Пещера, ул. Дойранска епопея №17 035062201, 035064165 mayor@peshtera.bg  http://www.peshtera.bg

Община Пещера е разположена в Западнородопската част на Осоговско-Родопската зона. В нея попадат части от Бесапарските, Къркарските и Баташките ридове, между които е врязана долината на Стара река и нейните притоци. Град Пещера (н.в. 450 м) се намира в предпланината, на границата с Горнотракийската низина.

По дефилето на река „Стара река“ минава пътят, който свързва общината на изток със селата Бяга, Исперихово, Ново село и град Пловдив, на югоизток с град Брацигово, а на запад с градовете Батак, Велинград и Доспат и язовирите „Батак“, „Беглика“, „Широка поляна“, „Доспат“.

На 16 км от Пещера се намира летовище „Свети Константин“, известно със своя благоприятен климат и красива природа. Построените там ски-влекове създават условия за развитие на зимните спортове, а близкият язовир „Батак“ – за летен плаж и риболов.

Преобладаващите типове почви в общината са канелено-горски и алувиално-ливадни, което благоприятства развитието на зеленчукопроизводството, овощарството, лозарството, тютюнопроизводството и животновъдството.

Условията и климата на община Пещера са изключително благоприятни за климатолечение, възстановяване, зимни спортове, екотуризъм, лов и риболов, спелеология.

В културните пластове в околностите на Пещера са намерени остатъци от хилядолетна култура: кюпове, саркофази, фрагменти от керамика, строителни материали, монети, накити, култови предмети, пътища, мостове, крепости и др. Правени са проучвания и разкопки на няколко обекта:
Крепостта “Св. Петка”- разположена на едноименен хълм.
Селищна могила “Банята”- намираща се на 1,5 км. западно от с. К. Димитриево в община Пещера.

Тракийските крепости: “Киево кале”, “Перун”, “Тъмбра”, “Св. Никола”, “Гагово дере” в района на Пещера са разкрити за проучване през 1973г.
Интерес представляват намерените и проучени находки в пещера “Снежанка”. В една от залите са разкрити археологически останки от живота на тракийското племе беси – бронзова игла, глинени съдове, съдове за вода украсени с врязани линии, датирани от бронзовата епоха.

Забележителен архитектурен, възрожденски паметник е и Часовниковата кула построена между 1650 и 1710г. Тя е втората по възраст в България, след кулата на “Сахат тепе” в Пловдив и построяването й е свързано с нуждите на еснафа и необходимостта от отчитане времето на занаятчийските и търговски заведения.

Далеч, назад в древността, при възникване на селището, то се състои от десет махали, възникнали около езическите оброчища, станали след покръстването на траките през 196г. християнски параклиси. Това са: ”Св. Марена”, “Св. Атанас”, “Св. Неделя”, “Св. Никола”, “Св. Спас”, “Св. Димитър”, “Св. Петка”, “Св. Варвара”, “Св. Георги”, “Св. Елена и Константин”. Те обслужват и славяни и българи, за да достигнат до наши дни. Подлагани са на разрушения и пожари от поробители, за да бъдат възстановени по-късно.

Резерват “Купена”:

Обявен през 1961г. за биосферен, със световно значение, намиращ се под закрилата на ЮНЕСКО. В него има дендрариум за производство на фиданки от различни дървесни видове – сребрист смърч, секвоя, различни видове ели, златен кипарис, метасеквоя, американски ясен, около 10 вида защитени птици и др.

Резерват “Сокола”:

Обявен през 1973г. и обхваща площ от 127.2 хектара. Намира се на 8 км. западно от Пещера и на юг от летовището “Св. Константин”. В него също има много дървесни видове и растения. Богат е на разнообразен дивеч. От “Соколската скала”, намираща се в резервата се вижда като на длан град Пещера, а при хубаво време погледа стига до античния Пловдив.

История

Град Пещера е селище с твърде стара и интересна история. Най-ранните човешки следи датират от епохата на неолита. В продължение на хилядолетия този край е обитаван от тракийското племе беси, изпитало влиянието на македонци, римляни и византийци.

Възникването на селището в пещерската котловина е станало през втората половина на ІV век пр.н.е. Най-трайно е взаимодействието по-късно на трите етноса: траки, прабългари и славяни. Свидетелство за това са откритите останки в околностите от хилядолетна култура – кюпове с обгорено жито, строителни материали, оръжия, оръдия на труда, монети, накити, култови предмети, саркофази, останки от калдаръмени пътища, мостове, останки от крепостите: „Киево кале“ „Перун“, „Тъмра“, „Св.Никола“, „Св.Петка“ и др.

