Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Мездра

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ КОМПЛЕКС КАЛЕТО

ScreenHunter 4118 гр. Мездра
091093059, 0885101159, 0889516713
ak_kaleto_mezdra@abv.bg
https://www.kaleto-mezdra.bg/

 

 

 

 

 

 

 

 

Калето – минало, настояще и бъдеще

20130413_123943На този кръстопът на цивилизациите са събрани останки от цялата човешка история – от медно-каменната епоха (ІV хилядолетие пр. Хр.) до Средновековието. От тук в древността е минавал пътят, свързващ римския град Ескус със Сердика. И до сега мястото е средищно на всички пътища, свързващи Дунавската равнина със Софийското поле, Източна със Западна България.

Близо до всеки

На една ръка разстояние от София, на един хвърлей от Видин, на една приятна разходка време от Велико Търново се намира Археологически комплекс “Калето” – Мездра

 

 

 

 

Стратегическо място

kaletoКръстопътното положение на обекта е причината за обитаването му още от най-древни времена. От Праисторията до Късното Средновековие са находките, открити при археологически разкопки.

Удобство

От римско време до края на Второто българско царство датират запазените крепостни структури – консервирани, реставрирани и социализирани за удобство на посетителя.

 

 

 

 

AK_Kaleto_Mezdra1-min-1-e1504878519605В югозападния край на град Мездра, върху висок скалист рид, надвесен над левия бряг на река Искър е съхранена 70 вековна история, разказвана днес в Археологически комплекс „Калето”.
На този кръстопът на цивилизациите са събрани останки от цялата човешка история – от медно-каменната епоха (ІV хилядолетие пр. Хр.) до Средновековието.  От тук в древността е минавал пътят, свързващ римския град Ескус със Сердика. И до сега мястото е средищно на всички пътища, свързващи Дунавската равнина със Софийското поле, Източна със Западна България.

Хълмът над река Искър е запазил следите от две последователно съществували укрепени селища от края на каменномедната епоха и преходния период от енеолита към бронзовата епоха, които са унищожени от стихийни пожари. Този времеви отрязък обхваща края на V и първата половина на IV хил.пр.Хр. Многобройните ценни находки доказват ясно отличима диференциация на занаятчийското производство. Селището е обитавано от майстори-декоратори на керамика, земеделци и ювелири, които са имали високо социално положение в местната общност. Една от най-значимите находки от този период е откритото през 2008 год. „светилище на тура”, което няма аналог в България. Дивото говедо тур било езическо божество, за което древните вярвали, че крепи света на рогата си. На същото място, къде се е намирало „светилището на тура”, около 2500 години по-късно е създадена ранно-тракийска сакрална структура. Древните траки от племето „трибали” населявали местността до I век, когато селището заедно с цяла Мизия е завладяно от Римската империя

 

 

 

Какво можеш да правиш на Калето?

СТРЕЛЯЙ С ЛЪК

Изпробвай точността си и отнеси със себе си емоции и надупчени мишени.

НАУЧИ ИСТОРИЯТА

Имаш възможността да видиш следи от цивилизации на 7000 години

ГРУПОВИ ПОСЕЩЕНИЯ

Покани приятели и им подари уникално изживяване

 

 

ОБЩИНА МЕЗДРА

index  Мездра, ул. Христо Ботев 27
091092116, 091092523
mezdra@mail.bg
 http://www.mezdra.bg

 

 

 

 

 

 

 

9706d2e8eeba097173eccc8c86307bc4Община Мездра се намира в Северозападна България и обхваща северната част на Искърското дефиле и Предбалкана по поречието на рeкa Искър, със средна надморска височина 270 м.

Релефът е равнинно – хълмист и полупланински. Административният й център гр. Мездра се намира на 90 км. северно от София.

Пълноценното използване на природните ресурси за отдих и туризъм – китните села, природните забележителности, близостта до Врачанският балкан и добрата инфраструктура, са отличeн потенциал за почивка сред природата. Климатът е умерено-континентален.

