с. Габровница, общ. Монтана 095452380, 0878797869 gabrovnica@montana.bg

Габровница е село в Северозападна България. То се намира в община Монтана, Област Монтана, на 13 километра от областния център.

Селото е заселено в края на 17-ти век, след разбиването на Чипровското въстание от турците през 1688 год. По сведения на стари хора първоначалното му местонахождение е било в местността „Сухи дол“, където имало кладенец за вода и гъста габърова гора. / Пак от старите хора на Спасковци – Селото е било в долния край на местността сухия дол от запад на тогавашното село има място наричано още латинското гробище.Създаването на сегашното му място е заради липсата на достатъчно изворна вода на старото място , когато се появила нуждата от нея хората изпаднали в затруднение , помогнали им домашните свине на една от селските фамилии .Хората забелязали че вечер свинете се прибират винаги кални , проследили ги и открили извора на сегашната чешма наречена Долна която се намира в момента на селския стадион.Затова и къщите на хората от Фамилия Шошовци, са непосредствено до чешмата.

Хората взели решение и така се образувало новото село само на три километра от старото си място на склон с южно изложение и много вода . Стария център на селото е бил на мястото на сегашната градинка над стадиона пак в близост до тази чешма и селото е съществувало в тази си част която сега се нарича долния му край , в последствие и след освобождението от Турско робство се разраства./ От там селото носи името си – Габровница. По-късно, поради разрастването на селото, то било преместено на сегашното му място. В историята на селото ярка диря оставя подвига на много родолюбци, които поставят начало на учебното дело в селото. Сведение за първото появяване на училището в Габровница е дал старецът Йончо Петров, който е роден около 1850 год. в с. Охрид и живял в Габровница. По негови спомени, годината на създаване на училището била 1866 г. Първите учители, с чието име е свързано откриването на училището е Тудър Първанов – Кадията.

По време на Балканската война в 1912 година един човек от Габровница се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.

Монтана, ул. Извора 1 096588391, 0884917447 mayor@montana.bg  http://www.montana.bg

Община Монтана заема централната част на Северозападна България с обща площ от 3 635 кв. км, което е 3,2 % от територията на Република България. Северна граница на областта е река Дунав, която е и държавна граница с Румъния. На югозапад областта граничи със Сърбия, на юг е ограничена от северните склонове на Стара планина. Съседна област в западна посока е Видин, в източна – област Враца и в южна посока – област София.

Важно предимство на областта, свързано с местоположението й, е фактът, че през територията й минават два от европейските транспортни коридори от мрежата TINA – коридор № 4(път Е 79) Видин-Монтана-Враца-София-Кулата(РП І-1) и коридор № 7(река Дунав). През територията на област Монтана преминава и най-краткият път от Видин за София – второкласен път ІІ – 81 през Старопланинския проход Петрохан, който обслужва и пристанище Лом, като му осигурява връзка с гръцкото пристанище Солун. Тези фактори могат да имат стимулиращо влияние върху общото развитие на промишлеността, селското стопанство, търговията и туризма в областта.

Релефът на област Монтана е много разнообразен. Северната част на областта е разположена в Дунавската равнина, а в южна посока релефът постепенно преминава в планински, като обхваща части от Предбалкана. Южните части на областта включват територията на най-масивния дял на Западна Стара планина с най-висок връх Ком – 2 016 м. Тук се намира и Петроханската седловина, през която минава най-краткия път от Северозападна към Югозападна България. Склоновете на Стара планина са обрасли с широколистни и иглолистни гори.
Климатът в региона е умереноконтинентален, със студена зима и топло лято. Средната годишна температура е 11,1 градуса.
Главните реки са Огоста, Цибрица и Лом. Те са с малки водни количества и практически имат малко значение за напояване. На територията на област Монтана се намират язовирите “Огоста” и “Среченска бара” и около 50 броя микроязовири с местно значение.

