Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
паметници
РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ ГР.ШУМЕН
 |
 Шумен, ул. Съединение 71, ет.3 0885750275 riosv@riosv-shumen.eu https://riosv-shumen.eu |
Създаване и развитие на РИОСВ – Шумен
За пръв път грижи за природата в България се проявяват едва в края на 19 век. Те се изразяват в запазване на отделни животни с ловно значение, в закрилата на някои вековни дървета, или на гори около населените места, исторически паметници и манастири. Сериозни опити за регулиране опазването на природните богатства в страната представляват законите за горите, лова и риболова. Тези закони, въпреки тяхната непълнота и липсата на цялостни мерки за възстановяване на природните богатства, до голяма степен съдействат да се въведе известен ред в ползването на природните богатства. Те способстват също така и за създаване на добри навици и традиции за запазване на установения режим и програми при използване на горите, лова и риболова.
Повратен момент в природозащитното движение в България е XIII общо годишно събрание на Дружеството на българските лесовъди през 1927 г., когато се повдига въпроса за системна и планирана дейност за защита на природата, за уреждане на националните паркове и провеждане на други мероприятия от този род.
Организираната защита на природата в България датира от 1929 г., когато на 14.03 в помещенията на Ловната организация става Учредителното събрание на Съюза за защита на родната природа. В него вземат участие Дружеството на българските лесовъди, Българското туристическо дружество, Дружеството на ботаниците, Ловната организация и др. Съюзът си поставя задача да се превърне в общонародна организация, която има за цел да действа за защита на целостта на родната природа и запазване на редки и характерни природни обекти.
По настояване на Съюза за защита на природата и Министерство на земеделието и държавните имоти – Отделението по горите – с указ № 81 от 15.11.1936 г. е утвърдена първата Наредба-закон за защита на природата в България.
Наредбата-закон и правилникът за приложението й представляват сериозен успех на природозащитното движение у нас. Под разпоредбите на този закон се поставят първите обявени у нас резервати, народни паркове, природни паметници и някои застрашени от изчезване растителни и животински видове. През този период със специални заповеди от 29.04. и 30.04.1933 г. са обявени първите два резервата у нас – „Силкосия“ и „Парангалица“. На 29.01.1934 г са обявени за резервати и местностите „Баюви дупки“. „Дунино куче“ и „Бански суходол“ /770 ха/ в Пирин. С постановление на Министерството на земеделието и държавните имоти през 1934 г е обявен и първият на Балканския полуостров Природен парк „Витоша“.
Две години по-късно (1960 г.) е публикуван и Указът за защита на родната природа, с които се изясняват категориите обекти за защита и условията за тяхното рекреационно използване. В началото на 1960 г. към комитета по горите и горската промишленост се създава Служба по защита на природата.
Следващият етап в развитието на българското законодателство е приемането на Закона за защита на природата през 1967 г. Той е по-тясно ориентиран към изискванията на международните правни норми за видовете защитени територии и тяхното управление. В него се пред виждат мерки не само по защитата, но и за рационалното използване, подобряване и възстановяване на природните ресурси.
С разпореждане на Министерски съвет № 478 от 17.12.1969 г., т. 1, буква б, към Държавния съвет по водите се създават шест броя Районни инспекции с химически лаборатории – София, Пловдив, Стара Загора, Михайловград, Плевен и Варна, чрез които да се провеждат мероприятия по охрана и комплексно използване на водните ресурси. Варненската инспекция по охрана на водите започва да работи от 01.01.1971 г.
През м. ІV. 1971 е създадена Районна инспекция по горите към Министерство на земеделието и горите, която запазва своята дейност до 1972г.
С Решение МС № 69/16.02.1972г. като регионално звено на създаденото Министерството по горите и опазване на природната среда, започва своята дейност Районна инспекция по горите и опазване на природната среда /РИГОПС/ , която е обединението на съществувалите до момента Районна инспекция по охрана на водите и Районна инспекция по горите.
Инспекцията във Варна осъществява контролната си дейност в районите на бившите окръзи Варна, Толбухин, Шумен и Търговище.
