Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

наредби

ОБЩИНА ПЕЩЕРА

 Пещера, ул. Дойранска епопея №17
035062201, 035064165
mayor@peshtera.bg
 http://www.peshtera.bg

 

 

 

 

 

 

 

Община Пещера е разположена в Западнородопската част на Осоговско-Родопската зона. В нея попадат части от Бесапарските, Къркарските и Баташките ридове, между които е врязана долината на Стара река и нейните притоци. Град Пещера (н.в. 450 м) се намира в предпланината, на границата с Горнотракийската низина.

По дефилето на река „Стара река“ минава пътят, който свързва общината на изток със селата Бяга, Исперихово, Ново село и град Пловдив, на югоизток с град Брацигово, а на запад с градовете Батак, Велинград и Доспат и язовирите „Батак“, „Беглика“, „Широка поляна“, „Доспат“.

peshteraНа 16 км от Пещера се намира летовище „Свети Константин“, известно със своя благоприятен климат и красива природа. Построените там ски-влекове създават условия за развитие на зимните спортове, а близкият язовир „Батак“ – за летен плаж и риболов.

 

Преобладаващите типове почви в общината са канелено-горски и алувиално-ливадни, което благоприятства развитието на зеленчукопроизводството, овощарството, лозарството, тютюнопроизводството и животновъдството.

Условията и климата на община Пещера са изключително благоприятни за климатолечение, възстановяване, зимни спортове, екотуризъм, лов и риболов, спелеология.

В културните пластове в околностите на Пещера са намерени остатъци от хилядолетна култура: кюпове, саркофази, фрагменти от керамика, строителни материали, монети, накити, култови предмети, пътища, мостове, крепости и др. Правени са проучвания и разкопки на няколко обекта:
Крепостта “Св. Петка”- разположена на едноименен хълм.
Селищна могила “Банята”- намираща се на 1,5 км. западно от с. К. Димитриево в община Пещера.

 

Тракийските крепости: “Киево кале”, “Перун”, “Тъмбра”, “Св. Никола”, “Гагово дере” в района на Пещера са разкрити за проучване през 1973г.
Интерес представляват намерените и проучени находки в пещера “Снежанка”. В една от залите са разкрити археологически останки от живота на тракийското племе беси – бронзова игла, глинени съдове, съдове за вода украсени с врязани линии, датирани от бронзовата епоха.

Забележителен архитектурен, възрожденски паметник е и Часовниковата кула построена между 1650 и 1710г. Тя е втората по възраст в България, след кулата на “Сахат тепе” в Пловдив и построяването й е свързано с нуждите на еснафа и необходимостта от отчитане времето на занаятчийските и търговски заведения.

Далеч, назад в древността, при възникване на селището, то се състои от десет махали, възникнали около езическите оброчища, станали след покръстването на траките през 196г. християнски параклиси. Това са: ”Св. Марена”, “Св. Атанас”, “Св. Неделя”, “Св. Никола”, “Св. Спас”, “Св. Димитър”, “Св. Петка”, “Св. Варвара”, “Св. Георги”, “Св. Елена и Константин”. Те обслужват и славяни и българи, за да достигнат до наши дни. Подлагани са на разрушения и пожари от поробители, за да бъдат възстановени по-късно.

 

Резерват “Купена”:

Обявен през 1961г. за биосферен, със световно значение, намиращ се под закрилата на ЮНЕСКО. В него има дендрариум за производство на фиданки от различни дървесни видове – сребрист смърч, секвоя, различни видове ели, златен кипарис, метасеквоя, американски ясен, около 10 вида защитени птици и др.

Резерват “Сокола”:

Обявен през 1973г. и обхваща площ от 127.2 хектара. Намира се на 8 км. западно от Пещера и на юг от летовището “Св. Константин”. В него също има много дървесни видове и растения. Богат е на разнообразен дивеч. От “Соколската скала”, намираща се в резервата се вижда като на длан град Пещера, а при хубаво време погледа стига до античния Пловдив.

История

Град Пещера е селище с твърде стара и интересна история. Най-ранните човешки следи датират от епохата на неолита. В продължение на хилядолетия този край е обитаван от тракийското племе беси, изпитало влиянието на македонци, римляни и византийци.

