Видео
Общини и кметства
Банери
Статии

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

население

ОБЩИНА СРЕДЕЦ

CaptureОбщина Средец попада в северозападните склонове на Странджа планина, около които е разположена обширна равнина, покрай западните брегове на бургаския залив, заобиколена от ниски хълмове. Уникални са природните дадености на Странджа със специфичните климатични характеристики и флористично богатство. Затова видовото разнообразие е голямо и интересно.

КМЕТСТВО КАБЛЕШКОВО

 Каблешково, ул. Възраждане 10
 059682721, 059682022

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Каблешково се намира на 10 км. северозападно от град Поморие, надморска височина: 55 – 80 м. В града има минерални извори, климата е умереноконтинентален, средногодишната температура е 12.7 С, средна юлска температура: 24 С
Населението на града е около 2881 жители.

Икономика:

* Селско и горско стопанство: Земеделие и животновъдство.
Лека промишленост
* Туризъм: Селски и екотуризъм.

Образование:

ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ “ПАИСИЙ ХЕЛЕНДАРСКИ”
УЛ.”КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”№1;ТЕЛ.05968-3038
През 1906/07 година за първи път в село Даутлий / Каблешково/ е открито българско начално училище. Занятията се провеждат в сградата на старото гръцко училище.

Училището е съборено през 1908 година и на негово място още същата година е построена нова сграда, състояща се от 5 класни и една учителска стая.

През м. юни 1928 г. започва строежът на новата училищна сграда, северно от старото училище на отделенията.Строежът завършва през ноември 1929 г.

Учебните занятия през 1956/1959 г. се водят на две смени, поради недостиг на учебни стаи.

Надстройката и реконструкцията на учебната сграда започват на 25.05.1960 г. Демонтиран е покривът на училището и се изгражда третият етаж. Подменя се старата дограма, а дървеният под на старите два етажа е подменен с бетонен.

Строителството на допълнителното крило на училището започва през 1980 г. и завършва през 1984 г. Училището се сдобива с голям ученически стол, кухненски блок, още три класни стаи, просторна учителка стая, медицински кабинет. В приземния етаж са изградени работилници по трудово обучение. Цялата училищна сграда е топлофицирана.

По случай 100 годишния юбилей на училището / 2006г./, от 2003 год. до края на 2005 год. е ремонтиран покрива на училището, сменена е старата дограма с РVС, направи се външна мазилка, подменен бе плочника пред сградата и се обнови част от оградата.

Едновременно с това колективът се зае със събиране на сведения и документи, и в навечерието на юбилея откри постоянна изложба за историята на училището.

Учителите в Основно училище “Свети Паисий Хилендарски” възпитават и подготвят ученици, които с достойнство и чест посрещнаха 100- годишнината от неговото създаване.

Обществени институции

Основно училище „Свети Паисий Хилендарски““
Кметство
Народно читалище „Атанас Манчев“

Музеи и паметници

Атанас Иванов Манчев е български поет с литературен псевдоним Моц. Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Български партизанин от Партизански отряд “Народен юмрук”.

Атанас Манчев е роден на 28 януари 1921 г. в гр. Каблешково. Завършва гимназия в Бургас. Участва в театрални постановки, пише стихове. Най-известното му стихотворение е „Повеля на времето“. Студент по специалност “славянска филология” на Софийския университет (1940).Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Напуска университета и преминава в нелегалност. Български партизанин от партизански отряд “Народен юмрук” от пролетта на 1942 г. Загива в ожесточена престрелка с полицията на 21 май 1944 г.

Промишленост

Завод за технически въглен (ЗТВ);
Винена изба „Каблешково“
Клон на “Черноморско злато”, гр. Поморие
Цех за мебели “Сияна Мебел”
Цехове за дограма.

Личности

Атанас Манчев (1921-1944) – партизанин, поет и общественик.
Яна Лъскова – общественик.
Янко Палаузов – общественик.
Михаил Дойчев – общественик, допринесъл за развитието на гр.Каблешково.
Петко Дачев – акордеонист (поч.26.03.2010 г.)
Неделчо Колев – световен и европейски шампион по вдигане на тежести, спортист на България за 1973.
Туризъм

Край Каблешково се строи туристически голф-комплекс, наречен „Black Sea Golf & Country Club“. Общата стойност на проекта възлиза на 194 млн. евро и се планира да бъде завършен през 2020 г.

СТОЛИЧНА ОБЩИНА – РАЙОН НАДЕЖДА

 София, жк. Надежда, ул.Кирил Дрангов 55
 024951157, 024951181
 info@so-nadejda.com
 http://so-nadejda.com

 

 

 

 

 

 

nadejda1Район Надежда е един от най-старите райони на София. На мястото на днешния кв. Надежда до 1906 г. е имало само голо поле, пресечено от шосето София-Лом. През 1905-1906 година се появили първите къщички, сякаш, за да съживят пустото поле.