 

Средноденонощната годишна температура на въздуха е 11,1 С. Горският фонд на общината обхваща 195 001 дка., в т. ч 25 264 дка. иглолистни и 21 136 дка. широколистни гори.

Отдалечените от големите пътни артерии села са разположени в екологично чисти планински и полупланински райони и притежават висок потенциал за развитие в сферата на екологичния и селски туризъм.

Малките частни и кооперативни стопанства в тези населени места произвеждат незамърсена с химикали продукция – мляко, месо, вино, пчелен мед и др.

На територията на общината са разпространени следните почвени типове: кафява и сива горска, хумусно – карбонатна, алувиална.

 

5c45b3024dbcfe846272dc6c8b15c8dbf6c16cf0ea440_717380_600x458Преобладаващ почвен тип е сивата горска почва, заемащ междинно място между изложените черноземи в равнинната част и кафявите горски почви в по – високите части на Стара планина.

Характерни за общината полезни изкопаеми са находищата на скално – облицовъчни материали -варовик т. н. ( врачански камък ).

Община Мездра по зоо географско райониране попада в Северен регион, Старопланински район, където се включва територията на Предбалкана.

Фауната е с преобладаващо евро-сибирско и европейско разпространение и по – слабо – средиземноморско. Горската територия / гори и горски площи / в общината е с площ от около 21838 ха.

Средната възраст на гората е 31 години. Основните дървесни видове в дърво производствените площи са черен бор, благун, бук, зимен дъб, цер, келяв габър, бял бор, акация, сребролистна липа.„

 

locoГрадът е наследник на антична култура. Първите данни за селището датират от ІІ – ІІІ в. от н. е., когато римляните построяват крепостта „Калето“. По време на турското нашествие в края на ХІV век били унищожени голяма част от селищата в района. Оцелялото население е търсело спасение в труднодостъпните околности. Самата Мездра през Средновековието съществува под името Торбарица – крепост и селище също унищожени в края на ХХІV век. Едва през ХІХ век пастири от околните села се заселват в местността Принчовец по течението на река Каменица на 2 км западно от днешния град. Преломна за развитието на Мездра се оказва 1893 година, когато започва строителството на ж. п. линията София – Роман. Сред първите туристи, жадни да опознаят този откъснат дотогава край от родината са Иван Вазов и Алеко Константинов.

Своите впечатления от пътуването си Вазов описва в пътеписа „Пътни драсчици по линията София – Роман“, а Алеко Константинов в пътните бележки „София – Мездра – Враца“. Наличието на природни ресурси за отдих и туризъм – исторически и природни забележителности, спокойствието на китните села, близостта до Врачанския балкан и добрата инфраструктура, са притегателната сила за посещение и почивка. Много са местата в този край, които си заслужава да се видят.

Тук се срещат минало и настояще, и се създава бъдещето.

Мездра с 4 номинации в Наградите за туризъм за 2016г.

Мездра има уникалната възможност да се превърне в туристически център. Това показват четирите номинации в тазгодишните Награди за туризъм, организирани от Министерство на туризма.
Общината участва в 4 категории: специализиран туризъм, културно-исторически туризъм, „Духът на България“ и туристическа атракция.Гласуването става на официалната Интернет страница на Министерството.Може да подкрепите номинациите на Община Мездра на следните адреси:

http://tourismawards.bg/cat/specializiran-turizm/ – Фестивал на средновековните традиции, бит и култура „Калето Мездра“, Община Мездра

http://tourismawards.bg/cat/kulturno-istoricheski-turizm/ – Община Мездра

http://tourismawards.bg/cat/duh-bulgaria/ – Фолклорен събор „Де е българското“, с. Очин дол, Община Мездра

http://tourismawards.bg/cat/turisticheska-atrakcia/ – Археологически комплекс „Калето“, гр. Мездра

 

 

Нормативна база

 

ОБЩИНА СВОГЕ

 Своге, ул. Ал. Стамболийски 7
 072622108, 0887804684
kmet@svoge.bg
 http://www.svoge.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В сърцето на Искърското дефиле, в прохладна и уютна котловина, скрита в пазвите на Балкана, е разположен нашият кокетен малък град. Името му е Своге. Ведър и гостоприемен, заобиколен от приказно красива природа, градът ни е предпочитано място за отдих и туризъм.

