Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Общински съвет

ОБЩИНА СМОЛЯН

 Смолян, бул. България 12
030167600, факс – 030162426
obshtina_smolyan@abv.bg
 http://www.smolyan.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

Община Смолян се намира в Южна България, централната част на Родопите. Територията и възлиза на 854 км²., което е прави и най -голямата община в едноименната област (26,75% от територията на областта). Състои се от 86 населени места – 1 град и 85 села.

На север община Смолян граничи с общините Чепеларе и Лъки, на изток с общините Рудозем, Мадан и Баните, на запад с община Девин, а на юг с Република Гърция. Общината се намира на отстояние 250 км. югоизточно от гр. София и на 100 км. от гр. Пловдив.

Най-близкият ГКПП с южната ни съседка е „Рудозем-Елидже“, което предстои да бъде отворен в близко бъдеще. По този начин областният и общински център ще има бърз достъп до Егейско море – на 100 км., което ще стимулира трансграничното сътрудничество.

От 15.01.2010 г. функционира и граничен контролно -пропускателен пункт „Златоград –Термес – Ксанти“, който е изграден за малогабаритни камиони и леки коли. Разстоянието от гр. Смолян до него е по -малко от 70 км. Този пункт е добра предпоставка за развитие на международния туризъм в района, тъй като откриването му създаде реални условия за оживяване на трансграничното сътрудничество, съвместните проекти с побратимените гръцки градове и нов тласък за развитието на туризма.

 

 

 

Основни забележителности на територията на община Смолян са:

 

screenhunter_4939-nov-15-11-18Каньонът на водопадите

Отбивка вдясно от пътя Смолян – Мугла води до чудна екопътека. Навлиза се в буферната зона и в самия резерват Сосковчето. По протежение на пътеката има десетки водопади, като най-големият от тях е Орфей с височина над 68 м. Цялата й дължина е почти 10 километра. Трасето е с изведени акценти и преминава около различни природни феномени. Липсата на монотонност прави прехода неусетен, а предприетите мерки за безопасност улесняват достъпа за всеки посетител, независимо от възрастта и физическата му подготовка.

 

 

 

 

 

screenhunter_4939-nov-15-11-17Архитектурен резерват Широка Лъка

Широка Лъка е  обявено за архитектурен и фолклорен резерват. Селото е получило името си от старобългарската дума „лѫка“, означаваща извивка, кривина, лъкатушене.

Широка лъка е известна със своите автентични родопски къщи, като Згуровската, Учиковската и Григоровската къщи.

Една от местните забележителности е построената за 38 дни през 1834 г. църква „Успение на Пресвета Богородица“. Иконостасът на църквата е уникален. Предполага се, че е рисуван от ученици на братята Димитър и Захари Зограф от Самоков. Съществува и хипотезата, че самите те са изографисали църквата. В близост до църквата се намира старото училище, построено през 1835 г.

 

 

 

screenhunter_4939-nov-15-11-20Планетариумът в Смолян

За популяризиране на астрономическите знания в звездната зала на Планетариума се представят повече от 50 програми (сеанси). Сред тях са: програми-приказки за най-малките деца, много учебни сеанси, обзорни и тематични за широката аудитория. На чуждестранните гости на Планетариума се предлагат програми на чужди езици: руски, френски, немски, английски, гръцки, турски. Цикъл от специални програми – музикални и поетични- допълват многообразието от звездни спектакли.

 

 

 

 

screenhunter_4940-nov-15-11-21Крепостта Калето край Смолян

За да противостои на варварските нашествия от север, византийският император Юстиниан I (527 – 565 г.) предприема грандиозна укрепителна дейност из целия Балкански полуостров. Отбранителната линия е съставена от доста крепости, сред които са Калето край Кошница, Момчилова крепост и Турлата.

Най-значителна обаче е Калето край Смолян. Датировката и е от късната античност, а предназначението и е било охрана на селище и религиозен център в планината.

Имала е идеална възможност за контакт с Момчилова крепост и Козник над Рудозем. Площта на крепостта е около 5 дка, като южната и крепостна стена е разкрита изцяло. Дължината и е 38 метра, а височината и е запазена до 2,5 метра.

 

 

 

screenhunter_4940-nov-15-11-22РИМ Стою Шишков – Смолян

Регионалният исторически музей в Смолян е създаден през 1935 година от Стою Шишков – издател, музеен деец, учител и общественик с европейски измерения.

От 1982 година музеят се помещава в специално проектирана сграда в центъра на града, част от архитектурния ансамбъл Нов център.

Фондът на историческия музей наброява близо 150 000 музейни единици и включва предмети от археологията, историята, бита и културата на родопчани. На съхранение са и оригинални произведения на изкуството, богат фотоархив, както и една от най-големите колекции на ордени и медали в България.

Експозицията е в два раздела – Археология и Етнография, разделени в няколко пояса: „Праистория”, „Траки”, „Средновековие”, „Традиционно облекло”, „Обреден реквизит”, „Традиционни занаяти”, „Родопска архитектура” и „Традиции и съвременност”.

 

 

 

screenhunter_4940-nov-15-11-24Ранновизантийска базилика край село Гела

Ранновизантийската базилика в с. Гела е разположена в местността Манастира, на 1480 м. надморска височина. Археологическото й проучване започва през 1967-1971 г. и е довършено през 2010 г. с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Църковната постройка е с външни размери: дължина 30 м. и ширина 14,80 м. Представлява трикорабна базилика с един напречен кораб на изток (трансепт). Сградата е била изградена в смесена зидария от тухли и камък. Намерени са големи количества фрагменти от плоски прозоречни стъкла със заоблени ръбове.

В югоизточния ъгъл на базиликата е разположен централният й вход. На юг от ъгъла на църквата е изграден зид, най-вероятно долепен до нея, от който са проучени 7 м. На запад от този зид север-юг теренът е настелен с големи каменни плочи, оформящи плочник с размери 5,40 х 4 м

През 2010 г. северно от базиликата се разкриха останки от още две помещения. Хипотезите за едно от помещенията са, че то е било или кръщелня, или параклис.

