Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

общински

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ СТОЮ ШИШКОВ – СМОЛЯН

ScreenHunter 2656 гр. Смолян, ул. Дичо Петров 5
030162727, 0879111915, 0879111913
rim.smolyan@gmail.com, museum-sm@mail.bg
http://www.museumsmolyan.eu

 

 

 

 

 

 

Смолян, сградата на музея, панорамаНа 26 май 1935 г. по време на честване юбилей на Стою Шишков, посветен на половин вековната му народополезна дейност и 70 години от рождението му, той обявява идеята си за основаване на музей в родното Устово. За “съграждане салон, в който да се уреди среднородопския и тракийски етнографски музей” юбилярът прави лично дарение в размер на 50 хил. златни лева. Месец по-късно средствата са внесени в Устовската популярната банка към сметката на читалище “Прогрес” за уреждане на музея. Със Заповед № 1141 от 8 май 1937 г. на министъра на народното просвещение е утвърден правилник на Етнографския музей в с. Устово.
На основание специалната инструкция от края на 1951 г. за опазване паметниците на културата и развитие на музейното дело в България на Комитета за наука, изкуство и култура в с. Райково е създаден Родопският народен музей, чиято дейност първоначално е с етнографско направление, но постепенно се разкриват исторически, археологически и художествен отдел.
През 1967 г. музеят е преобразуван в Окръжен исторически.

От 2002 г. Историческият музей в Смолян официално е именуван на основателя си Стою Шишков, от 2006 г. изпълнява регионални функции на територията Смолянска област. По тематичен обхват е общоисторически.

МИСИЯ

Постоянна експозиция на РИМ-Смолян, чановеСъздаден през 1935 г. от Стою Неделев ШИШКОВ – родоповед, учител, издател, музеен деец и общественик с европейски измерения, Историческият музей в Смолян е най-големият музей, съхраняващ знаците на паметта на населението, обитавало централната част на Родопската област през различните исторически епохи.

Регионален исторически музей “Стою Шишков” днес носи с достойнство името на своя основател и провежда политиката по издирване, изучаване, опазване и популяризиране движимите паметници на историята, бита и културата на Среднородопския край.

Чрез своите уникални колекции, показващи цялото културно многообразие и хилядолетните традиции, чрез изследователските и популяризаторските си ресурси, изграждайки мрежа от успешни партньорства, музеят работи в полза на обществото – за  неговото духовно обогатяване и вдъхновение чрез завръщане към корените и опознаване на различни култури.

Мисията е приета от музейната колегия в Смолян през 2005 г.

 

 

 

 

 

Фондове

Постоянна експозиция на РИМ-Смолян,През годините музеят в Смолян е натрупал богати и разнообразни колекции, възлизащи над 150 хил. единици основен, спомагателен и обменен фонд. Всички те свидетелстват за културно-историческото развитие на населението обитавало централната част на Родопите – за древни култури и непрекъснатата обитаемост на района, за историята, културата и начина на живот през различните епохи в тяхната специфика и върхови изяви.

 

ЕКСПОЗИЦИИ

 

Постоянни експозиции

2Постоянната експозиция на тема “Културно-историческото богатство на Родопите от древността до наши дни” е в два раздела: Археология, с експозиционни пояси “Праистория”, “Траки”, “Средновековие” и Етнография с експозиционни пояси “Традиционно облекло”, “Обреден реквизит”, “Традиционни занаяти”, “Родопска архитектура” и “Традиции и съвременност”.
Експозиционното пространство е раздвижено и започва с уводен етнографски комплекс (родопски халища и чанове), чието композиционно решение илюстрира идеята за космично извисяване на човешката култура, за нейната всеобхватност и за възможността й да пренася своите ценности през времето и пространството.
В залите на музея ще се докоснете и ще останете запленени завинаги от богатството и неповторимостта на цветовете на планината и сръчността на родопските майстори, а космическите звуци на 100-те чана ще Ви очароват  със своята музикална неповторимост.
Посещението в Регионален исторически музей “Стою Шишков” – Смолян е най-бързия начин да се запознаете с хилядолетната история на Средните Родопи, запазена и пренесена през вековете и съхранена за бъдещето. Галерия

 

Временни изложби

Актуална информация

5Сега в изложбените зали на РИМ “Стою Шишков” са показани:
“Дивите обитатели на Родопите. Част Втора.” е природонаучна изложба, посветена на 22 април, Международен ден на земята и 2010 година, Световна година на биоразнообразието. Изложбата включва предоставени от РИОСВ-Смолян, съвременни препарати и кости от пещерни животни, също фотоси на българския фотограф-природолюбител Емил Енчев и много богата информация за биоразнообразието на планината, осигурена от Михаела Йорданова, биолог, доброволец (фоайе, ІІ етаж).
Галерия.

