Перник
СДРУЖЕНИЕ НАРТАН
гр. Перник, ул. Рахила Ангелова 30 0885999374 nartan2015@abv.bg |
Сдружение „НАРТАН” е нестопанска организация създадена в услуга на будната пернишка общественост , самодейци и родолюбци.
Дейността на сдружение НАРТАН е развитие и утвърждаване на духовните ценности, чрез:
- опазване и разпространение на народните традиции, танци и музика;
– обучение на начинаещи и напреднали танцьори, музиканти, разказвачи и други;
– организиране на фестивали и мероприятия с фолклорна тематика;
– организиране на участия в международни и национални конкурси и фестивали.
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ПЕРНИК
гр. Перник ул. Физкултурна 2 076603737 museum_pernik@abv.bg https://www.museumpernik.com |
Регионален исторически музей – Перник е създаден през 1953 г. като градски музей. През 1957 г. е открита първата експозиция. От 1959 г. прераства в Окръжен народен музей, а през 1968 г. се извършват административни и структурни промени и започва да се нарича Окръжен исторически музей. Той има общоисторически характер със следните отдели: “Археология”, “Етнография”, “Българска история ХVІ-ХVІІІ в.”, “Нова и най-нова история”, “Връзки с обществеността”, “Фондове”. Разполага и с ателие за реставрация. Има домакин-касиер, счетоводител, хигиенист. Общо числеността на персонала е 18 бройки (в т.ч. и директор). Експозицията на Историческия музей е открита през 1973 г., обновена е през 1978 г. Посетителите са около 11 хил. души годишно. В последните години се организират временни изложби. Във фондовете се съхраняват 17 085 единици основен фонд и 37 833 единици спомагателен фонд – общо 54 918 единици. Оформени са следните колекции: праисторическа керамика, градски бит в средновековието, оброчни плочки на Тракийския конник, иконна сбирка, нумизматична сбирка, етнографски тъкани, бусинска керамика, английско и руско оръжие.
ОТДЕЛИ:
АРХЕОЛОГИЯ
В долината на Горна Струма в началото на VІ хил. пр.Хр. се развива специфична култура. Изящните купи на високи крачета нямат аналог в нито една едновременна културна група. През 1976г. покойният Михаил Чохаджиев започва спасителни разкопки на раннонеолитното селище под хокейната площадка и открива горнострумската културна група, която по-късно получава името „група Гълъбник”, заради пълното й представяне в едноименната селищна могила. През 1979г. М.Чохаджиев започва разкопки в Гълъбник. Обектът е многообещаващ и Чохаджиев привлича за съръководител един от най-изявените праисторици в Европа – Юрай Павук. На селищната могила започват мащабни дългосрочни разкопки, които продължават до 1993г. Гълъбнишката селищна могила е с огромна площ за многослойно селище – тя заема около 70 дка на левия бряг на река Блато – реката, която отводнява Радомирското поле и се влива в Струма. Мястото е заселено 6000 г. пр.Хр. и не е напускано около 400 години. От останките от живота се натрупал културен пласт с дебелина 5 м. Проучени са 1500 кв. м от селището и благодарение на обширната площ имаме много точна представа за архитектурата и селищното устройство, а и се сдобихме с многобройни находки. В момента историческият музей в Перник притежава изключително богата неолитна колекция. Освен многоликата керамична серия, от Гълъбник произхожда най-многобройната и разнообразна колекция от култови масички, които са не само атрактивни за зрителите, но са и много важни за проследяване на контактите на гълъбнишките хора с близки и далечни култури и за синхронизирането им, т.е. за определяне на относителната хронология на отделните обекти. С най-висока музейна стойност, разбира се, са уникатите. Съдът с форма на човешка глава е без аналог. Ние притежаваме единствения известен досега нефритен жезъл и заедно с него впечатляващ брой нефритени брадвички. В познатия на неолитните хора свят геолозите не са открили нефрит, което ни кара да мислим, че тогавашните находища са изчерпани, а хората от Гълъбник са контролирали разпространението на нефрита и може би на това се дължи богатството на селището. От тук произхожда най-дългият мънистен наниз, направен от високо ценената в неолита средиземноморска мида спондилус, от мида денталиум и от различни скали и минерали. За съжаление огърлицата е попаднала в пожар и е загубила блясъка и колорита си, а и много от мънистата са повредени. От запазените успяхме да възстановим наниз с впечатляващата дължина от 16,80м. Част от огърлицата е нефритен разпределител – единственият известен досега от времето на ранния неолит. В праисторията всичко се прави на ръка и затова два напълно еднакви предмета не съществуват. Като се има предвид и отдалечеността на епохата, всеки предмет от преди 8000 г. е много рядък и много ценен. За зрителя, възпитан естетически от Пикасо, тези предмети имат особено очарование – тяхното въздействие е много модерно.
