Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

община

ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО

CaptureВелико Търново се намира в централната част на Северна България и има население от около 72 000 души. През Велико Търново криволичи една от големите и пълноводни български реки – Янтра. Днес Търново е 15-ти по големина град в страната и безспорно един от най-красивите и посещавани в България.

ОБЩИНА ГОРНА ОРЯХОВИЦА

CaptureОбщина Горна Оряховица е разположена върху 318 кв.км и включва 14 селища (2 града и 12 села). Център на Общината е град Горна Оряховица, който е разположен в Североизточна България, в подножието на Арбанашката планина, по поречието на река Янтра и се намира на 25о42’ източно от Гринуич.

ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ ВРАЦА

ScreenHunter 87 Враца, бул. Демокрация 1
092661429
obl-vr@vratsa.government.bg
http://vratsa.bg

 

 

 

 

 

 

 

Малина Николова Областен управител на област Враца

 

Малина Николова Областен управител на област Враца

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Откриване на 71-ти НТП Козлодуй – Околчица

 

Откриване на 71-ти НТП Козлодуй - Околчица

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Откриване на информационна кампания за 10-та годишнина от членството на България в ЕС и Председатеството на България на Съвета на ЕС

 

Откриване на информационна кампания за 10-та годишнина от членството на България в ЕС и Председатеството на България на Съвета на ЕС

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОБЩ ПРОФИЛ НА СЕВЕРОЗАПАДЕН РАЙОН

Северозападният район е част от района от ниво 1, NUTS 1 „Северна и Югоизточна България”. Формира се от областите Видин, Враца Монтана, Ловеч и Плевен (ниво NUTS 3). В района има 51 общини.

Площта на района е 19 070 кв.км, съставляваща 17,18% от територията на страната.

Районът граничи на север с Република Румъния и на запад с Република Сърбия, на изток със Северен централен район и на юг с Южен централен и Югозападен район.

АДМИНИСТРАТИВЕН ЦЕНТЪР

Административен център на Област Враца е гр. Враца. Област Враца е разположена в Северозападната част на България. Заема около 3% от територията на страната. Съседни областти са Монтана, Ловеч, Плевен и София. Северната граница е река Дунав след което е Румъния. Територията на областта обхваща част от Дунавската равнина и части на Стара планина. През региона минават реките Огоста, Скат и Искър. Международната магистрала от Централна Европа-Крайова-Видин-София-Кулата-Солун преминава и презОбласт Враца. Искърският пролом свързва областта с населените места, разположени на юг от Стара планина. Първата атомна електроцентрала на Балканите е построена на брега на река Дунав край град Козлодуй.
В днешните си граници и територия Област Враца е създадена с Указ № 1 от 05.01.1999 г. на Президента на Република България. Разположена е в Северозападната част на страната и в нейните административни граници попадат десет общини – Враца, Борован, Мездра, Криводол, Хайредин, Мизия, Бяла Слатина, Оряхово, Роман и Козлодуй с общо 123 населени места.

