маршрути
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ СТОЮ ШИШКОВ – СМОЛЯН
гр. Смолян, ул. Дичо Петров 5 030162727, 0879111915, 0879111913 rim.smolyan@gmail.com, museum-sm@mail.bg http://www.museumsmolyan.eu |
На 26 май 1935 г. по време на честване юбилей на Стою Шишков, посветен на половин вековната му народополезна дейност и 70 години от рождението му, той обявява идеята си за основаване на музей в родното Устово. За “съграждане салон, в който да се уреди среднородопския и тракийски етнографски музей” юбилярът прави лично дарение в размер на 50 хил. златни лева. Месец по-късно средствата са внесени в Устовската популярната банка към сметката на читалище “Прогрес” за уреждане на музея. Със Заповед № 1141 от 8 май 1937 г. на министъра на народното просвещение е утвърден правилник на Етнографския музей в с. Устово.
На основание специалната инструкция от края на 1951 г. за опазване паметниците на културата и развитие на музейното дело в България на Комитета за наука, изкуство и култура в с. Райково е създаден Родопският народен музей, чиято дейност първоначално е с етнографско направление, но постепенно се разкриват исторически, археологически и художествен отдел.
През 1967 г. музеят е преобразуван в Окръжен исторически.
От 2002 г. Историческият музей в Смолян официално е именуван на основателя си Стою Шишков, от 2006 г. изпълнява регионални функции на територията Смолянска област. По тематичен обхват е общоисторически.
МИСИЯ
Създаден през 1935 г. от Стою Неделев ШИШКОВ – родоповед, учител, издател, музеен деец и общественик с европейски измерения, Историческият музей в Смолян е най-големият музей, съхраняващ знаците на паметта на населението, обитавало централната част на Родопската област през различните исторически епохи.
Регионален исторически музей “Стою Шишков” днес носи с достойнство името на своя основател и провежда политиката по издирване, изучаване, опазване и популяризиране движимите паметници на историята, бита и културата на Среднородопския край.
Чрез своите уникални колекции, показващи цялото културно многообразие и хилядолетните традиции, чрез изследователските и популяризаторските си ресурси, изграждайки мрежа от успешни партньорства, музеят работи в полза на обществото – за неговото духовно обогатяване и вдъхновение чрез завръщане към корените и опознаване на различни култури.
Мисията е приета от музейната колегия в Смолян през 2005 г.
Фондове
През годините музеят в Смолян е натрупал богати и разнообразни колекции, възлизащи над 150 хил. единици основен, спомагателен и обменен фонд. Всички те свидетелстват за културно-историческото развитие на населението обитавало централната част на Родопите – за древни култури и непрекъснатата обитаемост на района, за историята, културата и начина на живот през различните епохи в тяхната специфика и върхови изяви.
ЕКСПОЗИЦИИ
Постоянни експозиции
Постоянната експозиция на тема “Културно-историческото богатство на Родопите от древността до наши дни” е в два раздела: Археология, с експозиционни пояси “Праистория”, “Траки”, “Средновековие” и Етнография с експозиционни пояси “Традиционно облекло”, “Обреден реквизит”, “Традиционни занаяти”, “Родопска архитектура” и “Традиции и съвременност”.
Експозиционното пространство е раздвижено и започва с уводен етнографски комплекс (родопски халища и чанове), чието композиционно решение илюстрира идеята за космично извисяване на човешката култура, за нейната всеобхватност и за възможността й да пренася своите ценности през времето и пространството.
В залите на музея ще се докоснете и ще останете запленени завинаги от богатството и неповторимостта на цветовете на планината и сръчността на родопските майстори, а космическите звуци на 100-те чана ще Ви очароват със своята музикална неповторимост.
Посещението в Регионален исторически музей “Стою Шишков” – Смолян е най-бързия начин да се запознаете с хилядолетната история на Средните Родопи, запазена и пренесена през вековете и съхранена за бъдещето. Галерия
Временни изложби
Актуална информация
Сега в изложбените зали на РИМ “Стою Шишков” са показани:
“Дивите обитатели на Родопите. Част Втора.” е природонаучна изложба, посветена на 22 април, Международен ден на земята и 2010 година, Световна година на биоразнообразието. Изложбата включва предоставени от РИОСВ-Смолян, съвременни препарати и кости от пещерни животни, също фотоси на българския фотограф-природолюбител Емил Енчев и много богата информация за биоразнообразието на планината, осигурена от Михаела Йорданова, биолог, доброволец (фоайе, ІІ етаж).
