Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Ореше
ОБЩИНА НОВИ ПАЗАР
 |
 Нови Пазар, ул. Васил Левски 3 053795166, 053723311 npazar@icon.bg https://novipazar.bg/ |
НОВИНИ от ОБЩИНА НОВИ ПАЗАР: виж тук!
СЪОБЩЕНИЯ
Обява относно третиране на тревни площи
Съобщение за планови прекъсвания на доставката на електроенергия -Нови пазар
Информация за преценяване извършване необходимостта от ОВОС за инвестиционно предложение
Община Нови Пазар се намира в Североизточна България и заема източната част на Шуменска област.
Разположена е в живописен район между Лудогорското и Провадийското плато. Отстои на 25 км. от областния център Шумен и на около 60км. от град Варна. Разположена е на 318 000 кв.м. площ.
Граничи с общините Никола Козлево, Шумен, Каолиново, Хитрино, Каспичан, Ветрино, Вълчи дол. Тук се срещат равнинният терен на Добруджа и силно начупената повръхнина на Предбалкана.
Най-високата точка е местността Станата, намираща се на изток от общинския център. През летния сезон тя има климатичните дадености на град Сандански и е подходяща за еко и балнео туризъм.
През община Нови пазар минава автомагистралата София-Варна, а северните Черноморски курорти са на 60 км от града. Разстоянието до пристанище Русе е 140 км. Това интересно географско разположение, както и непосредствената близост на Плиска и Мадара, които отстоят само на 5км., е предпоставка за инвеститорски интерес. Включва селищата: Стоян Михайловски, Мировци, З. Ореше, Енево, Сечище, Правенци, Жилино, Избул, Тръница, Стан, Беджене, Писарево, Преселка, Войвода, Памукчи.
В общината има 57.4 км. общинска пътна мрежа. Нейното състояние и поддържане зависи от възможностите на общинския бюджет. Акумулираните средства в него се разпределят предимно в образованието, здравеопазването, социалната среда.
Реализирането на мащабни инфраструктурни проекти е възможно единствено чрез финансиране от различните предприсъединителни програми. Нови пазар е газифициран и на територията му няма замърсяващи околната среда производства.
Районът е екологично чист. Почвено-климатичните условия са особено подходящи за развитие на овощарство и лозарство. От полезните изкопаеми най-ефективно се използват пясъкът, преработван в качествено стъкло, и каолинът, който достига до пазарите на България и света като красив порцелан.
Ландшафтът на новопазарския район – удобни пътища и равнини, пресечени с малки реки и гори, са привличали хора от най-дълбока древност. /виж история/ Днес населението на община Нови пазар според последните преброителни данни е 23 828, а броят на домакинствата 7 102. Демографската му стуктура е: българи – 66.77% , турско етническо население – 23.90%, ромско население – 8.63% и друго- 0,7%. Регистрираните безработни трайно намаляват.
Водният проблем в общината е решен чрез направените в 1990г. дълбоки сондажи и воден режим не съществува. На територията й има 8 язовира, 5 от които са общински. Водопроводната мрежа е изградена на 98%. Нови пазар е канализиран 88%. В селата няма изградена канализационна система. Приключен е ремонтът и подмяната на осветителната система с енергоикономисващи лампи. Постигната е 100% осветеност на улиците в общината. Основния поминък в селата на земеделието и животновъдството. Селскостопанският фонд е 231 904,6 дка., от които: ниви- 163 135,8 дка. мери и пасища – 26 603,5 дка. трайни насаждения – 10 036,7дка. естествени ливади – 1 321дка. необработваема земя – 19 903,4 дка.
Култура
На територията на Община Нови пазар функционират 17 културни института – 14 читалища, една картинна галерия и два музея. Има 29 самодейни състава, които активно се включват в регионални и национални конкурси и често печелят призови места. Осем от тях са към читалище „Хр.Ботев“-гр.Нови Пазар. В обединената школа по изкуствата към него има клас пиано, акордеон, електронни инструменти, кавал, гайда, балет и спортни танци. Нови пазар е домакин на 3 национални конкурса: Литературен конкурс „Калина Малина“ за детско-юношеска литература. Провежда се веднъж на три години от 1984г. до сега. Лауреати на конкурса са Николай Зидаров, Асен Босев, Иван Цанев, Георги Струмски, Недялко Йорданов, Валери Петров и Леда Милева. Национален конкурс за акордеонисти „Танцуващи клавиши“. Провежда се ежегодно от 29.04. до 02.05.
