Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
минерални извори
Забележителности в Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, в най-западната част на област Хасково, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти. Тя отстои на 18 км от областния град и на 11 км от международния път Е-80, свързващ Западна и Централна Европа с Близкия Изток и Азия.
Село Минерални Бани, чието име носи общината, е известно с лечебните си минералните извори, които по химичен състав и свойства на водата са близки до минералните извори в световно известния спа курорт Карлови Вари (Чехия). Минералната вода в общината е хипертермална, с уникален химичен състав. Тя идва от 14 извора с дебит 1500 литра/минута и се характеризира като калциева, флуорна и сулфатно-натриева, което я нарежда до най-известните лечебни извори в страната и в Европа.
Районът е оценен като балнеоложки център още от времето на римляните, тъй като топлите извори са действали благоприятно при различни ревматични, гинекологични, опорно-двигателни заболявания, а също и при периферно-съдови състояния и болестите на Рейно и Бюргер. В община Минерални Бани има още над 60 язовира, които се използват за напояване, а през самия център на общината преминава р. Банска.
Благодарение на мекия климат, наличието на минерални извори, пълноводни реки и отлични условия за практикуване на земеделие и скотовъдство, районът в границите на днешната община Минерални Бани е бил заселен още от дълбока древност. Днес тук са разположени 52 значими културно-исторически паметници от различни епохи, като част от тях се намират в горски местности.
Сред забележителностите, които си заслужава да се посетят в община Минерални Бани са праисторическата тракийска крепост „Градището“, разположена на 1.5 км от с. Горно Брястово. Недалеч се намира и местността „Свети Дух“ и запазената крепост „Калето“, отбранявала селището в периода II – XIV век. В района над село Сърница близо до прохода „Гидика“ има останки от римски крепостни стени и сигнална кула. Именно там е открита военна диплома на император Елагабал от 221 година, ценна находка която сега се пази в придворния музей във Виена.
Сред останалите забележителности в района следва да се посети „Стъпката“, изсечено в скалата образование на 5 м от първия минерален извор, което историците смятат че е старинен саркофаг. Съгласно легендата, тук е изобразена чудодейната стъпка на Богородица и това място е почитано като свято от християни и мюсюлмани, с поверието че посетителите трябва да оставят по конец от дрехите си за здраве и щастие.
Недалеч са разположени скалните вдлъбнатини Шаршаните, датиращи от преди 2600-2800 година, винарски камъни за преработка на грозде за вино. Приема се, че те са част от култа към Дионисий. В района могат да се видят още скалния комплекс „Орлови нокти“, както и множество долмени – гробници на знатни тракийски аристократи.
В община Минерални бани бе открит и уникален слънчев часовник със седем стъпала. Единственият подобен часовник открит до момента се намира в Мексико, като той е само със 5 стъпала. Не на последно място, всяка година на 1 юни в общината се организира детски етнофестивал с международно участие, който си заслужава да се види.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и започна да застудява. Не и в Петрич! Тук климатът е мек, а времето – приятно за разходка. Разположен амфитеатрално в подножието на Беласица, градът открива красива гледка към планините Пирин, Огражден и Славянка. Градът се слави с най-хубавите праскови, на най-сладките кестени и най-ароматното грозде. А наровите и смокинови дръвчета придават средиземноморски вид на пейзажа. И всичко това само на 180 км от София!
Минерални води
Петрич се гордее с уникални лечебни свойства на минерални води при с. Марикостиново, с. Кромидово и в местността Рупите. Местността Рупите е скътана в пазвата на единствения съществувал някога в България вулкан Кожух. Навсякъде из кратера извират множество горещи минерални извори с високо съдържание на сяра, подходящи за провеждане на лечебни процедури, както и за производство на зелени водорасли. Част от него е обявена за защитена природна местност заради наличието на единствени за България растителни и животински видове.
Рупите
Едва ли има някой, който не в чувал за Рупите – за това необикновено място, изпълнено с естествена концентрация космическа енергия. В самия комплекс около храма „Света Петка Българска“ има лековити горещи минерални извори. Попитана защо е избрала да живее в Рупите, Ванга отговаря, че това място е като „акумулатор“ за нея.
Националният парк-музей “Самуилова крепост”
На няколко километра на запад от Петрич, до с. Ключ е разположен Националният парк-музей “Самуилова крепост”, включен към 100-те национални туристически обекти Там през 1014 година се е състояла трагичната за българите Беласишка битка. Тогава византийския император Василий II, наречен след нея Бългороубиец, заповядал да ослепят всичките 14000 пленени български войници, като според легендата на всеки 100 оставило един зрящ с едното око, за да ги води. Помните ли този урок по история?
