Чирпан, пл. Съединение 1 041699630, 041693521, 041699615, 041696238 obshtina@chirpan.com http://www.chirpan.bg/

Община Чирпан се намира в Горнотракийската низина, в югозападната част на област Стара Загора и включва части от Средна гора на север (Чирпанските възвишения) и част от долината на река Марица на юг. Средната надморска височина e от около 240 м. Климатът е умерено континентален. Населените места в общината са 21, от които 20 са села. Община Чирпан граничи с общините Стара Загора, .

Град Чирпан се намира на 39 км. от областния град Стара Загора и на 56 км. от Пловдив. Разположен е в близост до пресечната точка на две магистрали с международно значение – Тракия ( София – Бургас ) и Марица ( София – Свиленград ). Общината заема площ от 522,9 кв. км., което представлява 0,47% от територията на страната и 10,18% от територията на областта.

Град Чирпан е разположен на главната пътна и железопътна транспортна артерия София – Пловдив – Бургас и поддържа редовни автобусни връзки със София, Димитровград, Стара Загора, Пловдив, Хасково и други градове и селища в околността и страната. Поради разположението на Чирпан всички автобусни линии София – Бургас преминават през града.

Промишлеността в Общината е представена от предприятия в машиностроителната, шивашката и хранително – вкусовата промишленост. Чирпан има изградени позиции във винопроизводството и по – специално в производството на леките бели и шампанизирани вина, произвеждани в Новико, приемник на Ловико – Чирпан.

Районният кооперативен съюз също изкупува грозде и произвежда в четирите си винарски изби червени и бели трапезни вина. На местния пазар се налага и успешно работещата от няколко години винарска изба в село Свобода. Селското стопанство е традиционен отрасъл за община Чирпан и определя структурата на общинската икономика.

Обработват се 281 хил. дка ниви и градини, при стопанисвана 320 747 декара, което представлява 11,4% от стопанисваната земя на област Стара Загора, при относителен дял на населението 7,2%. В години с най – интензивна структура на растениевъдния и животновъдния отрасъл заетите са надвишавали 4400 души, а сега при статистически данни за 2001 г. наетите по трудов договор в аграрния отрасъл, включително горското стопанство, лова и риболова са 1018 души.

Произвежда се предимно пшеница, памук, царевица, ечемик, слънчоглед, грозде и зеленчуци. През последните години все по – широко навлизат етерично – маслените култури: салвия, лавандула и други. В Чирпан се намира Институтът по памука и твърдата пшеница, постигнал забележителни успехи в селекцията на редица сортове пшеница, които се продават успешно извън страната и са важен фактор за развитието на селското стопанство в България. Добре развито е животновъдството.

Всички селища в общината са електрифицирани. Те се обслужват от Електроснабдяване – НЕК АД – Чирпан. Всички населени места на Общината са с изградена водопроводна мрежа за питейно – битово водоснабдяване. Основен водоизточник е подстанция Марица, от където се осигурява вода с дебит 150 л./секунда както и подстанция Бяла. Голяма част от водопроводите се нуждаят от подмяна. Само в град Чирпан обаче е изградена канализационната мрежа (60 800 м).

По отношение на телекомуникациите община Чирпан разполага с добре изградена телефонна мрежа: общият брой на телефонните постове за 2001 г. е 9284, в т.ч. домашни – 7973. На територията на общината има покритие на двата мобилни оператори и Интернет връзка.

С подкрепата на общината в Чирпан е изграден „Център за развитие на община Чирпан“, неправителствена организация, работеща в подкрепа на бизнеса и за местното развитие (икономика, социална сфера, образование, здравеопазване, култура, опазване на околната среда). Центърът разполага с учебна база в центъра на града, организира обучения, предоставя офис, информационни и консултантски услуги на МСП.

История

Чирпан се смята за наследник на антично римско селище, което е било разположено близо до римския град Пизус, на 7 км. от сегашното местоположение на града. Смята се, че селището е основано от преселници.

