отдих
ОП СПОРТНИ ИМОТИ, ОТДИХ, РАЗВЛЕЧЕНИЯ И КОМУНАЛНИ ДЕЙНОСТИ
Сухиндол, ул. Росица 106 061362931 |
„Общинското предприятие „Спортни имоти, отдих, развлечения и комунални дейности“- община Сухиндол осъществява следния предмет на дейност:
– поддръжка и ремонт на материалната база, предоставена му за управление;
– материално-техническо обезпечаване на общинската спортна, културна, туристическа и развлекателна дейност;
– осигуряване на оптимална заетост на материалната база, с цел ефективното и управление;
– създаване на условия за достъп и ползване на предоставените му за управление недвижими имоти – общинска собственост, от физически и юридически лица, срещу заплащане на съответните такси и цени на услуги, определени от Общински съвет Сухиндол;
– стопанисване и експлоатация на търговски обекти;
– поддръжка и ремонт на общинската инфраструктура, сграден фонд, улици и съоръжения, пътна маркировка, строително-ремонтни дейности.
– събиране на битови, строителни отпадъци и транспортирането им до депа и инсталацията за сепариране на ТБО;
– организиране на дейности по разделното събиране на ТБО;
– при необходимост участва и/или подпомага зимно поддържане на територията на общината;
– почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и други територии от населените места, предназначени за обществено
– ползване, включително поддържане на зелените и цветни площи;
– почистване на отпадъци, изхвърлени на неразрешени за това места, ликвидиране на незаконни сметища;
– поддържане на гробищен парк и пространства около него;
– организира дейности по предаване на регистрирани по реда на ЗУО лица на излезлите от употреба МПС на територията на общината;
– работа по европейски и национални програми за осигуряване на заетост – съвместно с Дирекция „Бюро по труда” и работа по осигуряване на трудова заетост на подпомаганите граждани, съвместно с дирекция „Социално подпомагане”.
ОБЩИНА ТОПОЛОВГРАД
Тополовград, пл. Освобождение 1 047052280, 047054157 oba_ top.grad@abv.bg http://www.topolovgrad.net |
КМЕТСТВА КЪМ ОБЩИНА ТОПОЛОВГРАД
Районът на Сакар планина е населяван още от дълбока древност.
Нашият край е влизал в пределите на древните царства на траките одриси, на фригийците, на келтите, на Империята на Филип и Александър Македонски, на Римската империя и на Византия.
След образуването на Българската държава и по време на българските ханове Тервел, Кардам и Крум, района влиза в пределите на България. Но като граничен район между Византия и България често е бил подлаган на опустошителни военни походи. Районът попада под турско робство през 1373г. по времето на похода на Тимурташ бей към Ямболската крепост.
Първи сведения за Тополовград /Кавакли/, разположен на сегашното си място имаме още през XVI век, когато е бил Вакъф на султан Баязид II. След това се споменава в данъчните регистри все по-често като Кавъклъ Кавакли, Каваклий. През XVIII и XIX в постепенно Кавакли и района се оформят като важен зеленчукопроизводи- телен, лозарски, животновъден и занаятчийски район. В района се произвеждало в големи количества бамя, чесън, лук, зеле, с които се търгувало на пазарите в Одрин, Цариград, Солун и чак до Александрия, Румъния и Австрия. Известни били на далеч Каваклийската джиброва ракия и червените местни вина. Всяка седмица джелепи от Кавакли и Кириес карали едър и дребен добитък към пазарите на Цариград и Одрин. Каваклийци били известни като майстори терзии, бояджии, каменоделци, винари. В Кавакли и манастира се провеждали големи панаири, на които се събирали много хора и търговци от близо и далеч.
След Освобождението на България от Турско робство района попада в пределите на Източна Румения и Кавакли е определен за околийски център на 36 селища. Околията е била важен икономически район на областта, а след Съединението и на Княжество България. Кавакли е бил един от големите градове на княжеството с население над 7 хиляди жители.
През януари 1878г. градчето е освободено от настъпващите на юг руски войски, а през лятото на същата година, според Берлинския договор, влиза в пределите на автономната област Източна Румелия и става център на околия в Сливенския окръг.
При административното деление България, през 1901г. е закрита Каваклийска околия. В последствие Балканската и Европейската истории разтърсват нашия район. Заредили се война след война, които носят със себе си смърт, трудности и проблеми. И така се стига до началото на двадесетте години на 20 век когато започва преселението, когато се режели корените, българи напускали родния си край и тръгвали към неизвестното. След края на Първата световна война (1919г.) всички гърци се изселват от града и на тяхно място идват български бежанци основно от Беломорска и Одринска Тракия, както и няколко десетки семейства от Егейска Македония.