Мястото е привлекателно е за посещения не само заради историческия заряд, който носи, но и заради красотата на планината и гледката, която се открива към Македония и Гърция.
Тази година се навършват 1000 години от злочестото сражение затова и паркът е обновен, изградена е сцена, подходяща за концерти и представления. Не е ли това чудесен повод да посетите община Петрич?
КМЕТСТВО КАБЛЕШКОВО
 |
 Каблешково, ул. Възраждане 10 059682721, 059682022  |
Каблешково се намира на 10 км. северозападно от град Поморие, надморска височина: 55 – 80 м. В града има минерални извори, климата е умереноконтинентален, средногодишната температура е 12.7 С, средна юлска температура: 24 С
Населението на града е около 2881 жители.
Икономика:
* Селско и горско стопанство: Земеделие и животновъдство.
Лека промишленост
* Туризъм: Селски и екотуризъм.
Образование:
ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ “ПАИСИЙ ХЕЛЕНДАРСКИ”
УЛ.”КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”№1;ТЕЛ.05968-3038
През 1906/07 година за първи път в село Даутлий / Каблешково/ е открито българско начално училище. Занятията се провеждат в сградата на старото гръцко училище.
Училището е съборено през 1908 година и на негово място още същата година е построена нова сграда, състояща се от 5 класни и една учителска стая.
През м. юни 1928 г. започва строежът на новата училищна сграда, северно от старото училище на отделенията.Строежът завършва през ноември 1929 г.
Учебните занятия през 1956/1959 г. се водят на две смени, поради недостиг на учебни стаи.
Надстройката и реконструкцията на учебната сграда започват на 25.05.1960 г. Демонтиран е покривът на училището и се изгражда третият етаж. Подменя се старата дограма, а дървеният под на старите два етажа е подменен с бетонен.
Строителството на допълнителното крило на училището започва през 1980 г. и завършва през 1984 г. Училището се сдобива с голям ученически стол, кухненски блок, още три класни стаи, просторна учителка стая, медицински кабинет. В приземния етаж са изградени работилници по трудово обучение. Цялата училищна сграда е топлофицирана.
По случай 100 годишния юбилей на училището / 2006г./, от 2003 год. до края на 2005 год. е ремонтиран покрива на училището, сменена е старата дограма с РVС, направи се външна мазилка, подменен бе плочника пред сградата и се обнови част от оградата.
Едновременно с това колективът се зае със събиране на сведения и документи, и в навечерието на юбилея откри постоянна изложба за историята на училището.
Учителите в Основно училище “Свети Паисий Хилендарски” възпитават и подготвят ученици, които с достойнство и чест посрещнаха 100- годишнината от неговото създаване.
Обществени институции
Основно училище „Свети Паисий Хилендарски““
Кметство
Народно читалище „Атанас Манчев“
Музеи и паметници
Атанас Иванов Манчев е български поет с литературен псевдоним Моц. Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Български партизанин от Партизански отряд “Народен юмрук”.
Атанас Манчев е роден на 28 януари 1921 г. в гр. Каблешково. Завършва гимназия в Бургас. Участва в театрални постановки, пише стихове. Най-известното му стихотворение е „Повеля на времето“. Студент по специалност “славянска филология” на Софийския университет (1940).Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Напуска университета и преминава в нелегалност. Български партизанин от партизански отряд “Народен юмрук” от пролетта на 1942 г. Загива в ожесточена престрелка с полицията на 21 май 1944 г.
Промишленост
Завод за технически въглен (ЗТВ);
Винена изба „Каблешково“
Клон на “Черноморско злато”, гр. Поморие
Цех за мебели “Сияна Мебел”
Цехове за дограма.
Личности
Атанас Манчев (1921-1944) – партизанин, поет и общественик.
Яна Лъскова – общественик.
Янко Палаузов – общественик.
Михаил Дойчев – общественик, допринесъл за развитието на гр.Каблешково.
Петко Дачев – акордеонист (поч.26.03.2010 г.)
Неделчо Колев – световен и европейски шампион по вдигане на тежести, спортист на България за 1973.
Туризъм
Край Каблешково се строи туристически голф-комплекс, наречен „Black Sea Golf & Country Club“. Общата стойност на проекта възлиза на 194 млн. евро и се планира да бъде завършен през 2020 г.
ОБЩИНА ДОЛНА БАНЯ
 |
Долна баня, ул. Търговска 134 071202121, 071202120 obshtinadb@abv.bg http://www.dolna-banya.net |
Община Долна баня се намира в Югозападна България. Разположен е в живописната Долнобанска котловина, край десния бряг на река Марица. На юг се загражда от северните склонове на Рила планина, а на север опира в подножието на Септемврийски рид.