    Архив

Успешно представени временни изложби на РИМ “Стою Шишков” в гр. Смолян и в страната, които при договориране могат да бъдат показани отново:

“С палитра и четка из Родопите” включва 12 подбрани живописни творби от фонда на музея, представящи природата, архитектурата, ценностите и бита на планината през погледа на местни и външни художници (централно фоайе).

„Българската наградна система” вкючва 150 автентични образци на ордени, знаци, почетни звания и медали от фонда на музея. Експонатите са подредени по старшинство и разделени в две основни групи: монархическа наградна система от 1878 г. до 1944 г. и отличията от наградната система на Н.Р.България от 1944 г. до 1991 г., когато със закон са отменени всички отличия, с изключение на ордените “Стара планина”, “Мадарски конник” и “Орден на розата”.

„Христо Попконстантинов”, фотодокументална изложба, която представя житейския, служебен и творчески път на бележития родоповед. Съдържа 21 табла формат 30 х 40см, в които са показани  снимки и документи. Представена е семейната му среда в с. Петково, Смолянско, а по-късно и в София, ученическите му години в родното село и в Устово, учителската му дейност в Петково и с. Лясково, Асеновградско, работата му като телеграфист и стенограф в Народното събрание. Специално място е отделено на книжовното му наследство като фолклорист и историк, автор на редица издания на историческа тематика, пътеписи и проучвания в областта на народното творчество и др.

„Българската държава след освобождението – граници и символи” , фотодокументалната изложба от  22 табла с размер 50 х 60 см, в които са представени 111 снимки и анотационни текстове. Хронологически проследява развитието и промените в основните символи на Третата българска държава: граници, конституция, герб, национално знаме и химн. Съпровожда се от луксозна дипляна „Република България – граници и символи”. Изложбата е гостувала в историческите музеи в Батак и Пещера, община Златоград, с. Търън, Смолянско, с. Средногорци, Маданско, училищата в гр. Смолян.

“Християнско наследство в Родопите – църкви и манастири”, фотодокументална изложба от 40 табла с размери 70 х 90 см, включваща над 300 цветни фотоса, карти и схеми; с много богата информация по темата на три езика – български, английски и гръцки. Изложбата е открита през юли 2004 г. в Смолян  и през септември 2004 г. в рамките на Проект: BG 01.06.07-014 по програма PHARE ТГС България – Гърция
В последствие е гостувала в Централна сграда на БАН – София, Археологически музей – Пловдив, Историческите музуеи в Карлово и Батак. Повторно представена в Смолян при освещаване на храм «Св. Висарион Смоленски» през 2006 г.

“Родопите през погледа на Стою Шишков и в края на ХХ век”, фотодокументална изложба от 26 табла с размери 70 х 100 см.  Включва 185 бр. снимки и анотационни текстове. Изложбата е разказ за Родопите от началото до края на ХХ в. чрез пътни бележки и впечатления и архивни сведения от Стою Шишков, снимки на Крум Савов и съвременни фотографи. Посветена е на 140-годишнината от рождението на Стою Шишков и 70-годишнината от основаването на Исторически музей – Смолян. Показвана само в Смолян през 2005 г.

«100 години независима България – 100 години съзидание в Родопите», фотодокументална изложба от 30 табла с размери 70 х 100 см, показващи над 160 снимки и анотационни текстове. Изложбата представя обявяването на независимостта на България и върховите моменти от стопанската, културно-просветната история и административно-териториалното устройство на Средните Родопи от 1908 г. до наши дни. Съпроводена е с луксозна дипляна. Изложбата е реализирана в рамките на Националната програма за отбелязване на 100-годишнината от независимостта на България (МП № 209/27.08.2008 г.).

