с. Кочево, общ. Садово, ул. 1-ва, 25А 031182283, 031182153

Кочево е село в Южна България. То се намира в община Садово, Област Пловдив.

Кмет на кметство Кочево е Павел Павлов.

География

Село Кочево е малко равнинно село и се намира в западната част на Северна Тракия, на 10 км северно от Асеновград и на 17 км източно от областния център – град Пловдив, като е съставно селище от община Садово. Населението му към 2007 г. е 647 жители; площ на самото село – 539 дка; цялостна площ на селското землище и мера – 7500 дка. Климатът е преходно-континентален, а почвите му са черноземни. Основният отрасъл на хората е земеделието. Доминира отглеждането на фъстъци, царевица, жито и пъпеши. Селището има автобусни линии със Садово и Асеновград, а железопътни със Садово и Пловдив.

По землище граничи със следните села: Болярци, Караджово и гр. Садово. Селото притежава и общо 117 дка от издълбания в землищата на селата Кочево, Чешнегирово и град Садово напоително-риболовен язовир, като другите две части от язовира се поделят между Садово и Чешнегирово.
История

По предания селото е съществувало още преди падането на България под османско владичество, като било „…го имало още по гръцко време…“ (по разказите на възрастните кочовци, които твърдели, че знаели това още от старите хора, живели по тяхно време), т.е. още през Средновековието. Било е образувано от заселени във Византия печенеги. За пръв се споменава в регистъра на акънджиите от 1472 г., под името „Село Кошаш“ от нахия Филибе (Пловдив). Посочено е със 7 къщи, натоварени със извънреден данък за въоръжаването на акънджийските отряди в армията на султан Мехмед ІІ (1451-1481), обложени с по 33 акчета от извънредното даждие (данък). От посочените 7 глави на домакинства от селото, мюсюлманските имена са 6, а християнските – само 1. Сведения за Кочево има и в соколарския регистър от 1477 г., в който селото е записано под името „Вечошова“ (т.е. Кочашево, турският регистратор не е знаел български език и е записвал имената на българските селища, така както е успявал да ги чуе) като селище, което през въпросната година е доставило общо 9 сокола за нуждите на султанския двор и е било част от тимара на баздарите (дворцовите соколари) Мустафа и Елиас. Посоченото под името му само 1 домакинство е християнско. В землището на селото се откриват многобройни находки на антични и по-късни монети. През 2007 г., в същата местност „Азмака“/“Ор(е)шака“, където е било Старото село, била намерена от иманяр медна монета на цар Иван Александър (1331-1371). Тази, а и още други находки на византийски монети – сребърна византийска монета – милиаренсий на императорЙоан II Комнин (1118-1143), меден фолис на император Константин X Дука (1059-1067), тетартерон на император Алексий І Комнин (1081-1118), както и друг един меден тетартерон на император Исак II Ангел (1185-1195), вероятно доказват теорията, че наистина селото е много старо. В гръцката версия на Устава – Типик на Бачковския манастир от 1083 г. в глава 38 от него се споменава „…Село Котрес/или Котреш – според другото възможно четене/, спадащо към Филипополските имоти…“, чието население било от заселени във Византия печенеги. В грузинската версия на Устава – Типик на Бачковския манастир от 1083 г., името на селото е предадено под формата „Село Котриа“.

В някои гръцки документи от 10 август 1834 г. се споменава погърчен българин от Кочево – някой си Йоан Кочашоглиу /Иван Кочовеца/. По начина на изписване на името на селото по прозвището на Йоан на гръцки език, и при сравняването му със споменатото в устава от 1083 г. село Котреш, написано също на гръцки език,е установено, че те съвпадат напълно – от което следва, че е възможно селото Котреш в документ от XI век да е именно днешното Кочево. В по-късните документи от XV-XVII в. Кочево се споменава под имената „Кошаш“, „Кочач“, или „Кочаш“. От това следва, че Кочево с оглед на монетните находки, местните предания и достигналите до наши дни исторически документи е много старо българско селище, съществувало още през Средновековието и вероятно възникнало по време на византийското владичество над българските земи…