Галерия.
Архив
Успешно представени временни изложби на РИМ “Стою Шишков” в гр. Смолян и в страната, които при договориране могат да бъдат показани отново:
“С палитра и четка из Родопите” включва 12 подбрани живописни творби от фонда на музея, представящи природата, архитектурата, ценностите и бита на планината през погледа на местни и външни художници (централно фоайе).
„Българската наградна система” вкючва 150 автентични образци на ордени, знаци, почетни звания и медали от фонда на музея. Експонатите са подредени по старшинство и разделени в две основни групи: монархическа наградна система от 1878 г. до 1944 г. и отличията от наградната система на Н.Р.България от 1944 г. до 1991 г., когато със закон са отменени всички отличия, с изключение на ордените “Стара планина”, “Мадарски конник” и “Орден на розата”.
„Христо Попконстантинов”, фотодокументална изложба, която представя житейския, служебен и творчески път на бележития родоповед. Съдържа 21 табла формат 30 х 40см, в които са показани снимки и документи. Представена е семейната му среда в с. Петково, Смолянско, а по-късно и в София, ученическите му години в родното село и в Устово, учителската му дейност в Петково и с. Лясково, Асеновградско, работата му като телеграфист и стенограф в Народното събрание. Специално място е отделено на книжовното му наследство като фолклорист и историк, автор на редица издания на историческа тематика, пътеписи и проучвания в областта на народното творчество и др.
„Българската държава след освобождението – граници и символи” , фотодокументалната изложба от 22 табла с размер 50 х 60 см, в които са представени 111 снимки и анотационни текстове. Хронологически проследява развитието и промените в основните символи на Третата българска държава: граници, конституция, герб, национално знаме и химн. Съпровожда се от луксозна дипляна „Република България – граници и символи”. Изложбата е гостувала в историческите музеи в Батак и Пещера, община Златоград, с. Търън, Смолянско, с. Средногорци, Маданско, училищата в гр. Смолян.
“Християнско наследство в Родопите – църкви и манастири”, фотодокументална изложба от 40 табла с размери 70 х 90 см, включваща над 300 цветни фотоса, карти и схеми; с много богата информация по темата на три езика – български, английски и гръцки. Изложбата е открита през юли 2004 г. в Смолян и през септември 2004 г. в рамките на Проект: BG 01.06.07-014 по програма PHARE ТГС България – Гърция
В последствие е гостувала в Централна сграда на БАН – София, Археологически музей – Пловдив, Историческите музуеи в Карлово и Батак. Повторно представена в Смолян при освещаване на храм «Св. Висарион Смоленски» през 2006 г.
“Родопите през погледа на Стою Шишков и в края на ХХ век”, фотодокументална изложба от 26 табла с размери 70 х 100 см. Включва 185 бр. снимки и анотационни текстове. Изложбата е разказ за Родопите от началото до края на ХХ в. чрез пътни бележки и впечатления и архивни сведения от Стою Шишков, снимки на Крум Савов и съвременни фотографи. Посветена е на 140-годишнината от рождението на Стою Шишков и 70-годишнината от основаването на Исторически музей – Смолян. Показвана само в Смолян през 2005 г.
«100 години независима България – 100 години съзидание в Родопите», фотодокументална изложба от 30 табла с размери 70 х 100 см, показващи над 160 снимки и анотационни текстове. Изложбата представя обявяването на независимостта на България и върховите моменти от стопанската, културно-просветната история и административно-териториалното устройство на Средните Родопи от 1908 г. до наши дни. Съпроводена е с луксозна дипляна. Изложбата е реализирана в рамките на Националната програма за отбелязване на 100-годишнината от независимостта на България (МП № 209/27.08.2008 г.).
“Багри от Родопите” показва над 100 типични родопски тъкани, подбрани от богатия фонд на музея. Те са производи на изкусни местни майсторки, различни по материал и технология, много разнообразни в цветово отношение. Представят се обособени по отношение на тъкаческото изкуство райони от централната част на Родопите – Смолян, Могилица, Забърдо, Девинско-Доспатски район, Златоградско и в посока Баните. Изложбата е представена през 2008 г. в рамките на 13-ти салон на изкуствата в НДК.