6“Багри от Родопите” показва над 100 типични родопски тъкани, подбрани от богатия фонд на музея. Те са производи на изкусни местни майсторки, различни по материал и технология, много разнообразни в цветово отношение. Представят се обособени по отношение на тъкаческото изкуство райони от централната част на Родопите – Смолян, Могилица, Забърдо, Девинско-Доспатски район, Златоградско и в посока Баните. Изложбата е представена през 2008 г. в рамките на 13-ти салон на изкуствата в НДК.

 «Традиции и багри от Родопите» показва Родопите като район със специфичен начин на живот, населен от две конфесионални групи с общ български етнически корен. Характерните особености в традиционната култура на родопчани са представени посредством три тематични плана: светът на мъжа-овчар, мъжа-занаятчия и гурбетчия; светът на жената-тъкачка и пазителка на дома и светът на детето. Елементи от обичайно-празничната система на родопското население присъстват в хода на общия разказ. Включени са близо 300 експоната от фонда на музея. Изложбата е представена в с. Жеравна (април-октомври 2006 г.) и гр. Несебър (юли-октомври 2008 г.).

“Дом в Родопите” показва света на жената и света на мъжа в традиционния родопски дом. Включени са над 80 културни ценности от фонда на музея и запазени от поколения автентични семейни реликви, станали символи за съвременни смолянски домове. Изложбата е създадена през 2009 г. в рамките на проект, финансиран от Тръста за гражданско общество  в Централна и Източна Европа, със съдействието на “Клуб приятели на РИМ “Стою Шишков” – Смолян. Освен в Смолян е гостувала в Регионален етнографски музей – Пловдив, и в РИМ-Стара Загора.

“Роженският събор – история, песни, звезди” е фотодокументална изложба от въвеждащо табло 190 х 110 см и 27 други с размери 100 х 130 см. Представя над 100 годишната история на събора с най-прочуствените песни, изпяти на него, с фолклорните звезди и ансамбли, изгрели на неговите сцени. Показана на Роженските поляни през 2000 г. по време на юбилеен Роженски събор, адресиран към фолклорни изпълнители-любители от цялата страна и техните почитатели и към българите в чужбина.

 

Електронен пътеводител на родолюбия българин

„Електронен пътеводител на патриотичния българин” съдържа дигитална информация за Република България, нейните граници и символи; за националните празници и тяхното честване; за важни дати и събития от българската история.

 

ОБЩИНА ОПАН

 Опан, обл. Стара Загора
041012260, 042603044
opan@mail.bg
 http://www.opan.bg

 

 

 

 

 

 

 

Община Опан е типичен представител на малките селски общини със силни традиции в земеделието. Разположена е в Горнотракийската низина, южно от град Стара Загора на територия от 257 476 дка. или заема 5% от територията на Област Стара Загора. Релефът е преобладаващо равнинен, като голяма част от територията на общината попада в низинния и равнинен височинни пояси (до 400 м.н.в.). Общината включва тринадесет села – Опан, Бащино, Бял извор, Бяло поле, Васил Левски, Венец, Кравино, Пъстрен, Княжевско, Средец, Столетово, Тракия, Ястребово.

Географското положение на общината е 42◦, 10’ северна ширина и 25◦, и 23’ източна дължина по Гринуич, което показва по голяма близост до Екватора, отколкото до Северния полюс, което в климатично отношение е благоприятно обстоятелство. Средната надморска височина е 157,8 м., като най – високата точка е 192 м. в землището на с. Васил Левски, а най-ниската е в землището на с. Бащино – 110м. Ландшафтът се характеризира, като равнинен и леко хълмист. Сред големите предимства на региона са неговото географско разположение и природни дадености. На територията на Област Стара Загора се пресичат първокласни вътрешни и международни автомобилни транспортни връзки, които свързват северната граница на България при р. Дунав с южната, до Гърция и Турция.

opanПолезни изкопаеми – Най-значимите минерално-суровинни източници са лигнитните, кафявите и черните въглища и гипсът. С най-голямо стопанско значение са находищата от въглища в комплекса Марица-изток, използвани за производство на електрическа енергия. В него са съсредоточени 72 % от всички проучени запаси от лигнитни въглища в страната. Комплексът „Марица-изток“ е вторият по големина център за производство на електроенергия в страната (след АЕЦ – Козлодуй) и осигурява около 38% от продукцията на този отрасъл. Комплексът „Марица-изток“ се намира на 20 км от община Опан.

