с. Малорад, ул. Цар Симеон 1-ВИ, 1  0896709650, 0896709652  kmetstvo.malorad@abv.bg

Малорад е село в Северозападна България. То се намира в община Борован, област Враца. Село Малорад е разположено в северозападната част на хълмистата Дунавска равнина. Намира се на 40 км южно от град Оряхово и на 40 км от град Враца.

В землището на Малорад има неизследвани праисторически селища.

На една висока равна тераса северно от Мешани бари в местността Пчелина има останки от селище, което е обитавано през новокаменната епоха – шесто хилядолетие пр. Xр. Това са били първите обитатели на околностите на днешното село. Разкрит е дебел културен пласт от останките на праисторическо селище. Тук са намерени глинени съдове, кремъчни ножове, каменни брадви и един меден връх от копие, представляващ археологическа рядкост.

В двора на Герго Петров Рогозянски, който се намира на височината на Голямата чешма в северозападната част на Малорад, са открити огнища, фрагменти от глинени съдове, кремъчни и каменни оръдия на труда.

През второто и първо хилядолетие пр. Хр. околностите на селото са обитавани от траките. Свидетелства за това са двете тракийски могили – едната в двора на Могиланците, а другата в землището на запад от селото. И двете са вече напълно разрушени.
Следи от селище, обитавано в началото на Бронзовата епоха, са намерени в местността Гучувица (Смръдльовец). В местността Езерото има останки на селище от края на бронзовата епоха. Между различни други находки са открити куха бронзова брадва и бронзови фибули от късно желязната епоха. Това селище изглежда е съществувало и през римската епоха, и българското средновековие. Доказват го намерените археологическите материали. Случайно е изровена колективна находка от 93 броя римски сребърни монети с последна емисия от император Луций Вер (161 – 169 година), заедно с една гривна от сребърен плетен тел и глинен съд.

В местността Горанова круша е имало голямо тракийско селище, обитавано през V–II век пр. Хр. Там са намерени глинени съдове и вази с интересна форма и бронзови фигури. В местността Чаира личат останките от голямо средновековно селище. Намерените материали датират от времето на Първо и Второ Българско царство. Именно тук е било средновековното село Малорад.

Празници
Съборът на Малорад е на 28 октомври.
Трифонов ден-Зарезан
Сирни заговезни – празникът продължава няколко дни. Първата вечер заговяват Янчовци, Гоцовци и Драгоевци.
Тодоров ден (конски Великден). В деня на празника най-възрастната жена в семейството замесва и изпича специални колачета във форма на кончета и други домашни животни. Освен тях се приготвят и обреден хляб, който е нашарен със специален дървен печат и железен обреден пръстен. В кушията участват най-добрите коне и ездачи. Наградата за победителя е признанието за най-бърз и красив кон.

Борован, ул. Иван Вазов № 1 091479440, 091479200, 0893666306 ob_borovan@abv.bg  http://www.borovan.bg

Община Борован е разположена в северозападната част на Република България, в котловината на Дунавската равнина, с надморска височина 250 – 350 м. Заема площ от 212 кв.км и граничи с общините Враца, Хайредин и Бяла Слатина и е една от съставните общини на Област Враца.

Районът на Борован е обитаван от човешки същества още през каменно-медната епоха /V хил.Пр.Хр/. Известни са две селища от този период- в местностите Лапчовец и Езерото, където са намерени кремъчни и каменни оръдия с разнообразни форми и богата украса. Следи от бронзовата епоха са открити в местността Васков чукар. Установено е, че през І хил.Пр.Хр. в района на Борован съществуват две тракийски селища и два тракийски надгробни некропола, съответно в местностите Езерото и Тиев лъг. Намерени са тракийско въоръжение и железни юзди,датиращи от ІІ в. Пр.Хр.

Днешното село Борован лежи върху останките на голямо трако-римско селище, за което свидетелстват откритите гробове /І-ІV в./, глинени съдове и римски монети. На височината на Борованската могила са запазени част от основите на стените и кулите на късно- римската крепост. Открити са останки и от средновековно българско селище.

Името на Борован датира от българското средновековие. В документ от 1614 година /Тимарски регистър/ е открит списък с имената на 325 жители на с.Борован, сред които пет свещеници, вероятно по това време съществуват църква и килийно училище за подготовка на свещеници и учители. През 1820 г. в Борован е открито едно от първите във Врачанския край светски училища. През 1834 година борованчани построяват дървена църква, наречена Св.Параскева, а през 1843 година, каменна. Храмът Св.Николай е изграден през 1872 година и век по-късно е обявен за паметник на културата.

На 18 май /ст.стил/ 1876 година през селото преминава Христо Ботев със своята чета на път от Козлодуйския бряг за Врачанския балкан. Този маршрут е включен по-късно като част от мемориалния комплекс Ботев път и по него всяка година преминават стотици Ботеви поклонници.

Село Борован е освободено от турско робство на 25 октомври 1877 година от Лейбгвардейския хусарски полк под командването на полк. Барон Майендорф. След Освобождението, Борован се превръща в едно от най-големите села във Врачанско. Населението му нараства от 4295 души през 1910 година на 5905 през 1946 година. Основен поминък е земеделието. Отглеждат се предимно зърнени култури, царевица и слънчоглед. Функционират модерно оборудвана маслобойна, фабрика за маджун, няколко мелници. Прочута със своите вкусови качества става борованската боза.

През 1902 година в Борован е открита пощенска станция, а пет години по-късно е основано читалище Будилник, преименувано през 1944 година на Цани Иванов. На 1 юни 1972 година е открита новата сграда на читалището и паметника Конника, посветен на загиналите в Септемврийското въстание.

Забележителности – Борованска могила /423м./, обявена през 1961 година за природо-исторически обект.

Инфраструктура и население

В началото на 1978 година Борован става административен център на селищна система,в която са включени още четири села, а с Указ от 28 август 1987 година Борован е обявен за Община.
Населението на общината е около 6000 жители.

Общината се намира се на 150 км. от гр. София и се явява естествен център между р. Дунав и Стара планина. През нея преминава главната пътна артерия, която свързва източното Черноморие със западните части на страната, главния път София – Ферибота Оряхово, който понастоящем играе важна роля в икономиката ни и е връзката на нашата страна със съседна Румъния и няколкото пътни артерии с регионално и национално значение – за АЕЦ Козлодуй, Монтана, Плевен, Бяла Слатина. Пътната мрежа на територията на общината е 176 км.
На територията на Общината се намират селата Борован, Малорад, Добролево, Нивянин и Сираково.

Вижте по-голяма карта