Язовир “Огоста”, изграден на р. Огоста като част от напоителна система, е най-големият язовир в Република България със земно-насипна стена и един от най-големите на Балканския полуостров, с водовместимост 500 млн. куб.м. Язовир “Среченска бара“, с полезен обем 15,5 млн. куб. м е изграден като източник за водоснабдяване на областните градове Монтана и Враца, градовете Берковица, Мездра и други селища от двете области.

Минералните извори са сред ценното природно богатство на областта. С национално значение са топлите минерални извори в община Вършец – гр. Вършец и с. Спанчевци, използвани за лечение сърдечно-съдови заболявания, заболявания на централната и периферната нервна система, ендокринно–обменни, на опорно-двигателния апарат и др. Извори с топла минерална вода, които могат да имат стопанско значение, се намират в с. Бързия, а също в селата Боровци и Замфирово община Берковица.

Почвите имат ясно изразено зониране в посока север-юг. Дунавската равнина се характеризира с плодородните черноземни почви, в Предбалкана са разпространени сиви горски почви, а в Старопланинската част – кафяви горски и планинско-ливадни почви. Характеристиките на преобладаващата част от почвите са много благоприятни за развитие на основните отрасли на земеделието и животновъдството. В община Берковица има специфични благоприятни условия за отглеждане на ягоди и малини.

Полезните изкопаеми в областта са с местно значение, предимно строителни материали – варовик, индустриални минерали, гранит, диабази. В община Чипровци има флуоритово находище.

Проучено е находище на лигнитни въглища в Ломския въглищен басейн между реките Цибрица и Лом, на площ около 300 кв.км, които са с ниска калорична стойност и не се експлоатират. Железни, сребърни и оловни руди има в община Чипровци /Стара планина/, където добивът е прекратен, медни, сребърни и златни – при селата Говежда, Дива Слатина, Дълги Дел и Копиловци.

Като цяло количеството и качеството на полезните залежи не позволяват развитието на добивни производства със сериозно стопанско значение.

Горско богатство включва масиви от бук, дъб, цер, бял бор, черен бор и смърч. Разпространени са много билки, някои от които са жълт и червен кантарион, риган, маточина, бял равнец, липа, черен бъз, черен и червен глог, червен божур и др. В горите на Старопланинските склонове се срещат характерните за този географски пояс разнообразни животински видове. Разпространени са сърна, благороден елен, елен лопатар, дива свиня, заек, фазан. По отношение на животинския свят Дунавският район е забележителен с богато видово разнообразие на птици. Установени са над 100 вида птици, по-голямата част от които са постоянни, а други са преминаващи.

ИСТОРИЯ

Град Монтана, областен център в Република България, има древна история. Съвременният град носи името на римския град Монтана (Montana), в пределите на провинция Долна Мизия, който процъфтява на брега на р.Огоста през ІІ–ІV в.сл. Хр. Писмените извори за историята на това селище са епиграфските паметници от римската епоха, открити в Монтана и областта.

Следите от поселищен живот в района датират от праисторически времена. В най-долните културни пластове на крепостта Монтана, на хълма “Калето” са разкрити следи от жилища от каменно–медната епоха (V–ІV хил.пр. Хр.). През І хил.пр. Хр.тези земи са обитавани от тракийското племе трибали. Останките от предримска крепостна стена под нивото на голямата крепостна кула са със запазена дебелина повече от 1 метър.

В земите на днешния български Северозапад римляните установяват своята власт в края на І в. пр. Хр. Стратегическото и икономическо значение на района, с център днешния град Монтана, с рудните си залежи и особено с възможностите за добив на злато по реките Огоста и Златица, е оценено високо от завоевателите. Това е един от значителните златодобивни райони на Балканите през І–ІІІ в. Римската власт полага особени грижи за района с поддържането на пътищата и използването на повечето заварени тракийски крепости. Осигурено е постоянното пребиваване на военни части. Първата известна военна част от І век на лагер в Монтана е една cohors Sugambrorum (Сугамбрийска кохорта). От първата половина на ІІ до средата на ІІІ в. в епиграфските паметници от Монтана е отразено засиленото присъствие на военни лица от вексилации на І Италийски и ХІ Клавдиев легиони, през първата половина на ІІІ в. е стациониран numerus civium Romanorum, а около средата на века и cohors III Collecta (ІІІ Сборна кохорта).