Възникването на селището в пещерската котловина е станало през втората половина на ІV век пр.н.е. Най-трайно е взаимодействието по-късно на трите етноса: траки, прабългари и славяни. Свидетелство за това са откритите останки в околностите от хилядолетна култура – кюпове с обгорено жито, строителни материали, оръжия, оръдия на труда, монети, накити, култови предмети, саркофази, останки от калдаръмени пътища, мостове, останки от крепостите: „Киево кале“ „Перун“, „Тъмра“, „Св.Никола“, „Св.Петка“ и др.

Няколко са предположенията за името на Пещера, но надделява това от пещерите в околностите.
Във възрожденската епоха е извършено огромно строителство на църкви, мостове, чешми, къщи, училища от майсторите на пещерската архитектурно-строителна школа. Тяхно дело са монументалните църкви „Св.Димитър“, „Св.Петка“ и „Св.Богородица“ в гр.Пещера, „Св.Марина“ в Пловдив, „Св.Богородица“ в Пазарджик и часовниковата кула в Пещера.

Първото светско българско училище в Пещера е създадено през 1848г., а читалището „Надежда“ – през 1873г. Изтъкнат възрожденски учител е Спас Зафиров – учител на Иван Вазов, Христо Ботев и Васил Левски.

В хайдушката чета на Тодор Банчев стават хайдути от Пещера – Тодор Фиданов, Сотир Келеш и Динко.
В Национално-освободителната борба Пещера дава на България Димитър и Атанас Горови и Георги Зафиров.
В Опълчението участвуват от Пещера: Нешо Чипев, Никола М. Донски и Георги Стоилов.

Пещера е освободена в Руско-турската освободителна война на 06.01.1878г. от 17-та рота на поручик Панин, а за гарнизон в Пещера остава VІІІ-ма рота на к-н Сафонов от 123-ти Козловски полк.
Култура

Първото светско българско училище в Пещера е създадено през 1848 година, а читалище „Надежда“ – през 1873 година. Изтъкнат възрожденски учител е Спас Зафиров – учител на Иван Вазов, Христо Ботев и Васил Левски.

Църквата „Св.Димитьр“ е един от малкото запазени паметници от епохата на Възраждането в България. Строена е в периода 1825 – 1831 година. Тя е трикорабна, кръстокуполна с притвор и галерия. Техниката и технологическият подход при строежа и е аналогичен на подходите при строежа на най-големите и репрезентативни култови сгради от 19 век. Иконостасът е резбован през 1910 година, но иконите са от 19 век. Особено ценни със своите иконописни достойнства са иконите: „Богородица Одигитрия“, определена като изпълнена през 17-18 век, „Велик архангелски събор“ – датирана от 1830 година, „Св.Димитър“ – датирана от 19 век. Оригинални са и стенописните изображения в интериора на храма. В централния купол е изписан Христос, а в олтарната част впечатляват няколко богати композиции „Богородица ширшая“, „Благовещение“ и някои старозаветни пророци.
В метоха на църквата „Св.Петка“ е разположена експозицията на Общинския исторически музей.
Общински исторически музей основан на 22.06.1969г. със статут на музейна сбирка. Експозицията е разположена в пет зали – археология, възраждане, националноосвободително движение и нова история. С пет свои уникални предмета от праисторията музеят взе участие в изложбата „Златна Тракия“ в Брюксел, открита на 03.03.2002г., с което Пещера намира своето място в културната история на Европа.
Музейна сбирка е открита и функционира и в с. Радилово. Тя отразява историята на селото и неговото активно участие в Априлското въстание /1876г./.
На територията на общината развиват дейност три читалища, един Дом на културата и картинна галерия „Проф.В.Стайков“.
Община – Пещера дава на България един капитал от талантливи политици, общественици, учени в ново и най-ново време. Това са 5 министри – Георги Кьосеиванов – министър председател, Михаил Такев – министър на вътрешните работи, Георги Теохаров – министър на просвещението и правосъдието, Григор Чешмеджиев – министър на социалните грижи и Никола Стоилов – министър на земеделието.
От Пещерската община тръгват към върховете на науката и културата: един академик, 24 професори, 10 доцента, трима ректори на ВУЗ, един декан и двама зам.декани.
Прославят името на България учени като: акад.Веселин Хаджиниколов – историк, проф.Янко Тодоров – мастит учен в античната история, проф.Димитьр Пасков – лекар – фармаколог, откривател на „Нивалина“, проф.Димитьр Ранев – известен хирург, проф.Веселин Стайков – художник, световно известен график, проф.Никола Хаджиев – спортист – спортна гимнастика, проф.Людмил Стайков – изтъкнат кинорежисьор, доц.Димитър Пунев – актьор и режисьор, актрисата Катя Чукова, Румен Григоров – един от ветераните на българската кинематография и др.