«Традиции и багри от Родопите» показва Родопите като район със специфичен начин на живот, населен от две конфесионални групи с общ български етнически корен. Характерните особености в традиционната култура на родопчани са представени посредством три тематични плана: светът на мъжа-овчар, мъжа-занаятчия и гурбетчия; светът на жената-тъкачка и пазителка на дома и светът на детето. Елементи от обичайно-празничната система на родопското население присъстват в хода на общия разказ. Включени са близо 300 експоната от фонда на музея. Изложбата е представена в с. Жеравна (април-октомври 2006 г.) и гр. Несебър (юли-октомври 2008 г.).
“Дом в Родопите” показва света на жената и света на мъжа в традиционния родопски дом. Включени са над 80 културни ценности от фонда на музея и запазени от поколения автентични семейни реликви, станали символи за съвременни смолянски домове. Изложбата е създадена през 2009 г. в рамките на проект, финансиран от Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа, със съдействието на “Клуб приятели на РИМ “Стою Шишков” – Смолян. Освен в Смолян е гостувала в Регионален етнографски музей – Пловдив, и в РИМ-Стара Загора.
“Роженският събор – история, песни, звезди” е фотодокументална изложба от въвеждащо табло 190 х 110 см и 27 други с размери 100 х 130 см. Представя над 100 годишната история на събора с най-прочуствените песни, изпяти на него, с фолклорните звезди и ансамбли, изгрели на неговите сцени. Показана на Роженските поляни през 2000 г. по време на юбилеен Роженски събор, адресиран към фолклорни изпълнители-любители от цялата страна и техните почитатели и към българите в чужбина.
Електронен пътеводител на родолюбия българин
„Електронен пътеводител на патриотичния българин” съдържа дигитална информация за Република България, нейните граници и символи; за националните празници и тяхното честване; за важни дати и събития от българската история.
ОБЩИНА ГЕОРГИ ДАМЯНОВО
Георги Дамяново, ул. Единадесета №2 095512220, 095512340 gd3470@mail.bg http://www.georgidamyanovo.com |
КМЕТСТВА КЪМ ОБЩИНА ГЕОРГИ ДАМЯНОВО
Община Георги Дамяново заема площ от 298 кв.км. и обхваща 13 населени места (селата Видлица, Гаврил Геново, Георги Дамяново, Главановци, Говежда, Дива Слатина, Дълги Дел, Еловица, Камена Рикса, Копиловци, Меляне, Помеждин, Чемиш). По – голяма част от територията й се намира в пресечен планински район, със средна надморска височина 600 м.
На северозапад общината граничи с община Чипровци, на югозапад с Република Сръбска, на югоизток с община Берковица, а на североизток с община Монтана. Седалище на общината е село Георги Дамяново /Лопушна/, което отстои на 20 км. от областния цeнтър гр. Монтана и на 136 км. от гр. София.
Предградията на Берковските планини – пише Антон Страшимиров – южно от долината на р. Огоста са силно залесени и откриват величествена, тайнствено красива панорама. Дълбоко в нея са котловината на Лопушна /Георги Дамяново/ и Копиловската клисура. В тази клисура са експлоатираните от император Август златоносни пясъци. И сега личат натам разкопани и измивани големи купуве пръст и камъни …
Днес все още стоят като развълнувано море над с.Дълги Дел каменните грамади от плаването на злато през Античността и Средновековието. За добива на златоносна руда говорят откритите рупи /рудници/ в землищата на селата Копиловци, Главановци, Говежда и Дива Слатина.
За древните обитатели на Лопушанското поречие на Огоста напомнят останките на осем тракийски и късноантични крепости по височините: Шорданица, Градишки камик, Зидовете, Черното, Каменнорикското, Горноцеровското, Лопушанското и Еловишкото градище.
Находките от оръдия на труда, оръжия, монети, накити, пластика, битова и строителна керамика в музейните експозиции говорят за развитието в този край на земеделието, овцевъдството и златодобива.
От голямо значение за местната култура и традиции са действащите фолклорни и самодейни състави: три певчески групи в селата Гаврил Геново, Дълги Дел и Копиловци, група за обреден фолклор в с. Дълги Дел, един детски танцов състав в с. Копиловци, група за буфонада в с. Дълги Дел, две групи стари градски песни – с. Дълги Дел и Георги Дамяново, три фолклорни танцови състава- две от които в с. Говежда /детски и младежки/ и един в с.Копиловци. Театралното изкуство в общината се поддържа с помощта на колоритен театрален състав в с. Копиловци.
