Видео
Общини и кметства
Банери
Статии

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Петрич

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

3

Есента дойде и започна да застудява. Не и в Петрич! Тук климатът е мек, а времето – приятно за разходка. Разположен амфитеатрално в подножието на Беласица, градът открива красива гледка към планините Пирин, Огражден и Славянка. Градът се слави с най-хубавите праскови, на най-сладките кестени и най-ароматното грозде. А наровите и смокинови дръвчета придават средиземноморски вид на пейзажа. И всичко това само на 180 км от София!

Минерални води

Петрич се гордее с уникални лечебни свойства на минерални води при с. Марикостиново, с. Кромидово и в местността Рупите. Местността Рупите е скътана в пазвата на единствения съществувал някога в България вулкан Кожух. Навсякъде из кратера извират множество горещи минерални извори с високо съдържание на сяра, подходящи за провеждане на лечебни процедури, както и за производство на зелени водорасли. Част от него е обявена за защитена природна местност заради наличието на единствени за България растителни и животински видове.

Рупите

1Едва ли има някой, който не в чувал за Рупите – за това необикновено място, изпълнено с естествена концентрация космическа енергия. В самия комплекс около храма „Света Петка Българска“ има лековити горещи минерални извори. Попитана защо е избрала да живее в Рупите, Ванга отговаря, че това място е като „акумулатор“ за нея.
Националният парк-музей “Самуилова крепост”

На няколко километра на запад от Петрич, до с. Ключ е разположен Националният парк-музей “Самуилова крепост”, включен към 100-те национални туристически обекти Там през 1014 година се е състояла трагичната за българите Беласишка битка. Тогава византийския император Василий II, наречен след нея Бългороубиец, заповядал да ослепят всичките 14000 пленени български войници, като според легендата на всеки 100 оставило един зрящ с едното око, за да ги води. Помните ли този урок по история?

Мястото е привлекателно е за посещения не само заради историческия заряд, който носи, но и заради красотата на планината и гледката, която се открива към Македония и Гърция.

Тази година се навършват 1000 години от злочестото сражение затова и паркът е обновен, изградена е сцена, подходяща за концерти и представления. Не е ли това чудесен повод да посетите община Петрич?

 

ОБЩИНА ЗЛАТИЦА

Златица, пл. Македония 1
072860201, 072860202
ob_zlatica@mail.bg
 http://www.zlatitsa.bg

 

 

 

 

 

 

 

ScreenHunter_6494 Feb. 05 13.18

Златица е град в Западна България. Той се намира в Софийска област и е в близост до град Пирдоп. Градът е административен център на Община Златица
Златица се намира в планински район.

Златица се намира между планинските вериги на Стара планина и Средна гора, както и свързващите хребети на двете планини Гълъбец и Козница, в най-високото от Задбалканските полета – Златишко-Пирдопско поле или Златишко-Пирдопска котловина. Климатът е умерено континентален, с отделни влияния на студени северни (нахлуващи през Дунавската равнина и Златишкия проход) и топли субтропични (нахлуващи по поречието на р. Тополница) въдушни маси.

Според историческите извори Златица паднала под властта на турците тридесет години след Търново. Причини за това са както стратегическото разположение и немалкото укрепени калета по Средна гора и Стара планина, така също и героичната съпротива на хората. Турците наричали града Изладъ (Излати). Златица била определена за център на Златишката кааза, зачислен към Софийския санджак, Видивски пашалък. Край Златица се състояла и битката между войските на полско-унгарския крал Владислав III Ягело с турците. Подкрепения от папството т.нар. „Дълъг поход” обединил над тридесетхилядна армия, в която се включили поляци, унгарци, чехи, сърби и власи. Военен ръководител е бил трансилванския воевода Ян Хунядии. Битката край Златица се състояла в края на 1443 година. Въпреки помощта на местното население, поради ниските температури и недостига на храна, крал Владислав III се принудил да прекрати похода, който имал за цел да отблъсне османските нашественици от Балканите и Европа.

