Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Община Мирково
КМЕТСТВО КАМЕНИЦА
 |
 с. Каменица, Софийска област. 071822286  |
Каменица е село в Западна България. То се намира в Община Мирково, Софийска област.
Село Каменица се намира в планински район и отстои на 54 километра в източна посока от град София. Разстоянието до най-близкото село Петрич е около 7,5 км, а до най-близката жп. гара (Мирково) – 21 километра. Надморската височина варира между 670 и 720 м над морското равнище в най-ниската, централна част, до около 860-890 м по най-високите места.
На югозапад граничи с ловния резерват „Арамлиец“. Водните ресурси в землището му се осигуряват от притока на река Тополница – река Каменишка, както и от многобройните потоци, голяма част от които пресъхват през горещия летен сезон. Основният поминък на населението е скотовъдство и земеделие.
С успех в село Каменица и махалите около него се отглеждат ръж, пшеница, картофи, царевица, грах, фасул, повечето сортове ябълки, круши, сливи, орехи.
Сравнително високата му надморска височина предопределя късното падане на слани (случва се и до края на май), което оказва неблагоприятно въздействие върху по-южните и топлолюбиви култури, като вишна, кайсия, праскова, касис, малини, бадеми, някои сортове череши.
В зеленчукопроизводството, при наличие на парници или засаждане на по-къснозреещи видове, дават добри добиви доматите, пипера, краставиците. Природните дадености на региона са подходящи за пчеларство, гъбарство и билкосъбиране.
Лозарството не е добре развито, но за домашни нужди почти всяка къща разполага с вдигнати лозници. В селото има действаща ловна дружинка и работещо читалище, малко улици са асфалтирани, а къщите – водоснабдени и електрифицирани. Буковите гори наоколо осигуряват приятна планинска прохлада през летните месеци.
Поради местонахождението му, а и заради непосредствената близост до ловния резерват Арамлиец, в селото има подходящи условия за ловен туризъм. За любителите рибари, в радиус от около 12-15 километра има два микроязовира и няколко бента по течението на река Тополница. Най-близката обществена минерална баня е в село Поибрене, отдалечено на 20 километра.
КМЕТСТВО СМОЛСКО
|
с. Смолско, Софийска област. 071822286 |
Смолско се намира в Ихтиманска Средна гора, на около 55 км от центъра на София. Разположено е на склона на връх Войняг, висок около 950 м. По това прилича малко на Велико Търново, тъй като на места наклонът е голям и къщите са почти една върху друга. Селото е заобиколено от средно високи планини и се намира над десния бряг на Смолешка река.
Самото село е на около 650 м. надморска височина, обърнато в посока изток-североизток с прекрасна гледка към Същинска Средна гора и билото на Стара планина. Гледката напомня в голяма степен на Родопите.
Смолско е сравнително голямо, живописно село, в което старата възрожденска архитектура си дава среща със съвременни къщи, строени предимно от софиянци за вили. Особено в горната махала има улички и сокаци, които приличат поразително на Копривщица.
Историята на селото е богата и се губи във времената на турското робство. От селото са и майсторите, които са изработвали черешовите топчета използвани от борците за свобода по време на Априлското въстание. Част от бойците в Хвърковатата чета на Бенковски също са от Смолско. Селото е изгаряно на няколко пъти от турски наказателни отряди. И днес се произвеждат черешови топчета.
КМЕТСТВО БУНОВО
|
с. Буново, Община Мирково 071822286 |
Буново е село в Западна България. То се намира в Община Мирково, Софийска област.
Село Буново се намира в планински район на 55 км източно от София. Разположено в Златишко-Пирдопската котловина обградена от Стара планина (южно от връх Баба), Средна гора и рида Гълъбец, по поречието на река Буновчица.
През селото преминава жп линията София-Бургас, а първокласния път е на 3 км на юг. По черен път може да се стигне до хижа „Чавдар“, връх „Баба“ и от там до Етрополе. Любителите на планинския туризъм го използват като изходна точка за планински преходи и туристически екскурзии до хижите в Стара планина.
Селото е съществувало още преди османското нашествие. Част от населението му се е занимавало с рударство.
Преди Освобождението в Буново е съществувал активен Революционен комитет, основан от Васил Левски. Представителят на комитета Алипий Петков (Митю Пранов) е един от участниците във Великото народно събрание в Оборище през 1876 г..
