Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

община

ОБЩИНА ТУНДЖА

 Тунджа, пл. Освобождение № 1
 046661565, 046661575
 contact@tundja.net
 http://www.tundzha.net

 

 

 

 

 

 

 

Община Тунджа е разположена в югоизточната част на Тракийската низина и е една от съставните общини на Ямболска област като заема северозападната й част. Обширната територия, която обхваща я нарежда на второ място по големина сред общините в Република България. Община Тунджа е с площ от 1218.36 кв. км.

Природни резервати:
Резерват „Горна Топчия“ е разположен в землището на с. Коневец, община Тунджа, Ямболска област. Със Заповед № 1171 / 24.11.1951 г. на МГГП се обявява площта от 160.2 ха за резерват с цел „съхраняване на естествени лонгозни гори и местообитания на колхидски фазан“.

ScreenHunter_7426 May. 15 10.40

Извън резервата, в непосредствена близост с неговата северозападна граница, са съхранени три вековни дървета на възраст около 600г. от вида летен (обикновен) дъб, който е доминантен за резервата и заема 61.8% от площта му. В литературата е описан като лонгозен екотип или влажнонизинен вариетет, който най-често се посочва като отделен вид дъб – Quercus longines Syev.

Облика на резервата дава растителността, характерна за крайречните заливни гори – лонгозите. Те са типични за източната част на Балканския полуостров. Съобществата им са изградени при участието на голям брой южноевксински, малоазийски и средиземноморски видове. От дървесните видове най-голямо е участието на летния дъб, който формира смесени съобщества с полския бряст, полския ясен, полския клен, бяла топола и други дървесни видове.

Характерен белег на лонгозните гори са лианите, представени в резервата с 5 вида: дива лоза, бръшлян, повет и редките за страната южни елементи скрипка (Smilax excelsa) и гьрбач (Periploca graeca). Храстовата растителност включва черен бъз, трънка, къпина, шипка, червен глог, обикновен дрян, кучи дрян, аморфа и др. Елементите на релефа, климатичните особености и близостта на р.Тунджа предразполагат към богато фаунистично разнообразие.

ScreenHunter_7430 May. 15 10.45

От безгръбначните са установени три от общо 11 защитени видове насекоми. Голямото нощно пауново око (Saturnia pyri) е най-голямата наша пеперуда и достига до 12 см. Червената горска мравка (Formica rufa) достига до 4см. дължина, прави големи мравуняци в гората и унищожава значителен брой вредни насекоми. Гъсеничарят (Calosoma sycophanta) е един от редките български видове.

Херпетофауната е богата – жълтокорема бумка, голяма и зелена крастава жаба, дървесница, змиеок, зелен и кримски гущер, обикновена блатна костенурка, шипобедрена и шилоопашата костенурка, жълтоуха и сива водна змия, смок стрелец и пъстър смок. Съставът на орнитофауната е в зависимост от сезона, като по време на миграции и зимуване тук почиват, хранят се и нощуват много видове с висок природозащитен статус, свързани с река Тунджа – сива, голяма бяла и нощна чапла, малък гмурец, ням и поен лебед.

Около 10 % от популацията на световнозастрашения вид малък корморан (Phalocrocorax pygmeus) зимува в района. Гнездят синигери, кълвачи, кукувица, сврачки, сови, синявицови, дроздове, чучулиги. В днешни дни, въпреки добрите условия колхидският фазан е рядкост за резервата. Рязко намалената му численост най-вероятно е вследствие на засиленото през последните години браконерство и увеличилият се брой на хищниците.


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ДЪЛГОПОЛ

 Дългопол, ул. Г. Димитров 105
051722185, 051722135
obshtina@dalgopol.org
 http://www.dalgopol.org

 

 

 

 

 

 

 

 Община Дългопол е разположена в източната част на Върбишкия балкан (Източна Стара планина).

Град Дългопол отстои на 70 км. западно от областния център – Варна.

Релефът е полупланински и планински и се определя от реките Луда Камчия и Голяма Камчия, северния склон на Камчийска планина и източния клон на Върбишкия Балкан.

Природна забележителност Чудните скали е обявена с Постановление № 1869 от 17.02.1949 г., с площ 12,5 ха.
Намира се край река Луда Камчия в землището на село Аспарухово, община Дългопол, област Варна.

Местността представлява специфичен ландшафт – скален венец с уникални скални образувания и местообитание на редки представители на орнитофауната.

Местността е достъпна и подходяща за орнитологичен туризъм.

В района на обекта се забранява: поставянето на рисунки и надписи върху скалите; въртенето, чупенето и копаенето на камъни и други дейности, водещи до увреждането на естествените форми на свалите; експлоатацията на кариери.

На територията на общината работят следните предприятия:

Хранително-вкусовата промишленост – ЕТ ”Желева-Станка Желева” – гр.Дългопол – производител на сладкарски изделия, ЕТ ”Мелахея” – гр.Дългопол и ЕТ ”Недим-Недим Хамза” – с.Партизани – производство на хляб и хлебни изделия, ЕТ „НИЛА“ – производство на ръчно точени кори и домашни рулца – с.Цонево.