Изграждането на базиликата може да се отнесе към началото на V в., а опожаряването и изоставянето й към втората половина или края на VІ в. Тя е най-голямата и богато украсена църковна сграда от този период, проучена досега в Средните Родопи.

 

 

 

screenhunter_4941-nov-15-11-24Смолянски езера

Трите най-високо разположени езера – Тревистото, Бистрото и Мътното езеро, са и най-живописните от седемте езера съществуващи днес. Някога броят им е бил 20.

По произход са свлачищни езера, получени в резултат на взаимодействието между риолитни и седиментни скали. През лятото районът на Смолянските езера е посещавано място в търсене на прохлада от горещините. Възможностите за алтернативен туризъм са много – може да се практикува риболов, пешеходен туризъм, фото лов и др. Има обособени места за почивка и къмпинг.

 

 

 

 

 

 

screenhunter_4942-nov-15-11-25Момчилова крепост

Момчилова крепост в местн. Градище на с. Градът има два периода на обитаване. Първият е през VІ век, когато тя е построена по времето на император Юстиниан І (527-565) като част от веригата родопски крепости против варварските нашествия от север. Крепостта просъществува сравнително кратко време и е опожарена при славянските походи в края на VІ – началото на VІ век.

Вторият период на обитаване е средновековният. Крепостта е възстановена през ХІ и функционира до нашествието на османските турци през втората половина на ХІV век.

През първата половина на ХІV в. крепостта се свързва с името на Момчил юнак. През пролетта на 1344 г. Момчил активно участва в превземането на Комотини и Грацианопол заедно с войските на император Йоан Какнтакузин. Императорът го дарява с титлата севастократор, която се дава на близки роднини на самия император. По такъв начин започва управлението на Момчил като фактически независим родопски владетел.

Крепостта е разположена на висок, скалист връх, на 1215 м. надм. височина. Видимостта във всички посоки е отлична, като крепостта е имала комуникация с Козник край Рудозем и Калето край Смолян.

Археологическите проучвания показват, че крепостната стена е обграждала върха откъм запад, север и изток. От юг се е разчитало на естествената недостъпност на склона.

 

 

 

screenhunter_4943-nov-15-11-25Връх Средногорец

Паметникът представлява пресечена вдясно пирамида – пиедестал с изображение на ордeна за храброст и надписи с родолюбиво съдържание, свързана пряко с малък, добре решен естетически мавзолей – костница. Издигнат е в памет на загиналите в епичните боеве на 21 пехотен Средногорски полк, предвождан от полк.Владимир Серафимов и довели до освобождението от турско робство на Средните Родопи по време на Балканската война.

Бойният подвиг на средногорци влиза в историята на Смолянския край под името “Родопската Шипка”.

С победата си в битката от 1912 година 21 средногорски полк овладява горното поречие на Арда и създава благоприятни предпоставки за пълното освобождаване на Родопите от османско владичество. В чест на тези събития през 1934 г. селото е прекръстено на Полковник Серафимово (по званието и името на командира на полка), а една от височините, около които се води битката, е наречена връх Средногорец.

 

 

 

screenhunter_4943-nov-15-11-26Крепост Калето край село Кошница

Крепостта е разположена на конусовиден мраморен връх с надморска височина 1006 м. В горната част на върха се намира проходна пещера, която го пробива в направление североизток-югозапад. Тя представлява тунел с полусферично напречно сечение и денивелация на галерията 35 м. Горният ú край излиза във вътрешността на крепостта Калето. Вероятно при изграждането на крепостта той е бил преграден със стена, на която се е намирал един от входовете ú, с излаз на север, към долината на р. Арда. Другият вход вероятно се е намирал на южната стена, която е отбранявала достъпа по тясна седловина, улесняваща подхода към върха по пътеки от изток и запад. Тези пътеки са единствения път, по който с товарни животни е можело да се докарват провизии.

През желязната и къснобронзовата епоха върхът се ползва като светилище. През раннобронзовата и късноенеолитната епоха върхът също е посещаван. Откриват се единични керамични фрагменти по склона.

Крепостта „Калето” при с. Кошница е представлявала военен пост, контролиращ (заедно със Смолянската крепост) комуникациите по Централния трансродопски път през Средните Родопи (Община Смолян), който е свързвал двата стратегически пътя: Диагоналния (Via Militaris) през Тракийската низина

 

 

 

screenhunter_4945-nov-15-11-27Пещера Ухловица

Тя е една от най-старите пещери в региона, с много красиви дендритни образувания, приличащи на морски корали. Пещерата завършва със 7 невероятно красиви езера, които рано на пролет се пълнят с вода. Прочута е с много скални водопади и интересни пещерни образувания. Впечатляваща е с каскадите на пещерните си езера. В горния етаж се намира Залата на пропастите. От тази зала към долния етаж се спускат гърлата на четири дълбоки пропасти. По стръмна метална стълба туристите могат да се спуснат в галерията на долния етаж, която е най-красивата част на пещерата.

 

 

 

 

КМЕТ

НИКОЛАЙ ТОДОРОВ МЕЛЕМОВ

Роден на 10.06.1963 година.

ОБРАЗОВАНИЕ
През 1998 г . завършва ВИПОНД гр. София, Факултет Национална сигурност, със специалност Оперативен работник служба Сигурност.
От 1983-1988 г. учи в ХЗВИ гр. Харков Украйна, Ветеринарна медицина.
От 1979-1981 г. е ученик в ПГ „Васил Левски” гр. Смолян.

КАРИЕРА
От юли 2009 г. до ноември 2011 г. е Народен представител в 41-то НС.
От 1999 г. до юли 2009 г. заема длъжността управител във фирма „Дермакс” ООД гр. Смолян.
През 1998-1999 г. е оперативен работник в служба ,,Сигурност” на РДВР гр. Смолян.
През 1993-1997 г. е Организатор на транспорта в Балканбанк.
От 1991 г. до 1992 г. работи в ЕМЕ „Комуна” като ветеринарен лекар.
От 1988-1989 г. е ветеринарен лекар в ОВМЦ гр. Смолян.