Отстои на равни разстояния от София и Пловдив, южно от магистралата София – Пловдив – Свиленград, което осигурява бърз и удобен транспорт и отстои на 8 км. от жп гара Костенец. През Долна баня минава пътят Пловдив-Дупница –Кулата /през Боровец-19 км. и Самоков/ По този път минава туристическият маршрут за Рилския манастир.
През пролетта природата оживява и околността прилича на цъфнала булка, а през есента на грейнало родопско халище.
Мекият и здрав планински климат, чистият въздух, наличието на топли минерални извори са превърнали селището в курорт.
На територията на общината няма крупни промишлени предприятия, които да замърсяват околната среда.
В биоклиматично отношение територията на община Долна баня се разделя на 4 височинни пояса: низинен, преходен, среднопланински и алпийски над 2000 м. Най-голям интерес представлява преходният пояс с надморска височина от 800 до 1200 м. Той е защитен от замърсяване, температурно прегряване и силно охлаждане. Този пояс има раздвижен релеф и добра залесеност със смесени гори, които благоприятстват изграждането на съоръжения за открити слънчево-въздушни процедури, за трениране и закаляване на организма. Физиологичните преимущества се изразяват с подчертан оздравителен ефект при сърдечно-съдови заболявания, неспецифични дихателни, нервни и други социално значими заболявания.
Много са природните предимства на Долна баня. Природната характеристика, свързана с влиянието на високата планина, разнообразието на релефа и растителността, различните надморски височини /от 800 до 2000 метра/, обуславят здравословен умереноконтинентален и планински климат, както и висока чистота на въздуха. Зимата е мека, пролетта – влажна, лятото – прохладно и приятно, а есента – топла и слънчева.
В подножието на Източна Рила, близо до стария “горен друм” се намират останките от старото селище ”Венетица”, 7 тракийски надгробни некропола с 27 могили и 3 самостоянелни надгробни могили. В западна посока около вр. “Църквище” има руини от две стари крепости.Едната, известна днес като “Голямо Градище”, в миналото е била крепостта „Кючук чаир”.Заедно с портата „Траянови врата” и Самуиловата крепост /над с.Костенец/ трите са били погранични крепости на Първата българска държава.В крепостта „Голямо градище” е имало изграден храм в чест на Св. Иван Рилски Чудотворец, а зад крепостта „Малко градище” – женски скит „Св. Петка”. В тази посока за запазени останки от две антични и късноантични селища, части от античен и средновековен път и надгробни могили.
Освен останките от древните селища, пътища и античните могили като паметници на културата с местно значение са обявени и различни сгради:
Осем къщи в гр. Долна баня /само две от тях са използваеми и в добро състояние/;
Старото училище, чието изграждане е започнало през 1879г. и е първият обществен строеж в селището след Освобождението.Сградата е реставрирана и превърната в музей, който в последното десетилетиена ХХ век е разрушен, предстои възстановяването му;
Хамамът (банята). Минералният извор е привличал около себе си хората още от дълбока древност, но сериозни разкопки не са правени. Към 1700г. Радослав от Костенец построява баня, която макар и в недобър вид, е запазена до днес.
Историята на Долна баня води своето начало още от траките. Венетица, Юрта и Койчовец – това са имената на трите селища, намиращи се в непосредствена близост едно до друго, които по-късно се обединяват в едно, познато на историците като Баня, което през втората половина на 19 век е наречено Долна баня.
Много племена и народи оставят тук своите следи – римляни и византийци, прабългари и славяни – всички привлечени от природните красоти и богатства – топлите минерални извори, чистия въздух и мек климат.
В миналото Долна баня е била кръстопътно средище на стария босненски път по посока Пловдив – Самоков – Ниш и със своите ханове е била важна спирка за пренощуване по Арнаутския път.
Малко се знае за най–древната история на Долна баня. Съчетанието на местоположението, прекрасната природа и многобройните минерални извори е привличало хората от незапомнени времена.
Има исторически сведения, че около 5 век пр. н. е. по горното течение на река Марица са живеели тракийски племена. Те добивали руда, желязо и злато. Наричали ги “беси”. След това дошли римляните, византийците, славяните и прабългарите, които винаги се заселвали около минералните извори.
Археологическите проучвания и разкопки на различните паметници са доказателство за живота по тези земи. На един час от Костенец по т. нар. ”Горен друм ” в полите на Източна Рила се намират останките от историческия Костенечки манастир ”Св. Спас”. Близо до него са открити останки от две средновековни крепости, седем тракийски надгробни некропола с 27 могили, както и три отделно разположени могили. В западна посока от града могат да се открият други археологически следи от две стари крепости, които и до днес населението нарича ”Голямо градище” и “Малко градище”, както и останки от антични селища. Открити са запазени части от античен и средновековен път.