Железничари от софийската железопътна работилница били първите заселници по тези места. През 1908 година по тези места вече са живяли 30-40 заселника. Така се оформила първата махала Надежда. Обликът на махалата бързо се променял, поради стремежа на жителите й По-голяма част от жителите са били работници, като техния поминък бил занаятчийството, дребната търговия, дребното чиновничество и селското стопанство.

С указ 522, обнародван на 18.12.1923 година махала Надежда е призната като самостоятелно село. От 1 януари 1924 г. се обособява в самостоятелна административна единица, а от септември 1934 г. става център на съставна община, включваща селата Връбница, Илиянци, Обеля /с махала Модерно предградие/. В началота на 1936 г. посочените села се отделят и Надежда продължава да съществува като самостоятелна община.

Името й е дадено от първите заселници в чест на най-малката сестра на цар Борис ІІІ – Нейно Царско Височество княгиня Надежда. Името въплътило красотата на княгинята и копнежа на местните жители селото им да расте и преуспява.

Днес район Надежда е разположен на площ от 19 300 дка и има 77 000 души население. Обхваща кварталите Надежда І, ІІ, ІІІ, и ІV-та част, жк. Толстой, жк. Свобода, кв. Триъгълника, кв. Илиянци и кв. Требич. Територията му граничи с районите Нови Искър, Връбница, Илинден и Сердика.

Празнично – обредната система на днешния квартал Надежда е определен от първите заселници. Всяка година празникът Свети Дух се празнувал и като събор на Надежда , но по-късно бил прекратен.

През 1989 година старият Надежденски събор е възстановен като празник на общината.

Желанието и стремежът на район Надежда е да се съхрани тази традиция , за да се приобщят жителите му към ценностите по запазване на православната вяра, християнските добродетели и морал.

Населението на район Надежда по данни от преброяването през 2011г. е с обща численост 67 905 жители.

Съотношението по пол е както следва: 32 184 души или 47% са мъже, а 35 721 души или 53% са жени.

Населението в трудоспособна възраст е 44 211 или 65%, населението в над трудоспособна възраст е 14 819 души или 22%, населението в под трудоспособна възраст е 8 875 души или 13%.

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ И ГРАНИЦИ НА РАЙОНА

Район Надежда е разположен в Североизточната част на Столична община с граници: на север Околовръстння път, на изток ж. п. линията София–Г. Оряховица /изкл. Централна гара/, на юг – ж. п. линията София–Банкя /изкл. Централна гара/, на запад по улици: 202, Хан Кубрат, Бели Дунав, Росна китка, Тричко Велев,по р. Какач до кв. Илиянци и от кв. Илиянци на запад до Околовръстния път.Районът граничи с районите :на Изток – Нови Искър и Сердика, на Юг – Илинден и Връбница,на Запад – Връбница,на Север – обработваеми селскостопански площи около Околовръстен път.Общата площ на района обхваща 19,3км² /1 930ха/.

Релефът е равнинен, с лек наклон на североизток. Селскостопанският фонд земя е разположен северозападно от кв. Илиянци и около Околовръстин път. Връзката между отделните квартали в условията на интензивно градско движение е ограничено затруднена, като с централната част на София входните артерии към района са ограничени по бул. Ломско шосе, бул. Рожен и ул. Ген. Никола Жеков.

КЛИМАТИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА

Климатът в район „Надежда” е умерен, характерен за затвореното от планински вериги Софийско поле. Преобладават източни и западни ветрове по протежението на Стара планина.

Средногодишните валежи са 481,8 л./кв.м., като за 24 часа максималното им количество е достигало до 24,9 л./кв.м. Периодите на слани са 20 август -23 април, на мраз – 10 ноември до 22 април и на снежна покривка – 14 ноември до 12 април.

ВОДИ

През територията на район „Надежда” преминават реките „Суходолска”, „Църна бара”, „Какач” и „Блато”.

Река „Суходолска” преминава през южната част на района в ограничен участък между комплексите „Триъгълника „Надежда” и „Надежда – 1” и „Лев Толстой” с отток на изток. Река „Какач” преминава северозападно от ж.к. „Илиянци”, с дължина 1600 м. В района, с отток на североизток, през обработваеми площи. Коритото на реката е с криви участъци. Река „Църна бара” се влива в река „Блато” непосредствено до северозападните окрайнини на кв. „Требич”. Дигите на река „Блато” са на земна корекция, а реката е предпочитано място за риболов. В района не са изградени язовири или други хидромелиоративни съоръжения.