С указ на държавния съвет №873/19.06.1976 г., от Министерството на горите и опазване на природната среда се отделя дейността по опазване на природната среда и се създава Комитет по опазване на природната среда (КОПС) при Министерски съвет, като инспекциите вече се наричат Районни инспекции по опазване на природната среда – РИОПС.
Тогава с наименование Регионална инспекция по опазване на природната среда (РИОПС) е бил създаден РИОСВ Шумен. Обхвата на Инспекцията е бил на територията на Шуменски окръг и Търговищки окръг. Сградата и канцелариите са се помещавали в този период в централната част на град Шумен, южно до сегашна Библиотека-музей. Канцелариите са представлявали едноетажна дървена постройка, полумасивна сграда.
Началото на 80-те години, към РИОПС-Шумен е имало изнесено работно място в гр. Търговище и стационарна лаборатория за постоянно измерване състоянието на атмосферния въздух.
С решение на Народното събрание № 173, обнародване в Държавен вестник бр.14/06.02.1990 г. КОПС се преобразува в Министерство на околната среда (МОС). През 1991 г. се приема Закона за опазване на околната среда, с който се поставят рамките на новата държавна политика по опазване на околната среда.
В периода 1993-1994 г, наименованието на Инспекцията става Регионална инспекция по околна среда (РИОС). Обхвата на Инспекцията продължава да бъде на територията на вече новооформени области Шумен и Търговище, бивши окръг Шумен и окръг Търговище.
С решение на Народното събрание от 21.05.1997 г., обнародвано в Държавен вестник бр.41/23.05.1997 г. Министерството на околната среда се преименува в Министерство на околната среда и водите, а РИОС се пробразува в Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ).
ОБЩИНСКИ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
 |
Гоце Делчев, ул. Христо Ботев 26 0885473355, 0889590267 museum@gocenet.net http://www.gotsedelchevmuseum.bg |
Общински Исторически Музей – Гоце Делчев
През 1947 г. е поставено началото на музейното дело от членовете на исторически кръжок “Никополис ад Нестум” към читалище “Просвета”. Музеят е регионален център за проучване, съхранение и опазване на културното наследство на града и общините Гоце Делчев, Хаджидимово, Гърмен и Сатовча.
Експозицията е разположена в къща, строена през 1877 година от български майстори в стил “барок”. Характерни са дърворезбованите тавани и врати, изработени от местни майстори-резбари, потомци на Дебърската резбарска школа. Музеят разполага с 12 експозиционни зали, лапидариум и двор с автентична чешма.
Общински Исторически Музей – Гоце Делчев е един от 100-те Национални туристически обекта от януари 2013 г. под №59б, както и член на Национално сдружение „Български музеи“ от 2013 г.
Научна дейност на музея
С. Паскова. Раннохристиянски паметници от територията на град Неврокоп (дн. гр. Гоце Делчев). SPARTACUS II. БАН – АИМ, Международен симпозиум 1 –4 октомври 2002 Сандански.
С. Паскова. Исторически музей в град Гоце Делчев – традиции, възможности, бъдеще. Исторически музей Благоевград. Известия. Т. III, 2003.
С. Паскова. Археологически проучвания в град Гоце Делчев през последните десет години. Известия на исторически музей Кюстендил. Т. IX, 2003.
С. Паскова. Етнографията и фолклорът в Гоцеделчевски район – традиции в развитие. Международни годишни четения по хуманитаристика на тема “Фолклор, културно наследство и туризъм”. Бургас, 2003.
С. Паскова. Обредната трапеза от Гоцеделчевски район. XI национална конференция на Министерство на културата, БАН и Етнографски институт с музей. Пловдив, 2005.
С. Паскова. Честването на 100 годишнината от създаването на Неврокопската епархия и 10 години от възстановяване на седалището й в град Гоце Делчев през 1994 година. Исторически музей Благоевград. Известия. Т. IV, Благоевград, 2005.
