манастири
РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ ГР.ШУМЕН
Шумен, ул. Съединение 71, ет.3 0885750275 riosv@riosv-shumen.eu https://riosv-shumen.eu |
Създаване и развитие на РИОСВ – Шумен
За пръв път грижи за природата в България се проявяват едва в края на 19 век. Те се изразяват в запазване на отделни животни с ловно значение, в закрилата на някои вековни дървета, или на гори около населените места, исторически паметници и манастири. Сериозни опити за регулиране опазването на природните богатства в страната представляват законите за горите, лова и риболова. Тези закони, въпреки тяхната непълнота и липсата на цялостни мерки за възстановяване на природните богатства, до голяма степен съдействат да се въведе известен ред в ползването на природните богатства. Те способстват също така и за създаване на добри навици и традиции за запазване на установения режим и програми при използване на горите, лова и риболова.
Повратен момент в природозащитното движение в България е XIII общо годишно събрание на Дружеството на българските лесовъди през 1927 г., когато се повдига въпроса за системна и планирана дейност за защита на природата, за уреждане на националните паркове и провеждане на други мероприятия от този род.
Организираната защита на природата в България датира от 1929 г., когато на 14.03 в помещенията на Ловната организация става Учредителното събрание на Съюза за защита на родната природа. В него вземат участие Дружеството на българските лесовъди, Българското туристическо дружество, Дружеството на ботаниците, Ловната организация и др. Съюзът си поставя задача да се превърне в общонародна организация, която има за цел да действа за защита на целостта на родната природа и запазване на редки и характерни природни обекти.
По настояване на Съюза за защита на природата и Министерство на земеделието и държавните имоти – Отделението по горите – с указ № 81 от 15.11.1936 г. е утвърдена първата Наредба-закон за защита на природата в България.
Наредбата-закон и правилникът за приложението й представляват сериозен успех на природозащитното движение у нас. Под разпоредбите на този закон се поставят първите обявени у нас резервати, народни паркове, природни паметници и някои застрашени от изчезване растителни и животински видове. През този период със специални заповеди от 29.04. и 30.04.1933 г. са обявени първите два резервата у нас – „Силкосия“ и „Парангалица“. На 29.01.1934 г са обявени за резервати и местностите „Баюви дупки“. „Дунино куче“ и „Бански суходол“ /770 ха/ в Пирин. С постановление на Министерството на земеделието и държавните имоти през 1934 г е обявен и първият на Балканския полуостров Природен парк „Витоша“.
Две години по-късно (1960 г.) е публикуван и Указът за защита на родната природа, с които се изясняват категориите обекти за защита и условията за тяхното рекреационно използване. В началото на 1960 г. към комитета по горите и горската промишленост се създава Служба по защита на природата.
Следващият етап в развитието на българското законодателство е приемането на Закона за защита на природата през 1967 г. Той е по-тясно ориентиран към изискванията на международните правни норми за видовете защитени територии и тяхното управление. В него се пред виждат мерки не само по защитата, но и за рационалното използване, подобряване и възстановяване на природните ресурси.
С разпореждане на Министерски съвет № 478 от 17.12.1969 г., т. 1, буква б, към Държавния съвет по водите се създават шест броя Районни инспекции с химически лаборатории – София, Пловдив, Стара Загора, Михайловград, Плевен и Варна, чрез които да се провеждат мероприятия по охрана и комплексно използване на водните ресурси. Варненската инспекция по охрана на водите започва да работи от 01.01.1971 г.
През м. ІV. 1971 е създадена Районна инспекция по горите към Министерство на земеделието и горите, която запазва своята дейност до 1972г.
С Решение МС № 69/16.02.1972г. като регионално звено на създаденото Министерството по горите и опазване на природната среда, започва своята дейност Районна инспекция по горите и опазване на природната среда /РИГОПС/ , която е обединението на съществувалите до момента Районна инспекция по охрана на водите и Районна инспекция по горите.
Инспекцията във Варна осъществява контролната си дейност в районите на бившите окръзи Варна, Толбухин, Шумен и Търговище.
С указ на държавния съвет №873/19.06.1976 г., от Министерството на горите и опазване на природната среда се отделя дейността по опазване на природната среда и се създава Комитет по опазване на природната среда (КОПС) при Министерски съвет, като инспекциите вече се наричат Районни инспекции по опазване на природната среда – РИОПС.
Тогава с наименование Регионална инспекция по опазване на природната среда (РИОПС) е бил създаден РИОСВ Шумен. Обхвата на Инспекцията е бил на територията на Шуменски окръг и Търговищки окръг. Сградата и канцелариите са се помещавали в този период в централната част на град Шумен, южно до сегашна Библиотека-музей. Канцелариите са представлявали едноетажна дървена постройка, полумасивна сграда.
Началото на 80-те години, към РИОПС-Шумен е имало изнесено работно място в гр. Търговище и стационарна лаборатория за постоянно измерване състоянието на атмосферния въздух.