 

Жилищно настаняване

Необходими документи за първоначално картотекиране на граждани за настаняване в общинско жилище:

– Заявление – по образец;
– Декларация по Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /подписана от всички пълнолетни членове на семейството или домакинството в присъствието на длъжностно лице от районната администрация или заверена от нотариус/ – изтегли тук

– Удостоверение от Адресна служба на СДВР за адресна регистрация през последните 10 години за всички пълнолетни членове на семейството /домакинството/;

– Удостоверение от Данъчна служба за декларирани имоти за всички членове на семейството /домакинството/;

– Удостоверение от Служба по вписванията за извършени сделки с недвижими имоти за всички членове на семейството /домакинството/;

– Служебни бележки за годишните доходи от трудово правоотношение за предходната година за всички пълнолетни членове на семейството /домакинството/;

nadejda2- Основание за обитаване на жилището, копие на договор за наем или копие от документ за собственост на имота, който се обитава;

– Копие от решение на ТЕЛК, ако има такова;

– Копие от удостоверението за брак или от бракоразводно решение, ако има такова;

– Копие от документ за застрахователна стойност на МПС, селскостопански машини и други пазарни оценки, определени от лицензиран експерт-оценител, ако е декларирано такова имущество;

– Декларация от домоуправителя за всички живущи на адреса;

– Копия от лични карти;

– Копия от акт за раждане на непълнолетни лица, ако има такива.

Картотекирането на гражданите се извършва по реда на Закона за общинската собственост и Наредбата за реда за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община. (ttp://web2.apis.bg/sofiacouncil/p.php?i=108355&b=0 )

След подаване на заявлението за картотекиране, придружено от всички необходими документи, последното се разглежда в 2-месечен срок от Комисия,определена от Кмета на район „Надежда”, която определя съответната група и точки и включва заявителите в регистъра на картотекираните в район „Надежда” или се произнася с отказ, в случаите, в които не са спазени необходимите изисквания.

Картотеката се актуализира ежегодно през м.декември чрез подаване на декларация по Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община.

При подаване на заявлението се заплаща такса от 20,00 лева – в касата на район „Надежда“, находяща се в ст. 101, ет. 1.

Необходимите формуляри и консултиране на гражданите по всички въпроси, свързани с подане на заявления за картотекиране, се осъществява от служители на отдел „Управление на общинската собственост и жилищния фонд, регистрация и контрол на търговската дейност”, стая 111, ет. 1 и стая 214, ет. 2, в приемно време, всеки вторник и четвъртък от 14.00 ч. до 17.00 ч.

ОБЩИНА ЧИРПАН

Чирпан, пл. Съединение 1
041699630, 041693521, 041699615, 041696238
obshtina@chirpan.com
http://www.chirpan.bg/

 

 

 

 

 

 

FotorCreatedОбщина Чирпан се намира в Горнотракийската низина, в югозападната част на област Стара Загора и включва части от Средна гора на север (Чирпанските възвишения) и част от долината на река Марица на юг. Средната надморска височина e от около 240 м. Климатът е умерено континентален. Населените места в общината са 21, от които 20 са села. Община Чирпан граничи с общините Стара Загора, .

Град Чирпан се намира на 39 км. от областния град Стара Загора и на 56 км. от Пловдив. Разположен е в близост до пресечната точка на две магистрали с международно значение – Тракия ( София – Бургас ) и Марица ( София – Свиленград ). Общината заема площ от 522,9 кв. км., което представлява 0,47% от територията на страната и 10,18% от територията на областта.

Град Чирпан е разположен на главната пътна и железопътна транспортна артерия София – Пловдив – Бургас и поддържа редовни автобусни връзки със София, Димитровград, Стара Загора, Пловдив, Хасково и други градове и селища в околността и страната. Поради разположението на Чирпан всички автобусни линии София – Бургас преминават през града.

Промишлеността в Общината е представена от предприятия в машиностроителната, шивашката и хранително – вкусовата промишленост. Чирпан има изградени позиции във винопроизводството и по – специално в производството на леките бели и шампанизирани вина, произвеждани в Новико, приемник на Ловико – Чирпан.

Районният кооперативен съюз също изкупува грозде и произвежда в четирите си винарски изби червени и бели трапезни вина. На местния пазар се налага и успешно работещата от няколко години винарска изба в село Свобода. Селското стопанство е традиционен отрасъл за община Чирпан и определя структурата на общинската икономика.

Обработват се 281 хил. дка ниви и градини, при стопанисвана 320 747 декара, което представлява 11,4% от стопанисваната земя на област Стара Загора, при относителен дял на населението 7,2%. В години с най – интензивна структура на растениевъдния и животновъдния отрасъл заетите са надвишавали 4400 души, а сега при статистически данни за 2001 г. наетите по трудов договор в аграрния отрасъл, включително горското стопанство, лова и риболова са 1018 души.

Произвежда се предимно пшеница, памук, царевица, ечемик, слънчоглед, грозде и зеленчуци. През последните години все по – широко навлизат етерично – маслените култури: салвия, лавандула и други. В Чирпан се намира Институтът по памука и твърдата пшеница, постигнал забележителни успехи в селекцията на редица сортове пшеница, които се продават успешно извън страната и са важен фактор за развитието на селското стопанство в България. Добре развито е животновъдството.

Всички селища в общината са електрифицирани. Те се обслужват от Електроснабдяване – НЕК АД – Чирпан. Всички населени места на Общината са с изградена водопроводна мрежа за питейно – битово водоснабдяване. Основен водоизточник е подстанция Марица, от където се осигурява вода с дебит 150 л./секунда както и подстанция Бяла. Голяма част от водопроводите се нуждаят от подмяна. Само в град Чирпан обаче е изградена канализационната мрежа (60 800 м).