През Руско-турската освободителна война, в края на декември 1877 г., при опит да преминат Балкана от Етрополе за Буново 860 руски и български войни от частта на генерал-майор Виктор Дандевил, загиват от студ под връх Баба.
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Буново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В енциклопедията на братя Данчови е отбелязано: През 1926 г. селото е имало 1,248 жители (том I, стр. 169).
През Втората световна война в планините около селото действа Партизанска бригада „Чавдар“. При една от акциите си бригадата за кратко завзема властта в Буново и изгаря общинския архив.
От 70-те години на XX век северно от дотогава застроената част на Буново (над железопътната линия) се обособява нова част на селото – т. нар. „вилна зона“.
На 9 март 1985 г. български граждани с турско самосъзнание взривяват вагон за майки с деца близо до гарата в Буново. Загиват 3 деца и 4 жени. Атентаторите са осъдени на смърт. Паметна плоча на гара (днес спирка) Буново, а от 11.09.2007 и седем метров паметник напомнят за това трагично събитие, останало в най-новата история на България като Атентат на гара Буново.
Православната черква в с. Буново е построена през 1843 г. на мястото на по-стара черковна сграда. В миналото до черквата е имало килийно училище.
От началото на XX век. до 2009 г. в селото е съществувало Основно училище „Васил Левски“, изградено със средствата и доброволния труд на жителите на селото. Училището е било наследник на старото килийното училище, съществувало от началото на XIX век в близост до църквата. Към училището съществуваше интернат за социално слаби деца. В бившият училищен двор растат две гигантски секвои. Поради липса на деца преди началото на учебната 2009/2010 г. училището бе закрито.
Културни и природни забележителности[редактиране.
На няколко часа път пеша северно от с. Буново, под връх Баба в Стара планина, се намира хижа „Чавдар“ (1450 м. н. в.).
В планините, заобикалящи селото, има няколко параклиса, най-известният от които е посветен на Св. Богородица.
Южно от вр. Баба в землището на с. Буново се намира паметник в чест на загиналите през 1877 г. на това място 860 руски и български войници.
През 2007 г. на ок. 3 км. южно от Буново, в непосредствена близост до прохода „Гълъбец“ бе открит мемориален комплекс „Васил Левски“ в памет на дейността на Апостола в селото и региона.
В южния край на селото, от където според преданието са влезли в селото първите руски войници през Руско-турската освободителна война, може да се види паметник, посветен на това събитие, изграден в началото на XX век.
В средната част на селото се намира паметник, посветен на загиналите през войните от 1912 до 1918 г. буновчани.
В училищния двор растат две гигантски секвои, засадени там преди повече от половин век.
Селото има река и железопътен мост, висок ок. 30 м. (най-високият железопътен мост на Балканите), известен и с това, че от него се осъществяват бънджи скокове.
КМЕТСТВО БЕНКОВСКИ
|
с. Бенковски, Община Мирково 0318822211, 0889320557 |
Селото се намира в подножието на Средна гора, на територията на Златишко-пирдопската долина, между Стара планина на север и Средна гора на юг и седловините Козница и Гълъбец на изток и запад. Разположено е на около три километра от подбалканския път, първата отбивка в дясно след разклона за с. Мирково – общински център, в посока Петрич и Смолско. Самото село е в закътана котловина, под връх Локмата (832 м.).
Лято в с. Бенковски
Климатът е мек и здравословен. Мъглите са рядко явление, а снежната покривка е минимална. Дори през най-студения месец – януари, средната месечна температура в района е положителна.
В близост се срещат различни видове дивеч: зайци, сърни, лисици и други. По пътя за Смолско има рибарник. В околностите се поддържат насаждения от маслодайна роза и други етерични култури – спецефичният климат благоприятства растежа на много билки. Отглеждат се картофи, лозя.
В околните гористи местности и по поляните има много ядивни гъби – от челадинки през май, до сърнели чак до първите слани.
Отскоро частни стопани се грижат за стадо от 50 овце.
По турско време селото се е наричало Келаво Камарци. Името Бенковски е дадено след Освобождението, през 1897 година, но местните жители наричат селото си Бенково. Повечето от сегашните жители на селото са преселници от Македония.
Селището се намира в земи, за които се смята, че са обитавани повече от 6000 години. Наблизо е минавал древният път, свързващ Улпия Сердика и Улпия Траяна, като по него е имало 3 римски крепости – част от системата на прохода Траянови врата. В землището на селото са ставали боеве през Руско-турската освободителна война, при които са загинали русите генерал Философов и генерал Каталей, както и много офицери и войници. Гробът на генералите се намира на 300 метра от селото.
