община
СДРУЖЕНИЕ ИНИЦИАТИВА ЗА РАЗВИТИЕ – КЪРДЖАЛИ
гр. Кърджали, бул. България 82, вх. В, ет. 2 036124976, 036165033, 0887001950 aid_kd@abv.bg http://aid-kd.mreja.org/ |
“Сдружение инициатива за развитие – Кърджали решава” е учредено на 04.12.2002 година и вписано в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с Решение 1283 от 29.12.2002 година от Кърджалийския окръжен съд, като сдружение с обществено полезна дейност. Учредено е от 19 учредителя – представители на различни институции, организации и хора с различни професии. Нашето сдружение възникна в резултат на инициативата “Планиране на обществени дейности”, осъществена в област Кърджали от Института за устойчиви общности по Програма демократична мрежа, финансирана от Американската агенция за международно развитие.
Всички членове на сдружението участваха в осъществяването на тази инициатива, по която се разработиха и реализираха 4 конкретни проекта (всеки на стойност между 10 000 и 12 000 лева) – два в областта на образованието и два в социалната сфера: „Клуб – Мело Кино Мания“, “Компютърната грамотност – достъпна за всички”, “За един по-достоен начин на живот”, “Здравна информация за родители на деца от 0 до 14 годишна възраст” . Проектите бяха осъществени с партньорството на: Община Кърджали, ХЕИ – Кърджали, Бюро по труда – Кърджали, Център на неправителствените организации – Кърджали, Общински детски комплекс – Кърджали, ОУ “П. К. Яворов” и ОУ “Св. Св. Кирил и Методий” – Кърджали, СОУ “П. Р. Славейков”.
Имаме достатъчно натрупан практически опит в логистиката и провеждането на семинари, работни срещи, фокус групи, фасилитиране на работни срещи, провеждането на анкети, планирането, подготовката и провеждането на обществени форуми, провеждането на обучения, прилагане на интерактивни методи в обучението, работа с групи в неравностойно социално положение, работа с деца в риск.
Основните цели на нашата организация са:
Да развива и утвърждава духовните ценности, гражданското общество и демократичните принципи;
Да създава условия за широко обществено обсъждане на проблеми свързани с икономическото развитие, демократичното укрепване, образованието, социалната сигурност и опазването на околната среда с цел разширяване на участието на гражданите при взимането на решения и при разрешаването на проблемите;
Да инициира и подпомага взаимодействието между граждани, организации и институции за съвместна работа по планиране и осъществяване на проекти, насочени към задоволяване на конкретни нужди на населението.
ПРИНЦИПИ НА РАБОТА приети на учредителното събрание на 04.12.2002 година
• Членовете на сдружението са партньори, а не конкуренти.
• Всеки член е свободен да участва в програми и проекти на други организации и получава подкрепа от сдружението при реализиране на такива, които са в посока целите на сдружението.
• Всеки член на сдружението има право да получава и дава информация относно целите, Реализиращите се проекти и резултатите от работата на сдружението.
• Всеки член на сдружението има право на лично мнение и оценка за работата на сдружението.
• Всеки член на сдружението спазва договорените ангажименти свързани с работата на сдружението.
• Всеки член на сдружението се стреми да избягва нападки срещу личността на другия.
• При възникнали конфликти между членове на сдружението, въпросът се разглежда на неформална среща на Общото събрание.
• Всеки има право да прави конструктивни предложения по организацията и начина на работа на сдружението.
• Всички членове на сдружението са равноправни.
• Дневният ред на Общото събрание се оформя на базата на предложения, направени от всички членове на Сдружението.
ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО
ОБЩИНА ГОРНА ОРЯХОВИЦА
ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ ВРАЦА
Враца, бул. Демокрация 1 092661429 obl-vr@vratsa.government.bg http://vratsa.bg |
Малина Николова Областен управител на област Враца
Откриване на 71-ти НТП Козлодуй – Околчица
Откриване на информационна кампания за 10-та годишнина от членството на България в ЕС и Председатеството на България на Съвета на ЕС
ОБЩ ПРОФИЛ НА СЕВЕРОЗАПАДЕН РАЙОН
Северозападният район е част от района от ниво 1, NUTS 1 „Северна и Югоизточна България”. Формира се от областите Видин, Враца Монтана, Ловеч и Плевен (ниво NUTS 3). В района има 51 общини.
