Перник, пл. Св. Иван Рилски №1 076684290, 076602933 obshtina@pernik.bg  http://www.pernik.bg

Община Перник е разположена в едноименната котловина, която се отличава със силно развито подножие и с преобладаващо развитие на високи тераси.

Нейното дъно има хълмист характер и се отводнява от река Струма и нейния приток река Конска. От север и от изток орографската граница на котловината се очертава от южните склонове на Люлин и западните склонове на Витоша, разделени от Владайското дефиле (890 м н.в.). От запад се ограничава от съседната Брезнишка котловина посредством невисок праг – рида Усоица (780-810 м н.в.) и Голо бърдо, разсечен от Струмския пролом под местността Кракра.

Благоприятният климат и обширните полупланински пасища са създали условия за населяването й още в древни времена.

Резултатите от археологическите находки през последните години показват, че селищната територия на Перник е била обитавана още в праисторическо време от траките.

Перник е наследник на средновековния град Кракра. През IV в. пр.н.е. траките построяват тук крепост. Богати археологически находки свидетелстват за тракийско селище от късния неолит. От това време е най-богатата в централнобалканската зона керамична колекция, която се пази в Историческия музей.

Тук се съхранява и чудесна експозиция от релефи и скулптури, посветени на здравоносните божества Асклепий и Хигия, почитани в района заради наличието на много минерални извори.

Община Перник обхваща Пернишката котловина по горното поречие на р. Струма, част от Национален парк “Витоша” и ботаническия резерват “Острица”.

В прилежащите й планини са изградени туристически хижи и заслони, курортен център с минерална вода в с. Рударци и язовири в селата Ярджиловци, Мещица, Студена и Боснек.

Общината има многобройни естествени природни дадености. Край витошкото с. Боснек се намират карстовият извор “Живата вода” и най-дългата пещера в България “Духлата”. Близостта на Витоша и намиращият се в региона балнеоложки комплекс “Рударци” са добра предпоставка за бъдещо развитие на туризъм и ски-спорт.

“Врелото” е водна монокална и етажна пещера в Боснешкия карстов регион. На 5 км северно от с. Боснек сред вековни дървета се намира пещерата “Живата вода”.

Хижа “Селимица” се намира на югозападните склонове на Витоша в местността Ленищата под едноименния връх Селимица. Разположена е сред иглолистна и широколистна гора на 1305 м. надморска височина.

На Голо Бърдо под връх Ранчово градище е разположена х. “Славей”. В близост до нея се намира ботаническия резерват Острица, който е обявен за такъв през 1934 г. и е с обща площ 600 дка и в който има уникални растителни видове.

Великолепни условия за ловен туризъм и отдих предоставя ловно стопанство “Витошко”, където функционира и държавната дивечовъдна станция “Витошко-Студена” с развъдник за планинска пъстърва.

На територията на общината функционират 2 хотела, тризвездения “Струма”, находящ се в центъра на града на площад “Кракра” и “Зора” в кв. “Изток”.

Природни ресурси

Релефът на котловината е разнообразен. Южните склонове са полегати и голи, докато северните са по-стръмни и обрасли с растителност.Самият град Перник е с линеарно развита структура и е разположен предимно в низинната част по протежение на река Струма.

Климат. В климатично отношение Перник попада в умереноконтиненталната климатична област, като само Витошкият склон е в планинската климатична област. Климатичните условия се определят от сравнително голямата средна надморска

В геоморфоложко отношение Пернишката котловина попада в Краищенско-Ихтиманската подобласт. Скалните формирования на геоложката основа са главните доставчици на материали, от изветряването на които са получени продуктите, образуващи днешната почвена покривка на района. Тя се отличава с голямо разнообразие на почвените видове и техните основни характеристики. Преобладават канелените почви и излужените смолници. Равнинната част на Пернишката котловина е покрита с плодороден чернозем, по поречието на река Струма има алувиални наслойки. В периферията на котловината са образувани обширни пролувиални шлейфове. Мощността на хумусния хоризонт варира от 10 до 40 см. С изключение на смолниците останалите почви притежават благоприятни физически свойства – рохкав строеж, висока порьозност, добра аерация

Почвените условия в община Перник са благоприятни за отглеждане на зърнени, фуражни и технически култури, зеленчуци и трайни насаждения. Теренните условия бл благоприятстват водната ерозия.