В много от къщите на селото от години не е стъпвал човешки крак. Тенденция е обаче закупуването на къщи от жители на София и тяхното обновяване. Много от възрастните жители, които години са живели и работили в големите градове се завръщат и съживяват селото. Последните два факта могат да доведат до развитието на транспорта, пътната инфраструктура и водоснабдяването в района.
Повечето жители са православни християни. Храмовият празник е на 8 септември. В ромската махала има застъпници на Църква на адвентистите от седмия ден.
Обществени институции[редактиране | edit source]
Кметство, читалня.
Кметството на селото
Има частно кафе и магазин на Мирковската кооперация, които се зареждат редовно с хранителни и основни промишлени продукти. Когато не работи магазинът, работи кафето – почти винаги има къде да се пазарува или да се обсъди местната политика.
Имало е основно училище, чиято сграда вече не съществува.
Селото има чудесно работещо улично осветление, както и канализация. Минават маршрутките от Петрич и Смолско в направление Пирдоп. Има автобуси до София, но общественият транспорт е проблем – хората от селото играят на „ша доди, няма да доди“ за редовността на автобусите. Не би бил голям разход или проблем поддържането на маршрутка между селата и Мирково с оглед ползуване на редовния и евтин железопътен транспорт. Всеки ден има 5 влака в посока от и към София.
В центъра на общината – с.Мирково – има основно училище и детска градина, както и много добре снабдявани и обслужвани магазинчета – хранителни стоки, текстил и козметика, железария и строителни материали. В с.Мирково може да ползувате и услугите на банкомат/ако работи/, аптека и здравна служба, ресторант, кафенета, хотел.
Подбалканският път се ремонтира основно и сега пътуването от и до столицата става бързо и приятно.
Проблем е и водоснабдяването през август – важи постулатът „Във вода газим, жадни ходим!“. Да се надяваме на бързи и адекватни мерки от страна на новоназначения кмет.
Иван Рилски, пресъздаден от Йордан Шентов
Малко момченце пред стара автентична порта
На мястото на стария рекиджийник вече има нова ловна хижа за дружинката на селото
ОБЩИНА МИРКОВО
 |
Мирково, ул. Ал.Стамболийски 35 071822286, 071822550 obshtina@mirkovo.bg http://www.mirkovo.bg |
Община Мирково се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област. Общината има 7 населени места като село Каменица е с още 6 махали – Брестака, Хвърчил, Илинден, Преспа, Пълзище и Света Богородица с общо население 2 540 жители.
Северната й граница попада върху южните склонове на Стара планина, а южната – върху северните склонове на Средна гора.
Близостта до гр .София и гр. Пловдив, както и удобната връзка със северната и южната част на страната чрез ЖП линията София – Бургас и главен път Е – 871 София -Карлово- Бургас, поставя общината в благоприятно комуникационно положение.
Природните ресурси на Община Мирково са благоприятни за развитие на планински маршрути, походи, ловен и селски туризъм. Климата е умерено континентален. Средно годишната температура е 10 градуса, а средното количество валежи е 600мм/ кв.м.
Почвената покривка е представена със следните видове:
Кафява-светла, -състава й е глинисто песечлива, средно каменлива, върху глинести шисти. Намира се в средно планински подпояс над 1500 м надморска височина.
Канелено–излужена, която е глинесто песъчлива върху варовик, нископланински подпояс около 700 м надморска височина.
Алувиално-делувиални- глинесто песъчлива върху кристаливни шисти, разположение 600м. надморска височина.
През територията на община Мирково преминават няколко сравнително малки реки, притоци на река Тополница. От тях с най-голям водосбор е река Смолска, следвана от река Буновска.
Водните площи на територията на общината са общо 607 дка, в които влизат водни течения 467 дка, микроязовири – 117 дка и рибарници – 23 дка.
В Община Мирково има изградени четири микроязовира – язовир „Радин извор“ и „Каменна могила“ в село Мирково, язовир“Смолско“ в село Смолско и язовир „Исин пунар“ в село Бенковски, които се използват главно за напояване на земеделските площи.
На територията на с. Мирково са разкрити находища на глина, които се използват за производство на тухли от фирма „Пролайф технолоджи“ ЕООД и кариера за добив на инертни материали в село Смолско.