Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Марица
ОБЩИНА МАРИЦА
Община Марица е разположена в Горнотракийската низина и заема средищно положение в териториалния обхват на Пловдивска област, респективно на Южен централен район и на страната. Граничи с общините Пловдив, Раковски, Родопи, Садово, Калояново и Съединение.
КМЕТСТВО ГРАФ ИГНАТИЕВО
 |
 с. Граф Игнатиево – Кметство Граф Игнатиево 031072221, 0889320492  |
Село Граф Игнатиево се намира в Горнотракийската низина на 17 км. северно от град Пловдив на надморска височина 100-199 м. Площта на селото е 2859,7 ха. Има автобусна линия до град Пловдив и ж.п. транспорт по линията Пловдив-Карлово.
Село Граф Игнатиево е създадено непосредствено след Освобождението под името Чоллук. След Освобождението на България от турско робство през 1878 г. настъпват превратности в живота и битието на българското население. Турските чифликчии побягват панически към Турция. Изоставят имотите си или ги продават за символични суми на български ратаи. Те влизат във владение на имотите и започват своето съществуване като земедевладелци. Чоллуклии заживяват свободно и развиват в своите чифлици коневъдство, овцевъдство, земеделие.
Двадесет и петгодини по-късно, през месец септември 1902 г. по повод честването на 25 години от Освобождението на България от турски робство колелото на историята се завърта още веднъж за село Чоллук.
На път от Шипка за Пловдив семейството на руския дипломат и държавник граф Николай Павлович Игнатиев спира в ханче „Чародейка” край Чоллук, чиито собственик е бил Иван Пенчев Врачев – известен като дядо Врача. Чули за пристигането на Николай Павлович, всички хора, които са били в Чоллушките ханчета се събрали във Врачевия хан. Жителите устроили радушно посрещане и предложили на графа да стане патрон на селото и училището. Руският дипломат дал съгласието си. Цар Фердинанд издава Указ № 395 от 25 октомври 1902 г., с който селото е преименувано на Граф Игнатиев. През 1956 г. при осъвременяване имената на селищата без административен акт към името е прибавена буква „о” и добива сегашния вид – Граф Игнатиево.
След смъртта на граф Игнатиев през 1908 г. връзките между жителите на селото и семейството на големия дипломат не престават.
По време на Балканската война дъщерята на графа – Екатерина Николаевна била милосърдна сестра. На фронта тя оказала помощ на ранения боец Стоян Дончев от Граф Игнатиево и решава след една година да гостува в България и в селото. При гостуването си е посрещната с изключителна радост от населението. Селската църква се сдобива с два големи свещника, подарък от Екатерина Николаевна.
През 1968 г. по повод 90 годишнината от Освобождението в селото гостува Екатерина Игнатиева – внучка на Николай Павлович Игнатиев.
През 1974 г. скъп гост в Граф Игнатиево е другият внук на Николай Игнатиев – Николай Алексеевич Игнатиев.
А през 1988 г. гостува внукът на граф Николай Игнатиев от Канада – Георгий Игнатиев
Църквата „Свето Вознесение Господне” е осветена през 1892 г. Строителството на църквата започва през 1888 г. върху имот, подарен от Пенко Хамбарлийски. Строи се от дядо Никола – майстор от село Райково /Смолянско/. За свещеник е ръкоположен поп Неделю, който пръв издига идеята за промяна на името на селото. Първоначално църквата е построена като трикорабна куполна базилика, но след земетресението през 1923 г. при ремонта покривът е променен на прав без купол.
Първото училище в село Граф Игнатиево е открито в сградата на сегашната детска градина.Състояло се е от шест учебни стаи, а обучението е било до четвърто отделение. През 1935 г. в дома на Димитър Дингилев – Дормаджията се организира непълна проигимназия – само І и ІІ клас /сега V-ти и VІ-ти клас/. През същата година започва строителството на нова училищна сграда, предназначена за прогимназия, която е била осветена през 1938 г.и до днес носи името ”Граф Николай Павлович Игнатиев”.
Народно читалище „Изгрев” – е основано през 1927 г. от група ентусиазирани младежи. Първите читалищни прояви са били изнасяне на сказки и театрални постановки. Постепено се разпалва искрата на самодейността и се сформират групи за народни танци, песни, обичаи. Самодейните състави стават носители на много награди и отличия от фестивали и събори. В читалището е организирана постоянно действаща археологическа сбирка с експонати и находки, намерени в района на селището, фотоизложба за живота и дейността на граф Игнатиев, трета авиобаза, етнографска изложба.