В региона съществуват множество археологически и исторически паметници, като са открити особено ценни съкровища – шедьоври на тракийското изкуство като:
– Врачанското съкровище (от 4-ти век пр. н. е., открито на Могиланската могила край Враца). Близо до село – – Рогозенското съкровище – открито 1986 г край село Рогозен и датиращо към 4-5-ти век пр. н. е.. То е принадлежало на знатно тракийско семейство и е най-голямото намирано досега. Съкровището включва 165 предмета, изработени от масивно сребро и злато.
На хълма край Борован са открити останки от древна тракийска крепост. Манастирите в областта предлагат уникална атмосфера на тишина и спокойствие – Черепишкия манастир, Струпешкия манастир, манастирът „Архангел Михаил“ край село Долна Бешовица и др. Друга уникална забележителност е Мемориалният комплекс „Ботев Път“.
На територията на област Враца има 45 недвижими културни ценности /паметници на културата и църкви/ с категория „национално значение” и множество с категория „местно значение”/войнишки паметници и паметници свързани с борбата за национално освобождение в Област Враца/.
В област Враца работят 115 публични библиотеки с щатен библиотекар – от тях една регионална, 97 читалищни, 14 училищни, 2 вузовски и 1 специална.
На територията на областта има 103 читалища.
От 1953 година в град Враца съществува Регионален исторически музей. Към музея има и голяма Художествена галерия. Част от него са и етнографско-възрожденските комплекси „Св. Софроний Врачански“ и „Никола Войводов“. Исторически музей има и в град Оряхово. Към него е къщата-музей „Дико Илиев“. Националният музей “Параход Радецки” е закотвен край град Козлодуй, а в село Челопек, община Враца, се намира къща-музей „Баба Илийца.“ Само за миналата година през нея са минали около 5 000 посетители. Къщата е и един от стоте национални туристически обекта.
Драматично-куклен театър – създаден през 1938 година. Големият му салон е със 748 места, камерната зала – със 120 места, куклената зала – с 80 места и балетната зала – с 80 места. Държавна филхармония – Враца е основана през 1973 година. От 2011 година тя е преобразувана в Симфониета. Филхармонията е популярна и в България, и извън граница. Носител е на десетки отличия и награди от международни изяви.
Дом на енергетика в град Козлодуй и Дом на Железничаря в град Мездра са други две културни институции в областта.
Художествени галерии има в град Враца – Художествена галерия в РИМ, град Бяла Слатина, град Мездра, град Мизия, град Оряхово, град Криводол. През 2008 година художествена галерия е открита в село Борован.
Последните находки от разкопките край село Оходен доказаха, че първите европейци са живели във Врачанско. Най-древната цивилизация, заселила по-късно континента Европа, е имала свои градове в региона. Тук е кипяла търговия и са се произвеждали стоки за бита още в 8-7 век преди новата ера. В последните няколко години екипи, ръководени от археолози, правят проучвания в местността „Валога”, село Оходен, община Враца, и местността „Езерото” край село Борован, община Борован. По времето, когато Северна Европа още е била скована от ледове, тук е процъфтявала първата европейска земеделска цивилизация.
В манастира “Иван Пусти” е живял Иван Рилски, а на килийна тераса над тихите води на Искър е творил Иван Вазов.
През региона преминава и 120-километровият “Път на Ботевата чета” от дунавския бряг на Козлодуй до Врачанския балкан. Връх Околчица всяка година с воя на сирени припомня на България подвига и славата на хилядите българи, загинали за свободата на Отечеството. Това е само малка част от културно-историческото наследство, което прави уникална област Враца.

ОБЩИНИ И КАРТА НА ОБЛАСТТА

ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ ВАРНА

Untitled Варна, ул. Преслав 26
052688222, 062600839
governor@vn.government.bg
http://www.vn.government.bg/

 

 

 

 

 

 

 

Oбластният управител, г-н  Стоян Пасев проведе поредна комуникационна инициатива на територията на общините в 102област Варна, свързана с Комуникационната стратегия на Република България за Европейския съюз и предстоящото родно председателство на Съвета на ЕС. Изнесената от него лекция и презентация бе във връзка с юбилейната десета годишнина от членството на България в Европейския съюз, начина на институционално функциониране на Съюза и какво по-точно представлява ротационното председателство на Съвета на ЕС.

Важен аспект в представената информация бяха икономическите и социални ефекти, резултат от членството на България в ЕС. Сред най-важните, които бяха споменати са възможността да сме част от единния пазар на 500 милиона европейски граждани, нарастването на частните инвестиции към края на 2016 г., както и получения достъп до средства от PASEV_bigЕвропейския съюз. От социалните ефекти бяха изтъкнати осигуряването на повече работни места, стабилните публични финанси, достъпа до програми за образователен обмен на студенти и млади хора, както и много други. Акцентира се и на това, че към края на 2016 г. броят на заетите лица в родната икономика се е увеличил значително, благодарение на средствата от първия програмен период.

Пред аудиторията беше представена и институционалната структура на Европейския съюз, като се направи ясно разграничение между Съвет на ЕС, Европейски съвет и Съвет на Европа. Също така се презентира същността на ротационното председателство и основните функции по време на домакинството. Друг аспект, който беше представен, е фокуса на българското председателство, насочен върху измеренията за сигурност и стабилност, Европейската перспектива на България, предприемачество и иновации, свързаност и сближаване и младите хора като бъдещото на Съюза.

Специално внимание беше обърнато и върху възможностите за страната ни по време на Председателството. Като такива бяха откроени стимулирането на икономиката и туристическия бизнес, както и допринасянето за положителното възприятие на страната ни на европейско и световно ниво. Участниците в събитието имаха възможност да изгледат и няколко видеоклипа, касаещи институционалната структура на Съюза и ползите от членството.

