Павликени, бул. Руски 4 061053580 obshtina@pavlikeni.bg  http://www.pavlikeni.bg

  Община Павликени е разположена в Централна Северна България. Заема западната централна част на Великотърновска област и граничи с общините Велико Търново, Свищов, Полски Тръмбеш, Севлиево, Сухиндол и Левски.

Град Павликени е важен железопътен център по ЖП линията София-Варна. През града минават няколко важни пътища, които го свързват с градовете Велико Търново, Севлиево, Плевен, Свищов, Полски Тръмбеш и Русе.

В състава на общината влизат 20 населени места – градовете Павликени и Бяла Черква и селата Батак, Бутово, Вишовград, Върбовка, Горна Липница, Долна Липница, Димча, Дъскот, Караисен, Лесичери, Михалци, Мусина, Недан, Паскалевец, Патреш, Росица, Сломер, Стамболово.

Статистически данни

Площ – 622,6 кв.км.

Население – 22 099  жители (към 31 декември 2015г.)

Населени места – 20, от които 2 града и 18 села

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Туристическият интерес към Павликени е свързан с историята на града. Единственият в Източна Европа Античен керамичен център е на 4км от общинския център. Любопитството на туриста събуждат и петте музея във възрожденското градче Бяла черква.

Единственият във Великотърновска област Зоопарк е също в Павликени при това с безплатен вход. Тук са показани над 200 животни от 39 животински вида.

Възможностите за отдих сред богата природа в района на община Павликени са неограничени. Селският туризъм също набира сили. Парк-хотел „Бора“ предлага възможности за конферентен и рекреационен туризъм заради термалната вода, която използва. Няколко ресторанта в града предлагат изключително добра кухня в съчетание с приятна обстановка.

Два хотела и няколко къщи за гости са на разположение за отмора на гостите на града и населените места. От сайта на общината и от Информационния център в Общинска администрация може да се получи актуална информация за туристическите обекти, културните мероприятия и събития в общината.

 Туристически обекти

Античен керамичен център

Античният керамичен център е архитектурен комплекс  „вила рустика“ в местността Върбовски ливади край Павликени и е създаден в края на I в. сл. Хр., още преди основаването на Никополис ад Иструм след Дакийските войни на император Траян.

Римската вила е уникална и единствена по рода си заради разкритите, отлично запазени и експонирани пещи за строителна и битова керамика. Проучени са над 50 пещи, които потвърждават тезата, че тук е произвеждана керамична продукция не само за нуждите на местното население, но и с цел търговия.

Античният керамичен център е най-добре проучения обект в Югоизточна Европа. Изследователят му Богдан Султов още през 70-те г. на миналия век го превръща в първия музей на открито в България. От съществувалото в онова време антично селище са открити зидове, колони, оброчни плочки, керамика и монети.

В имението на античния владетел и днес може да се види специалната отоплителна инсталация – хипокауст, която поддържала постоянна температура в помещенията и осигурявала отопление на типичната римска баня.

Керамичният център замира във втората половина на III в. при нашествията на аварите.

Марков камък

Уникален стълб се извисява самотно в полето до с.Лесичери. Висок около 10 м, наричан от местните „дикилиташ“, „стълбо“ или „Марков камък“. Наоколо се вижда и пиедесталът на втори стълб и останките на монументална сграда. Предполага се, че тя е била фамилен мавзолей на известния градски съветник Квинт Юлий.

Град Бяла черква

Българският възрожденски дух е запазен във втория град на община Павликени – Бяла черква, разположен в чудната долина на река Росица. Спомените тук са силни, а традициите са съхранени в душите на хората. Най-силен е образът на народния учител и революционер Бачо Киро, който създава в градчето взаимно новобългарско светско училище през 1860г. И млади, и стари не се поколебават по-късно да го последват в борбата на живот и смърт за освобождението на родината.

Една година по-късно градът посреща руските войски. И днес в центъра на Бяла черква се извисява камбанарията паметник на руските освободители. На територията на града има общо 11 паметника и 94 паметни плочи.

