Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

музеи

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – БЯЛА ЧЕРКВА

s1_onblogo Бяла Черква, ул. Цанко Церковски 6
 061342533, 0882556599, 0882559133
muzei_bcherkva@abv.bg
 http://www.museumbcherkva.com

 

 

 

 

 

 

 

Бяла черква е там, където свършват последните северни гънки на Стара планина и започва просторната Дунавска равнина, а река Росица напуска живописния си пролом и поема през полята. Селище с изключително богата история, едно от ярките просветни и революционни средища от епохата на Възраждането.

Untitled collage (10)Местните обитатели – траки, римляни, славяни, прабългари и османски турци – са оставили следи в землището на Бяла черква през почти всички исторически периоди : крепости, селища, манастири, антични пещи за строителна керамика, пътища, монети, оброчни плочки, накити и оръдия на труда. Оттук минавал римският път от Никополис ад Иструм /с.Никюп/ за Мелта /Ловеч/ и Сердика. Първото селище е възникнало на отвъдния бряг на река Росица, в местността “Селище” и носело името Белинска Бяла черква.

Според преданието неговите жители участвали в първото Търновско въстание през 1598 г., след което турците опожарили селището. Днешна Бяла черква е възникнала върху селцето Мурад бей, наричано още Горни турчета, създадено през ХV в. от турски колонисти с цел стопанско съживяване на владението, подарено на Гази Фируз бей. През ХVI и ХVII в. тук се заселват християни от изчезналото средновековно селище Белинска Бяла черква, както и от близките села. Българите стават преобладаващо население. Името Бяла черква е възстановено след Освобождението през 1878 г.

През Възраждането в селото настъпва подем, свързан с борбата за църковна независимост и националноосвободителните борби.През 1832 г. белочерковци построили първата църква “Св.Димитър “, а през 1866 е построена новата цълква, която съществува и днес. До селото достига препис на Паисиевата история, а през 1835 г. било открито първото килийно училище.Нова училищна сграда била построена през 1858, а през 1874 – открито и първото в околността класно училище.

През 1869 г. Бачо Киро създава в Бяла черква първото селско чителище с името “ Селска любов “, а на следващата година и първата пътуваща театрална трупа. Училището, читалището и църквата превръщат селото в културно и просветно средище, което активно се включва в националноосвободителните борби. През 1872 г. тук е основан революционен комитет с председател Бачо Киро Петров.

Започва усилена подготовка за борба, която дава плодове през бунтовния април 1876. На 28 април/ст.ст./1876 101 белочерковци начело с Бачо Киро тръгват към сборния пункт в с. Мусина, където се сформира четата на поп Харитон и Бачо Киро, водила деветдневни героични сражения с турците в Дряновския манастир. 75 млади мъже от Бяла черква оставят костите си сред руините на манастира. Бачо Киро успява да се спаси, но бива заловен и изправен пред турски съд в Търново и обесен на 28 май 1876. В същата година трима белочерковци се сражават в редиците на Ботевата чета.На 24 юни/ст.ст./ 1877 г. Бяла черква посреща свободата.

След Освобождението започва икономически и културен подем. През 1895 г. учителят Никола Бакев полага основите на БСДП, а през 1897 г. Цанко Церковски учредява Младежко Просветително дружество, което поставя началото на организирано земеделско движение у нас.Основен поминък на населението са земеделието и лозарството. Още през 1900 г. в Бяла черква е докарана първата вършачка. Следва закупуването на още 108 такива – толкова, колкото в цяла Северна България.

През 1903 г. се създава лозарско дружество, а през 1905 се полагат основите на Кредитна кооперация “Защита” – една от първите в страната. Селото е водоснабдено и електрифицирано през 1922 г. Много са белочерковците, взели участие във войните. Техните имена са изписани на Паметника на свободата в центъра на селището.

