Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
музей
СДРУЖЕНИЕ ЧИГОТ – Исторически Възстановки
 |
 гр. Варна, ул. Барутен погреб, бл. 5, вх. Г, ап. 63 0883377010 chigot@mail.bg https://chigot.com |
„Чигот” е сдружение с нестопанска цел, чието име произлиза от старобългарската дума за мечоносец, елитен воин. Групата е сформирана през 2004 г. и се занимава с възстановки на облекло, бит и въоръжение от периода Второ Българско царство (XII-XV в.) и периода на похода на Владислав Варненчик (1443-44 г.), с историческа фехтовка, възстановки на битки, лагери, изнасяне на лекции, беседи.
Основни цели на сдружението са изучаване, пресъздаване и запазване на българската средновековна история, бит, култура и изкуство и популяризирането им пред широка аудитория, както в страната, така и в чужбина. Другите цели включват подпомагането на всички интересуващи се от българската история, сътрудничество с музеи, осъществяване на изследователска и експериментална дейност.
Наши основни дейности към момента са:
- Събиране на архив със снимки и информация за музейни експонати, археологически находки, стенописи, миниатюри и исторически извори, за което огромна помощ ни оказват както различни български музеи, така и приятели и сродни организации в страната и чужбина.
– Исторически реконструкции: създаване на реплики и възстановки по археологически находки. Всеки предмет се изработва след внимателно проучване и анализиране на историческите източници. Разполагаме със собствена ковачница, в която изработваме напълно функционални реплики на средновековни брони и оръжие.
– Исторически чествания: отбелязване на събития от важни исторически събития. Тъй като повечето ни данни са за военни събития, болшинството ни членове тренират историческа фехтовка по запазени исторически трактати. По-голямата част от екипировката, която показваме при такива случаи, е изработена собственоръчно от членовете на групата.
– Средновековни лагери, на които представяме бита на предците ни, доколкото е възможно: готвене по средновековни рецепти, спане в палатки, шити според изображения от периода, изпълнение на средновековни мелодии, занимания с различни занаяти и др.
– Изнасяне на лекции, беседи и доклади пред публика с цел популяризирането на българската средновековна история.
Дейности
Тренировките се извършват регулярно, от 2 до 4 пъти седмично. Включват както физическа подготовка така и занятия по историческа фехтовка, строева – различен боен строй през средновековието. За развитие на уменията по историческа фехтовка ползваме средновековни трактати, най вече немски – Талхофер и трактат 1.33
С радост съобщаваме, че започнахме осъществяването на една идея, която беше назряла от много време – лекции на тема облеклото, въоръжението, бита и всичко останало от живота на средновековния българин. Представяме алтернативна форма на обучение, прилагана за пръв път у нас, но дългогодишна практика на много сходни на нас групи в чужбина.
Децата имат шанса да видят и докоснат реконструкции на всекидневно облекло, доспехи, оръжия и други от периода на Второ Българско царство, поднесени им под зоркия поглед на подобаващо облечени и въоръжени лектори. Чрез мултимедия се показват снимки на средновековен лагер, музейни експонати, дават се разяснения относно това, което винаги е интересувало учениците, но не е попаднало в програмата на нито един учебник по история.
Някои щастливци дори имат възможността да облекат доспехите и да се убедят, че не са непосилно тежки и неудобни, както и че мечовете не са 10 килограмови железа, а много прецизни инструменти, направени с майсторлък и познания за тяхната употреба.
Сдружение „Чигот” организира средновековни детски лагери и детски школи с различна продължителност – от 3 до 7 дни. Програмите включват, както кратки лекции по история свързани със средновековните български бит, култура и въоръжение, така и тренировки по историческа фехтовка, стрелба с лък, хвърляне на копие, боен строй и практически занятия- изработване на средновековни прашки, торбички, щитове и т.н. В програмите са заложени игри със съревнователен и забавен характер. Минимална допустима възраст на участниците – 13г.
Според възрастовата граница някои от тренировките отпадат.
Сдружение „Чигот” предлага тим билдинг програми с различна продължителност, от еднодневни до тридневни. Програмите са направени, както на базата на средновековни игри със съревнователен характер, така и части от военното дело, историческа фехтовка, стрелба с лък, хвърляне на копие и т.н. В програмата са включени кратки лекции подкрепени с практически действия свързани с разбиването на някои митове като рицарите са трудно подвижни и меча тежи 10 кг.