Златичани се включили активно в националноосвободителното движение. Не случайно Паисий Хилендарски, Проигумен Лаврентий и други духовни лица посещавали Златица. По време на робството в района действали много хайдушки чети, които са се борили срещу турските поробители. В народните песни все още се пее за Стоян Братоев, Детелин воевода, Мануш воевода и Рада воевода. През лятото на 1872 година Апостола на свободата Васил Левски е намерил подслон в града и се укривал в и досега съществуващия метох. В основания революционен комитет влизат златичаните: Никола Савов, Георги Ангелов, Нею Димитров, Бальо Груйов, Вълко Василов Вълков, Вълко Цанков Вълков, Вълко Ганчев Вълков, поп Иван Груйов и др. Според исторически източници тук се е състояла битката между турските войски и обединените чети на Филип Тотю и П. Хитов, в чиито редици бил и Дякона – Васил Левски.

През Възраждането Златица претърпява икономически разцвет. Основният поминък на населението бил скотовъдството и свързаните с това занаяти. Градът бил един от снабдителите на турската империя с овче месо, също така голям производител и износител на вълна. Този подем се отразил не само на икономиката, но и на обществения, и на културния живот. През 1777 година била построена Часовниковата кула – един от символите на града, чийто звън се чува в далечина 7-8 км. В началото на 19 век започнало да функционира килийно училище.
През този период с бързи темпове започнали да се развиват занаяти като: абаджийство, гайтанджийство, кожухарство. Златишките текстилни произведения били познати и продавани в цялата империя.

След Освобождението с възприетото ново административно деление Златишката кааза става Златишко окръжие, а след това Златишка околия. През есента на 1888 година, след буен митинг срещу режима на Стефан Стамболов, окръжното управление е преместено в Пирдоп заедно с всички околийски служби.

Просветното дело в Златица бележи значителни успехи за намаляване на неграмотността. Сред просветителите се открояват имената на Георги Чолаков, Сава Докторов, Сава Савов, Алипи Влайков (брат на писателя Тодор Влайков). Трайна следа в паметта на златичани остава и Серафим Боянов, който предоставя своята къща за училищно помещение, а той заедно с многолюдното си семейство се премества да живее в квартира. Къщата е построена през деветнадесети век и се отличава с красива възрожденска архитектура. По-късно в нея учи и Димитър Стоянов от Байлово, който се подписва на една от вратите с псевдонима Пелин. Елин Пелин години по-късно се превръща в един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ, създател на множество ярки, незабравими образи.
След 1944 година района се развива основно като промишлен център.

Роденият в Златица Вълко Червенков е министър-председател на България в 66-то (1950-1954) и 67-то (1954- 1956) правителство и лидер на БКП от 1949 до 1954 година.
В Златица е съхранено богато културно-историческо наследство. В общината има множество архитектурни и мемориални паметници-Часовниковата кула; църковен комплекс Спасово кладенче, Старият конак; Метохът, който е служил за скривалище на В. Левски; Бояновата къща; Храм-паметникът Св. вмчк Георги Победоносец – построен през 1859 година. На територията на общината са запазени два каменни моста на р. Тополница – Стар и Нов кемер. Старият кемер се намира на около девет километра от Златица. Новият кемер /ески кюпру/, който е на два свода, е на около седем км. южно от Златица. Висок е 10-12 метра. Според народното предание, е правен по заръка на богата златишка кадъна, за това, някои го наричат Кадънин мост или Булин мост.

Има културни и исторически паметници в с. Петрич – един от центровете на Априлското въстание. Това са: Камбаната; Руски паметник – костница; паметник на загиналите офицери от Руската армия в местността Мурта; паметник в двора на църквата от 1877 година; седем паметни плочи на Априлци. По време на Априлското въстание от 1876 година първата и единствена победна битка на Хвърковатата чета на Бенковски е спечелена в с. Петрич. Към читалището в селото е уредена и картинна галерия. В една от залите е направена музейна сбирка за Априлското въстание.
Средища на културното развитие и духовното обогатяване на населението в общината са НЧ Христо Смирненски, град Златица и читалищата в селата.