Площта на района е 19 070 кв.км, съставляваща 17,18% от територията на страната.
Районът граничи на север с Република Румъния и на запад с Република Сърбия, на изток със Северен централен район и на юг с Южен централен и Югозападен район.
АДМИНИСТРАТИВЕН ЦЕНТЪР
Административен център на Област Враца е гр. Враца. Област Враца е разположена в Северозападната част на България. Заема около 3% от територията на страната. Съседни областти са Монтана, Ловеч, Плевен и София. Северната граница е река Дунав след което е Румъния. Територията на областта обхваща част от Дунавската равнина и части на Стара планина. През региона минават реките Огоста, Скат и Искър. Международната магистрала от Централна Европа-Крайова-Видин-София-Кулата-Солун преминава и презОбласт Враца. Искърският пролом свързва областта с населените места, разположени на юг от Стара планина. Първата атомна електроцентрала на Балканите е построена на брега на река Дунав край град Козлодуй.
В днешните си граници и територия Област Враца е създадена с Указ № 1 от 05.01.1999 г. на Президента на Република България. Разположена е в Северозападната част на страната и в нейните административни граници попадат десет общини – Враца, Борован, Мездра, Криводол, Хайредин, Мизия, Бяла Слатина, Оряхово, Роман и Козлодуй с общо 123 населени места.
В региона съществуват множество археологически и исторически паметници, като са открити особено ценни съкровища – шедьоври на тракийското изкуство като:
– Врачанското съкровище (от 4-ти век пр. н. е., открито на Могиланската могила край Враца). Близо до село – – Рогозенското съкровище – открито 1986 г край село Рогозен и датиращо към 4-5-ти век пр. н. е.. То е принадлежало на знатно тракийско семейство и е най-голямото намирано досега. Съкровището включва 165 предмета, изработени от масивно сребро и злато.
На хълма край Борован са открити останки от древна тракийска крепост. Манастирите в областта предлагат уникална атмосфера на тишина и спокойствие – Черепишкия манастир, Струпешкия манастир, манастирът „Архангел Михаил“ край село Долна Бешовица и др. Друга уникална забележителност е Мемориалният комплекс „Ботев Път“.
На територията на област Враца има 45 недвижими културни ценности /паметници на културата и църкви/ с категория „национално значение” и множество с категория „местно значение”/войнишки паметници и паметници свързани с борбата за национално освобождение в Област Враца/.
В област Враца работят 115 публични библиотеки с щатен библиотекар – от тях една регионална, 97 читалищни, 14 училищни, 2 вузовски и 1 специална.
На територията на областта има 103 читалища.
От 1953 година в град Враца съществува Регионален исторически музей. Към музея има и голяма Художествена галерия. Част от него са и етнографско-възрожденските комплекси „Св. Софроний Врачански“ и „Никола Войводов“. Исторически музей има и в град Оряхово. Към него е къщата-музей „Дико Илиев“. Националният музей “Параход Радецки” е закотвен край град Козлодуй, а в село Челопек, община Враца, се намира къща-музей „Баба Илийца.“ Само за миналата година през нея са минали около 5 000 посетители. Къщата е и един от стоте национални туристически обекта.
Драматично-куклен театър – създаден през 1938 година. Големият му салон е със 748 места, камерната зала – със 120 места, куклената зала – с 80 места и балетната зала – с 80 места. Държавна филхармония – Враца е основана през 1973 година. От 2011 година тя е преобразувана в Симфониета. Филхармонията е популярна и в България, и извън граница. Носител е на десетки отличия и награди от международни изяви.
Дом на енергетика в град Козлодуй и Дом на Железничаря в град Мездра са други две културни институции в областта.
Художествени галерии има в град Враца – Художествена галерия в РИМ, град Бяла Слатина, град Мездра, град Мизия, град Оряхово, град Криводол. През 2008 година художествена галерия е открита в село Борован.