 

 

Област Варна има благоприятно географско положение, разполага с благоприятен природен био-климатичен потенциал, морско крайбрежие, високопродуктивни обработваеми земи, изградена инфраструктура, голям икономически и човешки потенциал, което предопределя реални възможности за просперитет и устойчиво развитие на областта. Област Варна е разположена в североизточната част на Република България.
Състои се от 12 общини (Аврен, Аксаково, Белослав, Бяла, Варна, Ветрино, Вълчи дол, Девня, Долни Чифлик, Дългопол, Провадия, Суворово).
Заема площ 3 820 км2 или 3,44 % от територията на страната.
Населението е 475 074 д. или 6,4 % от населението на страната. Броят на населението е стабилизиран, не намалява (данни към 01.02.2011 г.). Гъстотата на населението е 124,3 души/кв.км, която е над средната за страната 66 души/кв.км и Североизточен район – 66 души/кв.км.
Възрастовата структура като цяло е по-благоприятна от тази за страната. Степента на урбанизация (градското население) – 82,7%, е по-висока от средното за страната – 72,9%. (данни към 01.02.2011 г.). В областта има 159 населени места, от които 10 града.
Varna-1Град Варна е трети по големина в страната с население 330 486 души скъм 2011 г. или 69,5 % от общото население на областта.
Населените места и другите урбанизирани територии заемат 6,8% от общата площ на областта, по-голямо от средното за страната – 4.1%.
Обработваемата земя на човек от населението – 4,3 дка, е по-малко от средното за страната – 6,2 дка/човек. Поливна е само 6,5% от обработваемата земя.
Защитените територии заемат около 1% от територията на областта, по-малко от средното за страната (5%).
Варна е многофункционален транспортен възел с международно значение.
Международното летище Варна осъществява връзка с 57 страни и 100 дестинации.
Пристанище Варна заема ключово положение и е основен логистичен и дистрибуторен център за връзка между Общоевропейските транспортни коридори № 7, № 8, № 9 и ТРАСЕКА.
Общото състояние на компонентите на околната среда в област Варна може да се определи като добро.
През 2010 г. общият размер на чуждестранните инвестиции в областта с натрупване е 1 531 539.3 хил. евро – на трето място сред областите в страната.
Произведеният брутен вътрешен продукт в област Варна през 2009 г. е 4 468 117 хил.лв., което е 62,4 % от произведения вътрешен продукт на Североизточния район на България и 6,54% от националния БВП.
В област Варна има 5 висши учебни заведения, 3 колежа и 5 значими научноизследователски институти.
В областта има около 100 държавни институции, подразделения на централни ведомства.
Добре е развит секторът на НПО с над 1000 неправителствени организации.
• В област Варна има Генерални консулства на: Руската федерация и Украйна
• Почетни консули на: Германия и Франция, Чешка република, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Швеция, Норвегия и Дания, Унгария, Израел, Федерална република Бразилия, Казахстан
Във Варненска област има общо 44 музеи и галерии, 152 читалища, 269 музикални, танцови, вокални и др. състави.
Паметниците на културното наследство в областта са общо 1466 бр., от тях 21 бр. с национално значение.
Варна е едно от най-древните селища в България. На 12 хил. години са намерените кремъчни и мезолитни предмети, останали от първите хора по нашите земи.
През 1972 г. в Некропола край Варна е открито най-старото в света обработено злато, датиращо от 4600-4200 г. пр. н. е.
Одесос (днешна Варна) възниква през VI в. пр. н. е. През VII в. от н.е. славяните наричат града Варна.

варнаДнес Варна е “морската столица” на България и един от най-значимите културни центрове в страната със своите театри, музеи, фестивален и конгресен център, художествени галерии, библиотеки, активна читалищна мрежа и ежегодно провеждащите се национални и международни фестивали.

Културно-исторически забележителности

Варна е един от най-значимите културни центрове в страната със своите театри, музеи, фестивален и конгресен център, художествени галерии, библиотеки и активната читалищна мрежа, редица международни културни прояви.

 

Някои от забележителностите на област Варна: 111

ОБЩИНА ВАРНА

Аквариум
Аладжа манастир
Археологически музей
Аспарухов мост
Военно-морски музей
Градският часовник
Дворецът “Евксиноград”
Дворец на културата и спорта
Делфинариум
Драматичен театър – Филиал                                                                                                          5480a6ae67779
Държавен Куклен театър
Еврейска синагога
Етнографски музей
Катедралата „Успение Пресвятия Богородици“
Летен театър
Малки терми (IV и V в. сл. Хр.)
Морска градина
Музей за история на Варна
Музей на Възраждането
Мюсюлманска джамия
Оперно Филхармонично дружество – Варна                                                                                865c0c0b4ab0e063e5caa3387c1a8741babd260c25b7c327a089ab6a31cc9399
Парк-музей “Владислав Варненчик”
Планетариум
Побити камъни
Прабългарско селище
Природонаучен музей
Раннохристиянска базилика Джанавар тепе (VI в.)
Римски терми
Терариум „Екзотик Зоо“
Фестивален и конгресен център
Християнски храмове