Климат – Районът на Община Опан попада в горнотракийската низина, която в климатичната подялба на страната се отнася към преходно-континенталната климатична подобласт от Европейско – континенталната климатична област. Климатът е топъл, умерено влажен. Вътрешно годишното разпределение на валежите е доста променливо и неустойчиво. Очертава се ясен минимум през месец юни и два минимума през месец февруари. През студеното полугодие (от месец октомври до месец март), падат приблизително 45 мм. месечни суми от валежи. Снежната покривка почти не се задържа.

Води – през територията на общината преминават няколко реки, като най – голямата от тях е Арпадере (Ечемичен дол). Началото й започва от землището на с.Ловец, тече на юг и югозапад и се влива в р.Марица. Друга по-голяма река в общината е Мустанова река.

История

Културно – историческо наследство. По данни на НИНКН недвижимите културни ценности (НКЦ) на територията на общината са 14. Археологически паметници от Античността и Средновековието от национално значение са 8:

Надгробна могила при Егреците – южно – с. Бащино;
Сламенова могила в Ески кория – с. Васил Левски;
Леко Маламовата могила – с. Средец;
Кондова могила – с.Средец;
Ченъшка могила в местността “Мелнъка” – с.Тракия;
Гробищна могила на гробищата – с.Тракия;
Три могили “Акънжански могили” – м “Акънжа”– с.Тракия ;
Могила в кьомрилика – с. Ястребово.

Икономика

Община Опан се характеризира като селска община със силни традиции в земеделието. Тя е една от най-малките български общини и като такава е силно зависима от социално-икономическата среда, която се формира от съседните общини. Опан е в група, чието равнище на социално-икономическо развитие е доста под средното за страната, без обаче да попада сред общините в критично състояние.

За период от 3 години (2008 – 2011 г.) икономически активните предприятия в общината са се увеличили с 33 броя или средно по 11 броя на година, от което следва извода, че икономическата конюнктура в населените от общината места е благоприятна и позволява създаването и развитието на нови икономически активни единици, които от своя страна създават работни места, повишават конкурентноспособността и социалния статус на местното население.


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ГЛАВИНИЦА

Главиница
086362269, 086362040, 086362284, 086362264
obshtina@glavinitsa.bg
http://www.glavinitsa.bg

 

 

 

 

 

 

 

Община Главиница е разположена в североизточната част на Република България. В съответствие с административно-териториалното деление на страната тя попада в Силистренска област.

Територията на общината е 481 квадратни км. Към тях спадат 271260 дка земеделски фонд и 138 641 дка горски фонд. В общината има 23 населени места със за емана от тях площ в размер на 71099 дка.

img 0108 picture 058

picture 062 picture 071

Релеф

Община Главиница се намира в североизточната част на област Силистра и попада в източната Дунавска равнина. Теренът й е хълмовидно-равнинен, като преобладаващата надморска височина се движи от 200 до 300 м. Релефът на общината е нарязан от суходолия, под които се намират подземни реки.

Климат

Община Главиница се намира в областта на умерен климат. Средните месечни температури не надвишават 25°С и не спадат под 1°С. Средната годишна температура е 12.4°С. Средните абсолютни минимални температури за годината са минус 1°С, а за януари – минус 15°С. Средните абсолютни максимални температури са 24.7°С, като през юли достигат 35°С. Абсолютните минимални температури са около минус 18°С, като най-ниската е през февруари – минус 12.8°С. Пролетта настъпва рано – през първата половина на март. Тогава настъпва и устойчивото задържане на температурата на въздуха над 5°С.

Сумата от вегетационните валежи е 645.5 л в гр. Главиница (Метеорологична станция – Кубрат) и е изключително равномерно разпределена през годината. Валежният максимум (70.9 и 82.9 л/м2) е през май и юни, а валежният минимум – през октомври (32.3 л/м2). През периода на активната вегетация на зимните и пролетните зърненожитни култури – април и юли, падат около 40-41% (264.8 л) от общите валежи, което гарантира много добра водообезпеченост на растенията и получаването на добри резултати от отглежданите сортове. През периода на активната вегетация на окопните култури (царевица, слънчоглед) падат 57-58% (371.5 л) от общите годишни валежи, което осигурява пълна изява на продуктивните възможности на отглежданите сортове и хибриди.