С решение на Народното събрание № 173, обнародване в Държавен вестник бр.14/06.02.1990 г. КОПС се преобразува в Министерство на околната среда (МОС). През 1991 г. се приема Закона за опазване на околната среда, с който се поставят рамките на новата държавна политика по опазване на околната среда.
В периода 1993-1994 г, наименованието на Инспекцията става Регионална инспекция по околна среда (РИОС). Обхвата на Инспекцията продължава да бъде на територията на вече новооформени области Шумен и Търговище, бивши окръг Шумен и окръг Търговище.
С решение на Народното събрание от 21.05.1997 г., обнародвано в Държавен вестник бр.41/23.05.1997 г. Министерството на околната среда се преименува в Министерство на околната среда и водите, а РИОС се пробразува в Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ).
ОБЩИНА ИВАНОВО
Иваново, ул. Олимпийска 75 081162253, 0886460102, 0886841689 obshtina@ivanovo.bg http://www.ivanovo.bg |
КМЕТСТВА КЪМ ОБЩИНА ИВАНОВО
Община Иваново е разположена в Североизточна България и заема площ около 495 454 дка /над 17 % от Област Русе/.
Административен център на Общината е с.Иваново, чието застрояване започва с построяването на ж.п.линията Г.Оряховица-Русе през 1895 г.
Намира се на 5 км от старото селище и р.Русенски лом.На север граничи с р.Дунав и с общините Русе, Ветово, Цар Калоян, Две могили и Борово. В състава на Общината влизат 13 населени места.
В община Иваново функционират 5 бр. основни училища и 1 целодневна детска градина с 5 филиала.
Типично селска територия в непосредствена близост до град Русе: Община Иваново е разположена в Североизточна България и заема площ около 495 454 дка/над 17 % от Област Русе/. Административен център на Общината е с.Иваново, чието застрояване започва с построяването на ж.п.линията Г.Оряховица-Русе през 1895 г. Намира се на 5 км от старото селище и р.Русенски лом.На север граничи с р.Дунав и с общините Русе, Ветово, Цар Калоян, Две могили и Борово. В състава на Общината влизат 13 населени места.
Забележителности:
Кръстопътно положение: до северната врата на България – Дунавски речен път; международни ЖП коридор (№4) и европейските коридори № 7 и № 9, които осигуряват връзката на централна и източна Европа с Черноморието и Азия. През територията на общината преминават важни пътища от републиканската пътна мрежа Русе-София и Русе-Варна.
Субалпийски релеф и ландшафти – Каньонът на Русенски Лом (Природен парк „Русенски Лом“ с безброй миандри, оазис на дивата природа, обитаван от редки грабливи птици и изключителен растителен свят), силно залесен Дунавски бряг – рай за водоплаващи пернати, с уникално скално образувание Стълпище.
http://www.ecoart2000.org/
Богато културно-историческо наследство: археологически резервати „Скален манастир при с. Иваново“, в списъка на ЮНЕСКО и „Средновековен град Червен“, манастири, църкви и некрополи край Нисово, Красен, Щръклево.
Нови културни изяви: Международен пленер на художници „Русенски Лом – Дунав“, Национален литературен конкурс „Светлоструй“, детски екопразник „Дар на природата – да го съхраним“ – продължение на делото на средновековни зографи и граматици.
Съвременен бизнес: прецизно електрозаварени тръби, месопреработка, гъбопроизводство, пепиниерство и т.н.
Община Иваново – минало и съвремие с природни кътове с космическо излъчване, където човек забравя земната суета, вслушва се в шепота на вековете, черпи енергия и става по-добър.
Община Иваново – привлекателен център за любители на алтернативния туризъм (селски, екологичен, познавателен и т.н.)
Скалният манастир край село Иваново:
Средновековните скални църкви са разположени в скалите край старото село Иваново, сред живописната долина на река Русенски Лом. Те притежават статут на археологически резерват, а храмът от ХІV век, известен като Църквата, е под закрилата на ЮНЕСКО.
Редица артефакти свидетелстват, че манастирът е бил под покровителството на българските царе. Нещо повече – съществуващ надпис в едно от помещенията посочва, че там се намира гроба на „цар Георги“. Предполага се, че става въпрос за цар Георги Тертер (1280-1292). В притвора на Църквата от ХІV век е запазен дарителски портрет на цар Иван Александър (1331-1371).
Скалните църкви край Иваново съхраняват духа на едни от най-интересните епохи от развитието на православното изкуство. Изящният стил на живописта от времето на Македонската династия е представено в малкото оцелели фрески в така наречената Съборена църква. В църквата в Господев дол е представен по-късен стил, вероятно от времето на Юстиниановия ренесанс.
Археологически резерват „Средновековен град Червен“.
Намира се на 30 км. от Русе, сред скалистите меандри на река Черни Лом.
Градът е бил една от най-значимите крепости в историята на Второто българско царство. Той има всички белези на големите укрепени градове – вътрешният град е бил пазен от висока крепостна стена, подсилена с бойни кули и бастиони. Външният град заемал подножието на скалистия рид. На най-високото място се издигал феодален замък.