ОБЩИНА АВРЕН

Биосферен резерват /под егидата на ЮНЕСКО/
Късноантичната и средновековна крепост “Петрич кале”
Средновековният скален манастир

ОБЩИНА АКСАКОВО

Местността “Батова” край с.Долище
Местността “Побити камъни” край с.Слънчево

ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ

Природната забележителност “Ятата”

ОБЩИНА ДЕВНЯ

Местност „Вълшебен извор“
Музей на мозайките

ОБЩИНА ДОЛНИ ЧИФЛИК

Етнографски музей

ОБЩИНА ДЪЛГОПОЛ

Архитектурно-етнографски комлекс
Исторически музей

ОБЩИНА ПРОВАДИЯ

Етнографски колекции в селата Манастир и Добрина
Етнографски комплекс “Ламбова къща”
Историческа крепост “Овеч”

ОБЩИНА СУВОРОВО

Градски исторически музей
Джамия – третата по големина в североизточна България

ОБЩИНА AСЕНОВГРАД

 Асеновград, пл. Акад. Н. Хайтов 9
 033120230, 033120340, 033120330
 obstina@assenovgrad.com
 http://www.assenovgrad.com

 

 

 

 

 

 

 

Община Асеновград заема югоизточната част на Пловдивска област. Разположена е по двата бряга на река Асеница ( Чепеларска, Чая ). На север покрива малка част от Тракийската низина, а на юг обхваща обширни площи от Родопите, поради което значителна част от терена е силно пресечен и наклонен.

Територията и е 615 кв. км. Това представлява 10.3% от територията на Пловдивска област и 0.55% от територията на страната. Съседни общини са Родопи, Баните, Лъки, Първомай и Садово. По територия Асеновградската община е на трето място в областта след община Карлово и община Родопи.

Асеновград – центърът на общината, е най – големият град в Родопите и втори по големина в Пловдивска област. Той е разположен в подножието на планината на около 220 м. надморска височина и отстои на 19 км. от Пловдив, на 85 км. от Смолян и на около 180 км. от София.

Общината има 29 населени места с общо население 64 034 жители (01. 02. 2011 г.). Кмет на Община Асеновград е Д – р Емил Караиванов. На територията на Общината развиват дейност предприятия от почти всички отрасли на икономиката. През 1999 година те са реализирали приходи в размер на 266 658 лв. Реализираните приходи за 2003 г. са нараснали на 351 969 лв., т.е. увеличени са с 31.99 на сто или с около 8 на сто средногодишно, което е по – високо от средното за страната.
Най – висок ръст на реализираните приходи за наблюдавания период е отбелязан в отрасъл Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили, лични вещи и стоки за бита. Реализираните приходи от него са 102 087 лв. през 1999 г. и са нараснали на 170 179 лв. през 2003 година.

Средногодишното им нарастване е 17023 лв. Други бързо развиващи предприятия в икономиката на Общината са от отраслите на Металургия и производство на метални изделия, Транспорт, складиране и съобщения, Хотели и ресторанти, Операции с недвижими имоти.

Спад в реализираните приходи се отбелязват в предприятията от отраслите Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия, Строителство и др.

Важна характеристика за предприятията от общинската икономика е съотношението между реализираните от тях приходи от материалното производство и от услугите. През 1999 година това съотношение е било 58,54 на сто в полза на приходите реализирани от производствените предприятия. През 2003 година относителното им тегло намалява на 42,42 на сто. В резултат общинската икономика е загубила част от своя производствен характер и се е превърнала повече в икономика, доминирана от услугите.

Друга важна особеност е, че в общинската икономика е настъпила пълна трансформация на собствеността в полза на частния сектор. През 1999 година частният сектор е създавал 88, 97 на сто от всички приходи, а през 2002 г., той създава вече 95, 15 на сто т. е. само незначителна част от приходите се създава от обществения сектор и това са главно общински предприятия.