Важни събития от по-новата история на Долна баня
През 1851 година се открива първото килийно училище.
Долна баня е освободена от османско робство на 11 януари 1878 година. Десет са опълченците, участвали в Руско-турската война.
През 1896 година в селището се създава Ловно-рибарско дружество “Сокол”. То е едно от първите дружества в Княжество България.
През 1896 година в селището се открива първата в района Временна летна пощенска станция, която през 1898 година става постоянна, наричана Стационарна поща.
Около 1900 година е открита първата амбулатория в селото. Днешната сграда на здравната служба е построена през 1948 година.
Туристическо дружество “Ибър” е създадено през 1902 година. То е първото селско туристическо дружество в България. Днешните туристически хижи са построени съответно – стара хижа “Венетица” през 1972 година, новата сграда – през 1983 година, хижа “Гергиница”- през 1976 година.
През 1925 година се открива Държавното практическо училище, днешната Професионална гимназия ”Христо Ботев”, чиято сграда е завършена през 1941 година.
През 1903 година в Долна баня се създава първото спортно дружество по колоездене, което през 1919 година прераства в Общо физкултурно дружество.
Стадионът е открит през 1960 година.
От 1908 година до 1934 година в селището е имало Мирово съдилище.
През 1911 година е създадена Потребителна кооперация “Напредък”.
Клон на Популярната банка е работел в Долна баня от 1927 г. до 50-те години на XX век.
През 1918 година е довършена сградата на СОУ “Неофит Рилски”.
Допълнително земеделско училище съществува в селото от 1931 година до 1953 година.
През 1932 година се открива Ветеринарна лечебница.
През 1939 година се създава “Сиропиталище за селски девици” от тогавашния “Съюз за закрила на децата в България”. Сградата и прилежащата територия са дарение от Констанца Ляпчева, съпруга на тогавашния министър председател Андрей Ляпчев. Днес това е Домът за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа “К. Ляпчева”.
През 1956 година е открито Общинско радио “Рила”.
Долна баня е призната за град с Указ на Държавния съвет на 4 септември 1974 година.
Кмет на Община Долна Баня е Владимир Джамбазов.
Дипломираният юрист от 2001 до 2003 г. е бил управител на почивна база към Авиокомпания „Балкан”, а от 2003 г. до настоящия момент – юрисконсулт в „Марани-Тур” ЕООД.
От 1996 г. е Изпълнителен директор на футболен клуб „Левски” гр. Долна баня.
Владимир Джамбазов е член на Управителния съвет на Обществения съвет за развитие на селски туризъм към Община Долна баня.
Приемен ден: вторник от 09.00 часа до 14.00 часа.
Кметът на общината:
– ръководи цялата изпълнителна дейност на общината;
– насочва и координира дейността на специализираните изпълнителни органи;
– назначава и освобождава от длъжност заместник-кметовете на общината, ръководителите на звената на издръжка от общинския бюджет, началниците и служителите в общинската администрация, налага предвидените от закона дисциплинарни наказания;
– отговаря за опазването на обществения ред, като за осигуряването му издава писмени заповеди, задължителни за началниците на съответните полицейски служби;
– организира изпълнението на общинския бюджет;
– организира изпълнението на дългосрочните програми;
– организира изпълнението на актовете на общинския съвет и внася в общинския съвет отчет за изпълнението им два пъти годишно;
– организира изпълнението на задачите, които произтичат от законите, от актовете на президента на републиката и на Министерския съвет;
– поддържа връзки с политическите партии, обществените организации и движения, както и с други органи на местното – самоуправление в страната и в чужбина;
– организира и ръководи управлението при кризи в общината;
– председателства съвета по сигурност и управление при кризи;
– възлага или разрешава изработването на устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за – части от нея и одобрява определени устройствени планове при условията и по реда на Закона за устройство на територията, както и организира изпълнението им;
– изпълнява функциите на длъжностно лице по гражданско състояние. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата, в които се поддържат регистри за гражданското състояние и на длъжностни лица от общинската администрация;
– представлява общината пред физически и юридически лица и пред съда;
осигурява организационно-техническото обслужване на общинския съвет и участва в заседанията му с право на съвещателен глас;
– утвърждава устройствения правилник на общинската администрация;
– изпраща на общинския съвет административните актове, както и договорите и техните изменения и допълнения, издадени в изпълнение на актовете, приети от съвета, в тридневен срок от издаването или подписването им.
ОБЩИНА СИМИТЛИ
 |
Симитли, ул. Христо Ботев 27 074872138 oba@simitli.bg http://simitli.bg |
Преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.
Промяна в периода за провеждане на Преброяване 2021г.