Около военния лагер (praesidium) споменат за първи път в надпис от 134 г. и древното светилище при извора, в подножието на хълма, се развива селище, което в 160 – 161 г. получава статут на град с ранг на муниципий (municipium) със своя територия (regio Montanensium) от Стара планина до Дунав. Муниципиум Монтана управлява значителна административна територия със силно изразено военно присъствие. Златодобивът изисква добра охрана и добре развита пътна мрежа. Освен злато, в планинския район на Монтана се добива още сребро, олово и желязо. В градския център съществува и работилница (officina).

Името на селището е известно от няколко епиграфски паметника от ІІ и ІІІ в.. То се свързва етимологически с mons – планина и montani – планинци. Според едно от становищата за произхода му, то може би е получено по името на римска военна част cohors Montanorum установена на лагер през втората половина на І в., от която няма преки сведения и документирано присъствие или се дължи на географското положение пред Стропланинската верига, според друго – може да се обвърже с хълма, в чието подножие в по-стари времена функционирало светилището и били практикувани предримски култове.

Административният,стопански и културен разцвет на града е прекъснат от готските нашествия в средата на ІІІ в. Изградена е крепостта на Монтана. След административните промени в края на ІІІ в. е създадена провинция Крайбрежна Дакия с главен град Рациария, а значителен градски център във вътрешността остава Монтана.
Развитието на градския живот, като ново културно явление е свързано и с процъфтяването на поземлените имения на муниципалната аристокрация в близката околност на Монтана. От края на ІІІ до средата на ІV в. е времето на особено интензивен стопански живот на земеделско–занаятчийските имения, наречени вили, както и на самия град, съвпадащ с общия подем около управлението на император Константин Велики.
Монтана е и утвърден култов център. Древното скално светилище при големия извор, в подножието на крепостта, придобива широка известност през римската епоха и вероятно е най-значителното в района. Главните божества в светилището на Монтана са Диана – “Покровителка на Монтана” и Аполон, но в духа на античната традиция в него са почитани и култовете на Юпитер, Дионис, Силван, Ескулап, Хигия, Тракийския конник, Хермес, Херакъл, Марс, Митра, нимфите на извора и др. Великолепните мраморни скулптури на богове и богини, оброчните плочки и надписите са дарове от военни и цивилни лица, високопоставени сановници и обикновени граждани–поклонници от най–широк социален спектър.

Светилището и вилите са разрушени в края на ІV в. след новата вълна от готски нашествия. Животът в селището и крепостта продължава затихващо до VІ в., когато Монтана е сполетяна от участта на много други селища в днешна Северна България, които са разрушени от авари и славяни.

През Средновековието и в периода на Османското владичество селището, изградено върху развалините на римския град, носи славянското име Кутловица. През Втората Българска държава е епархийски център. В борбите срещу османците Кутловица е известна с голямото сражение, което се води в близката местност Жеравица по време на Чипровското въстание през 1688 г. Днес, централният площад на Монтана носи името “Жеравица”.
След Освобождението през 1878 г. селището бързо се разраства. През 1891 г., за втори път в своята история, получава градски статут. Указът е подписан на 2 декември 1891 г.от тогавашния български княз Фердинанд, а градът получава неговото име. В следващите години гр.Фердинанд се превръща в околийски център, пазарно средище на този селскостопански район, бележи културен напредък и има активен обществено – политическият живот. Град Фердинанд е известен в новата история на България с участието си в Септемврийските събития през 1923 г.

В периода 1945 – 1992 г. градът се нарича Михайловград, на името на Христо Михайлов (1893 – 1944), политически функционер на БКП, който е един от ръководителите на въстанието през септември 1923 г.
Постановлението на Министерския съвет за преименуването на града от Фердинанд в Михайловград носи дата 1 март 1945 г. Михайловград постепенно се превръща в модерен за времето си град, със свой облик и място в живота на България – първо като околийски, после като окръжен и областен административен център.
От 1993 г. (с Указ на Президента на Република България от 18 януари 1993 г.) град Монтана, областен център в Република България, носи първото си исторически известно име – на древното селище от римската епоха – Монтана, неразделна част от модерната история и културната традиция на днешния град.

