Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

община

ОБЩИНА ИСПЕРИХ

 Исперих, ул. Дунав 2
084312006
isperih@isperih.bg
 http://www.isperih.bg

 

 

 

 

 

 

Община Исперих е разположена в южните склонове на Лудогорското плато. Релефът е равнинно-хълмист, със средна надморска височина 250-300 метра. Дълголетните карстови процеси са довели до създаването на характерен и уникален за района комплекс от карстови форми – пещери, скални ниши, дупки и др., представляващи интерес за палеонтолози, спелеолози и археолози, както и за развитието на специфични форми на туристическа дейност.

Най-студените месеци през годината са януари и февруари. Средната годишна температура е 10,3°С. Минималните температури през зимата в някои случаи падат до -25°С. Не са изключения и резките понижения на температурите през пролетта и есента. Като най-топли се очертават месеците юли и август. Типичен пролетен месец е април, а типичен есенен – октомври. За добре изразения континентален характер на климата в района на община Исперих свидетелстват средните месечни температури за януари /-2°С/ и за юли /24°С/, валежният режим /февруарски минимум и юнски максимум/ и сравнително продължителното задържане на снежната покривка /над 3 месеца/.

Почвите в Лудогорието са силно повлияни от особеностите на скалната основа и от характера на релефа, климата и растителността. Във връзка с льосовата и льосовидната основа, сравнително сухия климат и наличието на сухолюбива лесостепна растителност от север към юг е разпространението на карбонатните, типичните и излужените черноземи / оподзолените / черноземи, които заемат 39% от обработваемата земя. Сивите и тъмносиви горски почви /61%/ са образувани върху слюдести шисти, карбонатни пясъчници и др., под влияние на влаголюбива букова растителност, която постепенно е била унищожена и заменена с по-сухолюбива растителност.

Почвено-климатичната характеристика на общината създава възможност за отглеждането на всички култури, характерни за умерения климат и най-вече за развитието на зърнопроизводството и техническите култури. Освен изброените култури, почвено климатичните условия в района на Община Исперих са подходящи за ягодоплодни и овощни насаждения. Традиционни селскостопански производства са: отглеждането и добиването на зърнени храни, тютюн, слънчоглед, трайни насаждения, дребното месно и млечно животновъдство и др.

Водата в Община Исперих сега е изобилна, понеже се доставя от големи каптирани извори при заличеното с. Сборяново (Демир Баба Текке) и долината на север от него – главно р. Крапинец, която според археолозите в периода IV-III в. пр.н.е. е била плавателна и е достигала до р. Дунав. Най-голямата група кладенци се намирала на юг от града, над сегашната гара Исперих, дълбочината им е 19 м. и имат бистра вода. Съществува каптиране на извора при с. Драгомъж, откъдето се водоснабдява гр. Исперих и с. Яким Груево. На територията на общината съществуват множество малки водоеми, които са богати на риба.

Водоизточниците в общината са общо 57 броя, като от тях използваеми за питейни цели са 34 броя. Останалите са кладенци с дълбочина между 15 и 19 метра, които притежават бистра, но с лош вкус вода. Максималният дебит на използваните източници е 568 л/сек. Степента на задоволеност с вода на населените места в общината е сравнително добра. Няма достатъчно водни ресурси за промишлени нужди и поливане.

Растителното разнообразие в горския фонд на община Исперих включва над 40 дървесни видове, в т.ч. 4 иглолистни, над 20 храстови видове и над 100 бр. тревни растителни видове. Средногодишното залесяване възлиза на над 900 декара главно с местни устойчиви широколистни дървесни видове, каквито са: цер, дъб, сребролистна липа, ясен, явор и др. Залесяването включва и някои чужди видове, които са успешно аклиматизирани у нас каквито са: червен американски дъб, унгарска акация и различни клонове хибридни тополи.

 

В горите на Исперих се срещат различни видове едър и дребен дивеч. За едрия дивеч това са благороден елен, сърна, дива свиня, за дребния дивеч най-характерните видове са див заек, фазан, яребица и дива патица. През различните сезони се срещат и пролетни видове, каквито са пъдпъдъкът. От хищниците се срещат лисица, чакал, вълк и дива коза.

През последните години (след 1990г.) данните от провежданите таксации показват трайно намаляване на едрия дивеч. Това се дължи на нарастващото бракониерство, което е основният проблем на фауната. На територията на Исперих има една природна забележителност – „Божурите“, намираща се до село Печеница и историческо-археологически резерват „Сборяново“.

