Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

музей

НАЦИОНАЛЕН ЗЕМЕДЕЛСКИ МУЗЕЙ СОФИЯ

ScreenHunter 2588 гр. София, ул. Суходолска 30
029296753, 0878400147
nzmuzei@abv.bg
 http://nzmsofia.com

 

 

 

 

 

 

 НОВИНИ от НАЦИОНАЛЕН ЗЕМЕДЕЛСКИ МУЗЕЙ …. виж тук!

Работно време
Понеделник – Петък
9:00ч. – 16:00ч

 

 

ScreenHunter 2589През 1956г към Висшия селскостопански институт – София се създава Селскостопански музей. С разпореждане на МС №544/25. 11. 1970г. музеят се обособява като Национален селскостопански музей, а през 1999г. със Закона за НЦАН се преименува в Национален земеделски музей. НЗМ е единствената институция в България, която издирва, събира, съхранява, опазва и представя паметници на материалната и духовна култура, отразяваща земеделската традиция у нас от древността до наши дни.

В неговите фондове се съхраняват голям брой музейни единици, показващи развитието на различните земеделски отрасли, наука и образование. Притежава богат библиотечен фонд о специализирана литература.

На повече от 1000 кв.м. са разположени постоянни тематични експозиции: Овцевъдство и козевъдство, Растениевъдство, Пчеларство, Ветеринарна медицина, зала Виж, пипни и запомни, къща – музей акад. Д. Костов в с. Локорско, Софийско. НЗМ подготвя и представя у нас и в чужбина временни изложби на различна тематика. Музеят поддържа контакти с наши и чужди музеи. Член е на Международната асоциация на земеделските музеи /AIMA/.

 

 ЕКСПОЗИЦИИ

 

ScreenHunter 2590Експозиция “ОВЦЕВЪДСТВО И КОЗЕВЪДСТВО”

Открита за посещение през 1964 г. и представя овцевъдството и козевъдството като древен поминък на населението по българските земи.

Дава сведения за произхода и одомашняването на овцете и козите и тяхното индивидуално развитие. Представя местните породи овце, примитивният начин на отглеждане, получаване и преработка на тяхната продукция и овчарският бит.

Показана е и уникална колекция краниологични и остеологични материали от домашни животни.

 

 

 

 

 

 

 

ScreenHunter 2591Експозиция “ВЕТЕРИНАРНА МЕДИЦИНА”

Създадена през 2004 г. – представя началото и развитието на ветеринарната служба в България.

Показана е частична възстановка на ветеринарна аптека от началото на ХХ в.:

– стари лекарствени средства,

– биопродукти,

– инструменти, използвани във ветеринарната практика.

 

 

 

 

ScreenHunter 2592Експозиция “ПЧЕЛАРСТВО”

Създадена през 2002 г. – представя пчеларството като обичан поминък на населението по българските земи.

Дава представа за произхода, биологията и болестите на медоносната пчела, примитивната и съвременна технология на отглеждане и получаване на мед и пчелни продукти, приложението им в медицината и козметичната индустрия.

Показана е ролята на Българската пчеларска организация, създадена през 1899 г., за модернизацията на пчеларството у нас.

 

 

 

 

 

ScreenHunter 2593Експозиция “ВИЖ, ПИПНИ И ЗАПОМНИ”

Създадена през 1981г., в която експонатите, изложени на свободен достъп, оформят атрактивни кътове – “Селски двор”, “От бубеното семе до копринената нишка”, “Ветеринарен кабинет”, “Бабината ракла”. Залата, единствена по рода си у нас, дава възможност за самостоятелни занимания по интереси и за организиране на разнообразни игри. Наблюдението и прекият контакт с експонатите допринася за по – доброто опознаване на домашните птици и животни, начините на тяхното отглеждане, развитието на копринената буба, видовете технически, фуражни, овощни и зеленчукови култури. В залата се провеждат конкурси за детски рисунки, за най-красиво великденско яйце,викторини и др.