През 2004г. на поредното трето издание в него се включват 102 индивидуални и 21 камерни състава от 24 града. Тук си дават среща най-талантливите изпълнители от музикалните училища, паралелки, школи, както и от Музикалната академия. Конкурсът е трамплин за по-нататъшната изява на много млади хора. Национален конкурс за гайдари и инструментални камерни състави „Вълшебни ритми“. Провежда се всяка година от 14 до 16 май. През 2004г. в него са се представили 54 индивидуални изпълнителя и 20 камерни състава. Художествената галерия „П.Персениев“ е създадена през 1974 год. по идея на първооснователите – художниците Петър Персениев, Петко Цанчов и Георги Градев. Сбирката е набрана изключително от дарения. Сред многото изявени творци – дарители се открояват имената на Васил Стоилов, Стоян Венев, Ненчо Балкански, Илия Бешков, Светлин Русев. Притежание на галерията са около 900 платна и пластични творби.
Здравеопазване
Здравното обслужване на населението на територията на община Нови пазар е организирано от добре изградена и структурирана мрежа от здравни заведения.
Към настоящия момент на територията на общината има регистрирани 9 практики на общопрактикуващи лекари. Регистрираните дентални лекари са 10, специализираната извънболнична медицинска помощ е представена от 12 специалиста и 1 Медицински център. Медико диагностична лаборатория -1, Медико техническа лаборатория -3, аптеки обслужващи населението са общо 5, 2-ма здравни медиатори. Филиал ЦСМП град Нови пазар, оказва медицинска помощ на заболели и пострадали лица в Центъра, дома, на местопроизшествието и транспортиране до евентуалната им хоспитализация живещи на територията на общините Нови пазар, Каспичан, Никола Козлево. За училищното и детското здравеопазване се грижат 10 медицински специалисти в училища и детски градини.
Общината има осигуреност с болнични легла в МБАЛ „Д-р Д. Беров” ЕООД, а материално-техническата база е в добро състояние.
Днес болницата оказва болнично лечение с адрес гр. Нови пазар, ул. „Христо Ботев” №22 със следните структури: нервно отделение, вътрешно отделение, детско отделение, хирургично отделение и отделение за физикална и рехабилитационна медицина с 56 легла. Болницата разполага с Приемно-консултативни кабинети по основните медицински специалности, Медико-диагностична лаборатория, Микробиологична лаборатория, Отделение за функционална и образна диагностика. В сградата се помещават болнична аптека, ТЕЛК ІІ състав към „МБАЛ- Шумен” АД и Административно стопански блок.
ИСТОРИЯ
По тези места е кипял живот още от дълбока древност. Свидетелства за това са представени в музейната сбирка, която е експонирана в сградата на художествената галерия на централната градска улица. Основният фонд съдържа 434 експоната, а допълнителният около два пъти повече. Представена е културата на племената и народите населявали новопазарския район от старокаменната епоха до късното средновековие. Земите тук винаги са били гъсто населени.
За това свидетелстват множество селища, крепости и некрополи, както от античната и късноантична епоха, така и от времето на Първото и Второто българско царство. Измежду най-интересните находки са тези от трако-римската епоха. Тогавашното ювелирно изкуство е представено със златни накити, открити в близост до гр. Нови пазар. Специалистите оценяват най-високо двата бронзови балсамарии и двата стола, открити при разкопки край с. Избул.
Периодът от късната античност е представен от битови предмети, въоръжения, накити и др. Сбирката разполага и с експонати от епохата на българското средновековие – предмети от бита, ритуални предмети, коланни апликации от воинско снаражение, конска амуниция, накити и др. На площ от 40 дка източно от град Нови пазар има късно антична крепост от периода IV-VI век. Изградена е върху висок рид на Стана плато. До с.Войвода археологическите проучвания идентифицираха и града-крепост Динея, чиято двойна стена е голяма рядкост за този вид строежи. Точно от тук е монавал оживен римски път, който свързвал Черно море с Дръстър/Силистра/ и Абритус/Разград/. Нови пазар също е възникнал от руините на антична крепост.
