Видео
Общини и кметства
Банери
Статии

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Община Садово

ОБЩИНА САДОВО

CaptureОбщина Садово е разположена в Тракийското поле и това определя структурата на селскостопанското производство. Заема площ от 193 кв. км и представлява 0,17% от територията на страната.

КМЕТСТВО КОЧЕВО

Untitled с. Кочево, общ. Садово, ул. 1-ва, 25А
031182283, 031182153

 

 

 

 

 

 

 

 

Кочево е село в Южна България. То се намира в община Садово, Област Пловдив.

Кмет на кметство Кочево е Павел Павлов.

 

 

География

3678_P_20170905_145004Село Кочево е малко равнинно село и се намира в западната част на Северна Тракия, на 10 км северно от Асеновград и на 17 км източно от областния център – град Пловдив, като е съставно селище от община Садово. Населението му към 2007 г. е 647 жители; площ на самото село – 539 дка; цялостна площ на селското землище и мера – 7500 дка. Климатът е преходно-континентален, а почвите му са черноземни. Основният отрасъл на хората е земеделието. Доминира отглеждането на фъстъци, царевица, жито и пъпеши. Селището има автобусни линии със Садово и Асеновград, а железопътни със Садово и Пловдив.

По землище граничи със следните села: Болярци, Караджово и гр. Садово. Селото притежава и общо 117 дка от издълбания в землищата на селата Кочево, Чешнегирово и град Садово напоително-риболовен язовир, като другите две части от язовира се поделят между Садово и Чешнегирово.
История

По предания селото е съществувало още преди падането на България под османско владичество, като било „…го имало още по гръцко време…“ (по разказите на възрастните кочовци, които твърдели, че знаели това още от старите хора, живели по тяхно време), т.е. още през Средновековието. Било е образувано от заселени във Византия печенеги. За пръв се споменава в регистъра на акънджиите от 1472 г., под името „Село Кошаш“ от нахия Филибе (Пловдив). Посочено е със 7 къщи, натоварени със извънреден данък за въоръжаването на акънджийските отряди в армията на султан Мехмед ІІ (1451-1481), обложени с по 33 акчета от извънредното даждие (данък). От посочените 7 глави на домакинства от селото, мюсюлманските имена са 6, а християнските – само 1. Сведения за Кочево има и в соколарския регистър от 1477 г., в който селото е записано под името „Вечошова“ (т.е. Кочашево, турският регистратор не е знаел български език и е записвал имената на българските селища, така както е успявал да ги чуе) като селище, което през въпросната година е доставило общо 9 сокола за нуждите на султанския двор и е било част от тимара на баздарите (дворцовите соколари) Мустафа и Елиас. Посоченото под името му само 1 домакинство е християнско. В землището на селото се откриват многобройни находки на антични и по-късни монети. През 2007 г., в същата местност „Азмака“/“Ор(е)шака“, където е било Старото село, била намерена от иманяр медна монета на цар Иван Александър (1331-1371). Тази, а и още други находки на византийски монети – сребърна византийска монета – милиаренсий на императорЙоан II Комнин (1118-1143), меден фолис на император Константин X Дука (1059-1067), тетартерон на император Алексий І Комнин (1081-1118), както и друг един меден тетартерон на император Исак II Ангел (1185-1195), вероятно доказват теорията, че наистина селото е много старо. В гръцката версия на Устава – Типик на Бачковския манастир от 1083 г. в глава 38 от него се споменава „…Село Котрес/или Котреш – според другото възможно четене/, спадащо към Филипополските имоти…“, чието население било от заселени във Византия печенеги. В грузинската версия на Устава – Типик на Бачковския манастир от 1083 г., името на селото е предадено под формата „Село Котриа“.

В някои гръцки документи от 10 август 1834 г. се споменава погърчен българин от Кочево – някой си Йоан Кочашоглиу /Иван Кочовеца/. По начина на изписване на името на селото по прозвището на Йоан на гръцки език, и при сравняването му със споменатото в устава от 1083 г. село Котреш, написано също на гръцки език,е установено, че те съвпадат напълно – от което следва, че е възможно селото Котреш в документ от XI век да е именно днешното Кочево. В по-късните документи от XV-XVII в. Кочево се споменава под имената „Кошаш“, „Кочач“, или „Кочаш“. От това следва, че Кочево с оглед на монетните находки, местните предания и достигналите до наши дни исторически документи е много старо българско селище, съществувало още през Средновековието и вероятно възникнало по време на византийското владичество над българските земи…

