Община Кнежа
ОБЩИНА КНЕЖА
Кнежа, ул. М. Боев 69 091327136, 091327007 obstina_kneja@abv.bg http://www.kneja.acstre.com |
Община Кнежа е разположена в Северозападна България на 30 км. южно от р. Дунав , в равнината между р. Искър – на изток , р. Скът на запад и Предбалкана – на юг.
Селското стопанство е основен поминък на хората в района, което го поставя на челни позиции при задоволяване на техните потребности.
Най-голям е делът на селскостопанския фонд, като обработваемата земя е около 85%-90% . В землището на общината няма необработвана земя /пустееща/.
В района на Община Кнежа почвено-климатичните условия са много подходящи за развитие на зърнени култури, зеленчукопроизводство, отглеждане на билки и трайни насаждения. Основна пречка е напояването на културите. В средносрочна перспектива селското стопанство ще е отрасъл с висока скрита безработица и предимно сезонна заетост. Общината може да подпомогне местния пазар на труда като предоставя с преференции общинска земя, общински сграден фонд на фирми, които откриват нови работни места.
Даже и според най-оптимистичните прогнози за експанзия на малките и средни предприятия те не биха могли да абсорбират свободната работна ръка.
В община с традиции в земеделието, агробизнесът става все по-съществена възможност за достъп до поминък и средства за прилично съществуване.
Наличието в района на черноземни почви позволява отглеждането на култури, като пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица.
Зеленчукопроизводството е трудоемка дейност, но в сравнение с минали години се увеличава броя на земеделските производители отглеждащи различни видове зеленчукови култури.
В Община Кнежа има Професионална гимназия по земеделие ”Стефан Цанов” – за обучаване на селскостопански специалисти със средно образование по специалностите: аграр-икономист, растениевъд, специалист растителна защита и агрохимия, земеделски техник.
Рискови фактори за напояването в общината са незавършената поземлена реформа, лошото състояние на вътрешно каналната мрежа, неукрепналите все още без строго дефинирани интереси земеделски производители, както и в известна степен липсата на пазар. Други причини са високата цена на водата, хидромелиоративната такса, чиито дял в разходите за напояване заплащани от земеделските производители е висок.
Богатата фуражна база, традицията в поддържане на племенни стада и научно-производствените вериги са били предпоставка за завидно добре развито животновъдство до началото на прехода. След срива през 90-те, пазарната инициатива започва да наваксва чрез създаването на нови и обновяването на малки стопанства в заварените говедовъдни, свиневъдни и птицевъдни ферми. Дребното животновъдство (в малки частни стопанства) продължава да покрива преобладаващия дял на статистическите количества.
Като основни направления на развитие могат да се посочат отглеждането на едър и дребен рогат добитък в личните стопанства, които осигуряват храна под форма на мляко, мазнина, и месо за населението, а наред с него и дребните пернати животни. Тежката икономическа обстановка в страната допълнително подсилена от международната протекционистична политика на съседните ни страни доведе до поголовно унищожаване на добри животински видове и елитни стада.