Високо над града връх Грохотен (1045) посреща светкавиците и гръмотевиците, а долу в низината река Искрецка кротко отдава водите си на буйния Искър. Три планини докосват хребетите си около Своге (Мала планина, Голема планина и Понор) и тяхната прегръдка ревностно брани града ни от сърдити ветрове и гневни бури. Птичи песни и весел детски смях огласят звучно деня, а в чистия планински въздух може да се долови и деликатният аромат на шоколад.

Мястото, на което е разположен градът ни, сякаш е благословено от Бога – дори името на Своге подсказва това. Според някои – то идва от думата „съводие” – сливането на водите на двете реки, а според други – „Своге” е леко променен вариант на съчетанието „С Бог е…”. Иска ни се да вярваме, че второто предположение е вярното.

Община Своге заема площ от 866 кв.км и е една от най-големите по територия в Република България. Намира се на около 40 км северно от столицата София, в Западния дял на Стара планина. Община Своге се състои от 1 административен център – град Своге и още 37 селища.

История

ScreenHunter_17577 Dec. 12 16.57Първите известни на историята жители на Свогенския край са траките от племето трибали. От този период датират няколко укрепления, като най-известното е в землището на село Заселе, чието тракийско име е Метериза. Известни са и три некропола. Намерените в Искърския пролом монети от ІV – І век преди Христа показват, че по това време районът е бил в търговски отношения със Средиземноморския свят. През Римската епоха в пролома е съществувало селище, което е поддържало съществуващия римски път, минаващ от Сердика за северните провинции на Империята. В подножието на връх Грохотен /град Своге/ са намерени монети и от късноримския и ранновизантийския период ІV – VІ век. Открити са и 13 укрепления, построени или поправени през същия период, чиято цел е била да спират нашествията на варварите.

От края на V век започват набезите на славяните. Един от постоянните пътища на заселването им минава през Искърския пролом към Софийското поле. Тези земи са включени в пределите на Първата Българска държава в началото на ІХ век, когато войските на хан Крум преминават оттук, за да превземат важния стратегически център Средец. Съществуват легенди, които разказват, че войските на хана са разбили отряди от византийската войска на император Никифор І Геник в района на село Губислав, откъдето и селото носи названието си. Нямаме достатъчно данни за ранносредновековния период. От тогава датират две от селищата, които съществуват и днес – село Искрец и село Свидня. От времето на Втората Българска държава са датирани две от църквите в общината – в село Дружево и в село Меча поляна /дн. Искрец/.

След падането на България под османска власт, населението в района се увеличава значително. Това е обусловено от стремежа на българите да се отдалечат от турските административни центрове, търсейки убежище в непристъпните планински клисури и заселвайки се трайно с годините. В по-голяма част от селищата по това време са регистрирани църкви, строени през ХV – ХVІ век. Защитници на местното население през този период са хайдутите, най-известни от които са поп Мартин и Вълчан войвода.
През 1871 година оттук минава Апостолът на свободата – Васил Левски. Той пристига тук със задачата да основе революционен комитет и посещава манастирската църква „Св. Петка“ в Своге. Намеренията му се осуетяват по неизвестни причини, но споменът за посещението му е останал жив и до днес.

След Освобождението на България Свогенският район е сравнително изостанал в икономическо отношение. Основното занимание на населението са примитивното земеделие, животновъдството и дърводобивът. В края на ХІХ век е прокарана жп линията София – Роман. Своге става гара и около нея постепенно се образува селище. До 1900 година административен център на този район е село Искрец, но постепенно в такъв се превръща Своге, поради по-добрите си икономически и стратегически позиции. След прокарването на жп линията животът в Искърския пролом постепенно се променя. Около жп линията възникват множество гарови селища, в които идват предприемачи, търговци, занаятчии и административни чиновници. Откриват се работилници, каменоломни, варници. Започват да се копаят антрацитни въглища. През 1924 година е основана, от предприемача Велизар Пеев, фабриката за захарни и шоколадови изделия в Своге, с 200 души работници. Процъфтява дребното занаятчийство. Голяма част от населението намира препитание в железниците. В района са открити много училища и читалища. В естествен административен, икономически и културен център се превръща град Своге, който е общински център и днес.

