Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Нови Искър
ОБЩИНА СТОЛИЧНА – РАЙОН НОВИ ИСКЪР
 |
 Нови Искър, ул. Искърско дефиле 123 029917230, 029361114 info@novi-iskar.bg http://www.novi-iskar.bg |
История
Селищата от днешния столичен район Нови Искър са възникнали върху дъното на голямо езеро, което е в пределите на Софийското поле. Историческите извори сочат, че 5 000 години преди н. е., тук е имало живот, за което свидетелстват тракийските селищни могили в днешните села Негован, Чепинци и Световрачане.
Трайни следи тук са оставили римляните. Главният път – Трояновият, през 1-ви и 2-ри век от н. е. е минавал в подножието на Стара планина край днешния град Нови Искър.
В турските данъчни регистри от началото на петнадесети век, голяма част от днешните селища от столичния район Нови Искър, са записани с днешните си имена – факт, които неоспоримо показва, че те са съществували като селищни образувания още по времето на Второто българско царство.
Днес град Нови Искър се състои от пет си квартала, които имат своята интересна и богата история и културно-историческо наследство. Имената на някои от тези квартали – Кумарица, Славовци, Курило и Гниляне, препращат дълбоко в древността, като изследователи сочат, че тези имена са със славянски корени.
За кварталите Кумарица и Славовци се споменава в една стара легенда, според която едни от първите заселници са били славяни. Един керван се движел по римския път за Сердика. Керванът бил воден от старейшината Кумарич, който вече стар и болен починал тук. Племенния съвет го погребал с почести и решил да остане и основе селище което впоследствие е наречено Кумарица.
Според преданията името на квартал Славовци е останало от друг славянски род който се заселил недалеч от Кумарица и основали селище което получило името си от племенния вожд Словутич.
Най-много исторически сведения намираме за кв. Курило, който до деветнадесети век е бил известен като село Скрино. Историята на неговото преименуване е следната: На път за град Одрин, армията на руския генерал Дибич преминава през село Скрино.
Тук генералът оставя началник — щаба си, генерал Курило, който по време на престоя си, изгражда постройки, които преди да си замине оставя на местните жители. В знак на благодарност, те преименуват селото си от Скрино в Курило.
Името на кв. Гниляне е известно от султански ферман, носещ дата 23 април 1500 година. При направените разкопки на селищната могила Окол глава са открити костни идоли и глинени съдове от керамика, изящно изрисувани. Археолозите твърдят, че находката е от 1900 – 3000 година преди н. е. Според историците тук са живели тракийски племена.
Най-младият квартал в град Нови Искър е квартал Изгрев. Той е възникнал в североизточната част на Нови Искър след Втората световна война, като активно е бил заселен през последните 60 години. Възникнал първоначално като вилна зона, днес в квартал Изгрев живеят постоянно над 3 000 души и кварталът е важна градска част от ареала на град Нови Искър.
Територия
Район Нови Искър е втория най-голям по територия измежду 24-те столични района.
Той е разположен на територия от общо 220 000 дка. Обработваемата земя в район Нови Искър е 150 000 дка.
Границите на район Нови Искър са следните: границата със Софийска област, землищната граница между с. Локорско и квартал Кремиковци, жп линията, землищната граница между с. Чепинци и квартал Челопечене, околовръстният път, шосето за квартал Кремиковци, р. Искър, Владайската река, южната землищна граница на с. Кубратово, жп линията за гр. Мездра, северната граница на квартал Требич, землищната граница на с. Мировяне със с. Мрамор, землищната граница на с. Доброславци със с. Мрамор, землищната граница на с. Житен със с. Мрамор и включва гр. Нови Искър и селата Мировяне, Житен, Доброславци, Балша, Кътина, Подгумер, Световрачене, Кубратово, Негован, Чепинци, Локорско и Войняговци;
В така определените граници район Нови Искър се намира между между районите Кремиковци, Сердика, Надежд”, Връбница и границата със Софийска област (Община Своге и Община Костинброд).
Сериозно предимство на град Нови Искър е неговото географско местоположение – той е пресечна точка на различни важни свързващи пътни артерии с вътрешността на страната. Непосредствената близост до град София, както и красивата природа, която го заобикаля, също го прави атрактивен за инвеститори и туристи.
Чрез геолого-проучвателни сондажи са открити минерални извори в двата градски квартала на гр. Нови Искър – кв. Кумарица и кв. Гниляне, както и в селата Кътина, Чепинци и Световрачене. Водата на тези мин. извори е подходяща за лечение на редица болести, според изследванията на Института по курортология, физиотерапия и рехабилитация.
