Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Люлин
КМЕТСТВО ЛЮЛИН
 |
 с. Люлин, общ. Перник 077172029  |
Люлин е село в Западна България. То се намира в община Перник, област Перник, на 8 km североизточно от град Перник.
Село Люлин се намира в планински район, на югозападните склонове на Люлин планина. Къщите са пръснати в няколко махали, свързани с добри пътища. Климатът е умереноконтинентален, благоприятстващ растениевъдството (пшеница, царевица, ечемик, овес, люцерна) и овцевъдството.
Люлин планина е разположена между Софийската и Пернишката котловини. С Витоша е свързана чрез Владайската котловина, а на запад е свързана с Вискяр планина чрез Радуилската седловина. Изградена е от вулканични скали (андезит, туфи, туфити) и седиментни (конгломерати). Билото в източната част е заоблено, то е остатък от денудацинна повърхнина. Над него се издигат отделни върхове. Сред тях е и най-високият връх Дупевица (1256 м). Западната част е гребен. Южните склонове са стръмни. Бучинският проход дели Люлин на западна и източна част.
Село Люлин съществува под това име от 1961 година, когато е съставено от бившите села Райлово и Църнел. По времето на комунистическия режим (09.09.1944 – 10.11.1989 година) през 50-те години на ХХ век в село Люлин са настанени членове на семейства на интернирани в трудово-възпитателния лагер до рудник Св.Анна.
Втората половина на 50-те години на ХХ век Младежко бригадирско движение построява популярната хижа Люлин, която се намира под връх Райловско Градище. Туристическият обект е изоставен в началото на 90-те години. Хижа Люлин не функционира от 2000 година. Мебелите са откраднати, прозорците са изпочупени, също така са правени опити постройката да бъде опожарена.
Същата съдба споделя и популярната механа Ханчето, която е разположена в близост до пътя към хижа Люлин. Хижа Люлин и прилежащият към нея парцел са придобити от частен инвеститор през 1999 година, но след осъществяването на сделката с община Перник, имотът продължава да е безстопанствен вече тринадесет години.
Втората половина на 80-те години в близост до Централния площад (Бърдото) започва изграждането на сграда, която да послужи за ресторант, поради което се налага разрушаването на старото гробище. През 90-те години сградата на ресторанта е закупена от частна фирма и е превърната във шивашки цех.
По време на бомбардировките на НАТО над Белград на 10 май 1999 година в землището на селото пада бойна ракета „Харм“ от типа „въздух – наземен радар“. Останките от ракетата и разкази на очевидци от селото са показани по централните новини на телевизионните канали (БНТ и Нова телевизия). Ракетата е изстреляна над югославска територия и е долетяла от запад – северозапад. Ракетата е изразходвала горивото си, след като не е срещнала цел, и прелитайки по балистична права, е паднала и се взривила в близост до село Люлин. По това време не е регистрирано нарушение на въздушното ни пространство от чужди самолети. ВВС нямат информация причина за инцидента да е имитационна цел, изстреляна от сръбска територия. Жертви и разрушения няма. При завръщането си от Узбекистан на аерогарата президентът Стоянов заяви за медиите: „Иска ми се да вярвам, че НАТО ще поправи мерника си. Това е нелепата и жестока логика на войната“. Жителите на селото са шокирани от инцидента, а някои по-предприемчиви местни жители взимат части от бомбата за спомен. По-възрастните люлинци се опитват да успокоят по-младите при първоначалната паника след събуждането от взрива на ракетата с обяснението че „бомба е, ама е някъде до селото, помним – така беше по време на Втората световна.“
През 2002 година в село Люлин ГДБОП разкрива лаборатория за синтетични наркотици. Антимафиотите конфискуват 47 килограма готови таблетки и прекурсори.
В 3 часа сутринта на 22 май 2012 година трус с магнитуд 5.8 по Рихтер и епицентър 5 километра северозападно от центъра на град Перник разтърсва България.Следват няколко близки по сила вторични труса в следващите часове, както и в нощта на 24 май. Стотици по-слаби труса се усещат идните няколко месеца. Земетресението се усеща много силно в селото. Десетки са напуканите стени и падналите комини. Няма данни за пострадали и жертви сред месното население.
През пролетта на 2013 година заместник-кметът по образование и култура в община Перник Илинка Никифорова, че Столичното издателство „Захарий Стоянов” с управител Иван Гранитски е купило старото училище в Църнел. Намерението на писателя е да превърне старата школска сграда в средище на изкуствата и народните занаяти. Учебното заведение е затворено през 2007 година с решение на Общинския съвет заради липсата на деца.