Горите, които съставляват 20% от територията на община Исперих са едно от големите й богатства. Общата залесена площ възлиза на 10 912, 7 хектара, а общият дървесен запас се оценява на 1 028 475 куб.м. Средногодишният добив на дървесина възлиза на 37 000 куб.м. Средногодишното залесяване възлиза на 900 дка. Прави се главно с местни, устойчиви широколистни видове – цер, дъб, сребриста липа, ясен, явор, дива череша и др.

Растителното разнообразие в горския фонд на община Исперих включва над 40 дървесни видове, в т.ч. 4 иглолистни, над 20 храстови видове и над 100 броя тревни растителни видове. В горите се срещат различни видове едър и дребен дивеч. При едрия дивеч това са благороден елен, сърна, дива свиня, дива коза, а за дребния дивеч най-характерните видове са див заек, фазан, яребица и дива патица. От хищниците се срещат лисица, чакал, вълк. На територията на общината се намират и ловните резервати: ”Воден”, ”Ири Хисар”, ”Паламара” както и природната забележителност “Божурите”, разположена до село Печеница.

Седиментните скали, които се разкриват са от етажите на долната креда хотрив и барем. Скалните формации по долината на реката образуват типични скални венци и скални корнизи. Дълголетните карстови процеси са предизвикали проявлението на един твърде характерен и уникален за района комплекс от карстови форми като пещери, скални ниши, дупки и др. В района са регистрирани 14 пещери.

Кватернетната покривка е представена от характерното плейоценско льосово навяване, което заедно с лежащите под него седиментни варовикови маси дренира повърхностно течащите води и обуславя безводието в Западното лудогорско плато. Своеобразието от характерни земеповърхностни форми, специфична геоложка структура и динамика на хидроложкия режим са създали условия за формирането на интересен и уникален генофонд.


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ПИРДОП

 Пирдоп, ул. Т.Г.Влайков 2
071815242
obstina@pirdop.bg
 http://www.pirdop.bg

 

 

 

 

 

 

 

Община Пирдоп се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.

Едно малко градче, изтипосано току в полите на Стара планина. С много легенди, вкопани в основата му. Необикновено име. Пирдоп. Трудна етимология. Някой и друг пирдопчанин или „ванкашен“, както казват кореняците, е чувал за старото му име Протопопинци или за историята за едно тракийско селище, възникнало „под дъба“ край реката. И затова коренът на името се търси в това словосъчетание. Но както с всичко, времето си играе и със словото.

pirdop

Тук няма калдъръмени улички. Но все още се срещат едвам дишащите ветерани – едновремешните къщи, свидетели на велики и не толкова исторически и човешки събития. Да се каже, че е модернизиран град, не бихме били прави.

Друг дух битува в Пирдоп. За това говорят хилядите пожълтели страници и хилядите имена на непокорници и непримирими пирдопчани, търсещи простор на мисълта отвъд Стара планина и Средна гора. Княз Момчил Пирдопски, Даскал Тодор Пирдопски, Тодор Влайков, Веселин Андреев са само една малка част от тях.

Два музея пазят родовата и национална памет. Етнографският, разположен в дарената от Лука х. Павлов къща и родният дом на първия в България почвовед Никола Пушкаров.

 

Отляво, по пътя към с.Антон, изключителна историческа реликва, все още живо свидетелство за духовност, примирено споделя съдбата на национално, забравено историческо и културно наследство. Еленската базилика.

pirdop_1

Всяка година в началото на август пирдопчани правят курбан близо до р. Еленска, която преди години на географската ни карта е била границата между Княжество България и Източна Румелия.

Легендата разказва и за един елен, който всяка година слизал от планината, точно на това място, за жертвоприношение. Свещениците събирали след това костите му в кожата и така оцеляла вярата.

 

Градът би могъл да има и друга съдба. Някога туристически център, наричан „град на щъркелите“, днес той осъмва в цветовете на производствената мараня на „един от гигантите на черната и цветна металургия“ у нас. Национална политика. Търсене на препитание. Човешко примирение със златото, добивано години наред и потичащо не в градски асфалтирани улици, мраморен площад и човешко добруване, а в държавната хазна. Градът би могъл да има и друга съдба, но дали днес неговите жители изобщо се сещат за това, притиснати от делника.

pirdop_2

Но си струва да се види. Малко подбалканско градче. Някои все още го бъркат със Средногорие, градът с две гари: Пирдоп и Златица. Но Пирдоп си е Пирдоп. Елате и го вижте. Нищо, че жителите му се наричат пирдопчани и си приказват, че като в малко градче всички са роднини. Нищо подобно. Един с един не си приличат. Всички са различни.

