Ивайловград, ул. Георги Димитров №49 036616090, 036616528, 0885504010 oba_ivaylovgrad@abv.bg  http://www.ivaylovgrad.org

Ивайловград възниква в края на ХVІ в. в близост до разрушения средновековен български град и митрополистки център Лютица /днес кв.Лъджа/ под името Ортакьой, означаващо Средно село, наречен така вероятно поради средищното му местоположение на пътищата от Любимец през Димотика и Софлу за Александруполис /Дедеагач/ и от Смолян и Кърджали за Одрин. През ХІХв. до 1912г. градът е изявен духовен, културен и търговски център с около 2000 жители, чийто основен поминък е търговия, бакърджийство, калайджийство, бубарство, терзийство, яхнаджийство. След като получава независимостта си до 1923г. Ортакьой приема много бежанци от Мала Азия и Източна Тракия.
По време на османското присъствие и през епохата на българското Възраждане сведенията за района са оскъдни. В по-голямата си част те се отнасят за времето след Освобождението и изясняват икономическото, стопанското и политическото състояние на Одринския вилает и най-вече неговите важни средища Одрин, Димотика и Софлу. В тях се споменава и за Ортакьойската казаа като малка и незначителна област в обширния вилает. Поради междуособиците в Османската империя, кърджалийските набези и в търсене на по-добър поминък в края на ХVІІІв. и през ХІХв. започва масово изселване на българското население към Мала Азия.

След Руско-турската освободителна война, според решенията на Берлинския конгрес – 1878г., Ивайловградския край заедно с други райони от Беломорска Тракия и Македония, остават подвластни на Османската империя. Преселническите движения са към пределите на новоосвободена България. Към Северна Тракия и Добруджа се отправят стотици български семейства.

През лятото на 1913 г. в Гюмюрджинска област е образувано т.нар. Гюмюрджинско автономно управление с председател Хафъз Сали. Автономистите “ефективно” използват периода до възстановяването на българското административно управление в беломорските райони и на 29 юли 1913 г. пристигат в Ивайловград. През м. септември и октомври местното българско население е оставено на произвола на развилнелите се башибозуци, дезертьори от турската армия, гръцки и албанско шовинисти, водени от Иляз бей. Селата Камилски дол, Сив кладенец, Покрован, Хухла, Горно Луково, Горноселци, Гугутка, Попско и Драбишна са опожарени, а населението – 335 мъже, жени, деца и старци, са посечени. Унищожени са стотици къщи, църкви, училища, читалища. За този небивал геноцид проф. Любомир Милетич пише в книгата си “Разорението на тракийските българи”: “…всички са пострадали и то толкова много, че Ортакьойската околия може да се каже най – нещастна между пострадалите околии на Нова България”. И до днес тази книга се пази като особено скъпа реликва в тези селища, за да помнят идните поколения онези “мълчаливи герои” и тяхната саможертва в името на свободата. Пълното обезбългаряване на Ивайловградския край е предотвратено след намесата на 28-ми пехотен полк и четите на прославените тракийски войводи Димитър Маджаров и Руси Славов. Разказите на преживели събитията българи, записани по-късно, разкриват съдбата на хилядите мирни жители, прогонени от родните места. След подписването на мирните договори започва бързо социално – икономическо и културно възраждане на Ивайловградския край. Създават се институциите, организациите, ведомствата и структурите на българската държавност. През октомври 1913 г. е открито първото българско училище в Ивайловград с 354 ученика, днешното СОУ “Христо Ботев”, а през 1914 г. е създадено читалището, което и днес продължава да съхранява и популяризира българщината.

През 1932 г. се ражда идеята за изграждане на паметник на загиналите от Ивайловградска околия през войните 1912 – 1913 г. и 1915-1918 г. Съставен е Инициативен комитет, който събира средства от дарения и организира тържественото откриване на връх Черни рид на 21 юни 1937г. Паметникът представлява 18 м. внушителен обелиск с барелеф – Орденът за храброст. В подножието му е построена костница на загиналите в боевете. И до днес този монумент, както и десетките паметни плочи в община Ивайловград, напомнят за страшната кървава драма, която преживява населението от този край.