ЕТНОГРАФИЯ
Отдел „Етнография” е създаден през 1968 г.
В отдела са работили Мария Гумнерова, Цветана Манова, Ангелина Михайлова.
Събрани са образци на материалната и духовна култура в Пернишка област.
Проучени са традиционните народни тъкани, облекло, занаяти, календарни празници и обичаи, лечебни практики.
Обособени са колекции „Тъкани и черги”, „Носии”, „Накити”, „Бусинско грънчарство”, „Оръдия на труда”. Направено е задълбочено изследване на обичая „Сурва”.
Записани са фолклорни песни и умотворения, изпълнявани от обичани певци и разказвачи. Отделът разполага с богат основен (8260 единици) и спомагателен (202 единици) фонд.
ИСТОРИЯ
Отдел „История на България XV-XIX век” към РИМ – Перник се създава през 1985 г. и за уредник е назначена Пенка Желева. Основният и научно – спомагателният фонд на отдела съдържат повече от 1300 експоната, които произхождат от Пернишко, Радомирско, Брезнишко и Трънско. За този край е характерно усилено строителство на църкви и манастири, което продължава през целия период на османската власт. В много селища по Горна Струма работят майстори – представители на Самоковска иконописна школа, включително и Захари Зограф, който рисува икони в храм „Св. Георги” в гр. Перник. Част от това богато наследство съставя сбирката икони от ХVIII – XIX век на РИМ – Перник, а също така и на църковна утвар, богослужебни книги, елементи от дървени иконостаси.
Връзките на местните жители със Света Гора са засвидетелствани от напрестолен резбован кръст и антиминс. Във фондовете се съхранява още оръжие – пушки, пищови, ятагани, характерни за ХVIII- XIX век, турски документи – тапии, приписки, ордени и медали на опълченци от Пернишки регион, участвали в Освободителната руско – турска война Притежание на РИМ – Перник са сабята и джобният часовник на видния просветен деец в Пернишко архимандрит Зиновий Поппетров.
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - РАБОТНО ВРЕМЕ
ОТ ПОНЕДЕЛНИК ДО НЕДЕЛЯ
08.30 – 17.00 ч.
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ЦЕНИ
ВХОДНИ БИЛЕТИ
За възрастни – 2.00 лв.
За ученици, студенти и пенсионери – 1.00 лв.
Екскурзоводска беседа – 10.00 лв.
Безплатен вход – последен ВТОРНИК от месеца
работно време
ПОДЗЕМЕН МИНЕН МУЗЕЙ – РАБОТНО ВРЕМЕ
От понеделник до неделя, 09.00 – 16.00 ч.
цени
ПОДЗЕМЕН МИНЕН МУЗЕЙ – ЦЕНИ
ВХОДНИ БИЛЕТИ
За възрастни – 4.00 лв.
За ученици и пенсионери – 2.00 лв.
цени
СРЕДНОВЕКОВНА КРЕПОСТ ПЕРНИК – ЦЕНИ
ВХОДНИ БИЛЕТИ
За възрастни – 4.00 лв.
За ученици, студенти и пенсионери – 2.00 лв.
ОП ОБЩИНСКО ОБСЛУЖВАНЕ – Перник
КМЕТСТВО ЦЪРКВА
Перник, кв. Църква |
Румен Петров – кмет
Стефка Алексова – специалист 076/670042
КМЕТСТВО ИЗТОК
Перник, ул. Благой Гебрев 15 076670701, 0883200583 iztok@pernik.bg |
инж. Десислава Стоянова – кмет 076/670701
КМЕТСТВО БЕЛА ВОДА
Перник, кв. Бела вода, ул. Григорий Цамблак 2 076631920, 0886757582 info@belavoda.net http://belavoda.net |
ИСТОРИЧЕСКА СПАВКА ЗА КВ. БЕЛА ВОДА Град Перник, кв.Бела вода се намира в Средна Западна България и отстои на 40км.от столицата-София.Разположен е от двете страни на магистралният път София – Кюстендил в полите на планина Голо бърдо.
