Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
музей
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – РАЗГРАД
 |
 гр. Разград, бул. Априлско въстание 70
|
Началото на Разградския исторически музей е поставено от родолюбивия общественик, местен училищен инспектор, по-късно академик в областта на природните науки Анание Иванов Явашов.
През 1887 година той провежда първите разкопки в западната част на Хисарлъшката крепост (Абритус). С откритите археологически находки Явашов урежда същата година музейна сбирка в старата сграда на местната мъжка гимназия. Ето защо 1887 е годината, в която се поставя началото на музейното дело в Разград.
На 19.03.1922 година, в училище „Св.Св. Кирил и Методий“ /сега Художествена галерия/, по инициатива на Анание Явашов се свиква Общо събрание на родолюбиви българи, предимно учители и се учредява Разградското археологическо дружество. Дружеството си поставя за цел: „издирването, съхраняването и изучаването старините в Разград и околията и да буди интерес към тях сред населението„. Десетилетия наред то е основния двигател за изучаване миналото на Разград и Разградски район.
Така започва целенасочено проучване на миналото на Разградския край, което полага основите за бъдещото съществуване на сегашния музей.
Експозиции
Музей „Абритус“
Археологическата експозиция е построена на тематико-хронологически принцип, обхващащ движими паметници от най-ранно засвидителстваната епоха в Лудогорието – късния палеолит – до края на Второто българско царство.
Обособени са пет главни теми, съответстващи на главните етапи от развитието на човешкото общество.
Всяка от тези главни теми е представена чрез няколко подтеми, характеризиращи отделните етапи на съответната епоха.
Късноантичен град ABRITVS
През 1 в.н.е., върху руините на тракийско селище римските завоеватели построяват военен лагер, превърнал се по-късно в едно от най-значимите селища в провинция Долна Мизия – Абритус. Античните автори споменават Абритус основно във връзка с битката, състояла се в неговата околност през 251 година и завършила с разгром на римските войски от нахлулите готи и убийството на император Траян Деций. В началото на IV в.н.е, при император Константин I Велики (306 -337 г.) градът е укрепен с дебела крепостна стена, обхващаща площ 14 хектара, с четири крепостни порти и тридесет и пет кули. Въпреки това той нееднократно е разрушаван при нападенията на варварски племена – готи (376-378 г), хуни(447 г.) и от авари и славяни (586 г.) През периода на късната античност , след налагането на християнството за официална държавна религия, градът е известен като седалище на епископ. В средата на VI в.н.е. градът е обект на възстановителната дейност на император Юстиниан Велики (527 -565 г). Градът окончателно загива в края на VIв.н.е.
Етнографски музей
Експозицията представя традиционната култура на най-характерната местна етнографска група – „капанци“.
Разкриват се елементи от древни календарни и семейни празници и обичаи. Представят се различни вярвания за здраве, дълголетие, плодородие и щастие. Легендите и преданията от Лудогорието ни пренасят в епохата на създаване на Дунавска България / VII в. / и представят местното капанско население като потомци на прабългарите. За произхода на името капанец съществуват различни обяснения, които имат предимно легендарно-митологичен характер. То се свързва с черната капковидна шевична украса от женските ризи, с „капите“ / калпаците /, носени от мъжете и с езическите храмове – „капища“. Популярни са преданията за капана, организиран от българите на византийската императорска войска през 811г. и за „закапанените“/ заточените / последователи на върналите се към езичеството наследници на княз Борис. Името капанец се споменава за първи път в регистър от ХVII век,отнасящ се за село Равно, Разградско.
Къща-музей „Станка и Никола Икономови“
Kъща – музей „Станка и Никола Икономови“ е открита на 17 април 1980 г. Експозицията, уредена в дома на двамата възрожденци, се състои от фотодокументална част и приблизителна възстановка на бита на семейство Икономови. В първото помещение са експонирани фоторепродукции на портрети и картини, факсимилета на документи, отразяващи живота и дейността на двамата просветители,ксерокопия на книгите им „Земледелие“, „Две прикаски за славните жени и за Аза человекомразеца“ и „Ерминия“ – ръководство за обучение по взаимоучителната метода. Във второто помещение са показани предмети и лични вещи от всекидневния бит на Икономови, а в следващото е направена възстановка на гостната.