В сферата на образованието функционират 8 учебно – възпитателни заведения с над 337 ученици. Мрежата на територията на общината е следната: има 1 начално училище, 1 прогимназия, 1 основно училище, 1 средно – Професионална Гимназия по селско стопанство и един Дом за деца лишени от родителски грижи. Съществуват и 4 целодневни детски градини.
Община Георги Дамяново разполага със стадион, който се намира в с.Георги Дамяново. Там се провеждат срещи и тренира футболен отбор “Шурданица”.
Култура
На територията на община Георги Дамяново има осем регистрирани читалища. Основната дейност на читалищата е свързана с библиотечна дейност и художествена самодейност.
1. Народно читалище “Трудолюбие” с. Георги Дамяново, създадено 1899г.
2. Народно читалище “Цеко Тодоров” с. Гаврил Геново, създадено 1899г.
3. Народно читалище ”Просвета” с. Камена Рикса
4. Народно читалище “Климент Охридски” с. Копиловци
5. Народно читалище “Пробуда” с. Говежда, създадено 1927г.
6. Народно читалище “Напредък” с. Дълги Дел, създадено 1929г.
7. Народно читалище “23-ти Септември” с. Дива Слатина
8. Народно читалище “Христо Ботев” с. Меляне
От голямо значение за местната култура и традиции са действащите фолклорни и самодейни състави: три певчески групи в селата Гаврил Геново, Дълги Дел и Копиловци, група за обреден фолклор в с.Дълги Дел, един детски танцов състав в с.Копиловци, група за буфонада в с.Дълги Дел, две групи стари градски песни – с.Дълги Дел и Георги Дамяново, три фолклорни танцови състава- две от които в с.Говежда /детски и младежки/ и един в с.Копиловци. Театралното изкуство в общината се поддържа с помощта на колоритен театрален състав в с. Копиловци.
Образование
В сферата на образованието функционират 8 учебно-възпитателни заведения с над 337 ученици. Мрежата на територията на общината е следната: има 1 начално училище, 1 прогимназия, 1 основно училище, 1 средно – Професионална Гимназия по селско стопанство и един Дом за деца лишени от родителски грижи. Съществуват и 4 целодневни детски градини.
Всички училища са снабдени с компютри и Интернет връзка.
01. ОУ ”Отец Паисий” с. Георги Дамяново – Телефон: 09551/ 288; 414
02. Прогимназия V-VII клас “Отец Паисий” с. Копиловци – Телефон: 09555/ 381
03. НУ “Христо Смирненски” с. Говежда – Телефон: 09556/ 377
04. Професионална гимназия по селско стопанство “Марко Марков” с. Георги Дамяново – Телефон: 09551/ 311; 312
05. Дом за възпитание на деца лишени от родителски грижи “Звънче” с. Георги Дамяново – Телефон: 09551/ 277; 241
06. ЦДГ “Детелина” с. Георги Дамяново – Телефон: 09551/ 241
07. ЦДГ ”Славейче” с. Говежда – Телефон: 09556/ 275
08. ЦДГ ”Здравец” с. Копиловци – Телефон: 09555/ 367
Спорт
Община Георги Дамяново разполага със стадион, който се намира в с.Георги Дамяново. Там се провеждат срещи и тренира футболен отбор “Шурданица”.
ОБЩИНА ВРАЦА
Враца, ул. Стефанаки Савов 6 092624581, 092624582, 092623061 obshtinavr@b-trust.org http://www.vratza.bg |
В различните исторически епохи град Враца се е развивал като значимо обществено, пазарно и културно средище. Следите от човешка дейност по тези места датират още от новокаменната ера.
Първите обитатели – тракийското племе трибали развили висока материална култура, останки от която се намират и днес на територията на Врачанския регион. Уникалните находки, открити при археологически разкопки на “Могиланската могила” във Враца, в Букьовци и в Рогозен носят интересна информация за процъфтяваща древна цивилизация.
Римляните, които оценили географското и стратегическото положение на земите около Искърския пролом, ги превърнали в непристъпна крепост, контролираща най-късия път от Дунава към юг и запад и към богатите рудни находища високо във Врачанската планина. Върху руините на крепостта славяните съградили селище, което нарекли “Вратица” – твърдина, с важно значение и през Втората българска държава.
