Костенец, ул. Иван Вазов 2 071422308, 071423234 kostenetz_adm@yahoo.com  http://www.kostenetz.com

Община Костенец се намира в югозападна България и е част от Софийска област.

Разположена е на 74 км. югоизточно от столицата София и на 80 от вторият по големина в България град Пловдив.

Съседни на общината са общините Долна баня, Белово, Якоруда, Ихтиман, Лесичово и Септември.

През територията на Общината преминава участък от магистрала “Тракия” и ЖП – линия София – Пловдив – Свиленград.

Общината се намира в сборното място на два планински масива: Рило-Родопския масив от Източните Родопи и северозападните склонове на Рила планина (предпланините на връх Белмекен), и масива на Ихтиманска Средна гора (връх Еледжик), и неговите предпланини.

Релефът е много разнообразен, като цяло може да се характеризира като полупланински, но на територията на общината има райони с равнинен, планински, високо планински и алпийски релеф.

Теренът е силно пресечен и разчленен. Надморската височина в населените места е от 550 до 700 м, а в планинската част достига 2638 м (връх Равни чал) Втори по височина е връх Белмекен (2626м). Местността се пресича от горното течение на р. Марица.

Общината включва 8 населени места:

– гр. Костенец – административен център /вкл. курорт Момин проход/,

– с. Костенец /вкл. курорт Вили Костенец/,

– с. Пчелин /вкл. курорт Пчелински бани/,

– с. Очуша,

– с. Горна Василица,

– с. Долна Василица,

– с. Голак,

– с. Подгорие.

В общината има 3 кметства, администрирани, от избраните от населението, кметове на кметства:

– Кметство с. Костенец (най-голямото в общината),

– Кметство с. Горна Василица

– Кметство – с. Пчелин и 2 населени места, с назначени от Кмета на общината кметски наместници – с. Очуша и кв. Момин проход.

Климатът е умерено континентален под влянието на западните и северозападните ветрове. Характеризира се с топло до горещо лято и не много студена зима. Снежната покривка се задържа средно 60 дни през годината.

Почви Характерни за района на общината са лесивираните канелени горски почви.

Мощността на хумусния хоризонт е 30-40 см. Друг почвен тип е алувиалния. Разположени са върху алувиални отложения при наличие на високи подпочвени води, които създават благоприятни условия за развитието на ливадна растителност.

Алувиалните и делувиалните почви са със сравнително високо плодородие. Значителни са и площите заети от ливадно-канелени и песъчливо-глинести почви между Костенец, Долна баня и Пчелин.

Заетост

Официалната безработица в общината през последните години варира между 17% и 12% което се променя в зависимост от сезонната заетост и действащите програми за временна заетост.

Структурата на безработните в общината по пол, възраст и образование сочи наличие на определени групи, които се намират в неравностойно положение на пазара на труда. Характерна за областта е изразената неблагоприятна позиция на безработните младежи до 29 години, продължително безработните и хората с увреждания.

В началото на 2005 година по официални данни в община Костенец са се регистрирали като безработни 1 020 души, които съставляват 14.11% от работоспособното население. Голям е делът на младите безработни – на възраст между 18-29 г. По възрастов признак, след младежите, най-голяма е групата на безработните от 50 до 54 години.

По образователен признак преобладават безработните със средно и основно образование. Един от факторите за намаляване на безработните с основно образование е действащата програма “От социални помощи към осигуряване на заетост” по която 74 човека получаващи социални помощи са наети на временни трудови договори към община Костенец.

Регистрираните безработни вишисти са 55 човека. Дългосрочно безработни /над 1 година/, които са и без право на обезщетение са около 50% от общо регистрираните.

Процентът на безработните жени по-принцип надвишава с около 10 пункта този на мъжете, което се обяснява с факта че мъжете намират работа извън границите на общината, свързана с ежедневно пътуване, както и тежка физическа работа което е по-малко предпочитано сред жените.

Като се отчете и т.н. “скрита безработица” може да се каже, че процентът на безработицата е около 20%, което над средното за Софийска област. Според неофициални данни, нивото на безработицата в селата значително надвишава средното за общината, като в някои райони наближава 50%.

