Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Община Горна Оряховица

ОБЩИНА ГОРНА ОРЯХОВИЦА

CaptureОбщина Горна Оряховица е разположена върху 318 кв.км и включва 14 селища (2 града и 12 села). Център на Общината е град Горна Оряховица, който е разположен в Североизточна България, в подножието на Арбанашката планина, по поречието на река Янтра и се намира на 25о42’ източно от Гринуич.

ОБЩИНА ГОРНА ОРЯХОВИЦА

 Горна Оряховица, пл. Георги Измирлиев 5
061860501, 061860203
obshtina@g-oryahovica.org
 http://www.g-oryahovica.org

 

 

 

 

 

 

 

Община Горна Оряховица е разположена върху 318 кв.км и включва 14 селища (2 града и 12 села). Център на Общината е град Горна Оряховица, който е разположен в Североизточна България, в подножието на Арбанашката планина, по поречието на река Янтра и се намира на 25о42’ източно от Гринуич.

Общината е с важно геостратегическо положение, тъй като на нейната територия се пресичат важни международни и местни транспортни артерии. Оста на международния транспортен коридор N: 9 минава през нейната територия (свързва Мала Азия с Източна и Северна Европа през Балканския полуостров). Оста на Хиперборейския път също минава през територията на общината (Албания-Македония-Г. Оряховица-Русе).

Климатът е умерено континентален, със средни годишни температури 12.5°С измерени на международното летище в гр. Горна Оряховица. Обработваемата земя в общината е в размер на 182 871 дка и се стопанисва от 11 земеделски кооперации и частни стопанства.

ScreenHunter_6731 May. 12 11.09

Водните ресурси включват повърхностни и подпочвени води. Те имат изключително голямо битово и стопанско значение.

Фактът, че градът и Общината на която е център, са разположени по поречието на реките Янтра и Росица, обяснява дълбочината на подпочвените води за собствени водоизточници за промишлени нужди, която е от 6 до 12 метра. На територията на Общината са разположени 16 язовира, които са с местно значение.

Географската характеристика на Горна Оряховица се допълва и от разнообразието на растителността и животинския свят.
Растителност, която в отделни случаи има уникален характер. Такъв рядък растителен вид, превърнал се в символ на вечността на града, е божурът.

В района на Божур поляна гнездят защитените от закона скални орли – картали, а от няколко години сезонно жилище до тях са си изградили и няколко двойки черни щъркели. През зимата често по течението на р.Янтра се виждат лебеди. Богата и разнообразна е фауната на Горнооряховска община.

Горските масиви и прилежащите райони се обитават от едър дивеч: елени, сърни, дива свиня; дребен дивеч: зайци; пернат дивеч: фазан, яребици; вреден дивеч: вълци и чакали.

Горна Оряховица е важен енергиен център.Тук е разположен клонът на НЕК-ЕАД, обслужващ 5 области: В. Търново, Габрово, Разград, Силистра и Русе. Клонът обслужва разпределителната система и пласмента на електроенергия на територията на тези области. Община Горна Оряховица е акционер във ВиК Йовковци ООД и притежава най-голям дял от общинската част на фирмата 20%.

На територията на общината развиват своята дейност търговски фирми, които осъществяват търговия на едро и дребно със : строителни материали, отоплителни материали, метални изделия, тютюневи изделия, хранителни продукти и др. стоки. Налице е съвременна и добре развита складова база с изградена жп мрежа.

Производство на захар, захарни изделия, спирт, пилета, птиче месо и субпродукти, безалкохолни напитки, сладкарски изделия и хлебопроизводство. Производство на складова, подемна и битова техника, проектиране, разработване и монтиране на складови стопанства, чугунени отливки, детайли за металорежещи машини.