География

Община Своге е разположена в северната част на Софийска област и граничи непосредствено със Столична голяма община и общините Костинброд, Годеч, Вършец, Враца, Мездра, Ботевград и Елин Пелин. По размер на територията община Своге е на второ място в Софийска област и заема площ от 866 кв.км.

Релефът е предимно планински със средна надморска височина 818 м и денивелация от 345 м[1]. На територията на общината попадат части от Мала планина, южните склонове на Козница и Голема планина, както и Искърския пролом, където е концентрирана по-голямата част от населените места. Особеностите на релефа и геологическите структури определят района като свлачищен.

Водните течения и водните площи на територията на общината заемат 3630 дка., което е 0,42% от общата територия. Най-голямата река, която преминава през територията на общината е река Искър.

Климат

Територията на Общината попада в Умереноконтиненталната подобласт на следните три климатични района:
– Климатичен район на високите полета в Западна Средна България;
– Климатичен район на хълмистите и нископланинските части на Западна Средна България;
– Планински климатичен район – среднопланинската част.
Това обуславя студена зима, прохладно лято и ранно настъпваща есен, в сравнение с останалите части на страната.
По поречието на р. Искрецка (приток на р. Искър) има специфичен микроклимат, изключително подходящ за балнеолечение на белодробни заболявания.

Природни ресурси

Планинският масив в района има главно карстов характер. На територията на общината има два големи карстови извора – над с. Искрец и при Лакатнишките скали(„Житолюб“).
Геоложките структури на района са представени от скални материали на Триаса, Карбона, Ордовика, Юрата. Това са главно варовици, доломити, пясъчници, аргелити, кварцити, мергили и много други, а Понорското плато е, най-образно казано, „перфорирано“ с множество пещери и пропасти, някои от които са богати на сталактити и сталагмити.

Районът е богат на варовици и варовикови образувания, които в миналото са били предпоставка за развитие на производството на вар. Варници е имало край бреговете на Искъра – от Владо Тричков до Черепиш, но най-добре е организирано производството в района на с. Искрец, в близост до пещерата, откъдето извира едноименната река Искрецка. Има и находища на оловно-цинкови руди и гранит.
Преди милиони години Стара планина е разполагала със запас от огромни дървени маси, които впоследствие се превръщат в антрацит. Поради многобройните нагъвания на земните пластове, антрацитът е „на жили“ или на отделни гнезда, които са разположени на повърхността на земната кора и са удобни за експлоатация.

Релеф – планински терен, по-голямата част на който е заета от горски територии – 495 970 дка, което представлява 57.26% от общата площ на Общината.

Земеделските земи възлизат на 322,705 дка, като по-голяма част от тях заемат естствените пасища и ливади. Само 1.41% от общата площ се пада на обработваемите земи или това са около 12 242 дка.
Водните течения и водните площи на територията на общината заемат 3 630 дка, което е 0.42% от общата територия. Най-голямата река, която преминава през територията на общината е река Искър. Други по-големи реки, които са със сравнително постоянен дебит и се вливат в река Искър са: Искрецка, Скакля, Пробойница, Лесковска, Градешница, Батулийска, Габровница и други. Всички реки в района текат в дълбоки речни легла, които оформят на места и ниски речни наноси.

Местността е обиталище на много растителни и животински видове. Над 40 вида от тях са вписани в Червената книга на България, най-известният от които е Скалният орел.