Икономическа информация:

Създаването на гр. Костенец е свързано с развитието на хартиената и кибритената промишленост в началото на 20-ти век.
В момента в община Костенец има 362 стопански субекти, от които 328 са микро предприятия – до 10 заети, 28 са малки предприятия – от 11 до 50 заети и 6 средни предприятия (от 51 до 250) човека. и 2 големи предприятия, като последните две категории реализират голям процент от приходите от стопанската дейност на територията на общината
Основните икономически отрасли развити на територията на общината са:
1. Целулозно-хартиена промишленост
2. Хранително-вкусова промишленост
3. Търговия
4. Туризъм
5. Транспорт
6. Услуги (шивашки, дърводелски, занаятчийски монтьорски и др.)
7. Дървообработване
8. Мебелно производство
9. Шивашка промишленост
10. Химическа промишленост
11. Производство на стоки за широко потребление
По отношение на заетостта най-голям относителен дял в общинската икономика заема търговията, която се извършва чрез обекти за търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки . Най-често дейността се извършва под формата на семеен бизнес. На второ място по относителен дял е туризма, а на трето услугите. Значителен е броя на заетите в областта на горското стопанство, дърводобива и дървопреработването, производството на каучук и изделия от пластмаса, строителство, както и сезонно – в земеделието. Нараства броя на предприятията в сферата на шивашкото и обувното производство, както и в производството на дограми. Най-голям дял в промишлеността има хартиената промишленост. Най-голямото предприятие на територията на общината е завода за хартия ” ХХИ – Костенец” АД, който има 100 годишна история.
В село Костенец в момента основно се развива дървообработващата промишленост и занаятите (ножарството което е традиционно за района, кожарство), производство на облекла и обувки, отглеждане на ягоди и малини. От м.април започва дейност предприятието “Света вода” в с. Костенец, което ще бутилира трапезна минерална вода, в екологично чисти опаковки. Предприятието има сертификат за качество и износ на продукцията.
Общината с трите си курорта е утвърден туристически център.
Броят на туристите и гостите в общината е около 7 500 човека годишно. Понастоящем годишния брой на нощувките в туристическите обекти в община Костенец е 130 000 леглодни. През лятото заетостта на хотелите е почти 100%. Същото се отнася до уикендите и ученическите ваканции.

Вижте по-голяма карта

Септември, ул. Александър Стамболийски 37 А 035617001, 0882310591, 0889399177 obsept@abv.bg  http://www.septemvri.org

Община Септември е разположена в най – западната част на Горнотракийската низина, северните склонове на Родопите и крайните разклонения на Западна ( Ихтиманска ) Средна гора. Тя включва 14 населени места. Тя заема 348,9 кв. км. площ и съставлява 7,8 % от територията на Пазарджишка област.

Повече от половината от територията на общината е заета от земеделски земи – около 207 474 дка, над 96 989 дка са горските площи. Климатът е преходно-континентален в равнинните части и предпланински по склоновете на планините. Зимата се характеризира с мек климат, пролетта настъпва рано, есента е топла и продължителна.

Средната температура за годината е 12,2 С, малко по – висока от средната за областта, която е 11,3 С. Общата годишна сума на валежите е 564 мм/кв. км. при средна за областта 550 мм. / кв. км. и за страната 650 мм. / кв. км. Валежите са недостатъчни за развитието на земеделските култури, което налага използване на допълнителни източници за напояване.

Релефът на общината е преобладаващо равнинен, отчасти полупланински и планински по склоновете на оградните планини. Главни хидрографски фактори в Общината са р. Марица и нейния десен приток Чепинска река. Изградени са няколко микроязовира – Ветрен, Карабунар, Семчиново и Славовица, чийто води се използват при напояване.

През територията на общината преминават главни напоителни и отводнителни канали и общинската канална мрежа. Състоянието като цяло на напоителната система не е добро. Неоценимо богатство на Общината са термоминералните извори в околностите на с. Варвара и с. Ветрен дол с температура на водата над 72 С. Те дават възможност да се развива балнеолечението и туризма не само на общинско, но и на национално ниво.

Почвите са разнообразни и са представени от канелено-горски, делувиално – алувиални, оподзолени, леко песъчливи и глинести. Те са благоприятни за отглеждане на традиционни за региона култури: зърнено – житни култури / царевица, ръж, пшеница, ечемик /, трайни насаждения / овошки и лозя /, зеленчукови и технически култури / тютюн /.

През територията на общината минава евроазиатския транспортен коридор, свързващ Западна Европа с Близкия изток и Средна Азия, международната автомагистрала „Тракия“, свързваща западна Европа и Истанбул, международната жп линия от Централна Европа за Азия. от гара Септември започва дековилната железница, която е връзка между Пирин, Тракия и Родопите.

В град Септември се намира Археологически музей, в който най – голям интерес представлява открития каменен надпис на старогръцки език от археологическите разкопки на емпорион Пистирос.

Читалищата на територията на община Септември развиват богата обществена и културна дейност и съхраняват българските и местни традиции. Много от тях са носители на златни медали от националния събор в Копривщица, а славата на танцовия ансамбъл Загоровче в Септември се носи извън пределите на страната.

Вижте по-голяма карта