Историческите документи дават основание да се смята, че градът е съществувал на сегашното си място от началото на 15век.

Името на Чирпан се смята, че произлиза от римското име на селището и е свързано най-вече с извора Текир, около който се е формирал градът. През Възраждането, периода 18 – 19 век, Чирпан се характеризира като град с добре развито земеделие и занаяти.

След Освобождението на България през 1878 г. гражданите на Чирпан са сред първите, които започват организирана борба за обединението на България и записват името на града в революционната летопис на Съединисткото движение. Днес на датата 6 септември (Деня на Съединението) се отбелязва празникът на града.

През следосвобожденския период занаятите западат заради загубата на пазари в Османската империя, но процъфтяват лозарството и винарската промишленост.

През 1928 година градът е силно засегнат от Чирпанското земетресение. В помощ на пострадалото население, при разчистването на руините, търсенето на оцелели, изграждането на палаткови лагери, продоволствието и храненето на оцелелите, са се включили активно скаути от съществуващата по това време „Организация на българските младежи разузнавачи“ (ОБМР).

Земетресение с магнитуд 6,9 по Рихтер разтърсило Чирпанско. Точно на 14 април 1928 г. – Велика събота, малко преди обяд силен земен трус с център седем-осем километра северозападно от Чирпан разтърсва града и околните му села. Четири дни по-късно, на 18 април вечерта, друг силен трус с център близо до Пловдив довършва разрушенията, които първия трус започва.

Земетресението е толкова силно, че е отбелязано от сеизмичните станции в Северна Америка. Материалните щети от него са огромни. При двата труса са разрушени напълно 26 000 сгради, 21 000 са полуразрушени. Загинали са 128 души, а около 500 души са ранените. Разрушени са почти всички сгради в Чирпан и Борисовград (днешен гр. Първомай). Хиляди семейства остават без покрив, деформирани са ж.п. линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите – за известно време изчезва Меричлерският минерален извор.

В продължение на 11 дни земята се люлее през час с различна сила. Родният град на Яворов е сринат напълно.

При първия трус малко преди обяд на 14 април скалата на Форел-Меркели отчита 10-а степен. Първо рухват покривите, после се разцепват стените. Пловдив, Чирпан и Първомай се евакуират в полето. Най-страшното обаче идва в последните часове на 18 април. Трусът от 11-а степен по Форел-Меркели е опустошителен за Пловдив и цялата област.

Правителството на Андрей Ляпчев изпраща самолет до засегнатия район, защото телефонните връзки са прекъснати. Цар Борис III, който по същото време е във Варна, спешно пристига в Чирпан. После царят се премества в Пловдив и лично ръководи акцията за спасяване на населението.

След опустошителното земетресение от 1928 г. в Чирпан в красив парк са построени пет обширни болнични сгради. За чирпанската болница е получена щедра помощ от Полския Червен кръст. Болницата е учредена с Акт от 08.11.1928 г., подписан от Цар Борис ІІІ, членове на Българското Царско правителство и Правителството на Полска Република, както и от чирпански народни представители, Кмета на града и чирпанския болничен лекар д-р Христо Златаров.

По онова време народният представител Крум Кораков прави критична бележка, че това е луксозна болница, изпреварила времето си. Така се създава възможност за разгръщане на болничната дейност в региона. От създаването на болницата и до днес в нея се лекуват жителите на две общини – Чирпанска и Братядаскаловска.

Вижте по-голяма карта

Хисаря, бул. Генерал Гурко 14 033762180, 033762034, 033762415, 033762631   contacts@hisarya.bg http://www.hisar.bg

Кмет на Община Хисаря

Инж. Пенка Ганева

Имейл: p.ganeva@hisarya.bg

Тел.: 0337 62 405

Хисаря е град в Южен Централен район на Република България, област Пловдив – административен център на Община Хисаря.

Намира се в централната част на страната, под южните склонове на Средна гора, на 364 м н.в. Той е в е на 40 километъра от град Пловдив и е в близост до възрожденските градове Карлово, Калофер, Сопот, Панагюрище – област Пазарджик и Копривщица – област София.

