Никопол
ЦЕНТЪР ЗА ОБЩЕСТВЕНА ПОДКРЕПА ГР.НИКОПОЛ
![]() |
![]() ![]() ![]() |
Център за обществена подкрепа
Какво представлява социалната услуга:
Центърът за обществена подкрепа обединява различни услуги, насочени към деца и семейства – психологично и социално консултиране, съдействие и придружаване с оглед оказване на подкрепа на децата за преодоляване на различни проблеми в развитието и общуването, както и на семействата за
полагане на добра родителска грижа за децата.
Работата на Центъра за обществена подкрепа е насочена към:
– семейства, при които има риск да изоставят децата си за отглеждане в специализирана институция или семейства, които поради някаква причина са изпаднали в криза;
– деца от общността, жертви на физическо и емоционално насилие и техните семейства или за които родителите не полага грижи;
– деца, застрашени от отпадане или отпаднали вече от училище и техните семейства;
– деца с проблеми в поведението и техните семейства;
– деца и младежи, настанени в специализирани институции за деца;
– кандидати за приемни семейства; утвърдени приемни семейства с настанени деца;
– кандидат – осиновители и семейства на осиновители в следосиновителния период;
– семейства от общността, които търсят съвети и подкрепа при отглеждането и възпитанието на децата си.
ОБЩИНА НИКОПОЛ
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Кмет на общината
КМЕТ НА ОБЩИНА НИКОПОЛ
Име, презиме, фамилия: ИВЕЛИН МАРИНОВ САВОВ
Служебен адрес: 5940 гр.Никопол, ул. „Ал.Стамболийски „№5
Служебен телефон: 06541/2190 Факс: 06541/2764
e-mail: obshtina@nikopol-bg.com
Декларация по чл.12, т.1, във връзка с чл. 5 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
Приемен ден:
Понеделник
от 14:00 ч. до 16:00 ч.
Община Никопол е разположена в северната част на Плевенска област върху площ от 415,9 кв. км. На юг граничи с община Плевен и община Левски, на изток с община Белене, на запад с община Гулянци, а северната граница е р. Дунав.
Център на общината е гр. Никопол, който е разположен на самия бряг на р. Дунав.
Съставни села на общината са: Асеново, Бацова махала, Въбел, Дебово, Драгаш войвода, Евлогиево, Жернов, Лозица, Любеново, Муселиево, Новачене, Санадиново и Черковица.
Населението на община Никопол към началото на 2008 г. е 12 171 жители по постоянен адрес и 11 448 по настоящ адрес. От тях 5 601 мъже и 5 847 жени. Благоприятното географско положение на Община Никопол, наличието на пътища от ІІ, ІІІ, ІV клас определят развитието на общинската икономика. Приоритетни отрасли в нея са селското и водно стопанство, търговия, дървообработваща, лека и хранително-вкусова промишленост.
В Община Никопол основно място заема производството на селскостопанска продукция. Възстановената до момента собственост върху земята е 100% (349 770 дка земеделска земя) и гори 96% (31 750 дка).
Многовековна и превратна е историята на Никопол. И без преувеличение може да се каже, че миналото му е не само част от националната ни летопис, но че през определени исторически периоди и най-вече през Средновековието този град е едни от военно-политическите стожери на българската държава. За това и разигралите се тук събития в края на ХІV в. (1396 г.), белязали края на Шишманова България, са от голямо значение не само за историческата съдба на българския народ, но така също за историята на балканските и европейските народ.
В първите векове на османското владичество (ХV-ХVІІ в.) Никопол е един от най-големите военно-административни и стратегически градове със силна крепост, интензивен стопански, духовен и политически живот. Той е център на големия Никополски санджак, в състава на който са включени земите от Търновското царство на Иван Шишман, съставляващи значителна част от територията на Северна България – от Дунав до Стара планина.
През периода на Българското възраждане и тук протичат обновителните процеси, свързани с промените в стопанския, духовния, културно-просветния и обществен живот.
В хода на Руско-турската война 1877-1878 г. Никопол, като граничен град с крепост и значителен турски военен гарнизон, с местоположението си в близост до Свищов, от където преминават Дунава основните сили на руската армия, добива особено значение. Затова завземането на Никополската крепост и освобождението на града на 16 юли 1877 г. – първата и единствена крепост, която Дунавската руска армия превзема с бой през цялата военна кампания, се оценява като значителен успех за руската армия.
След освобождението от османска власт Никопол, макар че остава сравнително малък град, той е отново административен център, в който протича активен културен и обществено-политическия живот. Жителите му вземат дейно участие и дават своя принос не само в изграждането на новата Българска държава, но са и в първите редици във войните за национално обединение.