Тотко Стоянов и С. Паскова. Нови находки на тракийско въоръжение от село Плетена и село Беслен, Гоцеделчевско. Известия на исторически музей Кюстендил. Т. XII, 2006.
С. Паскова. Звънчарството и домашното тъкачество в Гоцеделчевски район – традиции, възможности и бъдеще. В: Народните занаяти – минало, настояще и бъдеще. Т. I. Министерство на културата, НЦМГИИ и Архитектурно – етнографски комплекс Етъра. 2006.
С. Паскова. Град Неврокоп и събитията, преди, по време и след Априлското въстание. В: Българско Възраждане – идеи – личности – събития, Годишник на Общобългарски комитет и фондация “Васил Левски”. Т. VIII, 2006.
С. Паскова. Звънчарството и домашното тъкачество в Гоцеделчевски район. В: Музеи, паметници, реставрация. Списание на Министерство на културата и Националния център за музей София. (2007).
С. Паскова, И. Вълчев. Ранното християнство в Никополис ад Нестум и градската му територия (по писмени, епиграфски и археологически данни). Известия на исторически музей Кюстендил. Т. XIII (2008).
С. Паскова, И. Вълчев. Култова пластика от фондовете на Общински исторически музей град Гоце Делчев. Сп. Археология (2008).
С.Паскова.Възпитаници на Солунската бъргарска мъжка гимназия от Неврокоп и района.”Гласовете ви чувам-личностите на гимназията и България”сборник издаден от Министерството на културата и МНИ по повод 130 години от основаването на гимназията,Благоевград,2011 г.
С.Паккова.Тракийски култови теракоти от фонда на ОИМ-Гоце Делчев.Известия на ЮЗУ”Неофит Рилски”Благоевград,2009г.
С.Паскова.Добри практики:Постоянни и временни експозиции-проблеми и постижения в работата на ОИМ-Гоце Делчев.Доклади и съобщения на Национална конференция-семинар,Хасково 20 ноември 2010г.
С.Паскова.Опълченци в МОО от Неврокопско и Драмско.Издание на Исторически музей гр.Велинград по повод 100 години от Балканската война. 5 октомври 2012г.
2008 г. издаден сборник По следите на белия вятър.По автентични спомени на преселници -бежанци в Неврокоп от Сярско и Драмско- със съдействието на Община Гоце ДЕЛЧЕВ.
Мнения от книгата за посещения
”За нас беше изключително удоволствие да бъдем тук. Нека не звучи шаблонно, но се чувстваме горди, че има такива непознати кътчета и хора в България – като в Гоце Делчев. Това ни кара да я обичаме повече, защото Вие спасявате духа на миналото, духа на Неврокоп!”
Мая Новоселска и Теди Москов
“За нас беше истинско удоволствие да посетим този музей. България и хората на България имат какво да предложат на Европа. Бяхме очаровани от прекрасния прием. Сигурни сме, че 2007 година ще бъде забележителна за този град.”
Гости на Община Гоце Делчев от Белгия.
ОБЩИНА ИВАНОВО
 |
Иваново, ул. Олимпийска 75 081162253, 0886460102, 0886841689 obshtina@ivanovo.bg http://www.ivanovo.bg |
КМЕТСТВА КЪМ ОБЩИНА ИВАНОВО
Община Иваново е разположена в Североизточна България и заема площ около 495 454 дка /над 17 % от Област Русе/.
Административен център на Общината е с.Иваново, чието застрояване започва с построяването на ж.п.линията Г.Оряховица-Русе през 1895 г.
Намира се на 5 км от старото селище и р.Русенски лом.На север граничи с р.Дунав и с общините Русе, Ветово, Цар Калоян, Две могили и Борово. В състава на Общината влизат 13 населени места.
В община Иваново функционират 5 бр. основни училища и 1 целодневна детска градина с 5 филиала.