Дърводобив и преработка – ”Полекс” ООД – с. Цонево – производство и износ на паркет, планираща разширяване на дейността и откриване на нов цех, ”Караджан паркет” ООД -с.Партизани, ”Удай паркет” ООД – с. Цонево и ”Дъб-98” ООД – гр. Дългопол.

Шивашка промишленост – “Ерге- текстил” ЕООД – с. Медовец с над 100 заети работници и продукция, ориентирана за износ.

Производство на метални изделия – “Обков” АД и ”Унитех – Ч. Димитров” ООД, като последното произвежда нестандартно оборудване.

Транспорт – ЕТ ”Джура-Орхан Насуф” – с. Медовец.

Строителство – “М. Н. – строй” – гр. Дългопол и ЕТ ”Данина – В.Дражев” – гр.Дългопол, като тенденциите са към разширяване обема на строителните работи.

На територията на общината работи “Ескана” АД – Варна с обект кариера “Сини вир” в с. Цонево. Тя е основен доставчик на инертни материали за Североизточна България.

Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ДРАГОМАН

 Драгоман, ул. Захари Стоянов №26
071722103, 071722014
obshtina_dragoman@abv.bg
 http://www.obshtinadragoman.com

 

 

 

 

 

 

 

 

dragoman

Град Драгоман и местността Бурел са все още „terra incognita“. Малко се знае за събитията, които са ставали В района през вековете. Данни за съществуването на цивилизовано население по тези земи има от III В. пр. н. е., когато са се заселили медите — племе, вероятно от келтски произход. Останки от тракийска култура се срещат и до днес в селата Чуковезер, Бахалин, Габер, Несла, Владиславци, Големо Малово, Мало Малово и Драгоил.

Почти навсякъде в района се намират парчета от стари тухли, глинени съдове, следи от стари сгради. От това време е и едно от редките по нашите земи ритуални съоръжения — светилището на Сабазий на връх Петровски кръст на Чепън. В него са се извършвали жертвоприношения за победи във войните, за плодородие и здраве. Светилището е използвано и от славяните, и от прабългарите, а още по-късно и от нашите деди по време на османското робство.

Възникването и развитието на Драгоман е свързано с „Виа милитарис“ (Военен път) или Траянов път. Целият римски път е маркиран с „милиарни колони“, които обозначават разстоянията между отделните градове. Следи от този период има на много места в района, където са открити камъни с латински надписи. При управлението на император Клавдий Драгоман с Пирот и София образуват една стратегия.

Територията на сегашната община влиза в пределите на българската държава по времето на хан Крум, след превземането на София през 809 е. Няколко века по-късно, когато България е под скиптъра на Асеневци и икономиката е в подем, се създават условия за строежи на крепости и черкви. В община Драгоман черкви от този период са „Св, св. Петър и Павел“ 8 с. Беренде, „Св. Николай“ — с. Калотина, „Св. Георги“ — с. Чепърлянци, „Св, св. Петър и ПавелМаломаловският и Разбоищкият манастир. Те са ценни не толкова като паметници на черковната архитектура, а по-скоро като живописни шедьоври. Монументалната живопис от XIII и XIV век е съкровищница от живописното наследство на нашия народ. Черквите са изписани от неизвестни майстори на четката, но в палитрата им трепкат всички цветове на природата, които карат творбите им да излъчват земна жизненост.

С превземането на София в края на XIV век под османско робство пада и Драгоманският край. За пръв път името Драгоман се среща в турски данъчен регистър от XV век.

Самото име Драгоман крие свидно тайната си, но терминът „драгоманин“, което означава водач, преводач, ни дава основание да предположим, че името на нашето селище е произлезло по следния начин, както разказва легендата:

„В планинските села, където няма много полска работа, няколко десетки моми и момци, всяка пролет се организират в гурбетчийски групи и слизат надолу в полето, където обработват имотите на богатите чорбаджии. Всяка група си избира „драгоманин“ /водач/ , който спазарява работата със собственика на имота, следи за нейното изпълнение, получава заплатата и я разпределя между членовете на групата, в зависимост от положения труд и квалификацията на всеки гурбетчия.

Един такъв „драгоманин“ се оженва за девойка от разрушеното село Голяма Каменница и си построява къщичка малко по – надолу от развалините на старото българско село. С течение на годините около неговата къща построяват къщи и други млади семейства, като се обособяват в малка махала, която хората започват да наричат „Махалата на драгоманина“, „Драгоманска махала“, а от там и Драгоманско село или село Драгоман.

През 1689 г. и 1735—1745 г. се водят две войни между Турция и Австрия и много от сблъсъците стават в района около Драгоман. През този период хайдутството взема големи размери. Тук минават дружините на Сталакин Тодор, Стоян войвода, Недельо войвода, Балчо, Бързак войвода. През този период се построяват и няколко култови сгради, най-съществената от които е манастирът в с. Неделище. Построен е през 1846 г., а шест години по-късно в него се открива и първото килийно училище в общината. Черквата на манастира „Св. Атанасий Александрийски“ е уникална с каменните си релефи.

