Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

оборище

СТОЛИЧНА ОБЩИНА РАЙОН ВРЪБНИЦА

 София, ж.к. Надежда 3, бул. Хан Кубрат, бл. 328, вх. Б
 028157610
info@vrabnitsa.bg
 http://www.vrabnitsa.bg

 

 

 

 

 

 

 

Историческите корени на днешните села и жители се губят в началото на новата ера, когато римският император Марк Улпий Троян ( 98 – 117 година), известен като велик строител, е прокарал тук отклонението за Пауталия (Кюстендил) от Главния военен римски път Виндобона. (Виена) – Сингидумун (Белград) – Наисус (Ниш) – Ремесиана (Бела Паланка) – Турес (Пирот) – през Драгоманския проход и Скретиска (Костинброд) – Сердика (София) – Филипополис (Пловдив) – Адрианополис (Одрин) до Бизантион-Константинопол (Цариград, Истанбул).

По стария римски път минават два от най-големите кръстоносни походи – първият през 1095 година и третият – от 1189-1191 година. Легендите за онези времена са дали името на местността Трояно край стария път до Волуяк.

На мястото на село Мрамор е съществувало селище още от тракийско време – открити са отломки от мраморни колони и жертвеници. Три тракийски жертвеника се пазят в църковния двор.

Селото е съществувало и през Средновековието към владение на военно лице с титлата примикюр, засвидетелствана във Витошката грамота на цар Иван Шишман от 1382 година. Средновековното българско селище се е намирало на на важен кръстопът за Ниш, Хемус и Средец.

На това място последователно са съществували селища с различни имена – Крамор, Примичур, Мрамор.

В с.Волуяк е роден и живял единственият опълченец и участник в Ботевата чета от този край – Димитър Пенев от Маринковия род, роден на 02.04.1854 година, човек с изключително интересна съдба. Учил е в Робърт-колеж в Цариград, осъден от турските власти на 101 г. затвор, избягал оттам и след големи перипетии стигнал механата Под руския орел, където се записва в Ботевата чета.

След разбиването й се прехвърля в Сърбия и е доброволец в сръбско-турската война. През март 1877 година Димитър Пенев се записва доброволец в опълчението в Плоещ и участва в сраженията при Стара Загора и Шипка. След Освобождението работи като пристав, секретар и мирови съдия. Умира на 88 години на 09.05.1942 година.

В кръчмата в някогашното село Връбница Мърквичка е намерил вдъхновение за своя шедьовър Ръченица. Както е известно, сензационно беше открита втора Ръченица – реплика на прочутата картина, която се съхранява н Националната художествена галерия. Вариантът е рисуван около 1894 година от самия Мърквичка, вероятно за заможен българин.

Жители от селата по този край са участвали в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни. Във войните 1912-1918 година са дадени 24 жертви от волуякчани. В тяхна памет е издигнат паметник на Голямата могила, а имената им са изписани на паметника в центъра на селото.

В началото на 20-те години на двадесети век София се разраства много бързо на запад и северозапад. На запад от двете страни на пътя за Ниш и Белград, около вече построените няколко фабрики извън чертите на тогавашна София, започва да се оформя квартал Модерно предградие.

Във времената на комунистическия режим сред репресираните жители на Връбница са Сокол Николчов Захариев, Трайко Спасов Андонов, Тончо Евтимов Стоименов, Иван Кръстев Арсов, Игнат Киров Дюлгеров, Иван Стоянов Георгиев, Никола Спасов Николов, Александър Тодоринов и Стефан Първанов.

Село Обеля се присъединява към столицата като квартал през 1961 година с приемането на Закона за общия градоустройствен план на София.

През 1987 година с Указ № 3399, публикуван в ДВ бр.97 се закриват дотогавашните Благоевски, Коларовски, Димитровски и т.н. райони на София и се създават общини.

С указ № 3405 на Председателя на Държавния съвет на Народна република България от 14.12.1987 година, публикуван в ДВ бр.10/05.02.88 г. град София е разделен на 24 общини: Средец, Красно село, Възраждане, Оборище, Сердика, Подуяне, Слатина, Червена звезда /сега – Изгрев/, Триадица, Красна поляна, Лозенец, Илинден, Надежда, Искър, Младост, Студентска, Витоша, Овча купел, Люлин, Нови Искър, Кремиковци, Връбница, Панчарево и Банкя.