На основание чл.3, ал.4 от Закона за изменение и допълнение на населението и жилищния фонд в Република България през 2021г. и във връзка с продължаващата епидемиологична обстановка в страната с Решение № 61 от 21.01.2021г. на Министерски съвет е определен нов период за провеждане на Преброяване 2021г. , както следва:
Преброяването на населението и жилищния фонд ще започне в 00:00 часа на 7 септември 2021г. и ще приключи в 20:00 часа на 3 октомври 2021г., като:
ü Преброяването чрез попълване на електронна преброителна карта ще се извърши по интернет от 00:00 часа на 7 септември 2021г. до 24:00 часа на 17 септември 2021г. ;
ü Преброяването чрез посещение на домакинствата, сградите и жилищата от преброител ще се извърши от 8:00 часа на 18 септември 2021г. до 20:00 часа на 3 октомври 2021г.
Предвид дългия период от време до 7 септември в Община Симитли ще бъде направена кампания за потвърждаване на участието в преброяването на лицата, подали заявления, както и набиране на нови в случай на необходимост при спазване на следния график:
ü Процедура за потвърждаване/отказ от участие в преброяването на преброители, контрольори и придружители – от 1 до 6 юни 2021г.
ü Набиране на допълнителни преброители, контрольори и придружители, където е необходимо – от 14 до 30 юни 2021г.
Община Симитли се намира на 118 км южно от София в област Благоевград, на 15 км. от областния център. Разположена е по средното течение на р.Струма, недалеч от Орановския пролом. Важен фактор за развитието на общината са кръстопътните транспортни комуникации. През нея минава ЖП и магистралната линия София – Атина и отклонението за гр. Разлог и долината на р. Места през Предела. Четирите планини – Рила, Пирин, Малешевска и Влахина оформят нейните граници. Преобладава планински и полупланински релеф. В централната част на общината – по поречието на р. Струма, плътно едно до друго са разположени шест от селищата. В западната планинска част са останалите пет селца. На изток, по бреговете на планинските потоци има още шест населени места.
Туризъм
Информация за туризма
Градът е разположен на 13 км южно от град Благоевград по течението на река Струма. Приласкани от планините Рила, Пирин, Влахина и Малешевска, обединени от живописните реки Струма и Места, град Симитли и околните села предлагат уникални възможности за отдих и туризъм.
Природата е дарила щедро общината с лековити минерални извори, разнообразен релеф и най-важното – гостоприемни хора, тачещи и днес древните традиции. Тук от векове се празнуват празниците Бабугеруване, Бъдни вечер и Коледа. Редовно се организират Великденски събор и събор на християнския празник “Малка Богородица”.
Седемнайсет селца се приобщени към кръстопътя на градчето, което е административен център на общината.
ИСТОРИЯ
За първи път в историческите справки град Симитли се споменава в средата на XV век под името село Баня. В западната стена на манастира „Събор Свети Архангел“, в село Тросково се чете: „Ктитор Тоше от село Баня, Горноджумайско“. През XVI век градчето вече се споменава като Симитлу, Симитлий. Съществува тълкувание, че името на града е свързано с географското положение на селището – Симен – център, кръстопът на двете най-големи реки в Югозападна България – Струма и Места. Според други източници, името идва от бялото хлебче симит.
БАЛНЕОЛОГИЯ
Природата богато е надарила общината с минерални извори. Някога са били известни 27 естествени минерали във водоизточника, но с годините много от тях са изчезнали. Температурата на сега извиращите води варира в интервала 30 до 60 градуса. Повечето извори са бистри, без мирис и утайка, със съдържание на флуор, сулфат, силиций и натрий.
Лечебните им свойства са с индикации към заболявания на опорно-двигателния апарат, гинекологични заболявания и на хронично-възпалителни процеси. Атрактивни и много лековити са изворите в селата Ощава и Долно Осеново. Привлекателен е плувният комплекс с два открити минерални басейна в град Симитли.
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЛОВ И РИБОЛОВ
Животинският свят в Симитлийския край е богато представен. Изградени са едродивечови развъдници Негован – 1968 ха, Лобошево – 649 ха, Представително ловно стопанство в местностите Киселицата, Белаката, Канарите, Ракочовец (над 10 000 ха).
В планините не са редки срещите с мечки, диви свине, кози, сърни, лисици, вълци, суяци, златки.
Тук зимуват врабци, гугутки, гълъби, соколи, синигери, косове, яребици, дроздове, кеклици, а пролет и лято към тях се присъединяват славеи, лястовици, патици, бекаси, щъркели.
Теченията на реките Струма и Места са зарибени с мряна, балканска и американска пъстърва, но обект на спортен риболов е най-вече река Струма, където не са редки случаите на улов на кефали, шарани и сомове, тежащи до 15-20 кг.