Къща-музей „Димитър Ненов“
Известният български пианист и композитор Димитър Ненов е роден в Разград на 1 януари 1902г. Музейната експозиция е открита в родната му къща през м.май 1992г. В нея се съхраняват архивни документи и снимки за живота на артиста, единственият запазен запис от негово изпълнение на Концерт за пиано в ла мажор от Лист, издания, копия и оригинали на негови творби, спомени на негови ученици. Музеят разполага и с малка концертна зала, където целогодишно се организират камерни концерти, изложби и срещи. От 1993г. къща-музей „Д.Ненов“ е един от организаторите на „Национален конкурс за млади пианисти“, от 2001г. – международен.
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ГР. ШУМЕН
 |
гр. Шумен, бул. Славянски 17
|
Родоначалник на музейното дело в Шумен е известният възрожденски учител Сава Доброплодни. През 1857 година, заедно със свои ученици, той провежда първата експедиция до руините на Велики Преслав, а със събраните материали е подредена малка сбирка в библиотеката на Мъжкото класно училище. Повишеният интерес към българската история в епохата на Националното възраждане има своето логично обяснение, както е логично, този интерес да се появи в район – център на Първото българско царство. Починът на Сава Доброплодни се подема в следващите години от негови ученици, от шуменски учители и общественици. Събирането и съхраняването на старини продължава през целия доосвобожденски период. След Освобождението проучванията в региона продължават.
Карел Шкорпил открива останките на първата българска столица Плиска, а Рафаил Попов стига до идеята, в Шумен да се създаде Археологическо дружество, което да уреди археологическа сбирка. Дружеството е учредено през 1902 г. Благодарение на усилията, които полага Рафаил Попов и с финансовата подкрепа на Шуменската община, на 29 юни 1904 г. в културния център на града (днес ул. „Цар Освободител”), тържествено е открит Окръжен музей.
През 2000 година с Постановление на Министерски съвет е преобразуван в Регионален, като изпълнява методически функции на територията на област Шумен.
Вече повече от сто години, поколения музейни специалисти издирват, съхраняват и експонират безценни реликви. Днес музеят е културен и научен институт, с обособена научна група, собствено научно издание – „Известия на исторически музей – Шумен”, от което са публикувани седемнадесет тома, друго музейно издание „Библиотека Шумен”, библиотека с над 25 000 т. научна литература и периодични издания, реставрационно-консервационни ателиета.
Шуменският музей притежава едни от най-големите и най-стойностни колекции в страната, в това число колекции въоръжение, накити, нумизматична и сфрагистична, старопечатни книги, икони и църковна утвар, етнографски колекции, колекция филмови афиши и т.н.
Помещавала се на различни места в града, сега експозицията на музея е в специално построена за целта сграда, която е открита през 1981 г., във връзка с тържествата по случай 1300 годишнината от създаването на Аспарухова България. Тематично подредена в осем зали и две зали за временни изложби, тя представя времето от V-то хилядолетие пр. Хр. до ХХ век.
Обекти от структурата на Регионален исторически музей – Шумен са Националните историко-археологически резервати „Плиска” и „Мадара”, историко-археологическия резерват „Шуменска крепост”, мемориалните къщите музей „Добри Войников”, „Лайош Кошут”, „Панайот Волов”, музеен комплекс „Панчо Владигеров”, временна експозиция „Градски бит – крея на ХІХ – 30-те години на ХХ век” в комплекс „Авшарян”, а също така Късно антична крепост при село Войвода и Тракийски гробничен комплекс при село Ивански.
Основната цел на Регионален исторически музей – Шумен е чрез издиреното, съхранено и популяризирано културно-историческо наследство на Шуменски регион да се превърне в медия за обществото, която информира, образова и отговаря на потребностите на българските и чуждестранни посетители. По този начин запазва българската идентичност за следващите поколения, но и показва пред света културните достижения на българския народ.
Тази цел се постига чрез успешната комбинация на класически експозиции с възможностите, предоставени от съвременните технологии, които правят тяхното възприемане по-лесно и по-близо до посетителите. Реализирането на поставените цели се доказва от постигнатите резултати – постоянно увеличаващ се брой на посещенията в обектите и установяване на силно взаимодействие между организацията и нейните гости, особено децата и учениците. Нещо повече – музеят като структура е ключов фактор за развитието на културен туризъм не само в региона, но и в цяла Североизточна България.
ЕКСПОЗИЦИИ:
Временни (собствени и гостуващи)
КОЛЕКЦИИ:
Въоръжение І хилядолетие пр. Христа
Работно време
ЛЯТНО РАБОТНО ВРЕМЕ
НА ОБЕКТИТЕ ОТ СТРУКТУРАТА НА
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ШУМЕН
(АПРИЛ – ОКТОМВРИ)
Централна експозиция:
От 10.00 до 18.00 часа, без почивен ден.