ОБЩИНА НЕДЕЛИНО

 Неделино, ул. Ал. Стамболийски №104
030729292
oba_nedelino@abv.bg
 http://www.nedelino.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

Община Неделино подари много изненади на децата по случай първи юни – Ден на детето

Денят на детето в община Неделино започна с много игри, изненади, запомнящи се емоции и богата програма, организирана от кмета на община Неделино г-н Боян Кехайов. Любимецът на децата Боби Шоу даде начало на забавното представление, което включваше детски песни, магично шоу и фокуси, скечове, игри с балони, смешки и весела детскотека, с помощта на клоунът Понко Рапонко, атрактивната водеща кака Лара и приказната героиня Шехерезада.

Заместник – кметът на община Неделино г-н Здравко Димитров отправи поздрав, към най – малките жители на общината, като им пожела да бъдат здрави, щастливи, усмихнати и винаги да пазят детското в себе си. Музикална програма разчупи атмосферата на площада, а артистите от Боби шоу, дадоха възможност на децата на Неделино да танцуват и да пеят заедно с тях. Традиционно на малчуганите бяха раздадени лакомства, осигурени от кмета на общината г-н Боян Кехайов.

ScreenHunter_20938 Jun. 10 15.06

 

ОБЩИНА НЕДЕЛИНО СТАРТИРА ПРОГРАМА „ПАТРОНАЖНА ГРИЖА + В ОБЩИНА НЕДЕЛИНО“

От 05.04.2021г. в община Неделино стартира Проект “ Патронажна грижа + в община Неделино “ финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз.

Над 24 възрастни хора и лица с увреждания ще ползват следните услуги:
– доставка на храна и хранителни продукти, продукти от първа необходимост и лекарства (закупени със средства на потребителите или с други средства, различни от тези по договора).
– заплащане на битови сметки и получаване на неотложни административни услуги – /със средства на потребителите или с други средства, различни от тези по договора/.

Програмата е отворена за нови потребители от град Неделино, които са с ограничения и невъзможност за самообслужване:

  • Възрастни хора над 65 г. с ограничения или в невъзможност за самообслужване;
  • Хора с увреждания;
  • Възрастни в риск.

„Възрастен в риск” е лице, което е:
– в зависимост от грижа поради увреждане, неподвижност или невъзможност за водене на независим и самостоятелен живот;
– в случай, че лицето или член на семейството му е поставено под карантина във връзка с COVID-19;
– самотен/ни родител/и с дете/деца до 12 г., в невъзможност да оставят децата си сами.

Желаещите да ползват услугата е необходимо да подадат заявление по образец в Центъра за информация и услуга на гражданите, гише 2 – Деловодство на Община Неделино.

Подборът на потребителите по Проект “ Патронажна грижа + в община Неделино “ ще бъде извършен от Общината, съобразно наличната информация и заявена необходимост по проекта.
Лицата, които ще бъдат ангажирани с посещения по домовете на потребителите, ще бъдат  снабдени с подходящ удостоверителен документ, издаден по съответния ред от Общината, с който да удостоверяват служебните си ангажименти както пред контролни органи, така и пред потребителите (с цел превенция от злоупотреби тип „измами“).

Образците на заявленията могат да се получат в община Неделино на първи етаж -Деловодството на Община Неделино- гише 2.

 

 

 

 

Untitled collage (1)

 

Община Неделино се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Смолян.

Теренът е със силно пресечен планинско – горски релеф, а средната надморска височина е 400-500 м.

Община Неделино граничи с общините Златоград, Кирково, Ардино, Мадан.

Съществува изградена пътна мрежа. Единственият път IV клас, минаващ през общината е село Бял Извор – Неделино – Златоград, останалите пътища са местни.

 

Общината има 16 населени места с общо население 7 221 жители (01.02.11 година).

nedelino

Град Неделино е разположен е на двата бряга на река Неделинска. Намира се на 15 км от гр. Златоград, на 30 км от гр. Ардино и на 60 км от областните центрове Смолян и Кърджали.

Гордост на града са върховете Свети Илия и Света Неделя. Според поверието Илия и Неделя били брат и сестра, живеели през турско робство. Те отказали да приемат исляма и били изгорени на клада.