ОКОЛНОСТИ
Околностите на град Симитли са богати на църкви и манастири. Във всяко едно от селищата на общината има църква. Повечето от тях са обявени за паметници на културата с местно значение, а с регионално значение е тази в село Мечкул.
Църквата “Света Богородица” в град Симитли е построена през 1923 година. Църквата е построена като храм-паметник в чест на загиналите войници от “7-ма Рилска Дивизия” по време на Балканската война. Представлява трикорабна псевдобазилика с притвор и камбанария. Иконите в църквата са рисувани през 1929 година. Интериора на църквата разкрива добрия художествен вкус на зографа.
Църквата “Св. Димитър Солунски” в село Брежани е построена през 1847г. Иконите в храма са дарения от хората. Стенописи няма, защото църквата е била опожарявана 2 пъти-от гърците и турците
Манастирът “Свети Архангел Михаил” в село Брестово е построен през 1149 година по уникална рецепта. Древните майстори споявали камъните с хоросан, напоен с мляко. Предполага се, че слагали още захар и яйца. Манастирът се намира в долината на Стара река в махала Поповска, на около 20 километра от Симитли, под пътя за село Сухострел. Днес от него е останала само църквата.
Църквата “ Св. Архангел Михаил “ в Горно Ораново е построена през втората половина на ХІХ в. (паметник на културата). Представлява трикорабна песвдобазилика, балкон, притвор и външна галерия.
Църквата “Св. Св. Петър и Павел” в село Мечкул е паметник на културата, строена през 1892 г. Стенописите и иконостаса са дело на майстори от Банската иконописна школа.
Църквата „Св. пророк Илия“ – с. Горна Железница е еднокорабна каменна сграда с полуцилиндричен дъсчен свод. Интересно изработени са дървената рисувана решетка на балкона и рисуваният амвон. Стенописите, на които са изобразени 20 сцени, са от 1905г., когато църквата е била възобновена. Рисуваният иконостас е украсен и с едра оцветена резба.
Църквата “Св. Илия” в село Градево е каменна трикорабна псевдобазилика с притвор и балкон над него. Над южния и западния свод има барелефи на дракони. Украсата на интериора е създадена през различни години от четирима зографи с единна, издържана в духа на местната възрожденска традиция.
Храмът “Св. Никола” в село Градево махала Овнарци е разположен в подножието на планините Рила и Пирин. Той е построен през 1962г. Църквата е каменна трикорабна псевдобазилика с притвор и външна галерия от запад и от юг.
Археологически обекти и места:
Останки от римски път и трако-римско селище в село Полето – паметник на културата с национално значение. Участъкът от трако-римския път е свързвал Централна Европа и Подунавието със Средиземноморието.
Средновековна крепост, известна като Римската стена. Намира се близо до град Симитли, в квартал Ораново в Симитлийската котловина.
Икономика
Икономика и бизнес
Симитли има възлово транспортно значение. През него се осъществяват пътни връзки по направления Разлог, Банско, Гоце Делчев, Драма, Сандански, Кулата, Солун, Атина – основни европейски коридори. Минералната вода се използва активно и за оранжерийно производство. В Симитли действа най-голямата в региона оранжерийна база за производство на зеленчуци и цветя. Профилиращите отрасли, в които работи по-голяма част от трудоспособното население са предимно в миннодобивната промишленост, дърводобив и дървообработване, текстилна промишленост и селско стопанство. Традициите на аграрното производство в общината са се формирали под влияние на природните дадености в Среднострумския район. Основните култури – тютюнът, зеленчуците, овощарството, лозята и пасищното животновъдство са най-подходящите подотрасли за общината и дават облика на селското стопанство.
Екология и туризъм
Тенденциите в развитието на община Симитли е да се превърне в туристически и балнеоложки център. В това отношене, както общинските програми и проекти, така и частната инициатива, дават своите първоначални резултати. Факт е изграждането на модерни санаториуми за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични и кожни заболявания. Наред с това съществуват много добри предпоставки за развитие на еко туризъм. Запазената природа и бит на населението създават отлични условия за развитие и на селския туризъм. На територията на общината се намира ловно стопанство „ПРЕДЕЛ“. То разполага със собствена леглова база и добре развити пътни артерии, развива международен ловен туризъм.