Драгоман е освободен от османско робство на 1 август 1878 г., когато по силата на Берлинския договор от 13 юли 1878 г. районът е предаден от руските на българските власти.

Съединението на България на 6 септември 1885 г. не намира одобрение както от Русия и Австро-Унгария, така и от съседните държави. Следва Сръбско-българската война. Бойните действия се водят в околностите западно от Сливница и Драгоман. На втори, трети и четвърти ноември сръбската армия овладява височините Три уши и Чуката. На пети, шести и седми ноември се водят решаващите боеве на сливнишката позиция. Три уши и Чепън. На десети ноември българската армия преминава в контранастъпление и превзема Цариброд, Суково и Пирот. На 16 ноември е обявено примирието. Войната трае само две седмици, но узаконява силна и неделима България, донасяйки предпоставки за спокоен и мирен живот.

Икономика

На територията на общината съществуват следните предприятия:

• “Драгоман – ЕЛ” ЕООД за производство на електромери
• Мина “Бели брег” в село Габер за добив на въглища
• “Минна компания” ЕООД в село Габер за преработка на стари автомобилни гуми.
• „Контактни елементи“ АД е фирма за производство на електроконтакти и сребърни припои, ПОК-40, ПОК-60, калаени и цинкови аноди.

Чуждестранни инвеститори

“ДФ България” – В началото на 2005 г. в Драгоман отвори врати “ДФ България” – предприятие за производство и преработка на перфорирана ламарина до комплексни модули и готови за монтаж компоненти. То е 100 %-ово дъщерно дружество на Dillinger Fabrik gelochter Bleche GmbH, Германия. Производствените възможности на предприятието обхващат: пресоване, изтегляне, щанцоване, рязане с вибрационни ножици, валцуване, изправяне, огъване, рязане, кантоване, обрязване на израстъци, заваряване (WIG, MIG, MAG, поточково и непрекъснато), галванична повърхностна обработка, прахово покритие. Главната цел на предприятието в гр. Драгоман е да предлага на своите клиенти от Източна Европа висококачествени продукти на изгодни цени.

„РУББЪРТЕК“ ЕООД – Немско предприятие за производство на гумени изделия за автомобили – филиал Драгоман. Работници – 60, предимно жени, двусменен режим на работа с перспектива за откриване на нови работни места и разширяване на производството.

“Хилгруп” – На територията на град Драгоман се изгражда “Цех за крайна обработка, монтаж и опаковка на мебелен обков и други стоки за бита” – с инвеститор – Джузепе Мотта-Италия.

Финанси

На територията на община Драгоман функционира клон на “Банка ДСК” ЕАД. В него са съсредоточени дейности по разплащане и обслужване на депозити на граждани и фирми. Широко застъпена е кредитната дейност, като се прердлагат различни по срок и видове кредити за граждани и частни земеделски производители.


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ГЛАВИНИЦА

Главиница
086362269, 086362040, 086362284, 086362264
obshtina@glavinitsa.bg
http://www.glavinitsa.bg

 

 

 

 

 

 

 

Община Главиница е разположена в североизточната част на Република България. В съответствие с административно-териториалното деление на страната тя попада в Силистренска област.

Територията на общината е 481 квадратни км. Към тях спадат 271260 дка земеделски фонд и 138 641 дка горски фонд. В общината има 23 населени места със за емана от тях площ в размер на 71099 дка.

img 0108 picture 058

picture 062 picture 071

Релеф

Община Главиница се намира в североизточната част на област Силистра и попада в източната Дунавска равнина. Теренът й е хълмовидно-равнинен, като преобладаващата надморска височина се движи от 200 до 300 м. Релефът на общината е нарязан от суходолия, под които се намират подземни реки.

Климат

Община Главиница се намира в областта на умерен климат. Средните месечни температури не надвишават 25°С и не спадат под 1°С. Средната годишна температура е 12.4°С. Средните абсолютни минимални температури за годината са минус 1°С, а за януари – минус 15°С. Средните абсолютни максимални температури са 24.7°С, като през юли достигат 35°С. Абсолютните минимални температури са около минус 18°С, като най-ниската е през февруари – минус 12.8°С. Пролетта настъпва рано – през първата половина на март. Тогава настъпва и устойчивото задържане на температурата на въздуха над 5°С.

Сумата от вегетационните валежи е 645.5 л в гр. Главиница (Метеорологична станция – Кубрат) и е изключително равномерно разпределена през годината. Валежният максимум (70.9 и 82.9 л/м2) е през май и юни, а валежният минимум – през октомври (32.3 л/м2). През периода на активната вегетация на зимните и пролетните зърненожитни култури – април и юли, падат около 40-41% (264.8 л) от общите валежи, което гарантира много добра водообезпеченост на растенията и получаването на добри резултати от отглежданите сортове. През периода на активната вегетация на окопните култури (царевица, слънчоглед) падат 57-58% (371.5 л) от общите годишни валежи, което осигурява пълна изява на продуктивните възможности на отглежданите сортове и хибриди.

