ОБЩИНА ХИСАРЯ

Хисаря, бул. Генерал Гурко 14 033762180, 033762034, 033762415, 033762631   contacts@hisarya.bg http://www.hisar.bg

Кмет на Община Хисаря

Инж. Пенка Ганева

Имейл: p.ganeva@hisarya.bg

Тел.: 0337 62 405

Хисаря е град в Южен Централен район на Република България, област Пловдив – административен център на Община Хисаря.

Намира се в централната част на страната, под южните склонове на Средна гора, на 364 м н.в. Той е в е на 40 километъра от град Пловдив и е в близост до възрожденските градове Карлово, Калофер, Сопот, Панагюрище – област Пазарджик и Копривщица – област София.

Климатът на град Хисаря е преходно-континентален, с топла и мека зима. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината. Пролетта е ранна и сравнително топла, лятото е слънчево, а есента е топла и продължителна. Средната годишна температура на въздуха е 11,5 градуса.
В град Хисаря има термалното находище от 22 извора, разположени в малък район, с различна физико-химична характеристика и температура, с доказани лечебни качества.

Първото организирано балнеолечение в България е започнало в Хисаря. През 1882 год. правителството на Източна Румелия издава “Правилник за експлоатация на хисарските бани”, а чешкият химик Состержонек извършва в лабораторията на Санитарния съвет в Пловдив химически анализ на водата от пет хисарски извора. Това е първият химически анализ на минерална вода в България.

Във всички исторически времена начина на живот на населението на Хисарската долина е бил предопределен от популярността на лечебните свойства на минералните води. Още преди петото хилядолетие преди Христа край топлите минерални извори възникнало праисторическо селище от късния неолит. Историята не е съхранила името му, но от тогава животът в него никога не е замирал Древните тракийски селища от Хисарската котловина влизали в пределите на Одриската държава и са били населени от племето беси.

След завладяването на Тракия от римляните през 46 г. от н. е. , малкото селище на тракийското племе беси постепенно се разраства и става известно с вълшебството на целебните си извори.

В началото на римския период, според преданията и легендите , името му било Аугуста.

През средата на ІІІ век градът бил опожарен и опустошен от готските нападения. Неговото възстановяване става към края на ІІІ век, като през 293 година римският император Диоклециан дава името си на града. Нарекъл го Диоклецианопол, защото в него намерил своето изцеление.

През IV век, за да бъде защитен от вражи нападения, градът бил ограден с крепостни стени. В него се влизало през четири големи порти. Археологическите проучвания уточняват, че крепостта е подсилена от 44 кули .

Диоклецианопол бил изграден по всички правила на римското градоустройство – с широки и прави улици, украсени със статуи на богове и богини, с мраморни бани, с красиви дворци и вили на римската аристокрация

През IV, V и VI век градът придобива известност в пределите на цялата Римска империя и според сведенията на пътеводителя от 528 година на античния автор Хиерокъл , Диаклецианопол става трети по големина град в провинция Тракия, след Филипопол / Пловдив / и Берое / Стара Загора /.

Древният град, известен с лечебните си свойства, защитен от крепост, прикътал зад дебелите си стени беломраморни сгради, вълшебни извори и славееви песни, става притегателен център за траки, римляни, византийци, славяни и българи.

След падането на Западната Римска империя град Диоклецианопол е част от Византия. През VІІ-Х век, както сочат епархийските списъци, той се превръща в духовен християнски център и епископско седалище, подчинено на Филипополския митрополит. От това време датира построяването на десет раннохристиянски базилики, което е доказателство за духовната и религиозна роля, която е отдавана на Диоклецианопол за разпространяването и утвърждаването на ранното християнство

Пловдив и Пловдивска област влизат в границите на Първата българска държава през 820 година. По същото време Хисаря е включен в пределите на Средновековна България.

През периода на Византийското владичество на мястото на изпепеления античен град израснало малко градче, за което има исторически данни, но името му не е известно.

По време на Втората българска държава земите на Хисарското Средногорие били арена на люта бран от византийци и кръстоносци.

През 1364 година град Пловдив пада под турско владичество. По същото време е покорено и разрушено селището край Хисарските топли минерални извори, но живота продължава в близките селища Хисар- Момина баня и Веригово -сегашните квартали на град Хисаря. Половината от Момина баня е било населено от турци.