Основните полезни изкопаеми, които се срещат в района са:

антрацитни въглища – намират се в землищата на селата Томпсън, Батулия, Церецел;
медни и оловно-цинкови минни находища, намиращи се в районите на селищата Владо Тричков, Гара Бов, Лакатник, Осеновлаг, Миланово, които към днешния момент са в процес на приватизация или ликвидация;
уранови находища по поречието на р. Пробойница и с. Губислав
Селско стопанство

На територията на Общината има 311 хил. дка земеделски земи. в т. ч. 18 хил. дка ниви, 125 хил. дка ливади и 7 хил. дка трайни насаждения. При тези природни дадености не може да се очаква развитие на земеделието. Въпреки трудностите обаче, именно това планинско и полупланинско земеделие е източник на помощ за изхранването на немалка част от домакинствата в общината.
Значително по-добри са възможностите за животновъдство. В селата от района се отглеждат много крави, овце, кози, прасета, кокошки и други птици.

Големият ресурс от гори предразполага към развитие на дърводобив и дървопреработване. На територията на общината има 512 хил. дка гори, в т.ч. 46 610 дка общински и 59 600 дка на физически лица.
Климатичните условия и планинския терен в общината, позволяват развитието на пчеларство, малинарство, билкарство и гъбарство.

Кмет

Емил Кирилов Иванов

Роден на 05.03.1965г.
Семеен, с две деца.
Магистър „Екология и опазване на околната среда“- Великотърновски университет „Св.Св.Кирил и Методий“;

Избран за кмет на Община Своге с Удостоверение №1/ 06.11.2019г. на Общинска избирателна комисия- Своге.

Kмет на Община Своге 2015г.-2019г.
Народен представител в 42-ро Народно събрание – 2013г.-2014г.
Областен управител на София област – 2013г.-2014г.;
Народен представител в 41-во Народно събрание – 2009г.-2013г.;
Областен управител на София област – 2005г.-2009г.;
Кмет на Община Своге – 1999г.-2005г.;

Избран за кмет на община Своге с удостоверение № 236 / 02.11.2019г. на Общинската избирателна комисия.

Емил Иванов е роден на 5 март 1965 година в град Мездра. Семеен , с две деца. Завършва „Екология и опазване на околната среда“ във Велико Търново в местния университет „Св. св. Кирил и Методий“ и „Публична администрация“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград. От далечната 1999 година, когато за пръв път е избран за кмет на Община Своге, на практика не спира да работи за родния град. Дори в периодите, в които е далеч от местната власт – и от позицията на Областен управител на Софийска област, и от трибуната на Народното събрание, Емил Иванов милее за Своге.

Безспорен е професионализмът и опитът му в местното самоуправление, трупан цели 20 години. Видими са резултатите и успешните проекти, реализирани по време на неговото управление през годините.
Трудно би било да изброим всичките награди, почетни и благодарствени грамоти и статуетки в колекцията на Емил Иванов – заслужено признание за безспорния му професионализъм и принос в развитието на Община Своге и областта.
Удостоен е със званието „Почетен член на Департамента на вътрешните одитори“ в Софийска област, има сертификат от Националния конвент на експертите, благодарение на който на град Своге, докато той е кмет, се дава официален статут на „Град с висок престиж и принос за авторитета на България“.

За мандат 2015г.-2019г. като кмет на общината, Емил Иванов има присъдена награда на Областния управител на Софийска област за „Кмет на Софийска област за 2017г.“ в категорията „Трансгранично и международно сътрудничество“ за успешното изпълнение на проект „Съвместно предотвратяване и ликвидиране на последиците от природни и причинени от човека трансгранични бедствия в общините Своге и Мерошина“.

Емил Иванов бе удостоен с почетната награда за мир и толерантност – The Peres Tolerance Award, от Института „Перес“ през 2017 г. в Тел Авив, Израел. Господин Иванов е първият българин с подобна награда. Градоначалникът бе избран за получаването й още по времето, когато заема длъжността Областен управител на Софийска област през 2014 г. и я получи през 2017г. по инициатива на видния израелски държавник и политик Шимон Перес.

На традиционната годишна среща на Асоциацията на българските градове и региони г-н Иванов през 2019 година бе удостоен с почетното звание „Най- добър кмет на малка община“. Заслужената награда е плод на усилената работа на кмета и общинското ръководство през четирите години на мандат 2015г.- 2019г. в посока развитие и благоустрояване на административния център – град Своге и прилежащите му 38 населени места.

Вижте по-голяма карта