За далечното минало на селото се знае много малко. В местността „Орешака“, в землището на селото има следи и останки от тракийско селище, съществувало през римската епоха. Също така е имало и могилен некропол, който обаче не е датиран. В местността „Орешака“, където е било първоначалното място на селото случайно и поединично са намирани монетни находки, чието разпределение е следното: Македония, Филип II Македонски (359-336 г. пр.н.е.), тетрадрахма, сребро-1. Одриско царство, Реметалк и Август (12 г. пр.н.е.-10), бронз-1. Римска империя, Антонин Пий (138-161) на Филипопол, мед-1, Клавдий II Готски (268-270), антониниан, бронз със следи от посребряване-1, Кар (282-283), мед-1. В същата местност е била намерена от иманяри и колективна находка на сребърни тетрадрахми на Лизимах (312-281 г. пр.н.е.), чиято съдба е неизвестна. На днешното си място според местните предания то „идва“ след една голяма чумна епидемия станала около 1866 г. В ония времена днешното място на селото е предствалявало силно гориста и естествено защитена равнинна местност. На територията на днешното Кочево, на мястотото където е разположено сега, случайно и поединично са намерени сребърна монета на град Енос – хемиобол от периода 405-357 г. пр.н.е., бронзова римска монета – антониниан, сечена от император Проб (276-282) и продупчена сребърна полска монета на град Данциг (сега Гданск), сечена при управлението на крал Сигизмунд III Ваза (1587-1632) – четвърт талер, отсечен в 1615 г. В селски двор пък случайно била намерена масивна сребърна гривна, която по външните си белези датира вероятно от XVIII в.. Подобна гривна се съхранява и в музейната сбирка на Исторически музей – Асеновград, която е определена към същото столетие. Село Кочево е едно от малките села, но със богата и вековна история, датираща от древността до наши дни.

Обществени институции, културни и природни забележителности

Около 1887 г. е построен храм „Св. Георги Победоносец“.

През 1925 г. в селото е основано Народно читалище „Виделина 1925 г.“. НЧ „Виделина – 1925 г.” е функционирало много добре през годините – на сцената са се играели представления, изнасяли са се концерти. През 1984 г. на общоселско събрание се взема решение да бъде съборено и на негово място да се построи детска градина и здравна служба. Сега читалището няма сграда, но има богата библиотека към него, която се помещава в сградата на кметството. Библиотеката разполага с  4 680 тома литература – художествена, детска, отраслова.

През 1984 г. в селото е построен паметник на загиналите в Отечествената война кочевци. Паметника е построен изцяло с дарения и помощта на населението.

През 2010 г. е открит Пенсионерски клуб, към които има певческа група, която взима участия по традиционните празници на селото – Трифон Зарезан, Бабин ден, Коледа. Певческата група участва в Прегледа на художествената самодейност в гр. Садово. През тази година групата взе участие в 10-ти регионален събор „Свети Врач“ в гр.Куклен.

На територията на селото се намира язовир Кочево.

Редовни събития

На Бъдни вечер коледарчета обикалят къщите, пеят коледарски песни и благославят по случай празника.

По стар стил на 14-ти февруари кочовци отбелязват празника на Св.Трифон.

Избран човек, който се явява Трифон Зарезан и млади момичета,облечени с народни носии, обикалят къщите и „зарязват“ лозите под съпровод на народна музика. Също така благославят къщите за здраве и берекет.
Всяка година на 6 МАЙ в църквата в с.Кочево „Св. Георги Победоносец“ има служба, курбан, и много хора от цялото село по случай празника „Гергьовден“.

Традиционният събор на селото е на 28 АВГУСТ, когато хората от селото почитат Успение на Пресвета Богородица по стар стил.