музей София
СОФИЙСКА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
1928
През 1928 г. по повод честванията на половинвековния юбилей от Освобождението на София и 1000-годишнината от Златния век на българската книжнина тогавашният кмет на града генерал Владимир Вазов издава заповед за учредяване на специална комисия, която да посочи начините и средствата за изграждане на Столичен общински музей. Новият музей е с три отдела – музей, библиотека и архив, а основната му цел е да „събира, пази и проучва ония предмети от материалната култура на София, които имат или ще имат значение за историята на София”. Така се поставя начало на събиране на материални свидетелства за историята, културата и изкуството на София – книги, документи, снимки, карти, планове, археологически находки, предмети от бита, скулптури, живописни платна, графики. Обособяването на „картинна галерия” е важна част от дейността на музея.
1929 – 1942
Музеят обитава различни сгради от 1929 до 1941 г., когато се открива специално построената сграда за Столичната градска библиотека и музей на пл. „Бански“ №3 (разрушена е по време на бомбардировките). Тук за пръв път е изложена софийската картинна сбирка. През 1942 г. се учредява наградата „София в книги и картини” от управата на Столична община за насърчаване на писатели и художници да създават творби, в които „е отразен видимият и духовен облик на София”. Започва целенасочено събиране на произведения от български творци, претворяващи историята и настоящето на столицата. Тази тематична сбирка наброява над 350 произведения.
1948 – 1964
В първите няколко години след Втората световна война музеят преминава през различни етапи на развитие и промени. През 1948 г. част от неговия художествен фонд е прехвърлен на новосъздадената Национална художествена галерия, за да постави началото на нейната художествена колекция. През април 1952 г. от Градския музей се отделят библиотеката и архивът, а през октомври същата година с решение на Столична община Музеят за история на София и Градската галерия са обявени за самостоятелни институции. Софийска градска художествена галерия отново е без свое изложбено пространство и излага колекцията си от края на 50-те до средата на 60-те години в зала на ул. „Левски“ №11, а след 1964 г., когато тази зала е разрушена, произведенията от фондовете се показват в различни градове в страната.
1973 – 1977
Галерията получава своето пространство в сградата на ул. „Ген. Гурко“ №1 едва 21 години по-късно – през 1973 г. Отваря врати през 1977 г. През това време се извършва необходимото архитектурно преустройство за изложбени зали и хранилища. Подготвя се и първата експозиция на музея. Изложбата от 1977 г. включва някои от най-представителните за историята на българското изкуство произведения от 20-те до 80-те години на 20-ти век. В продължение на няколко години тази експозиция единствено се обновява и допълва. От превръщането на картинната сбирка в значима колекция е изминат дълъг път. В средата на 70-те години тя вече наброява 2 607 произведения, разпределени в три фонда – живопис, графика и скулптура. Тези творби и в настоящия момент са основният стълб на музея.
2006
През годините Софийска градска художествена галерия се утвърждава като важно културното пространство на столицата. През 2006 г. открива своя филиал – галерия „Васка Емануилова”, която притежава колекция от 89 пластики, 38 рисунки и 48 акварела на известната българска скулпторка, част от които са показани в постоянна експозиция.
ИЗЛОЖБИ
Софийска градска художествена галерия представя музейни изложби, кураторски проекти, гостуващи самостоятелни и групови изложби на български и чуждестранни художници. Показва произведения от своите фондове чрез тематични, жанрови, стилови и исторически експозиции. Гостуващите проекти са важна част от политиката на галерията и отвореността й към световните процеси в изкуството. Организира ретроспективни изложби на видни български творци и работи активно с млади художници и куратори. Партнира си с редица български и чуждестранни институции в общия стремеж за развитие на съвременната художествена сцена.
Съвременно изкуство и фотография
Работно време:
Вт – Съб: 10:00 – 18:30,
Нед: 11:00 – 17:30,
Пон – почивен ден
БИЛЕТИ
За лица над 18 г – 4.00 лв
За ученици, студенти и пенсионери – 2.00 лв
Деца до 7 г. и хора с увреждания – безплатно
Семеен билет от 3 до 6 лица – 6.00 лв
Всеки втори и четвърти четвъртък от месеца – свободен ден
Лекции – 30 лева
Беседи – 60 лева
НАЦИОНАЛЕН ЗЕМЕДЕЛСКИ МУЗЕЙ СОФИЯ
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
НОВИНИ от НАЦИОНАЛЕН ЗЕМЕДЕЛСКИ МУЗЕЙ …. виж тук!