В Червен са разкрити съоръжения за преработка на желязна руда. Открит е изключително добре запазен изкуствен тунел, по който защитниците на крепостта са ползвали вода от реката по време на обсада. Червенската крепостна стражница е единствената запазена средновековна кула в България.
Природен парк Русенски Лом:
Разположен е в красива каньоновидна долина на последния десен приток на река Дунав – река Русенски Лом, и нейните притоци Бели, Черни и Малки Лом.
Горите в парка са възникнали по естествен начин. По-често срещани са така наречените издънкови гори. Три дървета са на възраст над 300 години – круша в местността Чилингира, дъб до пътя Щръклево – Нисово, и бял бряст в местността Одалийка.
На територията на парка са наблюдавани 192 вида птици, като 172 от тях са редки или защитени. 110 вида гнездят сред скалите на парка. Гнезда имат малкия креслив орел, обикновения мишелов, ястреб, сокол, египетски лешояд, черния щъркел, горска ушата сова, козодой, гривяк, гълъб хралупар, кукувица, кълвач, славей, синигер и други.
КУЛТУРА:
Читалища
На територията на община Иваново функционират 13 читалища, които традиционно са самоуправляващи се културно-просветни сдружения.
Художествената самодейност е една от основните дейности в работата на читалищата. В тях работят 64 самодейни колектива, клубове и школи.
Изявите на читалищните самодейци са в основата на всички общоселски и традиционни празници- „Коледуване“, „Лазаруване“, „Къпане на царя“, „Иванов ден“, Бабин ден“ и т.н.
Все повече нараства положителната тенденция към изяви извън рамките на общината: Балкан фолк-гр.В.Търново, Златната гъдулка-гр.Русе и др.
Към читалището в с.Щръклево е открита музейна сбирка „Светлоструй“, свързана с творчеството на Димитър Добрев-писател и журналист, издател на първия извънстоличен литературен вестник „Светлоструй“.
Особен интерес предизвиква обичаят „Джамал“ интерпретиран от самодейна група на читалището в с.Кошов.
Неоспорим факт е, че самодейните състави са търсен и желан партньор, разкриващи самобитността на местния фолклор.
Към всички читалища работят и библиотеки, които разполагат 133 668 бр. книги.
Разбира се този фонд е доста остарял, а самите читалища, като сграден фонд са в недобро състояние.
Само две от читалищата /в с.Иваново и с.Щръклево/ разполагат със съвременна техника-компютър, принтер, скенер.
Здравеопазване
Здравеопазването на населението от Община Иваново се осъществява от личните лекари и стоматолози, разкрили лекарски практики в по-големите населени места.
След промените, които настъпиха в здравеопазването, голяма част от населението на общината е лишено от спешна и неотложна медицинска помощ.
На територията на общината няма здравни заведения. Лечението се осъществява преди всичко в областния център гр. Русе.
Това разбира се е проблем за цялата страна и най-вече в малките общини.
В основните училища и целодневните детски градини работят здравни кабинети.
За облекчаване работата на медицинските специалисти от Общинския съвет са приети преференциални условия за наемане на лекарските кабинети (бившите здравни служби).
Забележителности
Скалният манастир край село Иваново
Средновековните скални църкви са разположени в скалите край старото село Иваново, сред живописната долина на река Русенски Лом. Те притежават статут на археологически резерват, а храмът от ХІV век, известен като Църквата, е под закрилата на ЮНЕСКО.
Професор Милко Бичев съобщава, че началото на комплекса вероятно е поставено през ХІІ век, когато търновският патриарх Йоаким І изсякъл тук църква в скалите. Цар Иван Асен ІІ посетил високопоставения отшелник и може би финансирал основаването на голям манастир, който носел името на св. Архангел Михаил. Не е известно колко време е просъществувал манастирът. В своя апогей той е наброявал 41 скални храма и общо около 102 помещения.
Редица артефакти свидетелстват, че манастирът е бил под покровителството на българските царе. Нещо повече – съществуващ надпис в едно от помещенията посочва, че там се намира гроба на „цар Георги“. Предполага се, че става въпрос за цар Георги Тертер (1280-1292). В притвора на Църквата от ХІV век е запазен дарителски портрет на цар Иван Александър (1331-1371). Скалните църкви край Иваново съхраняват духа на едни от най-интересните епохи от развитието на православното изкуство. Изящният стил на живописта от времето на Македонската династия е представено в малкото оцелели фрески в така наречената Съборена църква. В църквата в Господев дол е представен по-късен стил, вероятно от времето на Юстиниановия ренесанс.
Ивановските кални храмове се отличават с редица уникални решения, които им отреждат място в световната култура. В това отношение е показателна живописта в така наречената Църква. Тя се отличава с оригинална иконография. За разлика от традиционните православни храмове, всички стени на храма са покрити с фрески, подобно на килим. Усеща се влечение към принципите на изписване на скалните църкви в Кападокия от зората на християнството. Иконографията на фреските в Църквата намекват за влияние на исихазма, който през ХІV век е официализиран във Византия и в България.
