Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Община Севлиево
ОБЩИНА СЕВЛИЕВО
 |
 Севлиево, пл. Свобода 1 0675396127, 0675396185, 067532773 sevlievo@sevlievo.bg http://www.sevlievo.bg |
Община Севлиево се намира в Централна Северна България, област Габрово. Административният център гр.Севлиево е близо до географския център на страната, на 178 км. източно от столицата гр.София.
Територията на общината е 1070 кв.км., релефът е полупланински. Населените места са общо 53, град Севлиево и 52 села административно структурирани в 15 кметства и 15 населени места с кметски наместници. Населението на общината е около 44 500, от тях 27 500 живеят в града и 17 000 в селата.
Град Севлиево се намира в котловина с надморска височина 201 метра, като това е най-ниската точка на общината. Климатът е умерено-континентален, с голяма амплитуда между най-ниските и най-високите температури от -25°С -34°С до +35°С +40 °С.
В града има футболен стадион, спортна зала, закрит плувен басейн, спортни игрища. На 5 км от града се намира Мотополигон „Горна Росица”, който четири пъти е обявяван за трасе №1 в света. На него се провеждат световни и европейски състезания по мотоциклетизъм.
„Ден на Севлиево“ от стотици години се чества на 14 октомври – Денят на Света Петка Българска, който се отбелязва с голям есенен панаир и множество културни изяви. В края на ХХ-ти век в града се развива силно промишлеността. Днешният икономически просперитет се дължи на големите чуждестранни инвестиции през последните години.
Фирмите от структурата на „Американ Стандарт“ – „Идеал стандарт – България“ АД за производство на санитарен фаянс и „Идеал стандарт – Видима“ АД за производството на санитарна арматура са водещи на международните пазари.
Съпътстващите производства на „Хамбергер Индустри“- Германия и на италианските фирми „Сиби“ и „Минерали и индустриали“. Машиностроителният завод „АББ-Авангард“ работи с инвестиции на Шведския концерн „АВВ“. Има много предприятия за мебелно производство, за текстилни изделия и други.
Севлиево има едно начално, две основни и едно общообразователно училища, създадени са три професионални гимназии – по механоелектротехника, по селско стопанство и по силикатна промишленост. В тях учат около 4 000 ученици.
Центърът за езиково обучение като извънучилищна форма обхваща над 300 деца, които изучават чужди езици и компютърна грамотност. В Школата по изкуствата около 200 деца учат музика, рисуване и народни танци.
В 4 целодневни детски градини и 3 обединени детски заведения са организирани отглеждането и възпитанието на повече от 1000 севлиевски деца от предучилищна възраст. В селата на общината има 10 основни училища и 15 детски градини с близо 1600 възпитаници.
В района на общината има условия за развитие на туризъм в пет основни направления: исторически, ловен, екологичен, религиозен и селски. За тяхното развитие помага създадената и създаваща се база от хотели, мотели и хижи, почивни станции и частни хотелски вериги.
Местността „Лъгът” във високата част на Стара планина разполага с много хижи и вили, които предоставят изходни точки за високопланински екотуризъм и за ловен туризъм. В резервата му има възможности за подборен отстрел на благородни елени, сърни, глигани. В този курорт туристите могат да практикуват конен спорт с елитни породисти коне, плуване и риболовен спорт.
Севлиево в историята
В близост до съвременния град Севлиево през средновековието като административен, стопански и духовен център на региона е съществувал средновековният град Хотел. На него е наречена след турското нашествие административната област /нахия/ Хоталич. Археологическите проучвания на този голям средновековен град се извършват в продължение на 30 години. Там е съществувала мощна крепост още по времето на Източно Римската империя /Византия/. Стратезите й са оценили местоположението като изключително важно за защитата на подстъпите към проходите в централната част на планината Хемус.