През 1996 г. Инициативен комитет, с участието на председателя на СТДБ, председателите на тракийските дружества в Хасково, Кърджали и Ивайловград, Кмета на община Ивайловград, бизнесмени и видни общественици, събра средства от дарения и изгражда мемориален комплекс “Илиева нива” край с. Глумово, община Ивайловград, състоящ се от паметник на загиналите тракийски деца през 1913 г., параклис “Св. Петка” и тракийска чешма. Всяка година тук се провежда Национален младежки тракийски събор “Илиева нива”, в който участват хиляди тракийци и потомци на тракийски българи от цяла България.

През 1934 г. се извършва преименуване на новоприсъединените след Балканската война селища и Ортакьой получава името Ивайловград.

В най-ново време в Ивайловградския край постепенно започва да се изгражда местна икономика и да се развива селското стопанство и животновъдството. Градят се училища и читалищни сгради, които заемат своето място в духовния живот на региона. Изграждат се междуселищни пътища – необходимо условие за комуникативност, израстват промишлени предприятия. Настъпват дълбоки промени в селото, открит е и последният хидровъзел на каскада Арда – хидровъзел “Ивайловград”.

Община Ивайловград е разположена в най-югоизточната част на Родопите. На изток граничи с Република Гърция, а нейни съседи на север и запад са общините Любимец, Маджарово и Крумовград.

Местоположението на Ивайловград, на границата с Гърция, е благоприятно за развитието на трансгранично сътрудничество в различни сфери на дейност, както и за притока на чуждестранни туристи в общината.

Климатът на общината е преходно-средиземноморски. Като цяло община Ивайловград разполага с добри природни дадености – мек климат, планината Родопи с красива и екологично чиста природа, изобилие на водни ресурси – река Арда и язовир Ивайловград, наличие на полезни изкопаеми. На територията на общината има разработени залежи от скално-облицовъчни материали.

Източните Родопи са един от районите в страната с най-богато биологично разнообразие. В общината, се срещат 84 вида растения от Червената книга и 11 редки видове в световен мащаб.

Районът е от голямо значение за опазване на птиците – 77 вида птици фигурират в Червената книга на страната, а 7 вида са световно защитени. Уникално е разнообразието от грабливи птици.

Селското стопанство е основен отрасъл за общината. Много добри са природно-климатични условия за развитие на лозарството.

Лозовите насаждения осигуряват висока продуктивност и качествена продукция. Освен традиционните зеленчукови култури – пипер, домати, зеле, картофи, в региона има условия за отглеждане на аспержи и бадеми, както и за създаване на маслинови насаждения.

Промишленият облик на общината се представя от три основни фирми – Завод за крепителни детайли АД, „Фибротекс“ ООД и „Егида“ АД, както и множество малки частни фирми, специализирани основно в обработка на скално-облицовъчни материали. На територията на общината работят и две гръцки фирми.

В община Ивайловград има прекрасни условия за воден и ловен туризъм. Язовир Ивайловград със своята природа, създава благоприятна среда за отдих, риболов и практикуване на водни спортове.

Много важен факт, подпомагащ развитието на туризма, е и богатата на културни и исторически ценности история на общината.

Тук са запазени множество следи от тракийската, елинистичната и римската култура.

Има останки от редица крепости, следи от най-стари селища и гробници. Уникален паметник на културата е античната вила „Армира“, както и могилата-гробница край с. Свирачи от тракийско-римския период.

Освен за развитие на туризма, община Ивайловград насочва усилията си за създаване на по-благоприятни условия за развитие на селското стопанство и по-добра реализация на продукцията му, както и за оптимално използване възможностите на трансграничното местоположение на общината.

 Документи и формуляри

Вижте по-голяма карта