В средните векове то разширило границите си и се превърнало в голям център с развити занаяти и стоково-парични взаимоотношения. От това време са останали в наследство многобройни паметници на духовната и материалната култура. През Възраждането градът дава много светли личности, оставили трайни следи в политиката, дипломацията, национално-освободителното движение, в културата и просветата. Тези епохи, събития и хора са показани в богатите и привлекателни експозиции на Регионалния исторически музей.
Герб и девиз на Враца
Гербът на Враца е създаден през 1967 год. Негов автор е художника Любен Орозов, който печели национален конкурс. Графичното изображение на герба символизира специфичния орографски индивид, от който носи името си града – природният феномен – прохода Вратцата. Двете отвесни скали са изобразени с два топографски триъгълника, между които се вие пътят на прохода.
Възходящата и дадена в перспектива линия на пътя символизира подема на града все нагоре и напред. Гербът е увенчан със зидова корона, означаваща, че градът е бил крепост от най-древни времена. Цялото изображение е върху старобългарски (варяшки) щит, леко стилизиран, за да се запази стиловото единство.
Девизът “Град като Балкана – древен и млад” отразява славното минало на Враца като стара българска твърдина и новото му настояще.
Община Враца се намира в Северозападната част на Република България и има територия 697 кв.км и население 80 186 души.
Състои се от един град Враца и 22 села. По площ общината заема 16–то място в страната. От общо 679 кв.км – 370 са обработваема земя, а 117 – гори и ливади. Климатът е умерено-континентален. Град Враца е с изградена инфраструктура и комуникации. Изпълнена е отоплителна мрежа, захранваща 15 352 апартаменти и множество търговски обекти.
Добре са развити съобщителните връзки. Основен вид транспорт в общината е автомобилният, в града е развит и тролейбусният транспорт. В общината са развити текстилна промишленост (производство на памучни платове и коприни), шивашка, хранително – вкусова промишленост ( хлебопроизводство, сладкарство, месопреработка, млекопреработка), производство на строителни материали ( цимент), мебелна и лека промишленост, машиностроителна (производство на стругове и фрези), металолеене и металообработка и други.
Община Враца работи активно, за привличане на средства, както от Предприсъединителните фондове на Европейския съюз, така и от други фондове и програми.
По-важните проекти, изпълнени през последните пет години са повече от 25 на брой, по различни национални и оперативни програми, на обща стойност около 30 млн.лв.
“Град като Балкана – древен и млад“ – Враца води началото си от богато тракийско селище. Първите следи датират от новокаменната ера, а първите заселници в околността са от тракийското племе трибали. За тяхната богата култура и бит свидетелстват находките от Могиланската могила и Рогозенското съкровище.
През вековете градът остава важен занаятчийско-търговски и културно средище, а по късно и индустриален център. Името Вратца се появява в каменен надпис от времето на българския владетел Михаил II Асен/ 1246-1256/.
Враца е средище на активен културен живот и се слави със своите културни институти – Читалище „Развитие”, Дворец на културата, Регионален исторически музей с Художествена галерия, Драматично- куклен театър, Етнографско – възрожденски комплекс „Св. Софроний Врачански”.
Природните забележителности на територията на Община Враца – пещерата Леденика, проходът Вратцата, Мемориалният комплекс „Ботев път”, Божият мост край село Лиляче, водопадите „ Скакля” и „Боров Камък” и ПП „Врачански Балкан”, както и символите на град Враца – Проломът „Вратцата”, Паметникът на Околчица, Рогозенското съкровище, Сребърния наколенник, Плочката от село Градешница, Куртпашовата кула, кулата на Мешчиите и Хижата над площада превръщат Враца в уникална и желана туристическа дестинация за любителите на планината, алпинизма, религиозния туризъм, пара и делта-планеризма, спелеологията и селския и еко туризъм.
Икономика
Социално-икономическо развитие и инвестиционна политика на Община Враца
Община Враца се намира в Северозападната част на Република България и има територия 697 кв.км и население 80 186 души (по настоящ адрес, към 15.06.2011 г., по данни на ГРАО). Състои се от един град Враца и 22 села. По площ общината заема 16–то място в страната. От общо 679 кв.км – 370 са обработваема земя, а 117 – гори и ливади. Климатът е умерено-континентален.
