Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Любен
ОБЩИНА СЪЕДИНЕНИЕ
 |
 Съединение, бул. 6 – ти септември 13 031822316, 031823517, 031823920, 031823921 oba_saedinenie@abv.bg http://saedinenie.org |
Община Съединение се намира в Тракийската низина, на север граничи с подножието на Средна гора. Средната надморска височина е 200 метра. Общината включва в себе си следните населени места: град Съединение – общинският център, находящ се на 22 км. североизточно от Пловдив, и селата Церетелево, Царимир, Неделево, Правище, Любен, Малък Чардак, Голям Чардак, Найден Герово и Драгомир.
Селищата са сравнително равномерно разположени на територията на общината. Гранични общини са: на север – община Хисар; на югоизток- община Марица; на изток – община Калояново, на юг община Родопи; на запад граничи с Пазарджишка област. Населението на общината наброява 11 577 души към момента. В непосредствена близост до общинският център е автомагистрала Тракия – основна пътна артерия и представляваща неразделна част от международния товарно- пътнически трафик.
През територията на общината преминава ж.п линия Пловдив – Панагюрище. Общината е разположена на площ от 297 721 дка, от които 256 148 дка е обработваема земя, а поливната от нея е 177 683 дка. Град Съединение и прилежащият му район като част от Горнотракийската низина имат преходно – континентален климат. Забелязва се известно различие в количеството на валежите в сравнение със съседните райони. Тук са измерени едни от най – ниските техни средногодишни суми за Южна България (495 л. /м2).
По данни на метеорологическата станция най – рано сняг е падал през втората половина на ноември и се е задържал най – късно до втората половина на март. Снежната покривка е много тънка, а продължителността на снежния период – средно около 80 дни. Най – малка е тя през втората десетдневка на ноември и третата десетдневка на януари. Първият мраз в района настъпва средно към 27 октомври, а последният – към 9 април.
Равнинният терен, наличието на добра канална мрежа и подпочвена вода, спомагат за отглеждането на интензивни култури. Почти през всички населени места на общината минават реки. Релефът на общината е предимно равнинен. Средната надморска височина за общината е 200 м.
Под дългогодишното влияние на почвообразуващите фактори – материнска скала, климат, растителност и дейността на човека, на територията на община Съединение са се оформили следните почвени различия: чернозем – смолници, слабо и силно излужени, глинести и тежко песъчливо – глинести; чернозем -смолници,слабо до средно оподзолени, силно излужени, еродирани; алувиално – светли и алувиално – ливадни светли, глинесто – песъчливи почви; канелено – горски почви, слабо и средно излужени; средно и леко песъчливо – глинести; делувиални почви, леко песъчливо – глинести.
Хидроложката система на общината се определя от реките Потока и Пясъчник. Постоянният дебит на двете реки се обуславя от значителните по площ водосборни области и това дава отражение и на подземните води в близост до техните течения. Подземните водни ресурси върху по – голямата част от територията на общината са с постоянно водно количество и поради това водоснабдяването на селищата се осъществява само от подземни води чрез тръбни и шахтови кладенци, разположени в терасата на р. Марица.
Почти цялата територия на общината е усвоена за земеделие. В северната част на района са запазени разпокъсани горички с доминиране на дървесните видове благун и цер, космат дъб а на места и горун. Коренната растителност в региона е била представена от смесени гори от цер и келяв габър и гори от полски бряст и полски ясен, но в резултат на антропогенните фактори тази кореннна растителност е претърпяла изменения и постепенно е преминала в производна.
Съвременната производна растителност е съставена от тревна растителност с преобладаване на луковична ливадина, пасищен райграс, троскот на места белизма и по – рядко садина, главно по селските мери. Останалите площи са селскостопански, които са разположени на мястото на бивши гори от полски бряст, полски ясен и дръжкоцветен дъб.