През 2012 година фирма “Консепт Дизайн” купува 100 декара земи в землището на селото, които превръщат в плантация с дървесния вид пауловния.
СТОЛИЧНА ОБЩИНА РАЙОН ВРЪБНИЦА
 |
 София, ж.к. Надежда 3, бул. Хан Кубрат, бл. 328, вх. Б 028157610 info@vrabnitsa.bg http://www.vrabnitsa.bg |
Историческите корени на днешните села и жители се губят в началото на новата ера, когато римският император Марк Улпий Троян ( 98 – 117 година), известен като велик строител, е прокарал тук отклонението за Пауталия (Кюстендил) от Главния военен римски път Виндобона. (Виена) – Сингидумун (Белград) – Наисус (Ниш) – Ремесиана (Бела Паланка) – Турес (Пирот) – през Драгоманския проход и Скретиска (Костинброд) – Сердика (София) – Филипополис (Пловдив) – Адрианополис (Одрин) до Бизантион-Константинопол (Цариград, Истанбул).
По стария римски път минават два от най-големите кръстоносни походи – първият през 1095 година и третият – от 1189-1191 година. Легендите за онези времена са дали името на местността Трояно край стария път до Волуяк.
На мястото на село Мрамор е съществувало селище още от тракийско време – открити са отломки от мраморни колони и жертвеници. Три тракийски жертвеника се пазят в църковния двор.
Селото е съществувало и през Средновековието към владение на военно лице с титлата примикюр, засвидетелствана във Витошката грамота на цар Иван Шишман от 1382 година. Средновековното българско селище се е намирало на на важен кръстопът за Ниш, Хемус и Средец.
На това място последователно са съществували селища с различни имена – Крамор, Примичур, Мрамор.
В с.Волуяк е роден и живял единственият опълченец и участник в Ботевата чета от този край – Димитър Пенев от Маринковия род, роден на 02.04.1854 година, човек с изключително интересна съдба. Учил е в Робърт-колеж в Цариград, осъден от турските власти на 101 г. затвор, избягал оттам и след големи перипетии стигнал механата Под руския орел, където се записва в Ботевата чета.
След разбиването й се прехвърля в Сърбия и е доброволец в сръбско-турската война. През март 1877 година Димитър Пенев се записва доброволец в опълчението в Плоещ и участва в сраженията при Стара Загора и Шипка. След Освобождението работи като пристав, секретар и мирови съдия. Умира на 88 години на 09.05.1942 година.
В кръчмата в някогашното село Връбница Мърквичка е намерил вдъхновение за своя шедьовър Ръченица. Както е известно, сензационно беше открита втора Ръченица – реплика на прочутата картина, която се съхранява н Националната художествена галерия. Вариантът е рисуван около 1894 година от самия Мърквичка, вероятно за заможен българин.
Жители от селата по този край са участвали в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни. Във войните 1912-1918 година са дадени 24 жертви от волуякчани. В тяхна памет е издигнат паметник на Голямата могила, а имената им са изписани на паметника в центъра на селото.
В началото на 20-те години на двадесети век София се разраства много бързо на запад и северозапад. На запад от двете страни на пътя за Ниш и Белград, около вече построените няколко фабрики извън чертите на тогавашна София, започва да се оформя квартал Модерно предградие.
Във времената на комунистическия режим сред репресираните жители на Връбница са Сокол Николчов Захариев, Трайко Спасов Андонов, Тончо Евтимов Стоименов, Иван Кръстев Арсов, Игнат Киров Дюлгеров, Иван Стоянов Георгиев, Никола Спасов Николов, Александър Тодоринов и Стефан Първанов.
Село Обеля се присъединява към столицата като квартал през 1961 година с приемането на Закона за общия градоустройствен план на София.
През 1987 година с Указ № 3399, публикуван в ДВ бр.97 се закриват дотогавашните Благоевски, Коларовски, Димитровски и т.н. райони на София и се създават общини.
С указ № 3405 на Председателя на Държавния съвет на Народна република България от 14.12.1987 година, публикуван в ДВ бр.10/05.02.88 г. град София е разделен на 24 общини: Средец, Красно село, Възраждане, Оборище, Сердика, Подуяне, Слатина, Червена звезда /сега – Изгрев/, Триадица, Красна поляна, Лозенец, Илинден, Надежда, Искър, Младост, Студентска, Витоша, Овча купел, Люлин, Нови Искър, Кремиковци, Връбница, Панчарево и Банкя.