Климатът на град Хисаря е преходно-континентален, с топла и мека зима. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината. Пролетта е ранна и сравнително топла, лятото е слънчево, а есента е топла и продължителна. Средната годишна температура на въздуха е 11,5 градуса.
В град Хисаря има термалното находище от 22 извора, разположени в малък район, с различна физико-химична характеристика и температура, с доказани лечебни качества.

Първото организирано балнеолечение в България е започнало в Хисаря. През 1882 год. правителството на Източна Румелия издава “Правилник за експлоатация на хисарските бани”, а чешкият химик Состержонек извършва в лабораторията на Санитарния съвет в Пловдив химически анализ на водата от пет хисарски извора. Това е първият химически анализ на минерална вода в България.

Във всички исторически времена начина на живот на населението на Хисарската долина е бил предопределен от популярността на лечебните свойства на минералните води. Още преди петото хилядолетие преди Христа край топлите минерални извори възникнало праисторическо селище от късния неолит. Историята не е съхранила името му, но от тогава животът в него никога не е замирал Древните тракийски селища от Хисарската котловина влизали в пределите на Одриската държава и са били населени от племето беси.

След завладяването на Тракия от римляните през 46 г. от н. е. , малкото селище на тракийското племе беси постепенно се разраства и става известно с вълшебството на целебните си извори.

В началото на римския период, според преданията и легендите , името му било Аугуста.

През средата на ІІІ век градът бил опожарен и опустошен от готските нападения. Неговото възстановяване става към края на ІІІ век, като през 293 година римският император Диоклециан дава името си на града. Нарекъл го Диоклецианопол, защото в него намерил своето изцеление.

През IV век, за да бъде защитен от вражи нападения, градът бил ограден с крепостни стени. В него се влизало през четири големи порти. Археологическите проучвания уточняват, че крепостта е подсилена от 44 кули .

Диоклецианопол бил изграден по всички правила на римското градоустройство – с широки и прави улици, украсени със статуи на богове и богини, с мраморни бани, с красиви дворци и вили на римската аристокрация

През IV, V и VI век градът придобива известност в пределите на цялата Римска империя и според сведенията на пътеводителя от 528 година на античния автор Хиерокъл , Диаклецианопол става трети по големина град в провинция Тракия, след Филипопол / Пловдив / и Берое / Стара Загора /.

Древният град, известен с лечебните си свойства, защитен от крепост, прикътал зад дебелите си стени беломраморни сгради, вълшебни извори и славееви песни, става притегателен център за траки, римляни, византийци, славяни и българи.

След падането на Западната Римска империя град Диоклецианопол е част от Византия. През VІІ-Х век, както сочат епархийските списъци, той се превръща в духовен християнски център и епископско седалище, подчинено на Филипополския митрополит. От това време датира построяването на десет раннохристиянски базилики, което е доказателство за духовната и религиозна роля, която е отдавана на Диоклецианопол за разпространяването и утвърждаването на ранното християнство

Пловдив и Пловдивска област влизат в границите на Първата българска държава през 820 година. По същото време Хисаря е включен в пределите на Средновековна България.

През периода на Византийското владичество на мястото на изпепеления античен град израснало малко градче, за което има исторически данни, но името му не е известно.

По време на Втората българска държава земите на Хисарското Средногорие били арена на люта бран от византийци и кръстоносци.

През 1364 година град Пловдив пада под турско владичество. По същото време е покорено и разрушено селището край Хисарските топли минерални извори, но живота продължава в близките селища Хисар- Момина баня и Веригово -сегашните квартали на град Хисаря. Половината от Момина баня е било населено от турци.

В началото на ХVІІ век от Анадола и от близкото село Хисар Кюселере край Хисарските минералните извори “Момина сълза” трайно се заселили турци. Те нарекли това селище Хисар , което значи Крепост. За кратко време лековитите минерални извори добиват известност по цялата Турска империя . В него идвали да търсят изцеление видни турски личности от Цариград, Одрин, Татар Пазарджик и Пловдив.