Организираме или провеждаме по заявка средновековни лагери с различна продължителност ( в зависимост от официалните почивни дни). Лагера ни се състои от няколко средновековни шатри, издържани в средновековен стил според наличната за периода информация. Посудата, костюмите и екипировката на участниците са напълно автентични. Като атракции лагерът предлага:
Различни средновековни игри, в които могат да се включат зрителите – настолни или физически съревнования, стрелба с лък, мятане на копие и прашка и др.;
Музей на открито, придружен от беседа – представяне на средновековни оръжия, доспехи и дрехи, копия на музейни експонати или издържани според източници от периода. Всички реплики са изработени от нас и са напълно функционални, а авторите им могат да дадат допълнителна информация за техните характеристики и употреба.
Демонстрации по историческа фехтовка, на които публиката може да види истински мечове в действие.
Потопете се с българското средновeковие, почувствайте историята на живо!
Сдружение „Чигот” изработва както реплики на исторически артефакти, така и реконструкции на средновековни цивилни костюми. Източниците ни са музейни експонати, стенописи и миниатюри от периода, научни трудове и собствени проучвания. В зависимост от целите на клиента изделията ни могат да са напълно исторически издържани (точни копия на старинни оръжия , ръчно шити и украсявани дрехи), или да спазват украсните мотиви и общия силует на оригинала. Точния вид и характеристики на поръчката са индивидуални, по договаряне.
Историческите възстановки са една от основните дейности на сдружение „Чигот“. Те представляват пресъздаване на историческо събитие, битка или просто аспект от живота на хората преди време. В Чигот основния фокус на възстановките са събитията от българските земи и Балканите в периода 12-15-ти век. Историческите реконструкции на облекло, въоръжение и всички останали предмети, които използваме за целта, са неразривна част от историческата възстановка. Най-важното при нея е да се спазва възможно най-точно хода на събитията и те да се представят на публиката по начин, отразяващ най-добре историческата действителност от периода. За целта се правят задълбочени проучвания на исторически извори, които могат да бъдат писмени, илюстрации от ръкописи, стенописи, а в идеалния случай – археологически находки, които служат за основа на реконструкции или прецизни реплики на предметите. Важно за историческата възстановка е дрехите да са изработени от автентични материали и по адекватни кройки, оръжията – с поведението и динамиката на оригиналните. Това се прави, за да може изработеният предмет или одежда да функционира по същия начин, както са функционирали същите, използвани от предците ни. Екипировката, която използваме не е театрален или филмов реквизит, който само наподобява по визия действителната, а е напълно функционална и именно затова ни дава ценна информация за употребата й в контекста на събитието.
С цел безопасността на участниците при бойни възстановки са изготвени и се прилагат строги правила за безопасност, включващи притъпени ръбове на остриетата, възможно най-добра защита за главата, ръцете и торса и други.
Историческата възстановка може да пресъздава и моменти от всекидневния, цивилен живот на средновековните хора. В Чигот готвим, шием, свирим на средновековни музикални инструменти, варим медовина, играем средновековни игри, упражняваме старинни занаяти и други. Тези дейности представяме често на средновековни лагери в цялата страна.
ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – БЯЛА ЧЕРКВА
 |
Бяла Черква, ул. Цанко Церковски 6 061342533, 0882556599, 0882559133 muzei_bcherkva@abv.bg http://www.museumbcherkva.com |
Бяла черква е там, където свършват последните северни гънки на Стара планина и започва просторната Дунавска равнина, а река Росица напуска живописния си пролом и поема през полята. Селище с изключително богата история, едно от ярките просветни и революционни средища от епохата на Възраждането.
Местните обитатели – траки, римляни, славяни, прабългари и османски турци – са оставили следи в землището на Бяла черква през почти всички исторически периоди : крепости, селища, манастири, антични пещи за строителна керамика, пътища, монети, оброчни плочки, накити и оръдия на труда. Оттук минавал римският път от Никополис ад Иструм /с.Никюп/ за Мелта /Ловеч/ и Сердика. Първото селище е възникнало на отвъдния бряг на река Росица, в местността “Селище” и носело името Белинска Бяла черква.
Според преданието неговите жители участвали в първото Търновско въстание през 1598 г., след което турците опожарили селището. Днешна Бяла черква е възникнала върху селцето Мурад бей, наричано още Горни турчета, създадено през ХV в. от турски колонисти с цел стопанско съживяване на владението, подарено на Гази Фируз бей. През ХVI и ХVII в. тук се заселват християни от изчезналото средновековно селище Белинска Бяла черква, както и от близките села. Българите стават преобладаващо население. Името Бяла черква е възстановено след Освобождението през 1878 г.