През 30те и 40-те години се поставя началото и на библиотечната дейност. Първоначално за библиотека са използвани два шкафа с около 50 книги, намиращи се в кръчмата на Иван Джостов. Сегашната модерна сграда на читалището е открита през 1970 г. По повод 50-годишнината Народно читалище „Изгрев” е наградено с орден „Кирил и Методий” – ІІІ степен за активна, народополезна и културно-просветна дейност.
Бележитите личности на селото са обществениците Петър Мутев, Пенко Минков, Рада Галунска, Никола Чочев, Игнат Айвазов, Мария Банкова, Георги Станчев, Видол Сапов, Петър Минков, Димитър Попов.
В землището на село Граф Игнатиево при археологически разкопки са намерени праисторически съдове, домонетни форми, тракийска и византийска керамика, върхове на копия и стрели, монети и накити, които свидетелстват, че тук е бил исторически кръстопът на област Тракия. В по-късната история данните показват, че на тази територия са съществували турски чифлици, в които българите са били наемани за ратаи.
Тук се намира и най-модерната авиационна база, приемник на военното летище, чието изграждане е започнало през 40-те години на миналия век.
В землището на Граф Игнатиево има три могили, около които често се откриват находки от епохата на траките, римляните, византийците и османското владичество.
В село Граф Игнатиево се издига паметник, посветен на руския дипломат и държавник граф Николай Павлович Игнатиев, паметна плоча с имената на загиналите през Балканската и Първата световна война, паметник на загиналите през Втората световна война. През 80-те годнини на фасадата на читалището е изработен голям барелеф, посветен на Граф Николай Игнатиев. Копие се намира във фоайето на училището. Автор на барелефа е скулторката Олга Наздрачева. През 2008 г той е допълнен и оформен като паметник от художника Димитър Гогичев.
ОБЩИНА МАРИЦА
 |
Пловдив, бул. Марица 57 А 032907800 obshtina@maritsa.bg https://maritsa.bg/ |
НОВИНИ за ОБЩИНА МАРИЦА … виж тук!
Община Марица е рзположена в Горнотракийската низина и заема средищно положение в териториалния обхват на Пловдивска област, респективно на Южен централен район и на страната. Граничи с общините Пловдив, Раковски, Родопи, Садово, Калояново и Съединение. Заема площ от 34 256,8 ха, с което представлява 5,7% от територията на областта и 0,3% от територията на страната.
Обхваща 19 села – Труд, Маноле, Рогош, Граф Игнатиево, Строево, Скутаре, Царацово, Войводиново, Радиново, Костиево, Бенковски, Войсил, Манолско Конаре, Ясно поле, Динк, Желязно, Трилистник, Калековец, Крислово. По характера на населените места, от които е съставена, селищната мрежа е еднотипна. По брой на населението е на пето място в Пловдивска област.
Най-многолюдно е село Труд (около 4 000 души), а най-малко е Желязно (около 400 души). С население над 3 000 души са селата Маноле и Рогош. Под 1 000 жители имат селата Динк, Крислово, Манолско Конаре, Радиново, Трилистник, Ясно поле. Средния брой жители на едно село в общината е 1 668 души при 524 за страната, което е показател за добър потенциал на човешките ресурси.
Най-голямото поземлено богатство на общината са земеделските земи, които заемат 83,71% от площта й. Почвите са представени предимно от алувиални, ливадни и алувиално-ливаден тип. Тяхната комбинация в съчетание температурната сума за вегетационния период от 4400°С позволява на тези терени да се отглеждат високодобивни, топлолюбиви земеделски култури традиционни за Тракийската низина.
Земеделските земи са обработваеми (ниви, ливади, овощни градини, малко лозя и ливади) и необработваеми (мери, пасища, дерета и оврази).
Малка част от обработваемите земи са с некачествени и непригодни за земеделски нужди (песъчливи образувания и преовлажнени терени – резултат от природни явления; засолени почви – резултат от неправилна обработка на земята).
Горите и горските територии са слабо представени – около 1,99% от общата територия. Концентрирани са по поречието на реките, покрай населените места и стопанските обекти, покрай пътищата и островно сред обработваемите земи.
Община” Марица” е разположена на свещена земя, пресечена от реките Марица и Стряма, която пази свидетелства за изключително богата история. Тук са разкрити над 300 паметници на културата могили, селища, гробници, статуетки, колони. Тези открития говорят за богата история от най-дълбока древност – от времето на траките, през епохата на римското господство до наши дни.