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА

 Нова Загора, ул. 24-ти май 1
045762121, 045764303
obshtina@nova-zagora.org
 http://www.nova-zagora.org

 

 

 

 

 

 

 

 

Община Нова Загора е част от Сливенска област. Тя е разположена в югозападната част на областта. Площта й е 876,9 кв.км. На север обхваща южните склонове на Межденик, части от долината на р. Тунджа и от Средногорието, на югоизток – северните склонове на Светиилийските възвишения, а централната й част е заета от равното новозагорско поле.

Новозагорска община е разположена в Югоизточна България (в северната част на Горнотракийската низина) между големите областни центрове Стара Загора, Сливен и Ямбол. Тя е втората по големина община в Сливенска област и обхваща територия от 876,9 кв.км. От нея 725 517 дка са селско стопански фонд и 116 056 дка са горски фонд.

В структурата на поземления фонд на Новозагорска община преобладават земите за земеделско ползване. Те заемат 80,04% от цялата й територия. Горският фонд обхваща 11,66%. Териториите за транспорт и инфраструктура заемат 0,89% от цялата й площ, а на фонд “Населени места” се падат 1,86%.

През територията на Общината преминават реките Тунджа, Блатица, и Овчарица. Тук се намира и язовир “ Жребчево”.

Община Нова Загора със своя природен потенциал, социално – икономически параметри и образователна структура се характеризира като сравнително добре развита по отношение на икономиката и инфраструктурата и се нарежда на второ място в областта след община Сливен.

По последни данни към 30.01.2008г. населението на община Нова Загора е 45 111 души. Гъстотата на населението е 51 д./кв. км, по-ниска от средната за страната и областта. Общината е съставена от 1 град и 32 села.

Обработваемите земеделски земи, горите и пасищата са потенциал имащ важно значение за икономическото развитие на общината. Те са основа за развитието на модерен агробизнес на територията й.

Община Нова Загора е богато селскостопанско средище и е важен железопътен и шосеен център, заема значителна роля за развитието на промишлеността и селското стопанство.

Водните ресурси на Новозагорска община не са големи. Върху тяхното количество влияят непостоянния режим на реките, ограничените валежи през летните месеци и голямата замърсеност на речните, езерните и язовирните води.Основен воден ресурс е р.Тунджа, най-големия приток на река Марица, с водосборен басейн около 7880 кв.км. Голямо богатство представляват обилните грунтови води в алувиалните отложения на р.Тунджа и притоците й.

С оглед на атрактивният културен продукт и природните си дадености, общината разполага с добър потенциал за развитието на различни форми на туризъм – културен, ловен, балнеоложки, селски.

От много години на територията на община Нова Загора се развива международен ловен туризъм. Най-много туристи идват от Италия и Гърция. Подходящи бази за ловен туризъм са: Хижа “Рай“, Язовир “Жребчево“ – почивна база “Белият дом“. Има създадени 8 броя ловни полета (в определени територии се пускат фермерно отгледани диви животни).

Традиция в Общината е и международният спортен риболов. Най-много посетители идват от Македония. Подходящи места за риболов са: яз. “Овчарица“, яз. “Жребчево“, р. Тунджа. Ловно-Рибарското Дружество работи с изкуствените водоеми в селата Еленово, Загорци, Кортен.

Социални дейности

– При осъществяване на социалната политика Община Нова Загора
следва основните човешки права, утвърдени в международните документи и конвенции за защита на правата на човека и основните свободи, и за правата на детето
– отчита необходимостта от осигуряване на по-добро качество на живот и грижа за специфични общности, групи и индивиди в риск в община Нова Загора, чрез достъпна социална защита, качествени социални услуги, равен достъп и възможности, пълноценно и активно участие във всички области на обществения живот.
– подкрепя съхраняването, поддържането и установяването на жизнени общности и интеграцията на всяко дете и възрастен в тях.