Бяла черква е родно място на велики българи – Бачо Киро, Цанко Церковски, Райко Даскалов, проф. Ал.Бурмов. В чест на 100-годишнината от Априлското въстание през 1976 година Бяла черква е призната за град. На територията на града признателните поколения са издигнали 11 монументални паметника и поставили 94 паметни плочи. За историята на селището разказват 4 музея.

ОБЩИНСКИ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Гоце Делчев, ул. Христо Ботев 26
0885473355, 0889590267
museum@gocenet.net
 http://www.gotsedelchevmuseum.bg

 

 

 

 

 

 

 

Общински Исторически Музей – Гоце Делчев

През 1947 г. е поставено началото на музейното дело от членовете на исторически кръжок “Никополис ад Нестум” към читалище “Просвета”. Музеят е регионален център за проучване, съхранение и опазване на културното наследство на града и общините Гоце Делчев, Хаджидимово, Гърмен и Сатовча.

Експозицията е разположена в къща, строена през 1877 година от български майстори в стил “барок”. Характерни са дърворезбованите тавани и врати, изработени от местни майстори-резбари, потомци на Дебърската резбарска школа. Музеят разполага с 12 експозиционни зали, лапидариум и двор с автентична чешма.

Общински Исторически Музей – Гоце Делчев е един от 100-те Национални туристически обекта от януари 2013 г. под №59б, както и член на Национално сдружение „Български музеи“ от 2013 г.

Untitled collage (7)Научна дейност на музея

С. Паскова. Раннохристиянски паметници от територията на град Неврокоп (дн. гр. Гоце Делчев). SPARTACUS II. БАН – АИМ, Международен симпозиум 1 –4 октомври 2002 Сандански.

С. Паскова. Исторически музей в град Гоце Делчев – традиции, възможности, бъдеще. Исторически музей Благоевград. Известия. Т. III, 2003.

С. Паскова. Археологически проучвания в град Гоце Делчев през последните десет години. Известия на исторически музей Кюстендил. Т. IX, 2003.

С. Паскова. Етнографията и фолклорът в Гоцеделчевски район – традиции в развитие. Международни годишни четения по хуманитаристика на тема “Фолклор, културно наследство и туризъм”. Бургас, 2003.

С. Паскова. Обредната трапеза от Гоцеделчевски район. XI национална конференция на Министерство на културата, БАН и Етнографски институт с музей. Пловдив, 2005.

С. Паскова. Честването на 100 годишнината от създаването на Неврокопската епархия и 10 години от възстановяване на седалището й в град Гоце Делчев през 1994 година. Исторически музей Благоевград. Известия. Т. IV, Благоевград, 2005.

Тотко Стоянов и С. Паскова. Нови находки на тракийско въоръжение от село Плетена и село Беслен, Гоцеделчевско. Известия на исторически музей Кюстендил. Т. XII, 2006.

С. Паскова. Звънчарството и домашното тъкачество в Гоцеделчевски район – традиции, възможности и бъдеще. В: Народните занаяти – минало, настояще и бъдеще. Т. I. Министерство на културата, НЦМГИИ и Архитектурно – етнографски комплекс Етъра. 2006.

С. Паскова. Град Неврокоп и събитията, преди, по време и след Априлското въстание. В: Българско Възраждане – идеи – личности – събития, Годишник на Общобългарски комитет и фондация “Васил Левски”. Т. VIII, 2006.

С. Паскова. Звънчарството и домашното тъкачество в Гоцеделчевски район. В: Музеи, паметници, реставрация. Списание на Министерство на културата и Националния център за музей София. (2007).

С. Паскова, И. Вълчев. Ранното християнство в Никополис ад Нестум и градската му територия (по писмени, епиграфски и археологически данни). Известия на исторически музей Кюстендил. Т. XIII (2008).

С. Паскова, И. Вълчев. Култова пластика от фондовете на Общински исторически музей град Гоце Делчев. Сп. Археология (2008).

С.Паскова.Възпитаници на Солунската бъргарска мъжка гимназия от Неврокоп и района.”Гласовете ви чувам-личностите на гимназията и България”сборник издаден от Министерството на културата и МНИ по повод 130 години от основаването на гимназията,Благоевград,2011 г.

С.Паккова.Тракийски култови теракоти от фонда на ОИМ-Гоце Делчев.Известия на ЮЗУ”Неофит Рилски”Благоевград,2009г.

С.Паскова.Добри практики:Постоянни и временни експозиции-проблеми и постижения в работата на ОИМ-Гоце Делчев.Доклади и съобщения на Национална конференция-семинар,Хасково 20 ноември 2010г.

С.Паскова.Опълченци в МОО от Неврокопско и Драмско.Издание на Исторически музей гр.Велинград по повод 100 години от Балканската война. 5 октомври 2012г.

2008 г. издаден сборник По следите на белия вятър.По автентични спомени на преселници -бежанци в Неврокоп от Сярско и Драмско- със съдействието на Община Гоце ДЕЛЧЕВ.

Мнения от книгата за посещения

”За нас беше изключително удоволствие да бъдем тук. Нека не звучи шаблонно, но се чувстваме горди, че има такива непознати кътчета и хора в България – като в Гоце Делчев. Това ни кара да я обичаме повече, защото Вие спасявате духа на миналото, духа на Неврокоп!”

Мая Новоселска и Теди Москов

“За нас беше истинско удоволствие да посетим този музей. България и хората на България имат какво да предложат на Европа. Бяхме очаровани от прекрасния прием. Сигурни сме, че 2007 година ще бъде забележителна за този град.”

Гости на Община Гоце Делчев от Белгия.

ОБЩИНА ВРАЦА

 Враца, ул. Стефанаки Савов 6
 092624581, 092624582, 092623061
obshtinavr@b-trust.org
 http://www.vratza.bg

 

 

 

 

 

 

В различните исторически епохи град Враца се е развивал като значимо обществено, пазарно и културно средище. Следите от човешка дейност по тези места датират още от новокаменната ера.

Първите обитатели – тракийското племе трибали развили висока материална култура, останки от която се намират и днес на територията на Врачанския регион. Уникалните находки, открити при археологически разкопки на “Могиланската могила” във Враца, в Букьовци и в Рогозен носят интересна информация за процъфтяваща древна цивилизация.

vracaРимляните, които оценили географското и стратегическото положение на земите около Искърския пролом, ги превърнали в непристъпна крепост, контролираща най-късия път от Дунава към юг и запад и към богатите рудни находища високо във Врачанската планина. Върху руините на крепостта славяните съградили селище, което нарекли “Вратица” – твърдина, с важно значение и през Втората българска държава.

В средните векове то разширило границите си и се превърнало в голям център с развити занаяти и стоково-парични взаимоотношения. От това време са останали в наследство многобройни паметници на духовната и материалната култура. През Възраждането градът дава много светли личности, оставили трайни следи в политиката, дипломацията, национално-освободителното движение, в културата и просветата. Тези епохи, събития и хора са показани в богатите и привлекателни експозиции на Регионалния исторически музей.

Герб и девиз на Враца

Гербът на Враца е създаден през 1967 год. Негов автор е художника Любен Орозов, който печели национален конкурс. Графичното изображение на герба символизира специфичния орографски индивид, от който носи името си града – природният феномен – прохода Вратцата. Двете отвесни скали са изобразени с два топографски триъгълника, между които се вие пътят на прохода.

Възходящата и дадена в перспектива линия на пътя символизира подема на града все нагоре и напред. Гербът е увенчан със зидова корона, означаваща, че градът е бил крепост от най-древни времена. Цялото изображение е върху старобългарски (варяшки) щит, леко стилизиран, за да се запази стиловото единство.

Девизът “Град като Балкана – древен и млад” отразява славното минало на Враца като стара българска твърдина и новото му настояще.

Община Враца се намира в Северозападната част на Република България и има територия 697 кв.км и население 80 186 души.

Състои се от един град Враца и 22 села. По площ общината заема 16–то място в страната. От общо 679 кв.км – 370 са обработваема земя, а 117 – гори и ливади. Климатът е умерено-континентален. Град Враца е с изградена инфраструктура и комуникации. Изпълнена е отоплителна мрежа, захранваща 15 352 апартаменти и множество търговски обекти.

Добре са развити съобщителните връзки. Основен вид транспорт в общината е автомобилният, в града е развит и тролейбусният транспорт. В общината са развити текстилна промишленост (производство на памучни платове и коприни), шивашка, хранително – вкусова промишленост ( хлебопроизводство, сладкарство, месопреработка, млекопреработка), производство на строителни материали ( цимент), мебелна и лека промишленост, машиностроителна (производство на стругове и фрези), металолеене и металообработка и други.

 

Община Враца работи активно, за привличане на средства, както от Предприсъединителните фондове на Европейския съюз, така и от други фондове и програми.

По-важните проекти, изпълнени през последните пет години са повече от 25 на брой, по различни национални и оперативни програми, на обща стойност около 30 млн.лв.

“Град като Балкана – древен и млад“ – Враца води началото си от богато тракийско селище. Първите следи датират от новокаменната ера, а първите заселници в околността са от тракийското племе трибали. За тяхната богата култура и бит свидетелстват находките от Могиланската могила и Рогозенското съкровище.

През вековете градът остава важен занаятчийско-търговски и културно средище, а по късно и индустриален център. Името Вратца се появява в каменен надпис от времето на българския владетел Михаил II Асен/ 1246-1256/.

Враца е средище на активен културен живот и се слави със своите културни институти – Читалище „Развитие”, Дворец на културата, Регионален исторически музей с Художествена галерия, Драматично- куклен театър, Етнографско – възрожденски комплекс „Св. Софроний Врачански”.

 

Природните забележителности на територията на Община Враца – пещерата Леденика, проходът Вратцата, Мемориалният комплекс „Ботев път”, Божият мост край село Лиляче, водопадите „ Скакля” и „Боров Камък” и ПП „Врачански Балкан”, както и символите на град Враца – Проломът „Вратцата”, Паметникът на Околчица, Рогозенското съкровище, Сребърния наколенник, Плочката от село Градешница, Куртпашовата кула, кулата на Мешчиите и Хижата над площада превръщат Враца в уникална и желана туристическа дестинация за любителите на планината, алпинизма, религиозния туризъм, пара и делта-планеризма, спелеологията и селския и еко туризъм.

Икономика

Социално-икономическо развитие и инвестиционна политика на Община Враца

Община Враца се намира в Северозападната част на Република България и има територия 697 кв.км и население 80 186 души (по настоящ адрес, към 15.06.2011 г., по данни на ГРАО). Състои се от един град Враца и 22 села. По площ общината заема 16–то място в страната. От общо 679 кв.км – 370 са обработваема земя, а 117 – гори и ливади. Климатът е умерено-континентален.

Град Враца е с изградена инфраструктура и комуникации. Изпълнена е отоплителна мрежа, захранваща 15 352 апартаменти и множество търговски обекти. На територията на общината са изградени 3 броя подстанции. Добре са развити съобщителните връзки. Основен вид транспорт в общината е автомобилният, в града е развит и тролейбусният транспорт. В общината са развити текстилна промишленост (производство на памучни платове и коприни), шивашка, хранително-вкусова промишленост (хлебопроизводство, сладкарство, месопреработка, млекопреработка), производство на строителни материали (цимент), мебелна и лека промишленост, машиностроителна (производство на стругове и фрези), металолеене и металообработка и други. В Общината има изградени множество бензиностанции и газостанции. Има богато изградена мрежа от модерни търговски обекти. Повечето от добре работещите фирми на територията на общината са предимно частни (малки и средни). Община Враца оказва активно съдействие и подпомагане за развитието на малкия и среден бизнес.