По времето на терциера Пернишката котловина е била дъно на езерен басейн, в който са се наслоили мощни пластове. От този геоложки период датират и запасите от кафяви въглища в района, които предопределят насоката на икономическото развитие на общината.

Кафявите въглища от Пернишкия въглищен басейн се експлоатират от „Мини Перник“ АД. Средногодишното производство е 1950 хил. т.

От нерудните изкопаеми в Пернишката община е застъпен добивът на инертни материали, варовик, гранит. Варовиците (с големи запаси) са пригодни за добив на цимент и вар (Перник, Батановци). Кариерите за добив на варовик са затворени, но при възстановяване на циментопроизводството те отново ще функционират. Доломитите при кв. „Каркас“ и с. Боснек са подходящи с флюси в металургията. Тук има подходящи находища за добив на монцонит и сиенит като облицовъчен камък.

Формирането и състоянието на повърхностните води в района на гр. Перник се определя от водосборната зона на река Струма, чиито извори се намират в западната част на Витоша. Тя е основен източник за питейно и промишлено водоснабдяване на града, за напояване на земеделските площи около него, като същевременно е и водоприемник на всички отпадни води от промишлените производства – на фирмите „Прамет“ и „Стомана“ АД, ТЕЦ „Перник“, „Камет“ ЕАД, „Родопа“ и др., които силно влошават качеството на водата. За това способства и градският колектор, който се зауства директно в реката.

За целите на водопотреблението оттокът на река Струма е регулиран чрез двата язовира – Студена и Пчелина. Язовир Студена е с общ завирен обем 25.2 млн. куб. м и служи за осигуряване на общото водопотребление на гр. Перник и за напояването в района. Язовир Пчелина е със завирен обем 54.8 млн. куб. м и служи като вторичен утайник на река Струма и източник за промишлено водоснабдяване с условно чисти води.

Подземните води в района на Перник имат преобладаващо дъждовно-снежно подхранване, така че режимът им е пряко свързан със сезонните количества на повърхностните води. Върху формирането и състоянието им оказват влияние също геоложките, литоложките и хидрогеоложките условия на района. Плитки подземни води са установени по цялата територия на гр. Перник – с ниво1-5 м в алувиалните отложения, и по-малко – с ниво 10-12 м. В района има два основни минерални водоизточника – в кв. „Бяла вода“ (с дебит 3.3 л/сек, температура 27°С и експлоатационни запаси нанаходището 104 хил. куб. м) и в с. Рударци (с дебит 10.3 л/сек, темпеатура 28°С и експлоатационни запаси 33 хил. куб. м). Минералната вода при с. Рударци се използва за балнеопрофилактични цели и се продава като трапезна вода в страната и в чужбина. находището 104 хил. куб. м) и в с. Рударци (с дебит 10.3 л/сек, температура 28°С и експлоатационни запаси 33 хил. куб. м). Минералната вода при с. Рударци се използва за балнеопрофилактични цели и се продава като трапезна вода в страната и в чужбина.

Природният ландшафт до голяма степен е променен от дейността на човека. Основните дървесни видове са дъб (благун, цер), акация, келяв габър и др. От храстите най-разпространени са глог, шипка, трънка, дрян, къпина и др. Общата територия на горския фонд в общината е 174 866 дка, 142 114 дка са горите със специално предназначение. Преобладават горите с издънков произход, разстроена структура и ниска продуктивност (ІІІ-V бонитет). Те се използват основно за добив на дърва за огрев.

Народен парк „Витоша“ обхваща територия с обща площ 26 577 ха, от които 9988 ха на територията на Пернишка община. В Пернишкия дял на Витоша се срещат 32 редки, застрашени от изчезване растения, включени в Червената книга на Република България.