 

 

 

ScreenHunter 2594Експозиция “РАСТЕНИЕВЪДСТВО”

Създадена 1996 г. – има образователно – познавателен характер и представя историята на българското растениевъдство. Включва разделите:

• възникване на земеделието по българските земи
• видове почви
• зърнено – житни култури
• фуражни и зърнено – бобови култури
• история на градинарството
• тютюнопроизводство
• лозарство и винарство
• история на маслодайната роза

 

 

 

 

ScreenHunter 2595Къща – музей “акад. Дончо Костов”

Експозицията е разположена в реставрираната през 1987 г. родна къща на световно признатия български учен – генетик акад. Дончо Костов в с. Локорско, Софийско.

С оригинални предмети, дарени от рода Костови е възстановен интериорът.

В една от стаите чрез документи, фотоси, лични вещи, писма и научни трудове са показани животът и делото му.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СТРЕЛЧА

ScreenHunter 2509 гр. Стрелча, бул. България 80
035323533
muzeumstrel@abv.bg

 

 

 

 

 

 

 

1muzeiНачалото на музейното дело в Стрелча е поставено през 40-те години на XX век. Негов основоположник е Тодор Белчов. Първоначално музейната сбирка се е помещавала в читалището, но през 1958 г. е преместена в специално отредената за това сграда – къщата на Ангел Неделев – участник в Априлското въстание.

В началото на 90-те години е реставрирана Чорбаджи Нешовата къща, в която се помещава днешният Исторически музей.

Исторически музей – Стрелча се състои от три отдела: Археология, Българските земи XV – XІX век и Художествен. Музеят се намира на бул. България № 80.

Работи през лятото без почивен ден с работно време 08.30 – 12.00 ч., 13.00 – 17.00 ч., а през зимата почива през събота и неделя.

В двора на музейния комплекс се намира Туристическият информационен център на град Стрелча. Там гостите на града могат да получат актуална информация за забележителностите, хотелите, заведенията на града, а също и за балнеоложките центрове и кабинетите по рехабилитация.

За повече информация можете да се свържете по телефона на номер (+359)3532 2025.

 

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – гр. Пазарджик

265_001_Etnografski_ekspoziciya_Pazardjik гр. Пазарджик, пл. Константин Величков 15
034443108, 0885552556
museumpz@abv.bg
https://museum-pz.com

 

 

 

 

 

 

 

