минерална вода
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“. Титлата е съвсем заслужена, тъй като в района има над 80 минерални извора – топли и студени. Община Велинград е разположена в най-хубавата част на Западните Родопи – Чепинската котловина и се намира на 134 км от София и на 80 км от Пловдив.
Сред големите богатства на Велинград са прекрасната природа, чистият планински въздух и зеленината, спокойната атмосфера, а минерални води са истински дар от Бога. Идващото студеното време ни дава възможност да се насладим по-пълноценно на предлаганата от Велинград на мека зима. Това се дължи на фактът, че градът е границата с континентално-средиземноморската област. Чували ли сте, че Велинград е един от най-безоблачните градове в България?
Интересни факти!
- Лечебното действие на минералните води е многостранно. Клинично доказано е, че водата във Велинград повлиява благоприятно болести, засягащи почти всички системи на човешкото тяло. Използва се с успех в профилактиката на кариеси и остеопороза. При балнеолечението лечебният фактор е силният химичен състав на водата. Съдържащите се в нея градивни елементи, минерални, микроелементи, u благороден газ действат непосредствено върху структурата на клетката. Така можете ефективно да се предпазите от дадено заболяване.
– Сред най-забележителните, романтични и тайнствени кътове на Велинград е изворът Клептуза, а едноименният парк с двете си езера е един от символите на града.
– На територията на град Велинград се пресичат 24 Меридиан и 42 Паралел. Такива пресечни точки се срещат рядко в населени места, а комбинацията на цифрите прави това явление още по интересно.
– Курорта предлага голямо разнообразие от хотели, оборудвани със съвременно специализирано SPA оборудване, почивни домове, баленеолечебници, семейни хотели, бани, плажове, санаториуми и всичко необходимо за една пълноценна почивка.
Един уикенд във Велинград ще ви помогне да си върнете тонуса и да укрепите здравето си. Всеки има нужда се по поглези, да релаксира и да се наслади на комфорта, който заслужава. Нима не желаете да се откъсне от ежедневието си, да смените обстановката и да се зареди с положителни емоции? В зависимост от това, което търсите можете да изберете няколко звезден хотел, оборудван със всякакви екстри, или семейно хотелче с уютна, топла и гостоприемна обстановка. Откога се каните да отидете за уикенда някъде на СПА? Време е да се освободите от негативните мисли и се насладите на спокойствието и качествените условия за здравословен и семеен туризъм, които Велинград предлага.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и започна да застудява. Не и в Петрич! Тук климатът е мек, а времето – приятно за разходка. Разположен амфитеатрално в подножието на Беласица, градът открива красива гледка към планините Пирин, Огражден и Славянка. Градът се слави с най-хубавите праскови, на най-сладките кестени и най-ароматното грозде. А наровите и смокинови дръвчета придават средиземноморски вид на пейзажа. И всичко това само на 180 км от София!
Минерални води
Петрич се гордее с уникални лечебни свойства на минерални води при с. Марикостиново, с. Кромидово и в местността Рупите. Местността Рупите е скътана в пазвата на единствения съществувал някога в България вулкан Кожух. Навсякъде из кратера извират множество горещи минерални извори с високо съдържание на сяра, подходящи за провеждане на лечебни процедури, както и за производство на зелени водорасли. Част от него е обявена за защитена природна местност заради наличието на единствени за България растителни и животински видове.
Рупите
Едва ли има някой, който не в чувал за Рупите – за това необикновено място, изпълнено с естествена концентрация космическа енергия. В самия комплекс около храма „Света Петка Българска“ има лековити горещи минерални извори. Попитана защо е избрала да живее в Рупите, Ванга отговаря, че това място е като „акумулатор“ за нея.
Националният парк-музей “Самуилова крепост”
На няколко километра на запад от Петрич, до с. Ключ е разположен Националният парк-музей “Самуилова крепост”, включен към 100-те национални туристически обекти Там през 1014 година се е състояла трагичната за българите Беласишка битка. Тогава византийския император Василий II, наречен след нея Бългороубиец, заповядал да ослепят всичките 14000 пленени български войници, като според легендата на всеки 100 оставило един зрящ с едното око, за да ги води. Помните ли този урок по история?
Мястото е привлекателно е за посещения не само заради историческия заряд, който носи, но и заради красотата на планината и гледката, която се открива към Македония и Гърция.
Тази година се навършват 1000 години от злочестото сражение затова и паркът е обновен, изградена е сцена, подходяща за концерти и представления. Не е ли това чудесен повод да посетите община Петрич?