Със Заповед № 3008 от 30 август 1934 г. Кавакли е преименуван на Тополовград и е включен в състава на Бургаска област.
През май 1945 г. Тополовград отново става център на околия, първоначално в състава на Ямболски окръг, а по-късно на Старозагорски. През 1959 г. околиите са премахнати и Тополовград е включен като център на община в Ямболски окръг.
С Указ № 2704 ДВ бр.67/28.08.1987г., община Тополовград преминава в границите на област Хасково.
На 24 май – деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, Тополовград чества своя празник.
ХРОНОЛОГИЯ НА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБЩИНА ТОПОЛОВГРАД
НАЧАЛО 1879 година
10.05.1879 – 16.05.1901г. – Каваклий е център на околия в състава на Сливенски окръг.
1901 – 1945г. – Каваклий /Тополовград от 1934г/ е център на община в околия Казълагач /Елхово/.
ОКОЛИЙСКИ НАЧАЛНИЦИ:
Димитър Хармузиади 20.06.1879г. – средата на ноември 1880г.
Александър Томас / Томаидис/ средата на ноември 1880г. края на 1883г.
Атанас Папасаул края на 1883 – есента на 1885г.
Желязко Петков есента 1885 – 30.05.1886г.
Станко Разбойников 30.05.1886 – 28.02.1890г.
Тодор Николаев 08.03.1890 – 28.10.1893г.
Никола Цветков 07.11.1893 – 12.02.1894г.
Димитър Боев 12.02.1894 – 08.06.1894г.
Георги Николов /Николаев/ 08.06.1894 – 12.06.1894г.
Георги Ст. Захариев 12.06.1894 – 12.11.1894г.
Начо Томов 12.11.1894 – 09.07.1898г.
Тодор Тенев 09.07.1898 – 13.03.1899г.
Ангел Стойчев 13.03.1899 – 15.11.1899г.
Михаил Иванов Михайлов 17.11.1899 – 19.06.1900г.
Еню Петков 19.06.1900 – 25.12.1900г.
Герги С. Паленков 11.01.1901 – 22.01.1901г. – не е заел длъжността
Желю Младенов 22.01.1901 – 26.01.1901г. – отказал длъжността
Г. Атанасов 07.02.1901 – 13.02.1901г. – не е заел длъжността
Георги С. Паленков 15.02.1901 – 28.03.1901г.
Вълчо Т. Костов 28.03.1901 – 01.06.1901г.
КМЕТОВЕ НА ТОПОЛОВГРАД ОТ 1879г.
Петър Димов 1879 – 1884г.
Никола П. Георгиадис 1884 – 29.11.1887г.
Христо Чичиниадис 29.11.1887 – 05.05.1888г.
Петър Димов 06.05.1888 – 00.09.1890г.
Атанас Влайкидис 00.09.1890 – 14.10.1893г.
Никола П. Георгиадис 14.10.1893 – 30.07.1894г.
Димитър Паскалев Икономидис 30.07.1894 – 26.02.1896г.
Велко Илиев 26.02.1896 – 01.10.1896г.
Димитър Христов Зографос 01.10.1896 – 01.05.1897г.
Георги Христов Терзиев 01.05.1897 – 13.09.1899г.
Димитър Паскалев 13.09.1899 – 20.07.1901г.
Константин Вълчев Хаджипетров 20.07.1901 – 20.09.1905г.
Георги Христов Терзиев 20.09.1905 – 15.10.1908г.
Иван Петров Калпакчи 15.10.1908 – 02.04.1912г.
Нико Мичев 02.04.1912 – 26.11.1918г.
Константин Стоев 26.11.1918 – 07.04.1920г.
Нико Мичев 07.04.1920 – 00.07.1923г.
От 00.07.1923 – 21.06.1924г. – тричленна комисия управлява града
1. Нико Мичев – председател
2. Моско Петров Хаджимихайлов
3. Харалампи Николов Памуков
21.06.1924 – 12.07.1924г. – Общинска тричленна комисия управлява града
1.Моско Петров Хаджимихайлов – председател
2.Георги Д. Икономидис
3.Иван Петров
Моско Петров Хаджимихайлов 12.07.1924 – 30.11.1925г.
Георги Петков Лафчиев 30.11.1925 – 00.00.1926г.
Георги Петков Лафчиев 00.00.1926 – 23.08.1929г.
Георги Тумбев 23.08.1929 – 13.11.1929г.
Георги Петков Лафчиев 13.11.1929 – 01.09.1931г.
01.09.1931 – 00.05.1932г. тричленна комисия управлявала града
Васил Христов Калайджиев – председател
Харалампи Николов Памуков
Белю Георгиев – до 03.12.1931г.
Васил Севов – от 03.12.1931г.