baner-1200x505Пръв Стефан Захариев осъзнава необходимостта от проучване и съхраняване на историята на родния край. Като владишки наместник на Пловдивския митрополит в Татар-пазарджишката кааза и представител на църковната община в града, той посещава 113 селища и грижливо събира ценни сведения с исторически и етнографски характер, като ги обобщава в своя труд „Географико-Историко-Статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза с една харта и таблица на различни стари памятници“, отпечатан през 1870 г. във Виена. Към читалище „Виделина“ Захариев създава значителна сбирка от монети, археологически паметници, църковни ръкописи и документи.
Първото решение за създаване на музей към читалище „Виделина“ е взето на общо събрание на настоятелството от 22 юли 1907 г. по предложение на Илион Стамболиев. От протокола става ясно, че към читалището вече има определена стая за музей и дори са изложени някои предмети. Начинанието от 1907 г. обаче остава без съществени резултати главно поради липса на средства.
На 28 януари 1911 г. 16-то ОНС приема Закон за старините. На 24 февруари читалището отново решава „да се турне началото на музея“ и определя за уредник д-р Ил. Матакиев. В няколко поредни заседания през декември се изменя читалищния устав, като се вписва нов чл. 3, според който се урежда музея.
На 13 декември 1911 г. музеят в Пазарджик официално започва своята дейност. През войните (1912-1918) активната културна дейност на читалището спира, а уредникът д-р Матакиев участва и в трите войни като военен лекар.
В първите следвоенни години настъпва подем в развитието на музейното дело в Пазарджик. През 1923 г. читалищният деятел Иван Войводов дарява на читалище „Виделина“ личната си библиотека от 741 книги и нумизматичната си сбирка от 316 монети.
Съставена е комисия, която да изготви устава на Археологическото дружество, който е приет на 23 март 1924 г. Според него Археологическото дружество се нарича „Бесапара“, а музеят – „Иван Войводов“. За председател на дружеството е избран Ив. Войводов, а за уредник на музея – Тодор Мумджиев.
На 16 юни 1924 г., на читалищния празник „Св. Дух“, на общоградско тържество, в една от стаите на читалището е открита експозицията на музея „Иван Войводов“. Във фондовете на музея постъпват хиляди документални и веществени паметници, много от тях уникати, въз основа на които се изгражда по- късно екпозицията на Общия народен музей. Археологическите, етнографските, историческите, географските пручвания често се предоставят на утвърдени специалисти в своята област. С научна цел посещават музея водни български учени – проф. Г. Кацаров, проф. Б. Филов, проф.д-р Ив. Велков и др., които публикуват у нас и в чужбина постъпилите за съхранение в сбирките културни паметници.
По-интересните новооткрити музейни старини са оповестени в местния печат под надслов „Археологически вести“ и „Музейни старини“. Само година след като поема ръководството на музея, Константин Христович успява да го обогати с около 1400 старини, от които над 1100 монети и банкноти. Интерес предизвиква оброчната плочка на Асклепий от все още непроученото светилище при Хайдушкото кладенче край с. Баткун, изящна мраморна глава на богиня от с. Блатница, мраморни оброчни плочки на тракийския конник от с. Калугерово и от с. Мало Конаре, бронзова старогръцка монета, медал от с. Хаджиево на победител в Олимпийските игри в античния Пловдив, дълъг железен тракийски меч от местността „Хисаря“ край с. Цар Асен, златарски сандък с много чекмеджета, подарен от Елена Лулчева и редица книги.
През юни 1936 г. Константин Христович и Димитър Цончев – директор на Пловдивския музей и библиотеката, правят обиколка на склоновете на Родопите, като регистрират няколко тракийски светилища и паметници, свързани с религията на траките. Обхождат средновековната крепост Баткунион и я предлагат на Народния археологически музей и Министерството на народното просвещение за проучване. Събират сведения за манастира „Св. Петър и Павел“, данни за живота и творчеството на Станислав Доспевски – рисувал в манастира, за дейността на Васил Левски и скривалището в манастирските подземия, където се е срещал с дейци на местните комитети.
Пред 1936 г., след ремонт, музеят е преместен в обширна зала на втория етаж на читалище„Виделина“.
През 1937 г. благодарение на щедри граждански дарения, съдействието на градската и околийската управа, уредникът обогатява музея с ценни за науката старини. В сбирките постъпват археологически находки, нумизматични колекции, оръжие, накити, сахани, тасчета, тепсии, съдове, тефтери за занаятчийските сдружения, медали, фотографии, портрети, картини. На фона на това разнообразие се откроява уникалното монетно съкровище от с. Величково, единствено до сега в света по своето съдържание. Това са 10 сребърни монети от тракийското племе дерони, датирани от V век пр. Хр. В резултат на усилията на проф. Тодор Герасимов, то става достояние на науката, тъй като племето дерони е непознато от други исторически извори.
През 1938 г. музей „Иван Войводов“ има следните отдели: Археологически, Нумизматичен, Етнографски, Възраждане и Художествен. Изразходва сумата от 10 000 лв., получена като помощ от Археологическия институт в София, Популярна банка и Градската община. Помещението се оказва неудобно за непрекъснато увеличаващия се фонд.
Поставя се началото на системни археологически разкопки в Пазарджишкия край от Васил Миков от Археологическия институт и музей при БАН-София и Димитър Цончев, директор на Народна библиотека и музей – Пловдив.