На разположение на туристите са четири музейни експозиции и етнографска сбирка.

Зоокът Павликени

Зooкът Пaвликeни e eдинcтвeнaтa зоологическа градина в oблacт Велико Търново. Тя е сред най-пpeдпoчитaните мяcта за отдих oт житeлитe и гocтитe нa гpaдa. Зоокът Павликени е дом за над 200 животни от 40 вида – мечка, вълк, лисица, муфлон, виетнамско прасе, маймуна гвенон, богата колекция от фазани и други птици.

Вхoдът зa зooлoгичecкaтa e бeзплaтeн.

Природни забележителности

Каньонът на р.Негованка, издълбан в кредни варовикови скали, е живописна природна даденост на павликенския край. Дълъг е 950 м, като по-голямата му част е в с.Михалци. В началото му е Еменската пещера. На места каньонът силно се стеснява и там е най-атрактивен със своите отвесни скали с височина до 80 м, бързеи и редуващи се прагове.

Един от скалните откоси образува водопада Момин скок.

Създадената екопътека „Негованка“ осигурява на туристите изнедадата от една почти девствена природа в централната част на страната.

Карстовият извор Понорите в землището на с.Мусина е друга от местните природни забележителности. Мощният воден поток още в римско време е захранвал по 26-километров водопровод близкия римски град.

Наблизо е и Мусинската пещера. Разположена на височина 120 м, тя изненадва с разнообразието си от сталактити, сталагмити и др.

Около 1500 м са проучени от пещерата Троана до с.Вишовград, която не отстъпва по атрактивност на Леденика и Магурата.

ИКОНОМИКА

Селско стопанство
Естественото разположение на общината и плодородните почви изведоха през последните години селското стопанство като водещ отрасъл. Земеделието е в процес на развитие тенденция за структуроопределящ отрасъл.
Практически земеделските територии представляват 84 % от общата площ на общината. От земеделските територии 76 % са ниви с високо плодородие и в екологично чисти райони.
Традиционно се залага на зърнените култури – пшеница, ечемик, царевица, соя, а от техническите – слънчоглед и цвекло. Трайните насаждения с лозя осигуряват суровина за местните винарски изби.
Специфично за този край през последните десетилетия е розарството, както и производството на дървета и храсти за облагородяване на парковете и градската среда.

Промишленост
Развитието на промишленото производство в общината в исторически план бележи изключително високи ръстове през последните 40 години на миналия век. От началото на XXІ в. промишленото производство постепенно възстановява позициите си.
Добър инвестиционен климат, квалифициран трудов потенциал и екологична околна среда характеризират Община Павликени.
Географското разположение на общината я прави особено удобна в транспортно отношение.
Със силно присъствие в общината са следните промишлени предприятия:
– „Балканкар-Заря“ АД гр. Павликени е водещ производител в България на дискови стоманени колела, джанти за автомобили и селскостопански машини, за електро- и мотокари, като 90 % от продукцията му се реализира на европейския пазар;
– „Метарем“ АД гр. Павликени – специализирано производство на селскостопански машини и резервни части за тях, на фуражомелки, ротационни брани, помпи за гъсти течности, адаптери за комбайни, хедер за соя;
– „Унипак“ АД гр. Павликени изработва потребителски опаковки от картон и комбинирани материали;
– „Елит“ АД гр. Павликени шие облекла за спорт и свободното време и реализира продукцията си предимно в чужбина.
– „Минстрой Металик“ АД, клон Бяла черква, за производство на нестандартно оборудване.
– „Хайпро България” ООД – специализирано предприятие за яйца и фуражи за птици.
Сред останалите местни производители са „Милки лукс“ гр. Бяла черква – производство на сирена и други млечни продукти; на ЕТ „Керпи“ гр. Павликени – производство и пакетиране на ядки и заготовка и калиброване на семена; хлебозаводът в Павликени, частни фурни, сладкарски и колбасарски работилници; ЕТ „Универсал-Пенев“ гр. Павликени и кооперация „Грозд“ в Карайсен – производство на вина. С подобрено оборудване, уверено стъпват на пазара мелниците в Павликени и Бяла черква. В региона има развиващи се производства на щори, полиетиленови опаковки, производствени халета и др.