За характеризиране на общинската икономика са анализирани и показателите за вида на регистрираните предприятия в зависимост от броя на заетия персонал. В Общината са регистрирани общо 2408 броя предприятия в т.ч.:
микропредприятия с персонал до 10 заети – 2234 броя, или 92,77 на сто от всички предприятия;
малки предприятия с персонал от 11 – 50 заети са регистрирани 143 броя, или 5, 98 на сто от всички;
средни предприятия с персонал от 51 – 100 заети са 19 броя или о, 79 на сто от всички;
междинна група със заети от 101 – 250 са регистрирани девет броя предприятия т.е. 0,37 на сто;
големи предприятия с персонал над 254 заети са регистрирани три броя, или 0,13 на сто от всички.
Обликът на общинската икономика дават микропредприятията и малките предприятия, които заедно представляват 98,75 на сто от всички регистрирани предприятия.

Най – много предприятия са регистрирани в отрасъл Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и стоки на бита – 1267 броя или 56,77 на сто от всички регистрирани. Следват предприятията, регистрирани в отрасъл Хотели и ресторанти – 255 броя или 10,59 на сто и др.

Очерталото се състояние налага извода, че в общинската икономика преобладават дребни предприятия и то концентрирани в един отрасъл.

Качествената характеристика на предприятията в общинската икономика е оценена чрез показателите за рентабилност на приходите и ефективност на разходите.

Рентабилността на приходите на предприятията в Общината през 2003 година е била 100, 27 на сто или всеки 100 лв. приходи са създавали 0,27 лв. печалба, което е изключително ниско. За областта този показател е 103,00 или всеки 100 лв. приходи са създавали 3 лв. печалба, което е значително по – високо от постигнатото за Общината.

Най – ниска рентабилност на приходите е реализиран в отрасъл Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия минус 18,07 на сто. С отрицателна рентабилност на приходите са още предприятията от отраслите Строителство минус 0,91 на сто, Хотели и ресторанти – минус 0,78 и Производство на машини и обслужване без класифицираните – минус 0.55 на сто.

Общата констатация е, че структуроопределящи предприятия в Общината имат ниска рентабилност на приходите и това е сериозен проблем за общинската икономика.

Другият оценяван показател Ефективност на разходите е тясно свързан с първия. Неговата интерпретация показва, че със 100 лв. разходи се създават 100,27 лв. приходи в предприятията от Общината, което показва много ниска степен на ефективност. Разбираемо е, че отрасли с най – ниска ефективност са предприятията постигнали ниска рентабилност на приходите.

Излизането от посоченото състояние налага ръководствата на предприятията да предприемат съответните мерки за обновяване на технологиите и производствата. Общината би могла да инициира мероприятия в това отношение.
Независимо от посоченото, Общината е с развиваща се икономика.

 

Untitled

 

Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ПЛОВДИВ – РАЙОН СЕВЕРЕН

Пловдив, бул. Цар Борис III Обединител 22 А
032959004, 032901160
info@severen.bg
 http://www.severen.bg

 

 

 

 

 

 

 

История на район Северен

Район Северен (известен още като Кършияка, Каршияка, Каршиака) е един от административните райони на Община Пловдив. Името произлиза от турски език (Karşıyaka – другия бряг) и е свързано с местоположението му на северния бряг на река Марица. Каршияка се състои от кварталите Герджика, Гагарин, Филипово,Тодор Каблешков, Захарна фабрика, Шекера, Гаганица и Армана. Естествен център на района се явява православния храм Св. Иван Рилски (на улица Васил Левски №85), построен през 1931 година.

Съвременното развитие на урбанизираната територия се свързва с развитието на Международния панаир Пловдив, намиращ се в района. Край Панаира активно се строят нови жилищни и търговски сгради, офиси и хотели. Обликът на района се доминира от наличието на три от четирите най-престижни хотела в града – Новотел Пловдив, Санкт Петербург и Марица.

Населението на Район Северен по постоянен адрес към 15 март 2009 година съставлява 54218 жители
В района се намират гимназиите: ФЕГ Антоан дьо Сент-Екзюпери, СОУ Христо Г. Данов, СОУ Пейо Яворов, СОУ Никола Вапцаров, ЕГ Пловдив, ЕГ Иван Вазов, ТХВП, както и училищата СОУ Райна Княгиня, СОУ Димитър Димов и др. В района е и новата сграда на Пловдивския университет Паисий Хилендарски. Присъстват и полудневни и целодневни детски градини (ЦДГ), детски ясли, детски клубове, детски школи, детски кухни, детски и езикови центрове, детски забавачки и детски консултации.