На връх Света Неделя на всеки 6 май — Гергьовден или Адрелес (както се нарича празникът в Неделино) се организира малък събор.

 

По исторически данни градът е формиран от скитнически племена наречени „мечкари“, които обитавали района на Южна България и извършвали различни по вид услуги- ганосване, изработване на дървени сечива и посуда, вкл. гадаене.

След опит за заселване в с. Старцево са прогонени на 4км. в северна посока и през долината на река Неделинска, където решават да се заселят за постоянно. С годините се формира и сегашният град Неделино.

В землището на град Неделино се намира и село Крайна, което няма собствено землище. Също голям интериор за Неделино е и неговото най-голямо село-Гърнати.

nedelino_2

То е райско кътче с уникални пейзажи, запазена архитектура, жени ходещи както преди 100 години и запазен родопски говор.

Направена бе първа копка на обект: „Изграждане на нови площадки за игра и облагородяване на съществуващи пространства в ДГ „Пролет“, по проект „КРАСИВА БЪЛГАРИЯ“ в двора на ДГ „Пролет“ гр.Неделино

На мероприятието присъстваха кмета на община Неделино Боян Кехайов, управителя на фирмата изпълнител „ЮГСТРОЙ” ООД, гр. Златоград, служители на Общинска администрация, персонала на детското заведение и гости.

С пожелания за здраве и успешно завършване на обекта, кметът Боян Кехайов, ръководителя на строителните дейности и директора на детската градина направиха символична „първа копка” на строителния обект.

С модернизирането и изграждането на поредната детска площадка на територията на община Неделино, за пореден път доказваме, че в управленската програма приоритет отново са децата на Неделино.

Рeмoнтнитe дeйнocти ce oчaквa дa приключaт до началото на новата учебна година и малчуганите щe мoгaт дa ce рaдвaт и изпoлзвaт плoщaдкaтa cъвceм cкoрo.

ScreenHunter_19 May. 26 12.26

 

 

За поредна година Община Неделино организира провеждането на общинския етап на Международен конкурс за детска рисунка „С очите си видях бедата“

В творческата надпревара участие взеха ученици от СУ „Св.Св.Кирил и Методий“ гр.Неделино.

На 18 май 2020г. кметът на община Неделино Боян Кехайов връчи грамоти и награди на участниците в конкурса.

Две от рисунките бяха отличени и изпратени в РДПБЗН-Смолян за участие в областната надпревара.

Господин Боян Кехайов – кмет на община Неделино благодари на участниците и журито за проявената инициатива и им пожела здраве, успех и нови творчески вдъхновения.

 

ScreenHunter_19 May. 26 12.28

 

 

КМЕТ

Боян Радоев Кехайов-кмет на община Неделино.

Боян Кехайов е роден на 07.04.1974 г. в гр. Неделино.Семеен с едно дете.

Завършил е висше образование в УНСС – София, специалност „Управление на териториални системи – области и общини“ през 1995 г.Има и висше юридическо образование от Югозападен университет – Благоевград през 2010 година.

Трудовият път на Боян Кехайов започва през 1999 година в системата на МВР, където е преминал през цялата йерархична стълбица. Два пъти е бил директор на Областна дирекция на МВР – Кърджали.

Здравко Асенов Димитров

заместник-кмет на Община Неделино

ЖАНЕТ АСЕНОВА БАБАЧЕВА-ДУРАЛИЕВА

секретар на Община Неделино


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ЯКИМОВО

 

Якимово, ул. Европа 8
097422323, 097422377
qkimovo@net-surf.net
http://www.iakimovo.org

 

 

 

 

 

 

 

Община Якимово е разположена в северозападната част на Република България и е част от административната структура на Област Монтана. Общината граничи: на север с община Лом, на изток с община Вълчедръм, на юг с община Бойчиновци и община Монтана, а на запад – с община Медковец. Общината има 4 населени места с общо население 4 889 жители.

През територията на общината преминава второкласен път ІІ – 81 София – Монтана – Лом, железопътната линия София – Видин – Лом и третокласен път ІІІ-818 – Долно Церовене – Долни Цибър. Територията на общината е 221 958 дка., от които над 93.3% за заети със земеделски земи, 4,2 % са населените места и зони, 2,3 % – горски площи, а 0,9 % – водните площи.

