с. Петково, Общ. Елин Пелин 072560219

Петково е село в Западна България. То се намира в Община Елин Пелин, Софийска област.

Селото е разположено на около четири км източно от град Елин Пелин и на дваесет и два км от София в Софийското поле.

Селото е основано по времето на цар Иван Александър. През 1380 година е превзето и напълно разрушено от османските турци.

През деветнадесети век е основано наново под турското име – Коджаматлиево. Васил Левски организира събирания в механата на Стоил Менджийски. Между Първата и Втората световна война е изградена църквата Св. Петка. От 1937 година насам селото носи името на Света Петка – Петково.

През 1957 г. е открито читалището на селото. През 1967 година пътищата до съседните села са асфалтирани. През 1969 година е открит пощенски клон. От 1974 година в селото се прокарва водопроводна мрежа.

По времето на Коджа Ахмед, средата на деветнадесети век, не е могло и да се мисли за строеж на църква, тъй като българите в Коджаматлиево са били малко, а и вече е имало малка джамия в североизточния край на селото. С времето тази джамия е била занемарена и изоставена.

Обществени институции
Целодневен пенсионерски клуб.
Здравна служба.
НЧ Отец Паисий 1912
Пощенски клон.
ЦДГ Звездичка

Всяка година, ден преди Свети Дух, в село Петково се прави курбан в двора на църквата Св. Петка.

Съборът на селото е на Петковден, който се празнува на 14 октомври всяка година.

с. Петково, Обл. Смолян  030292261, 0885660147 kmet_petkovo@abv.bg

Петково е село в Южна България. То се намира в община Смолян, Област Смолян.

Селото се намира в Средните Родопи на 30 km източно от Смолян, на река Малка Арда. Административно към Петково спадат и махалите Орловица, Чиевци и Славейковци, намиращи се по на около 4-6 километра от центъра на селото.

Най-разпространеното предание за основаването на селото разказва, че преди около триста и петдесет години, при помохамеданчването на съседното село Малка Арда, някой си Петко, известен като Узун Петко, бяга оттам със семейството си и свои близки и се заселва няколко километра на запад, нагоре по течението на река Малка Арда.

С това и се слага началото на селището. Години наред заселниците се наричат петковци и когато къщите и хората се намножават, новообразуваното село се нарекло Петково, а махалата, където първо спират заселниците – Узунска – от името на водачът им Узун Петко.

Султански ферман за възстановяне на църквата в село Петково от 1836 година.
Но в турски данъчен документ от 1576 година, който представлява списък на едри овцевъди, така наречените джелепкешани, се споменава името на Саботин поп Цено от Петково, който е обложен с тридесет овце данък.

Преводачите са категорични, че в документа става дума за село Петково, сегашната Смолянска област. Тоест излиза, че през времето, за което се говори в преданието за заселника Петко, селото вече съществува. Според Христо Попконстантинов Петково е основано от хора от село Малка Арда по времето, когато то все още не е било помохамеданчено.

На около тридесет минути пеша от селото в североизточна посока се намира местността Градище, чието име говори за останки от руини. Там и в околността са намирани едри камъни, стари монети и ножове, червени керемиди. Съвсем наблизо е върхът Свети Костадин, на който според преданието е имало разрушена църква, а днес има параклис Св. Дух.

Недалеч оттук на запад, в землището на съседното село Славейно се намира местността Ѝниглово, за която се знае, че там е имало голямо средновековно селище от 500 – 600 къщи, чието население оказва силна съпротива на турците при тяхното нашествие и взело активно участие в епичните боеве при Чил тепе и Енихан, където загива и турският предводител на похода Ени хан, заради което е изгорено до основи от завоевателите. След опожаряването му населението се пръсва и е възможно една част да основава Славейно, а друга Петково.

Има и легенда, поддържана от някои изследователи, че двете села, Петково и Славейно, са основани от търновски боляри, споделили заточението на Патриарх Евтимий в Бачковския манастир и, впоследствие, след смъртта му дошли по тези места.

Като едно от доказателствата, които се привеждат, е това, че само в двете села от околността се срещали имена като Ковня (Комня), Драгни, Ракшина (Шина), Чило (Момчил) и други, които напомнят някои от болярските имена през Втората българска държава и рядко се срещат в останалите родопски села от околността.

Един от старите мостове в Петково
Най-интересното предание, което се разказва в селото е за Злата Зенгин Милкова. Тя била красива мома и един турчин толкова много я харесал, че я отвлича от хорището. На няколко километра от селото Злата моли похитителя да и даде нож, за да си разреже ябълка и да си накваси устата.

Турчинът откликва на молбата и и дава своя нож. Ала вместо да разреже ябълката, Злата забива ножа в гърдите си, защото не иска да загуби честта си и християнската си вяра.

На това място извън селото сега има чешма, построена в чест на героичната и постъпка. Чешма в нейна чест има и в центъра на селото, на която са гравирани думите от народната песен създадена в селото, в памет на това събитие: Юнак си била дощерко, че си християнска вяра не даде.

В края на осемнадесет в. част от населението е помохамеданчено. Според Хр. Попконстантинов само три фамилии приемат исляма, а през 1876 година селото брои 250 християнски, 30 мохамедански и 10 цигански къщи. Има една църква, мюсюлманите използват за молитвен дом, медресе и имарет една двустайна къща, като на празници ходят в джамията в Малка Арда. Към 1912-1913 година броят на помаците, живеещи в Петково е 25. Оттук са и корените на известния наш ветроходец Николай Ташев многократен републикански шампион и участник на европейски и световни първенства!!!