КОНТАКТИ И ПРИЕМ НА ГРАЖДАНИ
4700 Смолян, бул.“България“ №12
тел. 0301/676 66 и 0301/626 62


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ПЕЩЕРА

 Пещера, ул. Дойранска епопея №17
035062201, 035064165
mayor@peshtera.bg
 http://www.peshtera.bg

 

 

 

 

 

 

 

Община Пещера е разположена в Западнородопската част на Осоговско-Родопската зона. В нея попадат части от Бесапарските, Къркарските и Баташките ридове, между които е врязана долината на Стара река и нейните притоци. Град Пещера (н.в. 450 м) се намира в предпланината, на границата с Горнотракийската низина.

По дефилето на река „Стара река“ минава пътят, който свързва общината на изток със селата Бяга, Исперихово, Ново село и град Пловдив, на югоизток с град Брацигово, а на запад с градовете Батак, Велинград и Доспат и язовирите „Батак“, „Беглика“, „Широка поляна“, „Доспат“.

peshteraНа 16 км от Пещера се намира летовище „Свети Константин“, известно със своя благоприятен климат и красива природа. Построените там ски-влекове създават условия за развитие на зимните спортове, а близкият язовир „Батак“ – за летен плаж и риболов.

 

Преобладаващите типове почви в общината са канелено-горски и алувиално-ливадни, което благоприятства развитието на зеленчукопроизводството, овощарството, лозарството, тютюнопроизводството и животновъдството.

Условията и климата на община Пещера са изключително благоприятни за климатолечение, възстановяване, зимни спортове, екотуризъм, лов и риболов, спелеология.

В културните пластове в околностите на Пещера са намерени остатъци от хилядолетна култура: кюпове, саркофази, фрагменти от керамика, строителни материали, монети, накити, култови предмети, пътища, мостове, крепости и др. Правени са проучвания и разкопки на няколко обекта:
Крепостта “Св. Петка”- разположена на едноименен хълм.
Селищна могила “Банята”- намираща се на 1,5 км. западно от с. К. Димитриево в община Пещера.

 

Тракийските крепости: “Киево кале”, “Перун”, “Тъмбра”, “Св. Никола”, “Гагово дере” в района на Пещера са разкрити за проучване през 1973г.
Интерес представляват намерените и проучени находки в пещера “Снежанка”. В една от залите са разкрити археологически останки от живота на тракийското племе беси – бронзова игла, глинени съдове, съдове за вода украсени с врязани линии, датирани от бронзовата епоха.

Забележителен архитектурен, възрожденски паметник е и Часовниковата кула построена между 1650 и 1710г. Тя е втората по възраст в България, след кулата на “Сахат тепе” в Пловдив и построяването й е свързано с нуждите на еснафа и необходимостта от отчитане времето на занаятчийските и търговски заведения.

Далеч, назад в древността, при възникване на селището, то се състои от десет махали, възникнали около езическите оброчища, станали след покръстването на траките през 196г. християнски параклиси. Това са: ”Св. Марена”, “Св. Атанас”, “Св. Неделя”, “Св. Никола”, “Св. Спас”, “Св. Димитър”, “Св. Петка”, “Св. Варвара”, “Св. Георги”, “Св. Елена и Константин”. Те обслужват и славяни и българи, за да достигнат до наши дни. Подлагани са на разрушения и пожари от поробители, за да бъдат възстановени по-късно.

 

Резерват “Купена”:

Обявен през 1961г. за биосферен, със световно значение, намиращ се под закрилата на ЮНЕСКО. В него има дендрариум за производство на фиданки от различни дървесни видове – сребрист смърч, секвоя, различни видове ели, златен кипарис, метасеквоя, американски ясен, около 10 вида защитени птици и др.

Резерват “Сокола”:

Обявен през 1973г. и обхваща площ от 127.2 хектара. Намира се на 8 км. западно от Пещера и на юг от летовището “Св. Константин”. В него също има много дървесни видове и растения. Богат е на разнообразен дивеч. От “Соколската скала”, намираща се в резервата се вижда като на длан град Пещера, а при хубаво време погледа стига до античния Пловдив.

История

Град Пещера е селище с твърде стара и интересна история. Най-ранните човешки следи датират от епохата на неолита. В продължение на хилядолетия този край е обитаван от тракийското племе беси, изпитало влиянието на македонци, римляни и византийци.

Възникването на селището в пещерската котловина е станало през втората половина на ІV век пр.н.е. Най-трайно е взаимодействието по-късно на трите етноса: траки, прабългари и славяни. Свидетелство за това са откритите останки в околностите от хилядолетна култура – кюпове с обгорено жито, строителни материали, оръжия, оръдия на труда, монети, накити, култови предмети, саркофази, останки от калдаръмени пътища, мостове, останки от крепостите: „Киево кале“ „Перун“, „Тъмра“, „Св.Никола“, „Св.Петка“ и др.

Няколко са предположенията за името на Пещера, но надделява това от пещерите в околностите.
Във възрожденската епоха е извършено огромно строителство на църкви, мостове, чешми, къщи, училища от майсторите на пещерската архитектурно-строителна школа. Тяхно дело са монументалните църкви „Св.Димитър“, „Св.Петка“ и „Св.Богородица“ в гр.Пещера, „Св.Марина“ в Пловдив, „Св.Богородица“ в Пазарджик и часовниковата кула в Пещера.

Първото светско българско училище в Пещера е създадено през 1848г., а читалището „Надежда“ – през 1873г. Изтъкнат възрожденски учител е Спас Зафиров – учител на Иван Вазов, Христо Ботев и Васил Левски.

В хайдушката чета на Тодор Банчев стават хайдути от Пещера – Тодор Фиданов, Сотир Келеш и Динко.
В Национално-освободителната борба Пещера дава на България Димитър и Атанас Горови и Георги Зафиров.
В Опълчението участвуват от Пещера: Нешо Чипев, Никола М. Донски и Георги Стоилов.