Историческа справка

 

Център Горна Оряховица 1969 г.През III – IV век е съградена крепостта, която през Средновековието носи името „Ряховец“. Названието си тя получава от растителния вид орех, който е широко разпространен в района. Крепостта „Ряховец“ е построена за защита на пътя, който тръгва от римския град Никополис ад Иструм – (разположен на 14 км северно от днешна Горна Оряховица) към Августа Траяна (дн. Стара Загора). След идването на славяните и прабългарите и образуването на българската държава в района на крепостта възниква селище.
През XII – XIV в. се обособява като важен отбранителен бастион за охрана на намиращата се само на 6 км „столица на българското царство – Търновград.
Крепостта „Ряховец“ се превръща в един от големите средновековни градове – крепости, съществуващи тогажа в българската държава. Превзета и унищожена по времето на II кръстоносен поход на Владислав III Ягело през 1444.
След опожаряването на крепостта останалото население се премества в територията, където израства и съвременният град. Тук успешно започнали да се развиват всички браншове от занаятите й търговията.
Горна ОряховицаПазарите на града стават прочути в цяла Северна България, а по-късно тук започват да идват и търговци от цяла Европа и от Азия.
Обявеното за град през 1870 г. селище Горна Оряховица става и една от четирите столици на въстанието по време на пет-вековното турско робство, избухнало през април 1876 г.

ОТКРИВАНЕ НА ЖП ГАРА ГОРНА ОРЯХОВИЦА
Откриване на ЖП Гара Горна ОряховицаСлед Освобождението градът бързо се разраства. На 8 ноември 1899 г. точно в 10 часа преди обяд княз Фердинанд I тържествено прерязва лентата на жп гара Г. Оряховица-Калтинец. По този начин се открива най-дългото железопътно трасе в България – 541-километровата линия София-Варна. Този съвременен транспортен възел отваря града към нови търговски фирми, капитали и идеи, както и предопределя до голяма степен неговото развитие през двадесетото столетие.
ОТКРИВАНЕ НА НАЙ-ГОЛЯМАТА ЗАХАРНА ФАБРИКА НА БАЛКАНИТЕ
Захарни заводи 1912 г.През 1912 г. Чешко-българското акционерно дружество  за захарна индустрия осъществява най-големия си проект – създаване на мащабна компания за производство на захар и захарни продукти. Най-голямата за времето си фабрика на Балканския полуостров е изградена в Горна Оряховица през 1913 г. И въпреки пораженията от разрушителното земетресение, сполетяло града ни още същата година, дава работа на над 1500 горнооряховчани, които произвеждат първите тонове захар. Освен че полагат основите на бъдещ стопански просперитет на региона, чехите привнасят голяма част от европейските постижения и култура сред местните граждани.

СЪЗДАВАНЕ НА АЕРОПРИСТАНИЩЕ ГОРНА ОРЯХОВИЦА

Още по време на Първата световна война германското военно командване създава „аеродрум” за нуждите на своята авиация в землището на Горна Оряховица. През следващите години в района се осъществяват десетки демонстративни и товарни полети. На 29 март 1925 г. официално е открито и осветено Аеропристанище Горна Оряховица. Днес летището е едно от петте с международен статут в България и един от факторите, обуславящи значението на града като важен център в транспортния отрасъл на страната.

ОТКРИВАНЕ НА ПЪРВИЯ МЕЖДУНАРОДЕН МОСТРЕН ПАНАИР В БЪЛГАРИЯ

ПЪРВИЯ МЕЖДУНАРОДЕН МОСТРЕН ПАНАИРНа 29 март 1925 г. в Горна Оряховица е открит Първият международен мострен панаир в България. През годините, в които се провежда панаира, участват фирми от цяла Европа и САЩ, най-известните сред които Круп, Сименс, Филипс, Форд, Фиат и др. Уреждат постоянни представителни павилиони, където излагат новостите на своето производство. Инициативата допринася за увеличаване обема и разновидността

МЕЖДУНАРОДЕН МОСТРЕН ПАНАИР В БЪЛГАРИЯ

на производството в града и вноса на нови модерни машини и технически съоръжения. Настъпилата световна икономическа криза през 1929 г. предизвиква спиране на финансовата помощ от държавата. Последното издание на Международния панаир е през 1932 г.