На 7 септември 1939 г. В. Миков предприема разкопки на селищната могила край с. Юнаците. Първоначално работи с 18 души в продължение на 23 дни. Установява, че могилата е била обитавана през 5 епохи и определя, че от всички селищни могили в България тя представлява най-голям интерес. По същото време, със заповед на министъра на народното просвещение и средства от фонд „Пловдивска област“, Д. Цончев в продължение на седмица извършва разкопки на тракийското селище на Асклепий Зимидренски от II-IV век при Хайдушкото кладенче край с. Баткун.
К. Христович продължава да настоява устно и писмено в местната преса, пред обществото, читалищното настоятелство, общината, народните археологически музеи в София и Пловдив, както и пред министерствата за „отпущане на специално помещение пригодено за нареждане и излагане на ценните ни музейни сбирки“. Той съзнава, че преустройството на Неновата къща и уреждане на съвременен музей надхвърлят възможностите на читалище „Виделина“ и предлага на споменатите по-горе институции: „читалищният ни музей… трябва да се прехвърли и стане собственост на самата Градска община. Само тогава можем да имаме подреден градски музей”.
К. Христович предлага от началото на 1943 г. към музея да се назначи платен музеен чиновник – Владо Фучалов, дотогавашен библиотекар на читалищната библиотека… „високо културен и запознат доста с музейните работи… който под мое ръководство да реди и подрежда, посреща и изпраща посетителите на музея”.
При промяната на 9 септември 1944 г. Археологическият музей „Ив. Войводов“ при читалище „Виделина“ има пет отдела: Общоархеологически, Географо-природен и земеделски, Етнографски, Художествен и Градски архив. Уредникът съобщава, че от октомври се помещава в малка читалищна зала от около 50 кв.м., долепена до самата стена и прилича на „вехтошарски магазин”. Годишният бюджет е 8-10 хиляди лева във вид на помощи, отпускани от читалището и Градската община. Длъжностите уредник и помощник-уредник са безплатни.
На 1 октомври 1946 г. е разкрита нова музейна експозиция в къщата на Йордан Ненов, дарена от дъщеря му. Представени са сбирките – античност, средновековие, възраждане, Априлско въстание, нумизматика, градски архив и занаяти, като е отделен кът за Константин Величков и стария Пазарджик. Няколко картини със сюжети от стария Пазарджик са представени в музея, а другите остават в специална зала в читалището, определена за постоянна картинна галерия, която ще носи името на Станислав Доспевски.
Читалищният характер на музея не му позволява да се развива с темповете на тогавашното музейно дело в страната. Това става по-късно с одържавяването на по-значителните музейни сбирки, сред които е и музеят към читалище „Виделина“ – Пазарджик.
През 1980 г. OLYMPUS DIGITAL CAMERAмузеят и градската галерия „Ст. Доспевски“ се местят в нова сграда, в центъра на града. Откриването е осъществено на специално тържество под патронажа на Людмила Живкова.
Преминал през етапите на любителско дело на патриотично настроени българи, утвърдил се като читалищен музей, развил се като държавен културен институт със статут на Околийски, Окръжен и Регионален, днес музеят заема значимо място в националната музейна система.
Постоянната експозиция на музея е представена в различни по своя характер и обхват на време зали. Обхваща голям период от време – от праисторията до новата българска история. Етнографската експозиция е обособена в автентична възрожденска къща, а родната къща на Константин Величков представя живота и дейността на видния пазарджиклия.
В зала „Археология” посетителите могат да видят разнообразни образци на материалната и духовна култура на Пазарджик и региона: модел на жилище, антропоморфни и зооморфни керамични съдове от неолита и халколита, богата идолна пластика, култови предмети, антични, средновековни и западноевропейски монети, оръжия, накити и една от най-богатите колекции на оброчни плочи на Тракийския конник.
Зала „Възраждане” представя Пазарджик и региона през епохата на Българското възраждане и участието на населението в националноосвободителните борби и Априлското въстание ( 1876 г. ) до Освобождението през 1878 г. Експозицията е изградена от оригинали, представящи богатите колекции във фондовете на музея: оръжие, монети, вещи на занаятчийските сдружения, старопечатни книги. Над 200 оригинални експоната организират тематичните центрове на експозицията-икономическо развитие на Пазарджик като стоково тържище; борба на населението за самостоятелна българска църква, за българска просвета и образование, за национално освобождение.
Зала „Нова история” е организирана в три отделни, но взаимно свързани зали. В първа зала са представени важни за Пазарджик личности, част от органите за местно самоуправление след Освобождението. Централната част от експозицията е посветена на най-известните исторически и архитектурни паметници в града в ново време – църквата „Св. Богородица” и Старата поща. Показани са и планове на града от началото на XX век, дело на видни пазарджишки архитекти. Във втора зала са представени някои традиционни занаяти, характерни за града – шивачество, въжарство, шапкарство, кошничарство, тенекеджийство и др. Отделено е и особено внимание на селското стопанство, което е представено с много снимки, документи и оригинални материали, които дават представа за начина на селскостопанското производство през миналия век. Трета зала е посветена на училищното дело. В експозициите са представени културно-просветните, спортни и благотворителни дружества и организации в града, дело на местната интелигенция. Представени са и важни за Пазарджик творци, с особено значение за културния живот- писатели, поети, художници, журналисти, музиканти и др. OLYMPUS DIGITAL CAMERA