По отношение на телекомуникациите община Чирпан разполага с добре изградена телефонна мрежа: общият брой на телефонните постове за 2001 г. е 9284, в т.ч. домашни – 7973. На територията на общината има покритие на двата мобилни оператори и Интернет връзка.

С подкрепата на общината в Чирпан е изграден „Център за развитие на община Чирпан“, неправителствена организация, работеща в подкрепа на бизнеса и за местното развитие (икономика, социална сфера, образование, здравеопазване, култура, опазване на околната среда). Центърът разполага с учебна база в центъра на града, организира обучения, предоставя офис, информационни и консултантски услуги на МСП.

История

Чирпан се смята за наследник на антично римско селище, което е било разположено близо до римския град Пизус, на 7 км. от сегашното местоположение на града. Смята се, че селището е основано от преселници.

Историческите документи дават основание да се смята, че градът е съществувал на сегашното си място от началото на 15век.

Името на Чирпан се смята, че произлиза от римското име на селището и е свързано най-вече с извора Текир, около който се е формирал градът. През Възраждането, периода 18 – 19 век, Чирпан се характеризира като град с добре развито земеделие и занаяти.

След Освобождението на България през 1878 г. гражданите на Чирпан са сред първите, които започват организирана борба за обединението на България и записват името на града в революционната летопис на Съединисткото движение. Днес на датата 6 септември (Деня на Съединението) се отбелязва празникът на града.

През следосвобожденския период занаятите западат заради загубата на пазари в Османската империя, но процъфтяват лозарството и винарската промишленост.

През 1928 година градът е силно засегнат от Чирпанското земетресение. В помощ на пострадалото население, при разчистването на руините, търсенето на оцелели, изграждането на палаткови лагери, продоволствието и храненето на оцелелите, са се включили активно скаути от съществуващата по това време „Организация на българските младежи разузнавачи“ (ОБМР).

Земетресение с магнитуд 6,9 по Рихтер разтърсило Чирпанско. Точно на 14 април 1928 г. – Велика събота, малко преди обяд силен земен трус с център седем-осем километра северозападно от Чирпан разтърсва града и околните му села. Четири дни по-късно, на 18 април вечерта, друг силен трус с център близо до Пловдив довършва разрушенията, които първия трус започва.

2Земетресението е толкова силно, че е отбелязано от сеизмичните станции в Северна Америка. Материалните щети от него са огромни. При двата труса са разрушени напълно 26 000 сгради, 21 000 са полуразрушени. Загинали са 128 души, а около 500 души са ранените. Разрушени са почти всички сгради в Чирпан и Борисовград (днешен гр. Първомай). Хиляди семейства остават без покрив, деформирани са ж.п. линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите – за известно време изчезва Меричлерският минерален извор.

В продължение на 11 дни земята се люлее през час с различна сила. Родният град на Яворов е сринат напълно.

При първия трус малко преди обяд на 14 април скалата на Форел-Меркели отчита 10-а степен. Първо рухват покривите, после се разцепват стените. Пловдив, Чирпан и Първомай се евакуират в полето. Най-страшното обаче идва в последните часове на 18 април. Трусът от 11-а степен по Форел-Меркели е опустошителен за Пловдив и цялата област.

Правителството на Андрей Ляпчев изпраща самолет до засегнатия район, защото телефонните връзки са прекъснати. Цар Борис III, който по същото време е във Варна, спешно пристига в Чирпан. После царят се премества в Пловдив и лично ръководи акцията за спасяване на населението.

След опустошителното земетресение от 1928 г. в Чирпан в красив парк са построени пет обширни болнични сгради. За чирпанската болница е получена щедра помощ от Полския Червен кръст. Болницата е учредена с Акт от 08.11.1928 г., подписан от Цар Борис ІІІ, членове на Българското Царско правителство и Правителството на Полска Република, както и от чирпански народни представители, Кмета на града и чирпанския болничен лекар д-р Христо Златаров.

По онова време народният представител Крум Кораков прави критична бележка, че това е луксозна болница, изпреварила времето си. Така се създава възможност за разгръщане на болничната дейност в региона. От създаването на болницата и до днес в нея се лекуват жителите на две общини – Чирпанска и Братядаскаловска.


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ХИСАРЯ

Хисаря, бул. Генерал Гурко 14
033762034, 033762180
obshtina@hisar.bg, obhisar@hisar.bg
http://www.hisar.bg

 

 

 

 

 

 

525510_349975045052398_1070685075_n1Община Хисаря се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Пловдив. Общината има 12 населени места с общо население 12 600 жители (01.02.11 г.). Общата площ на община Хисаря е 549 кв. км., от които 206 кв. км. са горски фонд и 13 кв.км. населено място. Останалата площ е главно селскостопански фонд.