Многобройни са митовете, легендите и преданията за личности, като основателя на с. Маноле-Майстор Манол; рода Търневи; съратника на Дякон Васил Левски – дядо Иван Арабаджията от Царацово; за самият Левски, пребродил селата от региона.
Средище на културната дейност в нашата община са Народните читалища. Със своята високо благородна и патриотична дейност те съхраняват традициите и ритуалите и поддържат жив Българския дух.
В Календара на културните прояви на Общината се вижда богатия културен живот в селата ни, изпълнен с много празници, чествания и участия с богата художествена самодейност.
При нас народната песен е благословена, традициите са живи. За седми път проведохме Националния събор за автентичен фолклор „От извора”- Труд – 2009, в който взеха участие 1500 самодейци от 41 общини.
При голям интерес премина и Втория Общински етнофестивал – „Пеем, танцуваме и живеем заедно”- Калековец 2010- посветен на 8-ми април Международен ден на ромите с участието на 560 самодейци в шест празнични концерта.
Подготвяме и Вторият фестивал на популярната песен – „ Марица Евровизия” в с. Граф Игнатиево – посветен на 9-ти май Денят на Европа и на победата.
Четири читалищни библиотеки са включени в Международния проект „Глобални библиотеки” – България.
Общинските прегледи на художествената самодейност се превръщат в истински празници на народното творчество с участието на изпълнители от 4 до 84 години. Нашите самодейни състави разнасят славата на Община „Марица” по много национални и международни конкурси и фестивали.
Не сме забравили и „хората от третата възраст” – нашите баби и дядовци. По решение на Общинския съвет на територията на Общината бяха разкрити и функционират 9 клуб на пенсионера. В тях се провеждат здравни беседи, консултации, чествания на рождени и именни дни, развива се художествена самодейност.
Религията, като част от бита и културата на населението, е представена от 18 сгради на православни храмове и няколко параклиса. В много селища празничната културна обредност съвпада с религиозните празници и на тях са посветени ежегодните традиционни събори.
Официалният празник на Общината е 25 март – „Благовещение”. Тази година за 10 пореден път ние празнувахме. Честването се проведе в с. Костиево, където кмета на Общината г-н Запрян Дачев откри новият клуб на пенсионера и подари на членовете на клуба плазмен телевизор.
ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ
 |
Костенец, ул. Иван Вазов 2 071422308, 071423234 kostenetz_adm@yahoo.com http://www.kostenetz.com |
Община Костенец се намира в югозападна България и е част от Софийска област.
Разположена е на 74 км. югоизточно от столицата София и на 80 от вторият по големина в България град Пловдив.
Съседни на общината са общините Долна баня, Белово, Якоруда, Ихтиман, Лесичово и Септември.
През територията на Общината преминава участък от магистрала “Тракия” и ЖП – линия София – Пловдив – Свиленград.
Общината се намира в сборното място на два планински масива: Рило-Родопския масив от Източните Родопи и северозападните склонове на Рила планина (предпланините на връх Белмекен), и масива на Ихтиманска Средна гора (връх Еледжик), и неговите предпланини.
Релефът е много разнообразен, като цяло може да се характеризира като полупланински, но на територията на общината има райони с равнинен, планински, високо планински и алпийски релеф.
Теренът е силно пресечен и разчленен. Надморската височина в населените места е от 550 до 700 м, а в планинската част достига 2638 м (връх Равни чал) Втори по височина е връх Белмекен (2626м). Местността се пресича от горното течение на р. Марица.
Общината включва 8 населени места:
– гр. Костенец – административен център /вкл. курорт Момин проход/,
– с. Костенец /вкл. курорт Вили Костенец/,
– с. Пчелин /вкл. курорт Пчелински бани/,
– с. Очуша,
– с. Горна Василица,
– с. Долна Василица,
– с. Голак,
– с. Подгорие.
В общината има 3 кметства, администрирани, от избраните от населението, кметове на кметства:
– Кметство с. Костенец (най-голямото в общината),
– Кметство с. Горна Василица
– Кметство – с. Пчелин и 2 населени места, с назначени от Кмета на общината кметски наместници – с. Очуша и кв. Момин проход.
Климатът е умерено континентален под влянието на западните и северозападните ветрове. Характеризира се с топло до горещо лято и не много студена зима. Снежната покривка се задържа средно 60 дни през годината.