В началото на ХVІІ век от Анадола и от близкото село Хисар Кюселере край Хисарските минералните извори “Момина сълза” трайно се заселили турци. Те нарекли това селище Хисар , което значи Крепост. За кратко време лековитите минерални извори добиват известност по цялата Турска империя . В него идвали да търсят изцеление видни турски личности от Цариград, Одрин, Татар Пазарджик и Пловдив.

В Хисарския край живеело будно българско население, което взело активно участие във всичките форми на борбата за национална независимост и свобода. Народната памет пази спомена за красотата и величието на хайдутското движение , за светлите личности и идеалите, свързани с националното и духовно Възраждане , за саможертвата на въстаниците от Април 1876 година, когато местното население се вдигнало на бунт срещу петвековното турско робство. При потушаване на въстанието селата Старосел и Синджирлии / сега “Веригово “/, Елешница и Красново са били опожарени от башибозушки набези. В кв. “Веригово” е възстановена църквата, в която Апостолът на свободата, Васил Левски, е събирал местния революционен комитет.

След Освобождението на България през 1878 година Хисаря навлиза в своя нов Ренесанс.

Целият двадесети век е характерен с непрекъснатото нарастване на популярността му като балнеолечебен център. През 1957 година малкото курортно селце Хисар-Момина баня е обявено за национален курорт, а през 1964 за град с името

Хисаря .

В границите на новия град влизат Хисар – централната градска част /археологическият резерват/ и с.Хисар-Момина баня, като квартал “Момина баня”. По-късно към него са присъединени селата Веригово /Синджирлий/ и Миромир, като квартали “Веригово” и “Миромир”.

Днешните квартали на град Хисаря:

– МОМИНА БАНЯ,

– ВЕРИГОВО,

– МИРОМИР,

имат собствена история, духовен облик, култура , празнично-обредна система и фолклор, които са съхранени и се предават на поколенията.

Град Хисаря е световноизвестен национален и международен туристически център , гостоприемен и модерен европейски курорт. Той предлага прекрасни условия за отдих и балнеолечение, за конгресен , еко-пешеходен, селски , културен, ваканционен и други видове туризъм , незабравими изживявания в света на тайнствата и красотите на Хисарското Средногорие.
От 1978 година съвременният град Хисаря е административен център на

Община Хисаря , област Пловдив, в състава на която влизат следните населени места:

– Град Хисаря

– Беловица;

– Елешница – сега вече не съществува. Намира се под водите на язовир “Пясъчник”

– Красново;

– Кръстевич;

– Мало Крушево;

– Михилци;

– Мътеница;

– Ново Железаре;

– Паничери ;

– Старо Железаре;

– Старосел ;

– Черничево.

Природните дадености и богатото културноисторическо наследство на община Хисар, множеството тракийски и римски археологически паметници, духовни и културни центрове, автентичния фолклор и традиции , непринуденото и сърдечно общуването с местното население , уютните места за отдих и удоволствие, минералните води в Хисаря и Красновски минерални бани превръщат града в предпочитано място за гостите и туристите от цялата страна и чужбина.

Крепостната стена, ням и величествен свидетел на историята на града съществува и до сега. Тя е потънала в пасторалната зеленина на много, много красиви паркове, огласяни от славееви песни. Древният град е обявен за археологически резерват, в който могат да се видят тракийска гробница, разкопките на римски терми , казарми и административни сгради .

На територията на Община Хисар, на 20 км. западно от града, се намира с. Старосел, където през 2000 година бе разкрит Тракийски култов храм , датиран от края на V и началото на IV век преди новата ера. Това е един от най – големите тракийски царски комплекси в Югоизточна Европа. Със своята монументалност и богато царско погребение, със златни и сребърни накити, бойни доспехи и рисувани керамични съдове, храмът е притегателна точка за туристите от всички поколения.

През месец септември 2005 г. в местността Козите грамади на територията на община Хисар, в Същинска Средна гора, на височина 1100 метра, е разкрит огромен комплекс, който е датиран от пети век преди Христа. Той се разпростира на площ от осем декара.

Според специалистите откритото тракийско селище е имало много дълъг живот и е съществувало до 5-6 век след новата ера. Доказателство за това са останките от раннохристиянската църква, открита в близост в комплекса.

Вижте по-голяма карта