музей
ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ГР. ДРЯНОВО
Дряново, ул. Шипка 82 0676 / 72097 office@museumdryanovo.com https://museumdryanovo.com/ |
Събитиен календар…. виж тук!
Исторически музей – Дряново е създаден през 1970 г.
Той съхранява историческото и етнографското наследство на дряновския край. В неговата структура влизат четири експозиции, разположени в различни сгради:
• “Колю Фичето. Живот и творчество”- ул. „Шипка” № 82;
• “Градски бит от края на XIX и началото на XX век” – Лафчиева къща – ул. „Шипка” № 92;
•„Възрожденско църковно изкуство от Дряново” – Икономова къща – ул. „Шипка” № 119;
• „Археология и Възраждане” – Дряновски манастир “Св. Архангел Михаил”
Администрацията на музея се намира в сградата на експозиция „Колю Фичето. Живот и творчество”.
ОТДЕЛИ:
За ПОСЕТИТЕЛИ:
ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ИСКРА – ГР.КАЗАНЛЪК
ГРАДСКИ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ „АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ“ – СВИЩОВ
гр. Свищов, ул. Клокотница 6 0631 60 467, 0631 60 452 novae@abv.bg https://istoricheskimuzei-svishtov.com/ |
НОВИНИ от Градски исторически музей – тук!
Свищов се намира на десния бряг на р. Дунав, при нейната най-южна точка, в централната част на съвременна северна България. Възниква около руините на късно-римска и ранно-византийска крепост, след заселването на славяни и първобългари по тези земи. Запазените и до днес следи от каменното му укрепление са от времето на Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.). След завладяването му от турците в края на ХІV в., градът става владение на султанката, което го освобождава от редица тежки задължения към централната и местна власт и благоприятства, особено през ХVІІІ-ХІХ в. неговото търговско и културно издигане. В началото на ХІХ в. тук за първи път килийните (църковни) училища са сменени със светски. Свищов се превръща в широко отворена врата за идващите от Запад културни влияния. Всичко свързано с просветата, образованието и културата – от подпомагането на бедни деца, обучение в страната и чужбина до построяване и издръжка на обществени сгради идва от щедрите дарения на замогналите му се търговци. Закономерен акт на този културен подем е откриването през 1856 г. в града на първото в България читалище с библиотека и музей. След освобождението на България от турско владичество (1878 г.) интересът към събиране на старини не отслабва. Това води до образуването през 1926 г. на един от малкото държавни музеи в страната.
Начало на музейното дело в Свищов
Важно събитие от нашата културна история, носещо белега на първите начинания в бурното развитие на Българското възраждане, е създаването на първия музей в още неосвободена България. Актът на неговото учредяване носи дата 30 януари 1856 г. На този ден четирима родолюбиви българи: Димитър Начович – търговец, баща на бъдещия изтъкнат държавен деятел Григор Начович, Емануил Васкидович – основателят на първото светско училище по българските земи, Георги Владикин – учител в Св. Преображенското училище, руснак по произход, останал в града след Руско-турската война от 1828-1829 г. и Христаки Филчов-учител в същото училище, възпитаник на Киевската духовна семинария, а по време на Освободителната война, преводач към руската армия, решават да поставят едно Българско читалище, гдето ще „биди библиотека и музеом”.
В историята само привидно някои събития изглеждат случайни. Такъв е случаят и със Свищовския музей.
За първи път той е споменат в румънски пътеводител на крайдунавските градове от 1863 г., където специално е отбелязано, че в града има „малък музей със старини”. За съжаление по време на Освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г. голяма част от събраните ръкописи, книги, монети и други старинни предмети са разпилени и безвъзвратно загубени.
ЕКСПОЗИЦИИ
ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ГР.НОВА ЗАГОРА
гр. Нова Загора, пл. Свобода 3 0887098580, 045763164 muzeum_nz@abv.bg https://museumnz.com/ |
ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – Нова Загора е създаден през 1921 година и е в резултат на ентусиазма на основателите на археологическо дружество „Загорие“ от 1921 г.,
Основателите на археологическо дружество „Загорие“ са.си поставят за цел събирането, съхраняването и опазването на старините в Новозагорско.