Последните находки от разкопките край село Оходен доказаха, че първите европейци са живели във Врачанско. Най-древната цивилизация, заселила по-късно континента Европа, е имала свои градове в региона. Тук е кипяла търговия и са се произвеждали стоки за бита още в 8-7 век преди новата ера. В последните няколко години екипи, ръководени от археолози, правят проучвания в местността „Валога”, село Оходен, община Враца, и местността „Езерото” край село Борован, община Борован. По времето, когато Северна Европа още е била скована от ледове, тук е процъфтявала първата европейска земеделска цивилизация.
В манастира “Иван Пусти” е живял Иван Рилски, а на килийна тераса над тихите води на Искър е творил Иван Вазов.
През региона преминава и 120-километровият “Път на Ботевата чета” от дунавския бряг на Козлодуй до Врачанския балкан. Връх Околчица всяка година с воя на сирени припомня на България подвига и славата на хилядите българи, загинали за свободата на Отечеството. Това е само малка част от културно-историческото наследство, което прави уникална област Враца.
ОБЩИНИ И КАРТА НА ОБЛАСТТА
ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ ВАРНА
Варна, ул. Преслав 26 052688222 governor@vn.government.bg http://www.vn.government.bg/ |
БИОГРАФИЯ
Марио Смърков е роден през 1969 година в гр. Варна.
Женен. Баща на две деца.
През 1999 г. завършва висше образование с образователно-квалификационна степен магистър, специалност „Право“.
От 1999 г. до 2017 година заема различни длъжности в Национална служба „Сигурност“, Държавна агенция „Национална сигурност“ и в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“.
Награждаван е многократно от директора на НСС, председателя на ДАНС и главния секретар на МВР.
През 2017 година напуска системата на МВР и до заемането на поста областен управител работи в частния сектор, по направления – фирмената сигурност и подбор на персонал.
Ползва английски и руски език.
Исторически бележки
Първите следи от цивилизация във Варна и областта се отнасят към третото хилядолетие преди Новата ера. Най-старото златно съкровище на човешката цивилизация е открито във Варна през 1972 г. То е изработено около 4000 г. пр. н. е.
Херодот пише, че гръцките преселници са били привлечени от спокойните води в залива и са се заселили по тези земи преди около 2600 г. Те са заварили тракийско поселище, носещо името Одесос, което славяните са нарекли Варна през VII в. от н.е. През римско време градът запазва своето икономическо и културно значение. Термите, най-големият обществен архитектурен комплекс от античността открит в България, е и сред най-големите в Европа от този период. Запазените до наше време стени на сградите свидетелстват за размери, надхвърлящи 7000 кв. м.
Прабългарите, които идват от север през пролетта на 681 г. от н.е., разбиват армията на византийския император Константин IV Погонат при устието на Дунав. Със сключения след това във Варна мирен договор официално е признато съществуването на българската държава.
Варна се отбелязва в историческите източници и с битката през 1444 г. Със загубата на крал Владислав III Ягело от войските на Отоманските турци България окончателно попада под османско владичество, което продължава около пет столетия.
566 години от битката при Варна
Варна е последният град, освободен от руските войски. Това става на 27 юли 1878г., а градът е окончателно предаден на руските и българските власти на 23 октомври 1878г. Временното руско управление трябвало за кратко време да изгради административен апарат. Премахвайки турската административна власт, русите използват в основни линии старото административно деление на страната – вилаети, санджаци и каази, т.е. области, окръзи, околии и общини.
Руските власти възприемат като най-голяма административна единица губернията. Варна е определен за център на губерния и за пръв губернатор е назначен генерал маьор Иван Кишелски – българин на руска служба. От октомври 1878г. той е сменен от камер юнкер Н.Баумгартен. Следващият губернатор е видният български политик Драган Цанков, четвърти е д-р Панайот Минчович, сменен на 20 декември 1880г. от Васил Стоянов (един от основателите на българското книжовно дружество), който остава до приемането на Закона за закриване на губерниите.
Във Варненска губерния влизат Варненски, Балчишки, Манкалянски, Хаджиоглу Пазарджишки (Добрички), Провадийски и Шуменски окръг. По-късно Шуменски и Манкалянски окръзи отпадат. При административното деление след 1880г. Варна е определена за седалище на окръг, обхващащ Варненска, Провадийска, Новоселска (Дългополска), Балчишка, Добричка и Куртбонарска (Тервелска) околии.