През Възраждането в селото настъпва подем, свързан с борбата за църковна независимост и националноосвободителните борби.През 1832 г. белочерковци построили първата църква “Св.Димитър “, а през 1866 е построена новата цълква, която съществува и днес. До селото достига препис на Паисиевата история, а през 1835 г. било открито първото килийно училище.Нова училищна сграда била построена през 1858, а през 1874 – открито и първото в околността класно училище.
През 1869 г. Бачо Киро създава в Бяла черква първото селско чителище с името “ Селска любов “, а на следващата година и първата пътуваща театрална трупа. Училището, читалището и църквата превръщат селото в културно и просветно средище, което активно се включва в националноосвободителните борби. През 1872 г. тук е основан революционен комитет с председател Бачо Киро Петров.
Започва усилена подготовка за борба, която дава плодове през бунтовния април 1876. На 28 април/ст.ст./1876 101 белочерковци начело с Бачо Киро тръгват към сборния пункт в с. Мусина, където се сформира четата на поп Харитон и Бачо Киро, водила деветдневни героични сражения с турците в Дряновския манастир. 75 млади мъже от Бяла черква оставят костите си сред руините на манастира. Бачо Киро успява да се спаси, но бива заловен и изправен пред турски съд в Търново и обесен на 28 май 1876. В същата година трима белочерковци се сражават в редиците на Ботевата чета.На 24 юни/ст.ст./ 1877 г. Бяла черква посреща свободата.
След Освобождението започва икономически и културен подем. През 1895 г. учителят Никола Бакев полага основите на БСДП, а през 1897 г. Цанко Церковски учредява Младежко Просветително дружество, което поставя началото на организирано земеделско движение у нас.Основен поминък на населението са земеделието и лозарството. Още през 1900 г. в Бяла черква е докарана първата вършачка. Следва закупуването на още 108 такива – толкова, колкото в цяла Северна България.
През 1903 г. се създава лозарско дружество, а през 1905 се полагат основите на Кредитна кооперация “Защита” – една от първите в страната. Селото е водоснабдено и електрифицирано през 1922 г. Много са белочерковците, взели участие във войните. Техните имена са изписани на Паметника на свободата в центъра на селището.
Бяла черква е родно място на велики българи – Бачо Киро, Цанко Церковски, Райко Даскалов, проф. Ал.Бурмов. В чест на 100-годишнината от Априлското въстание през 1976 година Бяла черква е призната за град. На територията на града признателните поколения са издигнали 11 монументални паметника и поставили 94 паметни плочи. За историята на селището разказват 4 музея.
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ПЕРНИК
 |
гр. Перник ул. Физкултурна 2 076603737 museum_pernik@abv.bg https://www.museumpernik.com |
Регионален исторически музей – Перник е създаден през 1953 г. като градски музей. През 1957 г. е открита първата експозиция. От 1959 г. прераства в Окръжен народен музей, а през 1968 г. се извършват административни и структурни промени и започва да се нарича Окръжен исторически музей. Той има общоисторически характер със следните отдели: “Археология”, “Етнография”, “Българска история ХVІ-ХVІІІ в.”, “Нова и най-нова история”, “Връзки с обществеността”, “Фондове”. Разполага и с ателие за реставрация. Има домакин-касиер, счетоводител, хигиенист. Общо числеността на персонала е 18 бройки (в т.ч. и директор). Експозицията на Историческия музей е открита през 1973 г., обновена е през 1978 г. Посетителите са около 11 хил. души годишно. В последните години се организират временни изложби. Във фондовете се съхраняват 17 085 единици основен фонд и 37 833 единици спомагателен фонд – общо 54 918 единици. Оформени са следните колекции: праисторическа керамика, градски бит в средновековието, оброчни плочки на Тракийския конник, иконна сбирка, нумизматична сбирка, етнографски тъкани, бусинска керамика, английско и руско оръжие.