Град Враца е с изградена инфраструктура и комуникации. Изпълнена е отоплителна мрежа, захранваща 15 352 апартаменти и множество търговски обекти. На територията на общината са изградени 3 броя подстанции. Добре са развити съобщителните връзки. Основен вид транспорт в общината е автомобилният, в града е развит и тролейбусният транспорт. В общината са развити текстилна промишленост (производство на памучни платове и коприни), шивашка, хранително-вкусова промишленост (хлебопроизводство, сладкарство, месопреработка, млекопреработка), производство на строителни материали (цимент), мебелна и лека промишленост, машиностроителна (производство на стругове и фрези), металолеене и металообработка и други. В Общината има изградени множество бензиностанции и газостанции. Има богато изградена мрежа от модерни търговски обекти. Повечето от добре работещите фирми на територията на общината са предимно частни (малки и средни). Община Враца оказва активно съдействие и подпомагане за развитието на малкия и среден бизнес.
Община Враца работи активно, за привличане на средства, както от Предприсъединителните фондове на Европейския съюз, така и от други фондове и програми.
По-важните проекти, изпълнени през последните пет години са повече от 25 на брой, по различни национални и оперативни програми, на обща стойност около 30 млн.лв. Тя бяха свързани с подобряване техническата и инженерна инфраструктура в общината, на материално-техническата база в сгради общинска собственост (училища, детски градини, ясли, болници), в оптимизация на училищната мрежа, укрепване бреговете на реки, предоставяне на различни социални услуги и др. Такива са:
1. Оборудване за Междуобластен диспансер за онкологични заболявания
2. Довършване изграждането на уличната канализационна мрежа на град Враца, подобект Канализация на кв. Медковец – югоизточно от “Медковско дере”
3. Ремонт на покрива, фасадно оформление и вътрешен ремонт на помещенията на СОУ „Христо Ботев“ – Враца
4. МБАЛ „Хр. Ботев” – създаване на отделение за остри умствени увреждания
5. Въвеждане на енергоефективно осветление на улиците и обществените сгради в Община Враца
6. Енергийна ефективност на обществени сгради публична общинска собственост
7. Реконструкция на водоснабдителен водопровод на ул. „В. Кънчов” и ул. „Илинден” – част от първокласен път Е 79
8. Рехабилитация на инфраструктурата в Хранително-вкусова зона
9. Нови социални услуги в с. Паволче
10. Оптимизиране на училищната мрежа в Община Враца
11. Изграждане на Център за обществена подкрепа в Община Враца
12. Създаване и гарантиране на висококачествени обществени места чрез комплексно обновяване на част от образователната инфраструктура на Община Враца
13. Ремонт и фасадно оформление на Дом за отглеждане на деца лишени от родителски грижи „Асен Златаров”
14. Ремонт и фасадно оформление на Психиатричен Диспансер – гр. Враца;
15. Изграждане на нов кухненски блок и перално помещение към Дом за младежи с увреждания в с. Три кладенци
16. Външен ремонт и изграждане на асансьор на Дневен център за деца и възрастни „Зорница” – Враца
17. Между приятели и добри съседи – Общини Враца, Козлодуй, Мизия, Мездра, Мел Италия, Консорциум Ферара – Италия
18. Модернизация на националната база в училище (Модул „Спорт в училище”, Създаване на достъпна архитектурна среда”, Енергоефективно саниране на училищни сгради”)
19. Скатов предпазен канал в Згориград
20. Укрепване с подпорна стена на левия бряг на р. Скът, с. Оходен
21. „От социални помощи към осигуряване на заетост”;
22. „Асистент на хора с увреждания”;
23. Заедно за по-добър живот (Домашен помощник и Социален асистент”);
24. Закриване на нерегламентирани сметища и озеленяване – с. Баница, с. Бели извор, с. Чирен, с. Вировско, с. Тишевица, с. Три кладенци, с. Горно Пещене, с. Згориград, кв. Бистрец, ЦДГ 6 – Дъга, ДЯ 5 – Българче”;
25. „Оптимизиране на училищната мрежа в Община Враца”;
26. Финансов анализ и подготовка на тръжни документации за проект „Изграждане на клетки 2.1 и 2.2 към Регионално депо за твърди битови отпадъци от Общините Враца и Мездра”;
27. „Изграждане на нова клеткa 2.1 на Регионално депо за твърди битови отпадъци от Общините Враца и Мездра”;
28. „Преустройство и пристройка към съществуваща сграда с обществено обслужващо предназначение, находящ се в с. Згориград ”
29. „Общината – катализатор на икономическото развитие”;
30. Ремонтно-възстановителни работи по изграждане корекция на река и открит облицован канал в границите на с. Лиляче, община Враца
31. Изграждане на Дом за стари хора “Зора”;
32. “Образователна и медицинска интеграция на уязвимите малцинствени групи със специален фокус върху ромите”;
33. Преструктуриране на пилотни многопрофилни болници и развитие на спешна медицинска помощ с цел подобряване на достъпа до здравеопазване за уязвими групи от населението”;
34. SUGAR „Регионални и местни политики за устойчиви добри логистични градски практики”
Община Враца работи по проекти по оперативните програми, които се финансират от Структурните и Кохезионния фонд и националния бюджет (ОП „Околна среда”, ОП „Регионално развитие”, ОП „Развитие на човешките ресурси”, ОП „Административен капацитет”, ОП „Техническа помощ”); по национални програми, които се финансират от националния бюджет и заеми (МОН, МТСП, ПУДООС, Гражданска защита и др.); по европейски програми, които се финансират от ЕК (ИНТЕРРЕГ, ИЕЕ и др.).