Дотогава сегашните местности Модерно предградие, Връбница и кв.Обеля са принадлежали съответно към районите Димитровски, Коларовски и Девети септември; днес общини-майки са Възраждане и Сердика. При създаването на район Люлин, кварталите Обеля и Модерно предградие преминават към него.

С Указ 220 от 19.07.1995 година, публикуван в ДВ, бр.66 от 25.07.95 година се обнародва Закон за териториалното деление на Столична община и големите градове. В чл.2, ал.2, т.20 се определят границите на район Връбница. Поради техническа грешка при описване на границите, Законът е поправен в частта му за Района и поправката е публикувана с Указ 246/07.09.95 в ДВ, бр.80.

С Решение №79 от Протокол №42/27.04.1998 година от заседание на Столичен общински съвет е прието преминаването на село Мрамор от район Нови Искър към район Връбница.

Територия

Фонд “Населени места” 15 027,161 дка
Селскостопански фонд 20 265,956 дка
Транспортна мрежа 1 067,646 дка
Водна мрежа 147,928 дка
Други 1 696,805 дка
Общо: 38 205,496 дка

Територията на район “Връбница” е около 44 кв.км., което е 2, 28 % от територията на София, заемаща площ 1310,8 кв.км.

Границите на район “Връбница” са следните: границата със Софийска област, землищната граница на с.Мрамор със землищата на селата Житен, Доброславци и Мировяне, квартал Требич, квартал Илиянци, река Какач, ул.Дилянка, ул.224, ул.Бели Дунав, ул.Хан Кубрат, ул.222, ж.п.линията за град Банкя, Суходолската река, бул.Сливница (Европа), продължението на бул.Панчо Владигеров, ж.п.линията за град Банкя, околовръстният път, границата между кв.Филиповци и кв.Обеля и с.Волуяк.

Конкретната линия на границата между двата квартала е договорена с протокол между кметовете на районите Връбница и Люлин, тъй като няма определен инфраструктурен обект, който да я дефинира. Тя е описана така: “по пътя за Драгоман от кръстовището с ул.Банско шосе(п.т.15 до п.т.17) по черна улица до северната имотна граница на им.пл.№ 86 по имотните граници на им.пл.№ 85, № 113 по ул.731 от п.т. 26 до п.т. 32 по западните имотни граници на имоти с пл.№№ 25, 22, 110, 12 и обратно по ул.Банско шосе и пътя за Драгоман” (според писмо от район Люлин до Директора на СофГео, под № АГ-09-00-008/15.05.1998). Т.е. границата преминава по северозападната кадастрална линия на кв.Република, достига продължението на бул.Сливница и по него достига до кръстовището с околовръстното шосе. Така кв.Дружба (Толева махала) и т.нар.кв.Република-2, които са в землището на Волуяк, естествено се включват в територията на район “Връбница”.

В така определените граници район Връбница се намира между районите Нови Искър, Надежда, Илинден, Люлин и границата със Софийска област (град Божурище). ЗемлищаЗемлищата на селата Връбница, Волуяк и бившето Обеля по данни на Поземлена комисия “Връбница” са на площ от 38 205, 496 дка. Разликата с площта на Района се дължи на това, че част от землищата на Връбница и Обеля административно попадат съответно в районите Надежда и Люлин. По фондове земята е разделена така:По 10-балната система на НИИПА “Н.Пушкаров” земите в трите землища са ІV категория.

Почвите в землището на Връбница са предимно черноземни смолници, а край реките – алувиално – ливадни.МестностиМестностите в землищата на кв.Обеля са: Чегаревец, Локвата, Бел камък, Лозище, Зад ливаге, Трояно, Малка Беравица, Голяма Беравица, Крушата.
В землището на с.Волуяк по-големи са: Примичур, Пъдината, Божуро, Раздолци, Бабин дол, Ридо, Килказ, Полето, Трояно, Рудината, Равнището, Гъстите бреске, Боботилото, Гърдите, Ливагето, Пролешка река, Герена, Гурмазица.

В землището на с.Мрамор по-големи местности са : Примичур, Банишора, Волуешки път, Кръста, Равнището, Келказа, Трапо, Чучулица, Магараница, Лаката, Барата, Гръстелниците, Твърдако, Пасището и Балвана.

Реките, които текат през Връбница са: Какач, Суходолска река, Църна бара, Доло, Селска река, Малка Беравица, Голяма Беравица.
Язовир в Района има само един – в местността Примичур край с.Волуяк, който заема площ 39,539 дка.