ОТДЕЛИ:
АРХЕОЛОГИЯ
В долината на Горна Струма в началото на VІ хил. пр.Хр. се развива специфична култура. Изящните купи на високи крачета нямат аналог в нито една едновременна културна група. През 1976г. покойният Михаил Чохаджиев започва спасителни разкопки на раннонеолитното селище под хокейната площадка и открива горнострумската културна група, която по-късно получава името „група Гълъбник”, заради пълното й представяне в едноименната селищна могила. През 1979г. М.Чохаджиев започва разкопки в Гълъбник. Обектът е многообещаващ и Чохаджиев привлича за съръководител един от най-изявените праисторици в Европа – Юрай Павук. На селищната могила започват мащабни дългосрочни разкопки, които продължават до 1993г. Гълъбнишката селищна могила е с огромна площ за многослойно селище – тя заема около 70 дка на левия бряг на река Блато – реката, която отводнява Радомирското поле и се влива в Струма. Мястото е заселено 6000 г. пр.Хр. и не е напускано около 400 години. От останките от живота се натрупал културен пласт с дебелина 5 м. Проучени са 1500 кв. м от селището и благодарение на обширната площ имаме много точна представа за архитектурата и селищното устройство, а и се сдобихме с многобройни находки. В момента историческият музей в Перник притежава изключително богата неолитна колекция. Освен многоликата керамична серия, от Гълъбник произхожда най-многобройната и разнообразна колекция от култови масички, които са не само атрактивни за зрителите, но са и много важни за проследяване на контактите на гълъбнишките хора с близки и далечни култури и за синхронизирането им, т.е. за определяне на относителната хронология на отделните обекти. С най-висока музейна стойност, разбира се, са уникатите. Съдът с форма на човешка глава е без аналог. Ние притежаваме единствения известен досега нефритен жезъл и заедно с него впечатляващ брой нефритени брадвички. В познатия на неолитните хора свят геолозите не са открили нефрит, което ни кара да мислим, че тогавашните находища са изчерпани, а хората от Гълъбник са контролирали разпространението на нефрита и може би на това се дължи богатството на селището. От тук произхожда най-дългият мънистен наниз, направен от високо ценената в неолита средиземноморска мида спондилус, от мида денталиум и от различни скали и минерали. За съжаление огърлицата е попаднала в пожар и е загубила блясъка и колорита си, а и много от мънистата са повредени. От запазените успяхме да възстановим наниз с впечатляващата дължина от 16,80м. Част от огърлицата е нефритен разпределител – единственият известен досега от времето на ранния неолит. В праисторията всичко се прави на ръка и затова два напълно еднакви предмета не съществуват. Като се има предвид и отдалечеността на епохата, всеки предмет от преди 8000 г. е много рядък и много ценен. За зрителя, възпитан естетически от Пикасо, тези предмети имат особено очарование – тяхното въздействие е много модерно.
ЕТНОГРАФИЯ
Отдел „Етнография” е създаден през 1968 г.
В отдела са работили Мария Гумнерова, Цветана Манова, Ангелина Михайлова.
Събрани са образци на материалната и духовна култура в Пернишка област.
Проучени са традиционните народни тъкани, облекло, занаяти, календарни празници и обичаи, лечебни практики.
Обособени са колекции „Тъкани и черги”, „Носии”, „Накити”, „Бусинско грънчарство”, „Оръдия на труда”. Направено е задълбочено изследване на обичая „Сурва”.
Записани са фолклорни песни и умотворения, изпълнявани от обичани певци и разказвачи. Отделът разполага с богат основен (8260 единици) и спомагателен (202 единици) фонд.
ИСТОРИЯ
Отдел „История на България XV-XIX век” към РИМ – Перник се създава през 1985 г. и за уредник е назначена Пенка Желева. Основният и научно – спомагателният фонд на отдела съдържат повече от 1300 експоната, които произхождат от Пернишко, Радомирско, Брезнишко и Трънско. За този край е характерно усилено строителство на църкви и манастири, което продължава през целия период на османската власт. В много селища по Горна Струма работят майстори – представители на Самоковска иконописна школа, включително и Захари Зограф, който рисува икони в храм „Св. Георги” в гр. Перник. Част от това богато наследство съставя сбирката икони от ХVIII – XIX век на РИМ – Перник, а също така и на църковна утвар, богослужебни книги, елементи от дървени иконостаси.
Връзките на местните жители със Света Гора са засвидетелствани от напрестолен резбован кръст и антиминс. Във фондовете се съхранява още оръжие – пушки, пищови, ятагани, характерни за ХVIII- XIX век, турски документи – тапии, приписки, ордени и медали на опълченци от Пернишки регион, участвали в Освободителната руско – турска война Притежание на РИМ – Перник са сабята и джобният часовник на видния просветен деец в Пернишко архимандрит Зиновий Поппетров.