Средната надморска височина на района е 300 метра над морското равнище. Релефът на района е формиран от южните слонове на Същинска Средна гора. Най – високите върхове в близост до Хисаря са в Богдан /1 604 м / и в. Алексица /1 530 м/. Същинска Средна гора, която заема най – високия дял на планината се отличава със заоблено и плоско било. Докато на север се спускат стръмни склонове, обрасли с гори, то южните са по – полегати и постепенно прехождат в Маришката низина.

Ядрото на Същинска Средна гора е изградено от средногорски гранит. Високометаморфната кристалинна серия на Средна гора е представена от гранитен батолит, вложен предимно в гнайси и амфиболити. Сепонски варовици, мергелни вулканити представят кредата, която има много по – голямо разпространение по южните склонове на Средна гора. Тракийската низина има разнороден строеж. Най – отдолу се откроява кристалинната основа, която е неравномерно потънала и покрита с по – млади наслаги.

ScreenHunter_7526 May. 15 14.17

 

Транспортната обвързаност на Общината с националната мрежа се определя от близостта на автомагистрала Тракия, подбалканската автомагистрала и жп отклонението от линията Пловдив – Карлово. През териториалната единица преминават предимно пътища от ІІ, ІІІ и ІV клас, осъществяващи междуселищните връзки в общината и съседните общини – Карлово, Стрелча, Калояново и Съединение.

На територията на Общината няма свлачища и срутища. Ерозията е застъпена частично сред южните склонове на Средна гора. Карст не се среща. Повсеместни детайлни проучвания за установяване на физико – механичните показатели на почвите не са извършвани. Районът е беден на рудни, нерудни и инертни материали.

Община Хисар попада в преходно – континенталната климатична област на България, обхващаща Подбалканските полета, Горнотракийската низина, котловинните полета по средното течение на р. Струма и най – източните части на Северна България, без Черноморското крайбрежие. Най – съществена особеност на климата е преходният му характер, като в едни години има превес субтропичното влияние на Средиземноморието, а в други – средноевропейският континентален климат.

Водите в Хисаря са слабо минерализирани –170 до 275 мг/л. Преобладаващо е съдържанието на хидрокарбонати и натрий.Използват се за питейно лечение на бъбречни и урологични , на чернодробно – жлъчни и стомашно – чревни заболявания. Използването на водите за къпане създава възможност за външно въздействие върху заболявания на опорно-двигателния апарат, на гинекологичните заболявания, обмяната на веществата и ендокринната система.

ScreenHunter_7527 May. 15 14.20

Радиоактивността на минералната вода, особено на каптаж Момина баня, на сондажи № 1 и № 5, дава възможност за провеждане на радонови инхалации. Минералната вода в с. Красново е слабо минерализирана – 354 мг./л., хидрокарбонатно – сулфатно натриева, с 3 – 4 мг./л. флуор. Приложението на водата е за лечение на опорно – двигателния апарат, периферната нервна система, на вътрешните органи, бъбречно-урологични, стомашно – чревни, гинекологични и кожни заболявания. Минералната вода от находището в с. Старо Железаре се използва само за пиене.

Зимата е топла и мека. За това оказват влияние въздушни маси, които нахлуват от юг и се задържат от старопланинския масив и ридовете на Средна гора. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината и е със средна дебелина 5 см. Лятото е продължително и приятно. През месеците юли и август влажността е ниска, а ветровете са слаби. Средната годишна температура на въздуха е 11.5 градуса С. Средна лятна температура 21.4 градуса С, а средна зимна температура 1.1 градуса С. Минималните януарски температури са -10 градуса С, -11 градуса С. Абсолютната максимална температура за Хисаря е 39,6 градуса С.

Поради дъждовната сянка на планините Средна гора и Стара планина, средните годишни валежи са малко и възлизат на 500 л/кв м. Характерни са 2 валежни максимума – юнски, поради континенталното влияние и ноемврийски, поради средиземноморското климатично влияние. Площта на горите на територията на Община Хисар е 202 кв. км. Преобладават следните дървесни видове: бял бор, габър, черен бор, дугласка ела, зимен дъб, благун, смърч бук, келяв габър, акация, смърч, бук, келяв габър, акация, космат дъб, цер и други широколистни видове.

Хисаря е туристическия център на общината.

Известен с минералната си вода още от дълбока древност, градът предлагат много възможности за почивка, лечение и развлечения. В община Хисаря се развиват следните видове туризъм:
– балнеотуризъм – на базата на минералните извори в град Хисаря и село Красново са построени много балнеоцентрове и санаториуми.

ScreenHunter_7532 May. 15 14.28Провеждат се лечебни процедури при редица заболявания. В новите хотели се предлагат и спа – процедури за релакс и удоволствие – таласотерапия, ароматерапия, фитотерапия,  източни и класически масажи, музикотерапия и други. Лечебният ефект на хисарската минерална вода е научно доказан.