СТОЛИЧНА ОБЩИНА – РАЙОН ПОДУЯНЕ

 София, ул. Плакалница 51
 028146100
 raion@poduiane.info
 http://poduiane.info

 

 

 

 

 

 

 

I. Историческа справка
poduiane-pic-4Археологическите останки и тракийските надгробни могили в землището на старото село Подуяне показват, че селището с съществувало от праисторическо време. Това се потвърждава и от направените през 1984 година разкопки в центъра на квартала, когато бе открито праисторическо селище отпреди 5-6 хиляди години. Като славянско селище със сигурност може да се каже, че Подуяне е съществувало още през Втората българска държава.

Най-ранните писмени сведения за Подуяне се намират в турските данъчни регистри от периода 1447-1480 г.

 

poduiane-pic-9За произхода на името Подуяне има няколко легенди. Научно обяснение дава проф. Йордан Заимов, че името произлиза от славянската дума „под“ обор. До 15 век селището се е наричало Подуй, т.е. оборите, а жителите му подуяне или подуянци.

Подуянци се занимавали главно със земеделие и скотовъдство. Голямо имало Орханийко шосе /сега Ботевградско шосе/ което било оживено още през турско време. Кръстопътното положение на е било причина за един по-бурен живот.
Подуянци винаги са се славили със своята революционна дейност. Не случайно Васил Левски, когато идвал в София, представяйки се за търговец, пренощувал в къщата на Митър Данев /в началото на ул. „Черковна“/. Съществува предание, че Левски е основал таен революционен комитет в Подуяне.

След Освобождението, през 1880 година, село Подуяне е имало 335 души население, а през 1887 г. – 500 души. Новата столица на княжеството започнала да се разраства и като най- близко село до нея, Подуяне е едно от първите присъединили се села с Указ N 1118 от 16.03.1881 година . Тогавашния подуянски кмет Стоян Величков, предал на Софийската община неброени парите в дисаги, натоварени на магаре. Присъединяването на Подуяне към столи¬цата имало фискален /финансов/характер, тъй като жителите имали много добитък и в селото ставал голям пазар. Столична община искала да получава данъците, таксите, бериите и прочие, с които се облагали скотовъдците.

След първата световна война , когато идват заселниците от различни краища на страната. Те заселват нови големи части от подуянското землище /днешните „Хаджи Димитър“, „Стефан Караджа“ и кв. „Левски“ .

Градските нрави са проникнали най- напред сред подуянските шопи. Въпреки това до Балканската война в Подуяне са носили своите китни шопски дрехи.

Дълги години след нея са се играли вити хора на старото хороизрище, а след това и пред черквата.

 

II. Физико-географска характеристика

poduiane-pic-141.Местоположение и граници на районa
Район „Подуяне” е с граници: бул. „Сливница”, Владайската река, околовръстната жп линия, северната и източната граница на регулацията на ж.к. Левски – зона Г, бул. „Владимир Вазов”, бул. „Ботевградско шосе”, северната граница на летищния комплекс, ул. „Летоструй”, ул. „Стоян Попов” и бул. „Данаил Николаев”. Район „Подуяне” граничи с районите: „Сердика”, „Кремиковци”, „Слатина” и „Оборище”.

Общата площ на района обхваща 10,7 км² /10 704 дка/. Релефът на земната повърхнина, върху който e разположен район „Подуяне” е разнообразен. Разчленението на релефа не е голямо, което е причина за наличието на удобни терени за застрояване.

На територията на района няма наличие на минерални извори и други природни ресурси за развитие на туризъм.

2. Води

poduiane-pic-8•Перловска река – е една от известните дълги маловодни реки, които пресичат София, по протежение на столичния булевард „Евлоги Георгиев”. Известна забележителност на Перловската река е Орлов мост, откъдето започва Цариградско шосе. Реката е и северна граница на кв. „Лозенец”. Перловската река пресича и един от големите паркове в София – Южния парк.Реката извира от торфищата между Черни връх и върховете Голям и Малък Резен и първоначално не се вижда – тече на запад под огромни каменни блокове (морени). В разговорния език на софиянци реката е известна и като „канала”.
• Слатинска река – извира от северните склонове на планина „Витоша”. В горното си течение е известна под имената „Селска река”, „Аджибарица” и „Невачица”. След вливането на река „Въртопо” носи името „Слатинска река”. Общата дължина на реката е 18 км, а площта на водосборната и област е 56,25 км.