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - РАБОТНО ВРЕМЕ
ОТ ПОНЕДЕЛНИК ДО НЕДЕЛЯ
08.30 – 17.00 ч.
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ЦЕНИ
ВХОДНИ БИЛЕТИ
За възрастни – 2.00 лв.
За ученици, студенти и пенсионери – 1.00 лв.
Екскурзоводска беседа – 10.00 лв.
Безплатен вход – последен ВТОРНИК от месеца
работно време
ПОДЗЕМЕН МИНЕН МУЗЕЙ – РАБОТНО ВРЕМЕ
От понеделник до неделя, 09.00 – 16.00 ч.
цени
ПОДЗЕМЕН МИНЕН МУЗЕЙ – ЦЕНИ
ВХОДНИ БИЛЕТИ
За възрастни – 4.00 лв.
За ученици и пенсионери – 2.00 лв.
цени
СРЕДНОВЕКОВНА КРЕПОСТ ПЕРНИК – ЦЕНИ
ВХОДНИ БИЛЕТИ
За възрастни – 4.00 лв.
За ученици, студенти и пенсионери – 2.00 лв.
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – РУСЕ
 |
гр. Русе, пл. Батенберг 3 082825002 pr@museumruse.com https://www.museumruse.com |
Регионалният исторически музей в Русе осъществява своята културна дейност
на територията на областите Русе, Разград и Силистра.
Музеят е открит на 1 януари 1904 г. като музейна сбирка към мъжката гимназия “Княз Борис I”. Сбирката прераства в градски музей през 1937 г. Музеят става държавен през 1949 г. През 1952 г. е обявен за окръжен музей, а от юли 2000 г. е регионален. Фондът на музея съдържа 130 000 бр. културни ценности. Развива своята дейност по отношение на опазването и експонирането на движимите културни ценности, материалното и нематериално културно наследство, проучването на историята и природата на Североизточна България.
Сега Регионален исторически музей – Русе представя седем експозиции, от които три на открито – Римска крепост Сексагинта Приста, Ивановски скални църкви и Средновековен град Червен.
Отдел “Археология”
Отдел “Археология” е най-старият и най-големият в Регионалния исторически музей – Русе. Той е пряк наследник на Археологическата музейна сбирка, създадена през 1904г. към Русенската мъжка гимназия “Княз Борис” и е основата, върху която възниква и успешно се развива по-късно музейното дело в Русе. Отделът обединява научните раздели “Праистория”, Тракийска археология”, “Античност”, “Средновековие” и “Нумизматика”.
Фондът му наброява близо 70 000 предмета, които представят най-важните черти в облика на материалната и духовна култура на Русенския край до края на ХІVв. Сред тях са енеолитна идолна пластика и керамика, тракийското сребърно съкровище от Борово, тракийски накити, колекция от тракийски шлемове, предмети на бита и въоръжение от римската епоха, накити от периода на Първото българско царство (VІІ-ХІв.), сребърно съкровище от с. Баниска (ХІІІв.), релефни керамични икони от Червен (ХІVв.), стенописи от средновековни скални манастири, много колективни монетни находки и др.
Повечето от съхраняваните в отдела експонати произхождат от археологически разкопки, началото на които е поставено през 1904г. Проучени са голям брой значими обекти, сред които се открояват Русенската селищна могила, неолитното селище при с. Копривец, тракийските могилни некрополи край Борово и Брестовица, античната гробница-мавзолей при с. Бабово, римските кастели Ятрус и Сексагинта Приста, античният некропол при с. Пейчиново, ранносредновековните некрополи при Николово, Красен, Табачка, Тръстеник, ранносредновековното укрепено селище при с. Стърмен, средновековният град Червен, скалният манастир “Св. архангел Михаил” при с. Иваново и много други. Някои от тези обекти се проучват десетилетия и са определящи за развитието на българската археологическа наука.
Успоредно с археологическите разкопки, отделът осъществува и постоянни теренни обхождания и наблюдения, резултатите от които попълват археологическата карта на България. Осъществяват се и дейности за контрол на състоянието на археологическите паметници, за тяхното опазване, консервация и реставрация. Отделът подготвя и експонира голям брой изложби в град Русе и други селища на страната, както и в чужбина. Отделни експонати се представят и в експозициите на Археологическия институт с музей при Българската академия на науките, на Националния исторически музей в София и др. През 2005г. в отдела работят един старши научен сътрудник, двама доктори, други изявени специалисти. Резултатите от тяхната дейност са обнародвани в много книги, монографии и други научни публикации.