Ръководство на общината
Кмет на община Симитли:
Апостол Стефанов Апостолов
тел.: 0748 72138
e-mail: oba@simitli.bg
Заместник-кмет с ресор “Икономика и стопанска дейност”:
Юлиан Мишев
тел.: 0748 72138
e-mail: oba@simitli.bg
Заместник-кмет с ресор “Социални и хуманитарни дейности”
Евгения Георгиева
тел.: 0748 72138
e-mail: oba@simitli.bg
Секретар на ОбА Симитли:
Гергана Стоименова
тел.: 0748 72138
e-mail: oba@simitli.bg
ОБЩИНА СВИЩОВ
 |
Свищов, ул. Цанко Церковски 2 063160854, 063160688, 063160670, 063160504 obshtina@svishtov.bg http://www.svishtov.bg |
Община Свищов се намира в Северна България и е една от съставните общини на Област Велико Търново. Общината има 16 населени места с общо население 42 734 души. Преобладаващата част от населението на гр. Свищов изповядва православие.
Градът е защитен от малко планинско образувание, което определя мекия климат в района през цялата година. Община Свищов има геостратегически характер с местоположението си в най – южната част на трансевропейската река Дунав.
Към Свищов води двулентов път, който е основно ремонтиран през 2011 год. и чрез ферибота Свищов – Zimnicea свързва пътните мрежи на България и Румъния.
Във всички населени места на територията на Община Свищов има изградена водопроводна мрежа. Обслужва се от ВиК ЕАД. Като добре оформен туристически център, в Свищов има много хотели и уютни ресторанти с апетитна кухня.
Градът е свързан с републиканската железопътна и шосейна мрежа, а река Дунав е естествен плавателен канал. В околностите на Свищов има и топли минерални извори.
Свищов е известен като родното място на Алеко Константинов. Тук се намира един от най – ярките образци на архитектурата на Българското възраждане, шедьовъра на Колю Фичето – църквата Света Троица.
Поземлени ресурси
Поземлените ресурси са фактор от особено значение за развитието на община Свищов. Земята е „localis standi“ и териториална операционна база за всяка човешка дейност, а в земеделието и горското стопанство тя е основно средство за производство. Огромното стопанско значение на земята се определя от плодородието на почвата, която представлява незаменим природен ресурс. Ето защо е необходимо икономично отношение към поземлените ресурси и намаляването на използването за неселскостопански нужди.
Общата площ на община Свищов е 625,5 км2. Според последните данни от 2000 г. съотношението по видове територия е следното:
земеделски територии – 527924 дка (84,4%);
горски територии – 28926 дка (4,6%);
населени места и други урбанизирани територии – 39514 дка (6,3%);
водни течения и водни площи – 24989 дка (4,0%);
територии за полезни изкопаеми и депа за отпадъци – 362 дка (0,6%);
територии за транспорт и инфраструктура – 3791 дка (6,1 %);
От посочените данни се вижда, че основната част от територията на общината е заета от земеделски земи. Техният относителен дял е значително по-висок от средния за област Велико Търново. Много по-нисък е делът на горските и други територии.
Релефът на община Свищов има слабо хълмист и преди всичко равнинен характер. Прави впечатление, че между Дунавския бряг и „първия праг“ на Дунавската равнина се простира обширна тераса, която образува Свищовско – Беленската и Вардимската низини. Освен за земеделие Свищовско – Беленската низина служи и като площадка за промишлена дейност – на „Свилоза“, „Републикаконсерв“, Завода за стоманобетонови конструкции и изделия“ и др. „По-високите“ речни легла на р. Дунав също са усвоени от сградите на гр. Свищов.
На юг от Дунавския бряг релефът е слабо хълмист, а на места и платовиден. Това спомага за развитието на селскостопанска дейност. В същото време значителна част от територията край реката е покрита с льос. Това е създало условия за развитието на широко отворени към реката равнини. Наред с равнините особено място в релефа заемат свлачищата. Спецификата на геоложкия строеж на терена и непосредствената граница на общината с р. Дунав обуславят геоекологични проблеми, свързани със свлачища и регресивна ерозия. На територията на общината са локализирани 30 свлачища. От тях 21 са на територията на Свищов и прилежащите му земи, 3 от тях се намират в района на с. Вардим и 6 при с. Ореш. По своя характер те са активни и консолидирани. Тъй като в повечето случаи през последните години не са правени укрепителни и дренажни дейности, е необходимо активно участие в управлението на геоморфоложките процеси и финансиране на антисвлачищните мероприятия.
От земеделските територии прави впечатление, че непрекъснато намалява обработваемата земя и нарастват пустеещите земи (над 15%), което при качеството на ресурса просто е недопустимо.
За развитието на земеделието от особено голямо значение е почвеното богатство. Преобладават карбонатни черноземни, по-малко ливадни черноземни, алувиално-ливадни и други почви. Почвите са богати на хранителни вещества и при съответните агротехнически мероприятия дават богата реколта. На места обаче черноземите са с деградирала структура. Значителна част от обработваемата земя в общината е подходяща за отглеждането на зърнени и зеленчукови култури, лозя, захарно цвекло и др.