Дотогава сегашните местности Модерно предградие, Връбница и кв.Обеля са принадлежали съответно към районите Димитровски, Коларовски и Девети септември; днес общини-майки са Възраждане и Сердика. При създаването на район Люлин, кварталите Обеля и Модерно предградие преминават към него.
С Указ 220 от 19.07.1995 година, публикуван в ДВ, бр.66 от 25.07.95 година се обнародва Закон за териториалното деление на Столична община и големите градове. В чл.2, ал.2, т.20 се определят границите на район Връбница. Поради техническа грешка при описване на границите, Законът е поправен в частта му за Района и поправката е публикувана с Указ 246/07.09.95 в ДВ, бр.80.
С Решение №79 от Протокол №42/27.04.1998 година от заседание на Столичен общински съвет е прието преминаването на село Мрамор от район Нови Искър към район Връбница.
Територия
Фонд “Населени места” 15 027,161 дка
Селскостопански фонд 20 265,956 дка
Транспортна мрежа 1 067,646 дка
Водна мрежа 147,928 дка
Други 1 696,805 дка
Общо: 38 205,496 дка
Територията на район “Връбница” е около 44 кв.км., което е 2, 28 % от територията на София, заемаща площ 1310,8 кв.км.
Границите на район “Връбница” са следните: границата със Софийска област, землищната граница на с.Мрамор със землищата на селата Житен, Доброславци и Мировяне, квартал Требич, квартал Илиянци, река Какач, ул.Дилянка, ул.224, ул.Бели Дунав, ул.Хан Кубрат, ул.222, ж.п.линията за град Банкя, Суходолската река, бул.Сливница (Европа), продължението на бул.Панчо Владигеров, ж.п.линията за град Банкя, околовръстният път, границата между кв.Филиповци и кв.Обеля и с.Волуяк.
Конкретната линия на границата между двата квартала е договорена с протокол между кметовете на районите Връбница и Люлин, тъй като няма определен инфраструктурен обект, който да я дефинира. Тя е описана така: “по пътя за Драгоман от кръстовището с ул.Банско шосе(п.т.15 до п.т.17) по черна улица до северната имотна граница на им.пл.№ 86 по имотните граници на им.пл.№ 85, № 113 по ул.731 от п.т. 26 до п.т. 32 по западните имотни граници на имоти с пл.№№ 25, 22, 110, 12 и обратно по ул.Банско шосе и пътя за Драгоман” (според писмо от район Люлин до Директора на СофГео, под № АГ-09-00-008/15.05.1998). Т.е. границата преминава по северозападната кадастрална линия на кв.Република, достига продължението на бул.Сливница и по него достига до кръстовището с околовръстното шосе. Така кв.Дружба (Толева махала) и т.нар.кв.Република-2, които са в землището на Волуяк, естествено се включват в територията на район “Връбница”.
В така определените граници район Връбница се намира между районите Нови Искър, Надежда, Илинден, Люлин и границата със Софийска област (град Божурище). ЗемлищаЗемлищата на селата Връбница, Волуяк и бившето Обеля по данни на Поземлена комисия “Връбница” са на площ от 38 205, 496 дка. Разликата с площта на Района се дължи на това, че част от землищата на Връбница и Обеля административно попадат съответно в районите Надежда и Люлин. По фондове земята е разделена така:По 10-балната система на НИИПА “Н.Пушкаров” земите в трите землища са ІV категория.
Почвите в землището на Връбница са предимно черноземни смолници, а край реките – алувиално – ливадни.МестностиМестностите в землищата на кв.Обеля са: Чегаревец, Локвата, Бел камък, Лозище, Зад ливаге, Трояно, Малка Беравица, Голяма Беравица, Крушата.
В землището на с.Волуяк по-големи са: Примичур, Пъдината, Божуро, Раздолци, Бабин дол, Ридо, Килказ, Полето, Трояно, Рудината, Равнището, Гъстите бреске, Боботилото, Гърдите, Ливагето, Пролешка река, Герена, Гурмазица.
В землището на с.Мрамор по-големи местности са : Примичур, Банишора, Волуешки път, Кръста, Равнището, Келказа, Трапо, Чучулица, Магараница, Лаката, Барата, Гръстелниците, Твърдако, Пасището и Балвана.
Реките, които текат през Връбница са: Какач, Суходолска река, Църна бара, Доло, Селска река, Малка Беравица, Голяма Беравица.
Язовир в Района има само един – в местността Примичур край с.Волуяк, който заема площ 39,539 дка.