В Хисарския край живеело будно българско население, което взело активно участие във всичките форми на борбата за национална независимост и свобода. Народната памет пази спомена за красотата и величието на хайдутското движение , за светлите личности и идеалите, свързани с националното и духовно Възраждане , за саможертвата на въстаниците от Април 1876 година, когато местното население се вдигнало на бунт срещу петвековното турско робство. При потушаване на въстанието селата Старосел и Синджирлии / сега “Веригово “/, Елешница и Красново са били опожарени от башибозушки набези. В кв. “Веригово” е възстановена църквата, в която Апостолът на свободата, Васил Левски, е събирал местния революционен комитет.

След Освобождението на България през 1878 година Хисаря навлиза в своя нов Ренесанс.

Целият двадесети век е характерен с непрекъснатото нарастване на популярността му като балнеолечебен център. През 1957 година малкото курортно селце Хисар-Момина баня е обявено за национален курорт, а през 1964 за град с името

Хисаря .

В границите на новия град влизат Хисар – централната градска част /археологическият резерват/ и с.Хисар-Момина баня, като квартал “Момина баня”. По-късно към него са присъединени селата Веригово /Синджирлий/ и Миромир, като квартали “Веригово” и “Миромир”.

Днешните квартали на град Хисаря:

– МОМИНА БАНЯ,

– ВЕРИГОВО,

– МИРОМИР,

имат собствена история, духовен облик, култура , празнично-обредна система и фолклор, които са съхранени и се предават на поколенията.

Град Хисаря е световноизвестен национален и международен туристически център , гостоприемен и модерен европейски курорт. Той предлага прекрасни условия за отдих и балнеолечение, за конгресен , еко-пешеходен, селски , културен, ваканционен и други видове туризъм , незабравими изживявания в света на тайнствата и красотите на Хисарското Средногорие.
От 1978 година съвременният град Хисаря е административен център на

Община Хисаря , област Пловдив, в състава на която влизат следните населени места:

– Град Хисаря

– Беловица;

– Елешница – сега вече не съществува. Намира се под водите на язовир “Пясъчник”

– Красново;

– Кръстевич;

– Мало Крушево;

– Михилци;

– Мътеница;

– Ново Железаре;

– Паничери ;

– Старо Железаре;

– Старосел ;

– Черничево.

Природните дадености и богатото културноисторическо наследство на община Хисар, множеството тракийски и римски археологически паметници, духовни и културни центрове, автентичния фолклор и традиции , непринуденото и сърдечно общуването с местното население , уютните места за отдих и удоволствие, минералните води в Хисаря и Красновски минерални бани превръщат града в предпочитано място за гостите и туристите от цялата страна и чужбина.

Крепостната стена, ням и величествен свидетел на историята на града съществува и до сега. Тя е потънала в пасторалната зеленина на много, много красиви паркове, огласяни от славееви песни. Древният град е обявен за археологически резерват, в който могат да се видят тракийска гробница, разкопките на римски терми , казарми и административни сгради .

На територията на Община Хисар, на 20 км. западно от града, се намира с. Старосел, където през 2000 година бе разкрит Тракийски култов храм , датиран от края на V и началото на IV век преди новата ера. Това е един от най – големите тракийски царски комплекси в Югоизточна Европа. Със своята монументалност и богато царско погребение, със златни и сребърни накити, бойни доспехи и рисувани керамични съдове, храмът е притегателна точка за туристите от всички поколения.

През месец септември 2005 г. в местността Козите грамади на територията на община Хисар, в Същинска Средна гора, на височина 1100 метра, е разкрит огромен комплекс, който е датиран от пети век преди Христа. Той се разпростира на площ от осем декара.

Според специалистите откритото тракийско селище е имало много дълъг живот и е съществувало до 5-6 век след новата ера. Доказателство за това са останките от раннохристиянската църква, открита в близост в комплекса.

Вижте по-голяма карта