ОБЩИНА МИНЕРАЛНИ БАНИ
Минерални бани, ул. Васил Левски 3 037222020 min_bani@abv.bg http://mineralnibani.bg |
НОВИНИ от Община Минерални бани: тук!
Местоположение
Община Минерални бани се намира в Южна България, на 18 км от областния град Хасково. Територията и от 214 664 дка. е разположена в Източни Родопи и е характерна с предимно хълмистия си релеф. Надморските височини варират между 50 и 500м., с най-висок връх „Аида“ -859м.
Курортът Минерални бани, който е и общински център е разположен на 280 м.н.в. Районът е със смекчен континентален климат – мека зима, топло лято и продължителна есен, което благоприятства целогодишното балнеолечение. На територията на общината няма големи промишлени предприятия, които да замърсяват околната среда. Курортният център е обгърнат от прекрасна горска растителност, даряваща го с кристално чист въздух и естествена красота.
Общината обхваща 12 населени места с общо население 7 592 души.
Разстояния до големи градове
Минерални бани – София 188 км
Минерални бани – Варна 255 км
Минерални бани – Бургас 187 км
Минерални бани – Русе 222 км
Минерални бани – Пловдив 55 км
Близост до ГКПП:
Капитан Андреево /между Република България и Република Турция/ – 100 км
Маказа /между Република България и Република Гърция/ – 90 км
Община Минерални бани се намира в Южна България, на 18 км от областния град Хасково. Територията и от 214 664 дка. е разположена в Източни Родопи и е характерна с предимно хълмистия си релеф. Надморските височини варират между 50 и 500м., с най-висок връх «Аида» -859м.
Курортът Минерални бани, който е и общински център е разположен на 280 м.н.в. Районът е със смекчен континентален климат – мека зима, топло лято и продължителна есен, което благоприятства целогодишното балнеолечение. На територията на общината няма големи промишлени предприятия, които да замърсяват околната среда. Курортният център е обгърнат от прекрасна горска растителност, даряваща го с кристално чист въздух и естествена красота.
Славата си на балнеоложки курорт, селището Минерални бани носи от епохата на римляните. Още тогава термалните извори привличали хората с целебния си ефект за ревматични, периферно – съдови, опорно – двигателни, гинекологични и други заболявания. Според историците през ІІ в. около топлите минерални извори е бил разположен античен град с над 12 000 жители /Топлицос/.
Минералната вода – най-ценното природно богатство на района е хипертермална / 57 °С / и уникална по своя химичен състав и лечебни свойства. Тя блика от 14 извора с дебит 1500 л / мин. Характеризира се като сулфатно-натриева, калциева и флуорна.
Лечебни свойства на минералната вода.
Курортът Минерални бани е национален балнеоложки курорт и е профилиран за лечение на заболявания на периферните артерии от органичен и функционален тип – облитериращи заболявания – ендартрити, облитерираща атеросклероза, болест на Бюргер, болест на Рейно, вегетативни и диабетни ангиопатии и др
В България , единствено в Минерални бани, обл.Хасково, минералната вода лекува тези заболявания, които засягат през последните години все повече и все по-млади хора. Изключителното и лечебно въздействие е доказано по емпиричен път и при клинични изследвания. По този начин курорта е признат, като единствен в България за лечение на тези така често разпространени заболявания.
Най-вече с лечението на болестта на Бюргер, курортът е световно известен. Това специфично заболяване се лекува успешно само на три места в света и тук в курорта Минерални бани, обл.Хасково.
Минералната вода със своя състав от 32 емана радон се нарежда на едно от първите места по значимост не само в страната, но и в света.
С отличен резултат се повлияват редица заболявания, като:
хронични облитериращи заболявания на периферните съдове –артерии и вени – болест на Бюргер, болест на Рейно, варикозна болест, състояния след тромбофлебити, атеросклеротични ендартрити, склеродермия, и др.
заболявания на опорно-двигателния апарат – кости, мускули и стави – ревматизъм, ревматоиден артрит, болестта на Соколски-Буйо /но не по-рано от 8 месеца след завършване на изострените ставни болки/.
дегенеративни и възпалителни ставни заболявания в хроничен стадий – артрози – коксартроза, гонартроза , спондилартроза, състояния след счупване на кости, полиартрити, болест на Бехтерев и др.
заболявания на периферната нервна система – радикулит, полиневрит, ишиас, лумбаго, плексити при дископатия и дискова херния и др.
гинекологични заболявания – възпалителни процеси на тръбите и яйчниците, първичен и вторичен стерилитет
кожни заболявания – хронични екземи, псориазис вулгарис, невродермити, екземи и дерматити, кератодермия, хронични уртикарии и др.