Отстои на 5 км.от центъра на гр.Перник,2 км. от гр.Батановци и 7 км. от гр.Радомир.Известен е като квартал между три града.До 1955г.е село и с Указ № 317-обнародван в Държавен вестник от 13.12.1955 г. и от 01.01.1956 г.е включен като квартал на град Перник .Намира се на 900 м надморска височина в региона “ГРАОВО” на шопска етнографска област.В етнографско отношение е добре запазен танцовия и обредно песенен фолклор, както и сурвакарските обредни игри и обичаи.
Преди Освобождението старото село Бела вода лежало в северните стръмно спускащи се към долината на река Струма склонове на планината Голо бърдо.
Крайните къщи на Бела вода в източна посока отстоят на 3 ½ км.от град Перник,а крайните къщи в западна посока се допират до град Батановци,чийто център е на 1 ½ т центъра на квартала. Бела вода е старо селище,чието местонахождение на няколко пъти се е променяло по политически и икономически причини.
Най-старото селище е било при черквата “Свети Георги”,по-късно то се измества в местността “Селовица”,а след време наново се измаства при извора в местността “Ножиците”. През 1884г.селото е било с 44 къщи,.до 1890г.селото е имало 36 къщи,а в момента около 500. Населението е живяло в задруги до към Балканската война (1912г.) след което започва “роенето”.
Разпада се задругата на УЗУНСКИТЕ,кято е наброявала 51 члена,след това задругата на МИТЕВИТЕ състояща се от 30 члена и т. н.По- известни махали на Бела вда са: Махала СЛАТИНА –66 къщи –най-старата махала. БЪРКАЧ – 14 къщи УЗУНСКА – 10 къщи – разпложена край р.Струма ДАМЕВА – 11 къщи-разположена в алувиалното корито на р.Сртума,срещу сепарацията на р-кБогданов дол ПЕНДОВА –14къщи – предполага се,че това са преселници от с.Калкас.
Разположена край р.Струма РАЗСОЛКОВА – 11 къщи –разположена по шосето към гр.Батановци МЕХАНДЖИЙСКА – 15къщи,разпложена в центъра на селището ДИМОВА – 8 къщи-по склона на планина Голо бърдо ЛАЗЕВА – 20 къщи – по склоновете на планина Голо бърдо ГЬОШЕВА или ГРЪНЧАРСКА – 18 къщи-на юг от Лазева РАДЕВА – 8 къщи-най-отдалечената махала,разположена на по-високият десен бряг на р.Струма до землището на с.Богданов дол.
Преди Освобождението населението на Бела вода се е занимавало с кираджийство.След откриване на залежите от въглища и разработването на мините и циментовата фабрика “Гранитоид”населението намира там своето препитание и то бързо са разраства.Обособява се и нова част с минни блокове кв.”Толбухин” – около 1948г.населени предимно от пришълци.
Различни са преданията за това от къде идва името на селището:Навремето черквата “Свети Георги” е била голям манастир,който е отглеждал много овце.Стадата са пасяли високо из полите на планина Голо бърдо и за пастирите е било трудно свалянето на измузеното мляко,затова те са направили коруби по които са спускали млякото да тече до манастия. Минавайки хора па пътя са виждали млекото което тече и са казвали “бела вода”.
По- вероятно е името да идва от многоройните извори и хубавата вода в района и многото запазени предания за оброчища и лековити извори.
През 2002г. на 26.ІХ. на празника на Йан Богослов бе осветен параклис с лековита вода,който се намира на детелината към гр.Батановци. Параклиса беше съграден по инициатива на Надя Александрова Милушева и с помощта на кметството и читалището.Лечебната сила и свойства на водата е известна още от древността.За това говорят и преданията на хората от селището събрани и съхранени от читалището.
Големите местните празници на квартала са много. Най-важният е “ТОМИНА НЕДЕЛЯ” – първата неделя след Великден.Празнуват се “Сурва”;”Бабин ден”;”Тодоров ден”;”Трифон зарезан”;”Гергьов ден”;туристически събор на “Меанджийски ливади”-който също е свърдан с водата – 2.май;курбан за здраве на Успение на св.ап. и ев. Йоан Богослов – 26.септември;Празник на тиквата извадка от архива на читалището-„Народната памет разказва“.