Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Момин проход
КМЕТСТВО МОМИН ПРОХОД
 |
 гр. Момин проход, ул. Хр. Ботев 071426266  |
Момин проход е град в Западна България. Той се намира в община Костенец, област София.
Отстои на 73 км западно от гр. София, на 4 км северно от гр. Костенец, на 83 км в източна посока от Пловдив.
Доскоро градът е влизал в територията на град Костенец. Обявен е за град на 21 септември 2006.
Населението наброява около 1700 души.
Разположен е на 530 м над морското равнище, в тясното дефиле на река Блатешница, в живописна местност в югозападните разклонения на планината Средна гора.
Климатът е умерено континентален. Лятото е сравнително топло, а зимата не много студена. Пролетта настъпва към средата на март, а топлата и слънчева есен продължава до средата на ноември.
През територията на населеното място протича река Мъти вир, приток на Марица.
Момин проход известен с деветте си минерални извора, с температура на водата 56°С.
Градът е с добре изградена инфраструктура. Има покритие на всички мобилни оператори, автоматична телефонна централа, кабелна телевизия и интернет.
Работят две учебни заведения – Основно Болнично Училище „Д-р Петър Берон“, Основно Училище „Христо Смирненски“, санаториум, общопрактикуващ лекар и магазини.
Има удобни транспортни връзки с населените места в общината, а от там и с цялата страна. Намира се на железопътната линия и шосейна магистрала между София и Пловдив. Пътнически влакове обслужват дестинацията. Автобусите от гр. Костенец до гр. Момин проход се движат на всеки половин час.
Туризъм
В Момин проход има девет минерални извора, с радиоактивност, втора в България след Нареченски бани, трета в Европа и 25-та в света. Освен две балнеолечебници, инхалаториум, питейни хидротермални източници, спортно-профилактични терени, в курорта функционират курортна поликлиника със специализирани лекарски и други диагностично лечебни кабинети и сектори, има и пансионати, както и добре уредени частни квартири. Тук се лекуват редица заболявания на дихателната, сърдечно-съдовата, храносмилателната, нервната система.
В околностите на града има възможности не само за балнеолечебен, но и за екотуризъм. Наблизо е природният резерват „Ибър“, в който могат да се видят редки растителни видове – рилска иглика, алпийска роза, трансилванска камбанка. Над 50 вида птици, някои от които са записани в Червената книга – Скален орел и Голям ястреб, обитават резервата.
Близкото курортно селище Вили Костенец е отправна точка за туристическите маршрути към хижите “Гургулица” и “Белмекен”, към връх Мусала, Мальовица, Заврачица, към Маричините езера.
Интерес за туристите представлява е езерото на Вили Костенец, което заедно с допълнително изградените басейни предоставя възможност за риболов и отдих. На брега на езерото функционира ресторант.
Работно време на кметството:
Стандартно работно време
От 08:00 ч. До 17:00 ч.
ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ
 |
Костенец, ул. Иван Вазов 2 071422308, 071423234 kostenetz_adm@yahoo.com http://www.kostenetz.com |
Община Костенец се намира в югозападна България и е част от Софийска област.
Разположена е на 74 км. югоизточно от столицата София и на 80 от вторият по големина в България град Пловдив.
Съседни на общината са общините Долна баня, Белово, Якоруда, Ихтиман, Лесичово и Септември.
През територията на Общината преминава участък от магистрала “Тракия” и ЖП – линия София – Пловдив – Свиленград.
Общината се намира в сборното място на два планински масива: Рило-Родопския масив от Източните Родопи и северозападните склонове на Рила планина (предпланините на връх Белмекен), и масива на Ихтиманска Средна гора (връх Еледжик), и неговите предпланини.
Релефът е много разнообразен, като цяло може да се характеризира като полупланински, но на територията на общината има райони с равнинен, планински, високо планински и алпийски релеф.
Теренът е силно пресечен и разчленен. Надморската височина в населените места е от 550 до 700 м, а в планинската част достига 2638 м (връх Равни чал) Втори по височина е връх Белмекен (2626м). Местността се пресича от горното течение на р. Марица.
Общината включва 8 населени места:
– гр. Костенец – административен център /вкл. курорт Момин проход/,
– с. Костенец /вкл. курорт Вили Костенец/,
– с. Пчелин /вкл. курорт Пчелински бани/,
– с. Очуша,
– с. Горна Василица,
– с. Долна Василица,
– с. Голак,
– с. Подгорие.
В общината има 3 кметства, администрирани, от избраните от населението, кметове на кметства:
– Кметство с. Костенец (най-голямото в общината),
– Кметство с. Горна Василица
– Кметство – с. Пчелин и 2 населени места, с назначени от Кмета на общината кметски наместници – с. Очуша и кв. Момин проход.