Пещера е освободена в Руско-турската освободителна война на 06.01.1878г. от 17-та рота на поручик Панин, а за гарнизон в Пещера остава VІІІ-ма рота на к-н Сафонов от 123-ти Козловски полк.
Култура

Първото светско българско училище в Пещера е създадено през 1848 година, а читалище „Надежда“ – през 1873 година. Изтъкнат възрожденски учител е Спас Зафиров – учител на Иван Вазов, Христо Ботев и Васил Левски.

Църквата „Св.Димитьр“ е един от малкото запазени паметници от епохата на Възраждането в България. Строена е в периода 1825 – 1831 година. Тя е трикорабна, кръстокуполна с притвор и галерия. Техниката и технологическият подход при строежа и е аналогичен на подходите при строежа на най-големите и репрезентативни култови сгради от 19 век. Иконостасът е резбован през 1910 година, но иконите са от 19 век. Особено ценни със своите иконописни достойнства са иконите: „Богородица Одигитрия“, определена като изпълнена през 17-18 век, „Велик архангелски събор“ – датирана от 1830 година, „Св.Димитър“ – датирана от 19 век. Оригинални са и стенописните изображения в интериора на храма. В централния купол е изписан Христос, а в олтарната част впечатляват няколко богати композиции „Богородица ширшая“, „Благовещение“ и някои старозаветни пророци.
В метоха на църквата „Св.Петка“ е разположена експозицията на Общинския исторически музей.
Общински исторически музей основан на 22.06.1969г. със статут на музейна сбирка. Експозицията е разположена в пет зали – археология, възраждане, националноосвободително движение и нова история. С пет свои уникални предмета от праисторията музеят взе участие в изложбата „Златна Тракия“ в Брюксел, открита на 03.03.2002г., с което Пещера намира своето място в културната история на Европа.
Музейна сбирка е открита и функционира и в с. Радилово. Тя отразява историята на селото и неговото активно участие в Априлското въстание /1876г./.
На територията на общината развиват дейност три читалища, един Дом на културата и картинна галерия „Проф.В.Стайков“.
Община – Пещера дава на България един капитал от талантливи политици, общественици, учени в ново и най-ново време. Това са 5 министри – Георги Кьосеиванов – министър председател, Михаил Такев – министър на вътрешните работи, Георги Теохаров – министър на просвещението и правосъдието, Григор Чешмеджиев – министър на социалните грижи и Никола Стоилов – министър на земеделието.
От Пещерската община тръгват към върховете на науката и културата: един академик, 24 професори, 10 доцента, трима ректори на ВУЗ, един декан и двама зам.декани.
Прославят името на България учени като: акад.Веселин Хаджиниколов – историк, проф.Янко Тодоров – мастит учен в античната история, проф.Димитьр Пасков – лекар – фармаколог, откривател на „Нивалина“, проф.Димитьр Ранев – известен хирург, проф.Веселин Стайков – художник, световно известен график, проф.Никола Хаджиев – спортист – спортна гимнастика, проф.Людмил Стайков – изтъкнат кинорежисьор, доц.Димитър Пунев – актьор и режисьор, актрисата Катя Чукова, Румен Григоров – един от ветераните на българската кинематография и др.


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ПИРДОП

 Пирдоп, ул. Т.Г.Влайков 2
071815242
obstina@pirdop.bg
 http://www.pirdop.bg

 

 

 

 

 

 

 

Община Пирдоп се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.

Едно малко градче, изтипосано току в полите на Стара планина. С много легенди, вкопани в основата му. Необикновено име. Пирдоп. Трудна етимология. Някой и друг пирдопчанин или „ванкашен“, както казват кореняците, е чувал за старото му име Протопопинци или за историята за едно тракийско селище, възникнало „под дъба“ край реката. И затова коренът на името се търси в това словосъчетание. Но както с всичко, времето си играе и със словото.

pirdop

Тук няма калдъръмени улички. Но все още се срещат едвам дишащите ветерани – едновремешните къщи, свидетели на велики и не толкова исторически и човешки събития. Да се каже, че е модернизиран град, не бихме били прави.

Друг дух битува в Пирдоп. За това говорят хилядите пожълтели страници и хилядите имена на непокорници и непримирими пирдопчани, търсещи простор на мисълта отвъд Стара планина и Средна гора. Княз Момчил Пирдопски, Даскал Тодор Пирдопски, Тодор Влайков, Веселин Андреев са само една малка част от тях.

Два музея пазят родовата и национална памет. Етнографският, разположен в дарената от Лука х. Павлов къща и родният дом на първия в България почвовед Никола Пушкаров.

 

Отляво, по пътя към с.Антон, изключителна историческа реликва, все още живо свидетелство за духовност, примирено споделя съдбата на национално, забравено историческо и културно наследство. Еленската базилика.

pirdop_1

Всяка година в началото на август пирдопчани правят курбан близо до р. Еленска, която преди години на географската ни карта е била границата между Княжество България и Източна Румелия.

Легендата разказва и за един елен, който всяка година слизал от планината, точно на това място, за жертвоприношение. Свещениците събирали след това костите му в кожата и така оцеляла вярата.

 

Градът би могъл да има и друга съдба. Някога туристически център, наричан „град на щъркелите“, днес той осъмва в цветовете на производствената мараня на „един от гигантите на черната и цветна металургия“ у нас. Национална политика. Търсене на препитание. Човешко примирение със златото, добивано години наред и потичащо не в градски асфалтирани улици, мраморен площад и човешко добруване, а в държавната хазна. Градът би могъл да има и друга съдба, но дали днес неговите жители изобщо се сещат за това, притиснати от делника.

pirdop_2

Но си струва да се види. Малко подбалканско градче. Някои все още го бъркат със Средногорие, градът с две гари: Пирдоп и Златица. Но Пирдоп си е Пирдоп. Елате и го вижте. Нищо, че жителите му се наричат пирдопчани и си приказват, че като в малко градче всички са роднини. Нищо подобно. Един с един не си приличат. Всички са различни.

ОБЩИНА КЪРДЖАЛИ

 

Кърджали, бул. България №41
036167319, 036162968
municipality@kardjali.bg
http://www.kardjali.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Община Кърджали е разположена в югоизточната част на Република България.