• Владайската река – приток на р. Искър. Общата й дължина е 23 км. В миналото е била наричана Луда Елешница и Клисурска. Извира от северозападните склонове на Витоша, пресича местността Торфено бранище, преминава под Златните мостове и се спуска към село Владая, чието име носи. В София пресича квартал Княжево, кв. Карпузица, кв. Овча купел и промишлена зона „Средец”. Оттам навлиза в централната част на града по бул. „Инж. Иван Иванов” и после по бул. „Сливница”. След площад „Сточна гара” минава през промишлена зона „Хаджи Димитър”, през кв. Орландовци, на север от кв. Малашевци и на изток от кв. Бенковски. Под Обрадовския манастир в нея се влива Перловската река и няколко стотин метра по течението се влива в р. Искър. Нейни притоци са Горнобанската (в кв. Овча купел) и Суходолската (на изток от кв. Бенковски) реки.

 

3. Население

poduiane-pic-15

Населението на район „Подуяне” е с обща численост 84 948 лица, като от тях 40 842 са мъже и 44106 са жени.

 

 

 

 

4. Здравеопазване

Жителите на района ползват услугите на следните здравни заведения:
•ДКЦ 18–ж.к. „Суха река“, ул. „Емануил Васкидович” № 51, тел.: 02 /847 19 14, уеб-сайт: http://www.dcc18.com
„Диагностично Консултативен Център 18 – София“ ЕООД е наследник на 18-та поликлиника, която е открита през 1994г. Както преди, така и след преобразуването й през 2000г. в ДКЦ 18, осигурява професионално медицинско обслужване. Високата квалификация и опитът на лекарите, работещи в ДКЦ 18 – София, съчетани с модерната диагностична и терапевтична апаратура, оправдават съвременните изисквания за високо качество на медицинските услуги и добра медицинска практика. ДКЦ 18 – София има трайни насоки на работа в областта на социално значимите заболявания: сърдечно-съдови, психиатрични, онкологични, ендокринологчини, алергологични. ДКЦ 18 – София осигурява пълен набор от медицински услуги, сред които:профилактични прегледи, изработване на индивидуални програми за педпазване от заболявания,алергологична диагностика, тестуване, консултации, лечение,диагностика и лечение на заболявания сърдечно-съдовата система,психологични услуги – индивидуална, семейна, детска психотерапия, семейни консултации и семейно планиране,експресни параклинични, микробиологични, серологични изследвания, ЕКГ, ехографии, велоергометрии и други изследвания, физиотерапия, рехабилитация и солариум. С оглед бързото нарастване на онкологичните заболявания в ДКЦ 18 – София има изграден мамологичен център, оборудван с медицинска техника, позволяваща адекватна профилактична дейност. През 2001г. е открит и Диабетен център за профилактика и промоция на здравето на болни от диабет.
•„Специализирана очна болница за активно лечение Акад. Пашев” ООД – кабинети на І-ви етаж в сградата на ДКЦ 18 – ж.к. „Суха река”, ул. „Емануил Васкидович” № 51, тел.: 02 / 948 79 01
•Медицински център „Здраве” – ж.к. „Суха река”, бл. 60
•Медико-диагностична лаборатория „Кандиларов” – www.kandilarov.com
– жк „Суха река”, ул. „Емануил Васкидович” № 40
– жк „Левски В”, бл. 9а
•Медицинска лаборатория „Лозенец” – жк „Суха река”, ул. „Емануил Васкидович” № 40,
GSM: 0878 756 661
•ДКЦ 23 – ул. „Клисура” № 20, тел.: 02/945 74 29;
•Самостоятелна медико-диагностична лаборатория (СМДЛ) „Д-р Добринов” ЕООД – кв. „Хаджи Димитър” ,ул. „Клисура” № 20, тел.: 02/470 75 37 , уеб-сайт: http://www.dobrinov.com

Самостоятелна медико-диагностична лаборатория (СМДЛ) „Д-р Добринов” ЕООД извършва консултативно-диагностични прегледи със спирален компютърен томограф (скенер), съобразен с всички изисквания и стандарти на Европейския съюз.