В момента в отдела работят четирима специалисти: Димитър Чернаков, Стоян Йорданов, Върбин Върбанов и Деян Драгоев.
Отдел “Етнография”
Отдел “Етнография” е създаден през 1970 година. Предмет на дейност на отдела е да издирва, събира и съхранява материали представящи традиционната селска и градска култура в периода от ср.на 19-ти до ср. на 20-ти век, къкто и да документира традиционната селска и градска духовна култура. В момента във фонда на отдела се съхраняват над 6 500 инвентарни единици. Това са предмети от селския и градски бит , битували на територията на русенския етнографски регион в посочения период. Най-значими са следните колекции:
от селски тъкани и облекла, представящи традиционните тъкачни техники и орнаментика, както и характерните женски, мъжки и детски носии.
от копия на оригинални обредни хлябове, които са част от празнично-обредната система на местното население.
от накити за традиционния костюм.
От европейски и японски порцелан и фаянс, битувал в гр. Русе през вт. пол.на 19-ти до ср. на 20-ти век.
От европейско и българско стъкло, от гр. Русе
– от сребро – съдове и накити, от град Русе
Научният фонд на отдел “Етнография” съдържа богата информация за традиционната култура на над 80 села в русенския етнографски регион. Ежегодните теренни проучвания, провеждани от Регионален исторически музей самостоятелно или с участието на други културни институции, дава възможност за наблюдение и научен анализ на състоянието и развитието на традиционната култура. В научния фонд на отдела се съхраняват досиета на отделните села, съдържащи информация за традиционни календарни и семейни празници, народна вяра, народна медицина, песенен и инструментален фолклор, фолклорна поезия и проза.
В момента в отдела работят двама уредника: Искра Тодорова и Десислава Тихолова-фолклорист.
Отдел „История на България ХV-ХІХ век“
Отделът е сформиран през 1958 г. Като самостоятелно звено, част от структурата на Исторически музей – Русе. За няколко десетилетия във вонда са постъпили под формата на дарения или откупки над 4000 фондови единици. Материалите имат непосредствена връзка с историята на Русе през период на Българското възраждане.
Най-значими сред експонатите са личните вещи, писма, оръжие, документи на видни русенски революционери, общественици, културно-просветни дейци, чиято дейност има национални измерения. С особена историческа стойност са: оръжейната колекция, архивът на семейство Обретенови, архивът на Панайот Хитов. В колекцията от книги, която съдържа арабски, турски и персийски ръкописи, старопечатни книги на църковнославянски и турски, има уникални екземпляри.
Освен научна стойност, експонатите съхранявани във фонда на отдела имат и безспорни експозиционни качества и успешно са включвани в регионални и национални изложби.
В момента в отдела работят двама специалисти: Теодора Бакърджиева и Ренета Рошкева
Отдел „Нова история“
Съхранява близо 15 000 културни ценности от края на XIX до средата на XX век. Богатият веществен, снимков и документален материал отразява обществено-политическия стопански и културен живот в града и региона по това време. Акцент в събирателската работа през последното десетилетие са материали за бележити русенски личности и фамилии. Интерес представляват следните колекции:
– Монети и банкноти от Третото българско царство
– Печати
– Пощенски картички
– Ордени, медали и значки
– Военни униформи и атрибути от 5-ти Пехотен Дунавски полк
– Издания на русенските печатници
– Произведения на литературата и изкуството на русенски автори
– Документи на банкови и застрахователни дружества
– Табели
– Албуми
– Майсторски свидетелства
– Покани
– Алманаси
– Градоустройствени планове и архитектурни проекти
– Предизборни материали
– Знамена
– Медицинска техника и инструменти
– Музикални инструменти
– Фотоапарати и фотографска техника
– Снимки на русенски фотографи
– Кинопрожекционна техника
– Учебници и учебни пособия
– Спомени на известни русенски личности
– Архив на в. “Светлоструй” 1928 – 1941 г.