 КУЛТУРА
Община Павликени има богато културно-историческо наследство. Павликенският край е бил населяван от най-дълбока древ¬ност. При археологически разкопки са открити следи от ново-каменната и каменномедната епоха ( VI – IV хил. пр.Хр.).
Единственият открит засега в Югоизточна Европа и Мала Азия уникален комплекс за производство на битова, художествена и строителна керамика е действал западно от Павликени от II в. до нач. IV в. Богати залежи от качествена глина в могилите край селата Бутово и Върбовка създали възможността за мащабно производство в този край. При разкопките в местността „Върбовски ливади” са разкрити основите на жилищни сгради, работилници и пещи и са експонирани под специални витринни покрития.

В населените места на общината са съхранили прекрасни традиции и обичаи, и културните средища в лицето на читалищата развиват богата художествена самодейност.

20 читалища продължават културно-просветните традиции на Павликенския край. Голяма част от тях имат над 100-годишна история. 12 художествени състава, ансамбли и Школа по изкуствата в Павликени участват в концерти, театрални постановки, фолклорни прегледи и народни празници със специфична обредност.

Исторически музей и галерия допълват облика на Павликени като пазител на традициите в този регион. Общината поддържа и малък зоопарк с около 200 животни от 38 вида.
Арт резиденцията в с. Горна Липница ежегодно привлича творци от различни националности, за да създават изкуство заедно, свързани от идеята за творене в нова среда. В събитието могат да вземат участие художници, скулптори, фотографи, музиканти, иконописци и др. артисти, подбрани чрез конкурс.
В Община Павликени функционират 2 средни, 6 основни и 2 начални училища.
Спортната база, с която разполага гр. Павликени, включва градски стадион „Ганчо Панов” и спортна зала „Йордан Петров – Графа”.
Градският стадион разполага с официално игрище за провеждане на футболни срещи и лекоатлетически състезания и едно тренировъчно игрище. В момента седящите места на стадиона са 2 500.
Спортната зала разполага със зала за провеждане на футболни срещи по волейбол, хандбал, тенис, бойни изкуства със седящи места към момента 186. В залата има обособени помещения за тенис на маса, народни танци, фитнес зали за мъже и за жени. Има обособени 3 площадки на открито, от които две за волейбол и една за хандбал и футбол.

Вижте по-голяма карта

Сухиндол, ул. Росица № 106 061362912  kmet@suhindol.egov.bg http://www.suhindol.bg

Община Сухиндол се явява преходна между Дунавската равнина и Предбалкана. Разположена е в централната част на Северна България и заема западната част на област Велико Търново.

Общинският център Сухиндол се намира на 52 км. западно от областния град Велико Търново. Градът отстои на 117 км. от Българо – Румънската граница, както и на 30 км. от първостепенния шосеен път София – Севлиево – Велико Търново – Варна.

Географското положение на община Сухиндол определя до голяма степен нейното бъдещо икономическо, социално и културно развитие. Общината разполага с възможности за бърз достъп до земен и въздушен транспорт, което би допринесло за развитието на успешни устойчиви регионални и международни партньорства.

Близостта на общината до Румъния дава възможност за създаване на сътрудничество на ниво местни власти, бизнес, неправителствен сектор.

ОБЩИНСКА ПЪТНА МРЕЖА

Транспортното обслужване на общинската територия се осъществява посредством пътна мрежа, свързваща както отделните населени места, така и осигуряваща връзката им със съседните общини.

Общественият транспорт се осъществява чрез автобусни линии, които са собственост основно на автостопанствата в гр. Павликени и гр. Севлиево и други градове, тъй като на територията на община Сухиндол няма изградено собствено стопанство.

