с. Татарево, общ. Минерални бани 039198590, 088 8365611

Татарево е село в Южна България. То се намира в община Първомай, Област Пловдив.

Татарево се намира на 9 km югозападно от Първомай.

Селото е разположено на 37 km югоизточно от Пловдив, в Пазарджишко-Пловдивското поле.

с. Сърница, общ. Минерални бани 039198589, 0887396611

Град Сърница е разположен в планински район. Намира се между рида Дъбраш и Велийшко-виденишки дял в Западните Родопи. В непосредствена близост минава река Доспат, вливаща се в едноименния язовир „Доспат“.

Сърница е със средна надморска височина около 1200 метра, поради което зимата е доста продължителна и студена. Около селището има много гъсти гори, представени най-вече от бор и смърч.

Градът се намира на 20 км от град Доспат и на 48 км от Велинград. Населението е съставено от български мюсюлмани.

То е основано през 1860 г. Първият заселник бил чобанинът Шабан и почти столетие селището носело неговото име – Шабанлии. Заселниците били предимно от Доспат, който днес е на отсрещния бряг на язовира. През 1975 година селата и махали Шабанлии, Крушата, Петелци, Бърдуче и Орлино са обединени под името Сърница. От 1950-те години до 1987 година Сърница е самостоятелна община за почти 40 години, включваща и сърнишките села Медени поляни и Побит камък. Жителите на района изразяват желание за възстановяване на общината. От 16 септември 2003 година Сърница е град.

На 23 април 1972 година в Сърница е убит униформеният милиционер Сергей Куртов от 5 сърничани по повод отнемането на шофьорската книжка на единия от тях. Съучастник се предава, а другите 4-ма са заловени край село Кочан в опит да избягат в Гърция.

Това е повод в селото да започне Възродителният процес. Селото е обградено и жителите му са събрани при училището. Тялото на милиционера е изложено в класна стая, а сърничани са заставени да го видят и да чуят признанието на съучастник в убийството. Така „възродителите“ внушават колективна вина на жителите на Сърница, благодарение на което смяната на имената минава сравнително гладко.

Посмъртно повишеният в младши лейтенант милиционер е погребан в центъра на селото, а над гроба му е издигнат паметник с надпис „Младши лейтенант Сергей Куртов. Загинал геройски при изпълнение на служебния си дълг.“ След това всички надгробни камъни в мюсюлманските гробища с написани турско-арабски имена са счупени

с. Спахиево, общ. Минерални бани 039198587, 0887323611

Спахиево е село в Южна България.

То се намира в община Минерални бани, Област Хасково.

Името на селото идва от времето на Османската империя.

Спахия или сипах (на Османско турски: سپاهی) е конник във феодалната войска на империята.

с. Сираково, общ. Минерални бани 039198586, 0886397611

Сира̀ково е село в Северозападна България. То се намира в община Борован, Област Враца. Кмет на Кметство с. Сираково – 09 131/2344

Сираково е едно от малките села на равнината, но неговата история е твърде интересна. Първите обитатели в неговите околности са от каменомедната епоха IV-то хилядолетие пр.н.е. те основали селище в местността „Пчелиня“където се открива керамика, оръдия от кремик и камък. В същата местност има останки от тракийско селище, обитавано през първото хилядолетие пр.н.е. на север от тук има две могили, а на запад една. това са могили гробници на местни тракийски владетели или герой живели в същото селище.

По време на римското господство /І-IV в от н.е./ върху естествената височина наричана калето римляните изградили укрепление чийто останки били сравнително добре запазени до края на миналия век, тук личели каменни стени на солидни землени валове на укреплението. В първите десетилетия на нашия век добролевчени и сираковчени разбили стените на калето и камъкът използвали за строеж на съвременни жилища.В наши дни върху калето е застроена западната половина на Сираково.