Къщи музеи „Добри Войников”, „Лайош Кошут”, „Панайот Волов” , Музеен комплекс „Панчо Владигеров” и Временна експозиция „Градски бит – края на ХІХ – 30-те години на ХХ в.” в комплекс “Авшарян”:
От 9.00 до 12.00 и от 13.00 до 18.00 часа, почивни дни неделя и понеделник.
ИАР „Шуменска крепост”:
От 9.00 до 19.00 часа, без почивен ден.
НИАР „Мадара”:
От 8.30 до 20.00 часа, без почивен ден.
НИАР „Плиска”:
От 8.30 до 19.00 часа, без почивен ден.
Антична крепост „Войвода” и Гробничен комплекс при с. Ивански:
От 9.00 до 17.00 часа, с предварителна заявка
ЗИМНО РАБОТНО ВРЕМЕ
НА ОБЕКТИТЕ ОТ СТРУКТУРАТА НА
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ШУМАН
(НОЕМВРИ – МАРТ)
Експозиция:
От 9.00 до 17.00 часа, почивни дни неделя и понеделник.
Къщи музеи „Добри Войников”, „ЛайошКошут”, „Панайот Волов”, Музеен комплекс „Панчо Владигеров” и Временна експозиция „Градски бит – края на ХІХ – 30-те години на ХХ в.” в комплекс “Авшарян”:
От 9.00 до 17.00 часа, почивни дни събота и неделя.
ИАР „Шуменска крепост”:
От 9.00 до 17.00 часа, без почивен ден.
НИАР „Мадара”:
От 8.30 до 17.00 часа, без почивен ден.
НИАР „Плиска”:
От 8.30 до 17.00 часа, без почивен ден
Антична крепост „Войвода” и Гробничен комплекс при с. Ивански:
От 9.00 до 17.00 часа, с предварителна заявка.
Всички посещения в почивните дни на експозициите са по предварителна заявка и за групи не по-малки от 10 души!
СОФИЙСКА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ
 |
гр. София, ул. Ген Гурко 1 029872181  http://www.sghg.bg |
1928
През 1928 г. по повод честванията на половинвековния юбилей от Освобождението на София и 1000-годишнината от Златния век на българската книжнина тогавашният кмет на града генерал Владимир Вазов издава заповед за учредяване на специална комисия, която да посочи начините и средствата за изграждане на Столичен общински музей. Новият музей е с три отдела – музей, библиотека и архив, а основната му цел е да „събира, пази и проучва ония предмети от материалната култура на София, които имат или ще имат значение за историята на София”. Така се поставя начало на събиране на материални свидетелства за историята, културата и изкуството на София – книги, документи, снимки, карти, планове, археологически находки, предмети от бита, скулптури, живописни платна, графики. Обособяването на „картинна галерия” е важна част от дейността на музея.
1929 – 1942
Музеят обитава различни сгради от 1929 до 1941 г., когато се открива специално построената сграда за Столичната градска библиотека и музей на пл. „Бански“ №3 (разрушена е по време на бомбардировките). Тук за пръв път е изложена софийската картинна сбирка. През 1942 г. се учредява наградата „София в книги и картини” от управата на Столична община за насърчаване на писатели и художници да създават творби, в които „е отразен видимият и духовен облик на София”. Започва целенасочено събиране на произведения от български творци, претворяващи историята и настоящето на столицата. Тази тематична сбирка наброява над 350 произведения.
1948 – 1964
В първите няколко години след Втората световна война музеят преминава през различни етапи на развитие и промени. През 1948 г. част от неговия художествен фонд е прехвърлен на новосъздадената Национална художествена галерия, за да постави началото на нейната художествена колекция. През април 1952 г. от Градския музей се отделят библиотеката и архивът, а през октомври същата година с решение на Столична община Музеят за история на София и Градската галерия са обявени за самостоятелни институции. Софийска градска художествена галерия отново е без свое изложбено пространство и излага колекцията си от края на 50-те до средата на 60-те години в зала на ул. „Левски“ №11, а след 1964 г., когато тази зала е разрушена, произведенията от фондовете се показват в различни градове в страната.