Южно от гр. Перник, на 5 км отстояние от него, се намира резерватът Острица, разположен в централната част на планината Голо бърдо. Площта му е 134.6 ха и обхваща връх Острица (1146 м н.в.) и склоновете му – доловете Белите кладенци, Широки дол и Рибна вода. В резервата преобладават издънкови насаждения от габър, келяв габър, мъждрян. Флората се състои от 358 вида и 4 подвида, отнасящи се към 212 реда и 56 семейства. Въпреки малката си територия това представлява 1/10 част от флористичното богатство на България. Защитени от закона са 7 вида растения: ниско бясно дърво, урумово лале, горска съсънка, източна ведрица, урумов лопен, длановиден ветрогон и сръбско звънче. Въпреки неголемите отстояния на резервата от заобикалящите го градове – Перник, Батановци и Радомир, нарушенията на режима на защитената територия, стопанисвана от Горско стопанство – Радомир, са незначителни. Основна причина за това са „проветривостта“ на резервата, по-високата му надморска височина (1100 м) спрямо селищата с развита промишленост (700-800 м).

В района на Перник се намира най-дългата пещера в България – Духлата. Проучени са 15 км от нея. Открити са повече от 50 зали с площ над 50 кв. км всяка.

Кмет

Станислав Иванов Владимиров

Роден на 30.12.1978 г. в гр. Перник. Завършил средното си образование в ГПЧЕ „Симеон Радев“ с профил Английски език. Висшето си образование завършва в УНСС със специалности „Стопанско управление“ – бакалавър и „Маркетинг“ – магистър. Работил е в сферата на финансовото и банково дело. Бил е заместник-кмет на община Перник по здравеопазване, социални дейности и сигурност. На парламентарните избори произведени на 12.05.2013 г. е избран са народен представител от 14-и МИР – Перник в 42-то Народно събрание. Член на Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта, Комисия по правата на човека и жалбите на гражданите, Комисия по инвестиционно проектиране. През март 2017 г. като водач на листата на БСП в област Перник е избран за народен представител в 44-то НС. В 44-я парламент е член на Комисия по икономическа политика и туризъм и Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, председател на група за приятелство България-Сърбия. На изборите за местна власт на 03.11.2019 г. е избран за кмет на община Перник.

Кметства

Кметство кв.Изток

Десислава Стоянова- кмет 076/670701
АПОН – 076/670698
ТСУ/ Строителство 076/670673
Каса Венета Такиева 076/670719
Кметство кв.Църква

Радослав Динев – кмет
Марияна Иванова – специалист
кв.Калкас – кмет Надка Росенчова
кв.Бела вода – кмет Маргарита Давидкова
гр.Батановци- кмет Радослав Петров
с.Кралев дол – кмет Пламен Георгиев
с.Драгичево – кмет Виктор Викторов
с.Кладница – кмет Васил Мирчев
с.Голямо Бучино – кмет Александър Александров
с. Дивотино – кмет Симеон Методиев
с.Люлин – кмет Лъчезар Борисов
с.Мещица – кмет Деян Станимиров
с.Рударци – кмет Богдан Богданов
с.Студена ­- кмет Радослава Ангелова
с.Ярджиловци – кмет Росица Лазарова
с.Богданов дол – кмет Анета Арсова