Изключителният познавач на византийската живопис – професор Андрей Грабар, открива неповторими елементи в константинополската иконография на Църквата, които имат аналог единствено в изработения около 985 година Менологий на византийския император Василий ІІ, който се съхранява в Библиотека Ватикана в Рим.
Археологически резерват „Средновековен град Червен“.
Намира се на 30 км. от Русе, сред скалистите меандри на река Черни Лом.
Първи траките заселват мястото през ХІІ-VІ пр. Р. Хр. Мощната крепост вероятно е била издигната по времето на византийския император Юстиниан, през VІ век. По-късно градът е завладян от прабългарите. Червен е бил една от най-значимите крепост в историята на Второто българско царство. Той има всички белези на големите укрепени градове – вътрешният град е бил пазен от висока крепостна стена, подсилена с бойни кули и бастиони. Външният град заемал подножието на скалистия рид. На най-високото място се издигал феодален замък.
В Червен са разкрити съоръжения за преработка на желязна руда. Открит е изключително добре запазен изкуствен тунел, по който защитниците на крепостта са ползвали вода от реката по време на обсада. Червенската крепостна стражница е единствената запазена средновековна кула в България. По нейн образец е възстановена Балдуиновата кула във Велико Търново.
За високото ниво на развитие на града говори факта, че той е бил център на епископия. В Бориловия синодик червенските митрополити се споменават след преславските и преди тези на Средец, Ловеч, Дръстър и Овеч. Разкрити са основите на 11 църкви, сред които и болярска, които по своята архитектура напомнят несебърските храмове от ХІІІ-ХІV век.
В околностите на Червен са се намирали три големи манастира – Голям Рай манастир, Малък Рай манастир и манастир Кошута. От тях са оцелели отделни скални църкви. В някои от които са оцелели уникални средновековни фрески. Най-ценните се намират в скален храм в местността Москов дол.
Червен е завладян при османското нашествие през 1388 година, но продължил да бъде център на административната система, която османската администрация наследила от Второто българско царство.
Природен парк Русенски Лом.
Разположен е в красива каньоновидна долина на последния десен приток на река Дунав – река Русенски Лом, и нейните притоци Бели, Черни и Малки Лом. Територията е защитена от 1970 година, когато е обявена за Природен парк.
Теренът е оформен преди 120 милиона години, когато през геологическия период Долна Креда на дъното на Сарматско море са се утаили варовици. Преди 40 милиона години, когато от дъното на Сарматско море се издига Алпийско-хималайската система, част от която е и Стара планина. След последния ледников период карстовата основа е била покрита с льос. Поради огромния натиск в хоризонталните пластове са се образували пукнатини. Преди 5-7 милиона години, когато водата се е оттеглила, по тези пукнатини потекли река Дунав и нейните притоци. Река Русенски Лом е на осмо място в страната по дължина и на десето по водосборна площ. Скалите съдържат много останки от някогашното море – амонити, белемнити, миди, охлюви и др.
Горите в парка са възникнали по естествен начин. По-често срещани са така наречените издънкови гори. Те се появяват от израстъци на дървета, които са били отсечени. Три дървета са на възраст над 300 години – круша в местността Чилингира, дъб до пътя Щръклево – Нисово, и бял бряст в местността Одалийка. Тук се средиземноморските и южни растения се срещат с много северни и степни видове. От 800 растителни вида са защитени 35.
По долната тераса на реката са пръснати ливади. Те са обитавани предимно от бозайници и птици. На границата между реката и ливадите се намира галерийна гора, съставена тополи, върби, бряст, мекиш и др. дървета. Дивите животни преминават по ливадите по специални пътеки, наречени вървища за водопой.
На територията на парка са наблюдавани 192 вида птици, като 172 от тях са редки или защитени. 110 вида гнездят сред скалите на парка. Гнезда имат малкия креслив орел, обикновения мишелов, ястреб, сокол, египетски лешояд, черния щъркел, горска ушата сова, козодой, гривяк, гълъб хралупар, кукувица, кълвач, славей, синигер и др.
От 67 вида бозайници, 30 са защитени. Могат да се наблюдават няколко семейства диви котки, прилепи, сърни, елени, диви свине, вълци, чакали и др. Във водоемите се размножават различни видове земноводни. Влечугите са представени от шипобедрената и шипоопашатата костенурка, горския гущер, медянка, пепелянка. Цикади, паяци, карпатски скорпиони, сколопендри, горски скакалци, охлюви, бръмбари, пеперуди и др. попълват фонда на безгръбначните.