1973 – 1977
Галерията получава своето пространство в сградата на ул. „Ген. Гурко“ №1 едва 21 години по-късно – през 1973 г. Отваря врати през 1977 г. През това време се извършва необходимото архитектурно преустройство за изложбени зали и хранилища. Подготвя се и първата експозиция на музея. Изложбата от 1977 г. включва някои от най-представителните за историята на българското изкуство произведения от 20-те до 80-те години на 20-ти век. В продължение на няколко години тази експозиция единствено се обновява и допълва. От превръщането на картинната сбирка в значима колекция е изминат дълъг път. В средата на 70-те години тя вече наброява 2 607 произведения, разпределени в три фонда – живопис, графика и скулптура. Тези творби и в настоящия момент са основният стълб на музея.
2006
През годините Софийска градска художествена галерия се утвърждава като важно културното пространство на столицата. През 2006 г. открива своя филиал – галерия „Васка Емануилова”, която притежава колекция от 89 пластики, 38 рисунки и 48 акварела на известната българска скулпторка, част от които са показани в постоянна експозиция.
ИЗЛОЖБИ
Софийска градска художествена галерия представя музейни изложби, кураторски проекти, гостуващи самостоятелни и групови изложби на български и чуждестранни художници. Показва произведения от своите фондове чрез тематични, жанрови, стилови и исторически експозиции. Гостуващите проекти са важна част от политиката на галерията и отвореността й към световните процеси в изкуството. Организира ретроспективни изложби на видни български творци и работи активно с млади художници и куратори. Партнира си с редица български и чуждестранни институции в общия стремеж за развитие на съвременната художествена сцена.
Съвременно изкуство и фотография
Работно време:
Вт – Съб: 10:00 – 18:30,
Нед: 11:00 – 17:30,
Пон – почивен ден
БИЛЕТИ
За лица над 18 г – 4.00 лв
За ученици, студенти и пенсионери – 2.00 лв
Деца до 7 г. и хора с увреждания – безплатно
Семеен билет от 3 до 6 лица – 6.00 лв
Всеки втори и четвърти четвъртък от месеца – свободен ден
Лекции – 30 лева
Беседи – 60 лева
НАЦИОНАЛЕН МУЗЕЙ НА ОБРАЗОВАНИЕТО – ГР. ГАБРОВО
 |
гр. Габрово, ул. Априловска 15 066800770, 066800440, 066806461 nmo@abv.bg https://www.nmogabrovo.com/ |
Създаден през 1973 година, музеят е наследник и продължител на първия Държавен училищен музей от 1905 г.
Неговият фонд съхранява паметта на българското образование – около 200 000 документа, снимки и веществени материали, свързани с просветното дело от X век до наши дни.
Възстановките на килийно училище, на детска градина от края XIX век., на първото новобългарско училище ще Ви накарат да почувствате духа на нашето образователно минало.
Вратите ни са отворени за вас. Сигурни сме, че в нашите зали ще откриете своите ученически спомени.
Вашето посещение ще бъде удоволствие за нас!
ЕКСПОЗИЦИЯ
МУЗЕЙНО УЧИЛИЩЕ
ДНИ НА ОТВОРЕНИ ВРАТИ „СТАРОТО ШКОЛО РАЗКАЗВА”
Проектът е във връзка с Националната програма на МОН „Осигуряване на съвременна образователна среда” с модул „Музеите като образователна среда”.
Таргет група: ученици от I до VII клас от цялата страна.
Цел на проекта:
– да представим съхраненото богатство, свързано с образователните ни традиции, по забавен и атрактивен начин.
– да пробудим у децата интерес към родното образование и култура, да възпитаваме у тях чувство на гордост и да ги научим да извличат полза от културните ценности, съхранявани в музея.
– да съдействаме за развитие на образованието и осигуряване на условия за личностното израстване на децата съобразно техните интереси и умения.
– да даваме познание, да предаваме послания и да бъдем посредник между децата и осъвремененото минало.
-да бъдем един променящ се музей в променящ се свят, ново пространство за новите деца.
– да създадем привлекателна среда за усвояване на знания, използвайки метода „едютеймънт” и интерактивния подход, изразяващ се в обогатяване процеса на обучение с игрови, занимателни, забавни, атрактивни елементи, формални по отношение съдържанието на образователно-познавателните дейности и насочени към стимулирането на положителни емоционални преживявания, свързани с тях. Децата да са по-свободни в поведението си и в изразяване на чувствата, да се забавляват и изпълват с положителни емоции.
– да изграждаме духовни пространства за по-трайна връзка между поколенията.
Дните на отворени врати са разпределени през учебната година по един или два в месеца и са обвързани със значими събития и годишнини:
м. септември – 1 ден
Музейна борса – популяризиране на проекта и представяне възможностите за провеждане на занимания в НМО
м. октомври – 1 ден
Благодетели на българското образование
м. ноември – 2 дни
Техният ден – времена и будители
м. януари и февруари – по 2 дни
„Едно място за всяко нещо и всяко нещо на мястото си”. Габровското училище – ново училище за нови времена.