В лапидариума на музея (външен и вътрешен) хронологически са експонирани находки, които не са включени във вътрешната музейна експозиция: статуи, пътни колони, жертвеници, култови фигури от камък. Показани са и архитектурни елементи – бази, капители, колони, архитрави.

Етнографската експозиция е подредена в най-голямата жилищна сграда в Пазарджик от епохата на Възраждането, построена през 1850 г. в стила на пловдивската възрожденска барокова къща. Собственикът Никола Христович е бил богат пазарджишки търговец. Обявена е за национален архитектурно-художествен паметник на културата. Етнографската експозиция представя богатството и разнообразието на традиционната народна култура от България, която обхваща части от най-българските етнографски райони: Тракия, Средногорието и Родопите. Във фонда на отдел „Етнография“ са събрани и съхранени ценни свидетелства за бита, поминъка и духовната култура на пазарджишкото население. Те оформят 15 колекции: предмети от градския бит, облекла, занаятчийски инструменти и произведения, уреди за обработка на земята и за дърводобив, архитектурни детайли, народни музикални инструменти, предмети на народната култура.
kashta muzeiРодната къща на Константин Величков (1855 – 1907) е превърната в експозиция към Регионален исторически музей- Пазарджик. Сградата е обявена за архитектурно-художествен и исторически паметник на културата от национално значение. В експозицията са възстановени интериорите в къщата. Богатата фотодокументална част разкрива семейната среда и личността на Величков, приноса му в българската история и култура като видна възрожденска личност, просветител, активен участник в национално-освободителните борби, политик и държавник в следосвобожденска България, писател, преводач, художник. Музеят е едно от утвърдените средища за културни прояви и чествания. Традиционните Величкови дни заемат значимо място в културния календар на града.
Обект на музея е и селищна могила Юнаците, с. Юнаците, Пазарджишко. Резултатите от 40-годишните археологически разкопки на селищна могила Юнаците са изключително важни за праисторическата наука. Разкрити са нови сведения за структурата на селищата, домостроителството, икономиката, духовния живот и погребални практики на най-древните обитатели на могилата, живеели тук в продължение на няколко хилядолетия през халколита и ранната бронзова епоха.
Регионален исторически музей – Пазарджик е един от най-авторитетните музеи в страната. Във фондовете му се съхраняват над 75 000 културни ценности, като някои от тях са гостували в САЩ, Япония, Канада, Германия, Франция, Норвегия, Испания, Италия, Дания, Швейцария и други държави.