От крепостната стена са останали основи, личат и землените укрепителни съоръжения. В калето са разкрити и три латински надписа издълбани на камък.Върху единия има релефно изображение на мечка в борба с друго животно. От надписа може да се прочете че бенефицарият/подофицерът/ от първа военна част е направил посвещението. За съжаление от надписа липсват голяма част и ние не можем да узнаем нито името на бенефициария нито в коя военна част е служил.

Надписът е от II-ри век. Вторият и третият латински надпис разкриват за дарение на богинята Диана направени от ветерани които са служили в първи италииски и пети македонски легион на Римската армия. По всичко изглежда че след отбиване на военната си служба те са останали да живеят в крепостта при Сираково.

След IV век тази римска крепост е била разрушена от нашествията на различни варварски племена. През първата и втората българска държава върху развалините на сираковското кале е образувано малко българско село. Как са наричали римската крепост за сега не знаем но може би ще научим от някой нов латински надпис. За името на българското село през средновековието може да се твърди че е Сираково. Името е българско произлиза от сирак и е свързано с една легенда на сирак войвода живял преди падане под османско робство.

Това е така защото османските завоеватели още в 15 век наричат мястото с името сираково. В един османски регистър от средата на 15 век пише че „…. част от раята на с.Типченица живеят в мастото на име „Сираково“. Изглежда че средновековното сираково е било разрушено и обезлюдено от завоевателите. Такава е била съдбата на Баница, Девене, Рогозен и други села в този край. Заселване на хора от Типченица в Сираково е продиктувано от чисто икономически съображения на властта- да има работници в пустеещите поля и данъкоплатци. Село Сираково се среща и в турски регистър с дата 28 май 1606 година като владение /тимар/ на Шакретин Оглу който получавал от раята му 5000 акчета годишен доход. В края на 18 век Сираково е разграбено и опожарено от кърджалиите. Оцелелите му жители забегнали във влашко.

В началото на 19 век от тях се завърнали само фамилията Гарговци като част от тях останали във влашко а други в с.Крушовене. Няколко години след тях в Сираково дошли Бендурете /Първаноци, Рашовци, Панковци, Чанголеевци и Поповци/ те са от Синьо бърдо Врачанско. От там избягали поради кърджалиите живели във влашко а на връщане част от тях останали в с. Староселци Плевенско където са известни с прякора немчорете. Така Гарговци и Бендурете заселили отново Сираково. Селото е образувано първоначално при стаменова могила/присада/ а след 1890 година се премества на днешното си място. След първите две фамилии в Сираково дошли Гавриловци и Тотовци от Типченица, Тошковци и Тупанете от село Долна кремена, те са от долнокременкия род Тупанете и са все едно с пупанкьовци от Галиче.

От този род е Тошо Симеонов Тупанкьов участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 година. По късно в Сираково се заселили Бикарете от с.Радотина, Ботевградско, Нефелченете от с.Нефела до Враца, Лиженете от с.Лик и Нечовците Дошли по-късно от Ломско и др. От 1857 до 1859 година в Сираково живеят татари а от 1859 до 1877 година тук обитават черкезки колонисти. Днес Сираково има чисто българско население известно с пословично трудолюбие и гостоприемство.

с. Колец, общ. Минерални бани 039198585, 0886394611

Колец е село в Южна България. То се намира в община Минерални бани, Област Хасков

с. Караманци, общ. Минерални бани  039198594, 0886345611

Село Караманци се намира в северните склонове на Източните Родопи, на север от рида Чуката, по горното течение на Харманлийска река. Населението се занимава предимно със земеделие и животновъдство. Климатичните условия са подходящи за отглеждането на технически и житни култури.

По данни от 2005 г. населението на Караманци възлиза на 1 018 човека.

Караман (на турски: Karaman) е вилает в Южна Турция. Основано е от турци-тюркмени и датира около 1466-71 година когата Фатих Султан Мехмед разгромява Караманският бейлик и разпръсва на различни места из Анадола жителите му, а една част изселва към Балканите.