След Освобождението през 1878 г. градът се развива бързо. Издигнати са множество модерни сгради – оттогава са и 150-те архитектурни паметника, които съществуват днес. Първата предачна фабрика за памук се открива през 1892 г. През същата година се основава и организацията на морските търговци. Първите корабостроителни докове са построени през 1907 г., а през 1912 г. започва да функционира фарът на нос Галата. През 1926 г. са построени морските бани. Тогава пристигат и първите 1100 организирани туристи.
От 1913г. Балчишка, Добричка и Куртбонарска отпадат от територията на окръга. При административната реорганизаия от 1934г., когато се премахват окръзите и се образуват области, Варна влиза в състава на Шуменска област. През този период окръжни управители са били такива видни участници в освободителните борби, политически дейци и общественици, като Иван Драсов, Тодор Пеев, Господин Иванов, Жеко Ив.Жеков и др.
След 9 септември 1944г. Варна е определен за център на област и за областен директор е назначен Георги Трайков. Със Закон за разпределяне територията на Републиката на окръзи от 1949г. Варна става център на окръг, в който влизат Варненска, Провадийска, Добричка, Балчишка, Генералтошевска и Тервелска околии. На 18 август 1987г. деветото Обикновено народно събрание приема Закон за ново административно деление на страната, съгласно който се ликвидират окръзите и се създават области. Първоначално Варненска област обхваща териториите на бившите Варненски, Добрички и Шуменски окръзи, но по-късно и трите се обособяват като самостоятелни области.
Културно-исторически забележителности
Варна е един от най-значимите културни центрове в страната със своите театри, музеи, фестивален и конгресен център, художествени галерии, библиотеки и активната читалищна мрежа, редица международни културни прояви.
Някои от забележителностите на област Варна:
ОБЩИНА ВАРНА
Аквариум
Аладжа манастир
Археологически музей
Аспарухов мост
Военно-морски музей
Градският часовник
Дворецът “Евксиноград”
Дворец на културата и спорта
Делфинариум
Драматичен театър – Филиал
Държавен Куклен театър
Еврейска синагога
Етнографски музей
Катедралата „Успение Пресвятия Богородици“
Летен театър
Малки терми (IV и V в. сл. Хр.)
Морска градина
Музей за история на Варна
Музей на Възраждането
Мюсюлманска джамия
Оперно Филхармонично дружество – Варна
Парк-музей “Владислав Варненчик”
Планетариум
Побити камъни
Прабългарско селище
Природонаучен музей
Раннохристиянска базилика Джанавар тепе (VI в.)
Римски терми
Терариум „Екзотик Зоо“
Фестивален и конгресен център
Християнски храмове
ОБЩИНА АВРЕН
Биосферен резерват /под егидата на ЮНЕСКО/
Късноантичната и средновековна крепост “Петрич кале”
Средновековният скален манастир
ОБЩИНА АКСАКОВО
Местността “Батова” край с.Долище
Местността “Побити камъни” край с.Слънчево
ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ
Природната забележителност “Ятата”
ОБЩИНА ДЕВНЯ
Местност „Вълшебен извор“
Музей на мозайките
ОБЩИНА ДОЛНИ ЧИФЛИК
Етнографски музей
ОБЩИНА ДЪЛГОПОЛ
Архитектурно-етнографски комлекс
Исторически музей
ОБЩИНА ПРОВАДИЯ
Етнографски колекции в селата Манастир и Добрина
Етнографски комплекс “Ламбова къща”
Историческа крепост “Овеч”
ОБЩИНА СУВОРОВО
Градски исторически музей
Джамия – третата по големина в североизточна България
Международни културни прояви, провеждани в град Варна
МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ ЗА ПОП-ИЗПЪЛНИТЕЛИ „ОТКРИТИЕ“- ежегоден; провежда се през месец април.
МЕЖДУНАРОДЕН МАЙСКИ ХОРОВ КОНКУРС „ПРОФ. Г. ДИМИТРОВ“ -провежда се на всеки две години през м. май; последно издание през 2003г.
МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ ЗА ГРАДСКА ПЕСЕН „МОРЕ И СПОМЕНИ“- ежегоден, провежда се през месец май.
МЕЖДУНАРОДНО БИЕНАЛЕ НА ГРАФИКАТА- провежда се на всеки две години през месец май; последно издание през 2003г.