Нико Попниколов 00.05.1932 – 00.05.1934г.
Атанас Попов 00.05.1934 – 00.06.1934г.
Георги Петков Лафчиев 00.06.1934 – 27.09.1934г.
Васил Иванов Будаков 27.09.1934 – 00.09.1938г.
Кръстю Йорданов Железаров 00.09.1938 – 00.08.1940г.
Георги Божилов Клочков 00.08.1940 – 00.00.1943г.
Иван Петков Димитров 00.00.1943 – 09.09.1944г.
Мирчо Георгиев Мирчев 09.09.1944 – 09.03.1948г.
На 24/05/1945г. е възстановена Тополовградска околия в състава на Бургаска област, на 24.09.1949г. – в Ямболски окръг, а през 1956-1959г. в – Старозагорски окръг.
Мирчо Георгиев Мирчев – председател на временната управа на Градски общински народен съвет /ГОНС/ – 09/03/1948г. – 29/05/1949г.
Кръстю Ламбов Каракашев – председател на Градски общински народен съвет 29.05.1949 – 10.10.1949г.
Мирчо Георгиев Мирчев – председател на Градски народен съвет /ГНС/ 10.10.1949 – 00.00.0000г.
Манол Вълков Тойчев –– председател на Градски народен съвет /ГНС/ 00.00.0000 – 14.05.1951г.
Кръстю Ламбов Каракашев – председател на Градски народен съвет /ГНС/ 14.05.1951 – 00.12.1952г.
Вълчо Васев Карачобанов – председател на Градски народен съвет /ГНС/ 00.12.1952 – 00.02.1956г.
Костадин Михалев Карапачов – председател на изпълнителния комитет на ГНС 21.02.1956 – 01.11.1957г.
Славчо Станилов Будаков – председател на изпълнителния комитет на ГНС 01.11.1957 – 00.00.1959г.
1959 – 1987г. – Община Тополовград влиза в състава на Ямболски окръг.
Славчо Станилов Будаков – председател на изпълнителния комитет на ГНС 00.00.1959 – 08.06.1976г.
Кирил Ламбов Атанасов – председател на изпълнителния комитет на ГНС 08.06.1976 – 12.02.1986г.
Петър Монев Пашов – председател на изпълнителния комитет на ОНС 12.02.1986 – 13.06.1986г.
От 1987 г. – Община Тополовград е в състава на Област Хасково.
Петър Монев Пашов – председател на изпълнителния комитет на ОНС 13.06.1986 – 17.09.1990г.
Петър Монев Пашов – председател на временния изпълнителен комитет на ОНС 17.09.1990 – 20.10.1991г.
Петър Монев Пашов – кмет 20.10.1991 – 00.10.1995г.
Стоян Господинов Стоянов 00.10.1995 – 07.06.1998г./починал/
Коста Иванов Костов 29.10.1998 – 04.11.1999г.
Данчо Димитров Трифонов 04.11.1999 – 01.07.2004г.
Николинка Димитрова Вълчева 01.07.2003 – 25.04.2006г.
Петър Монев Пашов 08.12.2006 – 08.11.2007г.
Евтимия Петрова Карачолова 07.11.2007г – 2011г.
Център за услуги и информация:
– Искания
ОБЩИНА СИЛИСТРА
Силистра, ул. Симеон Велики 33 086816333, 086823343 mayor@silistra.bg http://www.silistra.bg |
Община Силистра се намира в Североизточния район (СИР – 19 973,4 кв. км.) на Република България, който е третият по големина от 6 – те района за планиране в страната. Разположена е в североизточната част на страната. На север река Дунав бележи границата с Румъния. На изток – с Община Кайнарджа, на запад Община Силистра граничи с Община Ситово, а на юг – с общините Алфатар и Дулово.
Общата площ на общината е 516 кв. км., от които 387 544 дка. са земеделска площ, 68 273 дка. горски площи и 36 226 дка. – населени места. Селищната мрежа включва 19 населени места, от които един град – център на общината – Силистра. Броят на населението на Община Силистра към 20.04.2006 г. е 68 194 души. През последните години се наблюдава тенденция към намаляване броя на населението, като през последните две година тази тенденция се променя към увеличаване.
Климатът на Общината се характеризира с умерено континентален характер и попада в крайдунавската климатична подобласт. Характерно за този район е горещото лято, ранното настъпване на пролетта и силното застудяване през зимата. Абсолютната минимална температура достига -32 градуса, а максималната до 40,4 градуса през 1927 година. Средногодишната температура на въздуха е 11,6 градуса.
Устойчивото задържане на температурата на въздуха над 10 градуса започва през първата десетдневка на април и продължава до края на октомври – около 200 дни. Релефът на Община Силистра е равнинен, с надморска височина до 200 м., но суходолията, ориентирани към р. Дунав, му придават хълмист характер. Успоредно на Дунавския бряг се среща типична льосова гърбица.