ПОПУЛЯРНИ ЛИЧНОСТИ

Откриване на паметник Георги ИзмирлиевГеорги Измирлиев – Македончето
Роден в гр. Горна Джумая /дн. Благоевград/. През 1876 г. идва в Горна Оряховица, където е изпратен като помощник-апостол и военен ръководител на Първи революционен окръг на Априлското въстание. На 28 април 1876 г. въпреки предателството на един от съзаклятниците, Георги Измирлиев вдига въстанието в Горна Оряховица и дава първия изстрел по обсаждащите ги турски войници. Заловен е още същия ден заедно с повечето от членовете на местния революционен комитет. Тъй като е един от предводителите на въстанието, е осъден на смърт и обесен на 28 май 1876 г. в центъра на града. След Освобождението горнооряховчани събират средства и издигат на същото място паметник на героя, където са написани последните му думи: „Колко сладко е да се умре за свободата на Отечеството!”.

Родът Грънчарови
Своята ярка следа във възрожденската история на Горна Оряховица оставят тримата братя Моско, Сидер и Вичо Грънчарови. Макар и познати сред тогавашното общество като крупни търговци и чорбаджии, братята остават в историята  като едни от най-ревностните деятели на местния комитет  за подготовка на Априлското въстание. Вичо Грънчаров, известен още като един от учредителите на първото горнооряховско читалище и местните просветени дружества, умира през 1877 г. в изгнание, след като раздава цялото си богатство за революционното дело.
Сидер съшо не дочаква Освобождението – загива като воевода на последната чета, навлязла в българските земи в края на Априлското въстание. Съпругата на Моско Елена Грънчарова участва в ушиването на знамената за въстаниците от Първи революционен окръг, а след залавянето на местните дейци, оглавява похода на горнооряховските жени до търновския паша, с което спасява града от опустошение.
Делото им е продължено от техния наследник ген. Григор Москов Грънчаров, участник в Сръбско българската и Балканските войни.

Иван Момчилов
Големият български книжовник идва в Горна Оряховица през 1859 г., за да положи основите на класно училище с преподаване на роден български език, и скоро успява да го превърне в притегателен център не само за местната младеж, но и за околните села и градове. Иван Момчилов е сред радетелите на българското движение за църковна независимост. С негова подкрепа се въвежда богослужение на черковно-славянски език в горнооряховските църкви. Към учениците се отнася с голямо уважение. Негово естествено обръщение към тях е “мили ми”. Той премахва боя като възпитателно средство. “Когато на възпитателя липсват знания и система, той ги търси в пръчката” – казва Момчилов. В изпълнение на своя дълг – отпечатване на учебници във Виена – скромният и неуморим Иван Николов Момчилов, основателят на Даскалоливницата в Елена, се простудява и след завръщането си в Горна Оряховица умира на 8 декември 1869 г.
Никола Петров
Горнооряховският борец Никола ПетровГорнооряховският борец е първият българин, носител на титлите европейски /1899г./ и световен шампион /1900 г./ по класическа борба и прославя България в целия свят.
Твърде млад той отива в Румъния, където работи като градинар и започва да се занимава с борба. Голямата мъка по Родината и най-близките карат славния и непобедим борец да се завърне в родната Горна Оряховица след триумфалното си шествие по тепихите. През 1909 г. е избран за почетен член на Горнооряховското гимнастическо дружество „Юнак”, на което подарява собствените си гимнастически уреди. През 1962 г. получава посмъртно званието „Заслужил майстор на спорта”. В негова чест през 1963 г. в България започва да се провежда ежегоден международен турнир по класическа борба, носещ името на Никола Петров, като на победителите от 1971 г. се връчва и „Златен пояс на Никола Петров”. Послучай 100 годишнината от рождението му – през 1973 г. в Горна Оряховица му бе издигнат паметник и беше построена Спортна зала, носеща неговото име. През 1998 г. той е обявен за Почетен гражданин на Горна Оряховица.

Атанас Буров
Известният български финансист и държавник е роден в Горна Оряховица. Участва в управлението на множество държавни акционерни дружества и банки. Заема министерски постове в седем различни правителства. Дългогодишен ръководител и активен деятелна Народната партия, а по-късно става един от основателите на Демократическия сговор. Като министър на външните работи и изповеданията в периода 1926-1931 г. Атанас Буров успява да пробие икономическата изолация на България след Първата световна война. Използва авторитета и личните си контакти в Европа, за да предоговори  репарационните дългове на страната и да получи изключително важни за стопанското й оцеляване заеми.


Вижте по-голяма карта