От 05. 12. 1977 год. се формира селищна система Якимово, която по – късно, по силата на новото законодателство, става Община, съставена от четири населени места. Административен център на общината е с. Якимово, а кметствата са: Долно Церовене, Дългоделци и Комощица. На територията на общината няма предприятия от основните отрасли на икономиката.

ScreenHunter_7698 May. 15 23.04

 

Има потенциал за развитието на хранително – вкусовата промишленост и селското стопанство, тъй като общината е разположена изцяло в селски район и има възможности за развитието на земеделското производство. Наличието на подходящи климатични условия, достатъчно суровини, работна ръка и отсъствието на индустриални замърсители позволява развитие на екологосъобразно селско стопанство.

В Общината съществуват две фурни за производство на хляб и две мелници за преработка на пшеница – едната в с. Якимово ,с персонал от 3 човека и ЕООД Петромел в с. Комощица, в която работят 26 човека. Функционира и една маслобойна за преработка на слънчогледово семе в с. Якимово. Основният поминък на населението е предимно земеделие и животновъдство.

Средната годишна продукция, която се реализира от земеделието е 54,4 % , и от животновъдството – 33,7 % , 88,1 % от реализираната средногодишна продукция. Тъй като община Якимово е типичен представител на селскостопанските общини в България, то съвсем закономерно е първата основна насока за развитие на общината да бъде земеделието със своите два подотрасъла: животновъдство и растениевъдство.

Селското стопанство е отрасълът, който има най – значителен потенциал за развитие на територията на общината. Това се обуславя от наличието на земеделска земя и животни, опита и традициите в областта на растениевъдството и животновъдството, както и благоприятните климатични условия. Селскостопанския фонд в общината е 203 994 дка. Над 60 % от земята се обработва от кооперации, които на територията на общината са 4 на брой, арендатори и дребни селскостопански производители. Има и много пустееща земеделска земя.

ScreenHunter_7702 May. 15 23.07

 

На територията на общината има 4 основни училища – по едно във всяко населено място, с общо 406 ученика, 2 детски градини, 1 център за работа с деца. Обучението е обезпечено с отговарящи на изискванията педагогически кадри, преобладаващата част от които са пътуващи от Монтана и Лом.

В общината няма болници и общински здравни заведения. Болничното обслужване на населението се извършва в Монтана и Лом. В общината има разкрити 5 общопрактикуващи лекарски практики за доболнично лечение – 2 в Якимово и по една в останалите населени места на общината, които в общи линии задоволяват здравните нужди на населението. Недостатъчни са стоматологичните практики.

На територията на общината има 4 читалища – по едно във всяко населено място в общината. Към тях има сформирани общо шест художествени колектива – танцови групи, група за народни песни, за стари градски песни и за кратки сценични прояви. Всички читалища разполагат с библиотечен фонд, възлизащ на около 47 000 тома литература: художествена, енциклопедична, детска, справочна, научна. От 1983 год. в с. Якимово съществува музей, който разполага със 781 инвентаризирани експонати – археологически и етнографски, както и експонати от неолит.

През 1972 г. край Якимово е открито сребърно съкровище. Състои се от 4 конични купи, кантарос, 2 масивни гривни с краища змийски глави и 2 апликации. Всички предмети са изработени от сребро, чрез съчетание на местни и елински техники. Съкровището датира от 3 – 1 век преди Христа.


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ХАРМАНЛИ

Харманли, пл. Възраждане 1
037382727, 037382525
obshtina@harmanli.bg
http://www.harmanli.bg

 

 

 

 

 

 

Харманли е сравнително ново селище, възникнало около началото на XVI век и то първоначално като турско селище. В чертите на сегашното Харманли няма останки от стари селища, но в близките му покрайнини се откриват следи от късния неолит и средно-римската епоха. Около 1510 година тук е бил построен солиден Керван Сарай, около който се заселило турско население, а в близост до него е бил построен държавен харман. По името на построения харман и селището било наименувано Харманли.
Първите писмени известия са твърде оскъдни и са взети най вече от записките и пътните бележки на европейските пътешественици.

harmanliБурно и ускорено развитие и благоустрояване на града се извършва след 1580 година, когато собственик на харманлийските земи става Сиавюш паша, везир на империята. Към 1553 година според пътеписите на Ханс Дерншвам вече живеят тук и българи. Започва бързо развитие на Харманли. През 1833 година е открито килийно училище, през 1835 година e построена църквата „Свети Атанасий“.
Освобождението на гр. Харманли от турско робство става на 17.01.1878 година, с кратък, но ожесточен бой с местните турски войскови части. След Освобождението се създават занаятчийски, обущарски, коларо-железарски и други работилници, както и акционерни дружества за изкупуване на тютюн.