Периодът есен-зима-ранна пролет не е безводен – 274.0 л, или 42.5%, което осигурява добри условия на растежа и развитието на есенните зърненожитни култури.

В относителната влажност на въздуха съществени различия през отделните периоди не се наблюдават. Тя се движи от 68.5-69.1% през периода април-септември до 80.8-81.1% през есенно-зимния период, като средногодишната относителна атмосферна влажност е 75.0%.

Почви

Почвените типове в района на общината са чернозем, излужен чернозем, оподзолен чернозем, делувиално-ливадни, антропогенни.

Минерални ресурси

По данни от досегашните проучвания в района няма находища и не съществуват перспективи за откриване на рудни полезни изкопаеми. От нерудните полезни изкопаеми интерес като строителен материал представляват варовиците.

Водни ресурси

Река Дунав е северна граница на община Главиница. В общината има 18 на брой язовира и едно блато. Блатото Малък Преславец е една от природните забележителности в района.

 

 

Горски Фонд

Горският фонд на общината се разпростира на 138 641 дка площ, като 18 000 дка са общинска собственост. Към него иглолистните гори заемат 805 дка, а широколистните високостеблени 30 288 дка. На територията на общината има и смесени гори. Основната част от горските масиви е разположена около Главиница в обсег от 4 до 20 км. Горско-стопанската дейност се улеснява от добре развитата пътна мрежа и благоприятния релеф. Няма непроходими гори поради недостъпност на терена, т.е. цялата територия е леснодостъпна, както за извозване на добития дървен материал, така и с оглед на всички горскостопански мероприятия, включително и охрана на горите.
Природни забележителностиБлатото Малък Преславец е разположено на 412 км по река Дунав, на 3-4 км от едноименното село и на около 20 км западно от езерото Сребърна. Източната му страна е в съседство с обработваеми площи, южната му граница се очертава от широколистна смесена гора, западната е дигата, която го отделя от реката, а северната се определя от шосеен път, водещ от селото до пристанището. Общата площ на блатото е 38.5 ха. Трябва да се отбележи, че по структура и строеж то прилича много на езерото Сребърна. Геоложката му история е много интересна. Преди около един милион години североизточната част на Дунавската равнина е вече суша.

Върху тази суша се е образувало езерото благодарение на ерозионната дейност на кватерната река, която е отмивала съществуващите там гетски пясъци. Те са нестабилни и неспоени, лесно се рушат и се поддават на свличане и промиване. Този процес уширява устието на реката и намалява скоростта на течението, а носените пясъци формират пясъчна коса. Блатото има обширно водно огледало и малка заливна тераса, която при покачване на водите се увеличава Понастоящем водозахранването на блатото е от повърхностно течащи води, вероятно и на подпочвени извори.

Водната му повърхност е над средното дунавско ниво. Дълбочината му в северозападната част достига 5 м. Наклонът на дъното в южните части е около 2 градуса, което води до резки промени на водната площ при леко покачване на водите.Около блатото се срещат следните растителни видове: синя жлъчка, пореч, червена детелина, дребна и издута водна леща, безкоренчеста волфия, вногокоренчеста спиродела, плаващ роголистник, водно лютиче, теснолистен и широколистен папур и безспорно растението номер едно на блатото – бялата водна лилия.

Най-богат е птичият свят през пролетта и лятото. Могат да се видят гривеста чапла, малка и голяма бяла чапла, сива чапла, ням лебед, белобуза рибарка. През цялата година се срещат тръстиков блатар, мишелов, ливаден блатар, кос, сокол, белочела водна кокошчица – лиска, чието присъствие говори, че водите на блатото са чисти, белоока потапница, голям гмурец, лятно бърне, корморан, воден бик. Блатото Малък Преславец е обявено за природна забележителност със заповед № 310 от 19.04.1986 година на КОПС. Проучване на биологичното разнообразие в този район почти не е правено.
В общината има 18 на брой язовира и едно блато.

ОБЩИНА ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО

Генерал Тошево, ул. В.Априлов № 5
057312020, 057312505
mail@toshevo.org
 http://toshevo.org

 

 

 

 

 

 

 

Община Генерал Тошево се намира в Североизточната част на България в област Добрич. Състои се от 41 населени места, от които 1 град и 40 села, с население от 18745 души. Центърът на община Генерал Тошево е град Генерал Тошево.

Общината е разположена върху 982 кв. км. в най – североизточната част на страната граничи с Република Румъния и общините Добрич, Шабла, Каварна, Балчик и Крушари. Отстоянието на общинския център Генерал Тошево от Добрич е около 24 км.

ScreenHunter_6683 May. 11 19.54

Селищата на общината са отдалечени на 40 – 70 км. от Черно море. Общината се характеризира с добри природни дадености и ресурси – равнинен релеф, предполагащ развитието на модерно земеделие, значителни площи обработваема земя, разнообразни горски ресурси, защитени територии, микроязовир.

