране на училищната мрежа в Община Враца
11. Изграждане на Център за обществена подкрепа в Община Враца
12. Създаване и гарантиране на висококачествени обществени места чрез комплексно обновяване на част от образователната инфраструктура на Община Враца
13. Ремонт и фасадно оформление на Дом за отглеждане на деца лишени от родителски грижи „Асен Златаров”
14. Ремонт и фасадно оформление на Психиатричен Диспансер – гр. Враца;
15. Изграждане на нов кухненски блок и перално помещение към Дом за младежи с увреждания в с. Три кладенци
16. Външен ремонт и изграждане на асансьор на Дневен център за деца и възрастни „Зорница” – Враца
17. Между приятели и добри съседи – Общини Враца, Козлодуй, Мизия, Мездра, Мел Италия, Консорциум Ферара – Италия
18. Модернизация на националната база в училище (Модул „Спорт в училище”, Създаване на достъпна архитектурна среда”, Енергоефективно саниране на училищни сгради”)
19. Скатов предпазен канал в Згориград
20. Укрепване с подпорна стена на левия бряг на р. Скът, с. Оходен
21. „От социални помощи към осигуряване на заетост”;
22. „Асистент на хора с увреждания”;
23. Заедно за по-добър живот (Домашен помощник и Социален асистент”);
24. Закриване на нерегламентирани сметища и озеленяване – с. Баница, с. Бели извор, с. Чирен, с. Вировско, с. Тишевица, с. Три кладенци, с. Горно Пещене, с. Згориград, кв. Бистрец, ЦДГ 6 – Дъга, ДЯ 5 – Българче”;
25. „Оптимизиране на училищната мрежа в Община Враца”;
26. Финансов анализ и подготовка на тръжни документации за проект „Изграждане на клетки 2.1 и 2.2 към Регионално депо за твърди битови отпадъци от Общините Враца и Мездра”;
27. „Изграждане на нова клеткa 2.1 на Регионално депо за твърди битови отпадъци от Общините Враца и Мездра”;
28. „Преустройство и пристройка към съществуваща сграда с обществено обслужващо предназначение, находящ се в с. Згориград ”
29. „Общината – катализатор на икономическото развитие”;
30. Ремонтно-възстановителни работи по изграждане корекция на река и открит облицован канал в границите на с. Лиляче, община Враца
31. Изграждане на Дом за стари хора “Зора”;
32. “Образователна и медицинска интеграция на уязвимите малцинствени групи със специален фокус върху ромите”;
33. Преструктуриране на пилотни многопрофилни болници и развитие на спешна медицинска помощ с цел подобряване на достъпа до здравеопазване за уязвими групи от населението”;
34. SUGAR „Регионални и местни политики за устойчиви добри логистични градски практики”
Община Враца работи по проекти по оперативните програми, които се финансират от Структурните и Кохезионния фонд и националния бюджет (ОП „Околна среда”, ОП „Регионално развитие”, ОП „Развитие на човешките ресурси”, ОП „Административен капацитет”, ОП „Техническа помощ”); по национални програми, които се финансират от националния бюджет и заеми (МОН, МТСП, ПУДООС, Гражданска защита и др.); по европейски програми, които се финансират от ЕК (ИНТЕРРЕГ, ИЕЕ и др.).
Одобрените проекти, за които има сключени договори за финансиране и които изпълняваме от 2011 година, само по оперативните програми, са на стойност около 143 млн.лв., а с проектите по европейските и националните програми, общата им стойност е над 150 млн.лв.
През настоящата 2012 год. са сключени договори за финансиране на 6 одобрени проекта на стойност около 11 млн. лв.
Община Враца разполага със свободни поземлени имоти, предназначени за израждане на производствени предприятия, както и със свободни сгради общинска собственост, които може да предостави на чуждестранни инвеститори. В град Враца има оформени няколко промишлени зони, подходящи за създаване на производствени предприятия, складови бази, бизнес паркове и други обекти, а така също и за мотели, хотели и ресторанти.
Промишлена зона 1
Източната промишлена зона е в непосредствена близост до международния път Е-79, с изградена инфраструктура – пътна, електричество – ниско и високо напрежение, ж.п. линия (Видин – Враца –Мездра – София) и връзка с градската товарна ж.п. гара , градската ТЕЦ, телекомуникации, в близост до яз. Дъбника, който се използва за промишлено водоснабдяване и за поливане на селскостопанските площи, с газопроводна мрежа, която е свързана с единственото в страната газохранилище на природен газ в с. Чирен. Има свободни терени.
Промишлена зона 2
Промишлената зона е разположена между две от основните транспортни магистрали международния път Е-79 и II-15 – Враца – ферибот Оряхово. Тя също е с изградена инфраструктура: пътна (шосейна и ж.п.), електрическа (ниско и високо напрежение), водна и канализационна, ТЕЦ, телекомуникации. Има свободни терени.
Зона на хранително-вкусовата промишленост
Третата зона е разположена около международния път Е-79. Има изградена пътна (шосейна и ж.п.) инфраструктура, в непосредствена близост е ж.п.линията – Видин – Враца –Мездра – София, има възможност за газифициране, тъй като газопровода минава покрай тази промишлена зона, снабдена е с водно и ел. захранване. Има свободни терени.
Външните и местни инвеститори могат да разчитат на пълна подкрепа от страна на общинското ръководство, а така също и на институциите в града, функциониращи в услуга на бизнеса: Търговско-промишлена палата, Евро инфо център, Индустриална стопанска камара и др. На територията на общината се намира подземно газохранилище (на около 20 км от гр. Враца). Общината е важен зърнодобивен център. Северно от Враца са очертава екологично чиста зона, която е предпоставка за производство на качествени хранителни продукти. Фирмите с общинско участие, в голямата си част са създадени от общината, за да предлагат услуги за задоволяване на различни потребности на населението.
Успешно осъществяват дейността си дружествата със 100% общинско участие – “Тролейбусен транспорт” ЕООД, “Общински пазари и тържища” ЕООД, “БКС” ЕООД, “Обредни дейности” ЕООД. В град Враца съществуват предпоставки за бъдещо регионално икономическо развитие. Тук живеят достатъчен брой подготвени специалисти с висше и средно образование. Цените на недвижимите имоти са ниски, мрежата на централното топлофициране е добре развита, а далекосъобщенията са в добро състояние. Общината е с ясно определени амбиции за по-нататъшното си развитие в новите условия на предприсъединяване към Европа, като ще следва насоките за търсене и привличане на инвестиции и разкриване на нови работни места.