Музеят е бенефициент на множество национални проекти и партньор на различни институции по проекти на Европейския съюз. РИМ-Пазарджик организира периодично Международни и Национални конференции, кръгли маси, симпозиуми.
В сградата на музея е създадена достъпна среда за хора с увреждания.
На Учредителното събрание на Сдружение „Български музеи”, проведено на 30 ноември 2012 г. в град Русе, Регионален исторически музей –Пазарджик, представляван от своя директор Борис Хаджийски, е избран за председател на Управителния съвет на сдружението. Три години по-късно, на 26 ноември 2015 г., РИМ-Пазарджик е избран за председател на УС за втори пореден мандат. Членове на Сдружението към 24 май 2016 година са 97 национални, регионални, общински и частни музеи.

 

ЕКСПОЗИЦИИ:

Лапидариум

Археология

Възраждане и националноосвободителни борби

Нова история

Етнографска експозиция

Къща музей „Константин Величков“

Средновековната крепост Цепина

 

РАБОТНО ВРЕМЕ:

Централна сграда

пл. „К. Величков“ №15:
тел.: 034/44 31 44; 034/44 31 08; 034/44 31 13
Понеделник – Петък:
09:00 – 17:00
Събота:
10:00 – 17:00
Неделя:
10:00 – 14:00

Етнографска експозиция

ул. „Отец Паисий“ №8
тел.: 034/44 57 19
Понеделник – Петък:
09:00 – 17:00
Събота:
10:00 – 17:00

Къща музей „Константин Величков“

ул. „Теодор Траянов“ №6
тел.: 034/44 57 59
Понеделник – Петък:
09:00 – 17:00

 

 

 

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ПРОВАДИЯ

ScreenHunter 1361 гр. Провадия, ул. Опълченска 3
051842033
muzei_provadia@abv.bg
http://muzei-provadia.com

 

 

 

 

 

 

 

sl-1Сведения за началото на музейното дело в Провадия имаме от първото десетилетие ХХ век. Тогава започва съзнателното изучаване и опазване на културно-историческото наследство на Провадийския край. Първата проява в тази насока е създаването на богата археологическа сбирка в Провадийската гимназия „Цар Симеон”. По голямата част от събраните материал са резултат на извършени в късноантичната и средновековна крепост Проват–Овеч любителски разкопки от местни учители като Пантелей Захариев.

По време на Втората световна война тази сбирка престава да съществува. Част от експонатите са изпратени във Варна и София, друга се изгубва завинаги. По-късно музейни сбирки се появяват и в други училища. Те са събрани от учители и краеведи.
През 50-те години на ХХ век група ентусиасти – Илия Василев, Йордан Керезов, Койчо Атанасов и други работят за създаване на нова музейна сбирка в Провадия. За целта наследниците на опълченеца Стефан Богданов подаряват част от неговата къща.

 

srednovekovie-2Събрани са предмети от културно-историческото наследство на Провадийския край като по голямата част от тях са дарени от родолюбиви провадийци.
На 1.ІХ.1959 г. е открита скромна експозиция. Пръв уредник става учителя-пенсионер Станьо Маринов, а година след това с него започва да работи и Пейчо Дянков. Те поставят основите на съвременното музейно дело в Провадия. С течение на годините фондът на сбирката се попълва и тя става най-богатата измежду всички музейни сбирки в България. За това спомага както дарителската дейност на хората в града и селата, така и сериозните археологически и етнографски проучвания.
Благоприятно поле за действие в Провадийския край намират археолозите Ара Маргос, ст.н.с. Димитър Димитров, ст.н.с. Александър Кузев, Георги Кузманов, проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов, доц. д-р Павел Георгиев, етнографа Мария Николова.
През 1986 година старата музейна сграда е съборена и построена наново до 1993 година. Външно тя не претърпява промени, само във вътрешните пространства се налагат някой изменения. Новата музейна експозиция отваря врати през 1999 година.
През 1976 г. в Провадия е създаден първия в страната музей на композитор. Той е посветен на Светослав Обретенов и е експониран в родния му дом. Фондът му първоначално разполага с над 1100 предмета. За съжаление след 1998 г. музея е трансформиран в музейна сбирка и е преместен в нова сграда.
През 2004 г започва процедура по създаването на градски исторически музей. На 12.07.2004 г Общинския съвет на града взема решение за създава Исторически музей–Провадия. Институцията започва официално своята работа от 1.01.2005 г. тя се явява наследник на къща-музей „Светослав Обретенов” и общоисторическата музейна сбирка. Днес в неговите фондове се съхраняват над 15 000 предмета от миналото на Провадийски регион.