Тя е най-голямата община в Източно – родопския планински масив с територия от 574.7 кв.км., което е 20% от територията на Област Кърджали и 0.51% от територията на страната.

Град Кърджали се е обособил в естествен административен, търговски, културен и промишлен център не само на общината, но и на Източните Родопи.

Градът се намира на 259 км. от София и на 90 км. от Пловдив, който е втория по големина град в България. В момента най-близкият КПП “Капитан Андреево” е на 132 км. от града и свързва България с Република Турция и Република Гърция.

В него с години са насочвани значителни по размер инвестиции за изграждането на много промишлени, строителни и търговски фирми. По такъв начин той се е превърнал в икономически център на Област Кърджали.

Мекият климат, благоприятното географско разположение, богатото културно-историческо наследство, двете “водни езера” – язовирите предоставят възможност за целогодишно развитие на всички форми на туризма.

Голямото биоразнообразие, уникалните природни забележителности и запазена природна среда, незасегната от негативните влияния на индустриализацията и урбанизацията превръщат еко- туризъм в един от приоритетите за развитие на общината. На територията й има няколко защитени природни обекта – природните забележителности “ Каменна сватба”; “Каменни гъби” край с. Бели пласт; “Скален прозорец” край с. Костино, а също и няколко защитени местности с находища на световно застрашени представители на флората и фауната – “Венерин косъм”, “Юмрук скала” и “Средна Арда”.

По поречието на река Арда и язовирите “Кърджали” и “Студен кладенец” е поставено началото на изграждане на бази за краткотраен отдих и развитие на всички видове водни спортове и съществуват идеални условия за ловен , риболовен и гребен туризъм.

Множество уникални неолитни паметници, крепости и други археологични находки напомнят за богатото културно- историческо минало на този край. В Историческия музей в гр. Кърджали се съхранява богата колекция с над 30 000 експоната, като част от тях са уникални в световен мащаб. Експозициите на трите отдела “Археология”, “Природа” и “Етнография” проследяват историческото развитие на Източните Родопи от VІ- то хил. пр. н. е. до наши дни.

Най –старите исторически пластове датират от новокаменната епоха преминават през бронзовата и желязната. Крепостите, скалните ниши и светилищата носят белезите на тракийската, гръцката, римската цивилизация. Средновековните манастирски комплекси, крепости и некрополи говорят за величието на Византия и силата на Първото и Второто българско царство.


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ХАРМАНЛИ

Харманли, пл. Възраждане 1
037382727, 037382525
obshtina@harmanli.bg
http://www.harmanli.bg

 

 

 

 

 

 

Харманли е сравнително ново селище, възникнало около началото на XVI век и то първоначално като турско селище. В чертите на сегашното Харманли няма останки от стари селища, но в близките му покрайнини се откриват следи от късния неолит и средно-римската епоха. Около 1510 година тук е бил построен солиден Керван Сарай, около който се заселило турско население, а в близост до него е бил построен държавен харман. По името на построения харман и селището било наименувано Харманли.
Първите писмени известия са твърде оскъдни и са взети най вече от записките и пътните бележки на европейските пътешественици.

harmanliБурно и ускорено развитие и благоустрояване на града се извършва след 1580 година, когато собственик на харманлийските земи става Сиавюш паша, везир на империята. Към 1553 година според пътеписите на Ханс Дерншвам вече живеят тук и българи. Започва бързо развитие на Харманли. През 1833 година е открито килийно училище, през 1835 година e построена църквата „Свети Атанасий“.
Освобождението на гр. Харманли от турско робство става на 17.01.1878 година, с кратък, но ожесточен бой с местните турски войскови части. След Освобождението се създават занаятчийски, обущарски, коларо-железарски и други работилници, както и акционерни дружества за изкупуване на тютюн.

Днешният административен център град Харманли възниква около 1510 година край пътя, свързващ Азия с Европа. Оттогава датират първите писмени сведения за него. Те принадлежат на словенеца Бенедит Курипешич, пребивавал по тези места като преводач на посланическа мисия. Крайпътното местоположение на града е основание за твърдението на писателя Генчо Стоев: „Харманли няма нужда да пътува, защото светът минава през него.“

На десния бряг на Харманлийска река (тогава Олудере) сръчни майстори построяват солиден кервансарай.

Предназначението на тази първа представителна сграда е да осигури подслон на пътници и коне, както и спокойното пътуване на търговски и икономически посланичества по големия държавен път Цариград – Белград. Тук намират закрила от постоянните разбойнически набези и бедните селяни от околните села – отначало сезонно, когато вършеят снопите си на държавния харман до кервансарая, а след това и целогодишно. По името на просторния султански харман селището е наречено Харманли.

Бурно и ускорено развитие и благоустрояване на града се извършва след 1580 година, когато собственик на харманлийските земи става Сиавюш паша везир на империята. Към 1553 година според пътеписите на Ханс Дерншвам тук вече живеят и българи. Започва бързото развитие на града. През 1585 година за улеснение на пътници, керванджии и харманджии по заповед на турския везир Сивюш паша е построен сводест мост над реката в обичайния за епохата арабски стил. Мраморният надпис на моста гласи: „Светът е един мост, по който минава пътят на царя и бедняка.“ Гърбавият мост е запазен почти непокътнат и до днес. По това време е изградена и историческата чешма на Извора на белоногата (Ак бълдър чешмеси), на половин час път от моста. Легендата за Гергана, обезсмъртена в прекрасната поема на Петко Р. Славейков, се преплита с друго предание, според което край този извор е загинал в борба с турците боляринът Вълкашин, бащата на легендарния Крали Марко. Макар и обект на краеведски спорове, дори да е само художествена измислица, чешмата е емблема на Харманли.

През 1833 година е открито килийно училище.
Друг символ на волята за оцеляване на българската народност в годините на робството е старата църква „Св. Атанасий“. Храмът и иконостасът са построени през 1835 година със средства и дарения на родолюбивото българско население от града и близките села. Преди да построят църквата, през 1833 година ученолюбивите българи откриват училище в дюкяна на хаджи Лачо.