м. март и април – по 2 дни
„Без образование няма свобода и без свобода няма образование”
м. май и юни – по 1 ден
„Вече знам” – годишно изпитание и училищно театро
Дейности за реализиране на проекта:
На принципа дидактическа анимация учениците участват в занятия, свързани с изучаване и популяризиране историята на българското образование. Занятията акцентират върху конкретен тематичен кръг, съдържащ теоретична част, подкрепена с възможностите на мултимедия. Участниците могат да докоснат реални исторически артефакти, да усетят автентичната атмосфера на времето, да се включат в ролеви игри и да проявят творческо въображение и креативност в мобилните интерактивни кътове, където духът на миналото оживява чрез експонатите и представата за него се пренася в собствената му среда и действителност.
1.„Пътеки на знанието” – тематични маршрути в експозицията:
-„Свещените букви” – за ученици I–IV клас
-„Не се гаси туй, що не гасне” – за ученици V–VII клас
2.Занимателни уроци:
– „О письменах”
– „Букварче, мило другарче”
-„С любов и мъдрост през вековете”
– „На взаимно училище”
– „Учениците имат должност”
– „Новото българско училище”
-„Помогни ми да те возвися” – годишно изпитание
3. Занимателно – образователни игри:
-„Детектив в музея”
– „Сглоби пъзела и отгатни”
– „Възрожденски просветители”
-Игри на асоциации – с карти, стикери, топка
4. Мобилен интерактивен кът:
-„Дойдох, видях, оставих” – творческо ателие
– „Театър в музея”
5. Видеопанорама:
– „Буквар с различни поучения” / д-р Петър Берон/
– „Ние живеем за нашите потомци” /Васил Априлов/
-„В школото на даскал Неофит”
– „Неофит Рилски”
-„Просветни традиции и модерни времена”
– „Възрожденски учебници”
– „Възрожденските тетрадки”
– „Училищни печати”
-„Денят на народните будители”
След заниманията децата получават специално изработени за целта награди:
-образователни дипляни и брошури, съдържащи любопитни факти от историята на българското образование, занимателни тестове, кръстословици и игрословици, които да стимулират любопитството на децата и желанието им за придобиване на нови знания.
-тематични магнити и сувенири, които да съхранят спомена за преживяното в музея.
Очаквани резултати от проекта:
Реализирането на проекта ще направи музея предпочитана територия за децата – място за игри, забавления и познание. Ще стимулира у тях от ранна възраст желание да посещават музеите и всеки път да научават нещо ново и интересно. В НМО те ще имат уникалната възможност да се потопят във времето на ХIХ век, да усетят атмосферата на възрожденското училище, да намерят вълнуващо и обогатяващо преживяване, което ще се запечата в съзнанието им като хубав спомен. Излизайки от традиционната си среда, в музея децата ще учат и ще се забавляват, ще усвоят музейна култура на поведение и отношение към съхранените ценности, а прекараното тук време ще ги направи щастливи. Така, осигурявайки емоционален и психологически комфорт на децата, ще създадем по-добри условия за развитие на личностния им потенциал.
МУЗЕЙНИ УРОЦИ ПО УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ
Околен свят – I клас
Празници и обичаи
Околен свят – II клас
Празници и обичаи в република България
Човекът и обществото – III клас
Българското възраждане XVIII – XIX в.
Национално и културно наследство
Човекът и обществото – IV клас
Българското възраждане XVIII – XIX в.
География и икономика – V клас
Географски глобуси и географска карти
История и цивилизации – VI клас
Делото на Св. Св. Кирил и Методий и техните ученици
„Златният век” на българската култура
История и цивилизации – VII клас
Първите будители: Паисий Хилендарски и Софроний Врачански
Новото българско училище.
Възникване на българския национален въпрос
Българската култура след Освобождението
Цени за посещение:
1. ВХОДЕН БИЛЕТ:
● възрастни – 3 лв.
● ученици, студенти и пенсионери – 2 лв.
● семеен билет – 5 лв.
2. БЕСЕДИ:
● на български език – 6 лв. /група над 15 човека – 3 лв/
● на чужд език – 12 лв
3. БЕЗПЛАТНО:
● деца до 7 г.
● хора с увреждания;
● представители на други музеи.