Свидетелство за богатото културно-историческо минало на Никопол са съхранилите се до днес редица уникални паметници от различни исторически епохи, с които всеки посетител на този крайдунавски град може да се запознае.
Сред най-значимите от тях са средновековната българска крепост, популярна сред населението като “Шишманово кале” или “Калето”; средновековната черква “Св. св. Петър и Павел” (ХІІІ-ХІV в.) – забележителен паметник, върхово постижение на средновековната българска архитектура; чешмата “Елия” изградена от римски саркофаг от І в. с изсечен надпис (надгробната елегия); възрожденската черква “Успение на Пресвета Богородица” (1840 г.) и възстановената къщата на Цвятко Смолянов, в която се укривал Васил Левски.
ОБЩИНА ГУЛЯНЦИ
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Община Гулянци е разположена в северната централна част на Дунавската равнина. На изток граничи с община Никопол, на юг с община Плевен, на запад с община Долна Митрополия и на север с р. Дунав и Румъния. Територията на общината е 459 кв.км. и включва 12 населени места – Крета, Шияково, Ленково, Искър, Гиген, Брест, Загражден, Дъбован, Сомовит, Долни Вит, Милковица и общинския център и единствен град – Гулянци. Населението на общината към юли 2018 година е 12 089 души.
През територията на община Гулянци преминават реките Дунав, Искър и Вит. Основните ресурси на района са земята, водата и хората и това предопределя развитието на аграрния сектор и леката преработваща индустрия.
На територията на Гулянци функционират Филиал на Бюро по труда, Офис на „Социално подпомагане“, Общинска служба „Земеделие и гори“, РУ „Полиция” и РСПБЗН, представителства на две банки.
Инфраструктурата в района е добре развита. През общината преминава крайдунавският път Оряхово – Никопол – Свищов, пътна връзка през Д. Митрополия за гр. Плевен и магистралата София – Русе; София – Варна, както и още една връзка с гр. Плевен и магистралата през селата Бръшляница и Коиловци.
През територията на общината преминава и ж. п. линията Плевен-Черковица, с две гари – с. Милковица и с. Сомовит и две спирки – с. Крета и с. Долни Вит. Ж.п. линията има изградени коловози, които обслужват единственото товарно пристанище в област Плевен – с. Сомовит. В селото има действаща митница, както и граничен полицейски участък за обслужване на международния трафик по река Дунав.
Здравеопазването в община Гулянци също е добре обезпечено с модерно оборудвана МБАЛ, Медицински център, Филиал на спешна медицинска помощ и здравни служби във всички населени места.
Две средни училища, две основни училища и седем детски градини осигуряват възпитанието и образованието на най-малките жители на общината. Сградният фонд и материалната база са поддържани в отлично състояние от местната власт и ръководствата на детските и учебните заведения.
Културният живот е представен от читалища във всяко населено място. Самодейните колективи и изпълнители към тях активно участват в местни празници и прояви, изявяват се в събори и фестивали в областта и страната. Поддържат живи традициите и ангажират с култура и изкуство децата и младите хора.
Голямо богатство за Гулянци са паметниците на културата – 24 на брой. В повечето населени места има църковни храмове, някои строени преди столетие. Пръснати из цялата територия на общината, тези паметници на културата свидетелстват за духа и родолюбието на местното население, благодарение на които районът е запазил своя характерен облик.
В непосредствена близост до с. Гиген се намира археологическия резерват Улпия Ескус, който безспорно е с най–голямо културно и историческо значение не само за община Гулянци, а за България и Европа. Улпия Ескус е един от основните градове на римската провинция Долна Мизия (Moesia Inferior). Основан е през 106 г. от император Траян по случай победата му над даките и е служил като седалище на V Македонски легион. През 328 г., по времето на император Константин Велики, тук е бил построен Константиновият мост над река Дунав.
Разкопките в античното селище са започнали още през 1904 година. През този дълъг период са открити безценни находки. През последните три десетилетия разкопките на Улпия Ескус води ст.н.с. д-р Гергана Кабакчиева от Националния археологическия институт и музей към Българската академия на науките.
Друга туристическа атракция в Община Гулянци е поречието на река Дунав, което на много места е запазило девствената си природа. Особено привлекателни са плажът, пристанището и рибарското селище при с. Загражден. Всяка година през август международната гребна регата ТИД акостира на живописното крайбрежие до с. Дъбован.
През 2015 година в град Гулянци и село Брест бяха изградени спортни комплекси, предлагащи чудесни условия за спорт, развлечение и отдих.
Новият спортен комплекс в град Гулянци е с игрище с размери 68/105м., лекоатлетическа писта, допълнително открито комбинирано игрище, басейн с дължина 25 метра и тенис кортове. Комплекса разполага с обслужваща сграда, паркинги, алеи и кътове за отдих, детска площадка.