За съжаление, на територията на посочените минерални извори няма курортни заведения и тези селища не са обявени за курортни. Градът Нови Искър се пресича от река Искър в посока от юг на север, като реката е главната отводнителна артерия. В речната мрежа на район Нови Искър влизат още и реките Червена, Блато, Лесновска, Кътинска, Подгумерска и др.
СТОЛИЧНА ОБЩИНА РАЙОН ВРЪБНИЦА
 |
София, ж.к. Надежда 3, бул. Хан Кубрат, бл. 328, вх. Б 028157610 info@vrabnitsa.bg http://www.vrabnitsa.bg |
Историческите корени на днешните села и жители се губят в началото на новата ера, когато римският император Марк Улпий Троян ( 98 – 117 година), известен като велик строител, е прокарал тук отклонението за Пауталия (Кюстендил) от Главния военен римски път Виндобона. (Виена) – Сингидумун (Белград) – Наисус (Ниш) – Ремесиана (Бела Паланка) – Турес (Пирот) – през Драгоманския проход и Скретиска (Костинброд) – Сердика (София) – Филипополис (Пловдив) – Адрианополис (Одрин) до Бизантион-Константинопол (Цариград, Истанбул).
По стария римски път минават два от най-големите кръстоносни походи – първият през 1095 година и третият – от 1189-1191 година. Легендите за онези времена са дали името на местността Трояно край стария път до Волуяк.
На мястото на село Мрамор е съществувало селище още от тракийско време – открити са отломки от мраморни колони и жертвеници. Три тракийски жертвеника се пазят в църковния двор.
Селото е съществувало и през Средновековието към владение на военно лице с титлата примикюр, засвидетелствана във Витошката грамота на цар Иван Шишман от 1382 година. Средновековното българско селище се е намирало на на важен кръстопът за Ниш, Хемус и Средец.
На това място последователно са съществували селища с различни имена – Крамор, Примичур, Мрамор.
В с.Волуяк е роден и живял единственият опълченец и участник в Ботевата чета от този край – Димитър Пенев от Маринковия род, роден на 02.04.1854 година, човек с изключително интересна съдба. Учил е в Робърт-колеж в Цариград, осъден от турските власти на 101 г. затвор, избягал оттам и след големи перипетии стигнал механата Под руския орел, където се записва в Ботевата чета.
След разбиването й се прехвърля в Сърбия и е доброволец в сръбско-турската война. През март 1877 година Димитър Пенев се записва доброволец в опълчението в Плоещ и участва в сраженията при Стара Загора и Шипка. След Освобождението работи като пристав, секретар и мирови съдия. Умира на 88 години на 09.05.1942 година.
В кръчмата в някогашното село Връбница Мърквичка е намерил вдъхновение за своя шедьовър Ръченица. Както е известно, сензационно беше открита втора Ръченица – реплика на прочутата картина, която се съхранява н Националната художествена галерия. Вариантът е рисуван около 1894 година от самия Мърквичка, вероятно за заможен българин.
Жители от селата по този край са участвали в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни. Във войните 1912-1918 година са дадени 24 жертви от волуякчани. В тяхна памет е издигнат паметник на Голямата могила, а имената им са изписани на паметника в центъра на селото.
В началото на 20-те години на двадесети век София се разраства много бързо на запад и северозапад. На запад от двете страни на пътя за Ниш и Белград, около вече построените няколко фабрики извън чертите на тогавашна София, започва да се оформя квартал Модерно предградие.
Във времената на комунистическия режим сред репресираните жители на Връбница са Сокол Николчов Захариев, Трайко Спасов Андонов, Тончо Евтимов Стоименов, Иван Кръстев Арсов, Игнат Киров Дюлгеров, Иван Стоянов Георгиев, Никола Спасов Николов, Александър Тодоринов и Стефан Първанов.
Село Обеля се присъединява към столицата като квартал през 1961 година с приемането на Закона за общия градоустройствен план на София.
През 1987 година с Указ № 3399, публикуван в ДВ бр.97 се закриват дотогавашните Благоевски, Коларовски, Димитровски и т.н. райони на София и се създават общини.
С указ № 3405 на Председателя на Държавния съвет на Народна република България от 14.12.1987 година, публикуван в ДВ бр.10/05.02.88 г. град София е разделен на 24 общини: Средец, Красно село, Възраждане, Оборище, Сердика, Подуяне, Слатина, Червена звезда /сега – Изгрев/, Триадица, Красна поляна, Лозенец, Илинден, Надежда, Искър, Младост, Студентска, Витоша, Овча купел, Люлин, Нови Искър, Кремиковци, Връбница, Панчарево и Банкя.