– конгресен туризъм – в Хисаря има много добри условия за конгреси, семинари и делови срещи. В големите хотели има оборудвани зали с модерна техника, предлагат се допълнителни услуги и високо качество на обслужването. Организират се съпътстващи спортни и развлекателни програми.
– еко –  и пешеходен туризъм – около Хисаря и в селата, разположени в подножието на Средна гора има добри възможности за леки пешеходни преходи, наблюдения на птици, диви животни и защитени растителни видове в естествената им среда. Хижите са подходящи за еко-семинари и “горски училища”.
– селски туризъм – в малките села в подножието на Средна гора има стари къщи, запазени традиции и богата история. Анимационните програми на Информационния туристически център предлагат запознаване с бита и обичаите на местното население; изучаване на традиционни занаяти, народни танци и българска кухня; участие в домашните задължения на стопаните; дегустации на домашни вина.
– ловен туризъм – общината има идеални условия за лов и риболов – 4 ловни полета с разнообразен дивеч и десетки чисти и зарибени язовири. Ловното дружество разполага с техника и водачи.

 


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ИВАНОВО

 Иваново, ул. Олимпийска 75
081162253, 0886460102, 0886841689
obshtina@ivanovo.bg
 http://www.ivanovo.bg

 

 

 

 

 

 

 

КМЕТСТВА КЪМ ОБЩИНА ИВАНОВО

 

 

Община Иваново е разположена в Североизточна България и заема площ около 495 454 дка /над 17 % от Област Русе/.

Административен център на Общината е с.Иваново, чието застрояване започва с построяването на ж.п.линията Г.Оряховица-Русе през 1895 г.

Untitled collage (5)Намира се на 5 км от старото селище и р.Русенски лом.На север граничи с р.Дунав и с общините Русе, Ветово, Цар Калоян, Две могили и Борово. В състава на Общината влизат 13 населени места.

В община Иваново функционират 5 бр. основни училища и 1 целодневна детска градина с 5 филиала.

Типично селска територия в непосредствена близост до град Русе: Община Иваново е разположена в Североизточна България и заема площ около 495 454 дка/над 17 % от Област Русе/. Административен център на Общината е с.Иваново, чието застрояване започва с построяването на ж.п.линията Г.Оряховица-Русе през 1895 г. Намира се на 5 км от старото селище и р.Русенски лом.На север граничи с р.Дунав и с общините Русе, Ветово, Цар Калоян, Две могили и Борово. В състава на Общината влизат 13 населени места.

Забележителности:

Кръстопътно положение: до северната врата на България – Дунавски речен път; международни ЖП коридор (№4) и европейските коридори № 7 и № 9, които осигуряват връзката на централна и източна Европа с Черноморието и Азия. През територията на общината преминават важни пътища от републиканската пътна мрежа Русе-София и Русе-Варна.
Субалпийски релеф и ландшафти – Каньонът на Русенски Лом (Природен парк „Русенски Лом“ с безброй миандри, оазис на дивата природа, обитаван от редки грабливи птици и изключителен растителен свят), силно залесен Дунавски бряг – рай за водоплаващи пернати, с уникално скално образувание Стълпище.

http://www.ecoart2000.org/

Богато културно-историческо наследство: археологически резервати „Скален манастир при с. Иваново“, в списъка на ЮНЕСКО и „Средновековен град Червен“, манастири, църкви и некрополи край Нисово, Красен, Щръклево.
Нови културни изяви: Международен пленер на художници „Русенски Лом – Дунав“, Национален литературен конкурс „Светлоструй“, детски екопразник „Дар на природата – да го съхраним“ – продължение на делото на средновековни зографи и граматици.
Съвременен бизнес: прецизно електрозаварени тръби, месопреработка, гъбопроизводство, пепиниерство и т.н.

Община Иваново – минало и съвремие с природни кътове с космическо излъчване, където човек забравя земната суета, вслушва се в шепота на вековете, черпи енергия и става по-добър.
Община Иваново – привлекателен център за любители на алтернативния туризъм (селски, екологичен, познавателен и т.н.)

Скалният манастир край село Иваново:

Средновековните скални църкви са разположени в скалите край старото село Иваново, сред живописната долина на река Русенски Лом. Те притежават статут на археологически резерват, а храмът от ХІV век, известен като Църквата, е под закрилата на ЮНЕСКО.

Редица артефакти свидетелстват, че манастирът е бил под покровителството на българските царе. Нещо повече – съществуващ надпис в едно от помещенията посочва, че там се намира гроба на „цар Георги“. Предполага се, че става въпрос за цар Георги Тертер (1280-1292). В притвора на Църквата от ХІV век е запазен дарителски портрет на цар Иван Александър (1331-1371).

Скалните църкви край Иваново съхраняват духа на едни от най-интересните епохи от развитието на православното изкуство. Изящният стил на живописта от времето на Македонската династия е представено в малкото оцелели фрески в така наречената Съборена църква. В църквата в Господев дол е представен по-късен стил, вероятно от времето на Юстиниановия ренесанс.

 

Археологически резерват „Средновековен град Червен“.
Намира се на 30 км. от Русе, сред скалистите меандри на река Черни Лом.