3. БЕЗПЛАТНИ ДНИ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:
● 3 март – Ден на Освобождението на България от османско робство
● 24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост
Музеят предлага 3 типа екпозиционни маршрута – ‘Пътеки на знанието“, съобразени с възрастта на посетителите.
Групите са по 25 човека, с предварителна заявка.
ДИРЕКЦИЯ НА МУЗЕИТЕ – КОПРИВЩИЦА
 |
гр. Копривщица, пл. 20-ти април 4 071842180, 071842414 direkcia_muzei@abv.bg |
Град Копривщица е национален аитектурен резерват, представителен за възрожденската култура.
В Копривщица се поддържа стуктура от осем общински музея, управлявани от Дирекция на музеите. Дирекцията е създадена през 1956 г.
Управление на 6 музея (литературен Къща-музей „Димчо Дебелянов”, два етнографски музея „Ослекова къща” и „Лютова къща” и три музея посветени на известни личности – Къща музей „Георги Бенковски”, Къща музей ”Тодор Каблешков” и Къща музей „Любен и Петко Каравелови”) и Картинна галерия.
Към дирекцията е изграден е фонд, който съдържа наративни и писмени исторически извори, фотоархив, богата библиотека от старопечатна и научна литература, икони и картини
В града има картинна галерия. Създеден е и Жив музей във възрожденското училище. Към дирекцията е изграден е фонд, който съдържа наративни и писмени исторически извори, фотоархив, богата библиотека от старопечатна и научна литература, икони и картини.
Първият музей в Копривщица е уреден през 1930 г. в читалището. Това е обща музейна сбирка с различни отдели: история, етнография, революционно движение, видни копривщенци и т.н. През 1935 г. музеят, значително обогатен вече, е разположен на първия етаж в Каблешковата къща, назначен е и първият „щатен“ музеен работник.
Дирекция на музеите, съвместно с Община Копривщица и Народното читалище е организатор на ежегодното честване на Априлското въстание с театрализирано възпроизваждане на епизоди от него по сценарий на Недельо Меслеков, и летните фолклорни празници „С Копривщица в сърцето“.
Под неин патронаж, също всяка година се провеждат „Дебелянови вечери“ с връчване на Национална литературна награда „Димчо Дебелянов“.
РЕГИОНАЛЕН АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ПЛОВДИВ
 |
гр. Пловдив, пл. Съединение 1 032633106, 032624339 RAM.Plovdiv@gmail.com http://www.archaeologicalmuseumplovdiv.org |
„Всеки народ почита своята старина и ревностно я изучава като едно от най-свещените си достояния.“ Марин Дринов
Регионалният археологически музей в Пловдив (РАМ – Пловдив) е една от най-старите културни институции в България. Официално открит през 1882 г., неговото развитие преминава през етапа на археологическо-нумизматичен кабинет до окончателното му обособяване като Археологически музей през 1920 година.
Първоначално неговите фондове са съдържали нумизматична колекция от 1500 монети, етнографски и исторически документи, църковна утвар, старопечатни книги от ХVII – ХVIII в., 300 икони и картини на прочутите български художници Станислав Доспевски, Иван Лазаров, Цанко Лавренов, Николай Райнов, Златю Бояджиев и други.
Музеят притежава една от най-богатите колекции съдържаща близо 100.000 експоната от културното наследство на Пловдив. Произведения на изкуството и бита, свързани с историята на град Пловдив и областта. Градът е наследник на един от най-големите и значими антични градове на Балканския полуостров – Филипопол.
История
Пловдивският Регионален археологически музей е една от първите културни институции в България, възникнали към края на XIX век, непосредствено след освобождението на страната от турско робство (1878 г.). Идеята за създаването на музей в Пловдив е от видния български възрожденец, книжовник и държавник Йоаким Груев, който от 20 май 1879 г. до 23 ноември 1884 г. е бил директор на Народното просвещение в Източна Румелия. Именно поради този факт се смята, че зараждането на музея датира от 1879 г., тъй като още от тогава е било започнало към книгохранилището на Дирекцията на основното просвещение на Източна Румелия да се събират първите паметници. Но още преди Йоаким Груев официалният инициатор за „създаване и организиране на Музей, [но] и Национална библиотека в Филипопол” е Емануил Николов Богориди, братов син на Генерал-губернатора Ал. Богориди, чийто инициатива е документирана писмено на 12 юни 1879 г. Един още по-ранен документ от Н. М. Шишеджиев с дата 12 март 1879 г. най-рано от всички поставя въпроса „за първа стъпка за основаване на един Български музей”.