По-късно през Х век българите изграждат на това място голям град, състоящ се от крепост и подградие с четири квартала. Крепостта е разположена на площ от 15 декара и от нея са разкрити и проучени стотици метри крепостни стени, пет крепостни порти, отбранителни кули, болярската църква и болярското жилище. Във външния град на площ от около 50 декара са разкрити почти сто жилищни и стопански постройки, три църкви и отбранителни зидове. От 1994 г. обектът е със статут на паметник на културата с национално значение.
Съвременният град Севлиево за пръв път се споменава в османски данъчен регистър /дефтер/ от 1516 година със старото име Селви. По-късно в друг дефтер от 1580 година, съхраняващ се в Анкара е вписано Нефс-и Селви таб’-и Хоталич, тоест село Селви става административен център на нахията Хоталич със значението на град. Според османските административни критерии за град той притежавал два квартала, петъчна джамия с трима служители и пазар, тук се събирали пет пътя и пет потока.
Определянето на Селви за административен, духовен и стопански център на областта Хоталич, която по това време се състояла от 37 населени места, дава началото на неговото бързо нарастване и развитие. През 1580 година населението на Селви се състои от 49 домакинства, през 1751 година домакинствата вече са 301, а през 70-те години на ХІХ век град Севлиево се населява от около 10 000 жители.
Най-старата обществена постройка, която и днес е част от централния градски пейзаж е часовниковата кула. Строежът й е завършен през 1779 година и от тогава часовникът й отмерва времето. Тя е един от символите на града и градския живот. В 1834 година севлиевци обновяват изцяло старата църква „Св.Пророк Илия”, съществуваща още от ХVІІІ век, а през 1836 година възстановяват изцяло средновековния ставропигиален манастир „Успение на Пресвета Богородица” край с.Батошево.
През 1844 година севлиевският първенец и народен будител Хаджи Стоян Николов построява на своя земя и със собствени средства първото в града светско училище. То е и едно от първите светски училища в българските земи. В 1846 година за учител в него е назначен младият тогава Петко Рачев Славейков, който въвежда модерната за времето си взаимоучителна метода и изучаването на светски науки. В 1858 година майстор Кольо Фичето построява каменния мост над река Росица, в източния край на града.
През втората половина на ХІХ век Севлиево е вече град с богати традиции в духовния и културен живот, с формирано гражданско общество. Идеята на Васил Левски за извоюване на политическа свобода чрез всенародна революция имала много поддръжници и в нашия град.
В основания от него таен революционен комитет се включили хора от различни социални слоеве на тогавашното градско население. Успоредно с тайната революционна дейност в 1870 година било поставено началото и на читалище „Росица” като културно и просветно огнище. След трагичната смърт на Васил Левски младите революционери начело със Стефан Пешев възстановили в 1875 година революционния комитет и организирали българското население в Севлиевската каза за предстоящата въоръжена борба.
По време на Априлското въстание от 1876 година на всенароден бунт за свобода и независимост се вдигнало населението на севлиевските села Батошево, Кръвеник, Ново село и прилежащите им махали. От 1 до 11 май се водили сражения за защитата на Балканската република. Там се сражавали и въстаниците от Габровската чета, начело с войводата Цанко Дюстабанов. Севлиевският балкан е един от центровете на масови въстанически действия през1876 година, наред със Средногорието и Родопите. След жестокия разгром на въстанието, на площада в град Севлиево били обесени осем от организаторите и ръководителите му. В четата на Христо Ботев, преминала р.Дунав с кораба „Радецки”, участвали и седем четника от Севлиевско.
Над 200 опълченци от Севлиевския край геройски се сражават в Руско-турската война от 1877-78 год., за да се появи отново на политическата карта на Европа името България. На 15 юли 1877 година полусотните на есаул Иван Антонов от 30-ти Донски казашки полк и поручик Александър Верещагин от Владикавказкия конен полк водят ожесточено сражение в западните покрайнини на града срещу настъпващия башибозук. В бойните действия на помощ на руските освободители се включили и севлиевски доброволци.
Първият свободен ден на града е 16 юли 1877 година, който е и началото на съвременната му история. До административната реформа през 1901 година град Севлиево е център на окръг, състоящ се от две околии – Севлиевска и Габровска.