София, ул. Витошко лале 16  0896 720 336, 029554290, 029557604  nim.pr@historymuseum.org  https://historymuseum.org

Националният исторически музей (НИМ) е създаден с Разпореждане № 90 на Министерския съвет от 5 май 1973 г. „със задача да издирва, събира, съхранява, проучва, обнародва и показва веществени и документални паметници, свързани с цялостната история на българския народ от основаването на Българската държава до наши дни…”

За пръв директор на НИМ, през юни 1974 г., е назначен проф. Страшимир Димитров. Малко след това започват назначенията и на първите служители на музея. За осигуряване на възможност за работата им, Градската библиотека, която по това време се помещава на ул. „Гурко” №1, им предоставя малка стая. С ентусиазма на първите, наред с организационната работа, тези първи служители на музея полагат началото на комплектуването на неговите фондове, уреждат временни изложби, популяризират българското културно-историческо наследство.

Още първата изложба на музея – „Праисторическо изкуство в българските земи” (5 май 1975 г.), е заявка за бъдещото надхвърляне на хронологичните граници, заложени в Разпореждането за създаването на НИМ. Тя е последвана скоро от други, не по-малко впечатляващи изложби: „Български женски накити през вековете” (9 октомври 1975 г.), „1000 години българска икона” (16 януари 1976 г.), „Тракийско изкуство и култура” (5 април 1976 г.), „100 години от Априлското въстание” (май 1976 г.), „Култура и изкуство на средновековната българска държава” (17 май 1977 г.) .

ИЗЛОЖБИ:

• Постоянна експозиция
• Временни изложби
• Виртуални изложби
• Минали изложби

Първата представителна експозиция на музея открита през 1984 г. в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава в Съдебната палата в София на площ от 10 000 кв.м. През 2000 г. НИМ е преместен в подножието на планината Витоша – в бившия дом № 1 на правителствената резиденция, в която на 10 ноември 1989 г. е взето решение за свалянето на последния комунистически лидер на България Тодор Живков. Чрез над 10 000 експонати на площ от около 6000 кв.м. тук е представена историята на днешните български земи (от VІІ хилядолетие пр. Хр. до средата на ХХ в.). Музеят разполага с прекрасен парк с лапидариум.

Със своите колекции Националният исторически музей е българският музей с най-широка тематика и представителна експозиция. В него се показват съкровищата на България. Сред най-ценните от тях са златните тракийски съкровища, разнесли славата на България по цял свят. Това са части от Варненското съкровище, което представлява най-старото обработено злато на територията на Европа, датирано в V хилядолетие пр. Хр. и златните огърлици от Дъбене, Карловско от началото на ІІІ хилядолетие пр. Хр., изработени с такава невероятна прецизност, която затруднява и удивлява дори съвременните златари. В музея са и златни дарове и предмети, принадлежали на тракийски царе – прочутото Панагюрско златно съкровище от края на ІV и началото на ІІІ в. Пр. Хр. с общо тегло 6.165 кг., златният венец и пръстен-печат с изображение на Великата богиня майка от ІV в. Пр. Хр., открити при разкопки край с. Златиница, Ямболско, обеца (наушник) от с. Синеморец, представляваща богинята Нике на колесница с два коня и принадлежала на знатна тракийка (вероятно жрица) и др. Повечето от тези уникати най-често са в състава на представителни български изложби в чужбина.

Редица експонати очертават величието на средновековната българска държава – третата империя в Европа (след Византийската и Франкската империи): каменни колони с летописни, триумфални, строителни и възпоменателни надписи; владетелски печати-моливдовули на цар Борис-Михаил (852-889), на цар Симеон Велики (893-927), цар Петър (927-970), богати колекции от съдове, нагръдни кръстове, накити, най-големият български златен средновековен пръстен (61.15 гр.) на цар Калоян (1197-1207), 11 сребърни и златни съкровища, монети и въоръжение; Свидетелства за епохалното дело на братята св. св. Кирил и Методий, извършили истински революционен акт за средновековна Европа със създаването през 855 г. на славянската азбука са произведения на Преславската и Охридската книжовни и духовни школи и др.

Ценни експонати демонстрират запазената духовност на българите в периода на османското владичество (ХІV-ХІХ в.) – десетки забележителни произведения на изобразителното изкуство и на златарството, църковна утвар, тъкани и ръкописи, икони. Третото българско царство (1878-1946) е представено с оригинални експонати от “царската колекция” на българската Кобургготска династия, с лични вещи на видни български политици, културни дейци и общественици. Тук е и богатата етнографска колекция на музея, включваща традиционно облекло, накити и др. от всички краища на страната.

Към националният исторически музей са:

Национален музей Боянска църква (уникален паметник на източноевропейското средновековното църковно изкуство от 1207 г., под закрилата на ЮНЕСКО);

Земенски манастир, забележително творение на българската архитектура и стенопис от ХІ в., разположен в околностите на гр. Земен;

Национален музей параход “Радецки”, Козлодуй (национална светиня, свързана с подвига на четниците на Христо Ботев, загинали за свободата на България през 1876 г., построен с даренията на 1 200 000 български деца като точно копие на легендарния за българската история параход);

ПОСЕЩЕНИЕ:

• Посещение в музея
• Боянска църква
• Земенски манастир
• Параход Радецки