Основни функции вменени на отдел „Образование, младежки дейности, спорт, здравеопазване и социална политика”, който провежда държавната и общинска политика в областта на социалните дейности на територията на Община Нова Загора:

– Планира цялостната дейност в социалната сфера;
– Осигурява на единното методическо ръководство;

– Координира и осъществява контрола по изпълнението на държавната и общинска политика в областта на социалните дейности;
– Координира и контролира дейността на специализираните институции и социалните услуги в общността на територията на община Нова Загора;
– Организира дейностите по разработване, възлагане, управление и предоставяне на социални услуги;
– Координира взаимодействието на общината с различни институции и организации в социалната сфера;
– Предлага и организира дейности по социални проблеми, с цел усъвършенстване дейността и подобряване на качеството на предоставяните услуги в специализираните институции и социалните услуги в общността на територията на община Нова Загора;
– Участва в разработването на наредби, проекти, стратегии, планове и други вътрешни нормативни актове в сферата на социалните дейности;
– Разработва и изпълнява интегрирани политики в подкрепа на децата в риск, хората с увреждания и старите хора;
– Координира разработването на общинската стратегия и годишните планове за развитие на социалните услуги в община Нова Загора и контролира тяхното изпълнение;
– Координира дейностите, свързани с разрешаване на социални проблеми на гражданите на територията на община Нова Загора;
– Организира и администрира работата на Комисията за детето;
– Участва в работни групи, комисии и съвети по проблеми, касаещи социалните услуги за населението на територията на община Нова Загора;
– Оказва съдействие на клубовете на пенсионерите и на хората с увреждания по социални въпроси.

Исторически забележителности

ScreenHunter_4606 Dec. 03 13.10Селищна могила Караново

Селищната могила се намира в северозападната част на съвременното село Караново. Тя е един от най-значителните исторически обекти на Балканите и в Европа. Могилата е висока 13 м, дължина 250 х 150м, с дебелина на културните напластявания 12,40 м. Тук са застъпени всички праисторически епохи – от новокаменната до бронзовата включително. Общо могилата е била населявана в продължение на около 3000 г. Тук са провеждани археологически разкопки в периодите 1936-37, 1946-57 и от 1984г. до сега. От 1984 г. разкопките са с международно участие, съвместно със Залцбургския университет – Австрия.

Резултатите от проучванията на Карановската могила позволяват да се поставят и решат редица важни въпроси, свързани с хронологията и периодизацията на новокаменната, каменомедната и бронзовата епоха.

Карановската селищна могила служи за еталон при изследването на праисторическите култури в България и Югоизточна Европа.

Могилата е разположена на 10 км северозападно от град Нова Загора, на 5 км северно от пътя Стара Загора – Нова Загора.

Античен и средновековен обект

На 1 км северозападно от селищната могила се намира античното и средновековно поселение, разположено до склоновете на Средна гора. Известно е в науката от края на XIX в. От 1978 г. тук са провеждани археологически проучвания. Разкрити са раннохристиянски базилики, средновековна църква, жилищни помещения, крепостни стени, пещи за изпичане на керамика. Проучванията дават интересни данни за живота на местното население от I в. пр. Хр. до средате на XIII в.

Надгробна Дългата могила

На 1 км югоизточно от античния и средновековен обект се намира надгробната Дълга могила – част от голям могилен некропол. При спасителни проучвания през 1976г. в периферията на могилата са разкрити три зидани гробници. Погребаните са били тракийски лекари. Намерен е изключително богат надгробен инвентар – бронзови, стъклени и глинени съдове, бронзови лампи, бронзови мастилници, златен венец и др. Хирургическите инструменти, открити в трите гробници, много добре запазени и украсени, са най-добрите образци, намерени досега в България и едни от най-добрите на територията на някогашната Римска империя. В непосредствена близост с гробните съоръжения са разкрити останките от две колесници – четирикола и двукола заедно с конете. Дървените части на колесниците и конската амуниция са богато украсени с художествено изработени бронзови халки, обковки, апликаци, изобразяващи Херакъл и горгона Медуза. Гробниците датират от I-II в.

Крепост в местността Калето

На 500 м северозападно от античния и средновековен обект се намира крепост. Обитавана е през римската епоха, ранновизантийския период и средновековието. Открити са редица интересни находки, сред тях – оловен печат на Ирина Комнина – снаха на византийския император Алексий I Комнин (1081 – 1118).

Археологическите обекти в землището на с. Караново разкриват живота на населението в нашите земи от края на VII хил. пр. Хр. до средата на XIII в., в продължение на близо 8 000 години.