Типично селска територия в непосредствена близост до град Русе: Община Иваново е разположена в Североизточна България и заема площ около 495 454 дка/над 17 % от Област Русе/. Административен център на Общината е с.Иваново, чието застрояване започва с построяването на ж.п.линията Г.Оряховица-Русе през 1895 г. Намира се на 5 км от старото селище и р.Русенски лом.На север граничи с р.Дунав и с общините Русе, Ветово, Цар Калоян, Две могили и Борово. В състава на Общината влизат 13 населени места.
Забележителности:
Кръстопътно положение: до северната врата на България – Дунавски речен път; международни ЖП коридор (№4) и европейските коридори № 7 и № 9, които осигуряват връзката на централна и източна Европа с Черноморието и Азия. През територията на общината преминават важни пътища от републиканската пътна мрежа Русе-София и Русе-Варна.
Субалпийски релеф и ландшафти – Каньонът на Русенски Лом (Природен парк „Русенски Лом“ с безброй миандри, оазис на дивата природа, обитаван от редки грабливи птици и изключителен растителен свят), силно залесен Дунавски бряг – рай за водоплаващи пернати, с уникално скално образувание Стълпище.
http://www.ecoart2000.org/
Богато културно-историческо наследство: археологически резервати „Скален манастир при с. Иваново“, в списъка на ЮНЕСКО и „Средновековен град Червен“, манастири, църкви и некрополи край Нисово, Красен, Щръклево.
Нови културни изяви: Международен пленер на художници „Русенски Лом – Дунав“, Национален литературен конкурс „Светлоструй“, детски екопразник „Дар на природата – да го съхраним“ – продължение на делото на средновековни зографи и граматици.
Съвременен бизнес: прецизно електрозаварени тръби, месопреработка, гъбопроизводство, пепиниерство и т.н.
Община Иваново – минало и съвремие с природни кътове с космическо излъчване, където човек забравя земната суета, вслушва се в шепота на вековете, черпи енергия и става по-добър.
Община Иваново – привлекателен център за любители на алтернативния туризъм (селски, екологичен, познавателен и т.н.)
Скалният манастир край село Иваново:
Средновековните скални църкви са разположени в скалите край старото село Иваново, сред живописната долина на река Русенски Лом. Те притежават статут на археологически резерват, а храмът от ХІV век, известен като Църквата, е под закрилата на ЮНЕСКО.
Редица артефакти свидетелстват, че манастирът е бил под покровителството на българските царе. Нещо повече – съществуващ надпис в едно от помещенията посочва, че там се намира гроба на „цар Георги“. Предполага се, че става въпрос за цар Георги Тертер (1280-1292). В притвора на Църквата от ХІV век е запазен дарителски портрет на цар Иван Александър (1331-1371).
Скалните църкви край Иваново съхраняват духа на едни от най-интересните епохи от развитието на православното изкуство. Изящният стил на живописта от времето на Македонската династия е представено в малкото оцелели фрески в така наречената Съборена църква. В църквата в Господев дол е представен по-късен стил, вероятно от времето на Юстиниановия ренесанс.
Археологически резерват „Средновековен град Червен“.
Намира се на 30 км. от Русе, сред скалистите меандри на река Черни Лом.
Градът е бил една от най-значимите крепости в историята на Второто българско царство. Той има всички белези на големите укрепени градове – вътрешният град е бил пазен от висока крепостна стена, подсилена с бойни кули и бастиони. Външният град заемал подножието на скалистия рид. На най-високото място се издигал феодален замък.
В Червен са разкрити съоръжения за преработка на желязна руда. Открит е изключително добре запазен изкуствен тунел, по който защитниците на крепостта са ползвали вода от реката по време на обсада. Червенската крепостна стражница е единствената запазена средновековна кула в България.
Природен парк Русенски Лом:
Разположен е в красива каньоновидна долина на последния десен приток на река Дунав – река Русенски Лом, и нейните притоци Бели, Черни и Малки Лом.
Горите в парка са възникнали по естествен начин. По-често срещани са така наречените издънкови гори. Три дървета са на възраст над 300 години – круша в местността Чилингира, дъб до пътя Щръклево – Нисово, и бял бряст в местността Одалийка.