 

5.Транспорт

poduiane-pic-5На територията на район „Подуяне” са изградени две автогари:
•Автогара „Подуяне” – жк „Суха река”, тел.:02/ 945 01 43;
•Автогара „Изток” – кв. „Левски”
Район „Подуяне” разполага с много добре развит обществен транспорт. През района преминават:
•Трамвайна линия № 22;
•Тролейбусни линии № 1 , 2 , 4;
•Автобусни линии № 11, 12, 14, 72, 78, 79, 85, 86, 90, 100, 117, 118, 119, 120 , 305 , 404 , 413;

 

6.Промишленост

Основни отрасли в района са леката, хранително-вкусовата промишленост и търговията. По значимите предприятия и дружества са:
•„София Мел” АД, ул. „Павлина Унуфриева” № 4, тел.: 02/813 28 00, уеб-сайт: http://www.sofiamel.bg;
•Хлебни изделия „Подуяне–Нилана” – производство на хляб, ул. „Къкринско ханче” № 7;
тел.:02/ 847 38 56, уеб-сайт: http://www.nilana.bg
•„Брод и Ко” – трикотажни прежди, горен трикотаж и конфекция, бул. „Владимир Вазов” № 6, тел.:02/943 34 08 ,уеб-сайт: http://brod-co.com
•„Балкан стар”- извършва продажба на нови автомобили към крайни клиенти и следпродажбено обслужване на територията на цялата страна , ул. Резбарска №5 , тел.:02/943 34 08 , уеб-сайт: http://www.balkanstar.com
На територията на район „Подуяне” са изградени три топлоцентрали, захранващи следните квартали – жк „Хаджи Димитър”, жк „Суха река” и жк „Левски В” и „Левски Г”. В района не са развити отраслите селско стопанство, горско стопанство, лов и риболов.

III. Хронология за обособяване на район „Подуяне“

1. С Указ № 3399 от 1987 г., публикуван в бр.97 на Държавен вестник се закриват районите на гр.София и се създават общини.
2. С приемането на Указ № 3405 от 14.12.1988 г., обнародван в ДВ, бр.10 от 05.02.1988 г. в гр.София са определени броя,границите и наименованията на създадените 24 общини: Средец, Красно село, Възраждане, Оборище, Сердика, Подуяне /с граници:бул.Сливница,Владайската река,околовръстната жп линия,Слатинската река,ул.Свилен русев и бул.Цвятко Радойнов/, Слатина, Червена звезда (сега Изгрев), Лозенец, Триадица, Красна поляна, Илинден, Надежда, Искър, Младост, Студентска, Витоша, Овча купел, Люлин, Връбница, Нови Искър, Кремиковци, Панчарево и Банкя.
3. С Решение № 6 по Протокол № 2 на Столичен общински съвет от 20.11.1991 г., общините получават статут на Териториални общински администрации (ТОА) към Столична община.

4. С приемането на Закона за териториалното деление на Столична община и големите градове, публикуван на 25.07.1995 г.. в бр.66 на ДВ, са определени границите на район „Подуяне”,а именно:бул.Сливница,Владайската река,околовръстната жп линия,северната и източната граница на регулацията на жк.Левски-зона Г,бул.Владимир Вазов,бул.Ботевградско шосе,северната граница на летищния комплекс,ул.Летоструй,ул. Стоян Попов, Слатинската река, ул. Боян Магесник и бул. Данаил Николаев.

 

Спорт

stadion-gerenaСтадион „Георги Аспарухов” е третият в историята стадион на футболен клуб Левски (София). През 1960 г. клубът официално започва строеж на третия си стадион. Проектът е дело на арх. Лазар Парашкеванов и се реализира в продължение на три години с пари от държавата. Официално стадион „Георги Аспарухов”, популярен просто като „Герена” (от тогавашното име на квартала, в който е построен), е открит на 10 март 1963 г. с шампионатния мач Левски – Спартак (Плевен). Стадионът е с тревист терен и има размери 110х80 m, около него има изградена лекоатлетическа писта, а на трибуните има пейки за 28 000 седящи места, разположени в 4 сектора и 26 блока,3 официални ложи ,12 входа и осветление 1500 лукса. Западната трибуна е покрита с козирка. Последната голяма реконструкция на стадиона започва на 21 юни 2006 г. когато е взривено старото информационно табло. На негово място е поставено ново в рамка с формата на буквата „Л”. В края на 2007 г. е подменено напълно тревното покритие на терена. Изградени са нови дренажни и отоплителни системи.През пролетта 2011 година е осъществен ремонт на сектор Г на стадиона след като е вандализиран от гостуващи привърженици. През лятото на 2011 е осъществен ремонт на сектор Б. Планира се ремонт на сектор В през есента и цялостна реконструкция на сектор А през 2012.