ИСТОРИЧЕСКИЯТ МУЗЕЙ – Нова Загора е резултат и от неуморната дейност на учителя по история Никола Стефанов Койчев, посветил целия си живот на неговото изграждане.
през 1926 г. се открива изложба с археологически материали в кабинета по география на гимназията в Нова Загора.
през 1940 г. сбирката е преместена в читалнята на читалището в града.
от 1949 г. музеят има самостоятелна сграда, в която през 1950 г. е уредена изложба с археологически материали.
Съвременната сграда на музея е строена в периода 1955-59 г. На 4.09.1960 г. е открита първата експозиция в зала „Археология“.
Днес ИСТОРИЧЕСКИЯТ МУЗЕЙ – Нова Загора предлага на посетителите си една огромна колекция от антични, праисторически и средновековни предмети.
Музеят е регистрирал 511 надгробни могили, 26 селищни могили, 20 крепости, минерални бани и рудници.
Благодарение на активната събирателска и изследователска дейност на работилите в музея от Никола Койчев до днес, сега музеят притежава значителен фонд от над 40000 фондови единици, с който може да съперничи на много областни музеи. Сред тях преобладават археологическите и нумизматични материали, следвани от историческите документи и фотоси от периода на Възраждането и новата история, етнографски и палеонтологически материали, картини от български художници. Някои археологически и нумизматични находки са уникати, с изключителна експозиционна и научна стойност.
Музеят притежава едни от най-богатите колекции в страната – глинени съдове и пластика от късната новокаменна и бронзовата епоха, богати колекции от стъклени и бронзови съдове от античността, най-голямата находка от антични лекарски инструменти, средновековни накити и др.
Много от тези материали са участвали в редица изложби в страната и чужбина (Канада, Япония, Холандия, Русия, Италия, Германия, Австрия и др.).
Музеят притежава специализирана научна библиотека от български и чужди издания.
ОБЕКТИ:
Работно време:
- вторник – събота: 08.00 ч. – 12.00 ч. 13.00 ч. – 17.00 ч.
- неделя и понеделник са неприемни дни
Исторически музей /зали и експозиции/: 0457/6-31-54, адрес: пл. „Свобода“ № 3
Исторически музей /администрация/: 0457/6-31-64, адрес: ул. „Проф. М. Балкански № 56
Художествена галерия „Руси Карабиберов“: 0457/6-57-49, адрес: пл. „Свобода“ № 5
Обект „Карановска селищна могила“: 0885 362 508
гр. Нова Загораe-mail: muzeum_nz@abv.bg
ПРИРОДОНАУЧЕН МУЗЕЙ КОТЕЛ
Котел, парк Изворите 045342355, 0878386396 nature.museum.kotel@gmail.com http://muzeum-kotel.com |
Музеят е създаден от местният учител Васил Георгиев (1875–1963), който в продължение на 60 години събира богата природонаучна сбирка за Котленския регион. Музеят е учреден като самостоятелна институция през 1951 г., а през 1981 г. се сдобива със сградата, в която се помещава и към момента.
В нея на площ от 1000 кв.м. е организирана уникална експозиция – животинските видове са показани в естествените си местообитания. Изложени са и редки, застрашени от изчезване видове като: дропла, черен лешояд, черен щъркел, скален орел, видра, кафява мечка. Във фонда на музея се съхраняват около 30 000 експоната от живата и неживата природа на Източна Стара планина. Експонатите са разпределени тематично в музея – безгръбначни, фосили, висши растения, насекоми, риби, земноводни, влечуги, птици, бозайници.