МЕЖДУНАРОДЕН ТЕАТРАЛЕН ФЕСТИВАЛ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“ -ежегоден; провежда се от 1 до 11 юни.
МЕЖДУНАРОДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“ – ежегоден; провежда се през втората половина на м. юни и продължава до края на м. юли.
МЕЖДУНАРОДНИ ЛЕТНИ НАУЧНИ СРЕЩИ – ежегодни; провеждат се в края на месец юни в рамките на МЕЖДУНАРОДНИЯ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“
МЕЖДУНАРОДЕН БАЛЕТЕН КОНКУРС- провежда се на всеки две години в края на месец юли; последно издание през 2002 г.
МЕЖДУНАРОДНА ЛЯТНА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ – ежегодна; провежда се през м. юли в рамките на Музикалния фестивал.
МЕЖДУНАРОДЕН ФОЛКЛОРЕН ФЕСТИВАЛ- ежегоден; провежда се в началото на м. август.
МЕЖДУНАРОДЕН ДЖАЗ ФЕСТИВАЛ- ежегоден; провежда се в средата на месец август.
МЕЖДУНАРОДЕН ФИЛМОВ ФЕСТИВАЛ „ЛЮБОВТА Е ЛУДОСТ“-ежегоден, провежда се в края на месец август.
МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ ЗА КУКЛЕНО ИЗКУСТВО „ЗЛАТНИЯТ ДЕЛФИН“ – провежда се на всеки три години в началото на месец октомври; последно издание през 2002г.
Инфраструктура
Пристанище Варна ЕАД- http://www.port-varna.bg/
Пресечна точка на няколко Европейски транспортни коридора. Неговото кръстопътно положение, на западния бряг на Черно море и отлични транспортни връзки го правят удобен логистичен мост между Европа, Русия, Украйна, страните от Кавказкия регион, Близкия и Далечен Изток.
В структурата на Пристанище Варна ЕАД влизат 3 съставни пристанища: Варна-Изток, Варна-Запад и Балчик.
Обработват се всички видове товари, вкл. и течни, но типични са зърното, контейнерите, химическите продукти и генералните товари. През 2001 г. Варна е №1 в обработката на сухи товари в страната.
Единственият в Черноморския регион жп. фериботен терминал с възможност за смяна на жп. талигите от европейски на руски стандарт. С това си уникално предимство терминалът предлага един от най-късите и евтини пътища за товарите между Европа и Азия.
2 контейнерни терминала, по един на пристанищата Варна- Изток и Варна-Запад
Брой кейови места: 34
Обща дължина на кея: 5765м
Открита складова площ: 240 100 кв. м
Закрита складова площ: 77 400 кв. м
Терминали: 10
Горе
Пристанище “ЛЕСПОРТ” ЕАД
Пристанището е разположено на северния бряг на Варненското езеро между с. Казашко и с. Езерово. Обработва всички видове товари.
Пристанището разполага с три товарни места с дължини 90, 220 и 110 m.
Обща дължина на кея – 420 м.; открита складова площ – 50 000 кв.м.; закрита складова площ – 1 000 кв.м.
Горе
Пристанище “ФЕРИБОТ”
Пристанището е разположено на южния бряг на Белославското езеро. Специализирано да обработва вагони и автомобили от фериботите по линията Варна – Иличовск и Грузия.
Пристанището разполага с две товарни места с дължини по 200 m. Съоръжено с подемно-преходен мост и пункт за смяна на талигите на вагоните.
Горе
Пристанище “ТЕЦ – ВАРНА”
Разположено е в северозападния край на Варненското езеро, непосредствено пред ТЕЦ Варна. Специализирано за обработка на въглища, предназначени за ТЕЦ- Варна.
Обща дължина на кея – 611 м.; разполага с три кейови места, оборудвани с конвенционални грайферни кранове.
Горе
Пристанище “ПЕТРОЛ”
Разположено на южния бряг на стария канал море-езеро. Предназначено е за обработка на нефтопродукти и други наливни товари. Обща дължина на кея – 500 м.; три корабни места; резервоари за съхранение на 56 000 куб.м. нефтопродукти и други наливни товари.
Горе
Международно летище Варна – http://www.varna-airport.bg/
Въздушна врата на цялото Северно крайбрежие на България. Аеропортът е втори по големина в страната.