Градът е бил една от най-значимите крепости в историята на Второто българско царство. Той има всички белези на големите укрепени градове – вътрешният град е бил пазен от висока крепостна стена, подсилена с бойни кули и бастиони. Външният град заемал подножието на скалистия рид. На най-високото място се издигал феодален замък.

В Червен са разкрити съоръжения за преработка на желязна руда. Открит е изключително добре запазен изкуствен тунел, по който защитниците на крепостта са ползвали вода от реката по време на обсада. Червенската крепостна стражница е единствената запазена средновековна кула в България.

 

Природен парк Русенски Лом:
Разположен е в красива каньоновидна долина на последния десен приток на река Дунав – река Русенски Лом, и нейните притоци Бели, Черни и Малки Лом.

Горите в парка са възникнали по естествен начин. По-често срещани са така наречените издънкови гори. Три дървета са на възраст над 300 години – круша в местността Чилингира, дъб до пътя Щръклево – Нисово, и бял бряст в местността Одалийка.

На територията на парка са наблюдавани 192 вида птици, като 172 от тях са редки или защитени. 110 вида гнездят сред скалите на парка. Гнезда имат малкия креслив орел, обикновения мишелов, ястреб, сокол, египетски лешояд, черния щъркел, горска ушата сова, козодой, гривяк, гълъб хралупар, кукувица, кълвач, славей, синигер и други.

 

КУЛТУРА:

    Читалища

На територията на община Иваново функционират 13 читалища, които традиционно са самоуправляващи се културно-просветни сдружения.
Художествената самодейност е една от основните дейности в работата на читалищата. В тях работят 64 самодейни колектива, клубове и школи.
Изявите на читалищните самодейци са в основата на всички общоселски и традиционни празници- „Коледуване“, „Лазаруване“, „Къпане на царя“, „Иванов ден“, Бабин ден“ и т.н.
Все повече нараства положителната тенденция към изяви извън рамките на общината: Балкан фолк-гр.В.Търново, Златната гъдулка-гр.Русе и др.
Към читалището в с.Щръклево е открита музейна сбирка „Светлоструй“, свързана с творчеството на Димитър Добрев-писател и журналист, издател на първия извънстоличен литературен вестник „Светлоструй“.
Особен интерес предизвиква обичаят „Джамал“ интерпретиран от самодейна група на читалището в с.Кошов.
Неоспорим факт е, че самодейните състави са търсен и желан партньор, разкриващи самобитността на местния фолклор.
Към всички читалища работят и библиотеки, които разполагат 133 668 бр. книги.
Разбира се този фонд е доста остарял, а самите читалища, като сграден фонд са в недобро състояние.
Само  две от читалищата /в с.Иваново и с.Щръклево/ разполагат със съвременна техника-компютър, принтер, скенер.

 

 

Здравеопазване

Здравеопазването на населението от Община Иваново се осъществява от личните лекари и стоматолози, разкрили лекарски практики в по-големите населени места.
След промените, които настъпиха в здравеопазването, голяма част от населението на общината е лишено от спешна и неотложна медицинска помощ.
На територията на общината няма здравни заведения. Лечението се осъществява преди всичко в областния център гр. Русе.
Това разбира се е проблем за цялата страна и най-вече в малките общини.
В основните училища и целодневните детски градини работят здравни кабинети.
За облекчаване работата на медицинските специалисти от Общинския съвет са приети преференциални условия за наемане на лекарските кабинети (бившите здравни служби).

 

 

        Забележителности

    Скалният манастир край село Иваново
g_12   Средновековните скални църкви са разположени в скалите край старото село Иваново, сред живописната долина на река Русенски Лом. Те притежават статут на археологически резерват, а храмът от ХІV век, известен като Църквата, е под закрилата на ЮНЕСКО.
Професор Милко Бичев съобщава, че началото на комплекса вероятно е поставено през ХІІ век, когато търновският патриарх Йоаким І изсякъл тук църква в скалите. Цар Иван Асен ІІ посетил високопоставения отшелник и може би финансирал основаването на голям манастир, който носел името на св. Архангел Михаил. Не е известно колко време е просъществувал манастирът. В своя апогей той е наброявал 41 скални храма и общо около 102 помещения.
Редица артефакти свидетелстват, че манастирът е бил под покровителството на българските царе. Нещо повече – съществуващ надпис в едно от помещенията посочва, че там се намира гроба на „цар Георги“. Предполага се, че става въпрос за цар Георги Тертер (1280-1292). В притвора на Църквата от ХІV век е запазен дарителски портрет на цар Иван Александър (1331-1371).    Скалните църкви край Иваново съхраняват духа на едни от най-интересните епохи от развитието на православното изкуство. Изящният стил на живописта от времето на Македонската династия е представено в малкото оцелели фрески в така наречената Съборена църква. В църквата в Господев дол е представен по-късен стил, вероятно от времето на Юстиниановия ренесанс.
Ивановските кални храмове се отличават с редица уникални решения, които им отреждат място в световната култура. В това отношение е показателна живописта в така наречената Църква. Тя се отличава с оригинална иконография. За разлика от традиционните православни храмове, всички стени на храма са покрити с фрески, подобно на килим. Усеща се влечение към принципите на изписване на скалните църкви в Кападокия от зората на християнството. Иконографията на фреските в Църквата намекват за влияние на исихазма, който през ХІV век е официализиран във Византия и в България.
Изключителният познавач на византийската живопис – професор Андрей Грабар, открива неповторими елементи в константинополската иконография на Църквата, които имат аналог единствено в изработения около 985 година Менологий на византийския император Василий ІІ, който се съхранява в Библиотека Ватикана в Рим.