 

 

 

nova-istoriq-1 В залите на музея са показани експонати от града и десетки селища на бившата Провадийска околия. Хронологическите рамки на предметите са от края на Новокаменната епоха до средата на ХХ век. Акцент в експозицията са залите представящи находки от Праисторически солодобивен и градски център Провадия-Солницата, късноантичната и средновековна крепост Проват–Овеч, старобългарският манастир – книжовно средище от ІХ-ХІ в. край с. Равна, материали от Османския период, Възраждането, Новата и Най-нова история на града и района, монети, оръжия, фотоси.

Неразделна част от музея и културното наследство на нашия край е Художествената галерия на града. Тя отваря врати през1967 г. От 1971 разполага със самостоятелна сграда. Днес разполага с над 500 картини, графики, скулптури и пластики.

 

 

 

 

ЕКСПОЗИЦИИ:

 

ОБЩИНА ИСПЕРИХ

 Исперих, ул. Дунав 2
084312006
isperih@isperih.bg
 http://www.isperih.bg

 

 

 

 

 

 

Община Исперих е разположена в южните склонове на Лудогорското плато. Релефът е равнинно-хълмист, със средна надморска височина 250-300 метра. Дълголетните карстови процеси са довели до създаването на характерен и уникален за района комплекс от карстови форми – пещери, скални ниши, дупки и др., представляващи интерес за палеонтолози, спелеолози и археолози, както и за развитието на специфични форми на туристическа дейност.

Най-студените месеци през годината са януари и февруари. Средната годишна температура е 10,3°С. Минималните температури през зимата в някои случаи падат до -25°С. Не са изключения и резките понижения на температурите през пролетта и есента. Като най-топли се очертават месеците юли и август. Типичен пролетен месец е април, а типичен есенен – октомври. За добре изразения континентален характер на климата в района на община Исперих свидетелстват средните месечни температури за януари /-2°С/ и за юли /24°С/, валежният режим /февруарски минимум и юнски максимум/ и сравнително продължителното задържане на снежната покривка /над 3 месеца/.

Почвите в Лудогорието са силно повлияни от особеностите на скалната основа и от характера на релефа, климата и растителността. Във връзка с льосовата и льосовидната основа, сравнително сухия климат и наличието на сухолюбива лесостепна растителност от север към юг е разпространението на карбонатните, типичните и излужените черноземи / оподзолените / черноземи, които заемат 39% от обработваемата земя. Сивите и тъмносиви горски почви /61%/ са образувани върху слюдести шисти, карбонатни пясъчници и др., под влияние на влаголюбива букова растителност, която постепенно е била унищожена и заменена с по-сухолюбива растителност.

Почвено-климатичната характеристика на общината създава възможност за отглеждането на всички култури, характерни за умерения климат и най-вече за развитието на зърнопроизводството и техническите култури. Освен изброените култури, почвено климатичните условия в района на Община Исперих са подходящи за ягодоплодни и овощни насаждения. Традиционни селскостопански производства са: отглеждането и добиването на зърнени храни, тютюн, слънчоглед, трайни насаждения, дребното месно и млечно животновъдство и др.