На територията на парка са наблюдавани 192 вида птици, като 172 от тях са редки или защитени. 110 вида гнездят сред скалите на парка. Гнезда имат малкия креслив орел, обикновения мишелов, ястреб, сокол, египетски лешояд, черния щъркел, горска ушата сова, козодой, гривяк, гълъб хралупар, кукувица, кълвач, славей, синигер и други.
КУЛТУРА:
Читалища
На територията на община Иваново функционират 13 читалища, които традиционно са самоуправляващи се културно-просветни сдружения.
Художествената самодейност е една от основните дейности в работата на читалищата. В тях работят 64 самодейни колектива, клубове и школи.
Изявите на читалищните самодейци са в основата на всички общоселски и традиционни празници- „Коледуване“, „Лазаруване“, „Къпане на царя“, „Иванов ден“, Бабин ден“ и т.н.
Все повече нараства положителната тенденция към изяви извън рамките на общината: Балкан фолк-гр.В.Търново, Златната гъдулка-гр.Русе и др.
Към читалището в с.Щръклево е открита музейна сбирка „Светлоструй“, свързана с творчеството на Димитър Добрев-писател и журналист, издател на първия извънстоличен литературен вестник „Светлоструй“.
Особен интерес предизвиква обичаят „Джамал“ интерпретиран от самодейна група на читалището в с.Кошов.
Неоспорим факт е, че самодейните състави са търсен и желан партньор, разкриващи самобитността на местния фолклор.
Към всички читалища работят и библиотеки, които разполагат 133 668 бр. книги.
Разбира се този фонд е доста остарял, а самите читалища, като сграден фонд са в недобро състояние.
Само две от читалищата /в с.Иваново и с.Щръклево/ разполагат със съвременна техника-компютър, принтер, скенер.
Здравеопазване
Здравеопазването на населението от Община Иваново се осъществява от личните лекари и стоматолози, разкрили лекарски практики в по-големите населени места.
След промените, които настъпиха в здравеопазването, голяма част от населението на общината е лишено от спешна и неотложна медицинска помощ.
На територията на общината няма здравни заведения. Лечението се осъществява преди всичко в областния център гр. Русе.
Това разбира се е проблем за цялата страна и най-вече в малките общини.
В основните училища и целодневните детски градини работят здравни кабинети.
За облекчаване работата на медицинските специалисти от Общинския съвет са приети преференциални условия за наемане на лекарските кабинети (бившите здравни служби).
Забележителности
Скалният манастир край село Иваново
Средновековните скални църкви са разположени в скалите край старото село Иваново, сред живописната долина на река Русенски Лом. Те притежават статут на археологически резерват, а храмът от ХІV век, известен като Църквата, е под закрилата на ЮНЕСКО.
Професор Милко Бичев съобщава, че началото на комплекса вероятно е поставено през ХІІ век, когато търновският патриарх Йоаким І изсякъл тук църква в скалите. Цар Иван Асен ІІ посетил високопоставения отшелник и може би финансирал основаването на голям манастир, който носел името на св. Архангел Михаил. Не е известно колко време е просъществувал манастирът. В своя апогей той е наброявал 41 скални храма и общо около 102 помещения.
Редица артефакти свидетелстват, че манастирът е бил под покровителството на българските царе. Нещо повече – съществуващ надпис в едно от помещенията посочва, че там се намира гроба на „цар Георги“. Предполага се, че става въпрос за цар Георги Тертер (1280-1292). В притвора на Църквата от ХІV век е запазен дарителски портрет на цар Иван Александър (1331-1371). Скалните църкви край Иваново съхраняват духа на едни от най-интересните епохи от развитието на православното изкуство. Изящният стил на живописта от времето на Македонската династия е представено в малкото оцелели фрески в така наречената Съборена църква. В църквата в Господев дол е представен по-късен стил, вероятно от времето на Юстиниановия ренесанс.