– Архив на Съюза на писателите от провинцията
Уредник: Мариана Димитрова
Отдел „Най-нова история“
Отделът се обособява през 1965 година. Дългогодишната събирателска дейност на музейните уредници обхваща политическия, икономическия, културен и всекидневен живот в Русе от времето на социализма и постсоциализма. Най-нова тенденция в събирателската дейност на раздела е записването на устни истории от периодите на комунизма и демокрациятая, работа с метода „Oral History“ при тяхното колекциониране и изследване. Фондът на отдела се състои от приблизително 11 000 инвентарни единици и притежава следните колекции:
– значки, ордени и медали;
– знаците на социалистическия пейзаж
– техника от периода на социализма – радиоапарати, телевизори, пишещи машини, диапроектори и др.
– вещи на известни русенци като Константин Димчев (актьор), Стефан Вачев (диригент на Младежкия-симфоничен оркестър) и др.;
– материали, свързани с историята на БРП– униформи, документи, снимки;
– документи и снимки, представящи историята на бригадирското движение;
– фотоси, свързани с развитието на промишлеността и селското стопанство в Русе и региона;
– печатни материали и снимки от първия международен музикален фестивал “Мартенски музикални дни” в Русе;
– снимки, свързани с Еко-протестите в Русе, дали ход на демократичните промени в България;
– предизборни материали от периода на демокрацията
– документи, вещи и видеозаписи, свързани с историята на репресираните от комунистическия режим и на горянското движение в Русенско
Отделът няма постоянна експозиция, но се представя чрез различни временни изложби:“Политическия плакат”;“125 години Военноморскифлот”, съвместно с отдел Нова история и Военноморски музей-Варна и др.
Научно-изследователската дейност на специалистите в отдела обхваща теми от политическия, културния и обществения живот на Русе и региона, както и етноложко изследване на проблемите на всекидневната култура в индустриалния град.
Уредници: Владислав Атанасов и Искрен Великов
Отдел „Природа“
Отдел Природа към Регионален исторически музей-Русе е основан през 1954 г. от учителя-естественик Михаил Халваджиев. За основа на отдела служи част от сбирката на кабинета по естествена история към Държавната Мъжка гимназия “Княз Борис” в гр. Русе. Принос за нейното обогатяване имат всички учители естественици, работили там, но най-голям е приносът на препаратора Юрий Шумлянски и на учителя Васил Ковачев.
През 1959 г. е открита първата експозиция на отдела, просъществувала до 1969 г.
От 1957 до 1979 г. препаратор е Иван Иванов.
От 1958 до 1960 г. уредник е Венелин Бешовски.
От 1960 до 1994 г. уредник е Еберхард Унджиян.
От 1979 до 2007 препаратор е Симеон Симеонов.
От 2007 до днес препаратор е Христо Христов
От 1994 до 1995 г. уредник е Венета Глушкова.
От 1996 г. до днес уредник е Венцеслав Петков.
От 2003 г. в отдела постъпва специалист-ботаник Мая Кубратова, която поема работата по разделите Ботаника и Геология.
От 1970 до 1989 г. отделът е преместван изцяло или на части в крайно неподходящи помещения 14 пъти и е сменял адреса си 5 пъти.
От 1989 г. за първи път от 19 години лабораторията по препариране, канцеларията, библиотеката и част от фондовете на отдела се намират заедно в една сграда.
В момента фондовете на отдела съхраняват над 7000 фондови единици от разделите гръбначни, безгръбначни, геология, палеонтология и ботаника, както и над 5000 диапозитива, негатива, снимки и над 6000 книги и периодична литература.
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ВРАЦА
 |
Враца, пл. Христо Ботев 2 092620373, 092624457, 092620220 vratsamuseum@mail.bg https://vratsamuseum.com |
МУЗЕЙНОТО ДЕЛО ВЪВ ВРАЦА
Началото на музейното дело във Враца е сложено в зората на Българското Възраждане. Свързва се с ръкополагането на Св. Софроний за епископ Врачански и с неговата мисия на духовен и политически пастир сред населението из северозападните български земи. Създател на първата колекция от старини във Враца, достигнала обема на общественозначима музейна сбирка, е богатият врачански търговец хаджи Тошо Ценов. Несъмнено тя е обогатявана и от сина му Димитраки Хаджитошев – изявен борец за църковна и национална независимост. Своя разцвет обаче колекцията постига при наследника му Тодораки Хаджийски, а за значимостта й говори с възхита унгарският пътешественик Феликс Каниц. През 1894 г. същата е предадена на Народната библиотека и Народния музей в София.