През 1834 година българските общини са натоварени с някои административни, фискални и др. функции. Интерес представлява писаният правилник, наречен „Поучения към кметове, чорбаджии и кехаи“, който се явява предтеча на първия Закон за местното самоуправление.

В залеза на робството – през 1870 година, харманлийци основават своето читалище „Братолюбие“, преименувано в „Дружба“ през 1899 година. И днес то е средище на духовния живот в общината, пазител на възрожденските идеи, сцена за изява на творческите заложби на различни поколения.

Местоположение, територия и граници на община Харманли с други общини

Община Харманли се намира в югоизточна България и съгласно разпоредбите на Закона на регионалното развитие в южен централен район за планиране. Последният се състои от областите Пловдив, Кърджали, Хасково, Пазарджик, Смолян и Стара Загора. От своя страна област Хасково включва 261 населени места разпределени на териториален принцип в 11 общини – Хасково, Димитровград, Симеоновград, Тополовград, Минерални бани, Харманли, Любимец, Свиленград, Стамболово, Маджарово и Ивайловград.
Община Харманли е разположена в централната част на областта /виж Фиг.1/ като на запад граничи с общините Хасково и Стамболово, на север с община Симеоновград, Тополовград и община Гълъбово /административна единица в рамките на област Стара Загора/, на изток с общините Любимец и Свиленград и на север с община Маджарово.

Като част от структурата на област Хасково, община Харманли се намира в т.нар. район за трансгранично сътрудничество с Република Гърция и Република Турция. Този факт играе съществена роля както за икономиката на общината, като и за нейното демографско и социално развитие.
Географското и геостратегическото разположение, климатът и релефът, както и традициите и бита на населението на община Харманли предопределят наличието на благоприятни условия и предпоставки за приоритетно развитие на отделни отрасли на икономиката като селско стопанство /в т.ч. растениевъдство и животновъдство/, търговия и промишленост /най – вече хранително – вкусова, текстилно – шивашка, мебелна и обувна/.

Община Харманли е с територия от 694653 дка и заема пето място по размери на поземлените фондове в областта. С най – голяма територия в областта е община Ивайловград, следвана от общините Хасково (13,37%), Тополовград (12,85%) и Свиленград (12,66%). На последно място по заемана територия се нареждат общините Симеоновград и Минерални бани, заемащи респективно 4,03% и 3,88% от територията на областта.

Община Харманли разполага с 452197 дка земеделски земи, от които близо 73,6% обработваеми площи. За съжаление само 1/4 от обработваемите териториите на община Харманли представляват поливни площи или общо 80772 дка. Последните се формират основно от земите по поречията на двата най- големи притока на р.Марица на територията на община Харманли – р.Харманлийска и Бисерска река. Делът на обработваемите площи на общината са под средните за областта с около 1,3%, а делът на поливните площи надвишава средния за областта с 5,58%. С най – голям дял на земеделските територии в рамките на областта е община Димитровград /73,4%/, следвана от общините Свиленград /73%/ и Симеоновград /67%/, а с най – малък дял са общините Ивайловград и Маджарово /респективно 32% и 25,3%/.
На второ място в структурата на поземления фонд на общината са горските територии, които заемат 28,3% от нейната площ.

С най – висок дял на горските територии в областта са общините Маджарово /66,18%/ и Ивайловград /63,8%/. Сравнително високият дял на горските територии създава условия за развитие на стопански сектори като лесовъдство, дърводобив и дървопреработване. Към момента обаче тези територии не се използват ефективно тъй като все още не е приключил процеса по възстановяване на собствеността върху горския фонд.
Населените места и другите урбанизирани територии заемат само 4,32% от територията на общината /или 29 981 дка/. Делът на площите за добив на полезни изкопаеми 0,02%, водните течения и площи заемат 1,76% /или 12184 дка/, а териториите за транспортна инфраструктура едва 0,50%.

Изключително благоприятното географско и геостратегическо местоположение на община Харманли заедно с наличието на подобно разпределение на поземления фонд предопределят и основните стопански сектори развивани в общината.


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ИВАНОВО

 Иваново, ул. Олимпийска 75
081162253, 0886460102, 0886841689
obshtina@ivanovo.bg
 http://www.ivanovo.bg

 

 

 

 

 

 

 

КМЕТСТВА КЪМ ОБЩИНА ИВАНОВО

 

 

Община Иваново е разположена в Североизточна България и заема площ около 495 454 дка /над 17 % от Област Русе/.

Административен център на Общината е с.Иваново, чието застрояване започва с построяването на ж.п.линията Г.Оряховица-Русе през 1895 г.

Untitled collage (5)Намира се на 5 км от старото селище и р.Русенски лом.На север граничи с р.Дунав и с общините Русе, Ветово, Цар Калоян, Две могили и Борово. В състава на Общината влизат 13 населени места.

В община Иваново функционират 5 бр. основни училища и 1 целодневна детска градина с 5 филиала.

Типично селска територия в непосредствена близост до град Русе: Община Иваново е разположена в Североизточна България и заема площ около 495 454 дка/над 17 % от Област Русе/. Административен център на Общината е с.Иваново, чието застрояване започва с построяването на ж.п.линията Г.Оряховица-Русе през 1895 г. Намира се на 5 км от старото селище и р.Русенски лом.На север граничи с р.Дунав и с общините Русе, Ветово, Цар Калоян, Две могили и Борово. В състава на Общината влизат 13 населени места.