Годишно обслужва над един милион пътници. Осъществява връзка с около 100 направления в над 30 държави в Европа и Азия.
Работи с близо 100 български и чужди авиокомпании по редовни и чартърни полети. Чартърните програми на авиокомпаниите, превозващи туристи, започват от ранна пролет и продължават до късна есен.
Разполага с модерни терминали, автоматизирана система за обработка на пътници и багажи.
Предлага голяма складова база, възможности за обслужване на карго полети, малка авиация.
Инвестициите са насочени към обновление, разширяване и модернизиране на терминалите, информационните системи и системите за обработка на пътници и багажи, системите за сигурност и безопастност на полетите.
Горе
Телекомуникации
Най-добрата телекомуникационна мрежа в България
Една от най-високите степени на цифровизация в страната: град Варна 44.4%, Варненски регион 36%, средно за страната 21%.
Плътността на телефонни линии на 1000 граждани е 481
Степента на дигитализация на Варненската телекомуникационна мрежа е три пъти повече от средната за страната. Дигитални телефонни центрове Siemens и Ericsson
300 км фиброоптични кабели; MAN – ATM/STM
Варна е един от основните възли на два международни подводни оптични кабела: KAFOS – свързващ Варна, Истанбул (Турция) и Мангалия (Румъния) и свързващ телекомуникационните инфрастуктури на България и европейските държави; BSFOCS (Black Sea Fiber Optic Cable System) – оптичен кабел свързващ Варна, Одеса (Украйна) и Новоросийск (Русия).
Горе
Водоснабдителна мрежа
Достатъчен наличен воден ресурс за водоснабдяване на населените места.
Дял на водоснабденото население – 100 %
С изградени канализационни мрежи са 67,5% от населените места /с население над 10 000 жители/, като за градовете Варна и Девня този процент е над 90% , а в останалите градове изградеността на мрежата е 30-60%.
„ВиК“ АД – Варна включва ??? от Варна и Шумен. Водят се предварителни разговори със Световната банка за условията за концесиониране
Интерес от 5 чуждестранни компании – консорциум Bywater-Главболгарстрой, Vivendi, Thames Water, International Water и Ondeo.
Горе
Електроснабдителна мрежа
Варненска област се електроснабдява от:
ТЕЦ“Варна“ – 6х220 МW
ПС“Добруджа“ /гр.Суворово/ – 2х220 МW
Магистрални електропороводи : два х 220 kV от ТЕЦ „Варна “ до ПС „Добруджа“; 40 х 110 kV за обслужване на селищната мрежа извън агломерацията Варна- Девня.
Подстанции : две големи подстаниции ПС“Варна“ и ПС“Добруджа“ ; 18 подстанции 110/20 kV; производствени подстанции и тягови подстанции собственост на търговски дружества.
Преносната мрежа 110 kV, 220 kV и 440 kV е доста плътна и успешно изпълнява функциите на електрозахранване на региона.
Горе
Топлоснабдяване
Централизираното топлоснабдяване на /училища, детски градини, жилища и др. обекти еквивалентни на 14 000 апартамента – 38 000 души население/ община Варна се осъществява от “ Топлофикация“ ЕАД- Варна. Системата за централно топлоснабдяване има отоплителна централа , 426 абонатни станции и 28 км. топлопреносна мрежа.
Горе
Газоснабдителна мрежа
Газопроводна мрежа в региона с високо налягане – 55 бар., с диаметър 700 мм., собственост на „Булгаргаз“ ЕАД.
Цената на газ – метан от 27.03.2003 е 287,19 лв. за 1000 куб.м. от дистрибутора „Булгаргаз“ ЕАД. Калоричността на метан газ, продаван в мрежата на „Булгаргаз“ ЕАД е 8 000 Kkal/ m3 при 20o C.
Находище на метан газ в шелфа на Черно море, нос „Галата“. Предстои оборудване на мината през 2004 г. паралелно с изгражането на необходимите газопроводи.
Очаква се находището на природен газ „Галата“ да осигурява около 1,42 млн. м3 газ на ден или около 10% от потребностите на българския пазар от природен газ. Запасите от природен газ се оценяват между 1,5 млрд и 2,0 млрд куб.м.