Днешният административен център град Харманли възниква около 1510 година край пътя, свързващ Азия с Европа. Оттогава датират първите писмени сведения за него. Те принадлежат на словенеца Бенедит Курипешич, пребивавал по тези места като преводач на посланическа мисия. Крайпътното местоположение на града е основание за твърдението на писателя Генчо Стоев: „Харманли няма нужда да пътува, защото светът минава през него.“

На десния бряг на Харманлийска река (тогава Олудере) сръчни майстори построяват солиден кервансарай.

Предназначението на тази първа представителна сграда е да осигури подслон на пътници и коне, както и спокойното пътуване на търговски и икономически посланичества по големия държавен път Цариград – Белград. Тук намират закрила от постоянните разбойнически набези и бедните селяни от околните села – отначало сезонно, когато вършеят снопите си на държавния харман до кервансарая, а след това и целогодишно. По името на просторния султански харман селището е наречено Харманли.

Бурно и ускорено развитие и благоустрояване на града се извършва след 1580 година, когато собственик на харманлийските земи става Сиавюш паша везир на империята. Към 1553 година според пътеписите на Ханс Дерншвам тук вече живеят и българи. Започва бързото развитие на града. През 1585 година за улеснение на пътници, керванджии и харманджии по заповед на турския везир Сивюш паша е построен сводест мост над реката в обичайния за епохата арабски стил. Мраморният надпис на моста гласи: „Светът е един мост, по който минава пътят на царя и бедняка.“ Гърбавият мост е запазен почти непокътнат и до днес. По това време е изградена и историческата чешма на Извора на белоногата (Ак бълдър чешмеси), на половин час път от моста. Легендата за Гергана, обезсмъртена в прекрасната поема на Петко Р. Славейков, се преплита с друго предание, според което край този извор е загинал в борба с турците боляринът Вълкашин, бащата на легендарния Крали Марко. Макар и обект на краеведски спорове, дори да е само художествена измислица, чешмата е емблема на Харманли.

През 1833 година е открито килийно училище.
Друг символ на волята за оцеляване на българската народност в годините на робството е старата църква „Св. Атанасий“. Храмът и иконостасът са построени през 1835 година със средства и дарения на родолюбивото българско население от града и близките села. Преди да построят църквата, през 1833 година ученолюбивите българи откриват училище в дюкяна на хаджи Лачо.

През 1834 година българските общини са натоварени с някои административни, фискални и др. функции. Интерес представлява писаният правилник, наречен „Поучения към кметове, чорбаджии и кехаи“, който се явява предтеча на първия Закон за местното самоуправление.

В залеза на робството – през 1870 година, харманлийци основават своето читалище „Братолюбие“, преименувано в „Дружба“ през 1899 година. И днес то е средище на духовния живот в общината, пазител на възрожденските идеи, сцена за изява на творческите заложби на различни поколения.

Местоположение, територия и граници на община Харманли с други общини

Община Харманли се намира в югоизточна България и съгласно разпоредбите на Закона на регионалното развитие в южен централен район за планиране. Последният се състои от областите Пловдив, Кърджали, Хасково, Пазарджик, Смолян и Стара Загора. От своя страна област Хасково включва 261 населени места разпределени на териториален принцип в 11 общини – Хасково, Димитровград, Симеоновград, Тополовград, Минерални бани, Харманли, Любимец, Свиленград, Стамболово, Маджарово и Ивайловград.
Община Харманли е разположена в централната част на областта /виж Фиг.1/ като на запад граничи с общините Хасково и Стамболово, на север с община Симеоновград, Тополовград и община Гълъбово /административна единица в рамките на област Стара Загора/, на изток с общините Любимец и Свиленград и на север с община Маджарово.

Като част от структурата на област Хасково, община Харманли се намира в т.нар. район за трансгранично сътрудничество с Република Гърция и Република Турция. Този факт играе съществена роля както за икономиката на общината, като и за нейното демографско и социално развитие.
Географското и геостратегическото разположение, климатът и релефът, както и традициите и бита на населението на община Харманли предопределят наличието на благоприятни условия и предпоставки за приоритетно развитие на отделни отрасли на икономиката като селско стопанство /в т.ч. растениевъдство и животновъдство/, търговия и промишленост /най – вече хранително – вкусова, текстилно – шивашка, мебелна и обувна/.