Читалище Христо Смирненски има 122 годишна традиция и развива активна културно-просветна дейност. В читалището в с. Петрич е организирана и постоянна изложба – живопис. Уредената библиотека разполага с 10 000 тома литература.

Сред читалищните библиотеки се откроява тази в гр. Златица, която разполага с около 60 хил. тома литература. По програма Българските библиотеки – място за достъп до информация и комуникация за всеки е доставено оборудване, включващо 13 настолни компютъра, включително камери, слушалки и микрофони; 1 лаптоп; цветен лазерен принтер; мултифункционално устройство (скенер, копирна машина, принтер); мултимедиен прожектор. Инициативата се стреми да превърне обществените библиотеки в жизнени източници на помощ, с която може да се подобри животът на населението.

В рамките на същата програма е осигурено оборудване и за библиотеките в с. Църквище и с. Петрич.
Дейността на читалищата е насочена към местния и национален фолклор, театрално-художествената и музикално-танцова самодейност.
Празникът на града е последната неделя от месец май.

Общинският център град Златица се намира в средата на Златишкото поле, почти
в полите на Стара планина, недалеч от Златишки проход и на 79 км. източно от
София. Най-старото споменаване на селището с днешното му име се среща при
описанието на похода на полско-унгарския крал Владислав ІІІ срещу турците през
1443 г. от византийския историк Дука. Затова може да се предполага, че селището
е съществувало и преди падането на българската държава под османско иго. До
Освобождението Златица е бил почти турски град, център на Златишката кааза.
След Освобождението от града се изселва турското население и на негово място
идват заселници от близки и далечни краища. С възприетото през 1880 год. ново
административно деление Софийската губерния става Софийско окръжие, а
Златишкото окръжие-Златишка околия. През 1888 год. след буен митинг в Златица
срещу Стамболовия режим, околийското управление е преместено в Пирдоп.

Село
Карлиево е
разположено в южния край на Златишкото поле, югозападно от Златица. Селото е
съществувало още през римската епоха, за което се съди от развалините на голяма
римска сграда северно на 200 м. от селото, където през 1927 г. е построена
църквата “Св. Екатерина”. През турското робство българското население е било
малобройно. След освобождението тук се заселват преселници от Панагюрско,
Челопеч, Петрич, Каменица и др.

Село
Църквище се намира в
полите на Стара планина, в самото начало на Златишки проход, на около 3 км.
северозападно от Златица. То е най-северното селище в Златишкото поле. Църквата
“Св. Екатерина” се издига върху основите на голяма стара църква от V в. с форма
на латински кръст. Около нея е имало гробище на голямо селище, съществувало
някъде наблизо. Вероятно селището е възникнало като стражево. След османското
нахлуване българското население било прогонено и заменено с турци, които пазели
прохода. Едва през 1881 г. в него се заселили преселници от Челопеч и някои
други околни села.

Село
Петрич е разположено
в тясна долина от двете страни на река Тополница, която по-надолу поема южна
посока и дели Ихтиманска от Същинска Средна гора. Намира се югозападно от
общинския център Златица и е най-южното село в региона. По всяка вероятност то
е възникнало като стражево селище още през византийско време. През средните
векове през него е минавал важен път, който е свързвал Тракийската равнина със
Златишкото поле чрез долината на река Тополница, а чрез Златишки проход и със
Северна България. Махалите по околните ридове са възникнали в различни времена.
По големите от тях като махала
Бодят са заселени от населението на селото, което се е пръснало при
турското нахлуване.

Културно-историческото
наследство е “инфраструктурата на приемствеността”. Ресурсите на държавата и
общините са несъизмеримо по-малки от потребностите на многократно декларираното
желание за “опазване и съхранение”. Желанието за допир на съвременниците до
тези ценности и съхраняването им за идни поколения, би могло да се осъществи
само чрез тяхното атрактивно експониране. За съжаление, работите по проучване,
консервация и експониране все още не са доведени до формиране на завършени
туристически продукти, професионална реклама и продажби. Това е пътят за
набиране на средства, съхранение и обогатяване на тези непреходни ценности.