Водата в Община Исперих сега е изобилна, понеже се доставя от големи каптирани извори при заличеното с. Сборяново (Демир Баба Текке) и долината на север от него – главно р. Крапинец, която според археолозите в периода IV-III в. пр.н.е. е била плавателна и е достигала до р. Дунав. Най-голямата група кладенци се намирала на юг от града, над сегашната гара Исперих, дълбочината им е 19 м. и имат бистра вода. Съществува каптиране на извора при с. Драгомъж, откъдето се водоснабдява гр. Исперих и с. Яким Груево. На територията на общината съществуват множество малки водоеми, които са богати на риба.

Водоизточниците в общината са общо 57 броя, като от тях използваеми за питейни цели са 34 броя. Останалите са кладенци с дълбочина между 15 и 19 метра, които притежават бистра, но с лош вкус вода. Максималният дебит на използваните източници е 568 л/сек. Степента на задоволеност с вода на населените места в общината е сравнително добра. Няма достатъчно водни ресурси за промишлени нужди и поливане.

Растителното разнообразие в горския фонд на община Исперих включва над 40 дървесни видове, в т.ч. 4 иглолистни, над 20 храстови видове и над 100 бр. тревни растителни видове. Средногодишното залесяване възлиза на над 900 декара главно с местни устойчиви широколистни дървесни видове, каквито са: цер, дъб, сребролистна липа, ясен, явор и др. Залесяването включва и някои чужди видове, които са успешно аклиматизирани у нас каквито са: червен американски дъб, унгарска акация и различни клонове хибридни тополи.

 

В горите на Исперих се срещат различни видове едър и дребен дивеч. За едрия дивеч това са благороден елен, сърна, дива свиня, за дребния дивеч най-характерните видове са див заек, фазан, яребица и дива патица. През различните сезони се срещат и пролетни видове, каквито са пъдпъдъкът. От хищниците се срещат лисица, чакал, вълк и дива коза.

През последните години (след 1990г.) данните от провежданите таксации показват трайно намаляване на едрия дивеч. Това се дължи на нарастващото бракониерство, което е основният проблем на фауната. На територията на Исперих има една природна забележителност – „Божурите“, намираща се до село Печеница и историческо-археологически резерват „Сборяново“.

Горите, които съставляват 20% от територията на община Исперих са едно от големите й богатства. Общата залесена площ възлиза на 10 912, 7 хектара, а общият дървесен запас се оценява на 1 028 475 куб.м. Средногодишният добив на дървесина възлиза на 37 000 куб.м. Средногодишното залесяване възлиза на 900 дка. Прави се главно с местни, устойчиви широколистни видове – цер, дъб, сребриста липа, ясен, явор, дива череша и др.

Растителното разнообразие в горския фонд на община Исперих включва над 40 дървесни видове, в т.ч. 4 иглолистни, над 20 храстови видове и над 100 броя тревни растителни видове. В горите се срещат различни видове едър и дребен дивеч. При едрия дивеч това са благороден елен, сърна, дива свиня, дива коза, а за дребния дивеч най-характерните видове са див заек, фазан, яребица и дива патица. От хищниците се срещат лисица, чакал, вълк. На територията на общината се намират и ловните резервати: ”Воден”, ”Ири Хисар”, ”Паламара” както и природната забележителност “Божурите”, разположена до село Печеница.

Седиментните скали, които се разкриват са от етажите на долната креда хотрив и барем. Скалните формации по долината на реката образуват типични скални венци и скални корнизи. Дълголетните карстови процеси са предизвикали проявлението на един твърде характерен и уникален за района комплекс от карстови форми като пещери, скални ниши, дупки и др. В района са регистрирани 14 пещери.

Кватернетната покривка е представена от характерното плейоценско льосово навяване, което заедно с лежащите под него седиментни варовикови маси дренира повърхностно течащите води и обуславя безводието в Западното лудогорско плато. Своеобразието от характерни земеповърхностни форми, специфична геоложка структура и динамика на хидроложкия режим са създали условия за формирането на интересен и уникален генофонд.


Вижте по-голяма карта