Общата дължина на уличната мрежа в населените места на територията на Общината възлиза на 85 км. Изградената пътна мрежа е основно от третокласни и четвъртокласни пътища.

Отстоянието от първостепенен шосеен път София – Севлиево – В. Търново – Варна е 30 км. Транспортното обслужване на общинската територия се осъществява посредством пътна мрежа, свързваща както отделните населени места, така и осигуряваща връзката им със съседните общини.

Общественият транспорт се осъществява чрез автобусни линии.Общата дължина на уличната мрежа в населените места на територията на Общината възлиза на 85 км.

ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ

Всички населени места в общината са оборудвани със съоръжения за извършване на пощенски, телефонни и радио услуги, осигурени са Internet-връзки.

Всички населени места имат ефирно покритие с радио и телевизионен сигнал, като покритието със сигнал на лицензираните национални телевизии е 100 % за територията на цялата община.

Има кабелна телевизия, покриваща територията на град Сухиндол. Територията на общината има покритие с мобилни комуникации на операторите Мобилтел, Глобул и Вивател.

ЕНЕРГОСНАБДЯВАНЕ

На територията на общината енергийната система е на добро равнище. Всички населени места са електрифицирани.

Електроснабдяването на консуматорите в общината се осъществява предимно от подстанция гр. Павликени. Обслужването на населението се извършва от E.ON България

ВОДОСНАБДЯВАНЕ

Територията на община Сухиндол се обслужва от ВиК „Йовковци” ООД град Велико Търново, район гр. Павликени.

Във всички населени места на територията на общината има изградена водопроводна мрежа.

КАНАЛИЗАЦИЯ

Канализационната мрежа за отпадни води е изградена в гр. Сухиндол на около 50%.

Изграждането на канализационна мрежа и отвеждането на отпадъчните води е проблем, решаването на който, ще доведе до повишаване качеството на живот на населението, подобряване инфраструктурата и ефективно опазване на околната среда.

НАСЕЛЕНИЕ

Населението на Община Сухиндол наброява около 3 105 души, в община Сухиндол няма населени места, които да са обезлюдени, въпреки че територията не е гъсто населена.

Средната гъстота е 20 д/ кв.км.

ИСТОРИЯ

Първите данни за съществуването на населено място по земите на днешния Сухиндол датират от епохата на Неолита, според археолозите от великотърновския исторически музей.

Сухиндол се оформя като лозаро-винарско средище още през древността, свидетелство за което е откритата по тези земи /местността Сопот/ плоча от началото на нашето хилядолетие, на която са изобразени Херакъл и Дионис като измежду постоянните атрибути на Дионис присъстват и гроздове, увити около главата му.

За първи път писмен белег за съществуването и названието на селището се среща в един турски регистър от края на 15в., където името му е записано „СУХЕНДОЛ”.

Известният австрийски етнограф, художник и пътешественик Феликс Каниц посещава Сухиндол през 1871г. като го нарича „СЮШЮНДОЛ”; „СЮГЮНДОЛ”; „ЗЮЧЮНДОЛ”; „ЮЧЧЮНДОЛ” и „СУХИНДОЛ”. Опит за обяснение на произхода на името прави ученият Никола Мънков, търсейки етимологията му в сухия дол, разделящ селото на две.

Името претърпява много морфологични и словообразувателни промени, докато се получи формата „СУХИНДОЛ”. Данните за образованието и културата по тези земи датират от далечната 1770г., тогава е открито килийното училище. През 1870г. са открити училище за възрастни и светско училище.

През същата година белочерковския учител Васил Неделчев основава в селото читалище, което Отец Матей Преображенски – Миткалото кръщава „ТРЕЗВЕНОСТ”.

През 30-те години на 20 в. в читалищния салон се играят много пиеси и оперети, а след края на Втората Световна война до обявяването на Сухиндол за град /декември 1970г./ местната библиотека е най-голямата селска читалищна библиотека в страната.

Вижте по-голяма карта