Още >> http://www.bsc.rousse.bg/
ОБЩИНА ГЕОРГИ ДАМЯНОВО
Георги Дамяново, ул. Единадесета №2 095512220, 095512340 gd3470@mail.bg http://www.georgidamyanovo.com |
КМЕТСТВА КЪМ ОБЩИНА ГЕОРГИ ДАМЯНОВО
Община Георги Дамяново заема площ от 298 кв.км. и обхваща 13 населени места (селата Видлица, Гаврил Геново, Георги Дамяново, Главановци, Говежда, Дива Слатина, Дълги Дел, Еловица, Камена Рикса, Копиловци, Меляне, Помеждин, Чемиш). По – голяма част от територията й се намира в пресечен планински район, със средна надморска височина 600 м.
На северозапад общината граничи с община Чипровци, на югозапад с Република Сръбска, на югоизток с община Берковица, а на североизток с община Монтана. Седалище на общината е село Георги Дамяново /Лопушна/, което отстои на 20 км. от областния цeнтър гр. Монтана и на 136 км. от гр. София.
Предградията на Берковските планини – пише Антон Страшимиров – южно от долината на р. Огоста са силно залесени и откриват величествена, тайнствено красива панорама. Дълбоко в нея са котловината на Лопушна /Георги Дамяново/ и Копиловската клисура. В тази клисура са експлоатираните от император Август златоносни пясъци. И сега личат натам разкопани и измивани големи купуве пръст и камъни …
Днес все още стоят като развълнувано море над с.Дълги Дел каменните грамади от плаването на злато през Античността и Средновековието. За добива на златоносна руда говорят откритите рупи /рудници/ в землищата на селата Копиловци, Главановци, Говежда и Дива Слатина.
За древните обитатели на Лопушанското поречие на Огоста напомнят останките на осем тракийски и късноантични крепости по височините: Шорданица, Градишки камик, Зидовете, Черното, Каменнорикското, Горноцеровското, Лопушанското и Еловишкото градище.
Находките от оръдия на труда, оръжия, монети, накити, пластика, битова и строителна керамика в музейните експозиции говорят за развитието в този край на земеделието, овцевъдството и златодобива.
От голямо значение за местната култура и традиции са действащите фолклорни и самодейни състави: три певчески групи в селата Гаврил Геново, Дълги Дел и Копиловци, група за обреден фолклор в с. Дълги Дел, един детски танцов състав в с. Копиловци, група за буфонада в с. Дълги Дел, две групи стари градски песни – с. Дълги Дел и Георги Дамяново, три фолклорни танцови състава- две от които в с. Говежда /детски и младежки/ и един в с.Копиловци. Театралното изкуство в общината се поддържа с помощта на колоритен театрален състав в с. Копиловци.
В сферата на образованието функционират 8 учебно – възпитателни заведения с над 337 ученици. Мрежата на територията на общината е следната: има 1 начално училище, 1 прогимназия, 1 основно училище, 1 средно – Професионална Гимназия по селско стопанство и един Дом за деца лишени от родителски грижи. Съществуват и 4 целодневни детски градини.
Община Георги Дамяново разполага със стадион, който се намира в с.Георги Дамяново. Там се провеждат срещи и тренира футболен отбор “Шурданица”.
Култура
На територията на община Георги Дамяново има осем регистрирани читалища. Основната дейност на читалищата е свързана с библиотечна дейност и художествена самодейност.
1. Народно читалище “Трудолюбие” с. Георги Дамяново, създадено 1899г.
2. Народно читалище “Цеко Тодоров” с. Гаврил Геново, създадено 1899г.
3. Народно читалище ”Просвета” с. Камена Рикса
4. Народно читалище “Климент Охридски” с. Копиловци
5. Народно читалище “Пробуда” с. Говежда, създадено 1927г.
6. Народно читалище “Напредък” с. Дълги Дел, създадено 1929г.
7. Народно читалище “23-ти Септември” с. Дива Слатина
8. Народно читалище “Христо Ботев” с. Меляне
От голямо значение за местната култура и традиции са действащите фолклорни и самодейни състави: три певчески групи в селата Гаврил Геново, Дълги Дел и Копиловци, група за обреден фолклор в с.Дълги Дел, един детски танцов състав в с.Копиловци, група за буфонада в с.Дълги Дел, две групи стари градски песни – с.Дълги Дел и Георги Дамяново, три фолклорни танцови състава- две от които в с.Говежда /детски и младежки/ и един в с.Копиловци. Театралното изкуство в общината се поддържа с помощта на колоритен театрален състав в с. Копиловци.
Образование
В сферата на образованието функционират 8 учебно-възпитателни заведения с над 337 ученици. Мрежата на територията на общината е следната: има 1 начално училище, 1 прогимназия, 1 основно училище, 1 средно – Професионална Гимназия по селско стопанство и един Дом за деца лишени от родителски грижи. Съществуват и 4 целодневни детски градини.
Всички училища са снабдени с компютри и Интернет връзка.