Безгръбначните фосили са представени в зала Палеонтология. Тук се намират повече от 100 вида вкаменели останки от живели през Мезозойската ера корали, миди, охлюви, амонити, белемнити и други безгръбначни морски обитатели. В зала ботаника са показани близо 200 вида висши растения. Особен интерес будят лечебните растения, групирани по своето действие. Привлича и красотата на ранните пролетни растения. Чрез макети са представени и основните видове гъби у нас. Показани са и видовете дървета и храсти съставящи горите на Котленската планина.
Насекомите са представени от 218 вида дневни и нощни пеперуди, бръмбари, ципокрили и водни кончета. Тук може да се види най-голямата наша пеперуда – Голямо нощно пауново око. Интерес представляват бръмбарите – Еленов рогач, Носорог, Египетски свещен торник. Експонираните 57 вида риби са включени в 2 биогрупи – сладководни и морски обитатели. Показаните 22 вида земноводни и влечуги са включени в биогрупа на биотопен принцип. Тук са застрашените от изчезване в България Смок мишкар и Змиегущер и сухоземните костенурки Шипоопашата и Шипобедренна.
Чрез интересно решени биогрупи са представени местообитанията и характерни моменти от начина на живот на бозайниците и птиците. Представени са Белият и Черният щъркел, Дроплата, Сивият жерав, Къдроглавият и Розовият пеликан, Скалният и Белоглавият Орел и мн. др. От бозайниците – Европейската сърна, Дивата свиня, Кафявата мечка, вълкът и мн. др.
Музеят има висок потенциал за екологичното образование на учещите се.
Работно време:
Без почивен ден
8.30 – 17.30ч.
Цени за посещение на Природонаучен музей Котел
възрастни – 4,00 лв.
деца и пенсионери – 2.00 лв.
ОБЩИНСКИ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ – МУЗЕЙ – ГР. БЯЛА
гр. Бяла, бул. Св. Атанасий 41 052950078, 0882355441 museumbyala@abv.bg https://museumbyala.wordpress.com/ |
МИСИЯ
Мисията на Общинския културен институт /музей/ – гр. Бяла е да опазва и съхранява материалните и нематериалните културно-исторически паметници, традиции и ритуали на територията на община Бяла за сегашните и бъдещи поколения.
ИСТОРИЯ
Общинският културен институт /музей/ е създаден с решение №16-84 от 14.06.2012 г. на Общински Съвет – Бяла. На 02.08.2012 г. с удостоверение №91 (881) на Министерство на културата, Република България, Общинският културен институт /музей/ – гр. Бяла е регистриран като културна организация. Музеят е определен с общ тематичен обхват, чиято дейност обхваща различни области на знанието и изкуството и осъществява, на основата на различни по своята класификация, културни дейности.
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБЕКТ НА НОС СВЕТИ АТАНАС
От средата на 2009 г. на нос Свети Атанас, намиращ се на 3 км. южно от град Бяла, се осъществяват археологически проучвания. Археологическият обект е многослоен. Открити са материали от Класическата епоха до Късната античност (VI в. пр. Хр. – VII в. сл. Хр.).
ТРАКИЙСКИ КУЛТОВ ЦЕНТЪР ПРЕЗ КЛАСИЧЕСКАТА ЕПОХА
ОТ VI ВЕК ОТ СТАРАТА ЕРА ДО НАЧАЛОТО НА I ВЕК ОТ НОВАТА
В различни сектори в югоизточната част на носа – тази, която е най-вдадена в морето, бяха проучени повече от 120 култови ями, няколко пещи за битови нужди, останки от десетки глинени жертвени огнища (есхари) и тракийски храм – всички с датировка в ранния културен слой (VI в. пр. Хр. до началото на I в. сл. Хр.). Характеристиката „Тракийски култов център“ за структурите в тази част на нос Св. Атанас се потвърждава от десетките интересни керамични, монетни и други находки. Цялостното археологическо проучване и научен анализ на Тракийския култов център предстои, но отсега е ясно, че става дума за нов ценен извор за религията, материалната култура и търговските връзки на местното тракийско население.