Вижте по-голяма карта

Вършец, бул. България №10  095272222, 095272323, 0884051286 admin_varshetz@mail.bg  http://www.varshets.bg

Община Вършец се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Монтана. Националният курорт Вършец се намира в северните склонове на Западна Стара планина на около 400м. надморска височина по живописното течение на р. Ботуня. Вършецката котловина е прекрасно място за почивка, спорт, климато- и балнеолечение.

Нейната близост пък с вековни гори, причудливи скални образувания, красиви и разнообразни пейзажи на планинския венец Козница я прави изходен пункт за туризъм.

Най – голямото боготство но Вършецката котловина са бликащите от пукнатините на гранито-диоритните масиви многобройни минирални извори със силно лечебно действие на водите им.

Топлият извор е с температура на водата 36,2 градуса по Целзий, а тъй нареченият „хладен“ извор е с температура 32 градуса по Целзий.

Освен минералната вода в гр. Вършец и с. Спанчевци – общината е характерна и с красивите си природни кътове, подходящи за отдих и туризъм: м.“Зелени дел“, х.“Бялата вода“, м.“Водопада“, „Иванчова поляна“, „Червени камък“ и много други.

На 12 км. от Вършец под връх „Тодорини кукли“ /1785 м./ се намира Клисурският манастир, основан още през първата половина на 13 век.

Иконостасът в храма е обявен за паметник на културата. Манастирският комплекс предоставя големи възможности за развитие на културен- и екотуризъм.

Снежната белота на „Тодорини кукли“, зеленият губер на „Иванчова поляна“, пурпурният изгрев над „Червени камък“ – това е нашето трибагрие от национално самочувствие за вечното и непреходното, възтрогвало поети и писатели, посещавали Вършец, чието миноло тръгва от късната античност под името „Медека“ /медикус – лечебен/ , за да стигне до обявяването му за национолен курорт през 1950 година и за град през 1964 година.

Туризъм

Националният курорт Вършец се намира в северните склонове на Западна Стара планина на около 400м. надморска височина по живописното течение на р.Ботуня. Вършецката котловина е прекрасно място за почивка, спорт, климато-и балнеолечение.

Нейната близост пък с вековни гори, причудливи скални образувания,красиви и разнообразни пейзажи на планинския венец Козница я прави изходен пункт за туризъм.

Най-голямото боготство но Вършецката котловина са бликащите от пукнатините на гранито-диоритните масиви многобройни минирални извори със силно лечебно действие на водите им.

Топлият извор е с температура на водата 36,2 градуса по Целзий, а тъй нареченият „хладен“ извор е с температура 32 градуса по Целзий.

Освен минералната вода в гр. Вършец и с. Спанчевци – общината е характерна и с красивите си природни кътове, подходящи за отдих и туризъм:м. „Зелени дел“, х. „Бялата вода“, м.“Водопада“, „Иванчова поляна“, „Червени камък“ и мн.др.

На 12 км. от Вършец под връх „Тодорини кукл и“/1785 м./ се намира Клисурският манастир, основан още през първата половина на 13 век. Иконостасът в храма е обявен за паметник на културата.

Манастирският комплекс предоставя големи възможности за развитие на културен- и екотуризъм. Добре дошли във Вършец- зеленият биксер, вечно млад и ухаещ на свежест и здраве. Снежната белота на „Тодорини кукли“, зеленият губер на „Иванчова поляна“, пурпурният изгрев над „Червени камък“ – това е нашето трибагрие от национално самочувствие за вечното и непреходното, възтрогвало поети и писатели, посещавали Вършец, чието миноло тръгва от късната античност под името „Медека“/медикус-лечебен/ , за да стигне до обявяването му за национолен курорт през 1950 г.. и за град през 1964 г.

Вижте по-голяма карта