Забележителности:

Кръстопътно положение: до северната врата на България – Дунавски речен път; международни ЖП коридор (№4) и европейските коридори № 7 и № 9, които осигуряват връзката на централна и източна Европа с Черноморието и Азия. През територията на общината преминават важни пътища от републиканската пътна мрежа Русе-София и Русе-Варна.
Субалпийски релеф и ландшафти – Каньонът на Русенски Лом (Природен парк „Русенски Лом“ с безброй миандри, оазис на дивата природа, обитаван от редки грабливи птици и изключителен растителен свят), силно залесен Дунавски бряг – рай за водоплаващи пернати, с уникално скално образувание Стълпище.

http://www.ecoart2000.org/

Богато културно-историческо наследство: археологически резервати „Скален манастир при с. Иваново“, в списъка на ЮНЕСКО и „Средновековен град Червен“, манастири, църкви и некрополи край Нисово, Красен, Щръклево.
Нови културни изяви: Международен пленер на художници „Русенски Лом – Дунав“, Национален литературен конкурс „Светлоструй“, детски екопразник „Дар на природата – да го съхраним“ – продължение на делото на средновековни зографи и граматици.
Съвременен бизнес: прецизно електрозаварени тръби, месопреработка, гъбопроизводство, пепиниерство и т.н.

Община Иваново – минало и съвремие с природни кътове с космическо излъчване, където човек забравя земната суета, вслушва се в шепота на вековете, черпи енергия и става по-добър.
Община Иваново – привлекателен център за любители на алтернативния туризъм (селски, екологичен, познавателен и т.н.)

Скалният манастир край село Иваново:

Средновековните скални църкви са разположени в скалите край старото село Иваново, сред живописната долина на река Русенски Лом. Те притежават статут на археологически резерват, а храмът от ХІV век, известен като Църквата, е под закрилата на ЮНЕСКО.

Редица артефакти свидетелстват, че манастирът е бил под покровителството на българските царе. Нещо повече – съществуващ надпис в едно от помещенията посочва, че там се намира гроба на „цар Георги“. Предполага се, че става въпрос за цар Георги Тертер (1280-1292). В притвора на Църквата от ХІV век е запазен дарителски портрет на цар Иван Александър (1331-1371).

Скалните църкви край Иваново съхраняват духа на едни от най-интересните епохи от развитието на православното изкуство. Изящният стил на живописта от времето на Македонската династия е представено в малкото оцелели фрески в така наречената Съборена църква. В църквата в Господев дол е представен по-късен стил, вероятно от времето на Юстиниановия ренесанс.

 

Археологически резерват „Средновековен град Червен“.
Намира се на 30 км. от Русе, сред скалистите меандри на река Черни Лом.

Градът е бил една от най-значимите крепости в историята на Второто българско царство. Той има всички белези на големите укрепени градове – вътрешният град е бил пазен от висока крепостна стена, подсилена с бойни кули и бастиони. Външният град заемал подножието на скалистия рид. На най-високото място се издигал феодален замък.

В Червен са разкрити съоръжения за преработка на желязна руда. Открит е изключително добре запазен изкуствен тунел, по който защитниците на крепостта са ползвали вода от реката по време на обсада. Червенската крепостна стражница е единствената запазена средновековна кула в България.

 

Природен парк Русенски Лом:
Разположен е в красива каньоновидна долина на последния десен приток на река Дунав – река Русенски Лом, и нейните притоци Бели, Черни и Малки Лом.

Горите в парка са възникнали по естествен начин. По-често срещани са така наречените издънкови гори. Три дървета са на възраст над 300 години – круша в местността Чилингира, дъб до пътя Щръклево – Нисово, и бял бряст в местността Одалийка.

На територията на парка са наблюдавани 192 вида птици, като 172 от тях са редки или защитени. 110 вида гнездят сред скалите на парка. Гнезда имат малкия креслив орел, обикновения мишелов, ястреб, сокол, египетски лешояд, черния щъркел, горска ушата сова, козодой, гривяк, гълъб хралупар, кукувица, кълвач, славей, синигер и други.

 

КУЛТУРА:

    Читалища

На територията на община Иваново функционират 13 читалища, които традиционно са самоуправляващи се културно-просветни сдружения.
Художествената самодейност е една от основните дейности в работата на читалищата. В тях работят 64 самодейни колектива, клубове и школи.
Изявите на читалищните самодейци са в основата на всички общоселски и традиционни празници- „Коледуване“, „Лазаруване“, „Къпане на царя“, „Иванов ден“, Бабин ден“ и т.н.
Все повече нараства положителната тенденция към изяви извън рамките на общината: Балкан фолк-гр.В.Търново, Златната гъдулка-гр.Русе и др.
Към читалището в с.Щръклево е открита музейна сбирка „Светлоструй“, свързана с творчеството на Димитър Добрев-писател и журналист, издател на първия извънстоличен литературен вестник „Светлоструй“.
Особен интерес предизвиква обичаят „Джамал“ интерпретиран от самодейна група на читалището в с.Кошов.
Неоспорим факт е, че самодейните състави са търсен и желан партньор, разкриващи самобитността на местния фолклор.
Към всички читалища работят и библиотеки, които разполагат 133 668 бр. книги.
Разбира се този фонд е доста остарял, а самите читалища, като сграден фонд са в недобро състояние.
Само  две от читалищата /в с.Иваново и с.Щръклево/ разполагат със съвременна техника-компютър, принтер, скенер.

 

 

Здравеопазване

Здравеопазването на населението от Община Иваново се осъществява от личните лекари и стоматолози, разкрили лекарски практики в по-големите населени места.
След промените, които настъпиха в здравеопазването, голяма част от населението на общината е лишено от спешна и неотложна медицинска помощ.
На територията на общината няма здравни заведения. Лечението се осъществява преди всичко в областния център гр. Русе.
Това разбира се е проблем за цялата страна и най-вече в малките общини.
В основните училища и целодневните детски градини работят здравни кабинети.
За облекчаване работата на медицинските специалисти от Общинския съвет са приети преференциални условия за наемане на лекарските кабинети (бившите здравни служби).