От 1998 г. Петреко, дъщерна фирма на британската Melrose Resources развива стратегия за ефективното разработване на газово находище „Галата“ и присъединяването му към българския пазар на природен газ. До този момент в проекта са инвестирани 45 млн. долара, като общата инвестиция до финализирането му се предвижда да бъде около 70 млн. долара – една от петте най-големи “инвестиции на зелено” в България. Разработването на газовото находище включва изграждането на добивна платформа и построяването на 83 км. газопровод от находището до гр. Провадия.
Горе
Железопътен транспорт
Железопътната мрежа във Варненска област е с обща дължина от 307.12 km без да се отчита дължината на коловозното развитие в гаровите райони.
Основните ж.п.линии са 2-ра и 3-та Републикански ЖП линии:
2-ра ЖП линия София – Варна е с дължина на железния път 121.111km и чрез нея се осъществява връзка с всички направления за Северна България. През територията на Варненска област линията чрез обвързването й с направление Русе играе изключително важно значение за осъществяването на товаропреносната дейност от Русе към „Пристанище Варна“.
3-та Републиканска ЖП линия „Карнобат-Синдел“ осъществява връзките на Североизточна България с Южна България и по същество се явява елемент на трансевропейския транспортен коридор VIII в аспекта на неговата железопътна инфраструктура.
Горе
Пътна мрежа
Варненска област се характеризира със средна гъстота на пътната мрежа от 328.99 km / km2 и обща дължина от 1256.60km (1337.2km., от които 80.60 km са без настилка – в проект).
С най-голямо значение за развитието на републиканската пътна мрежа на територията на Варненска област са автомагистралите „Хемус“ и „Черно море“, които представляват и съставна част от пан-европейската пътна мрежа и в частност от коридор №№7; 8 . Привеждането в съответствие с европейските стандарти на тези две автомагистрали с общонационално значение има ключово значение за осъществяването на транспортните връзки на областта с останалата част на страната, с потенциалните пазари в Централна и Западна Европа както и със страните от ЧИС.
Стратегическо значение има и път Е-70 Русе- Шумен – Варна.
ОБЩИНА ПЛОВДИВ – РАЙОН СЕВЕРЕН
Пловдив, бул. Цар Борис III Обединител 22 А 032959004, 032901160 info@severen.bg http://www.severen.bg |
История на район Северен
Район Северен (известен още като Кършияка, Каршияка, Каршиака) е един от административните райони на Община Пловдив. Името произлиза от турски език (Karşıyaka – другия бряг) и е свързано с местоположението му на северния бряг на река Марица. Каршияка се състои от кварталите Герджика, Гагарин, Филипово,Тодор Каблешков, Захарна фабрика, Шекера, Гаганица и Армана. Естествен център на района се явява православния храм Св. Иван Рилски (на улица Васил Левски №85), построен през 1931 година.
Съвременното развитие на урбанизираната територия се свързва с развитието на Международния панаир Пловдив, намиращ се в района. Край Панаира активно се строят нови жилищни и търговски сгради, офиси и хотели. Обликът на района се доминира от наличието на три от четирите най-престижни хотела в града – Новотел Пловдив, Санкт Петербург и Марица.
Населението на Район Северен по постоянен адрес към 15 март 2009 година съставлява 54218 жители
В района се намират гимназиите: ФЕГ Антоан дьо Сент-Екзюпери, СОУ Христо Г. Данов, СОУ Пейо Яворов, СОУ Никола Вапцаров, ЕГ Пловдив, ЕГ Иван Вазов, ТХВП, както и училищата СОУ Райна Княгиня, СОУ Димитър Димов и др. В района е и новата сграда на Пловдивския университет Паисий Хилендарски. Присъстват и полудневни и целодневни детски градини (ЦДГ), детски ясли, детски клубове, детски школи, детски кухни, детски и езикови центрове, детски забавачки и детски консултации.
Практикуват и множество детегледачки, частни учители и други специалисти. В района работят и известен брой здравни заведения: АГ Пловдив – отделение към МБАЛ Пловдив (бивша Окръжна болница), различни здравно-профилактични центрове, както и множество частни медицински кабинети (вкл. зъболекарски/стоматологични). В Кършияка развиват дейност и голям брой разнообразни по предлаганите си стоки магазини. Добре представени са хранително-вкусовите и битово-консумативни супермаркети, хипермаркети и бакалии, както и кафенетата, баровете и ресторантите. С построяването на техническо-инструментния хипермаркет „Практикер“ навлизат и по-големите специализирани търговски центрове.