Храстовата растителност в района е оскъдна и преобладават видове като обикновена шипка, червен глог и трънка. Непосредствено по поречията на реките се развиват блатни и водни растения, срещат се още върба, топола и акация. Фауната в района на общината е представена основно от птици и бозайници, влечуги, земноводни и риби.
Сред най – разпространените видове са: при птиците край водните площи – земеродно рибарче, бяла стърчиопашка, речен дъждосвирец, обикновен скорец, авлига, торбогнезден синигер; птици в населените места и откритите пространства – селска лястовица, зелен кълвач, кукумявка, полско врабче, обикновено белогушо коприварче, гугутка, качулата чучулига, сива овесарка, полска чучулига, ливаден дърдарец; при бозайниците – лалугер, полска мишка, малка оризищна мишка, воден плъх, обикновена сива полевка; при земноводни и влечуги – жълтокоремна бумка, зелена крастава жаба, жаба дървесница, голяма водна жаба, зелен гущер, ливаден гущер, смок стрелец, сива водна змия; при рибите –шаран, речен кефал, бяла риба, кустур,бял амур и др. В общината има и развъдни стопанства за дивеч. На територията на община Съединение има няколко находища за пясък и чакъл, но няма разкрити кариери.
В общината функционират 10 читалища и една музейна сбирка, която се намира в гр. Съединение. Целта им е да задоволяват потребностите на населението свързани с:
– развитие и обогатяване на културния живот;
– запазване на българските традиции и обичаи;
– разширяване знанията на населението и приобщаването му към ценностите на изкуството, науката и културата;
– възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание;
– формиране на етническа и религиозна толерантност.
ОБЩИНА СИТОВО
 |
Ситово, ул. Трети март № 72 086 882 213, 08663 27 11 sitovo@mail.bg http://www.sitovo.bg |
НОВИНИ от Община Ситово … виж тук!
Територията на община Ситово е разположена в началото на североизточната част на Дунавската равнина. Община Ситово се намира в северозападната част на област Силистра, Североизточен планов район и заема площ от 271 кв.км, на 120-150 м. надморска височина.
На запад и на юг граничи с общините Главиница и Дулово, а на изток с община Силистра.
На север достига до брега на р. Дунав.
Центърът на общината – с. Ситово, отстои на 25 км западно от областния център – гр. Силистра.
Релеф
Община Ситово се намира в североизточната част на Дунавската хълмиста равнина. Релефът е хълмисто-равнинен, наслоен с хоризонтални пластове от кредитни и терциерни варовици. Преобладаващата надморска височина е 100-150 м. В южната част, около селата Любен и Ирник, започват хълмовидни възвишения. Теренът е нарязан от суходолия – бивши речни долини, а там, където Дунавският бряг се е отделил от високия откос на междудолинните ридове, е образувана плодородната Попино-Гарванска низина.
Климат
Умерено-континентален, с горещо лято и студена зима. Преобладават северо-западните и западните ветрове. Средната месечна скорост на вятъра е 1.9 м/сек. За валежите на тереторията на общината е характерно наличието на екстремуми: минимум и максимум , очертаващи се съответно през месеците май, юни, юли, и през месеците януари,февруари и март. Средната годишна температура е 14 оС.
Води
Територията на Общината е бедна на водни ресурси. Общината граничи с р. Дунав по крайбрежието на селата Гарван и Попина. Порьозността на льосовата покривка и окарстената варовикова основа, заедно с оскъдните валежи и слабият наклон на релефа са комплекс от обстоятелства, определящи липсата на повърхностно течащи води и наличието на суходолия.
Водният режим се определя от дъждовните води и снеготопенето. Подземните води са разположени в два хоризонта, които се използват за водоснабдяване на селищата през летните месеци.
Територията на общината е с неголяма гъстота на хидрогеографската мрежа. Граничещата с общината р. Дунав в участъка й от десет километра е единствената дренираща артерия на повърхностните и подземни води. Участъкът от реката, минаващ край общината, не се замърсява, тъй като няма заустване на битови и промишлени канализационни води.