От 30 януари 1880 г. е известно едно писмо под № 42, подписано от Й. Груев, с което префектите се задължават да се грижат за „издирването и прибирането на старини в Музея при Дирекцията на Народното просвещение”. Това е най-старият известен за сега официален документ, от който се разбира, че в самото начало на 1880 г. в Пловдив съществува вече „Музей за старини”. В това писмо „за пръв път се определят насоките за организирането и развитието на музейното дело у нас, задачите, с които трябва да се занимава, и целите, които трябва да преследва, т. е. поставят се основните видове дейности, с които музеите се занимават и днес – откривателска, събирателска, проучвателна, научноизследователска, популяризаторска и културно-масова. Липсват само указания за експозиционна дейност, тъй като въпросът с помещенията е бил много тежък.” На 10 април 1881 г. били издадени други два документа, в които се дават указания как да се провеждат разкопки и в тях вече се упоменава, че е положено началото на „Областния музей в Пловдив”.
На 1 май 1882 г. от името на Източното Румелийско правителство е бил издаден и подписан от Генерал-губернатора Александър Богориди „Публично административен правилник за устройството и управлението на областните библиотека и музей”. Библиотеката и музея са били поставени под ведомството на Директора на народното просвещение, по това време Йоаким Груев. С този правилник музеят заедно с библиотеката са били официално юридически признати. Тогава в музея били обособени три отдела – археологически, нумизматичен и ръкописен, като последният преминал през 1883 г. като основаваща структурна част на днешната Пловдивска библиотека „Иван Вазов”. Официалното откриване на нововъзникналото учреждение се е състояло на 15 септември 1882 г., като от тази дата до 1 март 1945 г. музеят и библиотеката са съществували заедно под единно ръководство. Интересно е да се отбележи, че за пръв път на 20 април 1882 г. след името на „Областния Музей” се споменава и името на „Библиотеката”. Едва от 15 юни 1882 г. обявленията започнали да се издават от името на „Управлението на Областната Библиотека и Музей на Източна Румелия”. Пръв уредник на Пловдивската библиотека и музей е бил известният руски публицист и обществен деец Александър Александрович Башмаков (1882 – 1883).
През 1901 г. музейният отдел е бил закрит поради трудности и извършени злоупотреби. На 1 май 1901 г. Борис Дякович поема управлението на библиотеката и музея, което продължава до 1931 г. Директора Борис Дякович, който е археолог, осъществява едва през 1910 г. своите планове за основаване на един нов музей, в който да бъдат съхранявани „старини” в една богата област, каквато е Тракия. Едва на 1 октомври 1910 г. е открит отново музейният отдел, който съществувал първоначално като „археологическо-нумизматически кабинет” при Народната библиотека. С това събитие се поставя началото на втория период от развитието на музея при учреждението. След повторното откриване на музея били обособени шест отдела – археологически, исторически, етнографски, църковен, нумизматичен и разни старини. Освен официалните отдели още през 1907 г. са били оформели „предисторически” отдел, а през 1909 г. се зародили отделите „исторически”, „старо изкуство” и други.
Съгласно изменението и допълнението на Закона за народното просвещение през 1920 г. археологическо-нумизматичният кабинет при Народната библиотека в Пловдив е бил преименуван в Археологически музей. Целта на музея, според § 166 от правилника за Народната библиотека в Пловдив, изработен от тогавашния директор Б. Дякович и утвърден от Министъра на народното просвещение с заповед № 1934 от 12 юни 1920 г., е да събира и съхранява паметниците от миналото на българите и други балкански народи. Според § 167 на същия правилник музеят се разделя на три главни отдела: археологически, нумизматичен и художествен. Узаконяването на музея се извършва с указ № 145 от 6 юни 1921 г. на НВ Цар Борис III. Към художествения отдел в края на 1924 г. била обособена сбирка от щампи и гравюри, а през 1925 г. била създадена фотографска сбирка с портрети на бележити обществени и културни личности.
На 1 декември 1930 г. учреждението към Народната библиотека е било отново открито и преименувано на „Народен археологически музей”, и въпреки исканията на музейните деятели все още не е бил обособен самостоятелно. Едва на 10. 03. 1945 г. учреждението бива обособено като Народен археологически музей и самостоятелен институт.
С Постановление № 80 от 07. 04. 2006 г. на Министерския съвет Археологически музей – Пловдив придобива статут на Регионален музей с обхват на дейност територията на Пловдивска област.
Колекция
Регионален Археологически музей – Пловдив притежава една от най-богатите колекции съдържаща близо 100.000 експоната, произведения на човешкото изкуство, от палеолита до XV в.