Няколко са предположенията за името на Пещера, но надделява това от пещерите в околностите.
Във възрожденската епоха е извършено огромно строителство на църкви, мостове, чешми, къщи, училища от майсторите на пещерската архитектурно-строителна школа. Тяхно дело са монументалните църкви „Св.Димитър“, „Св.Петка“ и „Св.Богородица“ в гр.Пещера, „Св.Марина“ в Пловдив, „Св.Богородица“ в Пазарджик и часовниковата кула в Пещера.

Първото светско българско училище в Пещера е създадено през 1848г., а читалището „Надежда“ – през 1873г. Изтъкнат възрожденски учител е Спас Зафиров – учител на Иван Вазов, Христо Ботев и Васил Левски.

В хайдушката чета на Тодор Банчев стават хайдути от Пещера – Тодор Фиданов, Сотир Келеш и Динко.
В Национално-освободителната борба Пещера дава на България Димитър и Атанас Горови и Георги Зафиров.
В Опълчението участвуват от Пещера: Нешо Чипев, Никола М. Донски и Георги Стоилов.

Пещера е освободена в Руско-турската освободителна война на 06.01.1878г. от 17-та рота на поручик Панин, а за гарнизон в Пещера остава VІІІ-ма рота на к-н Сафонов от 123-ти Козловски полк.
Култура

Първото светско българско училище в Пещера е създадено през 1848 година, а читалище „Надежда“ – през 1873 година. Изтъкнат възрожденски учител е Спас Зафиров – учител на Иван Вазов, Христо Ботев и Васил Левски.

Църквата „Св.Димитьр“ е един от малкото запазени паметници от епохата на Възраждането в България. Строена е в периода 1825 – 1831 година. Тя е трикорабна, кръстокуполна с притвор и галерия. Техниката и технологическият подход при строежа и е аналогичен на подходите при строежа на най-големите и репрезентативни култови сгради от 19 век. Иконостасът е резбован през 1910 година, но иконите са от 19 век. Особено ценни със своите иконописни достойнства са иконите: „Богородица Одигитрия“, определена като изпълнена през 17-18 век, „Велик архангелски събор“ – датирана от 1830 година, „Св.Димитър“ – датирана от 19 век. Оригинални са и стенописните изображения в интериора на храма. В централния купол е изписан Христос, а в олтарната част впечатляват няколко богати композиции „Богородица ширшая“, „Благовещение“ и някои старозаветни пророци.
В метоха на църквата „Св.Петка“ е разположена експозицията на Общинския исторически музей.
Общински исторически музей основан на 22.06.1969г. със статут на музейна сбирка. Експозицията е разположена в пет зали – археология, възраждане, националноосвободително движение и нова история. С пет свои уникални предмета от праисторията музеят взе участие в изложбата „Златна Тракия“ в Брюксел, открита на 03.03.2002г., с което Пещера намира своето място в културната история на Европа.
Музейна сбирка е открита и функционира и в с. Радилово. Тя отразява историята на селото и неговото активно участие в Априлското въстание /1876г./.
На територията на общината развиват дейност три читалища, един Дом на културата и картинна галерия „Проф.В.Стайков“.
Община – Пещера дава на България един капитал от талантливи политици, общественици, учени в ново и най-ново време. Това са 5 министри – Георги Кьосеиванов – министър председател, Михаил Такев – министър на вътрешните работи, Георги Теохаров – министър на просвещението и правосъдието, Григор Чешмеджиев – министър на социалните грижи и Никола Стоилов – министър на земеделието.
От Пещерската община тръгват към върховете на науката и културата: един академик, 24 професори, 10 доцента, трима ректори на ВУЗ, един декан и двама зам.декани.
Прославят името на България учени като: акад.Веселин Хаджиниколов – историк, проф.Янко Тодоров – мастит учен в античната история, проф.Димитьр Пасков – лекар – фармаколог, откривател на „Нивалина“, проф.Димитьр Ранев – известен хирург, проф.Веселин Стайков – художник, световно известен график, проф.Никола Хаджиев – спортист – спортна гимнастика, проф.Людмил Стайков – изтъкнат кинорежисьор, доц.Димитър Пунев – актьор и режисьор, актрисата Катя Чукова, Румен Григоров – един от ветераните на българската кинематография и др.

Вижте по-голяма карта