Присъстват и частни открити зеленчуко-плодови и цветарски пазари, агротехически (селскостопански) магазини, електронни и електротехнически магазини и ремонтни центрове, кожаро-кожухарски и обувни магазини. Дейност развиват и промишлени предприятия като хранително-вкусови и консервни фабрики, както и предприятия от сферата на услугите като паркове, хотели, плувни басейни, квартири, компютърни зали и клубове, фризьорско-козметични салони, видеотеки, фото студия и печатарски ателиета, книжарници и книжно-вестникарски щандове, кабелни и сателитни ТВ и интернет доставчици, адвокатски кантори, строително-технически фирми, банки и застрахователни агенции, множество разплащателни центрове.
В Кършияка работят и немалко административни учреждения (и други представителства на държавни институции, напр. полицейско и пожарно управление) и много други.
Район Северен разполага и с малък брой културни центрове, които включват две районни библиотеки и множество частни клубове и граждански организации на доброволнически начала.
Кмет
Инж. Ральо Ралев е роден в гр.Тополовград през 1976 година, живее в гр.Пловдив, район „Северен”. Професионалната си квалификация на инженер-химик получава в Бургаския университет „Проф.д-р Асен Златаров”. Шест години е работил в пловдивската Инспекция по околната среда и водите и три години в РИОКОЗ, сега РЗИ. С решение №472 взето с протокол 27 от 17.11.2011г. на Общински Съвет Пловдив е избран за Кмет на район „Северен” гр. Пловдив.
ПРИЕМЕН ДЕН НА КМЕТА НА РАЙОН СЕВЕРЕН – ОБЩИНА ПЛОВДИВ
ИНЖ. РАЛЬО РАЛЕВ
всеки Вторник от 13:00 до 15:00 ч. с предварително записване
ПРИЕМНИ ДНИ НА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА ЗВЕНА
Понеделник от 14:00 до 16:00 ч.
Четвъртък от 10:00 до 12:00 ч.
ПРИЕМНИ ДНИ ДЕЛОВОДСТВО
По всяко време на работният ден се приемат граждани при възникнали от тяхна страна въпроси.
От Понеделник – Петък от 8:30 до 12:00 ч. и от 12:30 до 17:00 ч.
ЦДГ Бреза представи историята на градината
Педагогическа практика се проведе в ЦДГ Бреза в район Северен на тема Хайде всички с нас да играем в този час! – съобщи кметът на района инж.Ральо Ралев.
Организатор на събитието е РИО – Пловдив в лицето на г-жа Добринка Минева, а многобройни гости на събитието бяха директори и водещи учители от Пловдив и от областта.
С особено внимание бяха посрещнати Заместник-кмета на район Северен г-жа Лариса Кътова, Секретаря на района г-жа Десислава Йорданова и главния експерт Образование и култура г-жа Нели Нончева.
Домакинът на събитието Нели Димитрова – директор на ЦДГ „Бреза”, представи историята на градината и основанията за гордост от екипа на педагозите в нея – почти всички носители на ПКС.
Педагогическата практика беше реализирана в първа възрастова група с образователно направление „Социален свят”. Забавните игри бяха насочени към формиране у децата на разбирането за необходимостта от съвместните дейности на хората, както и изграждане на представи и умения за адекватно социално поведение.
За малчуганите особено емоционално беше да си сътрудничат с възрастните гости, в процеса на което проявяваха грижа за всички участници в игрите и се съобразяваха с груповите норми.
Особено интересно за гостите беше посещението в първа група, където децата работиха на интерактивна дъска и се справиха блестящо с изпитанията, поставени пред тях.
Педагогическата практика приключи с богата презентация, описваща опита на детското заведение в провеждане на дейности съвместно с родителската общност.
Гостите бяха впечатлени от разнообразните идеи и осъществени начинания с родителите и споделиха, че ще отнесат в своите детски заведения наученото и преживяното в този ден в ЦДГ „Бреза”.