Спортен Клуб „Левски”

Спортен Клуб „Левски” е едно от най-старите спортни дружества в България.В СК „Левски” членуват 40 спортни клуба развиващи спортовете: аеробика, баскетбол, бадмингтон, бокс, борба, самбо, кеч, бойни изкуства, бридж, боулинг, вдигане на тежести, волейбол, гребане, спортна гимнастика, джудо, бойни спортове, кану-каяк, карате, културизъм, кърлинг, конен спорт, лека атлетика, плуване, ръгби, спортна стрелба, водна топка, скокове във вода, синхронно плуване, скейт борд, скуош, скокове батут, спортни танци, сумо, тенис, тае-куон-до, художествена гимнастика, хокей и хокей на трева.

ПФК „Левски”

„Левски” е един от най-старите отбори в България и със сигурност най-популярният. Галено е наричан „сините” или „лавината”. Той е единственият клуб, останал неизменна част от елита на футбола в страната от създаването му. Има положителен баланс срещу всички съществуващи до момента отбори. „Левски” е номер едно в родината си по общ брой спечелени трофеи – 26 титли, 26 купи, 3 суперкупи. „Сините” държат и още куп индивидуални рекорди. Идеята за създаването на „Левски” датира от 1911 година, когато група ученици от София се събират да играят футбол за удоволствие. Името на клуба е взето от една от най-големите личности в историята на България – Васил Иванов Кунчев, символ на борбата за независимост от османско робство. Плановете за регистрация на клуба обаче се провалят заради започналата по това време Балканска война, а след това и Междусъюзническата. На 24 май 1914 г. мечтата е осъществена. Затова и тази дата се смята и до днес за рождена на ПФК „Левски”, въпреки че на едно от най-старите му знамена стои другата година – 1911г. Първите цветове на клуба са жълто и червено. Екипите се внасят от чужбина. През 1921 г. поради невъзможност да се доставят такива „Левски” се облича в синьо, което си остава негов цвят и до днес, въпреки че в края на 40-те и началото на 50-те години на XX век на няколко пъти клубът се връща към традицията от годините на създаването. През 1922 г. е изработена емблемата, две години по-късно „сините” се сдобиват и със собствен химн, а от 1938 г. – и със знаме.

 

Кмет

Биография

Ева Митова е завършила право в Софийския университет „Св.Климент Охридски”. През 2007 г. е избрана за кмет на четвъртия по големина в гр.София район „Подуяне“. Преди да заеме позицията на кмет е работила в общинската администрация на района в продължение на 11 години. За периода 1996-2007 г. е преминала през всички нива в районната администрация и е придобила ясна представа за проблемите на район „Подуяне“. След проведените през месец октовмри избори за кметове и общински съветници Ева Митова е назначена за кмет на района.

СТОЛИЧНА ОБЩИНА – РАЙОН ОБОРИЩЕ

 

logo-so-oborishte  София, бул. Мадрид № 1
029431840
 oborishte@rayon-oborishte.bg
 https://rayon-oborishte.bg

 

 

 

 

 

 

Управление и структура

Район “Оборище“, СО
бул. „Мадрид“ № 1, п.к. 1505, София
Телефонна централа: 029431840, факс: 024400335
e-mail: oborishte@rayon-oborishte.bg,
web адрес: http://www.rayon-oborishte.bg

ПРАВОМОЩИЯ НА РАЙОННИЯ КМЕТ

І. Кметът на район „Оборище“ изпълнява функциите си като:

1. изпълнява бюджета на общината в частта му за района;
2. организира провеждането на благоустройствени, комунални и други мероприятия;
3. отговаря за стопанисването на определени от общинския съвет обекти на общинската собственост;
4. назначава и освобождава служителите от общинската администрация в района , които подпомагат неговата дейност, в съответствие с утвърдената численост и структура;
5. приема мерки за подобряване и възстановяване на околната среда и организира охраната на полските имоти;
6. води регистрите на населението и за гражданското състояние и изпраща актуализационни съобщения до ЕСГРАОН;
7. осигурява извършването на административни услуги на физически и юридически лица;
8. осигурява спазването на обществения ред; има правомощията по чл. 61, 63, 68, 69, 71, 72 и 74 от Закона за Министерството на вътрешните работи, на съответната територия до пристигане на полицейския орган;
9. организира и ръководи защитата на населението при бедствия и аварии;
10. представлява района пред населението, пред обществени и политически организации и пред други райони или кметства;
11. организира изпълнението на актовете на общинския съвет и на кмета на общината, отнасящи се до територията и гражданите на района или кметството;
12. изпълнява функции, възложени му от кмета на общината.