Реки с постоянен повърхностен отток не преминават през територията на общината.
Минерални води на територията на общината няма.
Почви
Почвената покривка е тясно свързана с естеството на геоложката основа, с особеностите на релефа, с характера на климатичните условия, спецификата на растителността и стопанската дейност на човека . Преобладаваща почвообразуваща скала е льосът – типичен и глинест.
Почвите се характеризират с голямо разнообразие, като преобладаващият почвен тип е излуженият чернозем, глинести и песъчливо глинести. Излужени черноземи са 4,65 %, слабо излужени черноземи –46,8%, силно излужени черноземи –16,4%, тъмно сиви горски – 5,8 % и други –3,3%.
Количеството на хумуса в орния слой е 2,2-3,0%.
Обработваемите земи се отличават на места със значителен наклон, което води до деградация на плоскостната, линейната и ветровата ерозия.
Почвената реакция в хумусния хоризонт е неутрална.
Водният режим на почвите е добър и позволява производително изразходване на недостатъчните валежи. Естественото плодородие на излужените черноземи е добро.
Полезни изкопаеми
На територията на общината не са открити находища на рудни изкопаеми. Теренът е изграден изключително от седиментни скали – варовици, мергели и техните разновидности. Природно богатство за общината е намиращата се в землището на с. Ястребна кариера за добив на варовик, която е публична общинска собственост. Общата й площ е 40.158 дка с доказани геоложки запаси от 2 835 600 куб.м. варовик. Варовиците са предимно седиментни от долна креда- горен барем, порцелановидни бели, плътни, покрити с плеистоценски чакъли, които преминават в кватерни пясъци и льосовидни глини.
Съгласно БДС варовиците отговарят на изискванията за произвоство на бетон 1,2, и 3 група до марка 30 МРа и трошен камък за пътни основи и асфалтови покрития. На територията на общината се намира и кариера Слатина с площ 56,832 дка, разположена в землището на с. Слатина, също публична държавна собственост. Друг източник за добив на известно количество инертни материали – баластра и пясък за местни нужди е р. Дунав, чието дъно е песъчливо с дълбочина 6-7 метра.
Защитени територии и биоразнообразие
Характерът на растителността в общината и нейното географско разпространение се обуславят от особеностите на почвено-климатичните условия и от значителната пряка или косвена намеса на човека. В Община Ситово има общо 2710 ха гори- частна, общинска, държавна собственост. Преобладават естествените широколистни насаждения – цер, габър, ясен, клен, дъб, акация. Изкуствено създадени са гори с червен дъб, липа, явор, орех.
На територията на общината се срещат защитени видове растения и животни.
В землището на с. Гарван се намира местносттта “Гарвански блата” със статут на защитена територия.
Със Заповед № 853/06.08.1985 год. на Председателя на Комисията по опазване на природната среда към Министерски съвет, публикувана в ДВ бр.65/20.08.1985 год. водно-блатният комплекс “Гарвански блата” с площ 280 ха е обявен за природна забележителност. Целта е да се запазят естествените местообитания на редки водоплаващи птици, включително четири вида гмурци – голям, среден, черноврат и малък, както и белобрада рибарка и червена чапла, включени в Червената книга на Република България. В обекта е разпространена разнообразна водна и блатна растителност, сред която се срещат редки видове растения, като водна жълта роза, бяла водна роза, блатно кокиче и водна лилия.
В Общината има четири броя вековни дървета. Със статут на защитена територия са още: находището на див божур в с. Добротица и в с. Любен “Острата канара”. Тъй като нямат достатъчна популярност и не е разработена стратегия за тяхното бъдещо развитие, засега тези обекти не са посещавани от туристи.
Съществува друга красива местност, необявена за природна забележителност – “Бялата канара” в землището на с. Ирник.