В резултат на отдалечаването на Дунавския бряг от високия откос на междудолинните ридове се е образувала и крайдунавската плодородна низина – Балтата край с. Айдемир. В югозападната част на низината е разположено езерото Сребърна, подхранвано от няколко карстови извора. То е с дълбочина до 2,3 м. Обрасло е с растителност, сред която гнездят редки птици. В река Дунав са се образували няколко острова, някои от които са подходящи за туризъм и отдих.
Валежите в района са неравномерно разпределени и недостатъчни, като най-големи количества падат през пролетните и ранните летни месеци, а най – малко – през зимата. Средногодишното количество е 547 мм./кв.м., което е под средното за страната. Снежната покривка се задържа 50 – 60 дни с дебелина 16 – 30 см. Преобладаващите ветрове имат югозападна посока. Дните с мъгли са средно 26 в годината.
Част от селищата на Община Силистра са разположени по поречието на река Дунав. Анализът на водите на реката показва, че са годни за къпане, спорт и туризъм и се числят към ІІІ – та категория. Водоснабдяването на населението от Общината се изпълнява от фирма „Водоснабдяване и канализация“ ООД, като водоизточниците са помпажни води кладенци тип „Раней“.
Преобладаващият вид почви на територията на Общината са черноземните, което е предпоставка за получаване на високи добиви от зърнени култури, трайни насаждения и зеленчуци. Това обуславя добре развито селско стопанство, както и свързаната с него преработвателна промишленост.
Демографски профил
Броят на населението на Община Силистра към 20.04.2006 година е 68 194 души. През последните години се наблюдава тенденция към намаляване броя на населението, като през последните две година тази тенденция се променя към увеличаване.
Гъстотата на населението в Община Силистра е 115,2 д/кв. км, която е най-висока за областта – 48,3 д/ кв. км, и по-висока в сравнение с тази за страната (70,3 д/кв. км).
71.98% от постоянното население на общината живее в общинския център. Три от населените места са с население под 100 души. Едно от населените места e с население над 6 000 души. Задържането на населението в тези села се обуславя от близостта им до общинския център и възможността за трудова миграция в рамките на работния ден.
Възрастовата структура на населението разкрива съотношението му по възрасти. В общината преобладава групата на жителите в трудоспособна възраст и намалява групата на тези в подтрудоспособна възраст. Процесът на изменение на възрастовата структура на населението се изразява в силно застаряване на демографската маса. Застаряването на населението е трайно и това е смущаваща танденция и в национален мащаб.
Съотношението между половете в общината показва превес на женското население – 51% над мъжкото – 49%, като тази тенденция се запазва постоянна през последните пет години.
Динамиката на населението на общината зависи от естествения и механичен прираст. Измененията в естествения прираст на общината се обуславя от намаляването на раждаемостта и увеличаването на смъртността.
Раждаемостта в общината показва тенденция към запазване на стойността си – 7.2 на 1000, който показател е под показателя за областта – 8.7 на 1000. Смъртността в общината през последните три години относително се запазва – 14.8 на 1000, който също е под показателя за областта – 15.3 на 1000.
Естественият прираст на населението в общината е отрицателен, като от 2001 година тенденцията е към намаляване на този показател (-508 през 2001 година – 459 през 2003 година).
Механичният прираст на населението в общината е отрицателен -397 за 2003 година, като той се определя от броя на заселените и изселените в рамките на една година.
По показателя механичен прираст на хиляда човека от населението общината е под този за областта по броя на заселентите на 1000 души – 16.0, докато по броя на изселени на 1000 души е над показателя за областта – 22.6. Външната миграция обхваща предимно лица в трудоспособна възраст, в повечето случаи с висока степен на образование и квалификация.
Общината има пъстър етнически състав. Преобладава българският етнос – 51 519 души, следван от турския – 8 595, ромския – 825 и други етноси – 502 (арменци, татари, евреи и др.). Тук се намира едниственото в България село с изцяло руско население – Татарица.
В религиозно отношение преобладава източно-православното християнство, следвано от мюсюлманството. На територията на областта е разпространено и протестанството – евангелисти и адвентисти. В град Силистра е най-старият в страната арменски апостолически храм Сурп Аствадзадзин (Св.Богородица).
Демографските процеси в общината през последните години потвърждават оформилата се тенденция за страната към непрекъснато намаление на населението. Налице са отрицателен естествен и механичен прираст за всички населени места без изключение. Отрицателно влияние оказва и външната миграция, която за съжаление обхваща предимно лица в трудоспособна възраст, в повечето случаи с висока степен на образование и квалификация.