01. ОУ ”Отец Паисий” с. Георги Дамяново – Телефон: 09551/ 288; 414
02. Прогимназия V-VII клас “Отец Паисий” с. Копиловци – Телефон: 09555/ 381
03. НУ “Христо Смирненски” с. Говежда – Телефон: 09556/ 377
04. Професионална гимназия по селско стопанство “Марко Марков” с. Георги Дамяново – Телефон: 09551/ 311; 312
05. Дом за възпитание на деца лишени от родителски грижи “Звънче” с. Георги Дамяново – Телефон: 09551/ 277; 241
06. ЦДГ “Детелина” с. Георги Дамяново – Телефон: 09551/ 241
07. ЦДГ ”Славейче” с. Говежда – Телефон: 09556/ 275
08. ЦДГ ”Здравец” с. Копиловци – Телефон: 09555/ 367
Спорт
Община Георги Дамяново разполага със стадион, който се намира в с.Георги Дамяново. Там се провеждат срещи и тренира футболен отбор “Шурданица”.
ОБЩИНА ВРАЦА
Враца, ул. Стефанаки Савов 6 092624581, 092624582, 092623061 obshtinavr@b-trust.org http://www.vratza.bg |
В различните исторически епохи град Враца се е развивал като значимо обществено, пазарно и културно средище. Следите от човешка дейност по тези места датират още от новокаменната ера.
Първите обитатели – тракийското племе трибали развили висока материална култура, останки от която се намират и днес на територията на Врачанския регион. Уникалните находки, открити при археологически разкопки на “Могиланската могила” във Враца, в Букьовци и в Рогозен носят интересна информация за процъфтяваща древна цивилизация.
Римляните, които оценили географското и стратегическото положение на земите около Искърския пролом, ги превърнали в непристъпна крепост, контролираща най-късия път от Дунава към юг и запад и към богатите рудни находища високо във Врачанската планина. Върху руините на крепостта славяните съградили селище, което нарекли “Вратица” – твърдина, с важно значение и през Втората българска държава.
В средните векове то разширило границите си и се превърнало в голям център с развити занаяти и стоково-парични взаимоотношения. От това време са останали в наследство многобройни паметници на духовната и материалната култура. През Възраждането градът дава много светли личности, оставили трайни следи в политиката, дипломацията, национално-освободителното движение, в културата и просветата. Тези епохи, събития и хора са показани в богатите и привлекателни експозиции на Регионалния исторически музей.
Герб и девиз на Враца
Гербът на Враца е създаден през 1967 год. Негов автор е художника Любен Орозов, който печели национален конкурс. Графичното изображение на герба символизира специфичния орографски индивид, от който носи името си града – природният феномен – прохода Вратцата. Двете отвесни скали са изобразени с два топографски триъгълника, между които се вие пътят на прохода.
Възходящата и дадена в перспектива линия на пътя символизира подема на града все нагоре и напред. Гербът е увенчан със зидова корона, означаваща, че градът е бил крепост от най-древни времена. Цялото изображение е върху старобългарски (варяшки) щит, леко стилизиран, за да се запази стиловото единство.
Девизът “Град като Балкана – древен и млад” отразява славното минало на Враца като стара българска твърдина и новото му настояще.
Община Враца се намира в Северозападната част на Република България и има територия 697 кв.км и население 80 186 души.
Състои се от един град Враца и 22 села. По площ общината заема 16–то място в страната. От общо 679 кв.км – 370 са обработваема земя, а 117 – гори и ливади. Климатът е умерено-континентален. Град Враца е с изградена инфраструктура и комуникации. Изпълнена е отоплителна мрежа, захранваща 15 352 апартаменти и множество търговски обекти.
Добре са развити съобщителните връзки. Основен вид транспорт в общината е автомобилният, в града е развит и тролейбусният транспорт. В общината са развити текстилна промишленост (производство на памучни платове и коприни), шивашка, хранително – вкусова промишленост ( хлебопроизводство, сладкарство, месопреработка, млекопреработка), производство на строителни материали ( цимент), мебелна и лека промишленост, машиностроителна (производство на стругове и фрези), металолеене и металообработка и други.
Община Враца работи активно, за привличане на средства, както от Предприсъединителните фондове на Европейския съюз, така и от други фондове и програми.
По-важните проекти, изпълнени през последните пет години са повече от 25 на брой, по различни национални и оперативни програми, на обща стойност около 30 млн.лв.
“Град като Балкана – древен и млад“ – Враца води началото си от богато тракийско селище. Първите следи датират от новокаменната ера, а първите заселници в околността са от тракийското племе трибали. За тяхната богата култура и бит свидетелстват находките от Могиланската могила и Рогозенското съкровище.
През вековете градът остава важен занаятчийско-търговски и културно средище, а по късно и индустриален център. Името Вратца се появява в каменен надпис от времето на българския владетел Михаил II Асен/ 1246-1256/.
Враца е средище на активен културен живот и се слави със своите културни институти – Читалище „Развитие”, Дворец на културата, Регионален исторически музей с Художествена галерия, Драматично- куклен театър, Етнографско – възрожденски комплекс „Св. Софроний Врачански”.