Сектор “Здравеопазване” планира, координира и контролира дейността на медицинските специалисти от здравните кабинети в детските заведения и училищата. Работи в партньорство с държавните и неправителствени организации по проблемите на превенция и промоция на здравето на населението, като приоритет са децата и подрастващите. Здравната политика е насочена към подобряване и укрепване физическото и психическото здраве, изграждане и утвърждаване на здравни навици, формиране на ценности за здравословен начин на живот
На територията та община Перник осъществяват дейност две детски ясли “Здравец” и “Мечо Пух” с капацитет брой деца 130.
Виж тук / от наличната презентация/
– Здравни кабинети в детските заведения и училища
В Целодневните детски градини и Обединени детски заведения, както в общинските и държавни училища здравеопазването е организирано в 47 здравни кабинети, разпределени както следва:
– Училищно здравеопазване – общински и държавни училища – 19 кабинета
– Детско здравеопазване – ОДЗ и ЦДГ – 27 кабинета
– Помощно училище – 1 кабинет.
– Общият брой на медицинските специалисти, работещи в детско и ученическо здравеопазване е 75души.
В здравните кабинети се осъществяват дейности по промоция на здравето на децата и учениците, осъществява се и медицинско обслужване при спешни състояния до пристигане на екипите на спешна медицинска помощ. Провежда се профилактична дейност за предотвратяване или ограничаване на рисковите фактори в детските заведения и училища.
Здравното образование , физическото развитие и физическата дееспособност на децата и подрастващите са приоритет в работата на медицинския специалист. Възпитанието и утвърждаване на здравословен начин на живот и здравословно хранене са в основата на всяка дейност на специалистите от здравните кабинети.
Здравните кабинети в училищно и детско здравеопазване са създадени на основание чл. 26 от Закона за здравето и функционират на базата на Наредба № 3 от 27.04.2000 г.

Сектор „Социални дейности“
Направления на работа:
Разработване на конкретни мерки за реализация на на държавната и общинската социална политика на територията на община Перник
Реализиране на дейности за осигуряване на достъпни и качествени социални услуги в Община Перник :
Дневен център за деца с увреждания „Добро сърце“
Дневен център за деца с увреждания /0-7 г./
Център за социална рехабилитация и интеграция
Център за обществена подкрепа
Център за настаняване от семеен тип за деца /младежи с увреждания
Център за настаняване от семеен тип за деца /младежи без увреждания
Център за настаняване от семеен тип за деца /младежи с увреждания, с потребност от постоянна медицинска грижа
Кризисен център за деца
Кризисен център за жени и деца, претърпели насилие или жертва на трафик
Дневен център за възрастни с увреждания

Център за социална рехабилитация и интеграция за незрящи
Защитено жилище за лица с умствена изостаналост
Контрол по спазването на критериите и стандартите на предоставяните социални услуги
Организиране и координиране на дейностите по реализация и грижата за хора от рисковите целеви групи
Извършване анализ на потребностите от социални услуги на територията на община Перник и изготвяне на конкретни предложения в тази връзка
Оказване на съдействие на граждани в следните направления:
Ø Отпускане на еднократни помощи от специален фонд за социални помощи към Община Перник.
Необходими документи за кандидатстване:
1. Молба – декларация по образец.
2. Служебни бележки за шестмесечните доходи на членовете на семейството издадени от местоработата им, а за пенсионери – издадени служебни бележки от НОИ.
3. Служебна бележка от Дирекция „БТ” за безработни и членове на семейства.
4. Служебна бележка или удостоверение от РЗОК за платено пълно или частично от тях лечение, терапия и медицински изделия.
5. Медицински документи – решения от ТЕЛК, направления, епикризи от болничен престой и лечение, решения от ЛКК, документ за назначена медикаментозна терапия и др.
6. Разходни финансови документи, удостоверяващи заплатени медицински услуги, медикаменти и медицински изделия /фактури придружени с касов бон, банкови преводи и др./
7. Служебна бележка от ДСП за отпуснати помощи.
Отпускане на персонални пенсии
Необходими документи:
1. Заявление по образец
2. Разпореждане от териториалното поделение на НОИ, с което се отказва отпускането на пенсия
3.Служебни бележки за дванадесет месечните доходи на работещите членове на семейството
4. Служебни бележки от Дирекция „БТ“ за безработните членове на семейството
5. Акт за смърт
6. Удостоверение за наследници-оригинал
7. Декларация за семейно и имотно състояние и за годишния доходна член от семейството , включително то друга държава за 12 месеца преди датата на подаване наа заявлението и документите, удостоверяващи този доход /по образец- да се приложи/
8. Декларация от лицето, че получава/ не получава пенсия, изплащана от друга държава
9. Удостоверения за декларирани данни от ТДД- Перник на членовете на семейството
10. Удостверение от учебно заведение

Вижте по-голяма карта