През периода на каменномедната (енеолитна) и бронзовата епохи (V – I хил. пр. Хр.) на територията на днешния град Пловдив са съществували няколко селища, разположени в близост до седемте скални хълма и р. Марица, които осигурявали необходимите условия за живот. През втората половина на I хил. пр. Хр. на Трихълмието – днешните Небеттепе, Джамбазтепе и Таксимтепе – възниква и се развива значително по обхват тракийско селище, което през IV в. пр. Хр. прераства в град със солидни крепостни стени, улична настилка и канализация. Прерастването на тракийското селище в град следва закономерностите на селищното развитие в Тракия и е съпроводено с появата и оформянето на укрепен царски център (тюрзис), разположен на Небеттепе.
Многовековното съществуване и развитие на града в древността е съпроводено с промяна на неговото име през отделните исторически епохи. От средата на IV в. пр. Хр. датира името Понерополис, споменато от древногръцкия историк Теопомп, във връзка с походите на Филип II Македонски (359 – 336). Същото име на града се използува и в писмените сведения на Плиний и Плутарх.
Филипопол е името на града, използувано най-масово в писмената традиция. Най-ранното споменаване на това име е от II в. пр. Хр. във връзка с похода на Филип V (220 – 179) в Тракия, описан от Пoлибий. Името Филипопол по-късно се налага и масово се споменава в историческите хроники на римските и ранновизантийските историци: Тацит, Лукиан, Птоломей, Плутарх, Дексип и Йорданес. В писмената традиция като име на града се споменава също Пулпудева и Евмолпия.
През III в. пр. Хр. върху скалния връх Небеттепе е изграден тюрзис, в който бил разположен главния олтар на града, оформен от глина. Върху повърхността на олтара са апликирани монети с изображенията на главното божество на града – Херакъл и свещеното животно – бик, а също така е засвидетелствувано името (епонима) на града – Одриса (WDRISWN).
По време на римската власт (I – IV в. сл. Хр.), Филипопол се превръща в най-големия античен град (метрополия) на провинция Тракия. Днес са открити и проучени по-голямата част от обществените сгради – театъра, стадиона (събиращ около 30 000 човека), форума, няколко раннохристиянски базилики, синагога, обществени бани.
Разгледайте нашите колекции!
- Праисторическо изкуство
- Тракийско изкуство
- Древногръцко изкуство
- Римско изкуство
- Средновековно изкуство
- Възрожденско изкуство
- Нумизматична колекция
Библиотека
„Харните книги са скривалище на харни думи, на хубави чувства, колчимъ си ги смисли человекъ. Книгите са най-трайното отъ произведенията на человеческий духъ. Времято не може да стори никаква пакостъ на великите мисли.“
Йоаким Груев, окт. 1879 г.
Регионален Археологически музей – Пловдив разполага с богата библиотека (13 000 екземпляра, включително и собствени издания), чиято сбирка води началото си от 1879 г., когато се учредява и самият музей. В „Рапортъ предъ Негово Сиятелство Главний Управител“ за организирaне на учебното дело в областта за 1881-1882 г. Йоаким Груев, първият директор на Дирекцията на народното просвещение, пише: „Още отъ началото на настоящето управление Дирекцията почна да полага основи на една областна библиотека и музей, тая библиотека какъ се сдоби съ едно скромно количество книги презъ заминалото лято, тури се на едно особно управлeние.“ За пръв уредник на книгите и старините в книгохранилището на Дирекцията е назначен Иван Добровски, който през 1882 г. написва „Правилник“ на Областната Библиотека.
До 1944 г. Археологическият музей и днешната Народна библиотека „Иван Вазов” са представлявали една институция с обща библиотечна колекция. Едва от лятото на 1945 г. може да се каже, че Библиотеката на музея съществува самостоятелно, тъй като от 12 юни 1945 г. датира първата инвентарна книга. Днес носи името Библиотека „Борис Дякович“ (Директор на Библиотеката в периода от 1 април 1901 г. – 12 февруари 1932 г.).
Едни от научните поредици, обособили началния фонд, са „Revue archéologique” (от 1910 г.), „The annual of the British school of Athens” (от 1921-23 г. до днес), „Советская археология”, „Краткие сообщения”, „Jahrbuch des deutschen archäologischen Instituts” (от 1912 г. до днес), и др. От българските издания са Годишниците на библиотеката и музея (от 1904 до 1941 г.), създадени от Борис Дякович . След 1945 г. излиза като „Годишник на Народния археологически музей – Пловдив“.