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ПЕТРИЧ

ScreenHunter 3388  Петрич, ул. Цар Борис III 24
074569112
oa_petrich@mbox.contact.bg
 http://petrich.bg

 

 

 

 

 

 

 

История

Административен център на общината е гр. Петрич, наследник на античния град Хераклея Синтика, който възниква през V-IV в. пр. Хр. в подножието на планината Кожух, местността Рупите. През 168 г. пр.Хр. Хераклея Синтика е завладяна от римляните и като римски град съществува до VІ век., когато е превзет от славяните.Започва плавния преход към средновековие.

През 837 г., при хан Пресиян, Петрич влиза в пределите на Първата българска държава. Градският център се измества на юг, в полите на планината Беласица.
Значението на гр. Петрич нараства, защото той е важен елемент от отбранителната система на средновековна България. На 18 км западно от града в 1014 г. се разиграва едно от най-драматичните сражения в българската история – битката за Самуиловата крепост и свободата на държавата. Пленени и ослепени 14000 български войници, но техният подвиг се превръща в символ на борбата за освобождение от византийска власт.

През ХІІІ-ХІV в. Петрич е българска крепост – част от укрепителната система в Югозападна България.
По време на османското робство се превръща в турски административен и военен център.
През 1912 г. гр. Петрич е освободен от османско иго, а през следващата 1913 г. се превръща в нов дом за хилядите бежанци от Егейска и Вардарска Македония.

От 1920 г. да 1934 г. Петрич е окръжен град.

 

Община Петрич заема най-югозападната част на България и граничи с Гърция и Македония. Обхваща Петричката котловина, българските части на планините Беласица и Огражден и част от южен Пирин (обща площ 650 кв.км).
Община Петрич е активно балканско и европейско кръстовище между две морета – отстои на 90 км от Солунското пристанище на Бяло море, където България има неутрален сектор за търговски обмен по Средиземно море, и на 380 км от пристанището Вльора в Албания на Адриатическо море.

Untitled-collage-5Разположен амфитеатрално в подножието на Беласица, градът открива красива гледка към планините Пирин, Огражден и Славянка. Градът е дал името на най-хубавите праскови, на най-сладките кестени и най-ароматното грозде. Актинидиите, корковият дъб, наровете и смокинята придават средиземноморски вид на пейзажа. Но по склоновете на околните планини безспорен господар е яворът. Минерални води с уникални лечебни свойства има при с. Марикостиново, с. Кромидово и в местността Рупите.

Петрич е наследил земята и името на трако-римското селище Петра – един от прочутите за времето си градове по поречието на Струма. Праисторическата могила при с. Топлоница, местността „Кожух” и други археологически находки имат принос за развитието и изследването на общоевропейската цивилизация.

Изпепелено от пожар през 6 век, селището въкръсва отново в подножието на Беласица. По времето на хан Пресиян (837г.) Петрич влиза в пределите на българската държава и оттогава иаторията е определила на града драматична съдба на преден пост срещу чуждите нашественици.

Забележителности

Рупите

Близо до Петрич се намира местността Рупите – свято място, скътано в пазвата на единствения съществувал някога в България вулкан Кожух. Навсякъде из кратера извират множество горещи минерални извори с високо съдържание на сяра, подходящи за провеждане на лечебни процедури, както и за производство на зелени водорасли. поточета. Част от него е обявена за защитена природна местност заради наличието на единствени за България ендемитни и реликтни растителни и животински видове. Мястото е прочуто със своята естествена концентрация на космическа енергия. Може би затова прочутата българска пророчица Ванга го е избрала за свой дом през последните години от живота си. Издигнатата от нея църква – „Света Петка” привлича поклонници от цяла България

Националният парк-музей “Самуилова крепост”

На няколко километра на запад от града, до с. Ключ е разположен Националният парк-музей “Самуилова крепост”, включен към 100-те национални туристически обекти. Там през 1014 година се е състояла трагичната за българите Беласишка битка. Тогава византийския император Василий II, наречен след нея Бългороубиец, заповядал да ослепят всичките 14000 пленени български войници, като според легендата на всеки 100 оставилпо един зрящ с едното око, за да ги води.