Археологически резерват „Средновековен град Червен“.
Tower    Намира се на 30 км. от Русе, сред скалистите меандри на река Черни Лом.
Първи траките заселват мястото през ХІІ-VІ пр. Р. Хр. Мощната крепост вероятно е била издигната по времето на византийския император Юстиниан, през VІ век. По-късно градът е завладян от прабългарите. Червен е бил една от най-значимите крепост в историята на Второто българско царство. Той има всички белези на големите укрепени градове – вътрешният град е бил пазен от висока крепостна стена, подсилена с бойни кули и бастиони. Външният град заемал подножието на скалистия рид. На най-високото място се издигал феодален замък.
В Червен са разкрити съоръжения за преработка на желязна руда. Открит е изключително добре запазен изкуствен тунел, по който защитниците на крепостта са ползвали вода от реката по време на обсада. Червенската крепостна стражница е единствената запазена средновековна кула в България. По нейн образец е възстановена Балдуиновата кула във Велико Търново.
За високото ниво на развитие на града говори факта, че той е бил център на епископия. В Бориловия синодик червенските митрополити се споменават след преславските и преди тези на Средец, Ловеч, Дръстър и Овеч. Разкрити са основите на 11 църкви, сред които и болярска, които по своята архитектура напомнят несебърските храмове от ХІІІ-ХІV век.
В околностите на Червен са се намирали три големи манастира – Голям Рай манастир, Малък Рай манастир и манастир Кошута. От тях са оцелели отделни скални църкви. В някои от които са оцелели уникални средновековни фрески. Най-ценните се намират в скален храм в местността Москов дол.
Червен е завладян при османското нашествие през 1388 година, но продължил да бъде център на административната система, която османската администрация наследила от Второто българско царство.

 

 

  Природен парк Русенски Лом.
G_lom   Разположен е в красива каньоновидна долина на последния десен приток на река Дунав – река Русенски Лом, и нейните притоци Бели, Черни и Малки Лом. Територията е защитена от 1970 година, когато е обявена за Природен парк.
Теренът е оформен преди 120 милиона години, когато през геологическия период Долна Креда на дъното на Сарматско море са се утаили варовици. Преди 40 милиона години, когато от дъното на Сарматско море се издига Алпийско-хималайската система, част от която е и Стара планина. След последния ледников период карстовата основа е била покрита с льос. Поради огромния натиск в хоризонталните пластове са се образували пукнатини. Преди 5-7 милиона години, когато водата се е оттеглила, по тези пукнатини потекли река Дунав и нейните притоци. Река Русенски Лом е на осмо място в страната по дължина и на десето по водосборна площ. Скалите съдържат много останки от някогашното море – амонити, белемнити, миди, охлюви и др.
Горите в парка са възникнали по естествен начин. По-често срещани са така наречените издънкови гори. Те се появяват от израстъци на дървета, които са били отсечени. Три дървета са на възраст над 300 години – круша в местността Чилингира, дъб до пътя Щръклево – Нисово, и бял бряст в местността Одалийка. Тук се средиземноморските и южни растения се срещат с много северни и степни видове. От 800 растителни вида са защитени 35.
По долната тераса на реката са пръснати ливади. Те са обитавани предимно от бозайници и птици. На границата между реката и ливадите се намира галерийна гора, съставена тополи, върби, бряст, мекиш и др. дървета. Дивите животни преминават по ливадите по специални пътеки, наречени вървища за водопой.
На територията на парка са наблюдавани 192 вида птици, като 172 от тях са редки или защитени. 110 вида гнездят сред скалите на парка. Гнезда имат малкия креслив орел, обикновения мишелов, ястреб, сокол, египетски лешояд, черния щъркел, горска ушата сова, козодой, гривяк, гълъб хралупар, кукувица, кълвач, славей, синигер и др.
От 67 вида бозайници, 30 са защитени. Могат да се наблюдават няколко семейства диви котки, прилепи, сърни, елени, диви свине, вълци, чакали и др. Във водоемите се размножават различни видове земноводни. Влечугите са представени от шипобедрената и шипоопашатата костенурка, горския гущер, медянка, пепелянка. Цикади, паяци, карпатски скорпиони, сколопендри, горски скакалци, охлюви, бръмбари, пеперуди и др. попълват фонда на безгръбначните.
Още >> http://www.bsc.rousse.bg/


Вижте по-голяма карта