Климатът в Общината е умереноконтинентален. Плодородните черноземни почви допълнително благоприятстват развитието на земеделието.

Общата площ на обработваемата земя е 795 292 дка, а на земеделските земи 786 383 дка. Релефът е равнинен и изключително благоприятен за развитието на модерно земеделие и други дейности.

Климат – умереноконтиненталната климатична подобласт на европейската континентална климатична област. Средната годишна температура на въздуха: 13.5°С. Средногодишно количество на валежите: 440 мм. / кв.м.

Изключително благоприятното съчетание на природно – климатичните условия в общината и дейността на най – големият в Източна Европа Добруджански Земеделски Институт е реална предпоставка за висока степен за развитие на селското стопанство.

Генерал Тошево е център на общината, разположен на 25 км. северо – източно от Добрич. На 5 км. от Генерал Тошево се намира Институтът по пшеница и слънчоглед, създаден през 1951 година. Той се специализира като национално изследователско учреждение по селекция на пшеница и слънчоглед и разработване на промишлени технологии за тези култури.

Съборът на Генерал Тошево датира от 1925 г., когато румънските власти обявяват тогавашното село Касъм за център на околия Свети Димитър. И тогава християнската църква е носела името на светеца, чийто празник е на 8 ноември – Димитровден.

Съборът продължава да се празнува на 8 ноември до 1970 г. От 1971 до 1980 г. съборът е на 22 април – рожденият ден на В. И. Ленин. Това име носи и създаденият на 28. 06. 1970 г. АПК. През тези години градът имаше два събора – по ново на 22 април и по традиция на Димитровден.

В Генерал Тошево функционират Многопрофилна болница за активно лечение Бялата лястовица, Спешна медицинска помощ и Медицински център І. Във всички населени места е осигурено необходимото качествено здравно обслужване. Кабинети са открити и в учебните заведения.

 

История на Генерал Тошево

obshtinskiqt-syvet-v-general-toshevo-se-obqvi-protiv-dobiva-na-priroden-gaz-v-nahodishteto-spasovo-473715През 47-годишнината от обявяването на Генерал Тошево за град – с Указ № 38 от 30 януари 1960 година

Малко известни факти от 434-годишната история на селището.

Първите исторически сведения за общинския център Генерал Тошево датират от 1573 год. в списъците на джелепкешаните. Там селището е упоменато с името Касъм. Животът по тези красиви земи обаче е имало далеч преди това. Открити находки са датирани още от времето на трако-римската епоха. Знае се също, че на територията на общината са съществували и няколко римски крепости. В летописната книга на общината е вписано, че след възвръщането на Южна Добруджа към пределите на България през 1940г., първият кмет на Генерал Тошево е Илия С. Дженков от София, заменен само месец по-късно от Иван Тодоров. През 1944г. кмет е бил Стоян Желязков /Железчев/. След него кметове са били: Стойчо Г. Стойчев, Ангел Казанджиев, Гавраил Дичев, Стоян Паскалев, Васил Тодоров, Кирил Христов, Александър Ганчев, Доньо Стефанов, Веселин Господинов, Иван Ковачев, Димитър Михайлов, Атанас Атанасов и отново Димитър Михайлов.