Община Харманли е с територия от 694653 дка и заема пето място по размери на поземлените фондове в областта. С най – голяма територия в областта е община Ивайловград, следвана от общините Хасково (13,37%), Тополовград (12,85%) и Свиленград (12,66%). На последно място по заемана територия се нареждат общините Симеоновград и Минерални бани, заемащи респективно 4,03% и 3,88% от територията на областта.

Община Харманли разполага с 452197 дка земеделски земи, от които близо 73,6% обработваеми площи. За съжаление само 1/4 от обработваемите териториите на община Харманли представляват поливни площи или общо 80772 дка. Последните се формират основно от земите по поречията на двата най- големи притока на р.Марица на територията на община Харманли – р.Харманлийска и Бисерска река. Делът на обработваемите площи на общината са под средните за областта с около 1,3%, а делът на поливните площи надвишава средния за областта с 5,58%. С най – голям дял на земеделските територии в рамките на областта е община Димитровград /73,4%/, следвана от общините Свиленград /73%/ и Симеоновград /67%/, а с най – малък дял са общините Ивайловград и Маджарово /респективно 32% и 25,3%/.
На второ място в структурата на поземления фонд на общината са горските територии, които заемат 28,3% от нейната площ.

С най – висок дял на горските територии в областта са общините Маджарово /66,18%/ и Ивайловград /63,8%/. Сравнително високият дял на горските територии създава условия за развитие на стопански сектори като лесовъдство, дърводобив и дървопреработване. Към момента обаче тези територии не се използват ефективно тъй като все още не е приключил процеса по възстановяване на собствеността върху горския фонд.
Населените места и другите урбанизирани територии заемат само 4,32% от територията на общината /или 29 981 дка/. Делът на площите за добив на полезни изкопаеми 0,02%, водните течения и площи заемат 1,76% /или 12184 дка/, а териториите за транспортна инфраструктура едва 0,50%.

Изключително благоприятното географско и геостратегическо местоположение на община Харманли заедно с наличието на подобно разпределение на поземления фонд предопределят и основните стопански сектори развивани в общината.


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА КАВАРНА

 Каварна, ул. Добротица 26
057081818, 057085122
obshtina@kavarna.bg
 http://www.kavarna.bg

 

 

 

 

 

 

 

kavarna

Град Каварна е разположен в южната част на приморска Добруджа, която е преобладаващо равнинна и в геоложко отношение представлява плоско наслоена земя с почти хоризонтално разположени пластове. Каварненският залив е сравнително спокоен и при най-силни бури. От северните ветрове го пази нос Калиакра и Зеления нос, а от западните — Чиракман.

Първите заселници, оставили своята материална и духовна култура по тези места са траките. Те заселват платото на нос Чиракман и долините в подножието му. Техният поминък е свързан с лова и риболова, за което свидетелстват многобройните предмети, открити от археолозите.

Траките наричат своето селище Бизоне – мъжко тракийско име, което е първият предшественик на днешна Каварна. Веществените доказателства за техния бит, умения и култура и до сега се таят в надгробните могили – общо 370 в района на Каварна. Траките са вярвали в съществуването на задгробния живот и погребвали своите мъртъвци с всичко необходимо за отвъдния свят – съдове, накити, някои от домашните животни, дори и любимата жена, убивана за случая.

От Чиракман във фонда на музея се пазят хромели – ръчни мелници за стриване на зърното, костени шила и игли. Близостта на морето и удобният залив на Каварна са създали благоприятни предпоставки за развитието на корабоплаването и осъществяването на търговски контакти със средиземноморския и черноморския регион.

От дълбока древност Чиракман e естествен ориентир за плаващите в този район морски съдове. Според ономастиката думата „Чиракман“ е от старотюркски произход и означава „светилник“ , „факел“.

В 5 в. пр. Хр. гръцките търговци обръщат внимание и на тракийското селище Бизоне. Започнала оживена търговия на местните тракийски племена с гръцките метрополии. Внасяни били вино, зехтин, накити, керамични съдове и др. качествени стоки. Траките предлагали восък, мед и др. стоки. Така постепенно в Бизоне се установяват гръцки колонизатори, които превръщат града в своя колония.