Питейно – минералната водата се прилага при пясък в бъбреците, хроничен гастрит и колит, язвена болест, стомашно-чревни заболявания, хронично възпаление на черния дроб, на жлъчните пътища и др.
Културно-исторически и природни забележителности
Районът на община Минерални бани е бил обитаван още от праисторическо време. Близо до курорта и около него са намерени много останки на селища от тракийската епоха. При каптирането на изворите през 1937 г. са открити следи от неолитно селище.
Лечебните свойства на минералната вода са били известни и оценени още по време на римската епоха. През ІІ в. селището /град Топлицос/ е наброявало повече от 12 000 жители. Този факт потвърждава голямата популярност, с която се е ползвала тази минерална вода още в древността. Разкритите археологически паметници потвърждават, че около минералните извори е кипял интензивен живот през различните исторически периоди. Археологическите находки показват, че строените от римляните бани са били използвани както за хигиенни нужди, така и за лекуване на заболелите и ранените при военни походи войници. Римските бани датират от ІІ – ІІІ в. от новата ера.
Има списък с 52 броя културно – исторически паметници, находящи се на територията на община Минерални бани от местно и национално значение, регистрирани от Националния институт за опазване паметниците на културата, но голяма част от тях не са обособени и поддържани като обекти и не са адаптирани за туристически посещения.
Крепостта „Свети Дух”Една от най- запазените старинни крепости, която е реставрирана и поддържана през годините е крепостта „Свети Дух”, находяща се в с. Минерални бани.
Крепостните стени заграждат едно пространство от около 5 дка.
В тази местност са открити следи от античен град, който се предполага че е град Топлицос. Установено е, че крепостта е съществувала от ІІ до ХІV в. и е служила за отбрана на селището, възникнало през ІІ в. около минералните извори и пътя от долината на р. Марица за Родопите.
При извършените разкопки са открити общо 163 монети, селскостопански сечива, богато украсена антична и средновековна керамика.
Има предание, че отделни отряди от войските на българския цар Иван Асен ІІ и на епирския деспот Теодор Комнин в 1230 г. са започнали сражения в близост до тази крепост и са приключили сраженията на 9 март 1230г. около крепостта Трапезица край с. Клокотница.
Следа от римската епоха е запазената и до днес забележителност, известна като “Стъпката на Богородица”, която е изсечена в естествена скала.
Тя се намира на 5 метра от първия минерален извор, дълга е 2 метра, дълбока 1 метър и широка 0,75м.
Според историците това е старинен саркофаг, а местното население е създало легенда за Богородица и за нейната “чудодейна стъпка”, затова и християни и мюсюлмани почитат това свято място и оставят конец или парче от дрехата си за здраве и щастие.
Интересни и добре запазени са останките от така наречените от местното население „Шарапани”.
„Шарапаните” (винарски камък „Шарап таш“) са скални вдлъбнатини, направени от хората преди 2600-2800 години. Археологически разкопки датират тези находки около VIII-VI в.пр.н.е. Това са изкуствено направени вдлъбнатини в скалите с дълбочина 20-70 см. и диаметър 50-180 см. Всяка шарапана се състои от две нееднакви басейнчета с наклонен под и открито или закрито каналче. Името шарапана идва от турската дума шарап и означава вино. Това показва, че в тях обитателите на тези места са преработвали грозде за вино. Счита се, че шарапаните са свързани с култа към бог Дионисий. Шарапани има в местностите Кара кая, Гарваница, Пожарището, Аврамов камък.
Има и други подобни паметници в района, с различни форми и размери. Има две теории за използването на тези интересни съоръжения: според едната това са винарни (за мачкане на гроздето за вино), а според другата – при рудодобив, за пречистване на стритата руда с вода с цел добиване на благородни метали. Според някои автори шарапаните са синхронни с мегалитните паметници (от I хилядолетие пр. Хр.) и са използвани дълго време.
На територията на общината има няколко стари църкви и параклиси, като църквата „Св. Никола” в с. Сърница и църквата „Св. Атанас” в с. Сусам, които със своята старинна архитектура и ценни стенописи имат висока културна и художествена стойност. Най-новият и най-голям християнски храм „Св. Георги” в с. Минерални бани също привлича интереса на посетителите със своята красива архитектура.
Общинското ръководство си поставя за цел да консервира по-значимите паметници на културата и да съхрани духовните ценности в региона чрез разширяване на проучвателската и събирателска дейност.
ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ
Ландшафтът, който се разкрива пред очите на пътуващия в тази част на страната е доста по различен от този от преди няколко века. Релефът не е претърпял особени промени през последните десетина хилядолетия, но по отношение на останалите елементи, промените са значителни.
Първата голяма разлика в сравнение със съвременността е, че в древността районът е бил почти изцяло покрит с вековни гори. Според документи от седемнадесети век, не само планините, но и долините по поречията на реките са били гъсто залесени. Селищата и обработваемите земи около тях са били незначителни по размери островчета сред горските масиви.
Масовото изсичане на горите започва след осменадесети век, когато нарастващото население в района започва да разчиства нови земи за земеделие, а успоредно с това се провежда и сеч за добив на дървесина, която със салове по река Марица се транспортирала към Одрин и Цариград. Наличието на огромни горски масиви, както и някои неголеми различия в климата били причината местните реки в древността да са били значително по-пълноводни.
Информацията за културно-историческото наследство на района е ограничена. Съществуващите легенди и предания за миналото на района са все още живи сред местните жители, но неизвестни за туристите.
Селището носи славата си на балнеоложки курорт още от римската епоха, когато топлите извори (четиринадесет на брой) са привличали хората с целебния си ефект. През средновековието продължава да се носи славата на минералната вода и чудодейното въздействие на многобройните топли извори по тези места.
Безспорен е факта, че още през втори век около топлите минерални извори е съществувало селище. Според историческите сведения тук е бил разположен така наречения град Топлицос /Топлика/ с над 12 000 жители. Разкритите археологически паметници потвърждават, че около минералните извори е кипял интензивен начин на живот през различните исторически периоди.
Особено интересни за културен туризъм са тракийските мегалитни паметници. Названието им в буквален превод означава голямокаменни – изградени от внушителни по размери каменни блокове. Всъщност, истински мегалитни паметници в Тракия са долмените и кромлехите. По аналогия, както и по териториална, културна и хронологическа общност към тях се причисляват и други паметници като скални гробници, басейни, ниши др.
Твърде често те се срещат обединени във внушителни култови комплекси, какъвто има при село Сърница. Като правило мегалитите са разположени в красиви местности, върху височини с изявени над околния терен скални масиви, от които се откриват живописни панорамни гледки.
Племенната принадлежност на създателите на мегалитните паметници не е категорично доказана. Археологическите данни за живота на тракийското население от ранножелязната епоха по тези земи са доста оскъдни.
Все пак от досегашните изследвания е ясно, че през този период тук е налице една доста разгърната селищна система, съставена както от открити селища с неголеми размери, така и на добре защитени крепости, строени най-вече по естествено укрепени височини.
ТУРИЗЪМ в Община Минерални бани:
Автобиография на Мюмюн Али Искендер
Кмет на община Минерални бани
Роден: 18.02.1966 г.
Образование: Висше
Специалност: Педагогика
Семейно положение:
женен с 2(две) деца
Приемното време на кмета на община Минерални бани е:
всеки вторник от 13.00 до 16.00 часа.
За контакти:
Тел.: 03722 / 20-20
Е-mail: min_bani@abv.bg
ОБЩИНА СТРЕЛЧА
Стрелча, пл. Дружба № 2 035322020, 035322011 strelcha11@mail.bg http://strelcha.bg |
Кмет на Община Стрелча
Неделка Борисова Фингарова
ВрИД кмет на община Стрелча,
съгласно Решение №18/27.12.2019 г.
на Общински съвет – Стрелча
Община Стрелча предстои да бъде интересно откритие за българския и чуждестранния турист, който търси комбинация от възможности за активна почивка далеч от големите туристически центрове. Курортът често е пренебрегван за сметка на съседните по-известни Копривщица, Панагюрище и Хисар, но всеки, който реши да потърси очарованието на новото, трябва на първо място в своите планове за пътуване да постави Стрелча.
От обявяването си през 1969 г. за град и курорт с национално значение, центърът на общината, гр. Стрелча, търпи интензивно развитие, което го превръща в един от забележителните градове в подножието на южните склонове на Същинска Средна гора със специфични бит и традиции. Стрелча предизвиква интереса на посетителите си с комплекса от къщи в автентичен възрожденски стил, с останките от римско селище и десетки тракийски светилища в околностите, антични друмове и мостове, разпръснати из местността.
Разположена на 110 км от София, до Стрелча се стига за около час и четиридесет минути, като се минава по магистрала “Тракия” (около 45 минути); при отбивката за Пазарджик се поема наляво към гр. Панагюрище, откъдето Стрелча е на 12 км.
Разстоянието от автомагистралата до Стрелча (45 км) се преодолява за около един час, т.к. пътят е криволичещ и преминава през няколко наслени места.
Различни епохи са оставили своя отпечатък върху облика на Стрелча през нейната многовековна история. На територията на общината има запазени следи от присъствието на праисторически хора, траки, славяни, византийци, римляни и българи.
Историческите паметници в Стрелча и околностите й все още напомнят за традициите, начина на живот и обратите в историческата съдба на хората, обитавали тези земи в продължение на векове.
Тук се намира един малко познат тракийски култов комплекс – Хероон „Жаба Могила“, който датира от V век пр.н.е. – времето, когато бесите са властвали в земите край Стрелча. Комплексът се състои от две помещения – гробница-мавзолей и светилище-храм. До него може да бъде достигнато за около 10 минути с автомобил от центъра на Стрелча, като посетителят ще стане рядък свидетел на древните умения в строителството и акустиката.
Построена през ІX в. и използвана активно до ХІV в., запазила до днес внушителните си 8-метрови защитни стени, към нея води приятен пешеходен маршрут, който се покрива за около 40 минути.
Възможности за туризъм и отдих в общината са налични през цялата година.
Естествените минерални извори са подходящи за лечение на редица заболявания, а хотелите се грижат за удобния и приятен престой на гостите на Стрелча. В момента активни са няколко СПА центъра, базирани на минерална вода, които предлагат добра комбинация между цена и качество на услугата.
Освен на лечебния ефект на минералната вода любителите на пътешествията могат да се насладят на различни планински маршрути, започващи от Стрелча. С добре изградената си инфраструктура и удобно географско положение, градът е изходен пункт за маршрути в Същинска Средна гора, които водят до известни природни и исторически обекти: Панагюрище, Копривщица, Хисаря, Карлово, връх „Влък“, „Барикадите“, връх „Богдан“, Каменната приказка, Крепостите и др. Последните 2-3 години районът нашумява и с възможностите, които дава за офроуд преживявания с високо проходими автомобили. Типичен такъв маршрут в района започва от изхода на Копривщица – х. Бунтовна – Стрелча, с преспиване в района на хижата.
Общината е най-красива в края на пролетта и началото на лятото, като неслучайно в герба й присъства розата като основен елемент заедно с лъва и символа за минерална вода. Община Стрелча е разположена в най-големия розопроизводителен район в България, като розовите градини обхващат около 4 200 дка. Твърди, че Стрелчанската роза дава най-качественото розово масло в страната. Освен розите, в последните години в района на Стрелча успешно се отглежда лавандула, от която се извлича първокласно етерично масло.
В града, който е с население от около 4 600 души, има над 20 заведения за обществено хранене, които дават отлична възможност на гостите да се запознаят с местната кухня.
ИСТОРИЯ НА СТРЕЛЧА
Землището на град Стрелча е разположено в южното подножие на Същинска Средна гора сред живописна котловина, заобиколена от планинския венец на върховете Стръмонос, Бунай и Вълк.
Богатите лековити минерални извори, мекият климат и плодородните почви и гори привличат човека още от най – дълбока древност. Животът тук не е прекъсвал от V хил.пр.Хр.
ДРЕВНА ИСТОРИЯ
Първите селища датират от V хил.пр. Хр. – това е времето на каменно – медната епоха в българските земи. При обиколката и регистрацията на праисторическите поселения археолозите са открили богат подемен материал, който хвърля светлина върху бита и духовната култура на праисторическите обитатели на региона.
ИСТОРИЯ НА ТРАКИТЕ
В края на ІІ хил.пр.Хр. в стрелчанския регион се установява тракийското племе Великокойлалети – клон на бесите, разположени в Родопите и северозападния район на р. Хебър /р. Марица/. Сведенията за поселищния живот в първата половина на І хил.пр.Хр. са оскъдни. По всяка вероятност селища е имало в местностите Куманичево, Св. Илия и Калаващица.
През 1976г. под егидата на Градския съвет и под научното ръководство на доктор Георги Китов от Археологическия институт с музей и с участието на научния експедиционен клуб Юнеско започва археологическото проучване на околностите на град Стрелча. В продължение на три години са разкопани 36 надгробни могили, в които са открити множество находки – важни свидетелства за материалната и духовна култура на местното тракийско население.
Траките погребват своите мъртъвци чрез трупоизгаряне. На знатните тракийци /издигали/ изграждали специални гробници.
Най – ранната е документирана в м. Червенаковец. Това е гробница от т.нар. саркофагов тип, изградена от добре обработени блокове. Разкрит е богат гроб на малка каменна площадка. Бронзовите върхове на стрели, железните върхове на копия, ножчета – свидетелстват, че е бил погребан знатен войн. Най – голяма научна и художествена стойност сред намерените в гроба предмети има златната пекторала /нагръдник/. Тя е с елипсовидна форма, украсена в периферията с два реда перли. Вътрешността й е запълнена от 6 щамповани изображения – две палмети, лъв, глиган, грифон и сфинкс. Композицията е изградена твърде прибързано и неумело. Това дава основание да се приеме, че нагръдника е бил изработен набързо, за да обслужи погребението.
Майсторите от това ателие са и автори на златния венец и сребърната каничка, намерени случайно през 1959г. до една могила в м. Орела. От венеца са запазени 40 лаврови листа и няколко плода, изработени сравнително грубо, ако се съпоставят с аналогични венци открити в България.
Сребърния скифос, който с формата и с украсата си се нарежда сред уникалните произведения на тракийското изкуство. Външните му стени са покрити с 4 орнаментални пояса, изпълнени с изображения на палмети, човешки и животински глави. Централно място в орнаменталната схема заема и втория пояс, изпълнен с 15 релефни женски глави, частично позлатени. Върху дъното на съда е изчукана една особено оригинална розета с 8 ромбовидни листа. Семантиката на украсата на скифоса е доста трудна за тълкуване. Най – вероятно е женските глави да представят образа на тракийска богиня, покровителка на животните или те да са нейните пазители.
ЖАБА МОГИЛА
Жаба могила, най – голямата не само сред 300 –те могили в този район, но и в България. Тя има диаметър 90м и височина 20м. Разположена е в центъра на стрелчанската котловина и се вижда от всеки неин кът. Тя поразява посетителя с огромния си насип. Археологическото й проучване установи, че могилата представлява уникален тракийски култов комплекс – хероон /свещено място/ с гробница – мавзолей и светилище – храм.
Гробницата – мавзолей е разкрита в СИ периферия на могилата.
Състои се от две камери /кръгла и правоъгълна/ и тясно предверие. Двете камери и фасадата са изградени от големи, майсторски издялани каменни блокове, скрепени с железни скоби, заляти с олово.
Във вътрешността на гробницата е извършено погребение на знатен тракиец, може би вожд или владетел, докаран до последния си дом с колесница.Пред фасадата останала колесницата с впрегнатите в нея два коня, както и този на водача на погребалното шествие. Встрани на колесницата били поставени обработени каменни блокове, подготвени за строеж на нова куполна гробница.При разчистване на ездитния кон са открити 53 апликации от сребро от конска амуниция.
В северозападната периферия е открита гробница – храм. Тя е била силно разрушена. Състои се от три помещения, разположени във формата на буквата Г с обща площ около 25 кв.м. Градежът е от добре обработени каменни блокове от гранит и сиво – зелен пясъчник. Подът на първите две е оцветен с цветна подова замазка , третото с каменни плочи.
Над фасадата на светилището е имало две покривни плочи с изображения на лъвове. Единият е открит случайно преди години в периферията на могилата, а другият по време на разкопките 1977г. Без преувеличение може да се твърди, че релефите от Стрелча са един от върховете на тракийското художествено творчество, при това изпълнени върху един материал – камък, използването на който става известно след разкопките на Жаба могила. До този момент съществуването на художественото каменоделство в Древна Тракия не се подозираше. Гробницата – храм се датира VІ – І в.пр.Хр. Тя е построена няколко десетилетия по –рано от гробницата – мавзолей.
В края на първото /хилядолетие пр.Хр. местните тракийски племена, водят борба за оцеляване и защита на своята независимост. Два века римляните на могли да сломят свободолюбивото и войнствено тракийско племе беси. През 43г.сл. Хр. земите му били включени в създадената от римската администрация Тракия.
За материалната и духовна култура на бесите през римската епоха съдим от проучените десетина надгробни могили в посочените местности и случайните находки открити в селищата. Добре развити били занаятите-железарство /ковачество/ и грънчарство-илюстрирани от стопански сечива, и части от въоръжение.
Археологическите проучвания хвърлят светлина върху религията и погребалните обичаи. В околностите на Стрелча в м. Гребча е регистрирано светилище на най-почитаното от траките божество- Тракийския Херос /конник/.
ПЪРВО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО
През IX в. районът, както и цяла южна Тракия е включен в пределите на Първата българска държава през 1Хв. Българите, установени трайно в долината на р. Луда Яна изграждат силна укрепителна система.
В подножието на Галата се разраства цветущ град – наричан СТРЕЛЬЧ-град или Стрелец. На крепостта са правени частични разкопки. Проучена е укрепителната система, която огражда пространство с дължина 130-140м. и ширина 50-60м.
Разкопките разкриват отделни страни от живота на крепостта – развит дърводобив и дървопреработване, развито грънчарство. Отделни сечива посочват и основният поминък на местното население – земеделие. Богата колекция от върхове на стрела и копия – илюстрира добре въоръжението през този период. Отделни накити дават данни за застъпено ювелирно изкуство, както в селището така и в крепостта.
През XV в. Стрелча е била книжовно средище, важно в политическо, военно и икономическо отношение се;още. В него и около него живеело будно българско население.
Попаднала под властта на османлиите турци, въпреки избиванията, поробванията, опажаряванията, Стрелча се запазва и възстановява през епохата на Възраждането. Най-известните книжовници по време на турското робство били поп Георги, написал „Сборник от жития”, поп Асен, написал Евангелие, Бойчо поп Ханджиев с книгата „Исторически чтения” и др.
В Стрелча е имало килийно училище, а през 1844-та се въвежда взаимната метода. В стрелчанското взаимно училище учители са били едни от най-будните и просветени умове на епохата: Добри Проданов, хаджи евстати Проданов, Дякон Поликарп Чуклев, Христо Г. Данов и др.
АПРИЛСКО ВЪСТАНИЕ
Стрелча заема достойно място в събитията от Април 1876 година. Определената дата на въстанието не е дочакана. Причината е предателството на един от делегатите на събранието в Оборище – Ненко от с.Балдьово.
Към Копривщица незабавно е изпратен Неджип ага, а за Панагюрище – Ахмед ага. Мобилизирани са и стрелчанските турци и татари.
На 20 април в Копривщица проехтява първият изстрел на свободата. Към обяд пратеникът Ильо Кидосков се връща в Стрелча и известява за станалото в Копривщица. Ръководството на комитета изпраща трима куриери веднага за Панагюрище. Това са : Мильо Балтов, Енчо Фингаров и Мильо Чиширанов, за да получат от главното командване необходимите инструкции и да поискат помощ.
На 20 април вечерта църковните камбани тревожно забиват и събират всички българи. Поп Бойчо съобщава радостната вест, че в Копривщица и Панагюрище въстанието е обявено и че е ред и на Стрелча да счупи оковите и да се провъзгласи за свободна. Под ръководството на Иван Балтов въстаниците обсаждат турската махала.
След около час пристига помощ – чета от 70-80 души, начело с апостолите Панайот Волов и Орчо войвода. През това време турците успяват да се укрепят в джамията, здраво каменно здание, оградено със също такава ограда.
Волов дава нарежданията си като главнокомандващ на стрелчанската и панагюрската чета. Поставят се стражи на всички изходни посоки на селото. Изпращат се куриери за Красново и Старо- ново село да се провъзгласи въстанието и там.
Още през нощта се подпалват турските къщи. По заповед на Волов жените, децата и старците се изпращат в Копривщица. Обсадата на джамията продължава. Турците не се предават, тъй като очакват помощ. През нощта в тъмнината от джамията успява да се измъкнe Кара Мехмед, който стига до Османово, където се събира башибозука.
На третия ден се взема решение да се направи от казанова лула топ и да се стреля по джамията. Докато се направи топа, пристигат 500 души башибозуци. Волов, като вижда, че не може да се устои на това множество, нарежда да се изтеглят на “Кози могили”. Турците са освободени от джамията и в последвалите сражения падат много жертви. Стрелча е оплячкосана и опожарена. Изгорени са църквата, училището и всички къщи. Още същия ден въстаниците се оттеглят в Копривщица, а Орчо с четата си – в Панагюрище.
На 30 април столицата на Априлското въстание Панагюрище е обляна в кръв и хвърлена в пламъци и разорение. Шепата стрелчански въстаници се оттеглят в Копривщица и там участват в освобождаването на затворените въстаници и водачите им. Други образуват чета и продължават борбата до влизането на руските войски в Стрелча.
В края на май и началото на юни 1876 Априлското въстание е потъпкано. В продължение на един месец падат убити над 30 000 мъже, жени и деца. Опожарени и разграбени са стотици села и градове, а Стрелча е една от първите жертви.
Бъдете част от магията на Стрелча
Стрелча
КУТУРНО-ПОЗНАВАТЕЛЕН ТУРИЗЪМ
– ПЛАНИНСКИ ТРЕНИНГ ТУРИЗЪМ – еко пътеки
Нормативни документи:
ОБЩИНА САПАРЕВА БАНЯ
Сапарева Баня, ул. Германея 1 070723378, 070141913, 070147918 Sap_oba@abv.bg http://www.saparevabanya.bg |
НОВИНИ от Община Сапарева Баня: виж тук!
Община Сапарева Баня е разположена в Югозападна България на 750 м надморска височина, непосредствено под северните склонове на величествената Рила планина и заема североизточната част на Кюстендилска област.
Освен с природните си забележителности, Сапарева баня е прочута и със своите минерални извори. В града Сапарева баня извира най-горещата минерална вода в Европа 103 °С. Тук се намира и единственият по рода си на Балканския полуостров гейзер – забележителен природен феномен.
Минералната вода в Сапарева баня спада към групата на специфичните. Характеризира се като хипертермална, слабоминерализирана, сулфатно – хидрокарбонатна, натриева, флуорна, силициева и сулфидна. Сапаревобанската минерална вода е бистра, безцветна, с мирис на сероводород. Температурата при нейния извор е 102 °С.
Курортните и лечебните заведения в Сапарева баня са профилирани и специализирани за лекуване на заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система, поражения на централната нервна система, гинекологични заболявания, остри и хронични отравяния със соли на тежките метали, заболявания на кожата, на горните дихателни пътища и други.
Лечебните свойства на бликащите при Сапарева баня минерални води са били познати на най-древните обитатели в този красив кът на България и те до голяма степен предопределят неговата богата и интересна история.
В природния ландшафт на община Сапарева баня преобладаващ е планинският релеф, където се открояват стръмните склонове на Кабулския дял на Северозападна Рила с дълбоко врязаните долини на реките Джерман и Горица, както и циркусите на Седемте рилски езера.
Околностите предлагат редица маршрути за излети и екскурзии. В близост до курорта Паничище, разположен в северозападната част на Рила, се намира най-ниското и безотточно езеро на Рила, което също е природен феномен. Паничище е изходен пункт на туристически маршрути към най-високата планина на Балканския полуостров – Рила. Особено интересна природна забележителност в района на общината е Овчарският водопад на река Горица.
Община Сапарева баня е определена като изключително чист в екологично отношение район и много подходящ за планински туризъм, летен и зимен отдих, с добра база и за упражняване на различни видове зимни спортове.
В горските площи преобладаващ е процентът на иглолистните гори. Доминират смърчът, елата, белият и черният бор, но има и дъб, и бук. Уникални за високопланинския район са клековите гори и сибирската хвойна под Рилските езера, както и бялата мура в резервата „Скакавица“.
За планинските участъци са характерни редки растителни видове, защитени от закона и включени в Червената книга на България и на Европа: рилско подрумче, жълта тиква, рилски ревен, златиста кандилка, българско омайниче, рилска иглика, кръглолистна росянка и други.
Фауната на територията на общината е изключително богата на бозайници, влечуги, птици, земноводни и водонаселяващи видове. Срещат се редки и защитени животни – балканска дива коза, вълк, мечка, златка, смок, алпийски тритон, скален орел, скалолазка, чучулига. Езерните и речните води се обитават от различни видове риби, включително планинска пъстърва.
Кмет
Калин Георгиев Гелев – кмет на община Сапарева баня за мандат 2015-2019 и мандат 2019-2023
Приемно време: Сряда от 10:00часа до 12:30 часа
Технически услуги:
- Регистър на издадени разрешения за строеж
- Регистър на решенията и заповедите за допускане на ПУП
- Актове за одобряване на ПУП
- Протоколи от заседание на експертен съвет по Устройство на територията
- Обявления
Контакти
Общинска администрация Сапарева баня
гр. Сапарева баня 2650
ул. Германея No.1
За контакти:
тел:088 6188388
(0707) 2 33 78 ; (0701) 4 19 13
факс: (0707) 2 34 80
E-mail: sap_oba@abv.bg
Работно време
Понеделник – Петък
08:15 часа -17:00 часа
Обедна почивка 12:00 часа -12:45 часа
Работно време на Фронт офис:
08:15- 17:00
Без обедна почивка
Дирекция „Архитектура, градоустройство, контрол в строителството и проекти“
Работно място: Сградата на Общинска администрация гр. Сапарева баня, ул.“Германея“№1, етаж 3
Приемно време: Всеки работен ден от 15:00 ч. до 17:00 ч
Приемно време на Главен архитект: Сряда от 13:00 ч. до 16:00ч.
Вижте по-голяма карта
[faqcontent]