Природните забележителности на територията на Община Враца – пещерата Леденика, проходът Вратцата, Мемориалният комплекс „Ботев път”, Божият мост край село Лиляче, водопадите „ Скакля” и „Боров Камък” и ПП „Врачански Балкан”, както и символите на град Враца – Проломът „Вратцата”, Паметникът на Околчица, Рогозенското съкровище, Сребърния наколенник, Плочката от село Градешница, Куртпашовата кула, кулата на Мешчиите и Хижата над площада превръщат Враца в уникална и желана туристическа дестинация за любителите на планината, алпинизма, религиозния туризъм, пара и делта-планеризма, спелеологията и селския и еко туризъм.
Икономика
Социално-икономическо развитие и инвестиционна политика на Община Враца
Община Враца се намира в Северозападната част на Република България и има територия 697 кв.км и население 80 186 души (по настоящ адрес, към 15.06.2011 г., по данни на ГРАО). Състои се от един град Враца и 22 села. По площ общината заема 16–то място в страната. От общо 679 кв.км – 370 са обработваема земя, а 117 – гори и ливади. Климатът е умерено-континентален.
Град Враца е с изградена инфраструктура и комуникации. Изпълнена е отоплителна мрежа, захранваща 15 352 апартаменти и множество търговски обекти. На територията на общината са изградени 3 броя подстанции. Добре са развити съобщителните връзки. Основен вид транспорт в общината е автомобилният, в града е развит и тролейбусният транспорт. В общината са развити текстилна промишленост (производство на памучни платове и коприни), шивашка, хранително-вкусова промишленост (хлебопроизводство, сладкарство, месопреработка, млекопреработка), производство на строителни материали (цимент), мебелна и лека промишленост, машиностроителна (производство на стругове и фрези), металолеене и металообработка и други. В Общината има изградени множество бензиностанции и газостанции. Има богато изградена мрежа от модерни търговски обекти. Повечето от добре работещите фирми на територията на общината са предимно частни (малки и средни). Община Враца оказва активно съдействие и подпомагане за развитието на малкия и среден бизнес.
Община Враца работи активно, за привличане на средства, както от Предприсъединителните фондове на Европейския съюз, така и от други фондове и програми.
По-важните проекти, изпълнени през последните пет години са повече от 25 на брой, по различни национални и оперативни програми, на обща стойност около 30 млн.лв. Тя бяха свързани с подобряване техническата и инженерна инфраструктура в общината, на материално-техническата база в сгради общинска собственост (училища, детски градини, ясли, болници), в оптимизация на училищната мрежа, укрепване бреговете на реки, предоставяне на различни социални услуги и др. Такива са:
1. Оборудване за Междуобластен диспансер за онкологични заболявания
2. Довършване изграждането на уличната канализационна мрежа на град Враца, подобект Канализация на кв. Медковец – югоизточно от “Медковско дере”
3. Ремонт на покрива, фасадно оформление и вътрешен ремонт на помещенията на СОУ „Христо Ботев“ – Враца
4. МБАЛ „Хр. Ботев” – създаване на отделение за остри умствени увреждания
5. Въвеждане на енергоефективно осветление на улиците и обществените сгради в Община Враца
6. Енергийна ефективност на обществени сгради публична общинска собственост
7. Реконструкция на водоснабдителен водопровод на ул. „В. Кънчов” и ул. „Илинден” – част от първокласен път Е 79
8. Рехабилитация на инфраструктурата в Хранително-вкусова зона
9. Нови социални услуги в с. Паволче
10. Оптимизиране на училищната мрежа в Община Враца
11. Изграждане на Център за обществена подкрепа в Община Враца
12. Създаване и гарантиране на висококачествени обществени места чрез комплексно обновяване на част от образователната инфраструктура на Община Враца
13. Ремонт и фасадно оформление на Дом за отглеждане на деца лишени от родителски грижи „Асен Златаров”
14. Ремонт и фасадно оформление на Психиатричен Диспансер – гр. Враца;
15. Изграждане на нов кухненски блок и перално помещение към Дом за младежи с увреждания в с. Три кладенци
16. Външен ремонт и изграждане на асансьор на Дневен център за деца и възрастни „Зорница” – Враца
17. Между приятели и добри съседи – Общини Враца, Козлодуй, Мизия, Мездра, Мел Италия, Консорциум Ферара – Италия
18. Модернизация на националната база в училище (Модул „Спорт в училище”, Създаване на достъпна архитектурна среда”, Енергоефективно саниране на училищни сгради”)
19. Скатов предпазен канал в Згориград
20. Укрепване с подпорна стена на левия бряг на р. Скът, с. Оходен
21. „От социални помощи към осигуряване на заетост”;
22. „Асистент на хора с увреждания”;
23. Заедно за по-добър живот (Домашен помощник и Социален асистент”);
24. Закриване на нерегламентирани сметища и озеленяване – с. Баница, с. Бели извор, с. Чирен, с. Вировско, с. Тишевица, с. Три кладенци, с. Горно Пещене, с. Згориград, кв. Бистрец, ЦДГ 6 – Дъга, ДЯ 5 – Българче”;