През втората половина на 1 в пр. Хр., вследствие на голямо земетресение голяма част от града, намиращ се на платото на Чиракман – откъм челната страна на носа, се откъсва и потъва в морето. За това трагично събитие научаваме от елинските географи Страбон и Помпоний Мела.

Римляните бързо осъзнават удобното стратегическо местоположение на разрушения Бизоне и го застрояват отново в характерния за тях стил със здрави и масивни постройки и крепостни стени. В залива срещу долината построили удобно пристанище с вълнолом за военни и търговски цели.

Въпреки изградената отбранителна система през 6 в. след Хр. тук се установяват славяните и прабългарите, които образуват своя държава през 681 г. Славяните преименуват селището от Бизоне в Карвуна и изграждат на платото Чиракман старобългарско селище, което става център на областта Добруджа – основната част от първоначалната територия на създадената през 681 г. от хан Аспарух българска държава.

Една от впечатляващите находки от този период се нарича Кованлъка и е местност на 3 км от село Топола, в която е разкрит голям грънчарски център. Тя е представлявана от кани с трилистно устие, ведра с един и два отвора за окачване, паници, чаши, гърнета.

След завладяването на България от Византия и незаинтересоваността на централната власт от тези земи, те нерядко биват нападани от узи , кумани и печенеги.

През периода на Второто българско царство /12-14 в./ Карвуна отново възвръща своето величие – строят се сгради, пристанищни съоръжения, складове и църкви. Населението на града се увеличава и през 14 в. Карвуна става център на Добруджанското деспотство с владетел Балик.

През периода на османското нашествие на Балканите Карвуна не прави изключение и попада под ударите на османците. В края на 14 в. Добротица премества своята столица от Карвуна в Калиакра, която е далеч по-добре укрепена и удобна за защита. Символ на трагизма на завоеванието става легендата за четиридесетте девойки, хвърлили се от скала на Калиакра, за да спасят своята чест. Християнското българско население се премества в Каварна – в района по-навътре от морския бряг. Името на града Каварна се среща от началото на XIV в. до ср. на XV в. в множество морски и портоланни карти.

kav2Въпреки тежките времена, животът в малкото крайморско градче не спира развитието си. През 1869 г. се открива българско училище и църква в гр. Каварна. В самото начало свещеник и учител е рилският монах Евстратий. Първото българско училище се е намирало в етнографската къща в Каварна.

Една от най-героичните страници в историята на Каварна е през юли 1877 г., когато градът е нападнат от черкези и башибозуци, прогонени от руските войски, нахлули в Северна Добруджа. Новината за идването на руските войски окуражава каварненци, които решават да се съпротивляват. Начело на защитата застава Андрей Василев – Амирата. На 17 ден /21 юли 1877 г./ съпротивата била сломена и черкезите нахлуват в града, избивайки 100 души. За спасяването на останалите без защита жители на града принос има началника на балчишкия телеграф Еранос Ераносян, който е разкрит и убит от башибозука.

След многовековното робство на 4 февруари 1878 г. оцелелите като по чудо жители на град Каварна посрещнали руските освободители. С това събитие приключва периода на османското владичество и започва периодът на новата българска история и възобновената българска държавност.

Междусъюзническата война се оказва с катастрофални резултати за България и по силата на Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г. Южна Добруджа е присъединена към Румъния.

През 1916 г. по време на Първата световна война, когато българските войски отново освобождават Добруджа, румънските войски отвличат част от населението и ограбват жестоко земята на каварненци. През 1923 г. е основана нелегална Вътрешна добруджанска революционна организация /ВДРО/ начело с Дочо Михайлов. Тя си поставя за цел да организира въоръжена борба в Южна Добруджа, възприемайки четническата тактика. По-късно в организацията вземат връх елементи, които прокарват политика на кървав терор сред населението. Затова през септември 1925 г. се създава нова организация, очистена от четническата тактика, носеща името Добруджанска революционна организация /ДРО/. През 1928 г. се създава нелегален районен комитет на ДРО в Каварна.

Повратен момент от историята на Добруджа става 7 септември 1940 г., когато е сключена Крайовската спогодба, според която Южна Добруджа се връща в пределите на България. През този бурен период отглас намират социалистическите идеи сред каварненците Дончо Стойков /убит през октомври 1940 г. край Кюстенджа/ , Сава Ганчев /обесен във варненския затвор/ и Георги Сотиров /обесен в Добрич през 1943 г./ .

 

 

АДМИНИСТРАТИВНИ УСЛУГИ: