Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Мосомище
КМЕТСТВО МОСОМИЩЕ
 |
 с. Мосомище, общ. Гоце Делчев 075162428  |
Мосомище (до 2016 г. Мусомища) е село в Югозападна България. То се намира в община Гоце Делчев, област Благоевград.
География
В горната си част село Мосомище е сгушено в Пирин планина, а от крайните му източни улици започва долина, достигаща река Места. Селото е само на 800 m от град Гоце Делчев (Неврокоп). Местностите около село Мосомище са едни от най-забележителните в целия регион.
На първо място се нарежда местността Топлицата, известна с карстовия си извор и прекрасен летен плаж. Съчетание на борова гора и кристално чиста изворна вода (два басейна и условия за речен риболов).
Храмът „Свети Георги Победоносец“ е построен в крайната западна част на селото, откъдето започва и планината. До него се намира единствената сеизмологична станция в целия регион.
История
От османски поименен регистър от 1478 година става ясно, че към тази дата в Мосомище са живели 158 немюсюлмански домакинства и 5 на тюркмени-мюсюлмани.
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Мусомица (Mousomitza), Мелнишка епархия, живеят 580 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Мисолища (Missolischta) е посочено като село с 93 домакинства и 50 жители мюсюлмани и 260 българи. В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Мусомище като село със 75 български и 18 турски къщи.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
„ Мосомища, село при десния бряг на Топлица, срещу Ляски. Околност равна; плодовито поле. Растат хубави дини и любеници. „Св. Никола“, смесена черква. Числото на къщите не надминува 80. Българе и турци. “
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век в Мусомище живеят 623 души, от които 523 българи християни и 100 турци. Данни от 1909 година сочат, че в селото има 90 български къщи с 450 души население и 90 турски къщи с 468 души.
В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за Мосомище:
„ С. Мусомища… Селото се намира на половин час от града. Има хубав, плодороден край, добри пасища и гори. Селяните се занимават със земеделие и скотовъдство, най-главно обработват царевица, пшеница. Имат добри градини за зеленчук.
Има 90 къщи български, 90 турски и 450 души от първите, и 468 – от вторите. Черквата „Св. Никола“ е добре украсена. Училището е до черквата. Старо е и съвсем красиво, и съвсем модно е.“
На 30 ноември 2016 година с президентски указ селото е преименувано на Мосомище.
Личности
Родени в Мосомище
– Ангел Иванов (1840 – 1905), български просветен деец
– Атанас Хрисимов (1887 – 1919), български просветен деец
– Георги Младенов (1931 – ), българо-канадски общественик
– Георги Славков (1958 – 2014), български футболист-национал
– Димитър Манолев, български учител в Кремен до 1878 година
– Манол Хаджиев (1888 – ?), български учител в чаталдженското село Синекли
– Стоян Попов (1895 – ?), български революционер от ВМРО
– Стоян Сотиров Шарланджиев (1893 – 1923), български революционер от ВМОРО и комунист, убит от дейци на ВМРО след – Деветоюнския преврат на 23 юли 1923 г.
ОБЩИНА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
 |
Гоце Делчев, ул. Царица Йоанна 2 0888006080 oba@gocenet.net http://www.gotsedelchev.bg |
Поради благоприятния климат Гоцеделчевската котловина и нископланинските хълмисти места са били населени още в дълбока древност.
Многобройни са останките от материалната култура на праисторическия човек през новокаменната и каменно-медната епоха, на траките – през I хил. пр.н.е., от периода на римското владичество и късната античност, на славяните…
Районът е присъединен към българската държава през 837 г. По време на османското владичество, особено през ХVI и ХVII в., в резултат от асимилаторската политика на завоевателя част от 
населението е принудено да приеме ислямската религия, но запазва традиционния си народностен бит.
Икономическият подем през Възраждането се проявява чрез развитието на животновъдството, земеделието, пчеларството, бубарството и разцвета на занаятите и търговията.
Град Неврокоп (днешният Гоце Делчев) се прославя като голям и единствен производител на прочутите неврокопски чанове (звънци). Сръчни дюлгери строят жилищни и обществени сгради със забележителни архитектурни достойнства, градът и селата се обновяват, благоустрояват и разширяват.
Износът на стоки се насочва на юг – към Сяр, Драма, Кавала и Солун, и на запад – към Сърбия и Австро-Унгария. От голямо значение за стопанския живот на района е и провежданият всяка година голям Неврокопски панаир.
През Възраждането българското население води продължителни и драматични борби за новобългарска просвета и българска църква, взема активно участие в борбите за национално освобождение.
Община Гоце Делчев е разположена в Югозападна България, по поречието на река Места. Районът е предимно планински и граничи с общините Хаджидимово, Гърмен, Банско и Сандански. Включва град Гоце Делчев и 10 села: Мосомище, Делчево, Буково, Борово, Корница, Лъжница, Брезница, Господинци, Баничан и Добротино.
Общата територия е 315.8 кв.км. Общинският център отстои на 105 км от областния център Благоевград и на 203 км от столицата София. Най-близкото морско пристанище е град Кавала (Гърция) и отстои на 95 км. Връзката между община Гоце Делчев и съседните гръцки общини се осъществява чрез ГКПП Илинден – Ексохи.
Град Гоце Делчев е разположен в Гоцеделчевската котловина, в югоизточното подножие на Среден Пирин, по двата бряга на Неврокопска река (Градска река), приток на река Места, която тече на 3 км източно от града.
Населението на общината при последното преброяване е 32 784 
жители, от тях 50.5% са жени. Гъстотата на населението в общината е 103.8 души на кв.км., което е доста над средното за страната /71,8 души на кв.м./.
От общия брой на населението 20 533 души живеят в гр. Гоце Делчев. В селата живеят 12 251 жители, което прави 37% от общото население.
През последните години се забелязва тенденция за намаляване броя на населението, свързано преди всичко с изселванията в съседна Турция. Това се отнася преди всичко за селата.
В същото време се наблюдава тенденция за увеличаване броя на населението в гр. Гоце Делчев, дължащо се на приток на хора от селата.