Периодът есен-зима-ранна пролет не е безводен – 274.0 л, или 42.5%, което осигурява добри условия на растежа и развитието на есенните зърненожитни култури.

В относителната влажност на въздуха съществени различия през отделните периоди не се наблюдават. Тя се движи от 68.5-69.1% през периода април-септември до 80.8-81.1% през есенно-зимния период, като средногодишната относителна атмосферна влажност е 75.0%.

Почви

Почвените типове в района на общината са чернозем, излужен чернозем, оподзолен чернозем, делувиално-ливадни, антропогенни.

Минерални ресурси

По данни от досегашните проучвания в района няма находища и не съществуват перспективи за откриване на рудни полезни изкопаеми. От нерудните полезни изкопаеми интерес като строителен материал представляват варовиците.

Водни ресурси

Река Дунав е северна граница на община Главиница. В общината има 18 на брой язовира и едно блато. Блатото Малък Преславец е една от природните забележителности в района.

 

 

Горски Фонд

Горският фонд на общината се разпростира на 138 641 дка площ, като 18 000 дка са общинска собственост. Към него иглолистните гори заемат 805 дка, а широколистните високостеблени 30 288 дка. На територията на общината има и смесени гори. Основната част от горските масиви е разположена около Главиница в обсег от 4 до 20 км. Горско-стопанската дейност се улеснява от добре развитата пътна мрежа и благоприятния релеф. Няма непроходими гори поради недостъпност на терена, т.е. цялата територия е леснодостъпна, както за извозване на добития дървен материал, така и с оглед на всички горскостопански мероприятия, включително и охрана на горите.
Природни забележителностиБлатото Малък Преславец е разположено на 412 км по река Дунав, на 3-4 км от едноименното село и на около 20 км западно от езерото Сребърна. Източната му страна е в съседство с обработваеми площи, южната му граница се очертава от широколистна смесена гора, западната е дигата, която го отделя от реката, а северната се определя от шосеен път, водещ от селото до пристанището. Общата площ на блатото е 38.5 ха. Трябва да се отбележи, че по структура и строеж то прилича много на езерото Сребърна. Геоложката му история е много интересна. Преди около един милион години североизточната част на Дунавската равнина е вече суша.

Върху тази суша се е образувало езерото благодарение на ерозионната дейност на кватерната река, която е отмивала съществуващите там гетски пясъци. Те са нестабилни и неспоени, лесно се рушат и се поддават на свличане и промиване. Този процес уширява устието на реката и намалява скоростта на течението, а носените пясъци формират пясъчна коса. Блатото има обширно водно огледало и малка заливна тераса, която при покачване на водите се увеличава Понастоящем водозахранването на блатото е от повърхностно течащи води, вероятно и на подпочвени извори.

Водната му повърхност е над средното дунавско ниво. Дълбочината му в северозападната част достига 5 м. Наклонът на дъното в южните части е около 2 градуса, което води до резки промени на водната площ при леко покачване на водите.Около блатото се срещат следните растителни видове: синя жлъчка, пореч, червена детелина, дребна и издута водна леща, безкоренчеста волфия, вногокоренчеста спиродела, плаващ роголистник, водно лютиче, теснолистен и широколистен папур и безспорно растението номер едно на блатото – бялата водна лилия.

Най-богат е птичият свят през пролетта и лятото. Могат да се видят гривеста чапла, малка и голяма бяла чапла, сива чапла, ням лебед, белобуза рибарка. През цялата година се срещат тръстиков блатар, мишелов, ливаден блатар, кос, сокол, белочела водна кокошчица – лиска, чието присъствие говори, че водите на блатото са чисти, белоока потапница, голям гмурец, лятно бърне, корморан, воден бик. Блатото Малък Преславец е обявено за природна забележителност със заповед № 310 от 19.04.1986 година на КОПС. Проучване на биологичното разнообразие в този район почти не е правено.
В общината има 18 на брой язовира и едно блато.