II. Кметът на района може да участва в заседанията на общинския съвет с право на съвещателен глас. Той се изслушва задължително при обсъждане на въпроси, отнасящи се за района.

III. На кметовете на райони могат да бъдат възлагани и други функции със закон или друг нормативен акт, както и с правилника по чл. 21, ал. 3 от ЗМСМА в зависимост от конкретните особености на общината или районите.

 

Училища

 

164-та Испанска езикова гимназия „Мигел де Сервантес”

129 Основно Училище „Антим I“

112 Основно училище „Стоян Заимов“

1-ва Английска езикова гимназия

1-во СУ Пенчо Славейков

СМГ „Паисий Хилендарски“

4-та Сменно-вечерна гимназия „Отец Паисий“

Детски градини

ДГ № 191 „Приказка без край“
ул. „Мадарски конник“ № 7
Оборище, гр. София 1505
тел: 02/944 64 81
e-mail: dg_191@abv.bg

Филиал – ул.„Васил Друмев” № 34
тел: 02/944 48 28

Директор: Слава Василева

ДГ № 191

ДГ № 195 „Братя Мормареви“
ул. „Врабча“ № 7
Оборище, гр. София 1000
тел: 02/988 32 95
e-mail: odz62@abv.bg

Филиал – ул. „Дунав“ № 5А
тел: 02/ 988 41 61

Филиал – ул. „Победа“ № 3

Директор: Антоанета Малинова

ДГ № 195

ДГ № 100 „Акад. Пенчо Н. Райков“
ул. „Велико Търново“ № 2
Оборище, гр. София 1504
тел: 02/944 25 16
e-mail: n.preslavska@abv.bg

Филиал – ул. „Велико Търново“ № 4

Филиал – ул. „Марин Дринов“ № 11А

Директор: Наталия Преславска

ДГ № 100

ДГ № 104 „Моят свят“ – сграда 1
ул. „Чумерна“ № 15
Оборище, гр. София 1000
тел: 02/983 32 75
e-mail: cdg104@abv.bg

Сграда 2
ул. „Цар Симеон“ № 5
тел: 02/983 37 84

Сграда 3
ул. „Веслец“ № 31
тел: 02/9831413

Сграда 4
ул. „Веслец“ № 38
тел: 02/983 14 13

Директор: Румяна Илиева

ДГ № 104

ДГ № 151 „Леда Милева“
ул. „Оборище“ № 94
Оборище, гр. София 1505
тел: 02/944 01 90
e-mail: mirela66@abv.bg

Филиал – ул. „Оборище“ № 96

Филиал – ул. „Мърфи“ № 1
тел: 02/944 23 46

Директор: Мирела Гошкарян

ДГ № 151

Висши училища

Военна академия „Георги Стойков Раковски“

Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“

НАЦИОНАЛНА ХУДОЖЕСТВЕНА АКАДЕМИЯ

Здравни заведения

ДКЦ – 17

Национален център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ)

Болница ВИТА

ДКЦ – 3

УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”

ScreenHunter_22078 Jan. 26 16.48

 

МБАЛ „Света Богородица”

Център за спешна медицинска помощ

ЦПЗ „Проф. Н.Шипковенски”

СБАЛ ПО ДЕНТАЛНА И ЛИЦЕВО-ЧЕЛЮСТНА ХИРУРГИЯ – „МЕДИКРОН“

Очна клиника „Ден“

Специализираната болница за активно лечение на деца с онкохематологични заболявания (СБАЛДОХЗ)

Ортопедичен център „Кинов“

МДЦ „Закрила“ – Дженерали

ДКЦ „Дойче Клиник“

Здравен информационен център „Медикъл Караджъ“

Медицински център „Асцендент“

„ОН КЛИНИК“

Дерма център „ХИЛ КЛИНИК“

 

 

СТОЛИЧНА ОБЩИНА – РАЙОН СЛАТИНА

 София, бул. Шипченски проход 67
 028705532
 info@so-slatina.org
 http://www.so-slatina.org

 

 

 

 

 

 

 

Район Слатина е разположен в източната част на Столицата на площ от 1325,2 х.а., което представлява 6.69 % от територията на Столична община. Районът граничи:

– на запад с районите Средец и Оборище;
– на изток с район Искър;
– на север с районите Подуяне и Кремиковци;
– на юг с районите Изгрев и Младост.