Ивановските кални храмове се отличават с редица уникални решения, които им отреждат място в световната култура. В това отношение е показателна живописта в така наречената Църква. Тя се отличава с оригинална иконография. За разлика от традиционните православни храмове, всички стени на храма са покрити с фрески, подобно на килим. Усеща се влечение към принципите на изписване на скалните църкви в Кападокия от зората на християнството. Иконографията на фреските в Църквата намекват за влияние на исихазма, който през ХІV век е официализиран във Византия и в България.
Изключителният познавач на византийската живопис – професор Андрей Грабар, открива неповторими елементи в константинополската иконография на Църквата, които имат аналог единствено в изработения около 985 година Менологий на византийския император Василий ІІ, който се съхранява в Библиотека Ватикана в Рим.
Археологически резерват „Средновековен град Червен“.
Намира се на 30 км. от Русе, сред скалистите меандри на река Черни Лом.
Първи траките заселват мястото през ХІІ-VІ пр. Р. Хр. Мощната крепост вероятно е била издигната по времето на византийския император Юстиниан, през VІ век. По-късно градът е завладян от прабългарите. Червен е бил една от най-значимите крепост в историята на Второто българско царство. Той има всички белези на големите укрепени градове – вътрешният град е бил пазен от висока крепостна стена, подсилена с бойни кули и бастиони. Външният град заемал подножието на скалистия рид. На най-високото място се издигал феодален замък.
В Червен са разкрити съоръжения за преработка на желязна руда. Открит е изключително добре запазен изкуствен тунел, по който защитниците на крепостта са ползвали вода от реката по време на обсада. Червенската крепостна стражница е единствената запазена средновековна кула в България. По нейн образец е възстановена Балдуиновата кула във Велико Търново.
За високото ниво на развитие на града говори факта, че той е бил център на епископия. В Бориловия синодик червенските митрополити се споменават след преславските и преди тези на Средец, Ловеч, Дръстър и Овеч. Разкрити са основите на 11 църкви, сред които и болярска, които по своята архитектура напомнят несебърските храмове от ХІІІ-ХІV век.
В околностите на Червен са се намирали три големи манастира – Голям Рай манастир, Малък Рай манастир и манастир Кошута. От тях са оцелели отделни скални църкви. В някои от които са оцелели уникални средновековни фрески. Най-ценните се намират в скален храм в местността Москов дол.
Червен е завладян при османското нашествие през 1388 година, но продължил да бъде център на административната система, която османската администрация наследила от Второто българско царство.
Природен парк Русенски Лом.
Разположен е в красива каньоновидна долина на последния десен приток на река Дунав – река Русенски Лом, и нейните притоци Бели, Черни и Малки Лом. Територията е защитена от 1970 година, когато е обявена за Природен парк.
Теренът е оформен преди 120 милиона години, когато през геологическия период Долна Креда на дъното на Сарматско море са се утаили варовици. Преди 40 милиона години, когато от дъното на Сарматско море се издига Алпийско-хималайската система, част от която е и Стара планина. След последния ледников период карстовата основа е била покрита с льос. Поради огромния натиск в хоризонталните пластове са се образували пукнатини. Преди 5-7 милиона години, когато водата се е оттеглила, по тези пукнатини потекли река Дунав и нейните притоци. Река Русенски Лом е на осмо място в страната по дължина и на десето по водосборна площ. Скалите съдържат много останки от някогашното море – амонити, белемнити, миди, охлюви и др.
Горите в парка са възникнали по естествен начин. По-често срещани са така наречените издънкови гори. Те се появяват от израстъци на дървета, които са били отсечени. Три дървета са на възраст над 300 години – круша в местността Чилингира, дъб до пътя Щръклево – Нисово, и бял бряст в местността Одалийка. Тук се средиземноморските и южни растения се срещат с много северни и степни видове. От 800 растителни вида са защитени 35.
По долната тераса на реката са пръснати ливади. Те са обитавани предимно от бозайници и птици. На границата между реката и ливадите се намира галерийна гора, съставена тополи, върби, бряст, мекиш и др. дървета. Дивите животни преминават по ливадите по специални пътеки, наречени вървища за водопой.