Културен живот

Петрич се освобождава от турско робство през 1912 година. Година по-късно се превръща в убежище на хиляди българи, бежанци от Егейска и Вардарска Македония. Така старата културна традиция на града се смесва с душевността на пъстрата бежанска вълна, което превръща Петрич в уникално селище на македонски фолклор.
Никъде другаде няма да видите русалините и техните танци със саби, както и кукерите станчинари, шестващи в страховитите си маски по улиците на Петрич на 1-ви януари.

Петрич е град на талантливи поети и артисти, на самобитни празници и фестивали. Читалище „Братя Миладинови”, строено с доброволен труд, не затваря врати. Книжният фонд на библиотеката съдържа 108 767 тома литература, от които 74 000 са на свободен достъп, а останалите – в книгохранилище. В библиотеката има обособени четири отдела: читалня, заемна за възрастни, детски отдел и комплектуване. Обособена е и сбирка от редки и ценни книги с антикварна стойност. На сцената на големия театрален салон са изнасяни представления и концерти много известни български артисти, провеждат се местни, национални и международни музикални и танцови фестивали.

Всяка година талантливи деца от страната и чужбина се състезават в международния детски фестивал „Изгряват звезди”, организиран от фондация „Сгушена звездица”.
Незабравима атмосфера се създава в града особено по време на празника на града Гергьовден и националния фестивал на старата градска песен.

Градски исторически музей – гр. Петрич

Създаден е като музейна сбирка през 1966 г, а по-късно е преобразуван в Исторически музей със следните отдели: “Археология”, “История” и “Етнография”. Притежава над 10 000 музейни експоната, изложени в постоянна експозиция и съхранявани във фондовете.

 

 

Петрич – природа и история

Поради благоприятния климат и ландшафт, както и изобилието на води, районът на Петрич е населяван от хилядолетия. Неговата история е тясно свързана с река Струма, която в древността е била  основната комуникационна артерия, свързваща Егея с Европа. По Струма, през VІІ хилядолетие пр. Хр., към Европа са проникнали земеделието и животновъдството – основа на европейската икономика и до днес. Именно тук е възникнала и най-ранната металургия. В Античността тук е процъфтявала забележителна култура, а през Средновековието районът е бил арена на величави и трагични събития.

 

12345 КМЕТ НА ОБЩИНА ПЕТРИЧ е Димитър Бръчков

 

 Телефон: 0745 69112; Факс: 0745 62090
e-mail: oa_petrich@mbox.contact.bg

 

 АДМИНИСТРАТИВНИ УСЛУГИ:

 Кодекс на общинския служител
– Етичен кодекс за поведение на служителите от Община Петрич    –         Изтеглете документа от тук

Ценова таблица на Общинска собственост
– Ценова таблица за жилищни сгради и гаражи, производствена дейност, търговски нужди и услуги.      –       Изтеглете документа от тук

Декларация чл.67-1              –             Изтеглете документа от тук

Декларация чл.71.1 от ЗМДТ    –      Изтеглете документа от тук           

Работно време на Центъра за услуги за услуги и информация на гражданите за работа с граждани:
– делнични дни: 8.00 – 17.30 часа
– почивни дни – събота и неделя

 Работно време на Общинска администрация Петрич с граждани :
– делнични дни: 8.30 – 12.00 часа 13.30 -16.30 часа
– почивни дни – събота и неделя

 Приемно време
– Кмет на Община Петрич – Димитър Бръчков     Сряда              10.30 – 12.00
– Зам.-кмет ТСУ и ОР –                                                         Сряда, петък    9.30 – 12.00

Телефонен указател на Общинска администрация – Петрич