Одобрените проекти, за които има сключени договори за финансиране и които изпълняваме от 2011 година, само по оперативните програми, са на стойност около 143 млн.лв., а с проектите по европейските и националните програми, общата им стойност е над 150 млн.лв.
През настоящата 2012 год. са сключени договори за финансиране на 6 одобрени проекта на стойност около 11 млн. лв.
Община Враца разполага със свободни поземлени имоти, предназначени за израждане на производствени предприятия, както и със свободни сгради общинска собственост, които може да предостави на чуждестранни инвеститори. В град Враца има оформени няколко промишлени зони, подходящи за създаване на производствени предприятия, складови бази, бизнес паркове и други обекти, а така също и за мотели, хотели и ресторанти.
Промишлена зона 1
Източната промишлена зона е в непосредствена близост до международния път Е-79, с изградена инфраструктура – пътна, електричество – ниско и високо напрежение, ж.п. линия (Видин – Враца –Мездра – София) и връзка с градската товарна ж.п. гара , градската ТЕЦ, телекомуникации, в близост до яз. Дъбника, който се използва за промишлено водоснабдяване и за поливане на селскостопанските площи, с газопроводна мрежа, която е свързана с единственото в страната газохранилище на природен газ в с. Чирен. Има свободни терени.
Промишлена зона 2
Промишлената зона е разположена между две от основните транспортни магистрали международния път Е-79 и II-15 – Враца – ферибот Оряхово. Тя също е с изградена инфраструктура: пътна (шосейна и ж.п.), електрическа (ниско и високо напрежение), водна и канализационна, ТЕЦ, телекомуникации. Има свободни терени.
Зона на хранително-вкусовата промишленост
Третата зона е разположена около международния път Е-79. Има изградена пътна (шосейна и ж.п.) инфраструктура, в непосредствена близост е ж.п.линията – Видин – Враца –Мездра – София, има възможност за газифициране, тъй като газопровода минава покрай тази промишлена зона, снабдена е с водно и ел. захранване. Има свободни терени.
Външните и местни инвеститори могат да разчитат на пълна подкрепа от страна на общинското ръководство, а така също и на институциите в града, функциониращи в услуга на бизнеса: Търговско-промишлена палата, Евро инфо център, Индустриална стопанска камара и др. На територията на общината се намира подземно газохранилище (на около 20 км от гр. Враца). Общината е важен зърнодобивен център. Северно от Враца са очертава екологично чиста зона, която е предпоставка за производство на качествени хранителни продукти. Фирмите с общинско участие, в голямата си част са създадени от общината, за да предлагат услуги за задоволяване на различни потребности на населението.
Успешно осъществяват дейността си дружествата със 100% общинско участие – “Тролейбусен транспорт” ЕООД, “Общински пазари и тържища” ЕООД, “БКС” ЕООД, “Обредни дейности” ЕООД. В град Враца съществуват предпоставки за бъдещо регионално икономическо развитие. Тук живеят достатъчен брой подготвени специалисти с висше и средно образование. Цените на недвижимите имоти са ниски, мрежата на централното топлофициране е добре развита, а далекосъобщенията са в добро състояние. Общината е с ясно определени амбиции за по-нататъшното си развитие в новите условия на предприсъединяване към Европа, като ще следва насоките за търсене и привличане на инвестиции и разкриване на нови работни места.