Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Момчиловци

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

1

Знаете ли коя е най-старата планина на Балканите? Родопите – това море от преливащи се тъмно зелени хълмове, които ви посрещат с красиви панорами и кристално чист въздух. Свързваме тази част на Българя с китни поляни и вековни иглолистни и широколистни гори, дълги ридове, прорязани от туристически пътеки, реки и бързеи с кристално чиста и студена вода, небесно сини езера, величествени скални фигури. Хилядолетия наред тук хората живеят в хармония с природата, съхранявайки в пазвите на планината диви и недокоснати кътчета, красота и невероятно разнообразие от растения и животни. Искате да знаете по-конкретно кое е това място? Е, става дума за община Смолян!

Смолян
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена. Той успешно съчетава модерното строителство и традиционната родопска архитектура. Едва ли не сте чували за планетариума в Смолян, който неслучайно е една от най-често посещаваните забележителности в града – за изминалите 35 години той е посетен от повече от 2 милиона и половина души от цял свят. Причина затова е, че той е не просто най-големият планетариум с народна астрономическа обсерватория в България, но и представя повече от 50 програми. Сред тях са програми-приказки за най-малките деца, много учебни сеанси, обзорни и тематични за широката аудитория. Цикъл от специални програми – музикални и поетични – допълват многообразието от звездни спектакли. На чуждестранните гости на планетариума се предлагат програми на чужди езици: руски, френски, немски, английски, гръцки, турски.                                           Община Смолян крие и други места, които обезателно трябва да посетите!

222Широка лъка
Широка лъка е село с вековна история, а запазените му старинни възрожденски къщи го нареждат след най-красивите кътчета а страната ни. Широка лъка е известна със своите автентични родопски къщи, като Згуровската, Учиковската и Григоровската къщи. В селото има над 100 паметника на културата, което е и причината да бъде обявено за архитектурен и етнографски резерват. Чували ли сте, че Широка лъка е от селата, в които се е родила и се развива родопската песен? Всъщност много от най-известните певци и гайдари на родопския фолклор са родени тук.

Момчиловци
Сгушено в прегръдките на магическа борова гора и параклиси, които го обграждат, се намира незабравимото с.Момчиловци. Околността се слави с благоприятно географско положение, чист въздух и кристална вода. Селото е запазило самобитен фолклор, традиции, занаяти и древни обичаи на християнската религия и култура.
333Ако търсите спокойствие и красива природа, с. Момчиловци и с. Арда са изключително добър избор за следващата Ви почивка. Природни и културни забележителност – пещери, крепости, музей, църкви, атмосфера, създадена от стари къщи, с тези неща достойно се гордеят жителите на община Смолян. Планувайки следващата си екскурзия или почивка в община Смолян забравяйте да опитате невероятната местни гозби от този край и да усетите в романтиката родопската гостоприемност.

КМЕТСТВО МОМЧИЛОВЦИ

 с. Момчиловци, Обл. Смолян
 0878417981
info@momchilovtsi.info
 http://www.momchilovtsi.info

 

 

 

 

 

 

 

Тя е изградена на базата на археологически находки, османски и възрожденски документи, преплетена е с легенди, предания и древна митология.

Многобройните, случайно намерени при селскостопанската обработка на земята, археологически находки свидетелстват, че животът на селото не е прекъсвал от бронзовата епоха насам.
Не се знае средновековното християнско име на селото, което то е носело до четиринадесети век.

През четиринадесети век тази област е завладяна от турците, които наричат селото Горно Дерекьой ( село в дере). Селото носи днешното си име от 1934 година, когато то е наречено на името на Момчил Юнак – последния християнски владетел на Среднородопската област.

През периода на Османското Средновековие XV – XVIII в. населението в Родопите е подложено на натиск да приеме исляма. Момчиловци е едно от малкото селища, които успяват да запазят християнството. Това става благодарение на силния български дух на жителите на селото, а според преданията и благодарение на щастлива случайност или невидима закрила.

XVIII – XIX в. е периодът на Българското Възраждане, когато среднородопските християнски селища, включително и Момчиловци участват в общонационалните възрожденски борби: борбата за българска църква, борбата за българско училище и борбата за национална независимост.
Но преди това тези селища преминали през борба, специфична само за тях – борбата за възстановяване на храмовете, тъй като в продължение на няколко века тези села нямали право да имат църкви.

В резултат на тази борба през 1834 година след много усилия и подкупи, заедно с други 8 села от района успяват да получат разрешение – ферман за построяване на църква. Църквата е осветена през 1836 година и е наречена Свети Константин и Елена.

Отначало към църквата било открито килийно училище от Йеромонах Григорий, който и до днес е почитан като светец от християнското население в Средните Родопи. Той бил грък – монах от Света гора, Атон. Най-напред се установява в Момчиловци, където научава родопския диалект и създава т. нар. гръцка транскрипция ( изписването на думите от родопския диалект с букви от гръцката азбука ).

На тази писменост превежда гръцките богослужебни книги и ограмотява своите ученици в килийните училища в Момчиловци и околните християнски селища. Въпреки гръцкия си произход, по-късно, застава на страната на местното население в борбата му срещу Цариградската патриаршия и Ксантийската митрополия за българска църква и българско училище.

След 1867 година килийното училище в селото постепенно прераства в българско и светско.
Руско – турската война от 1878 година Завършва с победа на Русия и възстановяване на българската държава, но Средните Родопи остават отново в пределите на Османската империя. Тази област е присъединена към българската държава през 1912 година след Балканската война.

Основен поминък в Родопите от Античността до средата на XX в. е овчарството. През периода на Българското Възраждане среднородопските християнски селища, поради липса на достатъчно и плодородна земя, развили много занаяти, които мъжете – занаятчии практикували през зимния сезон по бреговете на Егейско море, егейските острови и Мала Азия, а се завръщали за летния сезон при семействата си, за да съчетават занаята със селскостопанска дейност.

Според българските етнолози това е основната причина за високото ниво на традиционния бит и култура на среднородопските християнски селища. Така се получила една полуградска – полуселска култура.

За Момчиловци най-развити и масови занаяти били строителството, шивачеството и абаджийството, рибарството и златарството.

Според предания и средновековни документи рибарството датира още от преди 14 в. , когато родители пращали своите момчета като харизани или безплатни работници на Бистонското езеро, притежание тогава на Бачковския манастир, където те ловели риба в полза на манастира. Към 1913 година в Момчиловци е имало 80 рибари, които упражнявали занаята си на Бистонското езеро.

След Междусъюзническата война 1913 година, когато достъпът на българите към Беломорието бил спрян, по – голяма част от занаятите западнали, а повечето от тези занаятчии се преквалифицирали като строители, но освен в Родопите те вече упражнявали занаята си в източните краища на България.

В началото на двадесети век се появило и каменоделството. Група строители преминали италианската каменоделска школа на някой си Силвестър, който бил поканен от султана да строи обществени сгради и мостове, а строители от Средните Родопи били наети за негови помощници.

След 1913 година затварянето на икономическия излаз към Бяло море довел до тежка икономическа криза за Среднородопския регион. Момчиловци успява да оцелее благодарение на предприемчивостта и трудолюбието на своите жители.