В своята книга “Речник на селищните наименования в Добричка област” почетният краевед Георги Топалов посочва, че в най-ранен писмен документ село Касъм (в продължение на вече 64 години Генерал Тошево) е упоменато през 1573 г. в известния турски данъчен регистър на овцевъдите (джелепкешаните). Там е записано с името Сезим Касъм с хаджи Енбиялар и са дадени имената на 8 овчари, дължащи общо 340 овце на държавата. По-нататък в книгата си г-н Топалов посочва:
Важното тук е, че четирима от тях са от фамилията на Касъмовите – Семиз Касъм. От това може да се приеме, че основателят на селото е първият заселил се тук, който дава неговото име. Посочени са и синовете му – Сюлейман Семиз Касъм, Муса Семиз Касъм, Торсун, брат на Семиз Касъм. През 1573 г. към с. Семиз Касъм се споменава и хаджи Янбиялар, но не можах да установя за какво се отнася.
През 1673 г. е записано с. Касъм, а през 1676 г. – с. Семиз Касъм.
Може да възникне спор за старото име на Генерал Тошево и на днешното с. Великово, което се споменава освен като Семиз Касъм, а и като Касъмджа, Касъм даде. Но в случая аз поддържам становището, че Семиз Касъм се отнася за днешното селище Генерал Тошево.
Заселването на овчарите (джелепкешаните) през първата половина на ХVІ в. съвпада с началния етап на турската колонизация на Североизточна България.
През 1870 г. се споменава като с. Касъм. Какво означава старото име, което официално е сменено през 1942 г.?
В първоначалния вариант името на селището (отначало се споменава и като чифлик) има две съставки – Семиз Касъм.
Семиз е прилагателно име и означава тлъст, угоен, изхранен.
Касъм, Касим е съществително собствено име. Но тази дума има още две значения:
1. Делител, който разделя.
2. Начало на зимата, 8-ми ноември, т.е. празника Димитровден. На думата Касъм се дава и друго обяснение. То означава “шепа”, т.е. село с малки размери, с малко население. Но това име може да се тълкува още, че първият заселил се тук Касъм бил пълен, тлъст, охранен и затова наречен Семиз Касъм.
През 1926 г. румънските власти провъзгласяват селището за околийски център на околия “Свети Димитър”, и селото официално получава името Свети Димитър (Stantul Dumitru).
През 1934 г. името на селото пак е променено, отново му е дадено румънско наименование – Йон Георге Дука, румънски буржоазен политик, лидер на национал-либералите, партията на Константин Братияну. Бил е министър-председател на Румъния. Започва борба против фашистите. Убит е на 29. 12. 1933 г. на перона на гарата в Синая (курортен център в Карпатите) от привържениците на Желязната гвардия (от цинцарите).
Това е жестоко убийство, но в него има и нещо куриозно. Сред атентаторите-убийци на Й. Г. Дука (членове на фашистката партия Желязната гвардия), е бил и румънецът Костел Георге от с. Касъм – Св. Димитър. След атентата той се прибрал и укривал в дома на баща си, на сегашната ул. “Трети март” в Генерал Тошево. Когато научил, че селото му получава името Й. Г. Дука, изпаднал в депресия няколко години, до момента на изселването в Румъния. По-късната му съдба е неизвестна.
С протокол №10 от 01. 10. 1941 г. Общинският съвет в с. Касъм предлага старите имена на селищата да се подменят. Село Касъм да се преименува Кардамче. Предложението не е осъществено.
През 1941 г. има предложение името Касъм да се смени с Водниково. То е свързано с думата “водник”, употребявана от котленци за местните зетьове, подчинени напълно на съпругите си. Предложението е оценено за несериозно и отпада.
Придобитото име Генерал Тошево през 1942 г. става по следния начин:
На заседание на Министерския съвет на Царство България от 19. 09. 1941 г. е решено да се дадат нови имена на железопътните гари в Добруджа и Македония. По линията Ботево – Кардам са посочени новите имена на гарите. Старото име на гара Касъм да се смени на Генерал Тошев. Мотивът е, че командвал Трета българска армия в епичните боеве в Добруджа през 1916 г.
Това решение на Министерския съвет предопределя няколко месеца по-късно смяната на името на околийския център Касъм.
Със заповед № 2191 от 27. 06. 1942 г. е решено “с. Касъм да се преименува Генерал Тошево”. Още тогава са заложени две имена – гарата е Генерал Тошев (тя носи и до днес това име), а селото – Генерал Тошево. И след 60 години се оспорваше – кое име е по-точно и по-приемливо. На този въпрос ще се спра по-нататък.
Кой е новият патрон на селото?
Стефан Тошев е роден на 18. 12. 1859 г. в Стара Загора, в родолюбиво семейство на търговец на медни съдове с битово предназначение. Майка му Анастасия Тошева завършва в Одеса института за благородни девици (1850-1857) и става една от деятелките на девическото образование в България.
Стефан Тошев участва в Сръбско-българската война. Служи във Видин. От там е назначен за командир на 11-ти пехотен сливенски полк. На 01. 04. 1887 г. е произведен в чин майор. По-късно е назначен за командир на 7-ми пехотен преславски полк и 8-ми пехотен варненски приморски полк (1890). На 02. 08. 1891 г. е повишен в чин подполковник, а на 02. 08. 1895 г. – полковник. През 1899 г. е назначен за командир на Втора бригада от Втора пехотна тракийска дивизия. След това е командир на 7-ма пехотна рилска дивизия. През 1909 г. е назначен за командир на Първа пехотна софийска дивизия. От септември 1915 г. до декември 1916 г. командва Трета българска армия, която воюва против Румъния на Добруджанския фронт. Под негово ръководство става атакуването и превземането на Тутраканската крепост през септември 1916 г.
Трета армия е под общото командване на немския фелдмаршал Макензен. Има сериозни спорове и недоразумения с него, който се държи грубо, арогантно и надменно с българското командване.
Генерал Стефан Тошев се утвърждава и като военен теоретик. Автор е на няколко книги, от които най-известни са “Действията на Трета армия в Добруджа през 1916 г.” и “Победени, без да бъдем бити”. Умира през октомври 1924 г.
За увековечаване на паметта му в центъра на Генерал Тошево на 21. 12. 1979 г. е открит бюст-паметник, дело на скулптора Асен Попов
През 1952 г. името на околийския център вече не се харесва на ръководителите му. По този повод се прави специално заседание на Изпълнителния комитет на Околийския народен съвет на депутатите на трудещите се. На 24. 05. 1952 г. този въпрос е поставен на обсъждане и решаване, но некомпетентно и неаргументирано. Докладва председателят на ИК на ОНСДТ: “Да се смени името на селото, защото “е на генерал от бившата фашистка армия и то за в бъдеще не може да носи горното название”. По-нататък в протокола е записано: “Същият предложи с. Генерал Тошево да бъде преименувано в Житомир и Орловград. В протокола се казва още, че името Житомир е подходящо, понеже районът на околията е изключително зърнопроизводителен и свързан с борбата за високи добиви. А за предложението Орловград докладващият говори, че е свързано с партизанското име на Орлов, на Димитър Атанасов (а собственото е Добри – б. м.). Той бил партизанин преди 09. 09. 1944 г. дълги години, живял нелегално и се крил и в нашата околия. При едно сражение с фашистката полиция край гр. Толбухин пада убит.
Това предложение се прави до Президиума на Народното събрание, но не е прието. Въпросът се разглежда и по-късно. С писмо № 356 / 11. 11. 1953 г. пред ИК на ОНС на Т. Т. в гр. Сталин (Варна) той се поставя пред Министерския съвет. В него между другото се казва: “Дори най-старите хора не познават това историческо събитие да е станало в Генерал Тошево или наблизо няма следи, които да увековечават това име”… “Желанието на населението е да се преименува в гр. Житомир”. Там се излагат аргументите, че името е подходящо поради масовото засяване на житни култури и най-много пшеница (жито). Името също трябва да се свърже и с борбата на добруджанци за мир и т. н.
Въпросът с новото име Житомир на околийския център беше много нашумял, но по неизвестни причини не бе прието.
От изнесените данни се вижда, че в продължение на около четири века името на това селище многократно търпи промени, че топоними и антропоними се преплитат.
С указ № 38 от 30 януари 1960 г. (обнародван в “Държавен вестник” на 2 февруари) село Генерал Тошево е обявено за град със същото име.
През 2002 г. от отделни места някои лица самоинициативно поставиха въпроса за името на града да не бъде Генерал Тошево, а Генерал Тошев. На искането веднага бе отговорено настойчиво и аргументирано, че името трябва да бъде Генерал Тошево.
През 1956 г. с. Маловец е слято със с. Генерал Тошево и заличено от списъка на населените места.
С указ № 5, обнародван на 08. 01. 1963 г. с. Пастир също е слято с Генерал Тошево и остава като квартал с дотогавашното си име.
В основата на фамилното име на генерала стои съществителното собствено име Тошо, а то е производно и умалително от Тодор – гръцки произход и в превод на български означава “божи дар”.