СВЕТИЛИЩЕ НА ХЕРАКЪЛ ПРЕЗ РИМСКИЯ ПЕРИОД
ОТ II ВЕК ДО III ВЕК
Отново в югоизточния край на нос Свети Атанас бяха открити останките на голяма сграда и шест мраморни статуетки, скулптурни композиции и оброчна плочка, които представят различни сцени от подвизите на древногръцкия герой полубог Херакъл. Херакъл (Херкулес) е бил почитан на Балканите от гърци, траки и римляни. Посветителните надписи върху основата на три от композициите, както и художественият стил, са с датировка II–III в. В близост до изброените по-горе находки бяха намерени и няколко римски бронзови монети от първата половина на III в. Тези открития са свидетелство, че на нос Св. Атанас през римската императорска епоха, е съществувало светилище посветено на Херакъл.
ПРИСТАНИЩЕН ГРАД И КРЕПОСТ ПРЕЗ КЪСНАТА АНТИЧНОСТ
ОТ IV ВЕК ДО VII ВЕК
На нос Св. Атанас най-добре са проучени обекти от късния културен слой (края на IV – началото на VII в.). Проучените структури са били част от Късноантична крепост. Разположената над морския залив крепост може да се определи и като малък пристанищен град.
Укрепителната линия се е състояла от каменна крепостна стена и ров пред нея. Дължината на укрепителната линия е била около 250 м и е затваряла площ малко над 35 декара. Започваща от средата на крепостната стена улица с настилка от големи плочести камъни е била т.нар. „меса“, характерна за късноантичните градове. Месата е била основната търговска артерия на античния град. Около месата са проучени малко повече от тридесет сгради с каменен градеж и пристройки около тях – дървени навеси, вкопани в дълбочина изби и пр. Сградите са имали различни предназначения – основно жилища, но също така са служели и за занаятчийски работилници, складове, магазини, кръчми/ергастерии. Разкрити са три винарни, които показват, че отглеждането на лозя и производството на вино е било едно от основните занимания на населението. В крепостта на нос Св. Атанас е проучена и малка обществена баня.
Освен с производствено-стопански и транспортни функции, месата е била и „обществената“ улица. По нея са се движели тържествени процесии, които, естествено, са тръгвали или завършвали пред главния храм – базиликата. Раннохристиянският сакрален център на античния град включва базилика, жилище на хора-епископа, кръщелни, хранилище за църковните дарове и кладенец за светена вода.
В раннохристиянския сакрален център са открити две кръщелни – една в базиликата и друга, северно от нея с два периода на използване. Стените на кръщелната в базиликата са били украсени със стенописи – образ на Исус Христос и надписи – MARI[A] и HIE[S]VS. Южно от базиликата е било разположено жилището на хора-епископа (главен свещеник на областта). Сред многото интересни открития от раннохристиянския комплекс е епископския златен пръстен. Горната част на пръстена представлява цветна чашка, върху която стъпва купол. Този купол е копие на първата изградена ротонда над Гроба Господен в Йерусалим – най-почитаната светиня на християнството.
Зад стените на малкия пристанищен град, който е бил крепост и убежище за населението от околността, е кипяла активна стопанска дейност – основно търговия, повече занаятчийско производство и по-малко земеделие. Населението на античния град на нос Св. Атанас през VI в. е било навярно над 1000 души. През V в. крепостта се превръща и в църковен център за обръщане на местното население от старите религии в християнството. Античната крепост е преживяла няколко природни катаклизми и варварски нашествия, но след тях отново се е възстановявала, за да бъде окончателно опожарена и изоставена при аваро-славянското нашествие през 614 г.
АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯТ ОБЕКТ ДНЕС
В края на 2013 г. приключи проект на Община Бяла за реставрация и експониране на исторически сгради от Античната крепост и превръщане на археологическия обект на нос Св. Атанас в туристическа атракция. Напълно реставрирани са базиликата, кръщелните и най-голямата винарна. От 2014 г. Античната крепост на нос Св. Атанас е отворена за посетители.