25. „Оптимизиране на училищната мрежа в Община Враца”;
26. Финансов анализ и подготовка на тръжни документации за проект „Изграждане на клетки 2.1 и 2.2 към Регионално депо за твърди битови отпадъци от Общините Враца и Мездра”;
27. „Изграждане на нова клеткa 2.1 на Регионално депо за твърди битови отпадъци от Общините Враца и Мездра”;
28. „Преустройство и пристройка към съществуваща сграда с обществено обслужващо предназначение, находящ се в с. Згориград ”
29. „Общината – катализатор на икономическото развитие”;
30. Ремонтно-възстановителни работи по изграждане корекция на река и открит облицован канал в границите на с. Лиляче, община Враца
31. Изграждане на Дом за стари хора “Зора”;
32. “Образователна и медицинска интеграция на уязвимите малцинствени групи със специален фокус върху ромите”;
33. Преструктуриране на пилотни многопрофилни болници и развитие на спешна медицинска помощ с цел подобряване на достъпа до здравеопазване за уязвими групи от населението”;
34. SUGAR „Регионални и местни политики за устойчиви добри логистични градски практики”
Община Враца работи по проекти по оперативните програми, които се финансират от Структурните и Кохезионния фонд и националния бюджет (ОП „Околна среда”, ОП „Регионално развитие”, ОП „Развитие на човешките ресурси”, ОП „Административен капацитет”, ОП „Техническа помощ”); по национални програми, които се финансират от националния бюджет и заеми (МОН, МТСП, ПУДООС, Гражданска защита и др.); по европейски програми, които се финансират от ЕК (ИНТЕРРЕГ, ИЕЕ и др.).
Одобрените проекти, за които има сключени договори за финансиране и които изпълняваме от 2011 година, само по оперативните програми, са на стойност около 143 млн.лв., а с проектите по европейските и националните програми, общата им стойност е над 150 млн.лв.
През настоящата 2012 год. са сключени договори за финансиране на 6 одобрени проекта на стойност около 11 млн. лв.
Община Враца разполага със свободни поземлени имоти, предназначени за израждане на производствени предприятия, както и със свободни сгради общинска собственост, които може да предостави на чуждестранни инвеститори. В град Враца има оформени няколко промишлени зони, подходящи за създаване на производствени предприятия, складови бази, бизнес паркове и други обекти, а така също и за мотели, хотели и ресторанти.
Промишлена зона 1
Източната промишлена зона е в непосредствена близост до международния път Е-79, с изградена инфраструктура – пътна, електричество – ниско и високо напрежение, ж.п. линия (Видин – Враца –Мездра – София) и връзка с градската товарна ж.п. гара , градската ТЕЦ, телекомуникации, в близост до яз. Дъбника, който се използва за промишлено водоснабдяване и за поливане на селскостопанските площи, с газопроводна мрежа, която е свързана с единственото в страната газохранилище на природен газ в с. Чирен. Има свободни терени.
Промишлена зона 2
Промишлената зона е разположена между две от основните транспортни магистрали международния път Е-79 и II-15 – Враца – ферибот Оряхово. Тя също е с изградена инфраструктура: пътна (шосейна и ж.п.), електрическа (ниско и високо напрежение), водна и канализационна, ТЕЦ, телекомуникации. Има свободни терени.
Зона на хранително-вкусовата промишленост
Третата зона е разположена около международния път Е-79. Има изградена пътна (шосейна и ж.п.) инфраструктура, в непосредствена близост е ж.п.линията – Видин – Враца –Мездра – София, има възможност за газифициране, тъй като газопровода минава покрай тази промишлена зона, снабдена е с водно и ел. захранване. Има свободни терени.
Външните и местни инвеститори могат да разчитат на пълна подкрепа от страна на общинското ръководство, а така също и на институциите в града, функциониращи в услуга на бизнеса: Търговско-промишлена палата, Евро инфо център, Индустриална стопанска камара и др. На територията на общината се намира подземно газохранилище (на около 20 км от гр. Враца). Общината е важен зърнодобивен център. Северно от Враца са очертава екологично чиста зона, която е предпоставка за производство на качествени хранителни продукти. Фирмите с общинско участие, в голямата си част са създадени от общината, за да предлагат услуги за задоволяване на различни потребности на населението.
Успешно осъществяват дейността си дружествата със 100% общинско участие – “Тролейбусен транспорт” ЕООД, “Общински пазари и тържища” ЕООД, “БКС” ЕООД, “Обредни дейности” ЕООД. В град Враца съществуват предпоставки за бъдещо регионално икономическо развитие. Тук живеят достатъчен брой подготвени специалисти с висше и средно образование. Цените на недвижимите имоти са ниски, мрежата на централното топлофициране е добре развита, а далекосъобщенията са в добро състояние. Общината е с ясно определени амбиции за по-нататъшното си развитие в новите условия на предприсъединяване към Европа, като ще следва насоките за търсене и привличане на инвестиции и разкриване на нови работни места.