Първите писмени сведения за него датират от 1444 год. В тях се споменава „Йени пазар“ /Нови пазар/ като укрепеното селище, край което се е състояла първата голяма битка на полско-унгарският крал Владислав ІІІ Ягело-Варненчик срещу турците. В следващите десетилетия и векове Нови пазар е „касаба“, т.е. градец. Това свидетелстват пътешествениците, преминаващи през него – Георг Март Рагузиум, Евлия Челеби, Руджер Божкович. През ХIХ век животът тук е белязан от възрожденски дух. През 1840г. е изградена къща за бъдещия даскал – Илия Вълчев от Кортен.
Голямата одая в нея е първата класна стая на къщата-училище. Видният гражданин на „Йени пазар“ Иван К. Радов оглавява местните борби за самостоятелна църква и народна просвета, които са овенчани със създаването през 1972г. на читалището в града. Тук е бил организиран таен революционен комитет, а сред новопазарчани е имало и хайдути, и опълченци. Градът е освободен на Св. Марина – 17 юли 1978г. С княжески указ №1071 от декември 1883 год. Александър І Батенберг обявява Нови пазар за град.
От тогава насетне тук израстват няколко поколения просветени българи, след които има известни дейци на науката, изкуството, спорта.Сред тях са проф. Жеко Радев – един от първите български географи, цигуларят проф. Леон Суружон и сестра му – художничката Султана Суружон, писателката Калина Малина,историкът проф. Петър Тифчев, първият “ д-р хонорис кауза“ на Спортната академия – треньорът Иван Абаджиев, актьорът Марио Скуркински и др. На територията на общината днес са съхранени и останките от една светиня за цялото православно християнство – катедралната църква в Плиска, наричана още Голямата базилика.
До нея е бил изграден Дворецът на първия архиепископ на България и голям манастир. Тук именно княз Борис Покръстител поканил най-изявените последователи на първоучителите Кирил и Методий – Климент, Наум и Ангеларий. Археологическите проучвания недвусмислено подсказват, че на това място е поставена солидната основа на православното просветителство, на духовния живот в княжеския двор и държавата. Към манастира на българския архиепископ било открито и първото училище. Тогавашните ученици пишели върху навосъчени дървени таблички с метални писала. /
Схематична реконструкция на Манастира при Голямата базилика по Павел Георгиев/ Тук започнало процъфтяването на старобългарската литература и огромното й влияние върху средновековната култура в Сърбия, Русия и Румъния. Архитектурата на храма има класическо за този период решение: през тържествен вход богомолците влизат в огромен вътрешен двор – атриум, с колонада отстрани и кладенец в средата. През двора те попадат в предверието на храма, наричано притвор-нартекс, а оттам – в същинската част, наричана кораб – наос.
Всъщност корабите са три, защото два надлъжни реда колони и зидани стълбове разчленяват симетрично пространството. Покривът на средния кораб бил повдигнат така, че колонадата но и горе от юг и север редица прозорци. В средата се намира амвон, а в дъното е устроен олтарът.
ОБЩИНА ГЪРМЕН
 |
Гърмен, ул. Първа № 35 075232040, 075232047, 075233179, 075161062 obs_garmen@bitex.bg http://www.garmen.bg |
В древността районът е населяван от различни племена и племенни групи. Най-трайни следи оставят траките, славяните и прабългарите. В поречието на Горна и Средна Места и по склоновете на Западните Родопи се настанява главно тракийското племе беси. Сведения за траките се срещат и в Омировата “Илиада”, където се дава описание на тракийския аристократ Резос. Свидетелства за богатия живот на траките по тези места са останките в множеството могили, пръснати из Гърменското поле. При направените последни проучвания на някои от тях са намерени фрагменти от атически съдове, особено в местността Драача над селото. Могилни некрополи има и в землищата на съседните села Блатска, Дебрен, Дъбница, Хвостяне. Интересни находки са открити при изграждането на сушилня за тютюн в село Дебрен – там, където е сега училището.
След продължителни борби между настъпващите римски воини и местните траки към 146 година Гоцеделчевският край е вече под римско владичество. В местността Драача римляните заварват тракийското селище Кейрпара. Недалеч от него император Траян (98-117) изгражда нов град и в чест на победата над даките в Добруджа го нарича Никополис ад Нестум (град на победата на Места). Градът е построен през 102-106 г. от н.е. на левия бряг на река Места и отстои на около 7.5 км от Гоце Делчев, където днес се намира квартал “Заграде”. Издигнат е вероятно върху останките на тракийско селище.