Почви Характерни за района на общината са лесивираните канелени горски почви.
Мощността на хумусния хоризонт е 30-40 см. Друг почвен тип е алувиалния. Разположени са върху алувиални отложения при наличие на високи подпочвени води, които създават благоприятни условия за развитието на ливадна растителност.
Алувиалните и делувиалните почви са със сравнително високо плодородие. Значителни са и площите заети от ливадно-канелени и песъчливо-глинести почви между Костенец, Долна баня и Пчелин.
Заетост
Официалната безработица в общината през последните години варира между 17% и 12% което се променя в зависимост от сезонната заетост и действащите програми за временна заетост.
Структурата на безработните в общината по пол, възраст и образование сочи наличие на определени групи, които се намират в неравностойно положение на пазара на труда. Характерна за областта е изразената неблагоприятна позиция на безработните младежи до 29 години, продължително безработните и хората с увреждания.
В началото на 2005 година по официални данни в община Костенец са се регистрирали като безработни 1 020 души, които съставляват 14.11% от работоспособното население. Голям е делът на младите безработни – на възраст между 18-29 г. По възрастов признак, след младежите, най-голяма е групата на безработните от 50 до 54 години.
По образователен признак преобладават безработните със средно и основно образование. Един от факторите за намаляване на безработните с основно образование е действащата програма “От социални помощи към осигуряване на заетост” по която 74 човека получаващи социални помощи са наети на временни трудови договори към община Костенец.
Регистрираните безработни вишисти са 55 човека. Дългосрочно безработни /над 1 година/, които са и без право на обезщетение са около 50% от общо регистрираните.
Процентът на безработните жени по-принцип надвишава с около 10 пункта този на мъжете, което се обяснява с факта че мъжете намират работа извън границите на общината, свързана с ежедневно пътуване, както и тежка физическа работа което е по-малко предпочитано сред жените.
Като се отчете и т.н. “скрита безработица” може да се каже, че процентът на безработицата е около 20%, което над средното за Софийска област. Според неофициални данни, нивото на безработицата в селата значително надвишава средното за общината, като в някои райони наближава 50%.
Икономическа информация:
Създаването на гр. Костенец е свързано с развитието на хартиената и кибритената промишленост в началото на 20-ти век.
В момента в община Костенец има 362 стопански субекти, от които 328 са микро предприятия – до 10 заети, 28 са малки предприятия – от 11 до 50 заети и 6 средни предприятия (от 51 до 250) човека. и 2 големи предприятия, като последните две категории реализират голям процент от приходите от стопанската дейност на територията на общината
Основните икономически отрасли развити на територията на общината са:
1. Целулозно-хартиена промишленост
2. Хранително-вкусова промишленост
3. Търговия
4. Туризъм
5. Транспорт
6. Услуги (шивашки, дърводелски, занаятчийски монтьорски и др.)
7. Дървообработване
8. Мебелно производство
9. Шивашка промишленост
10. Химическа промишленост
11. Производство на стоки за широко потребление
По отношение на заетостта най-голям относителен дял в общинската икономика заема търговията, която се извършва чрез обекти за търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки . Най-често дейността се извършва под формата на семеен бизнес. На второ място по относителен дял е туризма, а на трето услугите. Значителен е броя на заетите в областта на горското стопанство, дърводобива и дървопреработването, производството на каучук и изделия от пластмаса, строителство, както и сезонно – в земеделието. Нараства броя на предприятията в сферата на шивашкото и обувното производство, както и в производството на дограми. Най-голям дял в промишлеността има хартиената промишленост. Най-голямото предприятие на територията на общината е завода за хартия ” ХХИ – Костенец” АД, който има 100 годишна история.
В село Костенец в момента основно се развива дървообработващата промишленост и занаятите (ножарството което е традиционно за района, кожарство), производство на облекла и обувки, отглеждане на ягоди и малини. От м.април започва дейност предприятието “Света вода” в с. Костенец, което ще бутилира трапезна минерална вода, в екологично чисти опаковки. Предприятието има сертификат за качество и износ на продукцията.
Общината с трите си курорта е утвърден туристически център.
Броят на туристите и гостите в общината е около 7 500 човека годишно. Понастоящем годишния брой на нощувките в туристическите обекти в община Костенец е 130 000 леглодни. През лятото заетостта на хотелите е почти 100%. Същото се отнася до уикендите и ученическите ваканции.