Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Перущица
ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПЕРУЩИЦА
 |
 гр. Перущица, ул. Петър Бонев 1 031 432 205 museum.perushtitsa@abv.bg http://museumperushtitsa.com/bg/ |
Историческият музей на Перущица е призван да събере и подреди не само историята на града, а в оригинална форма да освети, осмисли и широко да популяризира артефактите, преданията и документите от хилядолетното минало на района между легендарната тракийска Бесапара на северозапад и могъщите мегалитни комплекси от древни скални светилища по склоновете на Родопите на юг. Неговите обекти не са само легендарният храм на героизма от Април 1876-а „Св. арх. Михаил“, възрожденското училище „Св.св. Кирил и Методий” (Дановото училище), раннохристиянската Червена църква и самата музейна сграда. Мисията на Музея е да извади от забравата стари поселища, емблематични тракийски могили и знаменателни храмове още от първите християнски векове като открива, аргументира и утвърждава хилядолетната приемственост в духовния живот на местното население.
В древността селището, чийто наследник е Перущица, е обхващало обширна територия, а градският живот е бил толкова развит, че дори и в епохата на Османската власт е било наричано Кючук Стамбул (Малкият Истанбул). Свидетелства от блясъка на този градски живот могат да се видят до днес в Музея и околностите му.
Първите заселници в района са траките. Останки от тяхно селище, датиращо още от каменната ера (ок. 7 000 г. р. Хр.), са разкрити около карстовия извор Пастуша. В същия район има 29 тракийски могили. Броят на могилите е впечатляващ, но още по-впечатляващи са артефактите, открити в тях. Достатъчно е да се споменат 16-те богато украсени колесници, намерени около Духова могила. Самата Духова могила е част от древен сакрален комплекс, който не загубва значението си през християнската епоха. Точно над Могила през 4 век е издигната уникалната раннохристиянска църква, наричана „Св. Богородица“ или „Червената църква“. В непосредсвена близост до двата обект има мощен извор – някогашният Свещен извор на Драговец (както някои наричат средновековния град в този район).
По линията Духова могила – Червената църква – Паметника на трите поколения в родопските склонове се открояват древни мегалитни комплекси. Функционирали векове наред като религиозни центрове, днес Орли камък, Манастирски Скали, Светото място и други подобни комплекси привличат любителите не само на културния туризъм, а и на алпинизма и природата с нейните все още недокрай изследвани енергии. Екопътеките, които свързват някои от обектите, предоставят необичайни и вълнуващи гледки – както към миналото, така и към природното великолепие.
Културните събития и атракциите, които предлага музеят, освен посочените обекти, включват още: представяне на съвременни произведения на изкуството (в Галерията на Дановото училище), на известни учени с нови погледи към миналото, настоящето и бъдещето (в залите на същото училище, една от които е оборудвана като своеобразен Музей на писмеността), детска лятна „Художесвена академия“, анимиране на уникални за района обичаи (като Къпанките на Ивановден), дегустация на прословутите местни вина (в близоста са избите на Брестовица и „Вила Юстина“). Концертите също не са забравени. Тяхната палитра варира от изпълнения на местни фолклорни хорове и танцови състави, до знаменити камерни изпълнители на класическа музика.
СВЕТИНИ
ОБЩИНА ПЕРУЩИЦА
 |
Перущица, ул. Отец Паисий 2 031432250 perushtitsa_ob@abv.bg http://www.perushtitsa.org |
Община Перущица е разположена в Централна България. Намира се в Област Пловдив и е в близост до град Кричим.
Перущица се намира в подножието на Родопите. Отстои на 21 км югозападно от Пловдив.
Историческият музей в Перущица е създаден през 1955 г. и в експозицията си развива историята на селището, преминавайки през поселенията на траки, славяни, сред които се открояват руините на базиликата „Червената църква“ от края на 4 век от Христа с уникалността на архитектурните си форми и стенописи.
Музеят е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Има печат на БТС целогодишно.
Червената църква или Червената черква е недействаща, ранносредновековна, ранновизантийска базилика в близост до Перущица.
Повечето от нашите и чуждите изследователи се обединяват около идеята, че „Червената църква“ край Перущица е била изградена в края на V или началото на VI век при управлението на император Анастасий I.
Веднага след свикания Вселенски събор в Сердика (на „Помирението“), 343 г.н.е., в цяла Тракия започнало строителство на култови сгради, сред които имало и такива, предназначени да съхраняват паметта на мъчениците, загинали за утвърждаване на християнството. Мястото е внимателно подбрано. “Червената църква” е построена в близост до старо езическо светилище, в непостедствена близост до важния византийски град Филипопол (дн. Пловдив). До най-важните пътища от Тракия за Бяло море, и от Константинопол за Западна Европа. Предполага се, че храмът е бил известен в миналото с изцелителните мощи на християнски мъченик, загинал за утвърждаване на вярата по тези земи. Храмът се е казвал „Света Богородица“, но е станал известен като „Червената църква“ заради типичните римски тухли и розов хоросан, от които е изграден.
Община Перущица е една от най-малките в Пловдивска област , по брой на населението, което живее на територията й. Към 31.12.2003г. населението в община Перущица е 5506 лица. При територия на Общината от 48 720 дка площ, средната гъстота на населението на един квадратен километър е 113,01 лица.
Перущица, районът около нея, хората живели тук от древността до наши дни, заемат особено място в историческата памет на България. Тази местност е богат извор на археологически находки – свидетели на неспирния ход на нашата история.
Смята се , че сегашният град води началото си от древния град Драговец, който по всяка вероятност е бил разположен на 2-3 километра северно от днешните му граници и разрушен по – късно от ордите на турския пълководец Лала Шахин през 1364 година. Опитите на турците да помохамеданчат местното население не успели. През XV век тук се заселили бежанци – българи от най-западните предели на Балканския полуостров (днешни Албания и Епир). По-късно селището било ограбено и опожарено отново през 1794 година от кърджалиите на Мехмед Синап.
По време на Възраждането в Перущица живяли и работили видни просветители и дейци на национално-освободителното движение като Петър Бонев, Спас Гинов, Кочо Честименски, Васил Соколски-Докторът. В първата половина на XIX век гордите и свободолюбиви перущинци съградили голяма църква „Архангел Михаил”, а до нея – училище, което и до днес е наричано „Даново” , по името на първия учител в него – Христо Г. Данов и е едно от първите училища в България. През 1869 г. Васил Левски основал тук таен революционен комитет, чиято дейност била възобновена по-късно през 1876 година от Георги Бенковски.
По време на Априлското въстание през 1876 г. седем дни перущинци удържали непрестанните атаки на многократно превъзхождащия ги по брой и въоръжение турски башибозук, предвождан от Тъмрашлията Адил Ага. В Църквата “Св.Архангел Михаил” въстаналите перущинци предпочели смъртта пред опасността да попаднат в ръцете на петвековния поробител – те намерили сили да посегнат върху живота на собствените си жени и деца, а след това и на себе си. Така загинали 347 човека. Но загинали не като роби, а като свободни хора. По-късно костите на мъчениците били събрани и погребани в същата тази черква. Перущица била опожарена и срината до основи.