В Никополис са сечени монети по времето на императорите Комод (176-192), Септимий Север (193-211), Каракала (192-217) и Гета (209-212), убит от брат си Каракала. Намерени са монети с образа на Юлия Домна – жена на император Септимий Север и майка на Каракала и Гета.
Градът е разрушен в края на VІ век от славяните. Тук се заселва племето смоляни, което владеело местата чак до Централните Родопи. Славяните изграждат много селища. Занимават се със земеделие и скотовъдство – сеят просо, пшеница, лен, конопени и бобови растения, отглеждат едър и дребен рогат добитък и птици. Кланят се на много богове, но особено почитат Перун. Когато приемат християнската вяра, свързват култа към Перун с християнския светец Илия и създават много светилища в негова чест. Такова оброчно място се е запазило и до днес на изток от Гърмен, където всяка година се колят животни за курбан.
НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ТРАНСПОРТ, ВИК
Населени места
· Брой – 16
· Площ – 635 хектара
ТРАНСПОРТНА СИСТЕМА
Пътна мрежа
На територията на община Гърмен третокласните пътища са с обща дължина 34 км:
Господинци – Балдево – Огняново – Гърмен – Дъбница – Хвостяне – Блатска
Гоце Делчев – Дъбница – Долно Дряново – Сатовча
Всички останали пътища са четвъртокласни с обща дължина 51 км.
Всички пътища са асфалтирани, но износени. Някои (като Гърмен – Ковачевица и Огняново – Рибново) са тесни и е наложително разширяването им.
Транспортното обслужване се извършва от 4 малки частни фирми и “Динамо” АД – Гоце Делчев. Разкрити са общо 14 линии. Автобусите, микробусите и такситата на територията на общината задоволяват нуждите на населението от транспортни услуги.
ВиК
Полските села на общината се захранват с питейна вода от р. Туфча. Някои от селата – Гърмен и Дебрен, имат и допълнителни самостоятелни водоизточници. Огняново и Марчево се водоснабдяват с минерална вода от Огняновските бани, а с. Дъбница – с помпа от сондаж на река Места.
Планинските села имат собствени водоизточници, от които се водоснабдяват гравитачно с изключение на с. Осиково и с. Скребатно, където водоснабдяването е с помпи.
На територията на община Гърмен няма пречиствателни станции. Водоснабдяването с питейна вода е недостатъчно, особено през лятото, когато повечето села са на режим.
Канализационната мрежа е изградена във всички села. Частично изградена е в селата Скребатно, Рибново, Хвостяне, Долно Дряново, Ореше, Крушево, Лещен.
Цената на водата е 1.06лв./м3
СЪОБЩЕНИЯ, ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ, ТОПЛОФИКАЦИЯ И ГАЗИФИКАЦИЯ
Съобщения
Във всяко село има пощенска служба. АТЦ са общо 6 – в Рибново, Осиково, Гърмен, Дъбница, Долно и Горно Дряново.
В цялата община, с изключение на много малко места, има покритие на GSM. Тарифата на БТК е 0.07 лв. за импулс.
Интернет-клуб има във всички по-големи села – Гърмен, Дебрен, Долно Дряново, Рибново.
Електроснабдяване
Общината се захранва с ел. енергия с електропроводи високо напрежение 20 kV от подстанция Гоце Делчев.
Във всички села са изградени мрежи с ниско напрежение 220 V.
Топлофикация и газификация
На територията на общината няма изградени съоръжения за топлофикация и газификация.
Население
Населението на община Гърмен към 09.02.2012 г. е 16 921 човека.
По села разпределението е следното:
1. Балдево – 202 човека
2. Горно Дряново – 1 074 човека
3. Гърмен – 2 036 човека
4. Дебрен – 2 503 човека
5. Долно Дряново – 1 307 човека
6. Дъбница – 2 251 човека
7. Ковачевица – 50 човека
8. Крушево – 277 човека
9. Лещен – 7 човека
10. Марчево – 157 човека
11. Огняново – 1 697 човека
12. Ореше – 305 човека
13. Осиково – 580 човека
14. Рибново – 2 934 човека
15. Скребатно – 296 човека
16. Хвостяне – 1 245 човека
Природни ресурси
Водни ресурси и горски фонд
Водните ресурси на територията на общината са формирани от повърхностни и подземни води. Повърхностните са река Места и нейните родопски притоци Канина и Дъбнишка река (Върбица). Най-големи количества пресни подземни води се акумулират в речните пясъци и чакъли от ниските тераси на река Места и притоците й.