Дотогава сегашните местности Модерно предградие, Връбница и кв.Обеля са принадлежали съответно към районите Димитровски, Коларовски и Девети септември; днес общини-майки са Възраждане и Сердика. При създаването на район Люлин, кварталите Обеля и Модерно предградие преминават към него.
С Указ 220 от 19.07.1995 година, публикуван в ДВ, бр.66 от 25.07.95 година се обнародва Закон за териториалното деление на Столична община и големите градове. В чл.2, ал.2, т.20 се определят границите на район Връбница. Поради техническа грешка при описване на границите, Законът е поправен в частта му за Района и поправката е публикувана с Указ 246/07.09.95 в ДВ, бр.80.
С Решение №79 от Протокол №42/27.04.1998 година от заседание на Столичен общински съвет е прието преминаването на село Мрамор от район Нови Искър към район Връбница.
Територия
Фонд “Населени места” 15 027,161 дка
Селскостопански фонд 20 265,956 дка
Транспортна мрежа 1 067,646 дка
Водна мрежа 147,928 дка
Други 1 696,805 дка
Общо: 38 205,496 дка
Територията на район “Връбница” е около 44 кв.км., което е 2, 28 % от територията на София, заемаща площ 1310,8 кв.км.
Границите на район “Връбница” са следните: границата със Софийска област, землищната граница на с.Мрамор със землищата на селата Житен, Доброславци и Мировяне, квартал Требич, квартал Илиянци, река Какач, ул.Дилянка, ул.224, ул.Бели Дунав, ул.Хан Кубрат, ул.222, ж.п.линията за град Банкя, Суходолската река, бул.Сливница (Европа), продължението на бул.Панчо Владигеров, ж.п.линията за град Банкя, околовръстният път, границата между кв.Филиповци и кв.Обеля и с.Волуяк.
Конкретната линия на границата между двата квартала е договорена с протокол между кметовете на районите Връбница и Люлин, тъй като няма определен инфраструктурен обект, който да я дефинира. Тя е описана така: “по пътя за Драгоман от кръстовището с ул.Банско шосе(п.т.15 до п.т.17) по черна улица до северната имотна граница на им.пл.№ 86 по имотните граници на им.пл.№ 85, № 113 по ул.731 от п.т. 26 до п.т. 32 по западните имотни граници на имоти с пл.№№ 25, 22, 110, 12 и обратно по ул.Банско шосе и пътя за Драгоман” (според писмо от район Люлин до Директора на СофГео, под № АГ-09-00-008/15.05.1998). Т.е. границата преминава по северозападната кадастрална линия на кв.Република, достига продължението на бул.Сливница и по него достига до кръстовището с околовръстното шосе. Така кв.Дружба (Толева махала) и т.нар.кв.Република-2, които са в землището на Волуяк, естествено се включват в територията на район “Връбница”.
В така определените граници район Връбница се намира между районите Нови Искър, Надежда, Илинден, Люлин и границата със Софийска област (град Божурище). ЗемлищаЗемлищата на селата Връбница, Волуяк и бившето Обеля по данни на Поземлена комисия “Връбница” са на площ от 38 205, 496 дка. Разликата с площта на Района се дължи на това, че част от землищата на Връбница и Обеля административно попадат съответно в районите Надежда и Люлин. По фондове земята е разделена така:По 10-балната система на НИИПА “Н.Пушкаров” земите в трите землища са ІV категория.
Почвите в землището на Връбница са предимно черноземни смолници, а край реките – алувиално – ливадни.МестностиМестностите в землищата на кв.Обеля са: Чегаревец, Локвата, Бел камък, Лозище, Зад ливаге, Трояно, Малка Беравица, Голяма Беравица, Крушата.
В землището на с.Волуяк по-големи са: Примичур, Пъдината, Божуро, Раздолци, Бабин дол, Ридо, Килказ, Полето, Трояно, Рудината, Равнището, Гъстите бреске, Боботилото, Гърдите, Ливагето, Пролешка река, Герена, Гурмазица.
В землището на с.Мрамор по-големи местности са : Примичур, Банишора, Волуешки път, Кръста, Равнището, Келказа, Трапо, Чучулица, Магараница, Лаката, Барата, Гръстелниците, Твърдако, Пасището и Балвана.
Реките, които текат през Връбница са: Какач, Суходолска река, Църна бара, Доло, Селска река, Малка Беравица, Голяма Беравица.
Язовир в Района има само един – в местността Примичур край с.Волуяк, който заема площ 39,539 дка.