Идеята за създаване на музей се подема в средата на 20-те години на ХХ в. През 1925 г. се полагат основите на музейна сбирка във врачанската мъжка гимназия „Цар Борис ІІІ”. Малко след нея припламва опитът за създаването на музейна сбирка в Ученолюбивото дружество „Развитие”. През 1939-1940 г., при построяването на новата сграда на дружеството, двете сбирки са обединени, но англоамериканската бомбардировка на 24 януари 1944 г. засяга сградата и музейната зала, унищожавайки част от експонатите.
След Деветосептемврийската политическа промяна музеят е преместен в ремонтираната и пригодена за експозиция Кула на Мешчиите. В резултат на 1608 ПМС от 1951 г., през 1953 г. във Враца е създаден Окръжен народен музей. Три години по-късно в Кула на Мешчиите е открита първата му експозиция, като част от нея е обявена за художествена галерия. Постепенно – до края на 60-те и началото на 70-те години – се доизгражда и оформя музейната структура с разкриването на почти всички негови отдели и с практически стъпки за осигуряване на достатъчно работни помещения за нарастналата колегия.
По повод 100-годишнината на Ботевата чета, през 1976 г. е завършен и открит Етнографско-възрожденски комплекс „Никола Войводов” във Враца. През 70-те години уредниците създават редица музейни сбирки в читалищата, училищата и домове на известни личности. По брой на сбирките Врачански окръг се нарежда на едно от първите места в страната. В 1977 г. към музея е създадена и научна група.
На следващата година, в изпълнение решенията на Втория конгрес на културата, на основата на Окръжния исторически музей е структурирана Дирекция „Културно-историческо наследство”, която административно обединява и ръководи музея, художествената галерия, мероприятието „Ботев път”, историческия музей в гр. Оряхово, художествената галерия в гр. Мездра, музейните сбирки в окръга, всички звена, които имат пряко отношение към културно-историческото наследство в региона. Водещата роля в дирекцията естествено поема музеят.
През 1980 г. са завършени и открити новите експозиции в новата музейна сграда, явяваща се обособена част от комплекса Дворец на културата в гр. Враца. Тази сграда е едно от малкото здания в страната (за времето си, а и досега), която е специално проектирана и изградена именно за нуждите и в унисон с представата за един модерен, съвременен музей.
През 1987 г. Окръжният исторически музей увеличава сградния си фонд с още един квартал – открит е за посещение Етнографско-възрожденския комплекс „Св. Софроний Врачански”, включващ в себе си Възнесенското училище, Хаджийската къща, къщата „Иван Замбин”, къщата „Григорий Найденов”, църквата „Св. Възнесение”, шапрона с транспортните средства, занаятчийските работилници и един навес за земеделска техника.
По повод завръщането на Рогозенското съкровище във Враца, през 1999 г. е изградена и открита специално оборудвана за целта зала. Закупени са витрини от Германия, специална техника от Канада. В залата е установен температурен и влажностен режим според последните изисквания на науката.
През следващата година пространствено се оформя и обособява дългоочакваният Лапидариум. Това позволи ценни експонати, като мозайката от с. Галатин, надгробни стели, посветителни ари, колони и други архитектурни детайли, каменна пластика и епиграфски паметници да бъдат организирани и показани в експозиция на открито, която е приобщена и органически свързана с останалите експозиции в централната сграда на музея.
През 2000 г. Историческият музей с художествена галерия е превърнат в Регионален исторически музей. Присвоеното ново качество е висока оценка не само за институцията, а и за града, за поколенията музейни специалисти, събирали и популяризирали културно-историческото наследство на Врачанския край, дали свой принос за израстването и развитието на музея и галерията, защитавали навсякъде нейния престиж, за общината и гражданството, изградили чудесната материална база и пристрастно защитавали я от всякакъв род посегателства.
Експозиции
Експозиции в Централна сграда
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Експозиции в ЕВК „Св. С. Врачански“
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Експозиции в ЕВК „Никола Войводов“
|
|
|
ГАЛЕРИЯ – МУЗЕЙ КЛАСИКА
 |
гр. София, ул. Юри Венелин 32 029882472, 0896854210 vilipan60@gmail.com |
Галерия-музей „Класика“ предлага уютно и спокойно пространство в центъра на София за срещи с изкуството на старите български майстори на четката.
Към галерията функционира и Клуб „Класика и нова култура“ за делови и бизнес срещи, и за културни събития:
– творчески вечери на поети, писатели, музиканти, фотографи, актьори и други хора- творци;
– моноспектакли, кино-прожекции, лектории и „отворени“ ателиета за приложни изкуства.