По градоустройствени съображения в район Слатина са установени следните функционално-структурни единици, обособени в жилищни квартали и жилищни комплекси:

– к.в. Редута- ограничен от улица Боян Магесник, улица Околчица, улица Румен войвода, улица Калиманци, улица Стоил войвода, улица Попова шапка и бул. Ситняково;
– ж.к. Гео Милев- ограничен от бул. Цариградско шосе, улица Христо Чернопеев, улица Коста Лулчев, парк Гео Милев, улица Калиманци, улица Попова шапка, бул. Ситняково, улица Михай Еминеску, бул. Шипченски проход и ж.к. Яворов;
– ж.к. Яворов- ограничен от бул. Цариградско шосе, район на зала Универсиада, бул. Шипченски проход и улица Михай Еминеску;
– ж.к. Хр. Смирненски – ограничен от улица Боян Магесник, улица Кривина, улица Асен Йорданов, ул Коста Лулчев, парк Гео Милев, улица Румен войвода и ул Околчица;
– кв. Христо Ботев-ограничен от улица Летоструй, улица Стоян Попов, улица Слатинска река, ж.п. линията и територията на летищен комплекс София.

В рамките на територията на района влизат още парк Гео Милев, спортен комплекс Червено знаме, спортен комплекс Академик, както и обществени сгради с национално значение, като БАН КОМПЛЕКС №1 бул. Цариградско шосе – 4-ти км, Министерство на външните работи, зала Универсиада, зала Фестивална, посолствата на Босна и Херцеговина, Румъния, Армения, Швеция и Китай.

История

Не от вчера Софийското поле е най-важният кръстопът на Балканите. Тази роля районът на днешна София има поне от осем хиляди години.
В началото на VІ-хилядолетие преди Христа Софийското поле влиза в обхвата на най-древната човешка цивилизация на ранните земезелци и скотовъди. След т.нар. неолитна революция в Предна Азия формираният там земеделско-скотовъден поминък постепенно се разпространява към Югоизточна Европа, най-вероятно чрез предвижване на малки човешки групи през Егея към Централнобалканската зона.

В края на VІІ и началото на VІ хилядолетие пр.Хр. започва да функционира т. нар. Струмски път, който играе основна роля в разпространението на новия поминък към Средна Европа. Пътят достига Софийското поле и вероятно тук се разклонява – по долините на Велика Морава и Нишава на северозапад и по долината на Искър на север.

По това време в източната му част възниква едно огромно за времето си ранноземеделско селище, което днес обозначаваме като Слатина. Благодарение на някои физико-географски дадености на Източните и Централните Балкани, Софийското поле се превръща в пресечна точка на двата основни цивилизационни потока от Предна Азия към Европа през VІ хилядолетие пр. Хр. Ето защо резултатите от археологическите проучвания на селището Слатина – София се следят със значителен интерес от всички специалисти по праистория на Югоизточна Европа.

Останки на селището от неолита (новокаменната епоха) в Слатина заемат около 0,8 ha площ площ с дебелина на културните напластявания до 4m. Разположеното на левия бряг на Слатинска река селището съществува през цялата първа и началото на втората половина на VІ х. пр.Хр. и е едно от най-големите в централната част на Балканския полуостров.

Проучванията, започнали през 1985 година на площ около 1400 m2, показват, че древните жители на Слатина обитават по-малки или по-големи правоъгълни до слабо трапецовидни къщи, разположени една до друга. По време на неолитния период, към който принадлежи селището Слатина, древните земеделци не познават металите. Затова техните сечива са изработени от камък, кремък, кост и рог.

По данни от разкопките в североизточната част на селището от неолита, археолозите разкриват за съществуването на най-старата къща на територията на Югоизточна Европа, която представлява изключително добре запазена двуделна постройка, датираща от шести век преди Христа. С течение на времето почти всички културни напластявания от праисторически селища на територията на сегашния град София са унищожени.

Останала е само една малка част от най-старото селище Слатина, което доказва, че от всички Европейски столици – София има най-дълбоки корени в миналото и че тези корени започват от най-старата европейска цивилизация.