Практикуват и множество детегледачки, частни учители и други специалисти. В района работят и известен брой здравни заведения: АГ Пловдив – отделение към МБАЛ Пловдив (бивша Окръжна болница), различни здравно-профилактични центрове, както и множество частни медицински кабинети (вкл. зъболекарски/стоматологични). В Кършияка развиват дейност и голям брой разнообразни по предлаганите си стоки магазини. Добре представени са хранително-вкусовите и битово-консумативни супермаркети, хипермаркети и бакалии, както и кафенетата, баровете и ресторантите. С построяването на техническо-инструментния хипермаркет „Практикер“ навлизат и по-големите специализирани търговски центрове.

Присъстват и частни открити зеленчуко-плодови и цветарски пазари, агротехически (селскостопански) магазини, електронни и електротехнически магазини и ремонтни центрове, кожаро-кожухарски и обувни магазини. Дейност развиват и промишлени предприятия като хранително-вкусови и консервни фабрики, както и предприятия от сферата на услугите като паркове, хотели, плувни басейни, квартири, компютърни зали и клубове, фризьорско-козметични салони, видеотеки, фото студия и печатарски ателиета, книжарници и книжно-вестникарски щандове, кабелни и сателитни ТВ и интернет доставчици, адвокатски кантори, строително-технически фирми, банки и застрахователни агенции, множество разплащателни центрове.

В Кършияка работят и немалко административни учреждения (и други представителства на държавни институции, напр. полицейско и пожарно управление) и много други.
Район Северен разполага и с малък брой културни центрове, които включват две районни библиотеки и множество частни клубове и граждански организации на доброволнически начала.

Кмет

Инж. Ральо Ралев е роден в гр.Тополовград през 1976 година, живее в гр.Пловдив, район „Северен”. Професионалната си квалификация на инженер-химик получава в Бургаския университет „Проф.д-р Асен Златаров”. Шест години е работил в пловдивската Инспекция по околната среда и водите и три години в РИОКОЗ, сега РЗИ. С решение №472 взето с протокол 27 от 17.11.2011г. на Общински Съвет Пловдив е избран за Кмет на район „Северен” гр. Пловдив.

ПРИЕМЕН ДЕН НА КМЕТА НА РАЙОН СЕВЕРЕН – ОБЩИНА ПЛОВДИВ
ИНЖ. РАЛЬО РАЛЕВ
всеки Вторник от 13:00 до 15:00 ч. с предварително записване
ПРИЕМНИ ДНИ НА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА ЗВЕНА

Понеделник от 14:00 до 16:00 ч.
Четвъртък от 10:00 до 12:00 ч.

ПРИЕМНИ ДНИ ДЕЛОВОДСТВО

По всяко време на работният ден се приемат граждани при възникнали от тяхна страна въпроси.
От Понеделник – Петък от 8:30 до 12:00 ч. и от 12:30 до 17:00 ч.

 ЦДГ Бреза представи историята на градината

cdg_breza

Педагогическа практика се проведе в ЦДГ Бреза в район Северен на тема Хайде всички с нас да играем в този час! – съобщи кметът на района инж.Ральо Ралев.

Организатор на събитието е РИО – Пловдив в лицето на г-жа Добринка Минева, а многобройни гости на събитието бяха директори и водещи учители от Пловдив и от областта.

С особено внимание бяха посрещнати Заместник-кмета на район Северен г-жа Лариса Кътова, Секретаря на района г-жа Десислава Йорданова и главния експерт Образование и култура г-жа Нели Нончева.

Домакинът на събитието Нели Димитрова – директор на ЦДГ „Бреза”, представи историята на градината и основанията за гордост от екипа на педагозите в нея – почти всички носители на ПКС.

Педагогическата практика беше реализирана в първа възрастова група с образователно направление „Социален свят”. Забавните игри бяха насочени към формиране у децата на разбирането за необходимостта от съвместните дейности на хората, както и изграждане на представи и умения за адекватно социално поведение.

За малчуганите особено емоционално беше да си сътрудничат с възрастните гости, в процеса на което проявяваха грижа за всички участници в игрите и се съобразяваха с груповите норми.

Особено интересно за гостите беше посещението в първа група, където децата работиха на интерактивна дъска и се справиха блестящо с изпитанията, поставени пред тях.

Педагогическата практика приключи с богата презентация, описваща опита на детското заведение в провеждане на дейности съвместно с родителската общност.

Гостите бяха впечатлени от разнообразните идеи и осъществени начинания с родителите и споделиха, че ще отнесат в своите детски заведения наученото и преживяното в този ден в ЦДГ „Бреза”.