 

ОБРАЗОВАНИЕ И КУЛТУРА:

Правила прием 1 клас 2019- 2020

Регистър на общинските детски градини и центрове за подкрепа за личностно развитие на територията на Община Генерал Тошево -2018 г.

Образователна система

Читалища и храмове в общината

Правилник за клубовете на пенсионера

Програма, читалищна дейност 2016

СТРАТ ЗА РАЗВ. НА КУЛТУРАТА 2014 – 2020г.

Вътрешни правила на комисията за субсидиране на НЧ

 

Спорт и младежки дейности

Изградени са множество клубове както в града, така и в селата. Сред най-успешно развиващите се са: Спортен клуб по тенис на маса, Спортни клубове по волейбол и баскетбол, клуб по конен спорт, клуб по силов трибой, два футболни клубове в града и в селата Василево и Люляково, туристическо дружество и др.

През 2008 г. беше учреден и Спортен клуб по хокей на трева, който започна участия в Държавни първенства на открито и в зала през есента. Генерал Тошево е домакин на национални турнири по баскетбол, тенис на маса, на срещи от аматьорската волейболна лига и на регионални първенства по конен спорт.

Всяка година се определят 10-те най-добри спортисти и най-добър треньор. Във всички учебни заведения са изградени подходящи зали и площадки за развитието на спорта. В момента се извършва цялостен ремонт на комплекс “Басейна”, с което ще се развиват и водните спортове. Тази година приключи ремонтът на стадион “Спортист” в Генерал Тошево.

 

ЦЕНТЪР ЗА УСЛУГИ И ИНФОРМАЦИ – ВИЖ ТУК!

 

 

 

ОБЩИНА ГЕОРГИ ДАМЯНОВО

Георги Дамяново, ул. Единадесета №2
095512220, 095512340
gd3470@mail.bg
 http://www.georgidamyanovo.com

 

 

 

 

 

 

 

КМЕТСТВА КЪМ ОБЩИНА ГЕОРГИ ДАМЯНОВО

Община Георги Дамяново заема площ от 298 кв.км. и обхваща 13 населени места (селата Видлица, Гаврил Геново, Георги Дамяново, Главановци, Говежда, Дива Слатина, Дълги Дел, Еловица, Камена Рикса, Копиловци, Меляне, Помеждин, Чемиш). По – голяма част от територията й се намира в пресечен планински район, със средна надморска височина 600 м.

gdНа северозапад общината граничи с община Чипровци, на югозапад с Република Сръбска, на югоизток с община Берковица, а на североизток с община Монтана. Седалище на общината е село Георги Дамяново /Лопушна/, което отстои на 20 км. от областния цeнтър гр. Монтана и на 136 км. от гр. София.