На територията на парка са наблюдавани 192 вида птици, като 172 от тях са редки или защитени. 110 вида гнездят сред скалите на парка. Гнезда имат малкия креслив орел, обикновения мишелов, ястреб, сокол, египетски лешояд, черния щъркел, горска ушата сова, козодой, гривяк, гълъб хралупар, кукувица, кълвач, славей, синигер и др.
От 67 вида бозайници, 30 са защитени. Могат да се наблюдават няколко семейства диви котки, прилепи, сърни, елени, диви свине, вълци, чакали и др. Във водоемите се размножават различни видове земноводни. Влечугите са представени от шипобедрената и шипоопашатата костенурка, горския гущер, медянка, пепелянка. Цикади, паяци, карпатски скорпиони, сколопендри, горски скакалци, охлюви, бръмбари, пеперуди и др. попълват фонда на безгръбначните.
Още >> http://www.bsc.rousse.bg/
ОБЩИНА БАЛЧИК
 |
Балчик, пл. 21 септември 6 057971030, 057971031, 057971056 mayor@balchik.bg http://www.balchik.bg |
Община Балчик се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Добрич.
Исторически забележителности и музеи:
Исторически музей – Приемник на първия музей в Южна Добруджа.
Съхранява находки, илюстриращи материалната култура на населението от Балчик и околностите от възникването на града през VІ в.пр.Хр. до 1940 година.
Eкспозицията включва и мраморни статуи и епиграфски паметници от открития в Балчик – Храм на Понтийската богиня майка Кибела – “откритието на века”, според наши и чужди археолози. Граден 280 – 260 г. пр. хр. и съществувал до IV в. сл. Хр. Като брой и разнообразие на изображенията, това е най-голямата група движими паметници свързани с култа към Кибела, откривани до сега на едно място.
Проученият античен храм е единственият открит досега храм на Кибела в източната част на Балканския полуостров, най-добре запазеният елинистически храм в България и единственият в света толкова добре съхранен храм на богинята.
Етнографски музей – Помещава се в красива реставрирана къща на балчишки търговец – житар и съхранява уюта на селски и градски тип гостни стаи от края на ХІХ в. На два етажа, чрез автентични предмети, са показани: занаятите – коларство, ковачество, дърводелство, бъчварство; поминъка и бита на балчиклии / работни и празнични костюми, рибарски мрежи, стан и жетварски инструменти, накити / и други.
Възрожденски комплекс – Според историческите извори през втората половина на XVI в. градът носи името Балчик. По сведението на дубровнишкия търговец Павел Джорджич към 1595 г. той е населен само с българи. През следващите две столетия обаче той е турцизиран.
Още през XVI в. градът се развива като търговски център на обширен селскостопански район. Важен отрасъл в икономиката му очевидно е търговията с овце. Икономическото развитие на Балчик довежда до оформянето му като административен център.
В документ от 1676 г. той е определен като кааза, околийски център. През XVII в. градът е посетен от турския пътешественик Евлия Челеби. По това време Балчик има 500 хубави къщи и се дели на пет махали, като във всяка има по една джамия.
Текето – Дервишки манастир, намиращ се в с. Оброчище на пътя за Албена. Построен е през ХVI в. Почита се, като светилище, както от мюсюлмани, така и от християни.
Къзълбашите вярвали, че там е погребан светецът Ак Язълъ баба, а християните – Св. Атанас. И сред къзълбашите-алиани и сред християните се пазят множество легенди.
Здравеопазването в общината е осигурено с добре развита мрежа от лечебни заведения. Болничната помощ на територията на общината се осигурява от модерно многопрофилно заведение с 92 легла в 6 клинични отделения (МБАЛ – Балчик ЕООД): терапевтично с 25 легла;
педиатрично с 12 легла;
неврологично с 18 легла;
акушеро-гинекологично с 13 легла;
хирургично с 14 легла;
инфекциозно с 10 легла.
Базата е с много добри пространствени условия, с болнични стаи от боксов тип, включени в единна система за наблюдение. Обслужва се от 17 висококвалифицирани лекари.