За далечното минало на селото се знае много малко. В местността „Орешака“, в землището на селото има следи и останки от тракийско селище, съществувало през римската епоха. Също така е имало и могилен некропол, който обаче не е датиран. В местността „Орешака“, където е било първоначалното място на селото случайно и поединично са намирани монетни находки, чието разпределение е следното: Македония, Филип II Македонски (359-336 г. пр.н.е.), тетрадрахма, сребро-1. Одриско царство, Реметалк и Август (12 г. пр.н.е.-10), бронз-1. Римска империя, Антонин Пий (138-161) на Филипопол, мед-1, Клавдий II Готски (268-270), антониниан, бронз със следи от посребряване-1, Кар (282-283), мед-1. В същата местност е била намерена от иманяри и колективна находка на сребърни тетрадрахми на Лизимах (312-281 г. пр.н.е.), чиято съдба е неизвестна. На днешното си място според местните предания то „идва“ след една голяма чумна епидемия станала около 1866 г. В ония времена днешното място на селото е предствалявало силно гориста и естествено защитена равнинна местност. На територията на днешното Кочево, на мястотото където е разположено сега, случайно и поединично са намерени сребърна монета на град Енос – хемиобол от периода 405-357 г. пр.н.е., бронзова римска монета – антониниан, сечена от император Проб (276-282) и продупчена сребърна полска монета на град Данциг (сега Гданск), сечена при управлението на крал Сигизмунд III Ваза (1587-1632) – четвърт талер, отсечен в 1615 г. В селски двор пък случайно била намерена масивна сребърна гривна, която по външните си белези датира вероятно от XVIII в.. Подобна гривна се съхранява и в музейната сбирка на Исторически музей – Асеновград, която е определена към същото столетие. Село Кочево е едно от малките села, но със богата и вековна история, датираща от древността до наши дни.

Обществени институции, културни и природни забележителности

Около 1887 г. е построен храм „Св. Георги Победоносец“.

През 1925 г. в селото е основано Народно читалище „Виделина 1925 г.“. НЧ „Виделина – 1925 г.” е функционирало много добре през годините – на сцената са се играели представления, изнасяли са се концерти. През 1984 г. на общоселско събрание се взема решение да бъде съборено и на негово място да се построи детска градина и здравна служба. Сега читалището няма сграда, но има богата библиотека към него, която се помещава в сградата на кметството. Библиотеката разполага с  4 680 тома литература – художествена, детска, отраслова.

 

VLUU L100, M100  / Samsung L100, M100През 1984 г. в селото е построен паметник на загиналите в Отечествената война кочевци. Паметника е построен изцяло с дарения и помощта на населението.

През 2010 г. е открит Пенсионерски клуб, към които има певческа група, която взима участия по традиционните празници на селото – Трифон Зарезан, Бабин ден, Коледа. Певческата група участва в Прегледа на художествената самодейност в гр. Садово. През тази година групата взе участие в 10-ти регионален събор „Свети Врач“ в гр.Куклен.

На територията на селото се намира язовир Кочево.

 

 

 

 

 

 

 

Редовни събития

На Бъдни вечер коледарчета обикалят къщите, пеят коледарски песни и благославят по случай празника.

Трифон ЗарезанПо стар стил на 14-ти февруари кочовци отбелязват празника на Св.Трифон.

Избран човек, който се явява Трифон Зарезан и млади момичета,облечени с народни носии, обикалят къщите и „зарязват“ лозите под съпровод на народна музика. Също така благославят къщите за здраве и берекет.
Всяка година на 6 МАЙ в църквата в с.Кочево „Св. Георги Победоносец“ има служба, курбан, и много хора от цялото село по случай празника „Гергьовден“.

Традиционният събор на селото е на 28 АВГУСТ, когато хората от селото почитат Успение на Пресвета Богородица по стар стил.

 

 

 

ОБЩИНА САДОВО

Садово, ул. Иван Вазов 2
031182601, 031182500
sadovo@sadovo.bg
http://www.sadovo.bg

 

 

 

 

 

 

 

Община Садово е разположена в Тракийското поле и това определя структурата на селскостопанското производство.

Заема площ от 193 кв. км и представлява 0,17% от територията на страната. Община Садово се състои от 1 град – Садово обединяващ икономическите, административните и културно – просветни функции и 11 села – Ахматово, Богданица, Болярци, Караджово, Катуница, Кочево, Милево, Моминско, Поповица, Селци и Чешнегирово. Населението на Общината възлиза на 15 521 жители.

В гр. Садово се намира първото професионално земеделско училище в България, открито през 1883 год. и функциониращо днес като Селскостопанска гимназия и първата Земеделска опитна станция в страната, която днес под името Институт за растителни и генетични ресурси „Константин Малков“ – Садово е един от водещите научни центрове в областта на селското стопаство.

sadovo_2

В климатично отношение попада в преходно-континенталната област. Средната продължителност на слънцегреене в часове е едно от най-големите в страната 2293,8 часа/годишно.

През 1915 година тук е измерена най-високата абсолютна максимална температура в България от 45,2 градуса.

Има равнинен релеф, преобладават торфени, торфенисто-блатни почви, канелени горски почви и черноземни смолници.

На територията на община Садово като паметник на културата през 1972 год. е обявена църквата „Свети Никола“ в с. Катуница, построена през 1834 година.

На територията на с. Болярци е разположен етнографски музей.

Със званието „Почетен гражданин на община Садово“ се удостояват видни държавни, обществени и стопански дейци, свързали своята дейност с Община Садово, с утвърждаване на престижа й пред национални и международни институции и по повод техни кръгли годишнини.

sadovo_3

Ръководителите на чуждестранни делегации, чието посещение е свързано с утвърждаване и популяризиране името на Община Садово извън границите на Република България.

Знамето на Община Садово е символ с първостепенно значение.

Цветът на знамето е бял с две зелени ивици. В центъра е поставен гербът на Община Садово.

Гербът на Община Садово има щитовидна форма. В него са изобразени житни класове, характеризиращи селскостопанския облик на Общината и част от зъбно колело – символ на прогреса.

Почетната книга на Община Садово е част от символиката на Общината, която отразява хронологията на съществените и значими приноси на български и чуждестранни граждани в цялостното развитие на Общината.


Вижте по-голяма карта