Община Враца работи активно, за привличане на средства, както от Предприсъединителните фондове на Европейския съюз, така и от други фондове и програми.
По-важните проекти, изпълнени през последните пет години са повече от 25 на брой, по различни национални и оперативни програми, на обща стойност около 30 млн.лв. Тя бяха свързани с подобряване техническата и инженерна инфраструктура в общината, на материално-техническата база в сгради общинска собственост (училища, детски градини, ясли, болници), в оптимизация на училищната мрежа, укрепване бреговете на реки, предоставяне на различни социални услуги и др. Такива са:

1. Оборудване за Междуобластен диспансер за онкологични заболявания
2. Довършване изграждането на уличната канализационна мрежа на град Враца, подобект Канализация на кв. Медковец – югоизточно от “Медковско дере”
3. Ремонт на покрива, фасадно оформление и вътрешен ремонт на помещенията на СОУ „Христо Ботев“ – Враца
4. МБАЛ „Хр. Ботев” – създаване на отделение за остри умствени увреждания
5. Въвеждане на енергоефективно осветление на улиците и обществените сгради в Община Враца
6. Енергийна ефективност на обществени сгради публична общинска собственост
7. Реконструкция на водоснабдителен водопровод на ул. „В. Кънчов” и ул. „Илинден” – част от първокласен път Е 79
8. Рехабилитация на инфраструктурата в Хранително-вкусова зона
9. Нови социални услуги в с. Паволче
10. Оптимизиране на училищната мрежа в Община Враца
11. Изграждане на Център за обществена подкрепа в Община Враца
12. Създаване и гарантиране на висококачествени обществени места чрез комплексно обновяване на част от образователната инфраструктура на Община Враца
13. Ремонт и фасадно оформление на Дом за отглеждане на деца лишени от родителски грижи „Асен Златаров”
14. Ремонт и фасадно оформление на Психиатричен Диспансер – гр. Враца;
15. Изграждане на нов кухненски блок и перално помещение към Дом за младежи с увреждания в с. Три кладенци
16. Външен ремонт и изграждане на асансьор на Дневен център за деца и възрастни „Зорница” – Враца
17. Между приятели и добри съседи – Общини Враца, Козлодуй, Мизия, Мездра, Мел Италия, Консорциум Ферара – Италия
18. Модернизация на националната база в училище (Модул „Спорт в училище”, Създаване на достъпна архитектурна среда”, Енергоефективно саниране на училищни сгради”)
19. Скатов предпазен канал в Згориград
20. Укрепване с подпорна стена на левия бряг на р. Скът, с. Оходен
21. „От социални помощи към осигуряване на заетост”;
22. „Асистент на хора с увреждания”;
23. Заедно за по-добър живот (Домашен помощник и Социален асистент”);
24. Закриване на нерегламентирани сметища и озеленяване – с. Баница, с. Бели извор, с. Чирен, с. Вировско, с. Тишевица, с. Три кладенци, с. Горно Пещене, с. Згориград, кв. Бистрец, ЦДГ 6 – Дъга, ДЯ 5 – Българче”;
25. „Оптимизиране на училищната мрежа в Община Враца”;
26. Финансов анализ и подготовка на тръжни документации за проект „Изграждане на клетки 2.1 и 2.2 към Регионално депо за твърди битови отпадъци от Общините Враца и Мездра”;
27. „Изграждане на нова клеткa 2.1 на Регионално депо за твърди битови отпадъци от Общините Враца и Мездра”;
28. „Преустройство и пристройка към съществуваща сграда с обществено обслужващо предназначение, находящ се в с. Згориград ”
29. „Общината – катализатор на икономическото развитие”;
30. Ремонтно-възстановителни работи по изграждане корекция на река и открит облицован канал в границите на с. Лиляче, община Враца
31. Изграждане на Дом за стари хора “Зора”;
32. “Образователна и медицинска интеграция на уязвимите малцинствени групи със специален фокус върху ромите”;
33. Преструктуриране на пилотни многопрофилни болници и развитие на спешна медицинска помощ с цел подобряване на достъпа до здравеопазване за уязвими групи от населението”;
34. SUGAR „Регионални и местни политики за устойчиви добри логистични градски практики”