Климатът е умерено континентален под влянието на западните и северозападните ветрове. Характеризира се с топло до горещо лято и не много студена зима. Снежната покривка се задържа средно 60 дни през годината.
Почви Характерни за района на общината са лесивираните канелени горски почви.
Мощността на хумусния хоризонт е 30-40 см. Друг почвен тип е алувиалния. Разположени са върху алувиални отложения при наличие на високи подпочвени води, които създават благоприятни условия за развитието на ливадна растителност.
Алувиалните и делувиалните почви са със сравнително високо плодородие. Значителни са и площите заети от ливадно-канелени и песъчливо-глинести почви между Костенец, Долна баня и Пчелин.
Заетост
Официалната безработица в общината през последните години варира между 17% и 12% което се променя в зависимост от сезонната заетост и действащите програми за временна заетост.
Структурата на безработните в общината по пол, възраст и образование сочи наличие на определени групи, които се намират в неравностойно положение на пазара на труда. Характерна за областта е изразената неблагоприятна позиция на безработните младежи до 29 години, продължително безработните и хората с увреждания.
В началото на 2005 година по официални данни в община Костенец са се регистрирали като безработни 1 020 души, които съставляват 14.11% от работоспособното население. Голям е делът на младите безработни – на възраст между 18-29 г. По възрастов признак, след младежите, най-голяма е групата на безработните от 50 до 54 години.
По образователен признак преобладават безработните със средно и основно образование. Един от факторите за намаляване на безработните с основно образование е действащата програма “От социални помощи към осигуряване на заетост” по която 74 човека получаващи социални помощи са наети на временни трудови договори към община Костенец.
Регистрираните безработни вишисти са 55 човека. Дългосрочно безработни /над 1 година/, които са и без право на обезщетение са около 50% от общо регистрираните.
Процентът на безработните жени по-принцип надвишава с около 10 пункта този на мъжете, което се обяснява с факта че мъжете намират работа извън границите на общината, свързана с ежедневно пътуване, както и тежка физическа работа което е по-малко предпочитано сред жените.
Като се отчете и т.н. “скрита безработица” може да се каже, че процентът на безработицата е около 20%, което над средното за Софийска област. Според неофициални данни, нивото на безработицата в селата значително надвишава средното за общината, като в някои райони наближава 50%.
Икономическа информация:
Създаването на гр. Костенец е свързано с развитието на хартиената и кибритената промишленост в началото на 20-ти век.
В момента в община Костенец има 362 стопански субекти, от които 328 са микро предприятия – до 10 заети, 28 са малки предприятия – от 11 до 50 заети и 6 средни предприятия (от 51 до 250) човека. и 2 големи предприятия, като последните две категории реализират голям процент от приходите от стопанската дейност на територията на общината
Основните икономически отрасли развити на територията на общината са:
1. Целулозно-хартиена промишленост
2. Хранително-вкусова промишленост
3. Търговия
4. Туризъм
5. Транспорт
6. Услуги (шивашки, дърводелски, занаятчийски монтьорски и др.)
7. Дървообработване
8. Мебелно производство
9. Шивашка промишленост
10. Химическа промишленост
11. Производство на стоки за широко потребление
По отношение на заетостта най-голям относителен дял в общинската икономика заема търговията, която се извършва чрез обекти за търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки . Най-често дейността се извършва под формата на семеен бизнес. На второ място по относителен дял е туризма, а на трето услугите. Значителен е броя на заетите в областта на горското стопанство, дърводобива и дървопреработването, производството на каучук и изделия от пластмаса, строителство, както и сезонно – в земеделието. Нараства броя на предприятията в сферата на шивашкото и обувното производство, както и в производството на дограми. Най-голям дял в промишлеността има хартиената промишленост. Най-голямото предприятие на територията на общината е завода за хартия ” ХХИ – Костенец” АД, който има 100 годишна история.
В село Костенец в момента основно се развива дървообработващата промишленост и занаятите (ножарството което е традиционно за района, кожарство), производство на облекла и обувки, отглеждане на ягоди и малини. От м.април започва дейност предприятието “Света вода” в с. Костенец, което ще бутилира трапезна минерална вода, в екологично чисти опаковки. Предприятието има сертификат за качество и износ на продукцията.
Общината с трите си курорта е утвърден туристически център.
Броят на туристите и гостите в общината е около 7 500 човека годишно. Понастоящем годишния брой на нощувките в туристическите обекти в община Костенец е 130 000 леглодни. През лятото заетостта на хотелите е почти 100%. Същото се отнася до уикендите и ученическите ваканции.