В долината на река Канина на около 1 км североизточно от село Огняново има 17 топли минерални извора. Температурата на водата обикновено варира от 35оС до 39.5оС. Общият дебит на находището е около 8 l/s. Почти всички извори са с аналогичен химичен състав – хидрокарбонатно-сулфатни, калциево-натриеви с минерализация от 0.23 до 0.28 g/l. Характерно за тези води е повишеното съдържание на флуор – от 3.5 до 4.5 mg/l.
Горският фонд заема 26 760 дка, или 69% от общата територия на общината. Той е сравнително богат – преобладават иглолистните гори (бор, смърч, бяла мура), но има находища и на широколистни, представени от бук и дъб.
Минерални ресурси
Подземните природни богатства в общината са доста разнообразни. В геоложко отношение територията е изградена от слабо плиоценски утайки, препокрити от старокватернерни чакъли.
Основата е плоска, заета от тектонски обусловени разширения на долината на река Места и притоците й. Югозападните Родопи са изградени от предпалеозойския метаморфен комплекс, който е представен от двуслюдени и биотитови гнайси с прослойки от слюдени шисти и мрамори.
Разседна зона с посока северозапад при селата Гърмен и Марчево е оформила хорст от гнайси, чието продължение е мраморната скала при село Огняново. На север от село Огняново главният разсед има почти северна посока и се съединява с Рибновския разлом.
Вертикалните тектонски движения, продължили и през кватернера, способстват за натрупването на мощни речни наноси по река Места, а плиоценският кизелгурен хоризонт е разкъсан при Гърмен от три системни разседа, които се срещат и в гнайсовата подложка. Доказателство за активната неотектоника са честите земетресения в района, чиито огнища са наредени най-вече по главните разломни зони – Гоцеделчевската и Огняновско – Рибновската.
Голям интерес представляват гнайсите в землищата на селата Крушево и Долно Дряново, които са с много добри декоративни качества, с възможности за полиране и са издръжливи на атмосферните условия. Използват се за облицовка на сгради.
Забележителности
Поддържан резерват Тъмната гора (площ 30.2 хa), обявен със заповед № 2811/10.10.1962 г. на ГУГ. Разположен е в Дъбрашкия дял на Западните Родопи при надморска височина 1500-1700 м, в землището на село Ковачевица. Създаден е да се запази част от вековната смесена гора – смърч, бук и ела.
Огняновски минерални бани (с. Огняново) – балнеоложки курорт с регионално значение. Лековитите минерални извори (17 на брой), модерният профилакториум и няколкото почивни станции дават богати възможности за отдих, профилактика и лечение.
Природни забележителности
Скални образувания Козият камък (0.6 ха ) и Черната скала в землището на село Ковачевица, обявени за забележителност със заповед № 1187/09.04.1976 г. на МГГП. Скалните образувания са с изходен пункт горско стопанство “Беслет”.
Дълбокият каньон на река Канина в местността Синия вир – на час и половина път пеша от с. Ковачевица.
Вековни чинари в село Гърмен, обявени със заповеди № 17 и № 961 от 08.06.1968 г., които са на възраст над 600 години.
Вековни бели тополи в с. Дъбница.
Пещерата Маноилова дупка край с. Осиково – най-дългата пещера в Дъбраш.
Исторически места
Кара таш (3.1 хa) – обявен със заповед № 357/09.02.1973 г. на МТТП.
Партизански мост (3.2 хa) – обявен със заповед № 3962/20.12.1973 г. на МГГП.
Релеф, климат, почви
Релефът е планински и полупланински, който във високите части преминава в хълмист. Общината се намира на границата на два климатични пояса – умереноконтинентален, който преобладава, и преходносредиземноморски, който прониква от долината на река Места. Сезоните са ясно изразени – лятото е топло, а зимата – умерено студена. Почвообразуващата основа са гнайси, а в ниските части – делувиални материали. Преобладават слабоизлужени канелени горски почви, на места ерозирали. Край Места почвите са алувиално-наносни и алувиално-ливадни.
Забележителности
|
|||
|
|||
 |
|||
|
|||
|
|||
|
|||
|
|||
|
|||
|
|||
|
|||
|
|||
|
|||
|
|||
|
|||
|
|||
|
|||
|
|||
|
|||
|
|||
|
|||
|
|||
|
|||
|
|||
|