 

Предградията на Берковските планини – пише Антон Страшимиров – южно от долината на р. Огоста са силно залесени и откриват величествена, тайнствено красива панорама. Дълбоко в нея са котловината на Лопушна /Георги Дамяново/ и Копиловската клисура. В тази клисура са експлоатираните от император Август златоносни пясъци. И сега личат натам разкопани и измивани големи купуве пръст и камъни …

Днес все още стоят като развълнувано море над с.Дълги Дел каменните грамади от плаването на злато през Античността и Средновековието. За добива на златоносна руда говорят откритите рупи /рудници/ в землищата на селата Копиловци, Главановци, Говежда и Дива Слатина.

За древните обитатели на Лопушанското поречие на Огоста напомнят останките на осем тракийски и късноантични крепости по височините: Шорданица, Градишки камик, Зидовете, Черното, Каменнорикското, Горноцеровското, Лопушанското и Еловишкото градище.

Находките от оръдия на труда, оръжия, монети, накити, пластика, битова и строителна керамика в музейните експозиции говорят за развитието в този край на земеделието, овцевъдството и златодобива.

 

От голямо значение за местната култура и традиции са действащите фолклорни и самодейни състави: три певчески групи в селата Гаврил Геново, Дълги Дел и Копиловци, група за обреден фолклор в с. Дълги Дел, един детски танцов състав в с. Копиловци, група за буфонада в с. Дълги Дел, две групи стари градски песни – с. Дълги Дел и Георги Дамяново, три фолклорни танцови състава- две от които в с. Говежда /детски и младежки/ и един в с.Копиловци. Театралното изкуство в общината се поддържа с помощта на колоритен театрален състав в с. Копиловци.

В сферата на образованието функционират 8 учебно – възпитателни заведения с над 337 ученици. Мрежата на територията на общината е следната: има 1 начално училище, 1 прогимназия, 1 основно училище, 1 средно – Професионална Гимназия по селско стопанство и един Дом за деца лишени от родителски грижи. Съществуват и 4 целодневни детски градини.

Община Георги Дамяново разполага със стадион, който се намира в с.Георги Дамяново. Там се провеждат срещи и тренира футболен отбор “Шурданица”.

Култура

На територията на община Георги Дамяново има осем регистрирани читалища. Основната дейност на читалищата е свързана с библиотечна дейност и художествена самодейност.

1. Народно читалище “Трудолюбие” с. Георги Дамяново, създадено 1899г.

2. Народно читалище “Цеко Тодоров” с. Гаврил Геново, създадено 1899г.

3. Народно читалище ”Просвета” с. Камена Рикса

4. Народно читалище “Климент Охридски” с. Копиловци

5. Народно читалище “Пробуда” с. Говежда, създадено 1927г.

6. Народно читалище “Напредък” с. Дълги Дел, създадено 1929г.

7. Народно читалище “23-ти Септември” с. Дива Слатина

8. Народно читалище “Христо Ботев” с. Меляне

От голямо значение за местната култура и традиции са действащите фолклорни и самодейни състави: три певчески групи в селата Гаврил Геново, Дълги Дел и Копиловци, група за обреден фолклор в с.Дълги Дел, един детски танцов състав в с.Копиловци, група за буфонада в с.Дълги Дел, две групи стари градски песни – с.Дълги Дел и Георги Дамяново, три фолклорни танцови състава- две от които в с.Говежда /детски и младежки/ и един в с.Копиловци. Театралното изкуство в общината се поддържа с помощта на колоритен театрален състав в с. Копиловци.

Образование

В сферата на образованието функционират 8 учебно-възпитателни заведения с над 337 ученици. Мрежата на територията на общината е следната: има 1 начално училище, 1 прогимназия, 1 основно училище, 1 средно – Професионална Гимназия по селско стопанство и един Дом за деца лишени от родителски грижи. Съществуват и 4 целодневни детски градини.
Всички училища са снабдени с компютри и Интернет връзка.

01. ОУ ”Отец Паисий” с. Георги Дамяново – Телефон: 09551/ 288; 414

02. Прогимназия V-VII клас “Отец Паисий” с. Копиловци – Телефон: 09555/ 381

03. НУ “Христо Смирненски” с. Говежда – Телефон: 09556/ 377

04. Професионална гимназия по селско стопанство “Марко Марков” с. Георги Дамяново – Телефон: 09551/ 311; 312

05. Дом за възпитание на деца лишени от родителски грижи “Звънче” с. Георги Дамяново – Телефон: 09551/ 277; 241

06. ЦДГ “Детелина” с. Георги Дамяново – Телефон: 09551/ 241

07. ЦДГ ”Славейче” с. Говежда – Телефон: 09556/ 275

08. ЦДГ ”Здравец” с. Копиловци – Телефон: 09555/ 367

Спорт

Община Георги Дамяново разполага със стадион, който се намира в с.Георги Дамяново. Там се провеждат срещи и тренира футболен отбор “Шурданица”.


Вижте по-голяма карта