 

 

        Забележителности

    Скалният манастир край село Иваново
g_12   Средновековните скални църкви са разположени в скалите край старото село Иваново, сред живописната долина на река Русенски Лом. Те притежават статут на археологически резерват, а храмът от ХІV век, известен като Църквата, е под закрилата на ЮНЕСКО.
Професор Милко Бичев съобщава, че началото на комплекса вероятно е поставено през ХІІ век, когато търновският патриарх Йоаким І изсякъл тук църква в скалите. Цар Иван Асен ІІ посетил високопоставения отшелник и може би финансирал основаването на голям манастир, който носел името на св. Архангел Михаил. Не е известно колко време е просъществувал манастирът. В своя апогей той е наброявал 41 скални храма и общо около 102 помещения.
Редица артефакти свидетелстват, че манастирът е бил под покровителството на българските царе. Нещо повече – съществуващ надпис в едно от помещенията посочва, че там се намира гроба на „цар Георги“. Предполага се, че става въпрос за цар Георги Тертер (1280-1292). В притвора на Църквата от ХІV век е запазен дарителски портрет на цар Иван Александър (1331-1371).    Скалните църкви край Иваново съхраняват духа на едни от най-интересните епохи от развитието на православното изкуство. Изящният стил на живописта от времето на Македонската династия е представено в малкото оцелели фрески в така наречената Съборена църква. В църквата в Господев дол е представен по-късен стил, вероятно от времето на Юстиниановия ренесанс.
Ивановските кални храмове се отличават с редица уникални решения, които им отреждат място в световната култура. В това отношение е показателна живописта в така наречената Църква. Тя се отличава с оригинална иконография. За разлика от традиционните православни храмове, всички стени на храма са покрити с фрески, подобно на килим. Усеща се влечение към принципите на изписване на скалните църкви в Кападокия от зората на християнството. Иконографията на фреските в Църквата намекват за влияние на исихазма, който през ХІV век е официализиран във Византия и в България.
Изключителният познавач на византийската живопис – професор Андрей Грабар, открива неповторими елементи в константинополската иконография на Църквата, които имат аналог единствено в изработения около 985 година Менологий на византийския император Василий ІІ, който се съхранява в Библиотека Ватикана в Рим.

Археологически резерват „Средновековен град Червен“.
Tower    Намира се на 30 км. от Русе, сред скалистите меандри на река Черни Лом.
Първи траките заселват мястото през ХІІ-VІ пр. Р. Хр. Мощната крепост вероятно е била издигната по времето на византийския император Юстиниан, през VІ век. По-късно градът е завладян от прабългарите. Червен е бил една от най-значимите крепост в историята на Второто българско царство. Той има всички белези на големите укрепени градове – вътрешният град е бил пазен от висока крепостна стена, подсилена с бойни кули и бастиони. Външният град заемал подножието на скалистия рид. На най-високото място се издигал феодален замък.
В Червен са разкрити съоръжения за преработка на желязна руда. Открит е изключително добре запазен изкуствен тунел, по който защитниците на крепостта са ползвали вода от реката по време на обсада. Червенската крепостна стражница е единствената запазена средновековна кула в България. По нейн образец е възстановена Балдуиновата кула във Велико Търново.
За високото ниво на развитие на града говори факта, че той е бил център на епископия. В Бориловия синодик червенските митрополити се споменават след преславските и преди тези на Средец, Ловеч, Дръстър и Овеч. Разкрити са основите на 11 църкви, сред които и болярска, които по своята архитектура напомнят несебърските храмове от ХІІІ-ХІV век.
В околностите на Червен са се намирали три големи манастира – Голям Рай манастир, Малък Рай манастир и манастир Кошута. От тях са оцелели отделни скални църкви. В някои от които са оцелели уникални средновековни фрески. Най-ценните се намират в скален храм в местността Москов дол.
Червен е завладян при османското нашествие през 1388 година, но продължил да бъде център на административната система, която османската администрация наследила от Второто българско царство.

 

 

  Природен парк Русенски Лом.
G_lom   Разположен е в красива каньоновидна долина на последния десен приток на река Дунав – река Русенски Лом, и нейните притоци Бели, Черни и Малки Лом. Територията е защитена от 1970 година, когато е обявена за Природен парк.
Теренът е оформен преди 120 милиона години, когато през геологическия период Долна Креда на дъното на Сарматско море са се утаили варовици. Преди 40 милиона години, когато от дъното на Сарматско море се издига Алпийско-хималайската система, част от която е и Стара планина. След последния ледников период карстовата основа е била покрита с льос. Поради огромния натиск в хоризонталните пластове са се образували пукнатини. Преди 5-7 милиона години, когато водата се е оттеглила, по тези пукнатини потекли река Дунав и нейните притоци. Река Русенски Лом е на осмо място в страната по дължина и на десето по водосборна площ. Скалите съдържат много останки от някогашното море – амонити, белемнити, миди, охлюви и др.
Горите в парка са възникнали по естествен начин. По-често срещани са така наречените издънкови гори. Те се появяват от израстъци на дървета, които са били отсечени. Три дървета са на възраст над 300 години – круша в местността Чилингира, дъб до пътя Щръклево – Нисово, и бял бряст в местността Одалийка. Тук се средиземноморските и южни растения се срещат с много северни и степни видове. От 800 растителни вида са защитени 35.
По долната тераса на реката са пръснати ливади. Те са обитавани предимно от бозайници и птици. На границата между реката и ливадите се намира галерийна гора, съставена тополи, върби, бряст, мекиш и др. дървета. Дивите животни преминават по ливадите по специални пътеки, наречени вървища за водопой.
На територията на парка са наблюдавани 192 вида птици, като 172 от тях са редки или защитени. 110 вида гнездят сред скалите на парка. Гнезда имат малкия креслив орел, обикновения мишелов, ястреб, сокол, египетски лешояд, черния щъркел, горска ушата сова, козодой, гривяк, гълъб хралупар, кукувица, кълвач, славей, синигер и др.
От 67 вида бозайници, 30 са защитени. Могат да се наблюдават няколко семейства диви котки, прилепи, сърни, елени, диви свине, вълци, чакали и др. Във водоемите се размножават различни видове земноводни. Влечугите са представени от шипобедрената и шипоопашатата костенурка, горския гущер, медянка, пепелянка. Цикади, паяци, карпатски скорпиони, сколопендри, горски скакалци, охлюви, бръмбари, пеперуди и др. попълват фонда на безгръбначните.
Още >> http://www.bsc.rousse.bg/


Вижте по-голяма карта