Покрай брега на р. Дунав се простират ливадно-блатни почви. При тях се наблюдава високо ниво на подпочвените води, което не позволява отглеждането на земеделски култури, а само тополови и върбови насаждения.
Освен почвеното богатство за развитието на селското стопанство от значение са климатичните и водните ресурси. В изследваната територия са характерни условията на умерено-климатичния пояс, което благоприятства развитието на всички растения с относително по-малка топлолюбивост. Това е характерно за зърнените, зеленчуковите култури, слънчогледа, захарното цвекло, лозата и др.
Водни ресурси
Водният потенциал на община Свищов е значителен. В хидрографско отношение землището на общината спада към басейна на р. Дунав. Макар и гранична, р. Дунав има важно значение за развитието на стопанството. Нашият участък е от долното й течение. Режимът на нейния отток е в пряка зависимост от климатичните условия в горното и средното й течение. Тя има ясно изразен комплексен режим, тъй като му влияят множество фактори. Максимумът е през м. май, а минимумът през октомври. Тя е не само плавателна река, но се използва и като технологическо средство в химическата промишленост (в „Свилоза“).
В миналото бе създадена напоително-отводнителна система в Свищовско – Беленската низина, която обхваща 150 хил. дка земя. В момента напоителните мероприятия почти са спрени поради високата цена на водата и влошените й качества. При евентуално подобряване дунавските води могат да напояват не само Свищовско – Беленската и Вардимската низина и оградните им земи, но и по-големи ареали от вътрешността на Дунавската хълмиста равнина.
Освен р. Дунав през землището на общината почти не протичат повърхностно течащи води. Съществуващите къси и малки рекички, наричани дерета, се пълнят с вода само през пролетта, когато се топят снеговете и валят по-големи количества поройни дъждове.
В непосредствена близост до тях, в овразите и долищата има множество извори, които населението отдавна познава и използва. Наложително е да се извършат някои ремонтно-възстановителни работи при някои от тях.
Подпочвените води все още не са проучени добре. На много места в припокритите с льосови наслаги мергелни глини се създават условия за натрупване на подпочвени води. Значителни количества са акумулирани и в Свищовско – Беленската и Вардимската низини. Те са на дълбочина от 0,5 до 1,5 м. под повърхността на земята. Представляват основен източник на водоснабдяване на града и селищата на общината. Все още не са напълно изследвани водите от дълбоките подпочвени слоеве, които при сондиране излизат на повърхността.
В Свищовската община има и находища на минерални извори. В с. Овча могила минералните води са с температура 450 С и са с повишено съдържание на хлорни, сулфатни, натриеви, калциеви и флуорни съединения. В изградените балнеолечебни заведения се лекуват заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични, гинекологични, стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни и др.
При дълбоко сондиране през 1969 г. в околностите на града бе открита минерална вода с високи лечебни свойства. Изворът не е каптиран и не се използва за балнеоложки цели.
Поради недостатъчна информация относно водните ресурси в община Свищов се налага да се извърши едно цялостно проучване на водите в региона, което евентуално да бъде финансирано от някоя от присъединителните програми.
Горски ресурси
Като последица от природогеографските условия и от активната стопанска дейност и от активната стопанска дейност на човека в община Свищов се срещат няколко типа растителност. В крайбрежието са разпространени влаголюбиви растителни видове, а в льосовите ридове и плата – степна и полустепна ливадна и горска растителност.
Горските ресурси са сравнително ограничени. Получава се разлика между балансите на фирмите, извършили земеразделянето и тези, които се водят на отчет от Държавното лесничейство. Според първия източник площта е 28926 дка, а според Държавното лесничейство е 40104 дка., или разлика от 11178 дка. Според нас това се дължи на непълно разграничаване между ДГФ и горите в селскостопански фонд.
С най-голямо значение за икономиката са насажденията с канадска топола, която е не само бързорастяща горска култура, но е и с добри технико-икономически показатели. Край р. Дунав и островите се срещат естествени върбови и акациеви гори. С много по-малко значение са намиращите се в изследваната територия церови и изкуствено засадени борови гори.
В община Свищов има защитени природни обекти в местността „Персина“, „Старият дъб“ и др.
В перспектива залесяването трябва да продължи, което ще доведе до запазването на склоновете към реката от бързо растящата ерозия и ще култивира терена.
Полезни изкопаеми
Община Свищов е бедна на полезни изкопаеми. Единствено са разкрити такива от неруден произход. Геоложкият строеж предопределя наличието на варовик. Значителни запаси от инертни материали, главно пясък и чакъл, са разположени по р. Дунав и се експлоатират от фирма „Истър“. Получаваният чакъл е основен фактор за строителството на единственото предприятие за траверси и др. стоманобетонови изделия именно в Свищов.