Община Враца работи по проекти по оперативните програми, които се финансират от Структурните и Кохезионния фонд и националния бюджет (ОП „Околна среда”, ОП „Регионално развитие”, ОП „Развитие на човешките ресурси”, ОП „Административен капацитет”, ОП „Техническа помощ”); по национални програми, които се финансират от националния бюджет и заеми (МОН, МТСП, ПУДООС, Гражданска защита и др.); по европейски програми, които се финансират от ЕК (ИНТЕРРЕГ, ИЕЕ и др.).

Одобрените проекти, за които има сключени договори за финансиране и които изпълняваме от 2011 година, само по оперативните програми, са на стойност около 143 млн.лв., а с проектите по европейските и националните програми, общата им стойност е над 150 млн.лв.
През настоящата 2012 год. са сключени договори за финансиране на 6 одобрени проекта на стойност около 11 млн. лв.

Община Враца разполага със свободни поземлени имоти, предназначени за израждане на производствени предприятия, както и със свободни сгради общинска собственост, които може да предостави на чуждестранни инвеститори. В град Враца има оформени няколко промишлени зони, подходящи за създаване на производствени предприятия, складови бази, бизнес паркове и други обекти, а така също и за мотели, хотели и ресторанти.

Промишлена зона 1

Източната промишлена зона е в непосредствена близост до международния път Е-79, с изградена инфраструктура – пътна, електричество – ниско и високо напрежение, ж.п. линия (Видин – Враца –Мездра – София) и връзка с градската товарна ж.п. гара , градската ТЕЦ, телекомуникации, в близост до яз. Дъбника, който се използва за промишлено водоснабдяване и за поливане на селскостопанските площи, с газопроводна мрежа, която е свързана с единственото в страната газохранилище на природен газ в с. Чирен. Има свободни терени.

Промишлена зона 2

Промишлената зона е разположена между две от основните транспортни магистрали международния път Е-79 и II-15 – Враца – ферибот Оряхово. Тя също е с изградена инфраструктура: пътна (шосейна и ж.п.), електрическа (ниско и високо напрежение), водна и канализационна, ТЕЦ, телекомуникации. Има свободни терени.

Зона на хранително-вкусовата промишленост

Третата зона е разположена около международния път Е-79. Има изградена пътна (шосейна и ж.п.) инфраструктура, в непосредствена близост е ж.п.линията – Видин – Враца –Мездра – София, има възможност за газифициране, тъй като газопровода минава покрай тази промишлена зона, снабдена е с водно и ел. захранване. Има свободни терени.
Външните и местни инвеститори могат да разчитат на пълна подкрепа от страна на общинското ръководство, а така също и на институциите в града, функциониращи в услуга на бизнеса: Търговско-промишлена палата, Евро инфо център, Индустриална стопанска камара и др. На територията на общината се намира подземно газохранилище (на около 20 км от гр. Враца). Общината е важен зърнодобивен център. Северно от Враца са очертава екологично чиста зона, която е предпоставка за производство на качествени хранителни продукти. Фирмите с общинско участие, в голямата си част са създадени от общината, за да предлагат услуги за задоволяване на различни потребности на населението.

Успешно осъществяват дейността си дружествата със 100% общинско участие – “Тролейбусен транспорт” ЕООД, “Общински пазари и тържища” ЕООД, “БКС” ЕООД, “Обредни дейности” ЕООД. В град Враца съществуват предпоставки за бъдещо регионално икономическо развитие. Тук живеят достатъчен брой подготвени специалисти с висше и средно образование. Цените на недвижимите имоти са ниски, мрежата на централното топлофициране е добре развита, а далекосъобщенията са в добро състояние. Общината е с ясно определени амбиции за по-нататъшното си развитие в новите условия на предприсъединяване към Европа, като ще следва насоките за търсене и привличане на инвестиции и разкриване на нови работни места.


Вижте по-голяма карта