Селищна могила Дядово

Селищната могила до с. Дядово е разположена непосредствено на югозапад от съвременното село Дядово, близо до извор. Могилата е една от най-големите в България и Европа. Висока е 18 метра. Тук са застъпени основните праисторически епохи – новокаменна, меднокаменна, бронзова епоха. Обитавана е и през ранната желязна епоха. През ранновизантийския период върху могилата е изградено малко укрепено селище с много добре запазена крепостна стена с кули, която го е защитавала. През българското средновековие – XI – XII в. върху могилата е съществувало селище с гробище. и малка църква, които са проучени изцяло.

През 1977 г. започват съвместни българо-холандски археологически проучвания в изпълнение на културна спогодба между България и Холандия. През 1984 г. се присъединяват специалисти от унимерситета Токай в Япония, които продължават да работят и сега.

Селищната могила до с. Дядово впечатлява със своите размери и резултати от археологическите проучвания и представлява интересен паметник на културата с туристическо значение.

Могилата е разположена на 10 км южно от град Нова Загора, по пътя Нова Загора – Раднево, който е част от международния път Свиленград – Русе (Турция-Румъния) .

Теке Св. Илия

Тюрбето (гробницата) на Кадемли баба султан е разположено на върха Адатепе (Свети Илия) от Светиилийските възвишения, югозападно от село Графитово. Тюрбето е принадлежало на изповядващия бекташизма Муса Чобан, известен и като Кадемли баба Султан. Споменава се от турския пътешественик Евлия Челеби. Върхът Свети Илия е обитаван в продължение на хилядолетия. Най-ранните следи от животтук са от ранната желязна епоха.


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА КЪРДЖАЛИ

 

Кърджали, бул. България №41
036167319, 036162968
municipality@kardjali.bg
http://www.kardjali.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Община Кърджали е разположена в югоизточната част на Република България.

Тя е най-голямата община в Източно – родопския планински масив с територия от 574.7 кв.км., което е 20% от територията на Област Кърджали и 0.51% от територията на страната.

Град Кърджали се е обособил в естествен административен, търговски, културен и промишлен център не само на общината, но и на Източните Родопи.

Градът се намира на 259 км. от София и на 90 км. от Пловдив, който е втория по големина град в България. В момента най-близкият КПП “Капитан Андреево” е на 132 км. от града и свързва България с Република Турция и Република Гърция.

В него с години са насочвани значителни по размер инвестиции за изграждането на много промишлени, строителни и търговски фирми. По такъв начин той се е превърнал в икономически център на Област Кърджали.

Мекият климат, благоприятното географско разположение, богатото културно-историческо наследство, двете “водни езера” – язовирите предоставят възможност за целогодишно развитие на всички форми на туризма.

Голямото биоразнообразие, уникалните природни забележителности и запазена природна среда, незасегната от негативните влияния на индустриализацията и урбанизацията превръщат еко- туризъм в един от приоритетите за развитие на общината. На територията й има няколко защитени природни обекта – природните забележителности “ Каменна сватба”; “Каменни гъби” край с. Бели пласт; “Скален прозорец” край с. Костино, а също и няколко защитени местности с находища на световно застрашени представители на флората и фауната – “Венерин косъм”, “Юмрук скала” и “Средна Арда”.

По поречието на река Арда и язовирите “Кърджали” и “Студен кладенец” е поставено началото на изграждане на бази за краткотраен отдих и развитие на всички видове водни спортове и съществуват идеални условия за ловен , риболовен и гребен туризъм.

Множество уникални неолитни паметници, крепости и други археологични находки напомнят за богатото културно- историческо минало на този край. В Историческия музей в гр. Кърджали се съхранява богата колекция с над 30 000 експоната, като част от тях са уникални в световен мащаб. Експозициите на трите отдела “Археология”, “Природа” и “Етнография” проследяват историческото развитие на Източните Родопи от VІ- то хил. пр. н. е. до наши дни.

Най –старите исторически пластове датират от новокаменната епоха преминават през бронзовата и желязната. Крепостите, скалните ниши и светилищата носят белезите на тракийската, гръцката, римската цивилизация. Средновековните манастирски комплекси, крепости и некрополи говорят за величието на Византия и силата на Първото и Второто българско царство.


Вижте по-голяма карта