Работно време
Понеделник – Петък
9:00ч. – 16:00ч
През 1956г към Висшия селскостопански институт – София се създава Селскостопански музей. С разпореждане на МС №544/25. 11. 1970г. музеят се обособява като Национален селскостопански музей, а през 1999г. със Закона за НЦАН се преименува в Национален земеделски музей. НЗМ е единствената институция в България, която издирва, събира, съхранява, опазва и представя паметници на материалната и духовна култура, отразяваща земеделската традиция у нас от древността до наши дни.
В неговите фондове се съхраняват голям брой музейни единици, показващи развитието на различните земеделски отрасли, наука и образование. Притежава богат библиотечен фонд о специализирана литература.
На повече от 1000 кв.м. са разположени постоянни тематични експозиции: Овцевъдство и козевъдство, Растениевъдство, Пчеларство, Ветеринарна медицина, зала Виж, пипни и запомни, къща – музей акад. Д. Костов в с. Локорско, Софийско. НЗМ подготвя и представя у нас и в чужбина временни изложби на различна тематика. Музеят поддържа контакти с наши и чужди музеи. Член е на Международната асоциация на земеделските музеи /AIMA/.
ЕКСПОЗИЦИИ
Експозиция “ОВЦЕВЪДСТВО И КОЗЕВЪДСТВО”
Открита за посещение през 1964 г. и представя овцевъдството и козевъдството като древен поминък на населението по българските земи.
Дава сведения за произхода и одомашняването на овцете и козите и тяхното индивидуално развитие. Представя местните породи овце, примитивният начин на отглеждане, получаване и преработка на тяхната продукция и овчарският бит.
Показана е и уникална колекция краниологични и остеологични материали от домашни животни.
Експозиция “ВЕТЕРИНАРНА МЕДИЦИНА”
Създадена през 2004 г. – представя началото и развитието на ветеринарната служба в България.
Показана е частична възстановка на ветеринарна аптека от началото на ХХ в.:
– стари лекарствени средства,
– биопродукти,
– инструменти, използвани във ветеринарната практика.
Създадена през 2002 г. – представя пчеларството като обичан поминък на населението по българските земи.
Дава представа за произхода, биологията и болестите на медоносната пчела, примитивната и съвременна технология на отглеждане и получаване на мед и пчелни продукти, приложението им в медицината и козметичната индустрия.
Показана е ролята на Българската пчеларска организация, създадена през 1899 г., за модернизацията на пчеларството у нас.
Експозиция “ВИЖ, ПИПНИ И ЗАПОМНИ”
Създадена през 1981г., в която експонатите, изложени на свободен достъп, оформят атрактивни кътове – “Селски двор”, “От бубеното семе до копринената нишка”, “Ветеринарен кабинет”, “Бабината ракла”. Залата, единствена по рода си у нас, дава възможност за самостоятелни занимания по интереси и за организиране на разнообразни игри. Наблюдението и прекият контакт с експонатите допринася за по – доброто опознаване на домашните птици и животни, начините на тяхното отглеждане, развитието на копринената буба, видовете технически, фуражни, овощни и зеленчукови култури. В залата се провеждат конкурси за детски рисунки, за най-красиво великденско яйце,викторини и др.
Създадена 1996 г. – има образователно – познавателен характер и представя историята на българското растениевъдство. Включва разделите:
• възникване на земеделието по българските земи
• видове почви
• зърнено – житни култури
• фуражни и зърнено – бобови култури
• история на градинарството
• тютюнопроизводство
• лозарство и винарство
• история на маслодайната роза
Къща – музей “акад. Дончо Костов”
Експозицията е разположена в реставрираната през 1987 г. родна къща на световно признатия български учен – генетик акад. Дончо Костов в с. Локорско, Софийско.
С оригинални предмети, дарени от рода Костови е възстановен интериорът.
В една от стаите чрез документи, фотоси, лични вещи, писма и научни трудове са показани животът и делото му.